Слугуване

Ще прочета 13-а глава от Евангелието на Лука.

„Духът Божи“

Две хиляди години се е говорило за Царството Божие. Какво има още да се говори? Ако една цигулка е направена от най-добрия майстор, мислите ли, че ако един обикновен цигулар свири, ще извади онези тонове, за които цигулката е направена? Трябва да свирят най-добрите майстори. Може би вие се смущавате, че не знаете много. Ако всичко знаехте, нямаше да имате никакви смущения. Сега, има нещо, което ви смущава. Това, което ви смущава, е това, което не знаете. Защото зад онова, което смущава човека, седи едно благо. Вие копаете и искате да изровите една плоча. Защо? Защото под нея е заровено съкровище. Турена е плочата и като махнете препятствието, съкровището е на ваше разположение.

Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под плочите. И когато вие се стараете да премахнете една ваша мъчнотия, голямо богатство се крие под нея. Вие се стараете да вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте могли да я вдигнете. Необходимо е един нов начин за разбиране на нещата. Опасно е сегашното състояние, в което се намира човек. То е подобно на онова келево, което се върти, минава вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре, и той се върти в друго направление. Дрънка, вдига шум и казва: „Голяма работа свърших“; и келевото същото казва. Аз не виждам голяма работа да е свършил, освен че този камък е вдигнал голям прах. Това брашно наричаме прах. То влиза в работа.

Искам да разберете добре. Оглеждате се някой път в огледалото и не се харесвате. Виждате, че има нещо неприятно. Търсите погрешката в огледалото и казвате: „Това огледало не е хубаво!“ Изчиствате си ръцете, почиствате огледалото и пак виждате, че има нещо неприятно. Защо искате да бъдете красиви, каква е задната ви мисъл? По някой път се поглеждате и казвате: „Остарял съм.“ Какво хубаво има в младото лице и какво има в старото лице? Не е лошо човек да се оглежда. И ние се оглеждаме. Щом срещнеш някой човек и му видиш лицето, ти вече си се огледал. Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. Видиш някое малко животно – ти си се огледал в него. За малката буболечка казваш: „Колко е малка тази буболечка, как ходи, какво разбира?“ Но и ти си бил такава малка буболечка. „Какво ли иска тя?“ Тази малка буболечка иска да излезе от лошите условия, при които се намира. Тя иска в съзнанието си да направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може да разреши въпроса, който я занимава.

Ще ви дам едно обяснение. Ти казваш: „Какво трябва да се прави?“ Представи си, че едно дете плаче в люлката си. Не разбирам модерна люлка – висока, но българска люлка – корито. Някой път детето се наведе и излезе от коритото и целия ден ходи, пъпли из къщи. Какъв въпрос ще разреши това малко дете, като пъпли из къщи? После ще спре на едно място и почва да плаче. Най-после, на неговия плач ще трябва да се отзове някой. Ще дойде майка му, ще го задоволи.

Всички страдания се дължат на такива детински работи, които извършваме. Ние ходим, ходим, правим нещо, излезем из коритото. Дадат ти храна и пак те турят в коритото. Поспиш малко, майка ти излезе и ти пак излезеш от коритото.

Сега, това е по отношение на онези противоречия, които имате. Колкото и да отиваме напред, все ще има известни противоречия, които ще срещате. Представете си едно противоречие, което се ражда в ума на един светия. Почти е дошъл до положение да се отвори за него Царството Божие. Но идва едно противоречие в него и той се спъва. Космите на главата му настръхват. Време е дошло да се освободи от всички нещастия на Земята, но идва противоречието и той не знае как да го разреши. Не му стига умът. Мисли, че ако се мръдне някак си и направи една погрешка, отиде и се не видя – ще изгуби равновесието.

Вие не можете да си представите това. Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите. Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствувате онзи, великия Божествен живот. Ако не знаете как да го отрежете, ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Каква е разликата между един тесен път и един широк път? На Земята кои пътища се по-добри – широките или тесните? Широките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане. А пък тесните пътища са изключителни, трудни, но красиви. Често мислим, че Небето е някъде. Представете си, че всички онези същества, които са около вас, които живеят на Земята, все търсят Царството Божие. Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси. Питам: Ако една мравка влезе в първо отделение, какво ще разбере? Или, ако влезе в една прогимназия, в една гимназия, в зданието? Ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере?

Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че вие пъплите. За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата свобода. Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейният прашец и тя ще умре. Вие искате едно висше същество да ви помилва. Но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа. Защото, ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой. Например страдате и очаквате да дойде някой и да ви каже някоя сладка дума. Защо да не си носите сами страданието? Представете си, че вие седите и казвате: „Моята работа няма да се оправи.“ Ти, като чуеш думите си, и почваш да плачеш. Защо? Защото ти сам на себе си каза, че твоята работа няма да се оправи. Питам сега: Кой е виновният за това? Защо допусна мисълта, че твоята работа няма да се оправи? И кои са научните аргументи, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма да се оправи? И някой друг да ти го каже, не се смущавай. И той не знае. Че ти беше ли, когато Бог създаде света? Знаеш ли Неговите намерения? Вие сега си давате своите заключения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо няма да излезе. Вие се лъжете. Така, както върви, благото, което Бог е създал за тебе, ти няма да го опиташ във време, когато ти очакваш. Това благо, щом е предвидено за тебе, то ще дойде и то тъкмо навреме.

Друго едно изяснение: Представете си, че майка ви е сложила едно хубаво ядене на масата. Баница е направила. На трапезата е турила още и плодове и пр. Но вие, по едно стечение на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: „Ще отидеш да се умиеш и да се преоблечеш, че тогава ще дойдеш.“ Ти казваш: „Чакай да се наям, че тогава ще се очистя!“ Мислите ли, че тя ще ви пусне? Не. Някой път хората искат да отидат на Божествената трапеза така, както са си.

В какво седи страданието на Земята? Всяко страдание е събличане; да се облечеш, то е най-мъчната работа. По-мъчна работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и да се облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съблича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Божествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това, което е станало вече непотребно.

Вие по някой път търсите някой да ви обича, нали? Хубаво! Но какво подразбирате под думата „любов“? Имате едно разбиране, но то докъде е право? Избрали ли сте, в дадения случай, онази форма на любовта, която е потребна за вас? Ни най-малко не сте избрали подходящата форма. Можете ли вие да поканите един вол на гости? Да му дадете вилица и нож? Да му дадете стол? И този вол да яде точно както вие ядете? Или пък да поканите някое месоядно животно и да искате то по всичките правила да яде като вас? Има някои маймуни, които ядат и пият като хората. Те са дресирани. Донякъде маймуната може да яде като човека и да седи като човека, но не може да мисли като човека. Мислите ли, че след като златарят е позлатил някой предмет и кой както мине, го пипа, че златото ще остане върху предмета? Не, това е една вътрешна самоизмама. Ние искаме сега да станем праведни хора. Като че ли досега сме били грешни, та искаме Господ да направи нещо друго от нас. Така работите не се обясняват. Има нещо добро, което Бог е вложил в човека, и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за да се махнат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте.

Един прост пример: Срещаш една сестра и казваш: „Няма какво да обичам в тази сестра, проста е, невежа е. Нямам разположение към нея, нямам влечение към нея.“ Добре! Аз да ви обясня как разсъждавам. Виждам някой апаш около мене. Той няма разположение за мен, но ме обикаля. Подразбира, че нямам пари и отминава. Защо? Защото са празни джобовете ми. Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба си, той не знае това. Той знае досега само малките звонкови монети, а ценните книжа не ги знае. Мислите ли, че ако той узнае, няма да се учуди? Вие считате този апаш за крадец? Кой е крадец? Един човек, който ви обича. Не вас, а парите ви. Обича ви. Но обича това, което е във вас. И като го вземе, казва: „Мене това ми трябваше.“ Често ние казваме: „Аз обичам в тебе това, което е Божествено.“ И апашът казва: „И аз обичам в тебе това, което е ценно.“ Значи парите за него са ценни, а пък аз какво представлявам, това за него не е важно. Това не е права философия. Ако ще ме краде, целия мен да ме открадне. Ако ме задига, целия да ме задигне. Някой казва: „Аз обичам в тебе Божественото, а пък ти си едни парцал.“ Това са мои разсъждения. Вие ще кажете: „Аз съм ценното. Ако ще ме краде някой, да ме краде по всички правила. А пък ако не може да ме краде, ако не е изучил този занаят, да не се занимава с мене.“ Хората си правят опити.

Христос казва: „Царството Божие е подобно на квас, който, като го взе жената, скри го в три мери, докле вкисна всичкото брашно.“ Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място? Питам: Защо крадецът, като взема онова от моя джоб, туря го в своя джоб и казва: „Това приляга по-добре в моя джоб, отколкото в твоя“? Какви са неговите съображения, сега? Той изважда твоята кесия и казва: „Тя приляга по-добре в моя джоб.“

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не проумява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път.

