Изпълнѝ

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 5-а глава от Еклисиаст. Разбиранията преди 3000 години са се различавали от сегашните, затова трябва да се направи един превод.

„Духът Божи“

Ще взема последните думи от 4-ти стих: „Изпълни, което си обрекъл!“

В съвременната мисъл има едно течение, което наричат относителна философия. Аз взимам думата „отношение“. Всички неща имат отношение едно към друго. Философията не е наука само да обясни нещата, защото нещата не могат да се обяснят. Ти, щом обясняваш едно явление, честно ще го обясниш. Не какви ще бъдат крайните резултати. Това остава една задача за бъдещето. В рая най-учената жена беше, по-учена жена не се е раждала от нея. Тя не можа да предвиди какви ще бъдат последствията от яденето на плода. Един философски въпрос, който не може да се предвиди. Казвате: „Какво има, един плод?“ Много работи в нашия живот се виждат маловажни, както [е случаят с] тази учената жена в рая.

Сега ще ви представя един пример. Човек трябва да има образ, трябва да има и нова мисъл. Тъй, както сега хората мислят, с тази мисъл те доникъде няма да идат. С тези крилца, с тези ръце, с тези крака – заекът ще побяга 5–6 километра и пак ще се върне на същото място; лисицата ще обиколи няколко километра и пак ще се върне в леговището си, докато един ден я претрепят; рибата ще плува из океана и пак ще се върне; птицата ще похвърка и пак ще се върне. Хората мислят, че птиците са свободни. Те са ограничени, не са свободни. Човек също тъй е ограничен, вътрешно е ограничен.

Един богат човек имал езеро, в което нямало втичане и изтичане. Помислил той какво да прави, как да го използува. Почнал да изважда рибата, да си изкарва прехраната от рибата. Обаче умира господарят на езерото, идва неговият син и казва: „Не си струва тази риба да се хваща и да се продава.“ Той направил един канал, една река, една воденица направил, да се мели брашно. Всички говорели, че много хубаво мелела. Умира новият господар, дохожда неговият син и казва: „Не си струва да се мели брашно, да се измъчва житото.“ Той си направил една грамадна градина, започнал да изкарва зеленчуци и да ги продава на хората. Умира той, остава син му. Той казва: „Не си струва тия зеленчуци.“ Той намислил да направи една канализация, да прекара водата през целия град, да се ползуват всичките хора.

Питам: Кой е постъпил най-разумно: онзи, който продавал рибите, вторият, който направил воденицата, третият, който направил градина, или четвъртият, който прекарал водата, да се ползуват всички хора? Вие се раждате с идеята за рибарството. Това е най-лесният живот – на рибите във водата. След това растете, започвате воденичарство. След това ставате градинар и най-после докарвате водата, ставате бозаджия, изкарвате водата.

Сега някой може да каже: думата „бозаджия“ е много низка дума. Когато напишеш една книга, която мяза на боза, раздадеш своето знание като боза на хората, какво ги ползува? В какво седи бозаджията? Бозаджията в някои отношения е много добър. Купуваш боза, жаден си. Воденичарят може да ти смели брашното. Съвременните воденичари с доброто създадоха и толкова зло. Злото в света зависи от воденичарите. Сега, като се говори, че злото зависи от воденичарите… Ще дойде един човек в един град, с една клечка ще запали града. Откъде е дошло злото? Така в 97-а година в миналия век целият град Чикаго изгоря: някой си отишъл при своята крава с един свещник, кравата ритнала свещника, там имало слама, запалила се плевнята и оттам целият град се запалил. Сега тези неща нас не ни интересуват. Че изгорял Чикаго. Изгорял – изгорял; съградил се – съградил се. Че воденичарят мели брашно. Ние привеждаме примера, в какво ние може да насърчим рибаря, в какво може да насърчим воденичаря или в какво ние може да насърчим градинаря. Те имат отношение към нас; дотолкова, доколкото ние се ползуваме от тях, те ни интересуват.

