Сряда, 5.30 часа сутринта
Отче наш
Ще прочета 6-ти стих от II Послание към Коринтяните, 6 глава: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с Любов нелицемерна.“
Вие ще си прочетете цялата глава и ще си извадите заключението.
Вие сте много научни хора, философи. Трябва да знаете, че философията не ползува. Когато се намериш в една стая пълна с взривни вещества твоята философия няма да те ползува. Ако бутнеш и умреш, никой не може да ти даде отговор защо си умрял. По-добре да не умираш. Някой казва: „Защо умираме?“ По-добре да не умираш.
Вие разсъждавате върху личния живот. Личният живот, това е резултат. Един малък резултат. Микроскопически резултат е това, сегашният живот. А пък целта, вътре в природата, е друга. Личният живот, това е само едно условие. Това е просто един квадрат.
Имате квадрата ABCD. От физическо гледище един геометрик може да изчисли тази плоскост. Ако е една нива, ще я изчисли колко голяма, колко може да даде. Да кажем, че вашата глава е построена на един квадрат. И да кажем, че вие не сте работили върху вашата глава. Може да имате линиите Cm-1, Cm-2, Cm-3. Представете си, че това е главата. AC е задната част на тила, а пък DB е предната част. Тези линии излизат към предната част. Да кажем, че има една глава построена по Cm-3. В коя глава вие ще може да живеете по-добре, с Cm-1, с Cm-2 или с Cm-3? От тези глави, коя глава бихте избрали? Глава построена на Cm-1, Cm-2 или на Cm-3? Сега вие можете да философствувате колкото искате, но нито един от вас не е учил. Всичките ваши недъзи разнообразието на характера ви се дължи на тия линии. Защото, ако теглите успоредна на Cm-1, или успоредна на Cm-2 или на Cm-3, вие ще имате съвсем различни квадрати построени, съвсем други силови линии и ще измените целия ред на нещата.
В природата има един вечен хармоничен порядък. Това, което наричат добро, това което наричат любов, това, към което вие се стремите. Щом линиите на вашите мисли, чувства и постъпки не са съгласни с този порядък, вие ще бъдете в едно постоянно стълкновение. Ще бъдете недоволни, мрачни. Ще кажете: „Не ми върви.“ Но това са общи фрази. Ти казваш, че не ти върви. Като вървиш вечерно време, блъснеш се на някой камък или на някой плет, на някой кол, о някоя стена, или някакъв тел и казваш, че този свят е в безпорядък. Може би тези хора, които са направили тези плетове, тия стени са имали някоя идея. А ти казваш: „Защо онзи е турил този плет, тази стена тук?“ Той е имал една цел.
Вие взехте тези места, за идея дойдохте да живеете около мене. Вие сте натурили телове около вашите дворове. Идейни хора сте. Това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Нито пък забелязвам някаква отстъпчивост във вас. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото и в света са добри. Аз не ви осъждам. Но ви казвам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще снемат кожата от главите ви. И девет пъти да умирате, пак същите ще останете.
Вие ще кажете: „Христос ще ни избави.“ Може да ви избави, когато сте умни. Ще ви избави, когато носите Божествената Любов. Ако носите Христовата Любов, ако носите Неговата доброта, ако носите Неговата разумност, ако имате Неговото знание и ако имате Неговото самопожертвувание. Но, ако нямате всичките тези, от вас какво ще ви избави?
Кой от вас ще хване един слуга, който обича да краде? И колко време ще го търпите? Днес задигне 100 лева, ще простиш. Но утре задигне 1000 лева, пак му простиш. После ще задигне 10 000 лева. До кога ще прощавате? Някой от вас предполагам, че ще прости за 100 лева. До 1000 лева, иди дойде, но щом дойде до 10 000 лева, няма да прости. Прави сте. Защо да простите на онзи, който краде? Прощаване кога може да има? Вие имате пред вид само големите погрешки на хората. Но и големите и малките погрешки имат еднакво значение. Една голяма боа, развита, това е един краен резултат. Но онова, неразвитото яйце на боата, има същите потенциални сили да образува също такава голяма боа и голямата боа едно време е била яйце. Не е лошото в боата. Къде е лошото в боата? И тя иска да си живее. Ще целуне някого и ще го нагълта цял. Тя има една философия: „Защо да ходя да го дъвча?“ И тя ще го нагълта цял, за да не си губи времето.
