Сряда, 5 и 30 часа сутринта
(Небето чисто, звездно.
Лек ветрец. Времето меко.)
Отче наш
Размишление 15 минути
(Печката пуши.) По миризмата на тази печка може да имате понятие за миризмата на предпотопния свят.
(Прочете се 4 глава от Притчи.)
Да имате представа какви ще бъдат задушливите газове. Ще направим едно малко упражнение. Изходно положение: Ръцете пред гърдите, извити китки, пръстите събрани и обърнати нагоре. 1.: Пръстите се насочват едни срещу други и се допират върховете. После ръцете отиват настрани с отворени длани, обърнати нагоре. Това движение се прави 6 пъти. 2.: Ръцете успоредно напред, с длани обърнати надолу. После дланите се обръщат нагоре (6 пъти). 3.: Както ръцете са прострени напред, пръстите пак се събират в едно и се обръщат нагоре. 4.: Лявата ръка простряна напред с дланта надолу. Пръстите на дясната ръка се движат върху лявата от върха на пръстите до лявото рамо и после през гърдите до дясното рамо. После настрани на дясно, с дланта надолу (6 пъти). 5.: Същото движение със замяна на ръцете (6 пъти). 6.: Ръцете се подават отпред със събрани пръсти и насочени към устата. След това се отварят настрани ръцете с дланите напред, пръстите отворени и се издиша през това време (6 пъти).
Имате ли някаква тема зададена? (– Нямаме.) Пишете върху темата: „Колко тежи доброто?“
Човек, щом стане морален, има тяжест. Щом се отклони от морала, тогава олеква.
Знаете ли човешките мисли и човешките чувства каква роля играят. Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и от неговите чувства. Казва Писанието, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа, значи започнал да чувствува нещата. Вдъхнал в ноздрите му. Като започнал да мисли, той започнал и да чувствува. Чувствата са станали понятие за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети, вън от човека, са свързани със самия човек. Ония предмети, с които е свързан човек, той трябва да ги проучава. Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл. Например, ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или, ако златото влияе повече върху него, той има повече стремеж към златото и ще образува в него скъперничество или алчност. Всеки един трябва да проучава каква доза, какво количество злато му се позволява да има. Всеки един човек не трябва да има злато безразборно. На всеки един човек е определено количеството храна, която трябва да приема. Ако приема повече храна отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха. Ако накараш стомаха да работи повече отколкото трябва, ти ще си създадеш нещастие на себе си, ще стане разширение на стомаха. Ако пък не даваш работа на стомаха, то ще има друго нещастие, ще стане стомахът ленив. В първия случай от голяма активност, стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай, стомахът може да изгуби своята пластичност.
Човек трябва да мисли. Това е едно здравословно състояние. Но, ако мислиш повече отколкото трябва, то е равносилно с ядене повече отколкото трябва. Ако мислиш повече, отколкото трябва, ти си като човек, който се подлага на пост. Някои хора постят много. Някои хора постят, за да печелят пари. Някой казва, че сух хляб ще яде, за да спечели пари. Защо му са тези пари? – За черни дни. За дни когато ще може да си послужи с тях в най-нуждното. В съвременния свят, в Америка има повече от 2500 спестителни банки, гдето хората влагат парите си за черни дни, бедните. Тези банки бяха образувани за черни дни. В тази криза всички тези пари потънаха в тези банки и всички хора, които имаха пари за черни дни, пиха по една студена вода.
