Послушание

Сряда, 5 часа сутринта

(Небето чисто и ясно. Времето топло.)

Отче наш

Размишление 15 минути

Ще ви прочета само част от първата глава на Посланията към Колосяните, от 24 стих до края.

Има неща, които мъчно могат да се разберат, ако човек не ги опита. Думата „опитване“ може да се разбере по няколко начина. Може да опиташ, че едно тело е твърдо или че е топло, горещо. Но този опит на твърдостта или температурата на предмета ни най-малко няма да ти посочи друго едно качество на предмета. Например, дали той съдържа някаква си сладчина. При сладките работи човек обикновено изпитва приятност, а при горчивите неприятност. Вие казвате, че някои работи ви са приятни, а някои неприятни. Но от какъв произход е приятното и неприятното? Например, вие носите една дреха, която ви и неприятна. А пък носите една друга дреха, която ви и приятна. Може да ви е приятна дрехата само по цвета, който има. Ти казваш: „Този цвят е хубав.“ Харесваш го. А може да е приятна по единствената причина, че е от по-мека вълна и държи топло. Това са частични разбирания.

Вие вярвате в Христа, имате верую. Сега сте християни, нали? В какво седи вашата вяра в Христа, конкретно казано. Христос е живял преди две хиляди години на земята, като човек, правел е чудеса и вие вярвате и сте като Негови последователи. Сега трябва да се пренесете във времето преди 2000 години. Каква връзка има между онова, което е станало преди 2000 години и това, което става сега? На пръв поглед въпросът е лесен. Ти казваш: „Вярвам.“ Вярваш, че имаш един добър приятел. В какво седи добрината на вашия приятел? В това, че той никога не ви е лъгал. Ти казваш: „Имам добър приятел.“ Каквото каже той, правя го. Няма нито сянка от лъжа. После всякога, при каквато и да е нужда, той се притича на помощ. Или пък казваш: „Той е лош човек, не ми е услужил!“ Сега, това са общи изяснения. Всички употребявате тези изрази. Казвате: „Еди кой си е добър и еди кой си е лош.“ Но това са ваши частични заключения. В същност, кое е онова, което определя човека като добър?

1 2 3 4 5 6 7 8 9

9 8 7 6 5 4 3 2 1

Това е ред на числата от 1 до 9 и после обърнат от 9 до 1. Тогава получавате друг порядък. А ако имате 9 нули, както и да ги обръщате, все е едно. Ако имате тези два реда на нещата, кой бихте желали да имате – от 9 до 1 или от 1 до 9? От 1 до 9 това е работа, която трябва да свършите, а пък от 9 до 1, това е вече резултат. Вие искате да имате резултатите, без да сте работили. Ако не сте имали числата от 1 до 9 вие никога не бихте имали от 9 до 1.

Вие може да кажете: „Какво разбирате под това?“ Във вашия ум седи идеята да знаете нещата. Но в какво седи знанието? Например, нито един от вас не е правил опити. Някой път нещо почне в тебе вътре да бучи, ти се сърдиш, искаш да бъдеш господар. Ти казваш: „Аз съм свободен!“ Трябва да правиш опит да се въздържиш, когато бучи нещо в тебе, да премълчиш. А да го кажеш, това е лесно. Защо да не приемеш, че първо трябва да премълчиш. Представете си едно празно шише. Това шише е мълчало. То изведнъж не се е напълнило, но полека капка по капка се е напълнило. И после, като го обърнеш надолу с устата, то казва: „Бъл, бъл, бъл.“ Ти се разгневиш, значи влязло е нещо вътре в тебе. Ти говориш: „Бъл, бъл, бъл.“ Аз ни най-малко не виждам, че говориш, а виждам, че някой те изпразнил. И като се изпразниш, какво? Ще се изпразниш, после пак ще се изпразниш и т.н. и най-после ще се счупиш и ще те хвърли и ще вземат друго шише.

Така става и с човека. Вие седите в това гърне – телото, в което сте сега и мислите, че всичко можете да правите. Един ден се счупи това гърне и на местото дето е гърнето, ще турят един кръст и ще пишат на него: „Тук почива един верующ в Христа, който замина за другия свят с вяра.“ Кой е заминал? Шишето ли? Частите на това шише са захвърлени там, а пък казваш, че ти си отишъл в онзи свят. Вий казвате, че в шишето имаше някакво съдържание, водата. Аз виждам, че тази вода в шишето е отишла в растението. Шишето е тук, а пък искат да ме убедят, че това шише отишло горе при Господа.

После друго едно разсъждение, една тънка мисъл, има неща от които, след като вземете, с нищо не се намалява тяхната тяжест. Например, ако от един килограм жито изтеглите само едно зрънце и веднага теглите с чувствителни везни ще видите, че едно зрънце липсва. Но има нещо, от което можете да вземете 10 000 години и ни най-малко няма да го показват везните, че липсва нещо. Кое е то? Четете една книга. Аз вземам нещо от книгата. Вземам нещо, записвам го, обаче тегля и нищо не липсва. Питам, това, което аз вземам, къде беше скрито?

Ако ви запитам какво представлява единицата, какво ще кажете? Разни значения има единицата. Но в този ред на нещата, който писах, едното има съвсем друго значение. Тези числа, тъй както са, това е един процес, ти вървиш по пътя на едно развитие. Трябва да разбираш законите на 1, 2, 3, 4, 5 и т.н. После обръщаш този процес: 1 2 3 4 и т.н. – това е възлизане нагоре, качваш се до числото 9, а пък от 9 до 1, това е слизане. Кое е по-мъчно? Слизането е по-лесно. Но, след като си се качил на планината горе и си слязъл, какво си придобил? В едно отношение си изгубил, а в друго си спечелил. Кое си изгубил? Преди да тръгнеш на екскурзия, имал си едно лошо разположение, недоволство. А пък щом се качиш горе на планината, недоволството изчезва. Усещаш малко умора в краката, но в замяна на това усещаш едно приятно настроение. Казваш: „Приятно ми е, въздухът е чист, слънцето е приятно и т.н.“ От една страна си изгубил, а пък от друга си спечелил. Питам, в живота кое е най-хубаво да се печели?

Представете си, че тези числа могат да представляват камъчета, обикновени камъчета: едно камъче, две, три, четири и т.н. Колко ще струват? Вие може да ги носите. Те може да са малки и може да ги носите вътре в своето портмоне. Може да са скъпоценни камъни, от най-скъпоценните – 9 на брой. Ако са 9 скъпоценни камъни, кои камъни бихте желали да носите? Например, те са 9 брилянта. Единият е равен на 1 карат, другият на два карата, на три карата и т.н. Последният диамант е 9 карата. Един карат диамант колко струва? Кой от вас знае? Специфично, това не е толкова важно. И без него може да влезете в Царството Божие. Някой мъж е красив, а пък друг е грозен. Една жена е красива, а друга е грозна. Казвам: И красивият може да влезе в Царството Божие и грозният може да влезе. И красивият може да е изключен от Царството Божие и грозният може да е изключен. Тогава кое е преимуществото? На красивия или на грозния? Може да бъде човек красив без да е добър и може да бъде грозен и да е добър. Човек, като има външна грозота, една външна дреха, може и да няма доброта.

Значи красивата външна страна и грозната могат да влязат в Царството Божие, ако са добри. Значи, добротата съставлява едно качество, много по-основно, по-нужно отколкото външната красота. И силният и слабият може да влязат в Царството Божие, но кога? Когато се добие? Доброто не се нуждае от слабостта, нито от силата. Може някой път към доброто да е прикачено и слабото и да върви с него. И силният може да бъде добър и слабият може да бъде добър. Но в дадения случай, кое бихте желали, слаби ли да бъдете или силни? (– Силни.) Защо? Животът го изисква това, за да браните своята свобода. Но може ли човек да бъде свободен, който не може да бъде добър?

Кое е основното за вас? Кой е основния въпрос? В сегашния живот вий сте на земята. Някой от вас ще живее 50 години, 60, 80, 91 някой от вас ще достигнат до 120 години. Не зная дали има един тук такъв. Да допуснем, че някой от вас ще достигне до 120 години. След 120 години какво мислите да правите? Като станете на 60 години, на 70 години, какво ще правите? Някои от вас сте на 60 години, някои сте на 50, някой на 40, 30, 20. Тук почти всички сте от 20 години нагоре. Ти казваш: „Аз съм вече на 20 години.“ Вие сте минали първата година, втората, третата и пр. Някой сте на 30 години.

Хубаво, какво се достига с числото 3? В числото 1 ти ще си учиш само да пукаш черупките на яйцето, само да чупиш яйцата, нищо повече. На какво ще уподобите чупенето на яйцата. Едното, това е мляскането, яденето нищо повече. Ти казваш: „Аз не съм дете.“ Всеки ден ти седиш и мляскаш като дете. Отваряш и затваряш устата си. Ти казваш: „Аз не съм дете.“ Голямо дете си. След това мислиш, че си голям философ и си затваряш устата. Не е лошото в яденето, но какво ядеш? Защото хубавото ядене си има своите качества. С какво се определя доброто ядене? Ти казваш: „Приятно ми е, вкусно ми е.“ Но вкусът е външна страна на яденето. При яденето трябва да придобиеш ония елементи, които са необходими за телото. Но и самото тело трябва да служи като една обвивка на душата и след това душата трябва да извърши това, за което тя е изпратена на земята. И онова, което ядеш, не само да ти е вкусно, но ако след това ядене, което влиза в тебе, ти не може да изпълниш Волята Божия, тогава яденето не е постигнало своята цел.

Сега вие чакате. Някой път седите и искате да добиете знание. Но знанието, това е една дреха, турена в гардероба, можеш да я облечеш. Ако имате знание, какво щяхте да правите? Ако имахте много знание, в какво щяхте да го употребите? Това щеше да покаже какви сте. Защото да допуснем, че всички вие сте сиромаси. Седите и мислите само за сиромашията и казвате: „Да сме богати!“ Като си богат ще се покажеш какъв си. Като сте сиромаси може да кажете: „Аз съм сиромах, това онова не мога да направя.“ Но богати сте! При богатството значи има повече условия. Какво ще направите при богатството? Някой, ако е поет, ще си купи едно златно перо. Някоя мома, ако е красива, ще си купи хубава дреха. Някой човек, ако е стар, няма да ходи пеш, а ще си купи едно такси, някой кабриолет с кон, ще си хване слуга, ще си остави брада и пр. И ще си дава вид, че е голям. Младият ще си ходи с хубавите дрехи, а пък старият ще си ходи с хубавата брада. Но това са външните страни. Че може да имате брада, това нищо не значи. Това е дегизиране. Като дойдеш на този свят, все ще те дегизират. Ще ти дадат и някой халат, ще ти турят някоя затворническа дреха. Ще ти турят една брада и ще я гладиш. Трябва да я гладиш да я чистиш, понеже, ако не я гладиш и чистиш, влиза прах в нея, остатъци от ядене и ще стане место на зараза.

В англосаксонската раса хвърлят брадата, бръснат я. Тук не отива това, брадите имат още почитание и уважение. А пък там казват: „Без брада!“ Ние считаме за грях, някой да си хвърли брадата, а пък англосаксонската раса счита за разумно да си хвърли брадите. И за мустаците казват: „Долу мустаците!“ Всяка сутрин, като станат там, вземат бръснача и мустаците премахват с декрет. Казват им: „Днес няма да си тук!“ Премахват и брадата. Насапунисват ги и ги премахват. Тук, ако някой си обръсне мустаците, казват: „Защо си ги обръсна?“ За остригването на косата отзад още няма декрет. Някои приемат, че може да се отреже косата отзад. Но един ден ще се прокара един такъв декрет за всички и косите у жените ще бъдат така отрязани отзад, както у мъжете.

