Размишление.
Ще прочета 17-а глава от Евангелието на Лука.
Само с един хубав камък къща не се съгражда, само с едно хубаво ядене животът не може да се поддържа. Човешкият живот е построен, сега се проявява, но в туй свое проявление човек не е свободен. Има нещо, което се е случило с човека, ограничило го е, той се намира в неблагоприятни условия. Трябва да ви приведа нещо из света, за да разберете спънката, която съществува в духовния живот по отношение на хората. Онова дете, което е изгубило майка си и което го гледат чуждите хора, те не могат да го гледат тъй, както майката го е гледала, понеже те не могат да хранят ония чувства, които майката е имала. Колкото и добре да го гледат, туй дете се нарича сираче. Едно дете, което майката е отгледала, се отличава от дете, което слугинята и чуждите хора са отгледали.
Да допуснем, че вие свършите училището, знания имате, много може да знаете за Земята, за въздуха, за Слънцето, за отношенията на хората, за любовта. Имате прави мисли, хубави планове, мислите едно, а после се разочаровате, недоволни сте от живота и не си давате отчет за туй вътрешно недоволство, на какво се дължи то. Обществото е недоволно, всички са недоволни.
От какво зависи недоволството? Когато един син е недоволен от баща си, кои са причините? Причините могат да бъдат или в бащата, или в сина, или във външните условия. Добре, ако са в бащата, бащата трябва да отмахне тези условия; ако са в сина, синът трябва да ги премахне. Ако са отвънка и те трябва да се премахнат. По кой начин? Да допуснем, че недоволството се дължи на външните условия – по кой начин могат да се премахнат? Да допуснем, че денят е горещ, има 38, 40 градуса. Какво трябва да правиш? В такъв горещ ден трябва ли да излезеш да ходиш? Тогава трябва да си под някоя круша на сянка, да си дремеш. Тия горещи лъчи на Слънцето трябва да минат и после, когато се захлади надвечер, тогава ще излезеш и ще тръгнеш по пътя. Представете си, че през деня имате усилена работа. Казвате: „Горещо-не горещо, трябва да се ходи.“ И какви ще бъдат последствията? Може да слънчасате, да получите слънчев удар. Карат войниците да маршируват в най-големите горещини. Този марш необходим ли е, на кого е потребен? Ами големите сражения, необходими ли са някому? От военно гледище, необходимо е. Ти по някой път, като един генерал, в себе си дадеш някое разпореждане – трябва да се даде сражение. Питам: Потребно ли е това сражение? Добре, ако победиш, но ако те победят? Възможно е и това. Ако спечелиш – добре, но ако загубиш? Е, кой е по-умен? Който воюва и губи или който воюва и печели? Който воюва и печели, е по-умен, понеже е взел в съображения всички ония противоречия, които в даден случай може да възникнат.
Между доброто и злото в света се води една голяма война, едно голямо сражение, в което вие всички вземате участие: някой – като прост войник на фронта; някой – като взводен, като ефрейтор; някой – като капитан, като майор, като полковник, като генерал и т.н. Каква е разликата, ако воювате като войници и ако воювате като един генерал? Като войник ще се върнете с куц крак, със счупена ръка, с продран шинел. Тук-там ще го вържете този шинел и ще имате някакви останки от войната, а като генерал ще имате кръстове, нанизани на гърдите за победа. Като войник или като генерал, ако си спечелил едно сражение, какво си придобил? Представи си, че един генерал в своите сражения е избил 50 000 души от неприятелите си, а един войник е надупчил 20 души с ножа си. Каква е заслугата им?