Та, казвам: Има една страна в живота, която е интересна в сегашния живот. Ти може да бъдеш богат човек и може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат човек и да бъдеш щастлив. Може да бъдеш сиромах човек и може да бъдеш щастлив. Щастието в живота не зависи от външните условия. Но за да бъде човек щастлив, той трябва да има знание. Не какво познава, той трябва да има знания. Благата, които му е дала природата, или благата, които Бог му е дал, да знае как да ги запази в света. Защото страданията в света произтичат от изгубването на благата, които Бог ни е дал. Аз зная цели семейства, които са се опропастили за една малка причина. Да ви кажа какво: че бобът не е бил добре опържен, че лукът не е бил добре опържен. Този младият, който писал толкова много любовни писма, който ги е носил в джоба си, за малко, че лукът не е бил добре опържен, както трябва, цял живот се разваля. Любовта за лука се разваля.

Питам: Един човек, който обръща внимание на яденето, как ще живее той в любовта? Че ако той е взел една жена само за да му готви, че той е криво разбрал. Най-първо, човек не се жени, за да има един готвач. Нито пък една жена се жени, за да има един слуга, да ѝ допринася отвънка. Чудя се, когато хората са създали известни порядки. Жената е едно условие за прогреса на мъжа. Без нея той не може да прогресира. Мъжът без жената не може да прогресира. И двамата са условия за прогреса на човека. Домът вече така има смисъл. И тогава и децата са условие за прогреса на майката и бащата. Защото бащата и майката без децата не могат да прогресират. Защо са децата? За да прогресират майката и бащата. Без деца един дом не може да прогресира. Тогава ние туряме тази аналогия малко по-далече. Ако в твоя ум ти нямаш мисъл, ако в твоето сърце ти нямаш чувства, тогава как ще прогресира твоят ум без мисли и как ще прогресира твоето сърце без чувства? Външният живот е израз на онова, което е вътре. Целият наш живот е израз на нашия ум, на нашето сърце.

Та, казвам: Някой път се проповядва една философия: човек трябва да има религия. Какво нещо е религията? Кога се е родила религията? Религията е наука да припечелиш изгубеното богатство. Когато ние напуснем живота на греха, няма да има нужда от религия. Защото религията, това са гаранти. Когато умре син ти, мъжът ти, ще му дадеш гарант, ще го прегръщаш, ще го целуваш. Това са неща отдавна минали. Че, Христос преди 2000 години умря. Чествуват Неговата памет, че Той пострадал. Че, Христос днес ходи по Земята, влиза във вашата къща и ви говори. Казвате: „Туй е Негова мисъл.“ А вие мислите за един Христос преди 2000 години, Когото познавате и Когото разпънаха. Този Христос, Който сега ви говори за любовта, Него не познавате. Казвате: „Туй бамбашка работа, неразбрана работа.“ Онзи преди 2000 години стана един Бог, а Този, Който сега говори за любовта, е еретик. Та нима евреите не мислеха по същия начин, не Го считаха за еретик? Този, на Когото сега се кланят и считат за Бог, евреите Го считаха за еретик.

Казвам: Това е схващане. Някой път и ние се спираме и се хвалим и казваме: „Аз имах един дядо, много благороден човек, носеше брашно на воденицата.“ Много добър е бил дядо ти, ами ти какво носиш? Дядо ти беше човек, ами ти какво си, ти какво носиш? Нищо не носиш.

Сега, аз не искам вие да останете като подсъдими, че ви съдя. Като на театър искам да ви представя. Умира някой в театъра, представят една драма, че умира някой. Вие може да се тревожите, не е за вас ни най-малко. Аз пред себе си имам хора светии: светии от първа степен, от втора степен, от трета степен. Та, вие сте от първа степен. Та, до трета степен има време. По този начин вие ще минете един път. То е дълъг път за учене. Светията е човек, който е започнал да разбира човека. Той е човек, който може да живее в съвременното общество; онзи човек, който всред бурното море да се не бои, че ще потъне корабът, че ще се удави, и да му е приятно, като се вълнува корабът. Той знае, че ще утихне морето.

Запример, ако отидете в един дом, ако мъжът и жената се представят в истинските си образи, вие ще излезете недоволен оттам. Ако човек започне да мисли тъй сериозно, ще кажат: „Какво си станал сериозен?“ Ако се усмихнеш, казват: „Защо си се усмихнал?“ Ако се затвориш, ще кажат: „Защо спиш?“ Или ще спиш, или ще се смееш, или ще мислиш, ще питат: „Защо?“ В какво седи лошавината на онзи човек, който не се смее? Когато имаш да взимаш от някого, не ставай сериозен. Тогава се смей. Не отивай при него, не го плаши, но се засмей. Имаш да даваш нещо, кажи: „Ще уредя тази работа.“ Кажи на човека, засмей се, да не се плаши. Ако имаш да даваш, отиваш при онзи, на когото имаш да даваш, при него, сериозен. Сега в света пред кого трябва да бъдем сериозни? Ти имаш една мъчна задача, която имаш да разрешиш. Туй е един кредитор, ти трябва да мислиш. Ако мислиш, ти ще разрешиш въпроса. Според мене три неща в живота трябва да се направят: Яж добре, работи добре и мисли добре. Казвате: „Какъв трябва да бъде нашият живот?“ Яж добре. Не се сърди на жена си за препържения лук. Да не те смущава. Пък и да го е прегорила всичкия, кажи: „Отличен е този лук.“ Но аз да ви кажа от какво се прегаря лукът. От голямата любов. Ако имаше малка любов, жената нямаше да го прегори. Със своя огън, усилила огъня и го прегорила. Ако любовта ѝ беше малка, нямаше да го прегори.

Та, откъде се раждат в света всичките недоразумения? От голямата любов. Ти обичаш някого. Майката обича дъщеря си, трепери за нея; бащата обича [сина] си. Обичаш парите си – трепериш за тях; не ги обичаш, оставяш ги спокойни. Тогава, заслужава ли човек да обича нещо, от което може да се безпокои? Ти се безпокоиш като остарееш кой ще те гледа. Аз да ви кажа кой ще ви гледа. Като остарееш, старостта ще те гледа. Че вие не знаете да видите старите хора как гледат. Старостта не е така страшна, както вие мислите. Или вие искате да ви докажа това. По-стар в света от Бога няма. И ние гледаме на този стария. Младите нищо не могат да свършат. Вие играете роли в света на стари. На Земята стари хора няма. Будали има много. Онзи, който казва на сина си: „Ти ще остарееш, гледай да си оправиш работите!“, той е първокласен будала. Ние в думата: „ще остареем“ туряме нещо, което не е вярно. В старостта няма никаква слабост. И младите в света живеем по единствената причина, че старите остаряват. Ако старите не остаряват, младите никога не биха живели. В това седи великата истина в света. Казвате: „Ние искаме да ликвидираме със старите хора.“ Тогава вие не разбирате философията на живота. Силата на младия човек седи в тялото, в стария човек, който е зад него.

Та, сега, фотографирайте човешката мисъл. Всички вие, които съществувате на Земята, вашите тела са създадени по единствената причина на старите хора, които мислят за вас. Те ви създадоха формата. Ако те престанат да мислят, вие ще се схумите. Човешката мисъл е, която е създала тялото. Искате ли да ви направя един опит? Дете, какво и да е хилаво дете, по известни закони ако аз съсредоточа ума си върху него, няма да минат 10 години, туй дете съвсем ще се измени, съвсем ще се измени неговото естество. Ще го пресъздам, без да му говоря нещо. Със своята мисъл ще го създам. Но трябва да зная как трябва да мисля. Или, казано в тази дълбоката мисъл: Бог със Своята мисъл ни е създал. Ако ние спазваме законите, по които Той мисли, ние ще бъдем вечно млади. Причината, че ние ставаме стари, обезсилваме се, е, че ние изменяме на онзи закон на Неговата мисъл, вследствие на това идат големите нещастия на Земята.

Какво е нещастието? Нещастието се дължи на едно изгубено благо. Дойде някой и казва: „Аз съм нещастен!“ Трябва му пак път, по който да намери своето щастие. Защо тъжи търговецът? Изгубил парите си, изгубил стоката си, къщата си; изгубил своите приятели, изгубил сина си, дъщеря си. Всичкото нещастие и страдание в света зависи от изгубването на някакво щастие; дали [човек] съзнава или не, то е друг въпрос. Тежко ти е нещо. Имаш една малка опитност. Кажеш една дума не на място, стане ти тежко. С твоята мисъл ти си престъпил един Божи закон.