Дали косите са отрязани или не, това е външната страна на живота. Трябва да уподобите, докато си жена ще носиш косите си дълги, а пък като станеш мъж, ще ги отрежеш. Всяка жена, която почне да мисли по мъжки, ще си отреже космите. Всяка жена, която мисли по женски, ще си остави косата. Всеки мъж, който мисли по мъжки, ще си остриже космите, а пък като почне да мисли по женски, той почва да ги оставя. В какво седи различието между мъжкото и женското мислене? Някой път е спасително да мислиш по мъжки, а някой път е спасително да мислиш по женски. Някой път ти е горко, ако мислиш по мъжки, а някой път ти е горко, ако мислиш по женски. Трябва да знаеш къде да мислиш по женски и къде по мъжки. Че човек няма една ръка, едната ръка е женска, а пък другата е мъжка. Хубаво е и с двете. С една мъжка ръка не си струва и с една женска ръка не си струва. Също така и единият крак е мъжки, а другият женски.

Разправяха ми един анекдот. Може да сте го слушали. Една жена била ревнива за мъжа си, много ревнива. Питат от къде и дойде ревността. Де е повода за ревността? Един човек докато не го обичаш, не си ревнив за него. Щом го обикнеш, веднага ревността изпъква. Като не го обичаш, да ходи където си иска, не се интересуваш, щом го обикнеш – ревнуваш. И търсиш къде е ходил.

Един ми казваше: „Не зная, от как се ожених за тази жена, ограничава [ме]. Беля си намерих на главата, да знаех! А добра е тя, обичам я, но като си дойда, пита ме къде съм ходил, какво съм правил, пита ме като някой съдебен следовател.“ Иска разяснение той от своя приятел. Приятелят му казал: „Адам нямаше жена и поиска жена. Господ взе двете му ребра и направи му една жена. И сега тази, която си взел ще чете ребрата ти, дали са 12, да не би да си дал други две ребра, да направиш друга една жена.“

Хубаво. Сега това е анекдот. Какво се крие в него? Или какво се крие в разказа за двете ребра? Всякога ние пазим захарта да не се стопи, понеже знаем, че има една възможност тази захар във водата да се стопи, да изчезне. Ако захарта се стопи и водата, можем да изпарим водата и да остане пак захарта. Но всякога, когато един предмет има свойство да се разтопи, ний го пазим, за да не премине в едно състояние, за нас неудобно, защото ти може да натопиш своята захар и да я носиш в едно шише, но тогава има друга опасност, шишето може да се счупи и водата да се разлее. По-добре е да се носи захарта суха. Това е за предпочитане.

Сега вземете закона за ревността. Кое е онова, което човек ревнува? Тази жена може да чете ребрата на мъжа си, това е преносно, това е образ, символ. Кое е онова, което тя ревнува. Вземете две деца. Да кажем, че майката има две деца. Ако тя даде на едното дете по-хубава, по-голяма ябълка, другото дете ще ревнува за хубава ябълка. По някой път, ако тези деца не са разумни, едното чувствува недоволство, отива при майка си и казва: „Тази ябълка не искам, искам такава голяма като на брат ми!“ Майката както и да убеждава детето, то казва: „Не, искам такава голяма, като на брат ми!“ И ако майката не даде това ще бъде повод на ревността. А пък в същност и двете ябълки са от едно и също дърво. По стечения на обстоятелствата едната ябълка е по-голяма, но по качество и двете ябълки са еднакви. Тази ревност може да се премахне. Ако майката даде еднакви ябълки, ревността ще се премахне, едното е доволно и другото е доволно. Ревността на някого всякога може да се премахне, като му дадете повече отколкото другото има. Но, ако дадете на едното повече отколкото на другото, то веднага ревността преминава от единия в другия.