Може да се извади един извод. Някой път ние влагаме своите мисли и желания в някои банки. Всеки един човек в света е една банка. Спасителна банка е той. Но всички тези банки нямат никакъв капитал, те са прибрали чужди капитали. Тия банки са образувани на гърба на чуждите капитали. Капиталът на тия банки не е на онези, които са образували банката. Той не е техен. Допуснете, че в някой човек влагате вашия капитал. Хубаво, характера на хората трябва да се проучава. Трябва да се проучи характера на тая банка, какъв капитал има. Никога не влагай капитала си в една банка с малък капитал. Значи един човек, за да бъде горе долу една уредена банка, той трябва да бъде с един голям капитал на разумност, с един капитал на моралност на един духовен живот, после трябва да има капитал на добротата в себе си. Човек трябва да бъде и силен, да издържа. При мене седи един млад ученик и ми казва, за да ме похвали, че аз съм търпелив. Той ми казва: „Ако имах половината от твоето търпение, аз щях да бъда един гений.“ Аз му казва[м]: „Ти лесно може да го имаш.“ Търпението всеки може да го добие. Човек не се ражда с търпение. Той го добива. Човек по естество е винаги сприхав. Всички хора са сприхави. И най-кротките хора са сприхави, но се въздържат. Казват за някого: „Той е много търпелив.“ То е въпрос колко е търпелив. Трябва да се въздържа.
Някои от силите на човека са крайно взривни. Ако се разглежда човешката глава, ще се види, че валчестите глави и широките глави имат крайно взривни вещества, колкото главата е по-широка при ушите. Сега знаете ли какво нещо е широка глава? Да кажем, че един човек, който е на 25–30 години, има широчина на главата си 14 и половина или 15 см. Това е нормалния размер на широчината. При 16–17см широчина, това е вече много и от такава глава трябва да се пазиш. Или ако имате дължина на главата 18–19–20 до 21 (линия отпред назад) – имате активни хора. 21 е главата на крайно активни хора. Дължината на главата дава голяма активност на движението, а пък широчината е свързана с взривните вещества. Тия хора, на които главите са широки, могат да се разгневят, но им минава. Минава му само ако го обидиш и ако той ти повърне със същото. Но някой път вие се обиждате. Чули сте нещо по ваш адрес или казал ви нещо. Ти само вървиш и чакаш само удобен случай да кажеш нещо. Питам сега: Какви са подбудителните причини, когато някой човек каже нещо заради вас и вие искате да кажете нещо заради него. Правдоподобно е: ако той казал нещо хубаво заради вас и вие ще кажете нещо хубаво заради него. Ако е казал нещо лошо заради вас и вие ще му платите със същата мярка.
Веднаж аз наблюдавам две малки деца по на две години. Седят в две колички близо едно до друго. Седят си мирно. И майките им дали да се залъгват с ябълки, по една ябълка на едното и по една ябълка на другото. Гледам по едно време, че едното дете си простря ръката и хвана другото за косата и го раздруса. Онова дете започна да плаче. Първото взело ябълката и я турило в своята люлка. След малко второто дете, като хванало другото за главата, раздруса я няколко пъти, взе тези две ябълки и ги тури в своята люлка. Аз седя и ги наблюдавам. Казах си: Този пример ще ми послужи някога, след колко години ще видим. Повече от 30 години се минаха от тогаз. Задавам си въпроса: Защо именно това дете си простря ръката и хвана главата на това дете и я разтърси, а другото поплака? После стана обратното. Няколко пъти минаха ябълките от едната люлка в другата люлка. И двете по всичките правила постъпваха. Хване по главата и го раздруса. Иска да каже: „Глава имаш, но можеш ли да мислиш?“ Ти взе тази глава, но знаеш ли ти кой я направи? Другото дете не знае сега и плаче. И то задава въпроса: „Ти, като задаваш въпроса, кажи ти тогава, кой я направи?“ Хваща го за главата и пак го раздрусва. И минаваха тези ябълки от едната люлка в другата. Аз се посмях на тия деца. Казах си: И възрастните правят същите неща. Възрастните го правят по-деликатно.
Американците например, един срещне някого и му каже: […] (Много свят човек, два пъти свят.) Подиграват се. Другият ще се обърне и ще му каже: „Аз не съм станал толкоз свят, колкото си ти. До твоето светийство не съм достигнал още.“ Един разговор се завежда някой път. Като му казва: „Ти си много свят човек“, американецът иска да му каже, че не е толкова умен, в някои неща чувствата ти вземат надмощие, не мислиш, но си въобразяваш нещо в ума, имаш някакъв морал, който не съществува и няма реалност.