Та, казвам: В този смисъл ние трябва да спазваме това, което сме обещали. В света ние сме дошли. За какво е дошъл човек? За да стане наследник на вечния живот, на вечните блага или на туй щастие, към което хората се стремят. Туй щастие се търси по разни начини. Но всичко онова, което сега притежава[ме], то са само външни условия. Най-първо, в света ние трябва да намерим условие, в което никога да се не съмняваме. Всеки човек трябва да има една идея, едно чувство, една постъпка, която да не носи абсолютно никакво съмнение в неговата душа. На туй ти да разчиташ в себе си. Едно знание трябва да имаш в своята мисъл.

Погрешността в сегашното вярване седи в това, че ние мислим, че като отидем в онзи свят, ще бъдем щастливи. Погрешността в сегашното възпитание на младите поколения седи в това, че младите мислят, че в бъдеще ще бъдат по-добре, отколкото сега. Ами че ако туй благо не е влязло, отде ще дойде? То трябва да съществува, то трябва да се развие. Ако ти не вярваш, че в себе си имаш известно благо, то отвън не може да дойде. Проповядва се, че на човека ще се дадат дарби. Не, на човека ще се дадат условия да развие своите дарби. Когато в Писанието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие Свое, разбираме, че Бог създаде човека с всички онези дарби, които са били необходими за милиарди години. За бъдеще тия дарби трябва да се развиват. Дава се едно благо, дава се едно условие, за да могат сега тия дарби да се развиват.

Тогава, в сегашните разбирания на живота ние препятствуваме на един Божи закон. Жената препятствува на своя мъж да обича друга жена и мъжът препятствува на жена си, та да не обича друг мъж. Туй е човешката страна. Той казва: „Как жена ми да обича друг мъж?“ Жена ти не е дошла да бъде жена на тебе. Тя трябва да бъде проявление на един аспект на Божията любов. Че, Бог се проявява чрез твоята жена! Ти не препятствувай на Божията любов да се прояви чрез жена ти. В който ден я ограничиш, ще сгрешиш. По-добре да греши, отколкото да те намрази. Грехът да те намрази е по-голям грях, отколкото да обикне друг. Има престъпления, които са външни, на тялото, а има престъпления, които са вътрешни, на сърцето. Вътрешните престъпления са още по-лоши. Скритата омраза е по-голямо престъпление, отколкото едно външно престъпление. Едно външно престъпление по-лесно се лекува.

Сега вие ще ме разберете криво и ще кажете: „Де ще му излезе краят?“ Питам ви тогава: Къде излиза сегашният край? В Ню Йорк, според статистиката, има 200 000 помятания на година – само в Ню Йорк за една година. Питам: Какво очаква Ню Йорк с такива помятания? Те са тайни начини на престъпления на Божествения ред на нещата. Ами онзи опит да убиеш някого? Онзи опит, който постоянно се върши, онези религиозни хора, които шиканират и някой път се повдига гонение. Че, всички тия неща са противобожествени. Защо трябва да се контролират нашите вярвания? В какво аз вярвам и в какво ти вярваш. Ако ти си надарен, както аз съм надарен, тогава всеки един човек трябва да опита. Бог е дал свобода. Всеки човек трябва да опита свободата си. Ние още не знаем. Виждаме един човек греши – ние още не знаем далечните причини. Това още не е грях.

Да кажем, един човек минава българската граница, отива в Сърбия, не плаща мито. Престъпление ли е това? Природата такъв закон няма, да туря мито на солта. Хората може да турят. Солта е дадена за общо употребление. Житото от една държава в друга може да се пренесе. Житото е дадено от Невидимия свят за всички същества. Има бюджет. Природата наказва защо това жито не е разпределено както трябва. Вследствие на това има разни закони, турени от хората.

