15 минути размишление.
Нарядът.
Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Лука.
„В начало бе Словото“
Всякога има една напрегната мисъл у вас. То е както, когато гостите са дошли и очакват – какво ли има готвено за тях? Какво ли ще им се даде? Философът ще каже: „Каквото е, ще го видите.“ Тази напрегната мисъл е на място. Да допуснем, че един търговец очаква да му се отпуснат 100 000 лева. Напрегнато състояние има. Щом получи парите, изменя се състоянието му. Тия пари, като се вземат, не могат да се ядат. Той вярва в тях дотолкова, доколкото може да се обработи този капитал, доколкото може да се ползува от него.
Това са външните условия. Животът е нещо по-дълбоко. Някой път вярващите се заблуждават от външните условия на живота. Те са важни, но те са преходни. Запример, на онова дете, което е в утробата на майка си, кое е най-голямото желание – един ден да се освободи, да излезе вън, на свобода. И туй дете излиза, ражда се, но след като излезе, вижда, че пак е в зависимост. Сега, второто положение – като излезе, страх го е да не се изгуби и се хваща за майка си, търси нещо от нея, търси двете и гърди. И като се хване за тях, тури устата си и мълчи. Но до колко време? Това до една, две, най-много три години и най-после майката казва: „Стига толкова, няма повече храна за теб.“ Трето положение: детето трябва да се научи да ходи, да стъпва, да се изправя, да се хване. Пращат го на училище, почва да се учи; стане възрастен на 20, 21, 23 години и в него се пръкне една нова идея: мисли да стане като баща си, като майка си, мисли да си съгради къща.
Нито детето, което е излязло из майка си, е разрешило въпроса, нито което суче от гърдите на майка си, нито което ходи на училище; и най-после дойде старият човек, той почне да мисли за онзи свят. Казва: „Ще се върви на онзи свят, да се върна назад, откъдето съм дошъл.“ Мислите ли, че като иде на онзи свят, ще разреши въпроса? Там ще каже: „Няма да я бъде“, пак ще се връща назад. Турците казват: „Краят му къде е...?“ – Никъде не е краят.
Вашето съзнание не е еднакво развито. Всинца от еднакви работи не се интересувате. Онова дете в утробата на майка си се интересува от едно, роденото дете се интересува от друго, малкото дете се интересува от трето, възрастният, старият, всички се интересуват от различни неща. Много и различни са стремежите им!
По някой път казват: „Външен живот е това, това са външни условия.“ И вътрешен живот има, и вътрешни условия. Но едно разбиране има – где е човекът? Да допуснем, че един човек е намислил да открадне нещо. Намислил да открадне нещо и казва: „Нещо не ми върви.“ Защото по някой път у човека има едно суеверие. Казва той: „Докато не открадна, няма да ми върви, да ми тръгне.“ И това е почти навсякъде. И хората крадат, за да им тръгне напред. Други пък имат друго верую. Те казват: „Трябва да направя добро някъде, за да ми тръгне.“ И отива, прави добро някъде. Питам: Човекът ли е, който иска да краде и да прави добро? Не. Това са две условия, две разбирания. Човекът е само онзи, който избира в дадения случай злото като метод и доброто като друг метод, за да оправдае положението си. Човекът е отделно от тия двете. Едното и другото, това са външни условия.
Нашата идея за Бога каква е? Ние вярваме в Бога. Защо? Казвате: „Все трябва да има човек на кого да се опре.“ И то е разбиране. Ако Бог за вас е само като една опорна точка, във време на нужда да ви помогне, и после, като нямате нужда, да ви бъде като място, откъдето само да изтеглите капитал, за да работите, вие сте разбрали наполовина тази истина. И големите безпокойства, които стават в душата ви, на какво се дължат? Всеки един от вас може да бъде поставен на изпит. Някой път вие мислите, че сте силни, имате силна вяра, но като ви поставят на големи противоречия, вашата вяра се изгубва. Най-напред трябва да минат две големи противоречия. Силен човек е само онзи, който може да огъне един здрав прът и да направи един обръч от него. Да съедини двата края на две противоречия. Ако не можеш да съединиш тия два края на едно място, силата ти е малка, ти си слаб човек. И тогава този прът, който не можеш да огънеш, с него ще те бият. И всякога прът, който не можем да огънем, ние го опитваме на гърба си. Всякога мъчнотиите, които не може да огънем, ние страдаме от тях. А мъчнотиите, които можем да огънем, показват силата ни.