За сега какви са задачите на една школа? Окултната школа е една система за самовъзпитание. Всяка една окултна школа е един метод, за да познае човек себе си, какви сили се крият в неговия ум, какви сили се крият в неговото сърдце и какви сили се крият в неговата воля. Много пъти ние казваме: „Той има воля.“ Но това не е достатъчно, да има воля. Тая воля трябва да се прояви. Той трябва да знае как трябва да използува силите, които образуват волята, които са на разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който е бил един окултен ученик, е дал заповед: „Не пожелай!“ Защото при всяко едно пожелание, щом пожелаеш, ти имаш вече един завършен акт на волята си. Ти пожелаваш нещо и не знаеш дали ще го постигнеш или не. Мойсей иска да каже: „Не пожелай нещо, преди да си обмислил добре!“ Не пожелай една вещ, която принадлежи на другиго. Пожелаеш ли така, ти ще си създадеш едно противоречие в твоя ум и едно противоречие вътре в твоята душа.
Главният мозък на човека е свързан със здравословното състояние на човека. Здравословното състояние на телото до голяма степен зависи от главния мозък, който е орган на човешката мисъл. И в цялата тази повърхност обмяната на клетките, които функционират трябва да бъда правилна, т.е. електричеството трябва да бъде равномерно разпределено. Има два вида електричество. Някой път мозъкът се поляризира – дясното полушарие сега е пасивното, отрицателното, а пък лявото е положителното. Дясната страна на телото е положителна, а пък лявата страна е отрицателна. Лявото полушарие на мозъка е положително, а пък лявата страна на телото е отрицателна. Дясната страна на мозъка е отрицателна, а пък дясната на телото е положителна. Сега, под думата отрицателна какво трябва да се разбира, в случая? Отрицателен човек е онзи, който има желание да придобие. Щом има желание да придобиеш, ти имаш едно отрицателно състояние. Искаш да станеш добър – то е едно отрицателно състояние, искаш да станеш умен – то е едно отрицателно състояние. Всичко онова, което искате, то образува в тебе едно състояние отрицателно. Под отрицателно състояние у вас се разбира такова, при което нямате никакви запаси, от които може да дадете. За да може да се прояви някой, той трябва да възприеме най-първо достатъчно количество енергия от природата, за да може да се зароди процес за даване. И забелязано е, че когато умът на човека е отрицателен, неговите чувства са положителни и когато умът е положителен, то неговите чувства са отрицателни. Това е една тънка работа. Общо казано това донякъде е верно.
Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса виждаш, че ще направиш някоя пакост на себе си, на своите лични чувства и ще се откажеш. А пък личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна мярка, но личните чувства не представляват една Божествена мярка за човека. Някой път базират хората своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, моралът му е следния: „Мен, като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен.“ Да бъде човек честен, не значи още, че той е морален. А пък, когато дойдем до духовната страна на морала ние казваме: „Това е правото.“ Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа дали това е полезно или не на моите лични чувства, казва: „Това не е право.“ Може да е добре или зле за моите лични чувства. Може да е добре за моите лични чувства и да не е право и може да е зле за моите лични чувства и пак да не е право. А по някой път може да е едното и другото. Трябва да правите разлика.
Когато въпросите се отнасят до вашия личен живот или до Божественото, нещата трябва да бъдат прави или трябва да бъдат разумни. Когато ние говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, ние подразбираме един живот извън личните чувства на човека. Обаче, за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са [във] вашия мозък, във вашата глава. И ако вие не знаете от где идва кипването, не можете да бъдете господар. Някой път много ваши нещастия произтичат от тази област при ушите ви. И ако знаехте, в дадения случай, можехте да предотвратите много голямо набиране на енергиите там, защото могат да се наберат толкоз много енергии в двете тези области, че ще стане една експлозия. И всякога, когато се набере много енергия, вие може да се наблюдавате в огледалото. Накарай някого да ви разправи кой какво е казал заради вас и като се набере енергия към ушите, ще почнат да ви мърдат мускулите около устата и веднага ще отворите устата си и ще кажете: „Той е такъв, такъв и такъв!“ Човек, по някой път не трябва да бъде така безгласен като риба, понеже, като се изкаже той, с това тая енергия излиза от устата му. Другояче трябва да намериш место на тази енергия. Именно тази енергия се събира, за работа е тя. Умният човек или духовният човек може да впрегне тая енергия и да я прекара в горните области на мозъка и да създаде в себе си нещо гениално или да я прекара отпред на челото и да създаде нещо музикално в себе си. Ако пък не знае, ще развива постоянно речта си, ще бъде критик върху всекиго, всякога ще се произнася, кой какъв е, ще си даде мнението. Но като си даваш мнението за хората, ти нищо не придобиваш.