Изходния път хората не могат да намерят. Изходният път ще дойде само тогава, когато всички народи решат да направят една конфедерация на народите на цялото земно кълбо. Или, аз бих казал, конфедерация на европейските народи и тогава да се отворят границите. Това е разрешението на един социален въпрос донякъде. Туй е първата стъпка на един уреден земен живот за Земята. Но казвам: Има един ред, в който ние сега живеем. Има нещо в света, което още не е уредено за нас, но въпреки това има [и] нещо в света, [което] е много уредено. Сега не искам да говоря, но само загатване за онези от вас, които са силни.

Казват, че хората умирали от глад. Човек от глад не може да умре никога. То е немислимо. Човек умира от някое престъпление, считат го за глад. В миналия век, когато имаше глад в Русия, Толстой дава един малък пример. Там, в своето списание, той привежда този пример. В едно село, гдето мнозина измрели от глад, в едно семейство с баща, майка и две деца, всичките са осъдени на глад, зимно време, на глад са осъдени, обаче едното дете казва: „Нас ще ни дойде хляб и ние ще бъдем спасени.“ Че как ще бъдат спасени в руските степи? Чудят се, вече 3 дни са гладни, толкова хора са измрели. В най-голямата виелица някой похлопва на вратата. Явява се един руснак с една голяма шуба и с една торба. Той бил един от Петербургските богаташи, който ходил да посети тия места, да помага, с хляба си на гърба, изгубил се в бурята, че като вижда този прозорец отворен, влиза. Отваря торбата си и те се насищат. Детето казва: „Аз няма да ям, аз искам да замина за другия свят.“

Вие може да направите друг опит, но не зная дали ще излезе сполучлив. Сега няма да ви кажа какъв е моят опит. Аз бих желал да зная каква ще бъде вашата опитност. Може да опитате: ако опитът излезе сполучлив, добре; ако не излезе, вярвайте, че има други хора, които са сполучили. Ти се намираш в трудно положение, ти си гладен, изгубил си се някъде в гората. Три, четири деня си гладувал, казваш си: „Свърши се вече, трябва да се приготвя да умра.“ Друг умира, друг е изгубен, а ти искаш да умреш! Не, за тебе смъртта още не е дошла. Отправи ума си към Бога и кажи: „Господи, Ти си ме изпратил на Земята, моля Те, хляб ми трябва. Аз искам да се върна.“ Легни си и спи. Като станеш, ще намериш един сомун. Откъде е, няма да знаеш, но ще намериш един топъл хляб.

Сега учените хора ще кажат: „Как е станало?“ Аз не искам да ви обяснявам нещата, защото, като обяснявам нещата, те остават необяснени. Питам ви тогава: как ще обясните, като взе Христос 5 риби и 5 ечемичени хляба, [как] с тях Той 5000 души? Как се увеличи този хляб? Вие ще кажете, че само Христос може да направи [това]. Само един човек, който има абсолютна вяра в това. Има един ред на нещата. „Ще умра – казваш – гладен!“ Ако не се страхуваш, ако имаш любов, хлябът ще дойде. Като дойде хлябът, трябва да спиш. Щом са отворени очите ти, нищо няма да видиш.

Може да направите друг опит. Лекували са те 10 души лекари, казват: „Ние не можем да ти помогнем, твоята работа е свършена; не може повече да ти помогнем, ти си осъден да умреш.“ Седни и кажи: „Господи, не искам да умирам, не съм изпратен да умирам. Пратен съм да извърша волята Божия. Отсега ще я върша вече тъй, както съм Ти обещал.“ Помоли се, легни си в леглото и като станеш, ще станеш вече здрав. Ще кажете, че това са бабини деветини. Аз се обзалагам, че мога да направя този опит. Обещават ли всички лекари, че като направя опита, всички да повярват, вие да служите на Бога? Ще кажете: „Докажи го.“ Мога да го докажа, но след това вече назад няма. Ти ще посветиш живота си. Туй са извънредни случаи.