Щом имате ревност, липсва ви нещо. Ревността всякога показва един вътрешен недоимък – недоимък в това, което сте взели. Съмнението и то показва вътрешен недоимък. Та, всичките недъзи, които човек има, това [е] вътрешен недоимък в това, което сте взели. Та всичките недъзи, които човек, които има, това е вътрешен недоимък на нещо. То може да е много малко. Вие вашата ревност можете да я излекувате, като имате точно това, което искате.

Ревността ви всякога показва, че Любовта ви е по-слаба. Вие казвате, че обичате някой човек. Но докато у вас съществува ревност, Любовта не може да се прояви в своята пълнота, защото има нещо материално примесено тук. Ти ревнуваш жена си, не заради душата и, но заради телото и. Телото на тази жена в тебе седи като един повод.

Ревността се явява във всичките форми и между религиозните хора се явява и между учените хора се явява и в дома се явява и в самия човек, като остане сам и в него самия се явява ревността по отношение на себе си. Даже има мъже, които ревнуват жените си от Христа. Той казва: „Как се влюбила тя в Него, за Него мисли, моли се за Него?“ Колко жени са бити защото вярват в Христа и се молят на Христа. Мъжът казва: „От как тя повярва в Христа, не си гледа работата в къщи.“ Питам сега, как[ви] са сега тези ваши разбирания? Като казвам така, изключвам себе си, но като казвам: Какви са тези наши разбирания, аз включвам и себе си и ва[с] [и] тогава говоря общо за всички.

Вие опитвали ли сте се с кое може да заинтересувате Господ да ви слуша? Един се моли и кракът му оздравява, а друг се моли и кракът му не оздравява. Един се моли и работите му се оправят, а пък друг се моли и работите му не се оправят, но постоянно се влошават. Де е спънката? Да ви представя един пример, представете си, че вие туряте вашата дреха на едно въже в топла стая, а пък други турите в една стая, която не е отоплена. Де ще изсъхнат дрехите? В топлата стая? Вие може да питате: Защо в едната стая дрехите не съхнат, а в другата изсъхват. П[ричина]та е, че едната стая е отоплена.

Ако вие се молите в топла стая дрехите ще ви изсъхнат по-[бързо], а пък ако се молите в неотоплена стая, ни най-малко молитвата няма да помогне да изсъхнат дрехите. Аз казвам, преди да се молиш запали печката! Аз по-рано ще запаля печката и тогава ще се помоля да изсъхнат дрехите. Не можете да имате някакво преобразование във вашия характер, докато не запалите печката. А пък печката представлява Любовта. Докато не дадете подтик на Любовта не може да прогресирате. И тогава ще дойдат промените, които вие искате. Тези промени ще станат не изведнъж, но постепенно. Всякога истинските промени в човешкия живот стават много незабелязано, много медлено, но промените, които стават медлено, те са Божествени. Онези промени, които стават бързо имат материален характер.

Не искам да ви навеждам примери, понеже всеки един пример има една отрицателна страна. Един проповедник взел да описва на един християнин една красива мома християнка. Този млад момък дотогаз не обръща никакво внимание на нея. До тогаз той мислил за Господа. От деня, от като този проповедник почнал да описва тази красива християнка, пълна с добродетели, той почнал да мисли все за нея. Ходил, ходил все тя изскача в ума му. И той си казва: „Отде се намери тя?“ Питам, какво му е допринесла тя? Той се разсейвал и си казвал: „С този пример проповедникът ме отдалечи от Бога. Тя ми стана препятствие. Не мога да се моля сега!“ А пък този проповедник искал да му покаже, че тази мома е красива добродетелна, та и той да стане като нея. А пък той, като я видял, тя почнала да се върти в ума му. И най-после момъкът гледал в събранието дали има някоя такава да прилича на оная мома. И почва да ги търси отвън.