Сега по какво ще се отличавате вие? – Човек трябва да се отличава по добродетелите. Може да има една привидност. Глава с линията Cm-3 не може да бъде светия. Тук имате един първокласен прост човек, който може да извърши всичките престъпления в света. Нищо повече. Така е построена главата му. Той е като една пушка построен, той е като една пушка, построен е така. Ти както и да я бутнеш, тя ще гръмне и куршумът ще отиде на 4–5 километра. Можеш, като туриш халосни патрони – тогава ще дига само шум. Но, ако туриш истински патрони, ще гръмне. Ти някой път може да туриш халосни патрони, ще плашиш. А някой път може да туриш и истински патрони.
При сегашните условия, вие трябва да бъдете много внимателни към себе си. Например, вие не сте правили опит да кажеш на един приятел: „Я, ме обиждай!“ И той да започне меки думи. Да ти каже една дума, втора по-силна, трета, четвърта и т.н. Постоянно да усилва думите си, а ти да не се дразниш. Думите да не въздействуват на човека и ти да видиш, до къде можеш да дойдеш. Не мислете, че е лека работа. Животът на света в това отношение е един от най-мъчните, човек да се справя с нещата. Светиите от нищо не ги е страх. От дявола не ги е страх, от мъчнотиите, от беднотия, от нищо не ги е страх. Светията всякога трепери, когато дойде да има отношение [с] някой човек. Тогава му трепери съдцето, без да иска той трепери. При дявола, той има едно определено отношение – знае как да се постави. Дойде до него един човек, като говори и той не знае как да постъпи. Ще кажеш: „Той ще го обича“, но можеш ли да г обичаш повече от себе си? Тогава ще направиш престъпление. Можеш да го разбереш по-горе от себе си, тогава ще направиш друго престъпление. А можеш да му заповядваш, тогава ще направиш друго престъпление. Ти казваш: „Лесна работи е това. Ще го обичам като себе си.“ Кажете ми, как ще го обичаш като себе си?
Една млада сестра да обича един млад брат като себе си, кажете ми тогава какви ще бъдат резултатите? Вие веднага ще си извадите едно заключение и ще кажете: „Този брат има задна цел.“ Но в природата има едии закон, който регулира нещата и при който ти не можеш да направиш никакво престъпление. Ти ще опиташ само своята мисъл, но без да можеш да извършиш престъплението. Представете си сега най-малкото престъпление, което вие считате за малко, че той може да постисне сестрата и да я целуне. Вие считате това за престъпление, понеже може да води към по-голямо. Но в момента, когато той реши да целуне сестрата, ще се стегнат устните му. Тогава? Представете си, че този брат искат да натисне сестрата и да си тури колената отгоре и. Но ще се стегнат колената му. Какво ще прави тогава?
Каквото и да направиш, това веднага ще се отрази върху тебе самия. Как можеш да извършиш тогава престъпление? Или каквото и да намислиш, това, с което искаш да извършиш някое действие, неестествено, това веднага ще изчезне.
Когато онзи адепт влезна в райската градина и измами Ева, тогава той изгуби. Дяволът едно време, като ходеше, по закон ходеше с крака и ръце. И като влезна в райската градина, изгуби си краката и ръцете. И сега виждаме, че дяволът се влачи по земята, дяволът сега ходи без крака и ръце и той употребява всичката си философия само да му дадете малко. Той казва: „Както виждате, не съм опасен. Аз съм добър, аз съм без ръце и крака.“ Той има само една философия. Само да се понавие около тебе.
Та казвам сега, виждате човешката глава на този квадрат. Квадратът е една правилна форма, върху която трябва да се тури човешката глава. Тези криви линии, трябва да се турят добре, за да се образува правилна една глава. Вие трябва да знаете, как да си образувате кривите линии. Вие искате да си турите една правилна черта на лицето си. Но трябва да знаеш, какви мисли, чувства и постъпки трябва да имаш за целта. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се образува една правилна линия, за да се образува една крива линия около устата ви, която показва любов. Някой път устата ви са стиснати. Това показва едно подтиснато чувство. Но този, който подтиска чувствата си, той прилича на един обтегнат лък и чака само да се бутне някъде.