Вие още не сте разсъждавали по този въпрос, по този начин, от временните работи да отиваме към постоянните. Вие седите в дома си. Едно добро дете сте, с което баща ви и майка ви се хвалят. Да кажем, момченце сте. Казват: „Като нашето дете няма“ – послушен сте. До 21 години вие сте примерен, връщате се рано вкъщи, слушате майка си, баща си, но един ден станете малко разсеян. Майка ви каже нещо, но вие казвате: „Какво, не можах да чуя?“ Баща ви каже нещо, но вие кажете: „Не можах да чуя!“ Казват два, три пъти, все не може да чуете. Казват: „Какво стана с нашето дете?“ Разсеян сте, почвате да закъснявате с по половин час, 1, 2, 3 часа. И майка ви, и баща ви почват да се питат кои са причините. Кажете им какво влезе във вашия ум, което разделя вашето съзнание сега? Има някоя причина.
Представете си, че един пътник пътува лятно време през месец май, събува се бос. Спокоен е, весел е, радостен, че ще походи малко бос. Но натъкне се на едни трън, който не може да излезе, и започва да куца. Вече не е тъй разположен, лицето му не е тъй весело. Пообръща се, пъшка, гледа, седне, стане, човърка си крака, не може да извади тръна, после седне на друго място, пак човърка. И след като извади тръна, той превърже крака. Срещне го някой и пита: „Защо куцаш?“ – „Е, убодох се!“ – „Е, как се убоде?“ – „Събух си обущата и тъй, някой път с обуща се спарват краката, а без обуща се натъква на някой трън.“
Това са само временни изяснения. Но човек може да се избави от противоречията в света, стига да има едно друго разбиране в живота. Но преди всичко човек трябва да бъде внимателен.
Сега всички вие мислите, че сте свободни хора. Мислите ли, че онзи кораб, който е тръгнал в океана, че е свободен, като го тласкат вълните? Не, той ще воюва. Блъскат го вълните и някой път го съсипят дори и той остане на дъното на океана. Свободни ще бъдете, ако пристигнете на пристанището здрави и читави. При почивката донякъде е свободен човек. Свободен е само онзи човек, който е добил Божествения живот. Свободен е само онзи човек, който не се изкушава. Следователно дотогава, докато ти се изкушаваш от злото, ти не си свободен. И дотогава, докато те привлича доброто, ти не си свободен. Защото зад всяко едно добро седи едно зло.
Тогава аз ще ви изясня от друго гледище, не какво е зло и добро, нито как се заражда злото и доброто. Представете си, че у вас се зароди едно желание да станете богат човек. Представете си, че имате желание да придобиете пари. Представете си, че парите представляват доброто. Казвате: „За да не бъда аз сиромах, за да не бъда в зависимост, всичко ще направя, за да стана богат...“ Но, след като добиете богатството, се ражда злото – някой е намислил да ви направи зло. Не че ви мрази, но понеже вие носите пари и стока, тия пари ще ви донесат злото. Този някой казва: „Или ще ми дадеш половината от парите, или ще те убия!“ – „Какво съм ти направил?“ – „Нищо не си ми направил, но туй, от което ти се нуждаеш, и аз се нуждая. Или половината ще ми дадеш, или ще те обера.“ Ако ти дадеш половината, мислиш, че не е право, понеже той не е работил. Ако той те обере, ще кажеш: той е направил зло. Ето противоречието.
Представете си, че вие сте семеен, нали така? Една сестра има свой другар. Отхранила го майка му като едно дете, а тя казва: „Това ще направиш, онова ще направиш“, целия ден го хука. И човекът се плаши от жена си. Тя казва: „Това не си направил, онова не си направил.“ Аз питам: Кой дава правото на тази жена да го хука? И откъде тази идея се е пръкнала в ума и, да му заповядва?
