Ще ви прочета 10-а глава от Евангелието на Лука.
„Махар Бену“
Вие прочетете цялата глава и размишлявайте върху нея. Аз ще прочета само половината.
Марта казва на сестра си да работи. А Мария седи при Исуса и слуша Словото Му. В Евангелието за Марта се казва: тя за много работи се мълви, а е изоставила най-важното. Това е сегашното състояние на вярващите в света. Всички се мълвят за много работи. Какви ли не вътрешни безпокойствия смущават човека. Той мисли как ще прекара живота си, мисли дали ще влезе в Царството Божие, мисли как ще го погребат, след като умре. Старият мисли, като остарее, как ще го гледат синовете му. Малко чудно! Този човек, който вярва в Бога, мисли, че ще остарее. Как е възможно един човек, който вярва в Бога и който люби Бога, да остарее? Мисли той как ще остане безпомощен, че дали и как окръжаващите синове и дъщери ще го хранят и погребат. Това е безверие, да се безпокои човек кой ще го гледа на стари години.
Светът е убеден, че пътят, по който върви, е прав. Религиозните хора, и те мислят същото. Те мислят, че това, в което вярват, това е именно важното, а при това забелязват, че им липсва нещо. Има нещо, което и светът, и верующите са известявали. Да ви приведа един пример: Каквото старият помисли, младият го прави, а пък каквото младият прави, старият го изправя. Имате двама млади, които се обичат. Да допуснем, че единият е в Америка, а пък другият – в България. Срещат се и казват, че не могат да живеят един без друг. Пишат се писма, хвърлят си погледи. Той, като я види, трепва му сърцето, че я видял, и се радва. И обратно, изменя се лицето на тази мома, светне лицето и. Тя почва да се облича добре, да се измива добре, не оставя кир по врата си, по ноктите си, вчесана е добре. Момъкът, и той се изменя: връзката му е красива, чист е, спретнат, върви напето и пр. Като се разправят тези работи, другите казват: „Те са млади, зелени са, това е залъгалка и представление. Едно време и ние така правехме.“ Хубаво, това е залъгалка. Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година и дал 1000. На десетата година и дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
Трябва едно разбиране на Божите пътища. „Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“? Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен. Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава. Най-после минава един самарянин – един обикновен човек, и му помага. Кой е ближен сега на ранения?
Мнозина от вас искате да знаете дали прогресирате или не. Аз ще ви дам една диагноза, за да знаете това. Не е мъчна работа. Виждам голям въглен, който е на огнището, и за да разбера дали гори или не, аз ще отделя всички други въглени от него, които са запалени, и ще туря около него незапалени въглища. И ако може да ги запали, той гори.
Ако ти вярваш в Бога и мислиш, че имаш истината в себе си, но ако твоят огън не може да премине поне на един от окръжаващите, ако поне на един не може да предадеш своя огън и да го запалиш, тогава какъв огън имаш? Ти казваш: „Аз не искам да го запаля, но искам да го оставя, когато му дойде времето, сам ще се запали.“ Ти се самоизлъгваш, като употребяваш израза „когато му дойде времето.“ Това е приказка за Хитър Петър. Когато го пратили да занесе вода, той едва носил големия кожен мех и за да не узнае змията, че той е слаб, той взел мотика да прекара вода и казал: „Аз мисля, че с един мех не може да направим много нещо, а искам да прокарам цялата чешма.“ Змията тогава вдигнала и пренесла меха, но Хитър Петър се отървал. Така той не си издал слабостта, че едва носи празния мех.
Не носи ли всеки един от вас по един такъв мех и едва го тътри? Че как вие не можете да изтърпите всички мъчнотии, които ви се дават? Каква вода можете да прекарате? Че, ако вие не можете да изтърпите най-малката обида, каква сила имате?
В древността една царска дъщеря имала голяма хубост, била много красива и адептите и казали, че трябва да се пази от слънчевите лъчи. Когато я огрял един лъч, тя 3 години плакала, че ще и развали красотата. И всички хора плачат, че ги огряло слънцето и че ще им помрачи красотата.