Аз ви говоря за свободата, за любовта, но любовта, за която ви говоря, е една от най-пасивните в света. Няма по-опасна любов от онази, за която аз говоря. Не че е опасна, но вие трябва да я разбирате. Онази любов, която вие имате, е естествена, аз не я засягам. Аз не се занимавам с естествената любов, нито с естествените отношения на хората. Колко трябва да ядеш, това е твоя работа. Аз ти казвам: „Не преяждай!“ Ти искаш да станеш богат. В това не се меся. Който иска да стане богат, който има известни желания, той има един център в главата си. Искаш да имаш пари. Ще се наядеш с пари. Някой се наяжда с 1000 лева, някой с 50 000 лева, някой с 100 000 лева, а някой с 1 000 000 едвам се наяжда. Сега аз не ви турям по колко пари трябва да носите, колко ще бъдеш сиромах или богат, това ни най-малко не ме интересува. Мен ме интересува доброто, дали един ще бъде красив или грозен, дали ще бъде философ или не, това е негова работа. Но ви казвам: За сега ви трябва едно – да учите! Защото няма да се минат 20–30 години и някои от вас ще ви заведат на скотобойната, ще ви одерат кожата, ще ви качат на ченгели, нали сте виждали как дерат агнета. Макар, че сте светии на общо основание ще ви дерат. И на светиите ще дерат кожата.
Като дойдете до онзи, който ще ви дере кожата, какво ще правите? Как ще се освободите от него? Вие ще кажете: „Христос ще ни освободи.“ Хубаво, съгласен съм. Кога? Ако сте Го разбрали, пак Той ще дойде и ще каже: „Няма да буташ кожата му! По никой начин!“ Ако ли не, онзи ще ви смъкне кожата и ще излезе навън. И вие ще живеете без кожа. Без кожа живее ли се? Допуснете, че ако му вземат очите, ушите, осезанието, вкуса, обонянието. И след като му вземат 5-те чувства, с какво ще живее? Та никакъв живот не може да се живее. Някои казват: „Трябва да се откажете от живота.“ Не е въпрос за отказване от живота. Аз се поставям в други положения. Трябва да се научим да живееме добре в живота. Да живеем при дадените условия, които Бог ни е дал. Всичкото изкуство е да се научим да живеем. Сега живеем ли? – Не живеем. Трябва да живеем така, както Бог е създал живота.
Сега вие градите нещо в себе си. И това, което съграждате, най-първо вие ще го опитате. Някой път вие се възмущавате. Има едно правило. Между вас, кой трябва да е господар? – В света, господар може да бъде силният. В животинското царство, силният е господар. Който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска. И ще му се отваря път. А в разумния свят, кой може да бъде господар? – Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят, кой може да бъде господар? Между ангелите може да бъдеш пръв, ако имаш разумна наука. Ако знаеш, тогава си на първо место. В Божественият свят, Любовта е вече мярка. Защо Бог е силен? – Защото Той обича всички еднакво и на всички дава. Затова е Господар. Един иска да бъде като Бога, но не дава. Всеки може да бъде като Бога, но ще дава. Ти казваш: „Но от где ще го взема?“ – Ще го намериш. Ти искаш да бъдеш като Христа. Но не само да обличаш дрехата на Христа, тогата на Христа. И до сега има такива Христовци. (Учителят показва един портрет на Христа.) Ето тук има един Христос. Вие казвате, че той прилича на Христа. Сигурни ли сте, че прилича на Христа? Ако Христос ви беше хазаин, колко години можехте да живеете с Него в къщата Му? Ако вие бяхте хазаин и Той да бъде наемател, колко време щяхте да живеете с Него? Колко време щяхте да Го държите? Представете си, че Той е един светия. Някой художник рисува, но картините му не вървят. Не му плащат на време за картините. Колко време ще държите този Христос? Вие ще му кажете: „Тук може един месец, два, три, но после вече не може.“
Не е важно какви сте били вчера. Това е за вчерашния ден. А какви трябва да бъдете днес? Има три момента: Сутрин, обед и вечер, това са трите момента. Човек се изменя. Никога човек не може да остане в едно и също положение. Има една вечна промяна в него. И това е хубаво, красивото. Ние вечно трябва да се изменяме, според Божествения план. Бог остава еднакъв. Радостното, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем. Ние се изменяме. И ние, ако се изменяме по Волята Божия, това е радостно, но ако се измениш без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен.