Сега съществува друг един относителен порядък. Като се говори за Любовта, разбирам този вечния установен порядък, в който смъртта не съществува, в който нещастие не съществува, в който зло не съществува. Там работите стават. За този порядък е говорил Христос на онези, които разбират. Казвам: Всеки от вас може да направи опит. Вие ще питате: „Как?“ Ще се помолиш с 4–5 думи и ще си легнеш да спиш. Ще станеш. Като станеш, ще видиш, че си оздравял. Ако станеш и си оздравял, ти си се молил. Ако не си оздравял, втори път ще се помолиш. Ако и втория път не си оздравял, ще повтаряш опита; 365 дни прави този опит. Ти, като легнеш, кажи: „Ще оздравея! Ще оздравея!“ Накъдето ходиш, казвай: „Ще оздравея!“ Цяла година като казваш: „Ще оздравея!“, в края на годината, последния ден ще оздравееш и оттатъка ще минеш. Сега вас ви се вижда смешно. Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че удари веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи. То е въпрос на време. На същото място ще удряш, докато се разсипят тия условия. В тебе ще има едно знание, една светлина. Ти казваш: „Ще оздравея!“ – „Няма да оздравееш!“ – казва нещо. Този вътрешен глас на противодействие започва да ти говори. Ти казваш: „Ще оздравея!“, той казва: „Няма да оздравееш!“ Когато престанеш да го чуваш, тогава ще оздравееш. Най-първо ще има една контра. Като ти каже: „Няма да оздравееш!“, ти го повярваш. Ти ще му кажеш: „Слушай, досега аз вярвах в тебе, пък сега ти ще повярваш в мене!“

Тогава, привеждал и друг пример, за един пияница, който се учил 25 години да пиянствува, че най-после идва съзнание в него да направи последния опит. Отива в кръчмата, казва да му дадат половин кило вино, иска и една чаша вода. Кръчмарят си казва: „Да видя днес какво ще прави този.“ Чашата седи с виното пред него. Казва: „25 години ти ми заповядваше и се налагаше и не нарушавах твоята воля; каквото казваше, изпълнявах го. Отсега нататък ти ще ме слушаш!“ Взема чашата с вода и я изпива. Изпива втора чаша, трета и казва на кръчмаря: „Плащам. Отсега нататък ти ще пиеш моето вино, аз ще пия вода.“

Ако вие с вашето нещастие не може да се справите, аз не казвам, че сте слаби, ще се прояви вашият характер. Вие се радвайте, че имате страдания, защото страданието е един изпит. Тогава ще се покаже човек може ли да мисли. Като страдаш, ти мислиш. Ако не страдаш, ти не си човек, ти си едно животно. А пък като се научиш, ти изпълняваш волята Божия, ти си син Божи. Ако искаш живот без страдания, ти може да си едно животно: ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще ставаш. Някои питат дали животните ще станат хора. Да, ще станат, защото те вече орат нивите и страдат. Щом животните почнат да страдат, те са кандидати за хора.

Когато Бог каза: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, каква форма имаше тогава човекът? Човек още тогава [беше] най-съвършеното същество извън рая. И го изнесе Адама във вид на кал, вдъхна му нещо, направи го градинар. Той се върна към своето жизнено състояние. Яденето, което направиха в рая, престъплението, то е връщането. Един опит да намериш своето жизнено състояние. В сегашния свят всички ги е страх, казват: „Гладни ще умрем!“ Каква е същността? В света ние сме създадени да се научим да мислим. Страданията ще дойдат, ние не може да ги избегнем. Като хора не може да избегнем страданията. Само човешката мисъл е в състояние да ни избави от страданията. Благата съществуват, но те изискват умни хора в света, да турят ред и порядък. Подтик да се даде. Възпитанието на човека зависи в нищо друго освен да му дадеш подтик да вярва, че в него има заложби, на които той трябва да разчита. Тази заложба, която е в него, той трябва да я предава на другите.

Казвате: „Какво е твоето верую?“ Да ям добре, да работя добре, да мисля добре. Туй е нормалното верую, с което трябва да започнем. В какво седи доброто ядене? Ако ти седнеш на трапезата да ядеш без любов, онези сокове, които природата ти е дала, няма да останат в тебе. Ти ще приемеш само онази материя, която е груба, а онази фината материя, в която се крие живот[ът], тя ще изчезне.