Някой път вие искате да знаете до каква степен вие сте напреднали. Може да направите един опит, ако ви вкарат в една стая, дето има турени торби със злато, с английски лири и ви накарат да обиколите всички тия торби и да няма никой, тогаз ще се покаже до каква степен вие сте в състояние да се въздържате. Някой път може да бръкнете в някоя торба и да видите само какво има вътре; някой път може да бръкнете и да вземете златните монети в джоба си. Сега, в какво седи противоречието, когато човек взема нещо. Да допуснем, че влезете в градината и минавате покрай първо дърво, второ, трето и си откъсвате един плод. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че вие не сте господар на себе си, а не че сте откъснали плода. Ти си направил една постъпка, която е свойствена на животните. Ти като човек, ти мислиш, че като изядеш една ябълка, ще стане нещо с тебе. Нищо няма да стане. Нищо няма да придобиеш. Нищо няма да ти допринесе ябълката.
Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат обмисли добре, трябва ли да говориш или не. Писанието казва: „Не отговаряй на глупавия, според глупостите му.“ На друго место казва: „Отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не мисли, че е много голям ум.“ В носа на един слон влиза един голям плъх и се скрива и причинява безпокойствие. Той тича, идва на едно место и намира един джобур с много вода, туря вода в хобота си и всмуква и го напълва. И след това изхвърля с водата заедно и този плъх навън. И плъхът пак мърда. Той го поема пак навътре във вода и пак го изхвърля и така докато го обезсили. Иска да му каже: „Ти влизал ли си в носа на слона?“ Ако можете сега, като този слон, да дадете урок на този плъх по всичките правила! Слонът не го убива, той има благородство, той е като онзи сърбин, който вързал звънец на онзи вълк. Слонът 2–3–4 пъти направил така с плъха. И не го смачква, но го оставя в джобура и си заминава. Турците имат поговорка: „Остави пияния сам да падне. Не го бутай!“ И без бутане той залита.
Сега полезното седи в следното: Трябва да се пести мозъчна енергия и енергията на симпатичната нервна система. Съвременният свят, съвременната култура, всички вие тук почти страдате от недоимък. Едно нервно състояние и [е] един недоимък. Едно болезнено състояние е един недоимък, значи липсва нещо. Най-първо се учете да спестявате енергията във вашата симпатична нервна система и тая във вашия главен мозък. Или другояче казано: Спестявайте енергията на вашия ум и спестявайте енергията на вашето сърдце. Например, вие може да се безпокоите за неща, които нищо не струват, за преходни работи.
Аз бях снощи на един концерт на Роза Ерлих. Артистката, която свири, като излезе се държеше със стиснати вежди, имаше една неувереност, понеже може би повече от 10 години не е излизала да свири на сцената. Безпокоеше се. И свири нещо много мъчно. Оная публика, ако тя вземе неверен тон, дали ще я приеме? Накрая свири със самоувереност и никъде не сгреши. Публиката видя, че свири правилно. Всеки тон падаше на место. Като мина половината, тя доби вече самоувереност. Тая артистка е минала при един учител, който я дисциплинирал. Един от най-добрите учители в Европа я прекарал през една дисциплина математическа. И тя работила 25 години и може би 30 години вече и не е изгубила нищо. (10–15 години не е излизала на сцената.) Един човек, който за 10 години не изгубва своята техника, има нещо в себе си.