Мисълта е, която всякога разрешава всичките проблеми. Казвате: „Ние трябва да бъдем мирни хора.“ Но да се знае какво нещо е мир в света. Ти можеш ли да бъдеш в мир с един лош човек? Ти можеш ли да бъдеш в мир с една въшка на главата? Качи се една въшка на главата ти и ти искаш да бъдеш миролюбив човек, да търпиш, да не я обезпокояваш. Възможно ли е това? Нито един от вас не е бил миролюбив с въшките. И аз съм виждал картечници за въшки, картечници [от] скорострелните, после разни медикаменти, па лекарства. Какви ли не изкуства не съм виждал, как да накажат ония въшки, които не знаят как да се обходят с човека.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш едно желание, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои – зная, че вие всички сте съгласни с мене, че ги имате, – как ще се примирите с тях? Важното в света е да изпълним Волята Божия. Идейното е това. В света има една абсолютна Воля, в чието изпълнение се заключава нашето щастие. Нашата собствена воля може да ни даде щастие дотолкова, доколкото сме съгласни с Първата Воля. В Божията Воля са всичките възможности. И ако по някой път вие мислите да бъдете щастливи, прави сте дотолкова, доколкото вие възприемате онази Първична Воля. Туй, което Бог е определил за вас, доколкото го възприемате и доколкото ги прилагате, дотолкова ще бъдете щастливи.
Кой от вас, ако ратаят му се върне от нивата уморен, ще му рече: „Седни да ядеш.“ Не ще ли рече: „Приготви нещо да вечерям и стегни се да ми слугуваш, след това ти ще ядеш.“ Дали ще благодариш на този слуга за извършената от него работа? От сегашното гледище ще кажеш: „Той е уморен, от работа се връща. В дадения случай господарят трябва да му даде да яде.“ Но ако господарят върши два пъти по-тежка работа, отколкото слугата, тогава кой на кого ще трябва да служи? Вие сравнявате днешните господари, дето седят и си махат краката. Седи той на стола и тури десния крак на левия, после обратното, седи със скръстени ръце, извади си перото от джоба, тури го на ухото, после пак в джоба. Един човек, който маха само с ръцете си и ходи да се разпорежда, вие го считате за господар. Не, за господар ще считате главата на човека, онова, което върши за тялото. Господарят е човешката глава. В противен случай всичко се разнебитва. Според Христос добрият господар е онзи, който върши най-трудните работи, а за своите слуги е оставил по-леките работи. Следователно всеки, който върши по-трудните работи, седи по-горе от онзи, който върши по-леките работи. Но понеже ние сега сме ангажирани с ежедневния живот, с някои наши малки блага, ние по някой път не вземаме предвид бъдещето, условията на бъдещия живот. Какво значи да обичаш Бога? То е да извършиш Волята Божия. Да обичаш, то значи да жертвуваш всичко.
В любовта има две страни. Едната любов е от която всичко произтича, а другата любов е там, дето всичко се втича. Две страни има и животът. Единият живот е, който възприемаме, а другият живот е, в който даваме. В дадения случай вие всякога не може да възприемате. Ние всякога опитваме. Не може да се разбере човешкият и Божественият живот, освен в малки промеждутъци, моменти. В онзи момент, в който ти опитваш любовта на другите към себе си, ти опитваш човешката любов. А в онзи момент, в който ти помогнеш на другите, ти опитваш Божествената Любов. А когато искаш хората да ти помогнат, ти ще опиташ човешката любов. Защото в дадения случай, когато аз помагам, опитвам Божествената Любов, която действува чрез мене. А когато на мен ми помогнат, аз ще опитам Божията Любов, която действува чрез другите.
Сега, това разграничение трябва да го опитате. Вие мислите, че като опитате човешката любов, опитвате Божията Любов. Аз не зная каква е вашата преценка. По някой път, да кажем, вие мислите, че някой ви обича, а при това след време вие намирате, че не ви обича. И защо някога намирате, че не ви обича, а след време намирате, че той ви обича? Как преценявате това? Аз не зная какви са мерките, с които вие измервате любовта. Отвлечени работи са това. Аз не зная как някой ви обича. Казвате: „Той ме обича, чувствувам това.“ Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг случай чувствувате, че е слаба любовта? Как разбирате това? На кое място е слаба любовта? Виждаш, че един предмет е по-далече или по-близо. Този е по-голям или по-малък; правиш едно различие, без да го мериш. Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна. Имаме известна представа.