И следователно ние, при всичките големи блага, всички тия големи блага минават, ние ходим в дома Божи, без да получим Божието благословение. Дишаш въздуха и се съмняваш: има ли Господ или не. Ходим по Земята и сега нашите учени хора казват, че нашата Земя щяла да живее още един милион и 700 000 години, [толкова] години живот имала. Много големи пророци са! След един милион и 700 000 години Земята ще се преобрази, няма да бъде в туй състояние. Тя няма да изчезне, но материята ѝ ще бъде малко преустроена. Това се разбира. Някои казват, че след един милион и 700 000 години няма да има никакъв живот на Земята. Не искам да споря сега. На Земята ще има живот. Само че в другите светове, например Луната е в почивка, там няма живот. Всички хора, които са завършили своето развитие на Земята, отиват на Луната да правят своите наблюдения. На Луната имат такива обсерватории, каквито на Земята след хиляди години не може да има. Какво ще кажете на туй? Казвате: „Малко дъската му хлопа.“ Дали моята дъска хлопа или вашата, не зная. Ако моята дъска хлопа, тогава туй, което ви говоря, ще кажете, че не е истина. Ако вие говорите неистина, вашата дъска хлопа. Ако аз говоря лъжа, моята дъска хлопа. Ако вие не вярвате в една истина, вашата дъска хлопа. Аз съм много прям и за себе си, и за вас.

Аз проповядвам това, за да ви покажа, че като дойдем до Истината, трябва да напуснем човешкото разбиране. Има един начин, по който човек може да отиде на Луната. Ако един от вас си Тури за задача да посети Париж, да отиде в Лондон, трябва да спести малко пари, [за] да направи една обиколка. Така всеки един от вас може да отиде и на Луната. Може, но стига да иска. Туй е за напредналите, както ходят на гости, не е за децата. Аз бих съветвал само онези от вас, които сте възрастни. Защото, за да отидете на Луната, трябва да знаете най-малко 12 езици. Трябва да знаете езиците на всички зодии. Всяка една зодия си има по един език. Земният език, той се е сформировал в своята реч до последната станция, на която се е спрял човек. Доста от думите са заимствувани на Луната и са пренесени. Защото окултната наука говори, че сегашното човечество е дошло от Луната. Те са жители на Луната, които, като са нямали тия им органични условия, се слезли на Земята да живеят. В туй отношение те считат Луната като майка на Земята. Туй [е] свободно вярване. Вие не вярвате, но каквото и да е, вярвайте на самата действителност. Вярвайте в това, което вие можете да проверите. Един ден може да отидете на Луната, че тогава вярвайте. Като се върнете, пак се съмнявайте.

Човек трябва да разшири своите възгледи. Каква е била целта на Бога, Който е създал Луната и Слънцето? Те имат отношение. Ако вие не разбирате онази дълбока мисъл на Луната, ако не разбирате онази дълбока мисъл на Слънцето, ако не разбирате онази дълбока мисъл на Земята, тогава вие как ще растете? Земята е израз на онази Божия енергия, която е работила, на Божията мисъл. Луната е израз на Божията мисъл. Слънцето е израз на Божията мисъл. В Слънцето ще видите онази Божия мисъл, която е проектирана. Бог поддържа Слънцето. Не е сега да ви доказвам това. Аз не обичам да доказвам, че Ниагарският водопад съществува някъде. Вземете билет, идете в Америка и вие ще видите в какво седи Ниагарският водопад.

Та, казвам сега: Всичко, каквото човек е обещал, трябва да го направи. Във всички ви трябва да се събуди онова велико съзнание да служите на Бога. Да служите на Бога, това значи да приемете всички хора. Като служите на хората, да знаете, че на Бога служите. Всичките хора, това са аспекти, това са явления на Божията мисъл. Ако не помогнеш на един беден човек, ти противодействуваш на Божията мисъл. Бог те държи отговорен. Създавате един дом, съберат се един мъж и една жена. Жената е едно условие за мъжа. Че ако ти в своята жена не виждаш своята другарка, [не виждаш] Бога, Който действува, да имаш едно страхопочитание, да видиш Този Великия, Който действува, [какъв дом ще се образува?] И жената ако няма страхопочитание към мъжа си, какъв дом ще се образува? Ако детето няма туй страхопочитание към майка си и баща си и не вижда Бога, какво възпитание може да има? Това е новата мисъл, туй е възпитанието, което трябва да се тури в дома.

