Размишление 15 минути.
Изпълни се нарядът.
9-та глава от Евангелието на Лука.
„Духът Божи“
Всички служите, но всички нямате еднаква мисъл. Мислите на всинца ви са различни. Има една нова мисъл, която е потребна днес на всички ви. Без разлика. Трябва да знаете тази нова мисъл. Днес на обяд непременно ще ядете. Яденето е толкова обикновено нещо, но във всяко ядене има нещо ново. Запример, ходенето е нещо обикновено. Но в това, обикновеното нещо, има нещо необикновено. Казвам: Онова, новото, то е важното. Всеки ден трябва да схване човек необикновеното в живота. Това, необикновеното в живота, то е, което дава радост.
Ето аз как разбирам: Една нова дреха струва повече от старата. Може да имате 20–30 стари дрехи, но новата струва повече. Новата дреха ще ви причини по-голяма радост, отколкото обличането на старите дрехи. Новата дреха всякога причинява по-голяма радост. Новото, това е новата дреха. Всеки ден човек трябва да има нещо ново, с което той да се облече.
Човек, който облича новата дреха, трябва да бъде здрав. Има 3 неща, които вървят постоянно, паралелно със здравето: човек, който няма светлина, човек, който няма топлина, човек, който няма пластичност в себе си, той не е здрав. Щом нямаш светлина, ти ще се блъснеш някъде, наляво, надясно, ще имаш безпокойство в душата си. Ако нямаш онази, необходимата светлина, ще стане едно свиване в тебе, ще се стегнеш, няма да си свободен. И ако не си пластичен, да се огъваш навсякъде, то постоянно ще се образува пречупване в тебе. Човек страда от малко светлина, от малко топлина и нямане на тази пластичност. Как няма да се огъне човек? Например заболи те кракът и се навеждаш надолу. Речеш да се обуеш, огъваш се, речеш да се наведеш, ти се огъваш. Като се огъваш, да ти е приятно; първо на едната страна и после на другата ще се огънеш.
„Аз не искам да бъда като другите хора“ – казваш. И ти ще бъдеш като тях. Ти ще ядеш като тях, ще спиш като тях, ще се обличаш като тях, ще се смееш като тях, ще заболяваш като тях, ще оздравяваш като тях. А пък казваш, че не искаш да бъдеш като тях. Прави сте, че не трябва да бъдете като другите хора, но как? Когато казвате: „Аз не искам да бъда като другите хора, които са се облекли във вехти дрехи.“ Щом си с нова дреха, не си като хората. А щом си облечен в старите дрехи, точно си като тях. Защото различието между хората лежи във вярата им, а не в безверието им, лежи в любовта им, а не в безлюбието им, лежи в знанието им, а не в невежеството им.
Какво нещо е любовта? Вие го знаете. Няма какво да се разправя за хляб, вие го знаете. Колкото и научно да се разправя за хляба, от практично гледище е важно, че той ни дава сила – това е достатъчно. Някой път научните теории ги сравнявам със следното. Мога да нося една дреха, но да не знам колко бода има; после, как са зашити копчетата, хастарът, джобовете и пр., колко дълга да е дрехата, колко да бъдат огънати ъглите на дрехите, не знам. Има много работи, за които съм невежа, а при това нося дрехата. Това е важно, но останалото за мен не е важно. Може да взема един плат и да не го давам да се шие, туря го отгоре си – ще имам класическата дреха.
Ако хората бяха съвършени, дрехите щяха да бъдат съвсем други. В Париж работят с векове за усъвършенствуване на дрехите. Ще дойде време, когато ще измислят нещо. Ако си хвърлил плата отгоре, ще кажеш, че не е грозно. Всяка нова мода в сравнение със старата се намира за противоречива. Но след време това, което не е модно, става грозно. Запример едно време беше модно да се носят корсети, да бъдат прищипнати. Тогава казваха жените: „Хубаво е човек като се стегне, да има тънко кръстче.“ Но при това стягане храносмилането не става правилно. После тази мода изчезна. И дойдоха тези, с възвишения отзад, турени отзад като седло. Казвам: Каква е целта? После, преди това дрехите са имали толкова голям обръч, че дамите не са могли да влизат през вратата. Сега благодарете, че сте освободени от тези моди. Тези хора, които носеха корсети, казваха: „Всичката причина е стомахът.“ Трябва да се яде малко. Те не го знаеха, но аз го тълкувам. Прави са, че причината на всички препятствия е в яденето. По-малко трябва да се яде и вместо да се стягаш отвън, с физически корсети, яж малко и веднага ще имаш талия. А пък възвишението отзад го тълкувам, че човек трябва да работи повече. И онези, като не знаеха да работят, си туряха отзад тези възвишения.