Сега, първото нещо е следното: Вие още не сте опитали за пример колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това – искам да определя колко сте щедри. Щедростта не седи в многото даване, не седи и в малкото даване. Но да знаеш кога и колко да дадеш, в дадения случай. Да допуснем сега, че се пуща между вас една подписка за 10 000 лева. Аз ви казвам: Сега 10 000 лева ще дигнем. Правя сега опит. Турете сега в ума си кой колко ще даде. Но да каже веднага: толкова и толкова. Без никаква философия. Да не прави въпрос, пиши: Криво ляво – толкоз! И ще ги дадете. Сега ще ги дадете. Направете опит. Казахте ли колко, казахте ли си колко (в ума). Ако направите опита правилно на стотях сто ще се увеличи. Каквото дадеш, 100 ще дойде на местото му. А пък ако не направиш правилно опита 100 ще изгубиш. Вие може да кажете: „Аз няма да си определя.“ Тогава двойно ще изгубиш. Ако не направиш опита правилно, както трябва, сто ще изгубиш, а ако съвсем се откажеш, 1000 ще изгубиш. Опитът трябва да се направи. За вашето благо е това. Всеки ден ви се дава случай да направите едно малко добро. Вие се чудите и казвате: „Защо да направя това добро?“ – Направи го! – „Не мога да го направя.“ Не отказвай това желание. Пет, десет минути, но доброто направи. Може и една минута да е, но го направи. Повече от една минута е от лукаваго. Това е много малко добро, защото всички добрини са много малки. Дойде някой при мене, не му трябва много. Не му трябват лачени обуща, хубави дрехи. Казвам му: „Ти няма да се жениш, ти си един прост работник“, прости дрехи му трябват. Той е ученик, не му трябват дрехи за някой бал. Ученическите дрехи са много прости.
Във вас се заражда желание като станете сутрин, да угодиш на Бога. Но казваш: „Аз не съм Го виждал, как да Му угодя?“ Вие все искате да угодите някому. Угоди, но угоди така, както Бог изисква. Да угодиш комуто и да е, не е лесно. Но да угодиш така, че да е приятно на Който те е пратил на земята. Няма по-хубаво нещо от това, да се угоди на Бога. Така е, ако разбираш. А пък, няма по-лошо нещо от това, ако не знаеш как да угодиш на Бога. Да угодиш на Бога е много мъчно тогава. Той не се нуждае от много работи. Каквото и да Му занесеш, Той не се нуждае от него. Ако му занесеш най-хубавите ябълки, Той не се нуждае от тях. Ако Му занесеш пари, Той не се нуждае от тях. Ако Го хвалиш много, ако Му казваш: Господи, Ти Си Велик, Ти Си такъв, онакъв, Той няма да те слуша. Друго има много съществено, което Му правят много хора, а пък ти Му кряскаш, като някоя жаба, какво ще те слуша, а пък има гласове красиви хубави, нежни и на тях Господ даже не обръща внимание. Той е сит от хиляди години на това. Всички все се приближават да Го хвалят. Какво ли не Му говорят. Той седи и когато някой хвали Господа, Той го възнаграждава според хвалата му. Ако хвалиш много Господа, Той ще ти даде голям товар на гърба, а ако малко Го хвалиш, Той ще те накара да гладуваш по 10–20 дни. Ако много Го хвалиш – голям товар и ако не го хвалиш, пак лошо – ще гладуваш. Какво трябва да правиш?