Или обратното: Вие сега искате да оправите света. Мислите ли, че по този начин светът може да се оправи? Или пък виждате един човек, който вярва в Бога. Вие ще го повикате, ще почнете да му тъпчете главата с обратни учения. Че тъй бил казал Христос, че иначе бил казал. Вие нито Христа сте видели, нито сте Го чули, но проповядвате: „Христос казал: Ако имаш две ризи, дай едната. Богатството си раздай.“ Е, хубаво, един ден този човек постъпи тъй, както вие го учите. И той мисли, че като раздаде всичкото си богатство, хората ще му благодарят. Но хората почват да му се смеят и казват: „Той е един глупак, раздаде богатството си. Нега сега да отиде да работи.“ А и той си казва: „Що ми трябваше аз да слушам този учител?“ Той ходи от едно място на друго, не го приемат вече никъде и той мисли: „Що ми трябваше да си раздавам богатството?“
Ще ви кажа донякъде аз както съм го разбрал, малкото, което разбирам, ще ви кажа. Когато Христос учи: „раздай имането си“, Той разбира, че толкова си богат, че пъшкаш под това богатство. Товарът ти е тежък! И Христос е дошъл да ви помогне по някакъв начин, да те освободи от ненужния товар, да го снемеш от гърба си и да го раздадеш. Какво ще те ползувам аз, като пожертвувам целия си живот и го дам на другите хора, [а те] почнат да се подиграват с мене? Мислите ли, че ако дам парите си на другите хора, които не знаят за какво да ги употребят, не ги използуват както трябва, че моята жертва е на място? Пожертвувай себе си, раздай имането си! Как трябва да се пожертвувам, за кого? Трябва да е определено. Ама тъй било писано. Един закон е писан и този закон има приложение. Едно дърво трябва да се посади, но къде? Не можеш да го посадиш на камъните. Ти ще го посадиш на добра почва. И ще оставиш това дърво само да расте.
Аз не искам да натъпча вашите глави с мои знания, понеже ги виждам, че те са и без това натъпкани с какво ли не, но ви казвам: Главите ви имат по две врати, и двете врати ще ги отворите. През едната врата иде Божието благословение, влиза вътре, а другата врата е, отдето Божието благословение излиза навънка. Защо трябва да влиза и да излиза навънка? Защото това благословение, като излиза навънка, ще очисти всичките нечистотии, които са събрани в къщата ви. Когато Христос казва да даваш, това значи, че ти, като даваш, чистиш себе си. Ти не мисли, че правиш нещо, но че даваш, за да се очистиш. И ако не даваш, ти не можеш да се очистиш. Че, когато вие миете, не хвърляте ли нищо навънка? Помията вкъщи ли държите? Хвърляте я навънка. И вие казвате, че правите добро. И когато някому даваш пари, аз казвам: Той си раздал помията. За мене това е така, а светът казва: „Той е много добър.“ Този човек си е раздал имота – помията, а казват: „Този човек е светия, раздал всичко!“ Аз казвам: Този човек е раздал помията си и тинята, а водата взема за себе си.
Затова казва Христос: „Когато направите всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме недостойни раби.“ – „Че как да сме недостойни раби? Толкова работи сме раздали.“ Ти не можеш да направиш един човек щастлив, докато не го направиш съпричастен на себе си. Ти не можеш да бъдеш щастлив човек, докато ти не станеш съпричастен на Божия живот, да работиш така, както Бог работи. Във всичките ти постъпки Той да присъствува, в мислите, в чувствата – също. Всеки ден да бъдеш идеално разположен и да няма нещо, което да те смущава, тогава си съпричастен на Божия живот.
Сега, която и да е ваша най-добре възпитана котка, аз мога да я туря на изкушение. Няма котка, която да не мога да туря в изкушение. Един богат човек, който се хвали със своята възпитана котка, за да я изпита, внесъл в дома си една малка мишка. И тази, възпитаната котка, скочила да гони мишката. Старият навик – да гони мишката, се проявил. Тази мишка е щастието, което гоним, което търсим. Като те пуснат, ти хукнеш да го гониш, тук го търсиш, там го търсиш.
Щастието не е един процес външен. То е нещо вътрешно, то е вложено дълбоко в душата. Който търси щастието отвън и иска да бъде съвършено щастлив, той се лъже.
