„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета 4-тата глава от Еклисиаст.
„Духът Божи“
Ще взема стиха: „По-добре бедно и мъдро дете, нежели цар стар и безумен, който не приема вече съвет.“
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата. Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не. То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам. Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло. Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник. Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?“ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?“ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!“ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!“ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата. Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене!“, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме!“ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш. Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?“ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.
Сега ние се смущаваме. Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става. Американците обичат съвсем други работи. Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже. Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи. Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството. Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
Същият закон е и за болестите. Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав. Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
Същият закон е и за грешните хора. Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили. Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си. А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!“ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
Сега може да се зароди друго положение. Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга!“ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си. Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
Сега да обясня къде е злото. Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат. В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение. Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си!“
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си. Но сега не са времена за оправяне живота. Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек. Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака. Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
Питам: Как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден. Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер?“ – „Кой е?“ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“
Че, не е ли така? При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в туй?
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега?“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум!“ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа.
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува?“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа. Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро. Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно? – „Ама да видя.“
Помни: Трябва да турите „Любете Бога!“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят. Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай!“ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром. А всичкото друго, това е било.
Аз ви говоря, във вас има възможности. Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча!“, значи научил се вече.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
Ще кажете: „На коя Земя?“ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
Сега, това са символи. Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? Не.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка. Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“
36-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 10.VI.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