Питам сега: Вие отивате при Господа, какво трябва да кажете, как трябва да се молите? Вие веднага ще кажете: „Отче наш!“ Добре, но „Отче наш“ е много опасна молитва. Когато Христос даде „Отче наш“, Той застава между Бога и учениците си, понеже е негова молитвата и Той ще предава молитвата на Бога. Той ще я тълкува на Бога. Той ще каже на Бога да слуша молитвата. Някой път вие казвате „Отче наш“, но трябва да има някой да преведе думите. Какво значи „Отче наш“? Представете си, че Господ не разбира нашия език. Ти като художник може да креснеш, да кажеш: „Какво ще го интересува Господ нашето бърборене, което няма смисъл.“
Ще ви представя идеята: Ти отиваш при един благороден човек и му носиш круши, ябълки. Ти мислиш, че ябълката е добра, но тя е всичката изгнила, но само семките и са добри. В нея няма нито една частица здрава. Какво ще ти каже този човек, след като види тая ябълка? Вие какво ще направите, ако ви подарят една гнила ябълка? Вие ще кажете: „Страшна подигравка е това! То бива, бива, но толкова!“ Представете си, че аз бих направил това. Да ви дам една гнила ябълка. Та, като излезнете от тук ще кажете: „У-у-у!“ Ако на всички ви дам по една гнила ябълка, ще кажете: „Изпитва ни.“ Но ако на някого от вас дам цяла изгнила ябълка, на друг половин изгнила, а на трети здрава, тогава едните ще имат следната философия: „Учителят, когото обича, дал му хубавата ябълка, а пък на онзи, когото не обича, дал му гнилата.“ Философия!
Аз няма да го направя. Това не е умно. Няма никакво постижение в това. И защо да ходя да опитвам хората. Вие сте чудни. Опитват се най-добрите, най-умните, а глупавите не се изпитват. Като го срещна и дума не става за изпит. Ако е някой кандидат светия, едвам светиите са кандидати за изпит, а светията най-малко три пъти ще даде кандидатурата си, че искат да го изпитат. И понякога и вие го подражавате. Светия си, дадете кандидатурата и ви скъсат. И кой е крив тогава?
Съществува едни морал, който не прилича на сегашния. Съществува едно отношение, за което не мога да ви разправям. Съществуват отношения между хората, един обикновен морал. Аз съм правил всякога опит. Ще ви приведа един пример из моят живот. Няма някой, комуто да съм дал пари и да му върви. Комуто съм дал пари и добро желание да имам, не му върви на този човек. И на комуто съм дал пари, не само, че не му върви, но и голяма беля му е направена. Мислите ли, че парите са нещо Божествено? Те не са нещо Божествено. То е един подкуп. Ще дойде някой, ще му дам 100 или 200 лева да се осигури. Аз се чудя, някой идва и ми казва: „Учителю, трябва ми 1000 лева.“ Какви опити не съм правил. Някой път съм заравял някои гърнета с жълтици някъде и казвам му: „Върви там и ще намериш едно гърне.“
Вие искате да бъдете богати. То е най-лесната работа, да бъдеш богат. И всички вие имате желание да бъдете богати, ако сте сиромаси, аз се радвам, че сте такива. В сиромашията е зло, а в богатството е два пъти по-голямо зло. Аз не считам, че сиромашията е едно добро. Сиромашията е зло, но богатството е двойно по-голямо зло. Има едно учение, което е зло. Невежеството е два пъти по-голямо зло. Аз ви говоря за учение, което ще ви избави от злото. Сега сме в епохата на учението, което може да ни избави от злото, защото злото в света това е един сбор една съвокупност – сбор от същества, които имат всевъзможни интереси. И тези същества са толкова користолюбиви, че ви обръщат с всичкото съзнание и всичко знаят – да вземат нещо от тебе. Тези същества не мислят за тебе, това е злото в света. И тогава ще нахълтат някои мисли и желания в тебе. Но това не са твои мисли и желания. Те са проектирани от тях. Те искат да те загълъвичкат и ако не сте положителни, всичко добро ще изчезне от тебе и тогава ти казваш: „Всичко добро, което имах, чрез 20 годишна работа е изгубено.“ Ти се усещаш като изгубен, като пленен и тогава, силата ти, честната ти мисъл, всичко изчезва и какво ще направите тогава?