Аз ви казвам: Условия за щастлив живот вънка съществуват, но щастие отвънка не съществува. Щастието е един вътрешен процес. И ако отвънка го търсиш, то е положението на котката, която мисли, че като хване тази мишка, ще уреди въпроса. Коя котка е уредила работите си, като е хващала мишки? Освен че нищо не е уредила, но тази котка, която живее хигиенично, след изяждане на мишката си съкращава живота. И котките малко живеят по единствената причина, че като хванат мишките, нагълтат ги с козината, цели ги нагълтват.
Някой ми каже: „Помоли се за мене на Господа!“ Защо аз трябва да се моля за хората на Господа? Има модерни проповедници, по английски ги наричат „rekovis“. Може да намерите в речника тази дума: проповедници, които отиват да събуждат хората. Един от тия проповедници бил повикан от богат американец, който бил на умиране и му казал: „Я се помоли на Господа да оживея!“ – „А, не се моля, не виждам да си направил никакво добро. Нито дума не обелвам пред Господа за тебе. Ти ще умреш, по-добре да те съдят, там като идеш.“ Той го гледа. – „Така е, ако можеш да дадеш половината от богатството си на Господа, да го пожертвуваш, тогава веднага ще се помоля за тебе. Без жертва нищо не правя.“ И вие казвате сега: „Да идем да се помолим за тази сестра!“ А, не! Ще турите тази сестра натясно – какво е дала тя? Половината покъщнина дала ли е тя? Пет рокли има, две и половина дала ли е? Три чифта обуща има, един чифт и половина дава ли го? Всички казвате: „Да се помолим за нея.“ Не върви тази работа така!
Човек не може да расте, без да дава. У Бога това е закон, който постоянно действува. Понеже ние трябва да мязаме на Бога, понеже Бог дава, аз трябва да вървя по Неговия път и трябва само така да давам. Това е закон! Ама защо, ама за какво трябва да давам, ама на място ли е, без място ли е – не разсъждавам. Давам и с време, и без време. Давай! Правете добро и навреме, и без време! Ако твоето сърце при един лош човек може да тупа по един начин, а при един добър човек трябва да тупа по друг начин, тогава какво ще стане с тебе? Сърцето трябва да тупа еднакво и при добрия, и при лошия човек. При единия и другия човек трябва да бие еднакво! То е едно твое външно схващане за добър и лош човек. Много добри хора, аз виждам, за в бъдеще ще станат лоши хора. И много лоши хора, аз виждам, за в бъдеще ще станат добри хора.
Сега няма да ви обяснявам това, аз го мисля тъй. И колкото пъти съм проверявал това, така е излизало. Тези, добрите хора, аз ги наричам на златарски език „позлатени хора“. За бъдеще ще се изтрие неговото позлатяване и ще стане лош. Аз виждам много лоши хора, които са ръждясали отгоре, само с тиня са покрити, но като се очистят, измият вътре, ще видите, че са златни и един ден условията ще изтъркат тази кал. Този човек ще стане добър и ще излезе златото отгоре. А обратно, някой добър човек, макар да е позлатен само отгоре, на него не може да разчитаме.
По някой път ние сме така позлатени. Когато ни направят добро, колко сме меки, учтиви, благи, мед излиза от устата ни. Но щом ни засегнат нещо по-дълбоко, веднага обръщаме другия речник, защото имаме и друг речник. Два речника имаме! Един християнин бил сиромах, друг бил богат. Сиромахът казал на богатия: „За тебе имам два речника: Когато даваш, както Бог е заповядал, аз считам, че по-добър човек от тебе няма, а когато не даваш, тогава имам друг речник. Тогава за мене ти си един вагабонтин, нехранимайко. Речникът ми е такъв! Та, имам всичките думи в единия и в другия речник.“ Казва още сиромахът: „Братко, ще бъдеш тъй добър, че да не ме принуждаваш да си отварям втория речник и да си губя времето. Ще даваш като Бога, че да обръщам само единия речник, защото другояче и мене ще ме туриш в изкушение да ти говоря лоши думи.“
Вие сега не правите ли същото? Някой направи една погрешка и вие целия ден ще разправяте за неговата погрешка. Обръщате речника си и започвате да разправяте какво ли не. След като го подигравате, и вие по дяволите отивате. Вие сте при един готвач, който е наготвил 25 яденета и искате да опитате всички яденета, да видите дали добре е сготвил. Мислите ли, че няма да има едно лошо разположение след това? Че, ако не е сготвено добре, вие, в края на краищата, ще имате съвсем лошо впечатление. А ако ястията са добре сготвени и вие съвсем по мъничко сте вкусили, ще бъдете добре разположени през целия ден.
