Сряда, 5.30 часа сутринта
(Небето ясно. Времето тихо и топло.
Хубаво зазоряване и хубав изгрев.)
Добрата молитва
Размишление
Ще взема само няколко стиха на 8-ма глава от Първо послание към Коринтяните. (3–7 стих включително)
Има една обикновена дума – здраве. Ние казваме за някой предмет, че е здрав. Например, казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме че въжето е слабо. Един господин ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много нечистотии. Има неща там, които ни най-малко не са злато. Много камъчета има, които минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. И много „истини“ на нас ни ги предават за злато, но не е чисто. Като го туриш под микроскопа, големите частици, които са злато, си имат свой цвят и се познават. Има много камъчета и някои други руди, които покрай златото и те минават за злато. В окултната наука има една голяма опасност. Опасността много ясно съществува. Вземете един художник или музикант, поет или философ или който и да е. Във всичките има едно чувство на самомнение. Той мисли, че това, което знае, го знае много добре. Сега каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата. Казват, че е аксиома 2 плюс 2 равно – четири или 2 по 2 равно – четири. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4. Какво се подразбира щом се каже, че 2 плюс 2 равно [на] четири. В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да съзнаят, че 2 плюс 2 равно [на] 4, това го разбира едвам човешкото съзнание. Това е доста дълбок въпрос. Повидимому можеш да кажеш, че това е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ний обикновено разбираме истината. Какво разбираме, когато казваме „чиста мисъл“, „чисто желание“, „чисти постъпки“. Коя е мярката, с която ги познаваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зърна и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв никакъв дефект, ний казваме за него, че е здрав.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки християнин или всеки човек, по някой път го хваща една вътрешна меланхолия. Това е верно за сиромаси и за богати и за учени и за невежи и за добри и за лоши, всеки го хваща някой път меланхолия. От къде се поражда тя. Някой път той е неразположен. Аз съм наблюдавал мнозина, които казват: „Аз съм всякога неразположен.“ Че всякога е разположен, това не е верно. Но че всякога е неразположен и това не е верно. Защото един вълк, след като изяде една овца, той е много разположен. Най-голямо разположение на един вълк е като изяде една овца. Задоволило се е това чувство на глад и този вълк е доволен. Той ни най-малко не мисли, че е изял овца. От човешко гледище можем да кажем, че този вълк благодари на Бога, че тази овца му е помогнала, за да може да задоволи своя глад и да крепи живота си. Какво съждение можем да направим сега? Вълкът се намира в едно разбиране, а човек в друго. Какъв паралел можем да теглим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк. Каква грамадна разлика. За уподобление казват, някой път: „Той прилича на вълк.“ Неговото съзнание върви по същата линия, такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали нещата са прави или криви.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защото за една мисъл, която повидимому няма никаква форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, ние казваме: тази мисъл е нечиста. Какво се разбира под това. Или имаш едно желание невидимо и казваш, че то не е чисто. Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите: чиста или нечиста постъпка, добра или лоша постъпка. Какво се разбира като се каже, че постъпката ни не е добра?
Най-първо човек трябва да се избави от своите минали наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син. Друг ученик е син на някой барон, на някой си консул. И на друго место е синът на един овчар. Този княжески син може да има съзнание, че е княжески син. В какво седи разликата? Каква разлика има между кръвта на един овчар и кръвта на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв. Има разбира се. Трябва да има един философски ум, за да направите разлика. В какво седи това различие? Единият мисли, че е по-високо, а другия мисли, че е по-ниско. Онзи, който мисли, че е по-високо е княза. А овчарят е по-ниско. В природата когато се каже, че някой е княз, формата на княза трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които ни най-малко не са овчари, а князе. А има много князе, които ни най-малко не са князе, а са овчари. Разместени са.
В кръвта има някое различие. В един княз е развито самосъзнанието, значи у княза личните чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, мисли, че е княз. А пък овчаря постоянно мисли, че е по-долу. Той казва: „Какво мога да направя?“ Княза мисли, че много може да направи, а пък овчаря мисли, че не може да направи много, само може да пасе 200–300 овце, а пък княза може да заповяда на цяла една област.