Сега не искам да ви говоря за тези работи, понеже сте страхливи. Знание е нужно и най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието, а при усилване на човешкият страх, усилва се жестокосърдечието. А пък милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А пък при жестокосърдечието, могат да те сполетят най-големите нещастия. Това е от човешкия страх. Затова, намалявайте напърво човешкия страх, за да се освободите от жестокосърдечието. Това е голяма спънка за човешкия прогрес. Велика[та] несрета, която съществува навсякъде днес, се дължи на жестокосърдечието и казва се в Писанието: „Жестокосърдечен е този род, и той е осъден.“ При жестокото сърдце човек е осъден на много страдания.
Ние говорихме за щедростта. По колко определихте вие от десетте хиляди лева? Кой от вас определи? Дигнете си ръцете, който сте определили. Сега, за следующия път, онези от вас, които са определили, до следующата неделя да направят нещо. И каквото направят, ще имат 10 пъти повече. А пък, който не е определил, ще има 10 пъти по-малко. Благословението трябва да дойде.
Преди всяко благословение, което Бог ще изпрати на някой човек, идва едно благословение в човека. Предшествува едно подобрение в неговия ум, едно подобрение в сърдцето му и едно пояснение във волята му. Ти усещаш благоухание и като дойде това, след като си така разположен, тогава идва Божието благословение. А пък ако не си направил така, както Бог иска, най-първо ти усещаш едно стягане в ума, в сърдцето и волята си. Тогава ще плащаш. Имаш да плащаш някаква сума.
Та има една философия много реална или една наука много реална. Всяко просветление на ума е едно благословение. Всяко просветление на чувствата е благословение и всяко просветление на постъпката е едно благословение. Важно е това. Постоянно тези неща се менят. И като се изменят, по това трябва да съдите – има борба, защото във вас работят два вида разумни сили. Едни, които работят за вашето добро, а пък други, които работят за вашето нещастие. Вие може да кажете: „Господ така направи светът.“ Това е най-добрия път, по който може да минете. Това са две страни. Това са действующите страни, които ви подтикват напред. И в доброто и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие може да правите избор в доброто, докато сте свободни в злото, вие може да правите избор в злото. Но щом направиш злото, ти не си свободен вече. Щом направиш доброто, пак не си вече свободен. Но, доброто носи една нова свобода. В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова свобода. И ще дойдеш до нови условия. Когато, в злото е обратен процесът. Ти ще влезеш в по-големи ограничения.
Та казвам, тази е сега философията, която християните, окултните ученици пропущат. Всяка мисъл все оставя известни оттенъци вътре във вас. И добре, че вие не разбирате. Ако вие разбирахте тази наука, вие съвсем бихте се обезсърдчили.
Трябва да се изменят нещата. Нашият външен […] трябва да се измени. Например вие сте нетърпеливи. Ние трябва да носим един отличен език. Ти срещаш един човек и веднага видиш някоя лоша черта в него. Ако си един светия, то като изпъкне една лоша черта, трябва да изпъкне и една хубава черта от неговия характер, за да дойде равновесието. Понеже, ако дойдеш да мислиш за греха, който е в него, то има опасност и ти да се окаляш. Това ще се отпечати и в тебе. Когато ти мислиш за едно престъпление, което някой е направил, това престъпление вече се отпечатва в тебе. Какво ще спечелиш, ако знаеш, че той е извършил престъпление? Какво те интересува това? Взел той ножа и убил някого. Ако знаеш това, какво ще добиеш? За мен не е важно, че той е убил. Аз срещна този убит човек, ето аз как разсъждавам: Като го срещна, поусмихна му се. Щом го е мушнал и е умрял, той ще е от праведните хора. Сега въпросът е: да го съживя ли или да не го съживя? Гледам пак по лицето му. Ако го съживя, ще направи ли добро на другите хора той или ще направи по-голяма пакост? Ако няма да го съживя, аз ще си вървя по пътя и ще му кажа: „Ти ще седиш.“ А пък ако ще го съживя ще го побутна и ще му кажа: „Ставай! На работа!“ Не мога да го бутна с ръката си, понеже ще ме оцапа. Ще го бутна с крака си. Само праведния ще хвана за ръката. Първия ще прекрача, втория ще го побутна с крака си, а пък третия ще го хвана с ръката си. Той знае какво значение имат тези изрази, понеже това са символи, емблеми.
