Божественият филтър

Добрата молитва

Размишление

Ще прочета 2-ро послание към Коринтяните, част от втората глава (стихове от 5 до 12).

Сега всички вие познавате живота на малките деца. Той е красив. Всеки ден майката къпе своето малко дете, люлее го в модерна люлка, кърми го 5–6 пъти на ден, прегръща го, милва го, целува го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката се чуди как да разбере защо плаче. Всички познавате живота на малкото дете, защото всеки възрастен е минал през тази фаза на живота. Да кажем, че ти се чувстваш много добре, като малко дете в люлката. Майка ти те завива, къпе, облича, храни. Но един ден тя изменя своето поведение спрямо тебе, ти не разбираш защо – объркваш се. Ти мислиш, че майка ти вече не те обича. Досега си мислил, че тя е станала майка единствено само за тебе. Знаеш ли какво трябва да се разбира под думата „майка“? На земята ние считаме майка тази, която ражда, отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда и отглежда, какво прави бащата? Така, както бащата и майка са разделени, вие не може да имате една правилна идея.

Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия в тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира: аз да държа в ръката си парче хляб. Мога да разгледам от научно гледище съставните му елементи. Може да го изучавам и с ръката си, като го пипам. Но има и друго едно познаване. Този хляб аз го приемам в себе си. Така ще позная каква е силата му. Ако хлябът не ме подкрепи, казваме, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: В какво седи новото учение? Ако това учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии „А“ представлява бащата, а „Б“ майката, те, макар да са разделени, имат връзка помежду си. Представете си, че имате един извор в точката „А“. Водата е влязла от една тръба, но е невидима. После, излиза от другата страна. От где е дошла тя, това не виждате, но там, където излива, вие я виждате. (виж чертежа) От майката животът се ражда, но не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза животът, се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза, се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли, и майка за вас е тази, през която сте излезли. Може да си го представите и другояче.

Ще пренесете сега вашият баща и вашата майка по-дълбоко в себе си: Кое е онова, което може да ви даде разположение? Например, вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?“ Това, което ви дава живот, е Бог. От Него иде животът. Ние всички сме обградени с въздух. Но ако нямаме известно отношение към този въздух, ще можем ли да се ползваме? Този въздух трябва да влезе в нашите дробове. И след като влезе, трябва да можете да се ползвате от него. Какво трябва да се разбира под думите: „отношение към въздуха“. Ако земята не възприема едно зърно, ако не го обгърне като майка, това зърно не може да расте. С въздуха, който в дадения случай влиза в дробовете ви, вие не можете да направите това, което прави земята със зърното. Зърното ще остави нещо на земята и може да вземе нещо от нея. В дадения случай земята е майка, а пък слънцето отгоре, което грее, за житното зърно е баща. Бащата е слънцето, а пък долу майка е земята.

И за хората е пак същото. Сега онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по земята и казвате: „Коя е майка ми?“. Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди“. Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв. Вие преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си, и за да се родите, излязохте от нея. Сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После, майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: Защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване“ аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората, като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? – За да се подмладиш, нищо повече. Защото ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница“. Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на Любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва?

Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо. Истинската Любов е път за влизане в Бога и излизане от Него. Под „Любов“ аз всякога разбирам живот. Това е подмладяване, или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това, да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и прочие, това не е живот. Че си учен човек, това е облекло. Че си здрав, това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките качества, които човек може да има, това са все премени, с които можеш да се облечеш. Животът е това, към което ти се стремиш и което осмисля твоето съществувание. Животът се осмисля само когато живееш в Любовта.

По някой път говорите за любов към Едного и любов към мнозина. Това е едно голямо противоречие. Човешкото съзнание е толкова ограничено, че в даден случай ти не можеш да обичаш двама души еднакво.