Човек трябва да мисли. Човек изгубва своята техника, когато не мисли. Вие ще кажете, че някой човек, като не се упражнява, изгубва сръчността си. Има два вида упражнения. Аз мога да не свиря на цигулка, но мога да мисля. Мога умствено да си дав[ам] концерт на себе си. В това отношение аз не изгубвам техниката си. Не искам да свиря. А, мога да свиря, но пак да изгубя техниката си. Не искам да свиря. Мога да свиря и пак да изгубя своята техника. А пък мога и умствено постоянно да се упражнявам. Силата на техниката седи в упражнението. Правете най-първо умствени упражнения в себе си. Да кажем, че вие искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение? Как ще свириш там? Мъчни са парчетата. Например, кои са мъчни парчета? Някой ти казва: „Много си нехаен.“ Не е толкоз мъчно това парче. Но едно парче, което е добре съчинено [е] и: „Голям вагабонтин си.“ Това е парче от Бетховен. Трябва да го свириш сега. Някой ти казва: „Голям вагабонтин си.“ Един наш приятел е държал сказка в Плевен по окултизъма. И казва му един: „Искам да ти кажа нещо. Много ме заинтересува твоята сказка.“ И нашият приятел разказва: „Аз мислех, че ще ме похвали и му казах: На Ваше разположение съм. Той се приближи до мене и ми каза: Голям вагабонтин си. Като че ме сряза.“ Едно такова сложно парче мъчно се свири.
Сега питате: „Защо се случват тия противоречия в света?“ Те са парчета, които са създадени от разни автори и трябва да ги свирите. Някои казват, че в някой дом не са живяли добре. Как да не свирят добре? Свирят парчета от Бетховен, от Бах, Шуман, Шопен, Лист и ако не знаеш как да свириш, казват: „Не се научил да го свири хубаво.“ А пък, като го свириш добре, казват: „Търпелив човек е, свири добре.“ Ако не може да свириш добре, тогаз как ще се научиш да свириш? Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника. Някой път се задава въпрос: „Не може ли светът без страдание?“ Можеше светът без страдание. Светът би бил направен такъв. Възможно е. Съществува един свят, дето няма страдания. Но този свят, дето няма страдания е минал по пътя на страданието. Те са се научили на законите, и понеже свирят добре, то всички тези мъчнотии за тях съставляват нещо много приятно. Да свириш едно парче на Бетховен и да те освирка публиката, какви страдания ще имате? Но ако самото парче го свириш както трябва, ще те изкарат на бис и ще ти ръкопляскат. Може да не те освиркат, но може би и няма да ти ръкопляскат. А като го свириш добре, ще ти ръкопляскат. И като се научиш да търпиш, на тебе ще почне да ти става приятна една обида. Някой път ще кажеш: „Няма ли някой да ми даде някое парче?“ И всинца вие тука [сте] автори на някои парчета. Само гледайте, когато давате някое парче, да е от Бетховен или бетховеновско и шумановско.
Да се повърнем към предмета. Най-първо не дръжте в ума си една отрицателна енергия. Много пъти човек държи такава енергия в ума си. Например някой ти казва: „Аз съм много надарен, нямам много големи дарби, с обикновени таланти съм, минал съм възрастта. За някое друг съществувание оставам.“ В това няма никаква философия. Ти на колко си години, че си бил на възраст, на 20–30 години, възраст ли е това? 30–36 години – това се три години Юпитеровски. Ако отидеш на по-далечните планети, няма даже да имаш една година. А пък, ако отидеш на слънцето, от гледището на слънцето, което прави едно завъртване по своята орбита за 20 милиона години, ти на колко години си? Слънцето, като се завърти за 20 милиона години, имаме една слънчева година. Ще бъдеш едно дете. На слънцето хората трябва да живеят много дълъг живот. Ние мислим, че 20 милиона години е грамадно нещо. Да ви не спъват годините, та да мислите, че сте остаряли. В старостта има известни възможности, които в младостта ги няма. В младостта има известни възможности, които в старостта ги няма. Когато си млад, прави това, което възрастта го изисква и когато си стар прави това, което възрастта го изисква. И когато си стар, не мисли, че си остарял и че трябва да отидеш в другия свят. А пък ти на стари години може да правиш чудесии. Сега ще ви приведа един пример, как можете да направите чудесии.