Вие искате да станете богати в света. Някой проповедник е проповядвал и е говорил за богатството, представил е какви удобства дава богатството, какви постижения. И тогава вие сте били доволни. Дотогава не сте обръщали внимание дали сте силни или не. Но някой ви говорил за силата. И това влиза в ума ви. И сега, като ви гледам, носите една красива мома в ума си. Та сестрите носят един красив момък. И гледам не по един, а по двама, по трима, по четирима носят. Около брата цяла дузина стоят наоколо му, а около сестрата цяла дузина момци.

В преносен смисъл казано това: искаш да бъдеш силен, богат учен, с обществено положение, това да имаш, онова да имаш. Всичко това не са лоши работи. Заблуждението е там, че всичките тия неща ние ги имаме в себе си, те ни са дадени като условие, като външно условие и при които душата трябва да расте. Но душата не трябва да счита тези неща за съществени. Тези неща сами по себе си идват. Ти трябва да бъдеш красив, добър, но не да имаш красивата мома. Красивата мома е външните условия. По-съществено условие е, ти да бъдеш красив. Не само добрите хора да бъдат около тебе, но ти да бъдеш добър, защото ако ти не си добър, ти не може да участвуваш в доброто в света. Ако ти не може да се радваш на доброто, ти нямаш правилни отношения към света. Аз съм виждал някои хора правят много добри работи, а някои, които са религиозни, не са доволни от тяхните постъпки. Някой изградил църква, училище направил е едно добро. Ако не са доволни от него, казват: „Той нищо не е направил.“

Сега, кое е по-хубаво в света, да ви обича Бог и нищо да не ви е дал или да ви даде всичко и да не ви обича? Две положения има, след като ви даде Господ всичко вие ще го направите препятствие между вашата душа и между Бога и ще има една бариера, едно препятствие. Така седят работите. Има изключения, но много малко са тези изключения. Вие се намирате в едни сериозни изпитания. Някой път мърморите така: „На еди кого си Господ е дал богатство, а на нас не е дал!“ Че каква по-хубава къща от тая която имате? Вие се намирате в едно тело, но не сте доволни от него и искате една къща отвън. Дал ви е хубави мисли и желания да вложите във вас и вие сте недоволни от тях. Вие искате тия мисли и желания да се реализират. Но, щом са от вън, тези желания и мисли, има една опасност да ги задигнат. Човек е крайно користолюбиво същество в моите очи. Това е моето лично мнение. Няма по-користолюбиво същество от човека. Мога да употребя някоя чужда дума, но няма нужда.

И Господ, за да научи този човек, Той е създал цялата тази система на земята. Най-първо той ще го убеди да се ожени. Той е користолюбив. То е най-голямата постъпка, да го накара да се ожени. И докато го накара да се ожени, цели планини трябва да се преместят. Господ, за да го накара да се ожени, казва му: „Тя е от твоите ребра.“ Той тогаз си казва, че тя прилича на него, а пък тя ни най-малко не прилича на него, защото, ако прилича на него, тя няма какво да излиза от него. А пък щом е излязла, значи се различава от него. След това ще му даде син или дъщеря, но ще накара някое друго същество да дойде да вземе дъщеря му. Къса се сърцето му, но какво ще прави сега. Другояче той би го утрепал с пушка, но сега казва: „Хайде зет ще стане, няма какво да се прави, ще я дадем. Обичат се!“ Сега мъжът, който не обичаше жена му да я пипат чужди мъже, че като пипат дъщеря му, не е ли същото. И той казва: „Господ така е казал.“ Трябва разбиране.