И в духовния свят има известни моди. Всички вие трябва да се освободите от тях. Едно верую, това е една мода. Например мода е идеята за троеличието на Бога. Ти може да спориш с хората дали е така. Как ще познаеш троеличието на Бога? Всеки ден има нещо в човека Божествено. Бог се проявява всеки ден, във всички, и в умните, и в глупавите. Обхода трябва. С това Господ опитва разумните хора, светите хора, дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек, Господ е там. Ти казваш: „Защо Господ го е оставил да пиянствува?“ Ще кажеш: „Бог му е дал свобода да пие, а пък този човек не знае как да цени свободата си.“ Че се напил, това показва, че Бог му е дал свобода. А пък той не знае как да си служи с нея. Някой казва една лоша дума – Бог му е дал свобода да говори, а той не знае да си служи с благата на езика. Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой човек може да ни каже: „Ти не говориш добре.“ Най-добрият живот е: ти, като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому. Не давай образец как трябва да се говори. Ето как бих говорил с онзи, който се занимава с художество. Той нарисувал една картина не толкова добра. Аз ще нарисувам една по-хубава картина и ще я поставя при неговата. Съпоставям двете картини. Това е възпитание. Ще учиш човек как трябва да се храни. Не му казвай как трябва да се храни. Постави на една маса сухия мухлясал хляб и при него постави хубавия опечен хляб. Той ще приеме хубавия хляб.
Вие искате да бъдете щастливи, но как? Яжте пресен хляб. Някой ще ви каже: „Обичайте ближния си.“ Въпросът е как ще го обичаме. Обичта има две страни: или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Когато обичаш, когато даваш, трябва да знаеш колко трябва да дадеш. Може да дадеш някому повече и без да искаш, да му повредиш. Другата любов е: като обичаш някого, непременно трябва да вземеш от него – тогава има една опасност: че може да вземеш повече или по-малко, отколкото трябва. В дадения случай трябва да вземеш толкова, колкото любовта изисква. Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени. Всякога вземай по-малко. Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части. Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал. Щом вземете две трети, вече ще ви преценят. Аз, като отида на гости, трябва да спазвам това правило.
Като дойде някой верующ от някое братство, всички започват да го теглят на везните си и ще започнете да спорите каква е неговата тяжест, какви са неговите качества. Какви трябва да бъдат качествата на един верующ? Този, новият верующ, като дойде, трябва да дойде с една пълна кесия. Той трябва да носи хубави ябълки, на всички да дава, а не да дойде с един празен кош и да каже: „Аз дойдох да живея при вас. Оттук, оттам ще взема по малко и ще си замина.“ Ако идва с празна кошница, това е учението на света. Той се е научил само да взема.
Божественият закон започва със закона на даването. Даването е издишване. Дишането е вземане. Аз ги свързвам така: Даването и вземането са дишането на душата. Ако не издишаш, тогава нямаш възможност да приемаш чистия въздух. Значи като даваш, ти имаш условия да възприемаш повече отколкото си дал.
Някой се плаши от закона на Любовта. И в закона на Любовта е същият закон. Ти като не любиш, няма да те любят. Като те любят, ти възприемаш въздух. И като поседи този въздух в тебе, трябва да дойде непременно желание да го повърнеш назад. Ти ще покажеш любовта си на другите – то е издишване. Имате тогава вдишка и издишка. Най-първо Бог е вдъхнал нещо в нас, дал ни е нещо. После ние ще дадем на Бога нещо – ще проявим любовта си. Всеки ден при дишането трябва да направим това. Трябва да дишате. Значи всеки ден трябва да дадеш и да вземеш, да проявяваш любовта си.
Също така и в учението трябва да има нещо, което да приложиш. Всеки ден трябва да има прилагане, колкото и да е малко, и в това има растеж. Например мнозина от вас искате да бъдете красиви. Някои от вас не сте красиви. Понеже не работите.