Сега какво подразбирате вие от ваше гледище под думата „любов“? Да кажем, че вие сте един пътник. Някой път ви приемат добре, нагостят ви, дадат ви подслон за един, два, три дена. Вие считате това за добра обхода. Тези хора имат хубаво чувство, известно разположение към вас. Но Любовта има и други изяви. Човек сам по себе си прилича на едно платно, една лента. Онзи, който ви обича, с един магически фенер раздвижва тази лента и по нея се явяват картини. Ти все едно, че си на театър, на кино, и този, който те обича, с фенера ти филмира различни картини, в които и ти вземаш живо участие, ходиш, движиш се. На платното всичко е живо. Ти се радваш на картините. Но случи се, че този оператор намери един ден друго някое платно и обърне апарата си към него и почне да го занимава. Той се радва, а ти скърбиш, защото на твоето платно нищо не се изобразява.

Съзнанието, това е платното. Когато някой ви обича, той проектира върху вашето съзнание всички ония мисли, форми, които има за вас, и вие виждате грандиозни картини. Но трябва да знаете, може да насочи и към картини на друго платно. Какво чудно има в това! Един кинооператор само на един театър ли трябва да представя своите филми? Той през целия си живот трябва да прожектира своите картини. Какво престъпление има, ако това прави на едно или на друго платно? Има ли престъпление в това, кажете ми? Казваш, че еди-кой си не те обича. – Трябва разбиране. Онзи, който те обича, дали го познаваш или не, той всякога има едни и същи качества. Щом се приближиш до онзи, който те обича, веднага ще почувстваш един импулс, радост, осмисляне на живота. Всичко се осмисля, като че цялата вселена се отваря пред тебе. А пък щом се отдалечиш от него, свива се сърцето ти, животът ти се обезсмисля. И когато се отдалечиш на последната граница, казваш: „Не си струва да се живее“. Как се казва тази, най-далечната точка? (– „Афелий.“) Как се казва най-близката точка? (– „Перихелий.“) Най-близката точка – това е най-пламенната любов. Когато човек е в тази точка, все едно, че е запален от четири места. Горят краката му, ръцете му, главата му, сърцето му – всичко гори. Светлината минава през теб и те осветява. А пък най-далечната точка е тъмна, загаснала е, както месечината. Едва мъжделее. Въз основа на този закон и ние ту се приближаваме до Божественото съзнание, ту се отдалечаваме. Тогава, по обратния път, ние казваме, че слънцето се отдалечава от земята. Струва ни се, че слънцето се върти около земята. Така, както го виждате, изглежда, че слънцето минава под земята. Така ви се струва. А всъщност слънцето съвсем не минава под земята. Струва ви се, че слънцето се движи, а всъщност се движи земята. Когато вие се приближавате понякога при Бога, мислите, че Бог се приближава до вас. И когато се отдалечавате, мислите, че Бог се отдалечава. Бог в своята същност Си има Свои движения. Но Неговото движение е правилно, а пък ние се движим по една много неправилна линия. Не сме установени още в живота. Или, както казвате вие: „Неустановена е още нашата любов“. Това показва, че човек се движи по един неустановен път. Ти понякога казваш: „Този човек искам да го обичам повече“. – Може ли един човек да се обича повече или по-малко? Обичаш един предмет повече – повече ще се занимаваш с него. Златните пари ние можем да ги турим в горния джоб, а пък медните пари в долния джоб. Някой път златните пари туряме в особени кожени кесийки, ограждаме ги с особено внимание, а пък медните туряме така просто в джоба си и казваме: „И да се изгубят, нищо“. А към златните пари сме много внимателни. Постоянно проверявате дали златната монета е в джоба ви или се е загубила. Отношението, което имате към една медна монета и към една златна монета, е различно, както е различна цената, която имат. Но те са обикновени неща. Ти не можеш да живееш, ако няма кого да обичаш. В света не може да се живее без Любов. Трябва да обичаш някого. Дали искаш, то е друг въпрос. Ти ще обичаш поне едного, а пък Божественият, далечният идеал е да обичаш всички. Ако не можеш да обичаш всички, това показва, че си в началото на своето развитие, а ако поне един не обичаш, това показва, че си вече в областта на смъртта. Да обичаш само един, това значи, че едвам си се родил, едвам си се запознал с Любовта. А пък идеалът е да обичаш всички.