Тогава се тегли паралела, ако на този овчар, в един зимен ден измрат всичките му овце, овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако на княза неговите хора почват да измират, това княз ли е? Има нещо, което липсва. Когато мрат овцете на един овчар, това показва, че овчар[ят] не е добър. И всички овчари са здрави, понеже овцете са здрави. Някой път овцете излекуват овчаря. Ако овчаря е бил болен, овцете могат да го излекуват. Овцете са в сила да излекуват една физическа болест, но те не са в сила да излекуват една морална болест. И ако овчарят е морално болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той изморява овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
Често, когато лекарите лекуват един болен, образува се някоя инфекция и тогава лекарят плаща. Всички болести, произтичат от един живот, противоположен на сегашния. Има един живот, противоположен на сегашния и той произвежда всички болести. И той е много опасен, той е най-голямата отрова. Най-голямата отрова произтича от един живот, който не върви паралелно със сегашния живот. Това е сега само едно твърдение.
Вие може да мислите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде живота на един вълк? За какво мисли вълка? От сутрин до вечер вълкът мисли само за кошарите. В Симеоново има някоя кошара. В Драгалевци има някои кошари. Той ги знае в кои села са те и си прави своя разчот в коя кошара да посети. И взима под съображение някои работи, има си своя интуиция. После, вълкът знае къде овчарят изкарва овцете, в коя мера. Ще се присламчи от тук, от там, ще примами кучетата, ще подкупи тия стражари и ако вземе нещо, то добре, ако ли не, пак ще се върне и пак ще обмисля. Това са човешки разсъждения. Но такива разсъждения има вътре и в самия вълк. Сега какво ни интересува нас един вълк. Какво ще ни интересува характера на един вълк. Какво ще ни интересува, ако аз опиша характера на една въшка, да ви опиша темперамента и? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света, после отношение и към другите въшки. Понякой път и въшката се докача. Някой път и на въшката не се радваш и тя казва: „Мен ми дотегна живота! Какво да правя?“ Тя казва: „Дотегна ми да стоя на тая глава! Тя не е толкова мазна. Ще търся някоя друга глава.“ Това са ред разсъждения. Мисли ли така въшката? Вий сега се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, къде отивате и къде е съзнанието ви? Къде се губи съзнанието ви. Защо като заспите, не мислите така както в будно състояние? Казваш: „Ходих някъде“, и не запомняш къде. Как така си ходил и не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил.“
Ти казваш: „Аз познавам характера на хората.“ Как го познаваш? В какво седи познанието? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която определя характера. По какво се отличава един човек от едно животно. Коя е съществената отличителна черта между един човек и едно животно? – В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. Той си казва, че е турил в касата тези 10 златни монети и вижда, че ги няма. И почва господарят да мисли: „Дали съм ги дал някъде тези пари? Да не е бръкнал някой?“ И почва да разсъждава той, като някой копой, почва да мирише навсякъде, кой е бръкнал в касата. А пък ти, като си бръкнал вътре в касата, ти ще оставиш твоя мирис на кутийката. И той, като чете парите, почва да налучква: „Еди кой си, ха, ха!“ И той започва да наблюдава. Трепери ти сърцето, че той ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, да похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?“ Най-първо искаш да лъжеш: „Не съм бръкнал“, и после си признаваш: „Бръкнах.“ Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш! Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение.“ В какво седи престъплението. Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които, в дадения случай, не ти са нужни. Това, което, в дадения момент, не ти е потребно и го взимаш, това е едно престъпление. В дадения случай, ако ти вземеш известна храна, която не ти е потребна, ти правиш едно престъпление. Някой път седиш и се изкушаваш, минаваш някъде, минаваш покрай някоя храна, която не ти е потребна да я ядеш. И това носи едно лошо последствие. Ти казваш: „Не съм ли свободен да ям?“ Свободен си само тогава, когато имаш нужда да ядеш. А когато нямаш нужда и туряш в устата си, то е престъпление. Или казано другояче: Това, което Бог ни е определил и не го турим в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш по правия път.
Та казвам, има един живот в света, който е противоположен, а пък има един живот, който носи всичкото благо в света. В тоя живот няма никакво правило, няма никакъв закон. И в този живот като идеш, там съществува само единствено правило. То е следното: По възможност, колкото се може най-малкото количество, няма да имаш желание да вземеш повече. Като дойдеш до този живот, можем да дадем следното сравнение: имаш една игла, толкова тънка, че на върха на иглата можеш да вземеш нещо, колкото една милионна част от милиграма. И това нещо, с иглата ще го туриш на езика си. Толкова ти трябва. И ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.