В живота има една оптическа измама. Един човек може да ви излъже и той може да ви излъже така умело, че вие да се чудите после на тая лъжа. Мога да ви приведа безкрайно много примери за това. Много дъщери са се женили за фиктивни мъже, които са минавали за всичко, но след като са се оженили, виждат, че това не са князе, а посредствени човеци, никакви князе не са. Питам: Как се е излъгала тази мома, че той е княз? Има една опитна страна в живота, тя е така, както при плода. Дадат ви круша – вие чувствувате и познавате крушата по специфичния и вкус. Разбирате разликата между една круша и една ябълка. Разбирате разликата между една череша и една слива. Всички тия неща ги разбирате вътрешно и външно и не се лъжете. По същия начин, ако вие спазвате тия вътрешни правила, може да имате една вътрешна преценка за нещата. Но може да ви направят една изкуствена круша и вие да не я познаете. Може ли да ви направят едно изкуствено яйце и вие да го изядете? Сега произвеждат такива изкуствени яйца. Тогава как ще познаете кое е същинското яйце? Турете го под квачката – ако се излюпи, е същинското, а което не се излюпи, не е същинското, а изкуствено.
Всички ония изкуствени мисли, които имат такъв човешки произход, те не прогресират, не могат да се изявят. Туй, което ние наричаме „временно“, то е изкуствено; а туй, което наричаме „вечно“, това са Божествените неща, които съдържат мощна сила в себе си. Всяка една мисъл, която вие възприемате, всяко едно чувство, което вие възприемате, трябва да имат своята сила в себе си. Тогава казваме, че имат Божествен произход!
Често хората проявяват желанията на животните. Разправя един господин, че имал две възпитани котки. Но един ден, на тия възпитани котки той донася една риба, прясна, дава им я. Едната котка хваща рибата за главата, другата – за опашката, и двете теглят. Тия възпитани котки теглят рибата. И питам сега: кой ги скара, тия котки? Една риба ги скара. Не им идва на ум на тия котки да разрежат рибата наполовина. И всяка котка тегли рибата към себе си. Едната за главата, другата за опашката. И кажете ми сега, коя котка ще вземе рибата? Която тегли за опашката или която тегли за главата? Онзи господар, който е възпитал котките, само гледа ума им. Ако едната котка би отстъпила рибата на другата, той ще даде на другата котка още една риба. Понеже те мислят, че има само една риба, делят я. Той гледа, наблюдава, че те нямат представа за своя господар. Едната котка казва: „Тази риба господарят на мене я дава!“ Другата казва: „Господарят на мене я дава!“ А господарят седи и разсъждава, че тия котки в дадения случай не постъпват правилно.
По същия начин ние някой път не разрешаваме въпросите тъй, както трябва. Казвам: Ще хванеш рибата за главата. И ако си хванал рибата за главата, дръж я и тегли! Добре, но се случва по някой път, тия котки като теглят рибата, тя се скъсва. Но се скъсва така: онази, която държи рибата за главата, взема винаги повече от онази, която държи за опашката. Такъв е законът: че който държи нещата за опашката, винаги взема по-малко. Нишките, които излизат от мозъка към опашката, са по-силни. Някой казва: „Ами той знае повече.“ Казвам: Той е държал главата. – „Малко взех.“ – Опашката си държал. Щом искаш много да вземеш в света, дръж главата. Щом хващаш опашката, винаги ще имаш по-малко. Не си прави никакви илюзии. Защото слабата страна е в опашката, а силната страна е в главата.
Сега аз ви казвам: Когато доброто ви даде една риба, вземете я. Когато злото ви даде една риба, дайте я на другаря си!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
33-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 6.V.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