Сега във вас се явява противоречие – имате предвид човешкото тяло и казвате: „Как може човек да обича всички хора?“ Според това разбиране, всички хора не могат да се обичат. Да обичаш къщите на всички хора е практически невъзможно. Например, да кажем, че обичаш къщите на 30 души, големи къщи, направени от камъни, и всяка къща да има по 30 стаи. Щом ги обичаш, всеки ден трябва да отидеш да изметеш тези 30 стаи. Питам: Ще имаш ли достатъчно време да изметеш тези 30 стаи? Иска се работа. Щом са в една къща 30 стаи, то в 30 къщи – 900 стаи. Колко минути ви отнема измитането на стая? (– „4–5 минути.“) Кой от вас е гледал часовника си. Нито един от вас не е извадил часовника си, за да знае за колко минути измита стаята си. Не е грях това. За следващия път ще проверите и ще кажете за измитането на една стая колко минути и секунди са нужни. Ще извадите часовника и ще гледате.

За нас хората са само проводници, условие. За нас те важат дотолкова, доколкото могат да станат проводници, условия да придобием Божията Любов. Защото хората са нужни. Ние нямаме още пряко общение с Бога по единствената причина, че Бог е толкова възвишен и чист, а нашите мисли и чувства не са така чисти, вследствие на което между Бога и нас трябва да има ред създания, същества: тези същества представляват пластове, и нашите мисли и чувства, като минават през тях, се филтрират и пречистени отиват при Бога. Та всеки човек може да е филтър за вас и вие да сте филтър за него, по отношение на Бога. Това е закон. По някой път вие се намирате в затруднение – не можете да филтрирате водата. Тогава трябва да извадите филтъра, да го почистите, да го измиете. За да ви обича някой човек, той трябва добре да филтрира вашите мисли и чувства, които възприема и които предава. Да кажем, че имате един филтър, през който прекарвате водата. По някой път водата не се филтрира както трябва. Тогава онези, които се занимават с филтрите, трябва да ги пречистят. Водата не е чиста всякога. Понякога вие чувствате, че любовта на някого към вас не е толкова благородна. Това се дължи на следното: Като е минала водата през филтъра, останало е малко кал, вследствие на което вие чувствате недоволство.

Вие имате едно съвсем първично разбиране за живота. Казваш: „Господ ме е забравил“. – Какво ще застави Господ да ви забрави? Той може да ме е забравил, както майката забравя децата си. Оставил Бог всичко на мое разположение, дал ми е отлично сърце, ум и воля, заминал по работа и не мисли за мене. Той казва: „Аз имам голяма работа, ще я свърша“. Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мисля за Него. Щом мисля за Него, и Той мисли за мене. Няма две мнения по това. Ти си скърбен. Защо? Защото Бог не мисли за тебе. Какво трябва да правиш? Помисли си за Бога, и веднага скръбта ти ще изчезне. Гладен си, нямаш хляб. Помисли за хляб, и той ще дойде. Така е в живия, в реалния свят. Този свят, в който живееш, не е реален. Той е свят на заблуждение, на сенки. В реалния свят, като си помислиш за нещо, то е вече при тебе. Ти си гладен. Помислиш за хляба, и хлябът е при тебе. Помислиш ли, че дрехите ти са овехтели, хубавите дрехи ще дойдат. Остава само да ги облечеш. Пък и там хората не се събличат. Човекът там мисли, че е облечен с дрехи, и наистина е облечен. Той само като си помисли, че е облечен, и вече е облечен. Как се е облякъл, и той не знае. Каквото помислиш, става. Там, като помислиш, че си обут, веднага си обут. Как е станало това – не знаеш. Искаш да знаеш какъв е онзи свят, нали? Ето какъв е. Не мислете за онзи свят, ами изучавайте този. Животът има две страни: една външна, която представлява материалният живот. Има и друга страна – духовна.