В какво седи красотата? Най-първо, за да има красота в човека, той трябва да има известна вътрешна светлина и топлина. И красотата на човека показва винаги онази хармония, която съществува между неговите мисли – как са наредени мислите и чувствата му. Колкото по-добре са организирани и наредени неговите мисли, чувства и постъпки, толкова човек е по-красив и всичко е свързано едно с друго. Ти искаш да моделираш очите си, да бъдат хубави, но непременно трябва да работиш върху своето чело, за да може да видоизмениш очите си.
Ако ти не си господар на очите си, те ще изгубят своята тоналност. И тогава ще почне да отслабва зрението ти. Защо у старите хора отслабва зрението? Старите хора не прокопсват, понеже на стари години започват да възприемат повече, а да дават по-малко. Така започва остаряването. В момента, когато човек е започнал да взема повече, отколкото да дава, започва остаряването. Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, тогава си в процеса на подмладяването. Когато виждаш повече погрешките на хората, отколкото добрите им черти, то ти си в процеса на остаряването. Ти казваш: „Драган, Стоян направил това и това.“ Все отрицателни работи споменаваш. Че някой си се бил с някого – нека се бие. Че някой спечелил това, не е твоя работа. Ти се тревожиш защо той има повече. Мисли, но не се тревожи.
Давам ви едно правило, да не остарявате. Ако искате, може да направите един опит. Можем когото и да е от вас да го подмладим, но не изведнъж. Може да направите опит за една година. Изберете една сестра, която я няма тука. Тя да не знае какво съм говорил тук. Съберете се стотина сестри и всеки ден да отива по една сестра и да и казва по една сладка дума. На първия ден – една, на втория – друга сестра и ще видите, че лицето на тази сестра за една година ще се измени, ще се подмлади. Но вие ще кажете: „Кой ще си губи времето да ходи да подмладява тази сестра?“
И от Невидимият свят правят същия опит. Събрали се няколко хиляди души отгоре и отиват при една сестра и я подмладяват, едно същество дойде и каже: „Колко ти си добра, красива.“
Учете се от тези същества, а не както вие правите: една сестра казва на друга сестра: „Колко си глупава!“ и с това внася недоволство у нея. И най-после всичкото това недоволство се очертава на човешкото лице. Какъв е смисълът на нашия земен живот? Подмладяването. Подмладяването е процес, който постоянно трябва да поддържаме. Той е изпълнение на Волята Божия. Ние не може да кажем, че той е стар. Той е винаги млад. Той не обръща внимание на добрините и злините на хората. Ако някой е много добър, праща го на работа. Ако някой е много лош, пак го праща на работа. Добрия – на добрата работа, лошия – на лошата работа. Съберете на едно място добрия и лошия и каквото са спечелили, съберете го. Разделете го, по братски си го разделете. Така мисли Господ. А пък когато Господ събере добрия и лошия човек, вие казвате: „Дотегна ми този човек.“ Дотегна ти, защото не мислиш като Господа. И после казвате, че едни хора са по-добри, а други по-лоши. Вие имате такива представи. Добрият за вас е добър, лош – за друг. Лошият за вас е лош, за другите – добър. Те са много относителни неща.
Има една лошавина в света. Тя седи в следното. Когато един процес не става правилно, когато аз давам, но малко, и вземам повече, лош човек съм. С това спирам процеса за развитие в себе си и в околните. Когато човек не живее добре, той напакостява на своя нос, очи, уста, уши и разваля си земната къща и най-после излиза от земната къща. Трябва да се съгради нова къща. И може би, за да стане това, ще му вземе най-малко 40 години.
Когато един човек отиде в Невидимият свят, 40 години той е на просия. Като някой калугер, който отива от манастира да проси. 40–45 години ще ходи след смъртта от врата на врата. После ще дойдеш пак на Земята. По-напред в миналото е било 250 години, а сега е 45 години. Сега хората бързо се прераждат. Ускорена е еволюцията сега. Дали сте религиозни или не, ако този живот ти не го цениш както трябва, ти 45 години непременно ще просиш на онзи свят. А пък ако си го разбрал, няма да има просия. Това трябва да се разбира. За да няма просия, за да се избавите от просията, ще ви дам едно правило: Ще обичате вашия Баща и каквото заповяда, заповедта Му няма да направите на две. Каквото ви каже, ще изпълните. Той ти казва: „Направи това“ ти го направи веднага. Не казвай: „Сега съм малко зает“, но го направи. Това е изпълнението на Волята Божия.