Ние казваме, че религиозният път е път към Бога. Какво трябва да придобием с този път? В религията човек се учи да слугува на Бога. Религията, това е учение за слугуване. Всички вие сте дошли да станете слуги. Вие сте дошли тук, в едно училище, да станете слуги на Бога. А пък някои от вас искат да станат министри и пр. Тук за министри не се учи. Тук който е дошъл, се специализира само за слугуване. За царе, за министри, за майки, не е тук. Тук за какво е? За слуги. Онези от вас, които искате да станете царе, не е тук училището, а на друго място. Някои от вас искате да станете майки. На друго място трябва да се учи това. Христос казва: „Мнозина се наричат учители, мнозина се наричат майки и бащи, но един е вашият Учител, една е вашата Майка, един е вашият Баща.“

Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо.“ На какво трябва да се научиш? Да слугуваш! Истината седи в това. Слугуването, това е предварителният изпит, за да те приемат в университета. За да те приемат в университета, трябва да издържиш приемен изпит. Сега, на Земята, вие държите приемен изпит. Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат. Но кандидати сте да ви приемат в голямото училище. Вън от училището може да ходите колкото искате, но няма да се научите. Но в това училище ще се научите. Ти, като влезеш в съприкосновение с една душа, с един професор, с неговото съзнание, ще научиш цялата тайна!

Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Един ден ще познаем Бога. Кога? Когато се научим да слугуваме на Бога. Тогава ще дойдем в съприкосновение със съзнанието на Бога. Кога? Може да стане и днес! Ако днес издържиш изпита, може да стане и още днес. Ако отлагаш, с 10 години ще закъснее. Но има един период определен. По-дълго не може да отлагаш. Трябва да влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие. В общ смисъл казано: да дойдем в съприкосновение с Божията Любов.

За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно: Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Ако ти бутнеш миналото, ще научиш миналото на Любовта. Ако бутнеш бъдещето, ще научиш бъдещето на Любовта. Едновременно 3 неща ще изучаваш: миналото, настоящето и бъдещето. На тези 3 неща отговарят човешкият ум, сърце и воля. Где ще поставите вашата воля? Где ще поставите сърцето и ума?

Това са начини за разбиране. Трябва да имате правилно разбиране за нещата. Външният свят и всичко онова, което учите, което преживявате сега, то е встъпление на нещо Божествено. Вие може да забогатеете, но богатството е само едно външно условие. Какво ще ви даде богатството? Богатството ще привлече повече хора около вас. Кои хора ще привлече? Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то техните отношения ще са други. Ако дойдат бедните хора, те могат да ви услужат, защото един беден човек може да услужва на един богат човек. Но ако богатият човек не познава бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може да се ползува от това. Защото един ден и той ще изпадне в тяхното положение.

Какво представлява бедният човек? Какво представлява детето? За някого казват: „Той е много добър.“ Но какво нещо е добър човек? В какво седи неговата добрина? Ти трябва да намериш една основна черта, чрез която да се свържеш с неговото съзнание. И тогава ще се намериш в светлината на неговия свят и така ще учиш.

Ти чакаш Бога. Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог да помогне, но Бог не се явява. Това ще заприлича на онзи млад момък, който седи, чака и казва: „Момата, която обичам, ще дойде.“ Той седи на прозореца и все чака, чака, ден, два, стане на 80 години, и тя все не идва. Питам: Ако твоята възлюблена дойде, когато си на 120 години, от гледището на Земята възлюблената е много закъсняла. Кога трябваше да дойде тя? Тя трябваше ли да дойде, когато си в коритото? Тя трябваше да дойде точно когато си излязъл от коритото и когато си на четвъртината на 120 години – значи на 30 години. Значи твоята възлюблена трябваше да дойде, когато ти си на 30 лазарника. А пък ти си сега на 19–20 години, и тя идва. Правилното е на четвъртината на 120 години – на 30 години.

Сега, вземаме само външната форма. А пък в духовния свят нещата седят другояче. Когато нещата стават навреме, когато те се съвпадат, ти ще бъдеш доволен. Като дойдеш на твоите четвъртинки, не бързай. Стой на четвъртинката! Защото тя носи най-ценното. Защото, ако четвъртинката идва и ти я приемаш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично. Иначе няма да се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.

Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почувствуваш Божията Любов. Като почувствуваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях, всичко ще стане по Божественому.

Вие сте близо до четвъртинката. Остава един пръст до нея. Като дойдете там, да се заковете и да не се мърдате, докато не получите онова, което четъртинката носи – ни напред, ни назад. Стойте на едно място! Където падне семката или където е посадено дървото, то седи там. То казва: „Докато не приема това, което ми трябва, не мърдам.“ И житото също. Като видиш житото, трябва да кажеш: „Такова трябва да бъде моето положение!“ И като видиш една голяма скала, трябва да кажеш: „Трябва да бъда така твърд, като тази скала!“ И после, като приемеш това, което ти трябва, ще тръгнеш по онзи, великия път на живота и животът ти ще има смисъл.

„Отче наш“

29-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 8.IV.1934 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев.