15 минути размишление.
Нарядът.
23-та глава от Евангелието на Лука.
Песента „В начало бе Словото“.
Изкуство е някой да може да изважда само хубавото от живота! Вижте майстора-грънчар, какво хубаво гърне прави от калта.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко. Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствуваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът. Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.
Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават и един лош дъх, който е нехигиеничен.
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят? Има ли Господ или няма Господ?“ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог. Господ е създал човека.
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!“ А сега вижда, че всичко това се е променило.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи!“
И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реализира. За в бъдеще още повече ще се реализира.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и и покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе! Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни. И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение. То са големите подаръци.
Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята. И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър. И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота!
(Всички на поляната си направихме евритмичните си гимнастически упражнения.)
39-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 17.VI.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