Трябва да разберете онази вътрешна тайна, това користолюбие, в което човек се намира. Бог се намира в голямо противоречие с нас. Ние искаме да Го заставим някой път да мисли, както ние мислиме и Той иска да ни помогне да мислим, както Той мисли. Той оставя нещата да вървят, както ний мислим, по наше разбиране. Грехопадението ни е оставането ни да вървим по пътя на нашето разбиране. Два пътя са те. Ние сме вървели по обратния път от 9 до 1. Това, което е верно за нас, не е верно за евреите. Ние пишем от ляво към дясно, а пък за евреите от дясно към ляво е верното. Това, което за нас е резултат, за евреите не е резултат. И това, което за нас е причина, за евреите не е причина. Та, сега ние вървим по обратния път, по Божия път. И ако ние не вървим по него, ние няма да разберем живота, обратни резултати ще имаме.

За ревността каквото и да говориш, само един лек има в света: това е Божията любов. Няма друго лекарство. Ако намерим това лекарство, излекуван си, но ако не го намериш и в онзи свят да ходиш, никой не може да е спаси.

В окултната наука вий искате знания. Докато имате неправилна ревност, то вие ще употребявате знанията си, силата си и всичко в една лоша посока. Нека ревността във вас да остане в най-меката форма. Едно желание между две добродетели, някой път да служите на по-слабата добродетел, а някой път на по-силната, по човешки говоря. Но да слушате еднакво, без никаква разлика и на слабата и на силната добродетел.

Ревността, това е човешкия път, по който вървите. И никой не може да се освободи от нея до тогаз, докато върви по човешкия път. До тогава ревността ще върви с човека, както сянката върви след предмета. Щом влезете в Божествения свят, това противоречие ще изчезне. Зъбите се трошат при сухата храна, а пък се развиват при една храна, която няма тези качества. При меката храна зъбите уякват, но и обратно е верно, зъбите се рушат и от топлата храна. Две страни има човешката любов. И едната и в другата страна резултатите са едни и същи.

Сега основната мисъл, която оставям, онова, което можете да занесете със себе си, е да четете ребрата на мъжа си. Под това аз разбирам следното: не разглеждайте защо Господ е направил така нещата, но най-първо ги приемете така както си са. Не мислете защо Господ е направил един човек богат, а пък другиго сиромах. Този въпрос го оставете. Защото, ако считате, че Господ е направил едни хора богати, а други сиромаси, то ни най-малко не разбирате Божествения живот. Всички хора, от Божествено гледище, са направени еднакво. На всички са дадени еднакви условия, разбирания, според степента на съществото. Всяко същество има преизобилно условия да направи от себе си каквото иска. И ако вие не сте постигнали, погрешката седи в самите вас. Условията ви са дадени и трябва да направите връзка, за да използувате за в бъдеще условията, които ви са дадени.

Има една опасна страна. Например, като се говори за млади моми и момци, вие казвате, че човек не трябва да се жени. Някой казва: „Не си струва човек да се жени!“ Така казва един от видните реформатори – Йоан Веслей, на третия ден след като се оженил. Ако човек не трябваше да се жени, защо Господ взе две ребра, че направи жената и каза: „Не е хубаво на човека да бъде сам.“ Казва се там в Писанието: „Направи ги мъжки и женски пол да живеят в хармония.“ Това е първото битие. А пък във второто битие жената е направена според желанието на мъжа. Бог, като прекарал всичките животни пред него да им даде имена, той видял, че те минават мъжко и женско, две по две и той, като видял, казал: „Всеки си има по едно женско, а пък аз нямам!“ И той казва на Господа: „Такова женско създай, както и на тях.“ Бог казал: „Опасна е тази работа.“ Той казал: „Не, аз имам достатъчно знания, ще я възпитам, ще я пазя.“ Вие не знаете какъв разговор имаше. И Господ каза: „Щом искаш, добре, да дам!“ Мъжът отвън убеждаваше Господа, а пък жената отвътре го убеждаваше.

(Лекцията завършва без молитва и има вероятност да липсва част от нея.)

36 лекция на Общия окултен клас

30 май 1934 г

София, Изгрев