Казвам сега, как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива идеи, както идеите на съвременните астрономи, които казват, че следующата вселена е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година е следната: пътят, който изхожда светлината за една година се нарича една светлинна година. Може ли да си представите 100 милиони светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи човек. Един американец изчислява, че нашата вселена представлява една голяма сфера, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да се изходи от светлината диаметъра на цялата вселена, трябват и 6 милиарди светлинни години. Това са хубави философски работи за онзи, който може да ги разбере.
Светлината има и други свойства. Едно свойство на светлината е: най-първо един човек трябва да влезе във връзка със светлината, за да мисли правилно. Не можеш да мислиш правилно, ако не знаеш как да възприемаш светлината. Някой хора възприемат повече светлина, от колкото им трябва. Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край тази работа?“ – „Няма!“ – „Я ме върни на земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е“, казва той. Няма онова, този свят.
Има едно положение във живота, щом нарушиш един Божествен закон, молиш се и усещаш, че не те чува Господ. Преди да си направил това прегрешение, то може да е много малко, микроскопическо, като отидеш при някой болен, молиш се и той оздравее и тръгне. Но, като направиш това прегрешение, не се мърда болният. И търсиш в себе си коя е причината, извиняваш се. Казваш: „Не съм аз много грешен. Нямах намерение. Това е малко прегрешение.“ Но фактът е, че нямаш сила. То е както сегашното електричество. Въртиш ключа, може би много малко се изисква, един малък контакт няма. Но тогава ток няма, светлина няма. Знаеш нещата, философ си но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, окачи ги тези работи и има светлина. За такава инсталация вие трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път друг трябва да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които правят това. Ще повикаш един поет да инсталира нещо по поезия. Един музикант ще инсталира нещо по музика. Ще се учи човек на това. Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да и покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще и покажеш, трябва да и дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
Дойде сега в София един артист – Рубенщайн. На скоро даде концерт. Ходих да го слушам – има музикален талант, има техника, излиза, поглежда, иска да каже: „Трябва да мълчите. Ще ви свиря.“ Техника и всичко друго има, но има нещо, което липсва. Динамиката е по-голяма, отколкото изражението на музиката. Бях толкова близо, че трябваше да бъда 15 стола по-назад, за да изравня моето ухо с неговата динамика. Аз не зная как той чувства. Не е лоша тази динамика. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска и казва: „Хей!“ Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя света. Може да нахукаш някого, но с това нищо не става. А някому можеш да говориш тихо и той разбира. Някому можеш да кряскаш колкото искаш и пак нищо.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е.
Сега някой пита: „Как трябва да стане това?“ Аз да ви кажа как да стане. Правил ли си опит, за колко минути се стопява захарта в студената вода и в топлата вода от 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава, когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения, старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз знам. Вий може да направите някой път опит, като направите опит, ще видите с часовника. Това не е така произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора, работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви не стават. То е много естествено: при влага и топлина, работите стават много лесно, а пък при суша и студ, работите стават мъчно.
Та казвам сега, единствения закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при онази любов, при този живот, за който ви говоря, при Божествения живот, нещата стават правилно. Само при закона на Любовта, нещата могат да станат така, както ти искаш. Ти трябва да знаеш, че трябва да бъдеш в областта на любовта. Тази любов трябва да проникне във всички области на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигането на тия стремежи, любовта е необходима, като едно условие. Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен!“ И не те приема. И ти казваш тогава, че живота не струва.
Та казвам, Любовта е път за постижение на това, което желаеш.
Ти казваш: „Да се обичаме!“ Оставете се от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме!“ Мене са ме обичали много хора и после с години ми е вземало да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има любовни рани. Ти като се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото и десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30, 40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Неразбраната любов на хората е страшна работа. Аз го наричам най-голямото страдание на земята, да изпитваш неразбраната любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай.
От опита, който направихме през тази седмица, аз съм доволен. Миналата сряда имахме един опит. Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този. Единственият опит, който излезе сполучлив, е само този сега.
Отче наш
6 часа и 25 минути сутринта
32 лекция на Общия окултен клас
2 май 1934 г.
София, Изгрев
|