Минават две деца по на 16 години. Едното дете удря другото и другото взема един голям камък и го стоварва на гърба на другото. Двете деца се контузили. Но идва едно дете, върви и един стар човек на около 84 години и се подпира с тоягата. Детето взема един камък и го стоварва върху гърбицата на дядото, дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар.“ Как ще преведете това? Не е била една отлична постъпка сега това. Сега, друг един пример ще ви дам. Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме удари. До сега никой не ме е ударил.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и ударва чорбаджията. А последният отива, хваща го и го набива.
Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега?“ Намери начин за разрешение. Но за да те удари едно дете, то си има своите причини. Никога не може да те удари току така. Ти си мислиш за неща неестествени. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията, когато изгубиш равновесие. Да кажем, че излезеш на разходка. Може да забележиш закона. Внеси разнообразни мисли от противоположен характер и ще паднеш веднага на земята, надясно или на ляво, напред или назад. Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъствува винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия.
Или туриш в ума си, че всичките хора са лоши. Какво значи лош? – Не си господар на себе си. Щом не са господари, те са слуги някому. И щом са други, то господарят може да им заповядва и тези слуги може да направят нещо, което не е по тяхна воля. Хората на земята, които се мислят за свободни, някой път приличаме на впрегнати животни. Един кон тегли една каруца. Как се обяснява това? На другия ден пак го впрегнат. Защо? Защото не е господар. Вие ще кажете, че този кон е определено да го впрегнат. То е въпрос. Направиш едно престъпление и те турят в затвора. В реда на нещата ли е това? Хвърлиш се от някое место горе и си счупиш крака и не може да ходиш. В реда на нещата ли е? – Не е. Има много работи в света, които ние мислим, че са в реда на нещата. Ние запитваме защо Господ е създал света? Целият свят е една отлична школа.
Затова, което ви говорих, трябва да направите упражнения. Направете упражнение за търпение. Вие нямате метод за търпението. Аз не съм ви дал метод още как да търпите. Още вървите по старите методи за търпението. Аз съм опитвал всичките, и млади и стари – тук колкото сме. Проучил съм старите методи. Всички мислят и казват: „Как! Аз имам право!“ Право имаш само за разумните работи да ги направиш. Правото е в разумното. А има постъпки и мисли, които никак прави не са. Щом имаш една такава мисъл ти ще изхарчиш повече енергия, отколкото трябва и всякога ще имаш един недоимък.
Сега да ви обясня. Да допуснем, че вие се готвите да отидете в една музикална академия. Какво се изисква от вас? Препоръка ли? Не може да имате най-хубавите писма, най-хубавите препоръки, но вие можете да отидете с цигулката си без никакво писмо. И като свириш, ти ще имаш най-хубавите писма. Сам се препоръчваш. Ние възприемаме някой път тази философия, че Христос трябва да ни препоръча, Той да изнесе всичко. Този въпрос не е разбран. Онова, което Христос може да извърши за хората, то е да даде известни правила как трябва да се живее. А пък, че вие трябва да живеете, то остава въпрос за вас. Той не може да живее заради вас. Той живее заради себе си. Дошъл е в света, за да придобие нещо и за да ви покаже правия път. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене.“ Но давате криво тълкуване на това. Да живеем като Христа, то не значи да живеем както си искаме, но да живеем, както светът е създаден, да свирим тъй както музиката изисква.
