15 минути размишление.
Нарядът.
Ще прочета 22-ра глава от Евангелието на Лука.
Изпяхме песента „Махар Бену Аба“.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече. Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде? Какво ще стане?
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли? Няма да стане.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели. И българинът още чака да дойдат белите кахъри. Казва: „Много ми е патила главата. Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
Седят двама под една череша. Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши!“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите? Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля!“ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него?“ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе!“ И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете. Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели. И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му. Така сега плачат хората, за да се намали страхът им. А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
И сега, бих желал вие веднъж да се плашите, отколкото два пъти. Тогава ще се молите и ще превръщате сегашните несгоди и противоречия на живота в благо за вас и за благото на другите.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота.
(Вън, на полянката, направихме гимнастическите евритмични упражнения.)
38-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 10.VI.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