Соломон преди толкова години е казал: „Онова, което си обещал…“ Туй показва, че човек, преди да е слязъл на Земята, той е обещал. И той трябва да изпълни това обещание. И ако не изпълни своето обещание, той ще носи своите последствия и своите страдания в света. Ако хората се бяха съгласили, младите не тъй да живеят, но младите трябва да живеят весело и радостно. Младият не трябва да живее като стария. Болният трябва да живее като здравия, не трябва здравият да живее като болен. Добрият не трябва да живее като лошия, а лошият трябва да живее като добрия. Мекият не трябва да живее като гневния, но гневният трябва да живее като мекия. Любящият не трябва да живее като човека на омразата, но човекът на омразата трябва да живее по законите на Любовта. Ще изменим целия ред на нещата. За нас Любовта трябва да бъде един идеал, в който трябва да влезем. Омразата ще се яви като едно последствие на миналото, което трябва да преодолеем.

Та, казвам: В тази философска мисъл по някой път се дава едно възпитание на младите. Казвате: „Не им проповядвайте религия!“ Аз съм съгласен, на младия няма какво да му се проповядва религия. На младия проповядвай му любов: любов към бащата, любов към майка му, любов към братята му, любов към ближните, към своите другари, любов към растенията, любов към животните, любов към всичко окръжаващо, любов към работата, любов към труда, любов към изкуството, към музиката, любов към всичко.

Казвате: „Няма да се молиш.“ Молитвата, според мене, това е наука. Не само да си дига човек ръцете. Най-хубавата наука е молитвата. Казвате: „Човек, който не е учил да се моли.“ Че, кой не се е молил? Молитвата е външен израз на Любовта. Кой не се е молил? Я вижте онзи младия момък, воденичен камък вдига, а седи пред младата мома и я гледа в очите и казва: „Без тебе не мога да живея.“ Смешно ли е туй? Туй е молитва на любовта. Казва: „Твоята сила седи в любовта. Докато ме обичаш, ти си силна; като престанеш да ме обичаш, ти си съвсем слаба.“ Защо хората са слаби? Защото не обичат. Защо хората са болни? Защото не обичат. Защо са безверници? Защото не обичат. Защо остаряват? Защото не обичат.

Обичай! Не спъвай онези благородните пориви на своята душа! Моят съвет за вас: Никога не спъвайте какъвто и да е порив. Аз не говоря за Слънцето. Всеки порив на вашата душа нека бъде свещен. Каквото дойде в душата ви, приемете го. Не мислете за последствията. То е Божествено. Трябва да правите различие между насла[да] [и порив]. Що е порив? Поривът е нещо благородно. При такъв един порив ти усещаш освобождение, усещаш, че човек расте и се подмладява и по-красив става. Не спъвай порива си, но дай му свобода, свобода на душата си. Какво казват философите? философите трябва да дадат и всички трябва да дадем този порив на душата си. Аз наричам този вътрешен порив: дишаш дълбоко. Вие може да избавите съвременното човечество от този път. Той ще го избави. В този свят ще се преобразят много работи. Ще видите и много работи, които ще опитате. И ще видите по-красиви работи, за които няма да съжалявате, че сте дошли на Земята.

И тогава, в този смисъл нека ви стане Христос най-близкият приятел. Най-близкият приятел ще ви стане! Сега вие мислите как Христос е страдал. Христос е най-щастливият. Той едно време беше от страдащите, а сега по-весел човек от Христа няма. Най-веселият човек, който аз съм виждал, е Христос: светъл, засмян. Той, като види някой, който се е обезсърчил, Той го потупа и казва: „Те не са по-големи от Моите едно време. Ще ги минеш! Трябва да се мине туй! Не бой се, Аз ще ти помогна. Върви по този път.“ Ти казваш: „Вярно ли помага?“ Вярно, вярно. Слушай и няма да те боли главата. Къде трябва да седи вашата сила? Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашата душа. И при този подтик никакво съмнение да няма. Всички болни да дойдат на Земята и да се обновят. Вие пък да станете и да кажете: „Онова, което Бог е направил, то е вярно!“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

35-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 3.VI.1934 г., 10 ч сутринта,

София – Изгрев.