В материалния живот, в който взимаме участие, най-важното е да ядем, да се събличаме. В духовния живот ние не взимаме участие, и нещата стават по-лесно. Вътрешният живот се поддържа с много по-малко усилие от външния, за който са нужни големи усилия, в които и ние трябва да вземем участие – като много трябва да работиш, за да придобиеш храната си. В духовния живот всичко става лесно. Като влезеш в него, пари не ти трябват. Ти като помислиш за хората, те ще дойдат при тебе. Каквото помислиш, всичко става. Искаш да станеш цар на един милион хора. Тези хора ще дойдат реално. Искаш да бъдеш цар на сто милиона хора. Те ще дойдат. А когато ти дотегне и искаш да останеш сам, оставаш. Това ви се струва като приказка от 1001 нощ. Искаш да имаш десет милиарда книги. Ще ги имаш. В сегашния живот ти трябват пари. Нямате ги. Ще ги придобиете. Къща нямате. Ще придобиете къща. Това е външният живот: „Аз искам да бъда духовен, искам да имам само колкото да преживявам“. Не казвайте „колкото да преживявам“. Да преживяваш, значи да преживяш, както добитъкът. Не, ако имаш богатство, да бъде голямо, за да си доволен, а не само да се залъгваш с едно парченце хляб, но като се наядеш, да ти е приятно. И всички вие си препятствате в живота по единствената причина, че онова, което желаете, сами го разрушавате. И без да знаете, си създавате своето нещастие. Ти обичаш някой човек и си казваш: „Май много го обикнах“. Така ти разрушаваш нещо хубаво. В тебе настава реакция и казваш: „Не трябва да го обичам толкова“. – Не се говори така. Никога, на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обичам още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети. А за да обикна тримата повече, трябва да обикна четвърти. Вие не разбирате закона. Ти казваш: „Ти трябва да ме обичаш“. За да го обикна, аз трябва да обикна втори. Цял скандал се вдига тогаз.

Невъзможно е да се усили любовта ти към едного, ако не обикнеш втори. Явява се едно противоречие в твоето съзнание. Възможно ли е това? Вие туряте един въглен на огнището. Искате да усилите огъня. С един въглен може ли да усилите огъня? Ще турите втори въглен. И тогава огънят ще се усили. Искате да усилите огъня на два въглена. Ще турите трети въглен. За да стоплиш ядене, не трябва само един въглен. Два, три, четири – десет въглена трябва да събереш. На десет въглена най-малко трябва да събереш топлината, за да сготвиш едно ядене. Ти питаш: „Нужна ли е Любовта в света?“ – Вие си готвите яденето на нея, нищо повече. Смисълът на Любовта е в това, да си сготвиш яденето. Някой, след като си сготви яденето, казва: „Не те обичам“. Добре, но утре пак ще ти потрябва. Някой казва: „Обичам го“. – Гледай тогава хубаво да си сготвиш яденето, да не прегори, защото после няма да го харесаш. Някой казва, че не ме обича. Щом казва, че не ме обича, той не е гладен, но като огладнее, ще ме потърси. Вие сега не разбирате мисълта ми. Как да свържем тези понятия: „любов“, „ядене“ и „огън“? Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде потик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не можете да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вие се радвайте на това. Като има неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате. А това, което вие не можете да направите, има други същества, които могат да го направят. Но вие мислите, че за вас важи само това, което знаете и можете да го направите. Това е първият, материалният живот.

Вие трябва да се радвате не само на вашите придобивки, но и на придобивките на всички, защото ако не сега, то в бъдеще ще станат и ваши.

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. За това всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят, да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобивате, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо, което хората ще придобият, когато разберат този закон.

Отче наш

34-та лекция на Общия окултен клас, 16 май 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев, София.