Този самарянин, който помогнал на ранения и го вдигнал на своето добиче и го закарал до странноприемницата, имал Божията Любов в себе си. Той е верующ. И ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, които идват в тебе, ти не си силен човек. Твоята мисъл, твоето чувство и твоята постъпка в този случай са попаднали в ръцете на разбойниците. Защо не ги вземеш на своето добиче, да ги занесеш и да ги изправиш? Защо да не можеш да изправиш мисълта си? Или защо да не изхвърлите една своя лоша мисъл? Вън от вас. Аз не съм срещала нито един светия, който да е изхвърлил една своя лоша мисъл от ума си. Поглеждал съм всички светии, но не съм срещал още такъв. Че как ще изхвърлите от ума на един светия една лоша мисъл, една красива жена? Той, дето ходи, държи тази мома в ума си. Где е грехът, питам сега? Когато вие държите хубавия хляб, това не е ли както красивата мома, която държите в ума си? Хляба изяждате, а пък да прегърнете една мома, това било престъпление. Питам ви сега: Где е престъплението? Питам ви сега: Где е престъплението, ако се прегърне една мома, която е излязла от Бога? Престъплението седи в това: ако окаляш нейната дреха. Но ако изчистиш нейната дреха и и даваш това, от което тя се нуждае, тогава где е престъплението? Ние мислим за това, че е грешно, което не е. Според мене, ако аз се изправя пред прозореца на един човек и следя какво прави той, това е по-голямо престъпление, отколкото да се прегърне една мома. Че влязъл образът и в моя ум, какво от това? Кой е виновен? Вечерта се връщам в дома и виждам, че стаята ми свети и че момата е вътре. Какво да правя? Вън е студено. Ти вече си се опетнил, както мислиш, че ще се опетниш, като е влязла момата в къщата ти и че как ще я поканиш. Няма никаква философия в това. Ние се мълвим за много работи. Те са работи на момента, външната страна на живота.
Какво разбираме под името „Мария“? Това е доброто. Седи Мария при Христа и слуша Словото Му. Тя казва: „Тези неща ми липсват.“ Ако при тебе се приближи една мома и ти предаде доброто, което Бог е вложил в нея, ако внесе вечната справедливост, която Бог е вложил в нея, това е хубаво. На място е тогава нейното идване.
Трябва да се справите с мъчнотиите, които имате. В Писанието се казва за Христа: „И понесе греховете на света.“ Каква идея се крие в тези думи? Той не само понесе греховете, но и дойде между тях и се стремеше да покаже пътя на Христа, по който трябва да вървят. Ние казваме: „Като дойде Христос, ще се оправи светът.“ Очакваме да се оправи светът така, както никога няма да се оправи. И защо домът се разваля? Понеже младите моми и младите момци очакват да дойде любовта по един начин, по който тя никога не идва. Момата очаква момъкът да я направи щастлива – това, което никога не може да стане и няма да стане. И момъкът очаква момата да го направи щастлив – това, което няма да стане. С живота, който Бог ми е дал, аз съм щастлив, понеже аз нося Божественото. И когато аз се приближавам до някого, аз не искам някакво щастие, но искам да предам Божественото и да изпълня Волята Божия. И когато момъкът се приближи до една мома, не трябва да търси щастие, но да изпълни Волята на Бога. И обратно, когато момата се приближава към момъка.
Защо религиозните хора, учените хора и другите страдат? Защото не са изпълнили Волята Божия. Силните отслабват. Защо? Защото не са изпълнили Волята Божия. Да ти е приятно да вършиш Волята Божия и то не само един ден, но постоянно, всеки ден. Ако ти в една жена или в един мъж не можеш да видиш доброто, което Бог е вложил в тях, правдата, която Бог е вложил в тях, разумното слово, което се изявява чрез тях, ти си на кръв път.
Вие сте дошли до едно място, дето едно ви трябва: да разберете великия закон на Любовта. Най-напред да определите в каква посока се изявява любовта, отгде иде любовта. Ако твоята любов не слиза перпендикулярно към тебе и ако тя не прави никакво отражение в тебе, ти си в областта на сенките. Любовта трябва да слиза точно перпендикулярно към тебе и след това трябва да има отражение. И ако тази любов не може да ти даде разширение, ако тя не може да смъкне всички твои скърби и страдания и ако тя не може да хвърли светлина в твоя ум, ако тя не може да те измъкне от обятията на смъртта и ако тя не може да развърже веригите на твоите нозе и да ги снеме, това не е Божия Любов. Божията Любов снема всички вериги. И ако тази любов дойде и не смъкне от тебе всичките стари дрехи и те остави гол, това не е Божия Любов.
Адам минаваше за много голям праведник, той се мислеше за много учен, обаче един ден яде нещо и се видя, че е гол. И той не можа да разбере хубостта, хубавото в своята голота. Той, като видя, почуди се, уплаши се от своята голота и когато дойде Бог, Адам каза: „Скрих се от Твоето лице, понеже видях, че съм гол.“ Тази голота на какво се дължеше? Той изгуби и малката любов, която имаше към Бога. Последния лъч, който имаше от Бога, той загаси. Той загаси последния лъч, който имаше от Божията Любов. И той тогава се видя, че е гол. Значи последният лъч на любовта му изчезна. И вместо любовта влезе страхът.
Щом влезе страхът във вас, вие загубвате последния лъч на вашата любов. Такъв човек какво го очаква? Ще ти направи Бог кожени дрехи и ще изпрати ангел да те изпрати от райските врата навън, в света, за да намериш Любовта. Защото този е пътят да намериш Любовта. Защо страдате? За да намерите Любовта. Защо умирате? За да намерите Любовта. Ти казваш: „Мене ми дотегна!“ И на мене ми дотегна. Толкова години говорих, и на мен ми дотегна, ако е за дотягане. Не, мнозина ми казват: „Толкова години говорите за Любовта, как не Ви дотегна?“ Аз казвам: Вие се пазете, понеже аз досега съм ви говорил, сега е нужно приложение. Почнете да обичате.
Представете си, че един човек изважда от джоба си 100 лева и ти туря една брошка. Той не те ли спасява? Ако един човек изважда от торбата си 100 лева, които не можеш да ядеш, и ти туря един хляб, не те ли спасява? Това е едно благо за тебе. Гледайте на хубавата страна на нещата. Във всяко едно горчиво чувство, във всяка една горчива мисъл, във всяка горчива постъпка се крие Божията Любов, Бог се крие вътре. Това е начинът, по който Бог ще се прояви. Всякога, когато имаме голяма буря, след това ще дойде хубавото време. След като е изорана земята, ще дойде сеитба и жетва. Когато се изкопават дупките на дърветата, тогава се посаждат дърветата и после дават плод. Всякога след големите противоречия и страдания в света идват големите блага.
Защо остарявате? За да поправите това, което сте направили на младини. Защо сте млади? За да направите това, което старите мислят. Защото старият иска да направи нещо, но краката му не държат – слаб е. И младият трябва да направи това, което старият не може. Старият седи на едно място и гледа, че младият е направил погрешка и ще му каже да я поправи. Ако сте млади, направете това, което старите мислят. Аз съм слушал старият да казва: „Много голям грешник съм! Биех жена си, казвах и „говедо“, но съжалявам сега. Ако тя беше тук сега, щях да я целувам по 10 пъти на ден.“
Почнете да целувате вашата добродетел в душата си, вашата правда, вашата справедливост и пр. Това е култура, това е приближаване към Бога.
Да изпълним Волята на Бога, да отидем в Царството Божие, да запалим Земята и тя да гори без да се превърне на пепел. Тя да почне да гори без да изгори. И на вас ви пожелавам да се запалите и да горите без да изгаряте.
„Отче наш“
26-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 18.III.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