Един български гайдарджия може да изсвири нещо обикновено, но ако свири новата музика по български начин, не ще може. Как ще изсвири той едно Бетховеново или Бахово парче с гайдата? Един обикновен живот, който сега живеем, това е една българска гайда. А пък онзи, духовния живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика ето какво и липсва: На съвременната класическа музика и липсва мисъл. Например, оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, той най-първо не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Той трябва да знае. Например, да кажем, че изпеете една песен – „Бог е любов.“Аз мога да изпея „Бог е любов“ някой път. Аз съм пял само веднъж така, преди 15 години и трябва да се приготви човек за това. Може да пее човек, но трябва да забрави всичко. И глас ще имаш тогаз. Трябва да мисли човек тогаз. Аз гледам сега, някои казват: „След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок уровен, не ми се пее вече.“ Прави са. В живота има една фаза, която е болезнена фаза. Преминаване от едно състояние в друго. Всякога, при преминаване, има един период, когато човек не може да пее. Но това не е естествено положение. Защото вие, като влезете в духовния свят, ще видите едно такова пеене и свирене, каквото не можете да си въобразявате. Всеки ще свири и ще му пееш без да му платиш. И след като се свири или пее, ти ще го помниш.
Може би преди 30 години аз слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Даваше концерти у дома си. Половината град я слушаше. На един километър, може би, около нея се слушаше гласа и като пееше. Ами глас какъв! Много хубав. Половината от града си отваряха прозорците, за да я слушат. Казваха: „Пее! Има нещо в гласа и.“ Защо тази туркиня пееше? Аз казвам: Тя пееше заради мен, нищо повече. Аз я слушах и я харесвах. Една от най-добрите български певици. Казвам, не съм слушал такава певица. Жената пее, пее. Нещо мистично има. Като я слушаш, на другия ден се върти този глас в ума ти. Хубави извивки имаше гласът и. Всичко това съществува в ума ти. Имаше един свещен трепет, който тя влагаше в пеенето. Млада беше – 25 годишна. Ако беше на 40 години щеше ли да пее тогаз? Тя щеше да пее, но младите не щяха да я слушат. Ето какво подразбирам под това: Когато човек започне да остарява, гласът му добива един друг трепет. Гласовите влакна добиват други трептения. Старите хора, като свирят или пеят в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите хора трябва да разбират трепетите. Вие някой път изгубвате ония трепети на вашата младост. Вие дойдете до известна възраст и казвате: „Остарях.“ Вие трябва да оставите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта. Вие имате плочата, завъртете плочата, да започне тази плоча да пее.
Сега да ви [не] задържам по-дълго време. Това да остане във вас: Пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разточавайте безразборно. У всинца ви има едно чувство на една вътрешна интуиция. Всякога се допитвайте до нея. Има едно чувство, което е верно. Спрете се. Никога не изисквайте една дума, преди да се допитате. Искате да кажете една дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Почакай“, ти почакай. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите. Спрете се, някой път. Не бързай да постигнеш всичките желания, които имаш. Не е важно постиженията на желанията в света. Постижението в света зависи от изпълнението.
В дадения случай, сега ако ви кажа да вземете верно „до“, как ще вземете верно „до“? Трябва да имате един камертон. (Учителят удря двата показалеца и средния пръст на дясната върху дланта на лявата ръка.) Това е естествения тон „до“. Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка част на местото има един нюанс на тона. (Учителят удря с показалеца върху лакътя на другата ръка.) Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удариш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например, ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си. (Учителят изправи пред себе си и показалеца на дясната ръка и ги удари у другите два пръста на лявата ръка. После направи обратно.) Така като правите, ще вземете тона „до“ верно. И от там ще вземете „ми“, „сол“. Ако имате други камертон, той се различава с няколко трептения от този камертон. Този камертон на ръката е по-верен. Само че, при болезнено състояние този камертон на ръката се изменя. Щом човек е здрав, щом си в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да отидете навън да го казвате това. Като седите в къщи ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземеш тона „до“ верно. Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“.
Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти, като развиваш музиката, ти служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си иден лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако ти разбираш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд. лесно става ли се секретар? Трябва човек да е майстор. Или председател може да бъде на касационния съд или професор по физика, химия, архитектура или някой лекар. Има известни придобивки. Човек трябва да развива своите заложби. Когато ние развиваме нашите заложби, които имаме, ние вършим Волята Божия. Какво нещо е Волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас.
Съвършенната Божия Любов носи пълния живот. (Три пъти.)
7 часа и 15 мин.
(Гимнастически упражнения.)
25 лекция на Общия окултен клас
14 март 1934г.
София, Изгрев
|