„Който е хванал ралото и гледа назад, той не е достоен за Царството Божие“, се казва в последния стих. Истинското оране, това е мисленето. Човек трябва да има една отлична мисъл. Някой казва: „Само аз ли съм, който мисля лошо?“ Аз искам да бъдете преди всичко полезни на себе си, с мисленето. Гледам, всички съобщения, които идват от Невидимия свят, да не им причинявам вреда със своята мисъл, да не би да се скъса някоя жица, да не се прекъсне радиовръзката. Щом всички станции говорят, зная, че мислите, чувствата и постъпките ми са прави. Ако някоя жица е скъсана, то зная, че моята мисъл или чувство, или постъпка, е крива. Имаш една малка тъга – значи една станция някъде е затворена. Не ти стига умът за нещо – значи затворена е някоя станция някъде. Някой път нямате нито пет пари в джоба си – това показва, че с Невидимия свят имате една прекъсната връзка. Ако изправите погрешката си, денят и моментът, в който изправите погрешката си, то от Невидимия свят непременно ще дойдат парите. Или сте болен – щом поправите погрешката си, ще забележите едно поправяне на вашето здраве.
Това са закони, които съществуват. Аз ви говоря не за външното здраве, а за вътрешното здраве. За да бъдете щастливи, вие трябва да бъдете здрави. Аз говоря не за външното щастие. Някой брат е замислен – ако той е замислен, това не показва, че е болен. Важното е отвътре ли е разположен, весел. Или може да е весел отвън, а пък да е болен. Някой трепери от студ и го питам, а той казва: „Добре ми е.“ Но виждам, че не му е добре. Той иска да се покаже, че е добре. И в духовно отношение много пъти има един вътрешен смут.
Един съвет за днес: Като излезете оттук, да направите една баня, да се окъпете хубаво, да хвърлите долните и горните дрехи, защото нов костюм ще има. Да се облечете хубаво. Днес всички трябва да се облечете с една нова мисъл. Тази, новата мисъл, трябва да носи здраве за тялото ви, разширение за сърцето ви, светлина за вашия ум.
От прочетеното в тази глава виждаме как Христос горе на планината е във връзка със същества от Невидимия свят. Две видни лица – Моисей и Илия, приказвали с Него. Само Христос знае какво са Му говорили. Учениците Му не са чули това.
А много пъти в нашата душа става известен разговор. Това са посетители от другия свят. Приемете ги. На планината трябва да бъдете. Там ще дойде Моисей, законодателят, все ще дойде Илия, пророкът. Той беше пророк, а Моисей законодател, а между тях беше Христос, изразител на новото. Център на нещата беше Христос. Понеже Той носеше Закона на Любовта, Той трябваше да се пожертвува. Моисей не се пожертвува. Той казва: „Още малко и тези хора ще ме убият.“ Страх го беше за живота му. Бог му даде сила и Моисей не си поплюваше. Той се разправяше със своите противници. И Илия не си поплюваше. Той изби 400 лъжливи пророци. Като дойде Христос, Той вижда, че това е външната страна на живота и когато Го питаха: „Ти как ще постъпиш с противниците си“, Христос каза: „Син Человечески не е дошъл да погуби души, а да спаси.“
„Не Моята воля да бъде, а Волята на Отца.“ Той казва, че не може пророк да не го убият, непременно ще го убият. Ще бъде отхвърлен, ще пострада.
Вие може да постъпите или като Моисея, вие можете да постъпите или като Илия, или като Христа. Изберете. Имате всеки ден право до постъпвате по Моисея или по Илия, или по Христа. Свободни сте. Но при тези 3 начина ще имате 3 резултата. Ако постъпите като Моисей, ще ви заровят някъде и гробът ви никой няма да го знае. Ако постъпите като Илия, с колесница ще ви вземат на Небето и после ще ви пратят на Земята, да ви отсекат главата и ще я поднесат на тепсия. А пък ако постъпите като Христа, ще ви разпънат на кръст и на третия ден ще възкръснете. Ако искате някой друг начин, друг път ще ви покажа.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
25-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 11.III.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