Ако ти прекрачиш праведния, знаеш ли какво ще стане? Този, който е направил зло, прекрачи го! Но, ако ти не разрешиш правилно въпроса и прекрачиш един праведен, тогава ще се намериш в противоречие. Така, че сами не знаете кога да прекрачите, кого да бутнете и кого да хванете с ръката си. С ръката си ще хванеш праведния, онзи, който е благонадежден, ще го бутнеш малко да стане да работи, а пък грешния ще го прекрачиш, ще си вървиш. И въпрос няма да правиш пред себе си. Ще кажеш: „Това е Божия работа! Това не е за мене.“ Ти, като си го прекрачил, Бог взема грижата, да се справи с мъчните работи в света.
Сега мисълта, която ще остане е: Вие започвате една работа. От днес започвате една работа един живот, нов живот! Вие мислите, че остарявате. Оставете вашето остаряване! Вие мислите, как ще живеете – и този въпрос оставете, как ще живеете. Птиците знаят как да живеят и животните знаят как да живеят, а пък човек не знае как да живее. Въпросът не е така. Най-първо вие се спъвате с въпроса: Как ще живеем? Това е един въпрос. На водата дайте малък наклон и я оставете. Дайте ход на живота и няма какво ти да определяш живота. Животът сам се определя. Защото, животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога и ако ти Го разбираш, той, животът ще те научи, тръгни натам гдето животът отива. Ти тръгни нататък на където духа вятърът. Натам вървят гемиджиите. Ти тръгни нататък. Насоката на мисълта отива на където отива светлината. Върви по пътя, на където отива светлината и няма да сбъркаш. Върви в посоката, в която Любовта върви. Върви по посоката, по която Мъдростта върви, върви по посоката, по която Истината върви. Това са живи сили, вътре в природата.
На вас ви предстои това. Не се спъвайте във временните работи. Че някой тон губи, това е временна обстановка. Някой път има по-голяма влага или по-голяма сухота. Когато времето е влажно или когато времето е сухо, певците не могат да пеят, даже има пиана, в които, като влезне влага, жиците се разхлабват. А пък сега, когато стане сухо, тогава се съкратяват, стягат се жиците. А има едно положение, в което жиците пак се наместват. Едно пиано, което е нагласено много хубаво, в неговото лице можеш да имаш едни барометър. Щом се разтягат жиците, ще има влага, щом се скъсат жиците – има сухота. А пък щом идва до едно место, до едно положение, при което жиците издават обикновен тон, тогава във въздуха няма нито влага, нито сухота.
Всеки инструмент си има особен тон, който е дошъл по закона на равновесието. По този закон на равновесието има нещо, което се пази. И има нещо в това равновесие, което постоянно се мени. Сега да направя един превод от същия закон. Вие сте едно пиано с няколко двойни акорди. Във вашата нервна система са опънати жици, а пък в симпатичната ви нервна система са опънати други жици и то при разните външни условия, вие трябва да се скъсявате, трябва да се разтягате. Не се безпокойте за тези работи!
Има разни акорди, като се поразгневите, повикайте един от тези акорди. Вие трябва да се научите хубаво да свирите. И всеки един от вас сам трябва да свири на своето пиано. И другите да кажат, че това пиано хубаво свири. Но никого не съм виждал да свири. А всеки ден трябва да свирите на това пиано. Толкова много пиеси има да свирите. Да ви дам хубави парчета за свирене, класически парчета.
Сега ще оставим за следующата седмица за печалбата, която ще дойде.
Съвършената Божия Любов носи пълния живот. (3 пъти)
7 часа без 15 минути
31 лекция на Общия окултен клас
25 април 1934г.
София, Изгрев
|
