„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Ще прочета 63-а глава от Исаия. Някой път е мъчно да тълкуваме пророческите сказания. Аз ги уподобявам на един човек, който е намерил една бомба, направена за неприятеля, не за своите; оставена е някъде, но някое глупаво дете започне да човърка тази бомба, тя избухва, осакатява го. Та, когато пророкът говори за Господа, когато човъркаме тази Божествената бомба, ще стане известно нещастие. Това означава гневът Господен. Гневът Господен е, когато бараме там, дето не трябва.
„Духът Божи“
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца!“ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк. Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека. Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре?“ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво. Нека се развали това време, да намокри нивите.
Казвате: „Лошо е това време!“ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти. После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото. То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя!“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа. Той ще гради, ще разваля, ще мери.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните. Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език. Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
Та, казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
Има една опасност в света хората да ви обичат. Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
Една добродетел аз наричам един прозорец. Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия?“ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят. Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас?“ Аз питам, сега този въпрос е на място. Казвам, че не е право.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може. Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
Според мене един човек, който не може да носи страданията, той е болен. Един човек, който може да издържи големите страдания, [той е здрав]. Аз срещнах един българин, казва: „От 10 години съм спестил 10 000 лева.“ Дал ги на един бакалин, а пък бакалинът фалирал и отидоха парите му. Той казва: „Слава Богу, няма нищо, имало да минавам. Хубаво, че не си счупих крака или главата. Благодаря, че злото отиде на парите.“ Друг ще каже: „Защо Господ допусна?“ А другият казва: „Добре, че не си счупих крака.“ След 2 години ме среща и ми казва: „Спечелих един път и половина повече от изгубените пари.“
Човек трябва да работи. Сега ние, когато ставаме религиозни, ставаме такива пенсионери. Религиозният живот не е пенсионерство. Аз имам една статистика. Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност. Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят. И пенсията с него заедно си отишла. Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш. Благодари на Бога, че ти е дал едно добро. Ако има пенсия, благодари! Ако няма пенсия, пак благодари!
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това. Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи. Всички се мъчат, имат известни разбирания.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа!“ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.
Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам!“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?“ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“
Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек.
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си?“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си?“ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи. Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената. По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести. То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията. Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи]. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично. Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи. Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие. Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.
Тази разумност искам да мине. Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти. Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това. И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той?“ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица. Такива буболечки на Земята не съществуват.“
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък. Съставили сте си една идея. Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим. Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
Някой ще каже: „Защо ми са?“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага!“ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат. Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние.
„Благословен Господ Бог наш“
„Отче наш“
37-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 17.VI.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