Много неприятна служба е да опитваш недобре сготвените яденета. Има християни, които мязат на малките деца. Детето сутрин не иска да стане, мързи го, но има в него една хитрина: ще се престори на болно и казва на майка си, че уж има температура и тогава целия ден седи и пъшка. Не зная дали вие сте имали тази опитност. И християни има такива. Той ще дойде и ще почне да пъшка, а няма никакви причини да пъшка. Здрав е, няма ни температура, ни нищо! Казвам: Това е старият живот, от който всички трябва да се освободите! И светиите го имаха. Това са утайки у човека. Съвършеният живот е освободен от тези утайки. И човек трябва да се освободи от всичките тези утайки, които спъват живота. И не само да се освободите, но и на всяка утайка да и намерите мястото.
Главната мисъл, чистата мисъл, е да служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един баща, който ви е дал свободата. Да запазите тази свобода, понеже единственият свободен в света, единственият, който никога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща! И затова, докато не се свържем с Него, ние не можем да бъдем свободни да разбираме живота както трябва. Всякога тогава ще има едно противоречие. А нас не трябва да ни спират противоречията. Противоречията, това са външни условия, които ние трябва да изучаваме. Срещнете един брат, когото не обичате. Намерете причините защо не го обичате! Има нещо, за което не го обичате. Този човек, когото не обичате, след време може да го обичате. А може и този, дето обичате, след време да го намразите. Едното може да се срещне и другото може да се срещне.
Мнозина, които не разбират този закон, се спъват. Те 5–6 години са вярвали в Бога, но един ден се събудят и кажат: „Туй, което сме вярвали, не е право.“ Питам тогава: Кое е правото учение? Сегашното верую, което имате, не само да ви бъде за 100 години, но това верую да ви бъде винаги, за през вечността. Веруюто, което имате, да бъде един непреривен процес, който да ви води към постигане на великото в света. А не такова, което ще прилича на онова дете, което само няколко месеци или години може да носи едни обувки и после ги захвърли. Ние трябва да имаме дрехите на птиците, които много повече са постигнали. Вие сега се безпокоите, че нямате нови дрехи за Великден. У птиците това го няма. Вие ще търсите някой крояч, а в птиците този въпрос е разрешен. Вие се безпокоите за мазилки, козметични средства. У тях този въпрос е разрешен. Вие се безпокоите за дрехи, за въглища, за отопление, осветление. Птиците не се безпокоят за това. Има хора на Земята, които мязат на птици, които живеят като птиците. Те не се безпокоят като вас. И като идем в техния дом, огънят им гори без пушек. Яденето им е готово. Един свят, в който само като помислиш нещо, пожелаеш някоя дреха, погледнеш, тя е на гърба ти. Бос си, помислиш за обувки – ти си вече обут. Каквото си помислиш, всичко туй става. При сегашните условия туй се нарича халюцинация. Ако аз помисля, че имам един златен палат, мога да го имам.
Вярвайте в едно нещо: Туй, което човек мисли, всякога става. И онова, което мислиш по Бога, всякога става – няма изключения! И онова, което по човешки мислиш, и то става, само че то се разваля. Едното и другото стават. Всичко става във време и пространство. Всичките ваши нещастия, които имате, недоразуменията, се дължат все на човешкото, което е станало. А малкото добро, което имате сега, се дължи на онова, Божественото, което е станало, което по Бога сте направили!
Казвам ви: Правете повече по Бога, за да бъдете по-щастливи!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота. (Три пъти.)
(На поляната – упражненията.
6.25 ч)
28-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 1.IV.1934 г., Връбница, 5 ч сутринта
София – Изгрев.
|
