Приготовленията на сърцето

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от 16-ата глава на Притчите – от началото до 10-ия стих.

Ще взема само думите: „На човека принадлежат приготовленията на сърцето.“ Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам?“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.

[В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.

Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.

Сега всички хора казват, имат едно твърдение. Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът. Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.

Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.

Казвате: „Защо е туй зло в света?“ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде. Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.

Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи. Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!“

Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана. Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.

Сега да внеса у вас една нова идея за Бога. Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всичките хора остаряват по единствената л Любовта и веднага ще се подмладиш; за 24 часа отгоре ще се подмладиш. Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години. Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.

Сърцето, това представлява всичките възможности за човека. То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде. От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.

Не търсете корените на знанието. Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил? философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото. Едни са на едната страна, други са на другата страна. Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят? И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни от малките към големите или от големите е слязъл надолу към малките. Този въпрос остава неразрешен. Според еволюцията човек е произлязъл от низшите същества, а другите турят, че Господ изведнъж го е направил и направо от Бога е излязъл. Две мнения има, спорят и някъде може да мине за еретик. Учените хора са досетливи. Казват: „Направил го Господ от кал, значи, от низшия живот.“ Взел тази кал отнякъде. Сега, Господ работил върху калта да ви одухотвори, значи има нещо малко Божествено в човека, а другото е кал. Постоянно Господ меси и не е престанал да меси.

Така теоретизират онези, които философствуват. Не по този научен език. Във философския език има известни научни термини, с които определят, както в математиката; трябва да ги разбираш: субективно, субстанция, обективно, есенция, сублимативен, понятие, абстракция, концепция. Философите имат тия термини, а някои имат един особен език, особено разбиране. Те гледат през особени очи. Щом се приложи тяхната философия в живота, тя остава неразбрана. Рибите не може да имат един концерт като нашите. Рибите не може да имат органи или пиана като нашите. И да искат, не могат под водата. Досега съвременните научни изследвания… Има изнесено във вестниците за някои животни – „долуни галея“, животни, които живеят в Средиземно море, имат остри муцуни и тия животни образуват сярна киселина в една своя жлеза и убиват таралежите. Като види някой таралеж, излива отровата през муцуната си; после чака малко, оттегля се, втори път пак излива сярна киселина, разяжда черупката и после яде месото. Учените хора питат как в тази сярна киселина не се разяждат органите на туй животно. Кога се е научило на този занаят? Каква е била тяхната история, не знаят, но само констатират този факт.

Та, казвам: У нас има много понятия. Ние живеем живота на хиляди поколения, намираме се в едно противоречие. Всеки от вас иска да бъде щастлив, но щастието се обосновава на един велик закон. Искаш да обичаш един човек, нали така? Но, за да го обичаш и да те обича, трябва да знаеш какво той обича. Нищо повече. Един музикант, като идеш с него, ще говориш за музика. На един поет ще говориш за поезия, на философа – за философия, на общественика – за културата. На всеки един човек ще говориш за онова, от което той се интересува. Най-първо ще говорите на един понятен език. На съществото, което обичаш, няма да му говориш на непонятен език.

В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски. Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко. Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки.

Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен?“ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол. И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.

Следователно не желай онова, което не можеш да станеш. Може да приготвиш известни условия за бъдеще, но другата страна на стиха казва: „Но от Господа е.“ Може да искаш да станеш професор някъде, може да си способен, но друг трябва да реши този въпрос, да те назначи.

Казвам: Има две крайности на живота. Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност. Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.

Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите. Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? То, горкото, очаква да го извикат някъде.

Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“

Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици. Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш. Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.

След това иде другият навик. Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик. Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде. Политика е то. Безверието, политика е то.

После, друг един лош навик. Казва: „Аз не Го обичам.“ То е друг навик. Ти ще кажеш [така], за да Го застави да го обича.

Това са навици, които са придобити. Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш. Известни малки запаси ще имаш.

Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа. Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода. Ломброзо търси опакото.

Това не е наука. Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието. От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.

Запример мнозина от вас не може да дишате. Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците. Че законът на яденето е през устата.

Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.

Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.

Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи. Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите?“

Казвам: Природата не търпи резките промени. Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота. Нищо не допринасяме.

Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин. Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.

Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено. Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си. Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек. Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума. То ще бъде един склад, то ще бъдат дървата, материалът, то ще бъде храната. Тази храна трябва да имаш. То е първото нещо. След туй вече ще започнеш работата.

Най-първо любовта. Ти не може да работиш, ако не внесеш онзи принцип на любовта, който ще те свърже с онова знание и ти ще може да разбираш тия работи.

Да допуснем, че вие някой път усещате, тук под лъжичката ви стяга, паднала като някоя канара, студени тръпки минават. Какво показва? Вашият слънчев възел не функционира, той има някаква дисхармония. Между сърцето и вас има някаква дисхармония и между земните течения има дисхармония. Аз да ви кажа какво да правите. Онези от вас, които са умни, трябва да ме разберете. Сутрин, като станеш, ако искаш да се поправиш, ще отправиш ума си към Слънцето, ще направиш известни движения и веднага необходимата енергия ще я привлечеш от сърцето в мозъка. Като се мине време, много лесно ще започнеш пак същите движения, но ще концентрираш мозъка си към центъра на Земята и тогава от центъра на Земята ще привлечеш противоположното течение. Ще събудиш разни течения: течението на Земята и течението на Слънцето и туй, което е паднало като топка, ще се махне.

Който ме е разбрал, ще даде 1000 лева за урока. Най-малко 1000 лева трябва да дадеш за уроците. Науката за дишането е много ценна. Предават много елементарни работи за пример. Сутринта упражненията са необходими, за да стане мозъкът нормален. Слънчевата енергия… Вечерно време трябва да правим тези упражнения, за да стане нормална симпатичната нервна система, вашият мозък да стане нормален. Между стомашния мозък и главния мозък да започнат функциите. След като легнете, ще имате приятен сън, няма да сънувате, че ви гони мечка, няма да ви гонят никакви слонове, няма да има падания, ставания. Като се върнете сутринта, ще бъдете бодър, весел и ще започнете работата си.

Та, казвам: От човека зависи. На човека принадлежи приготовлението на сърцето. Има неща, които зависят от нас. Като ги правим така, ще дойдем до друга фаза. Туй, което зависи от природата, тя е толкова щедра, че всякога да имаме нейното разположение. Да кажем, някои от вас бедни сте, нямате пари за лекарство. Какво ще направиш? Сега, ако река аз да ви дам някои методи, всичките онези да сте направили опит с тия методи. Никога не предавай на другите един метод, който не си опитал. Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути. Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде. Пет-шест пъти ще направиш това. Вечерно време отдолу ще започнеш. Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.

Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин. Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.

Казвате: „Конкретно как да го разбираме?“ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето?“ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия?“ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим?“ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го. Като дойде дясната ръка, тя взема.

Та, в природата закони има. Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш?“ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари. Никакво съжаление не е.

Природата обича един положителен език. Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа!“ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!“ – „Ама като кажа, ще стане ли?“ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!“ – „Ама дали ще стане?“ Кажи го! Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар. Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.

Казвам: Положителни трябва да бъдем. То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение. Хората мечат.

Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност. За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие. Дали е волята Божия?

Казвате: „Така е решено, да страдаме!“ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете. Нито пък допущайте някой да ви поправя там.

Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция. Вие какво ще ми кажете?“ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот. Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.

Че не се разбираме, не се обвинявайте. Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете. И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.

Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш?“ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли?“ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?“ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш. Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“

И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство!“ Това е философията. Здрава философия. Ще видим, както Господ даде. То е така. Ще трябва да изпълним Волята. Онази Воля, в която живеете. То е Божественото. То ще създаде хора, които здраво мислят във физическото поле, в духовното и в Божественото. Ще се разберем и няма да имаме противоречията, които ги сега имаме.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

22-ра неделна беседа,

държана от Учителя

на 4.III.1934 г., 10 ч сутринта,

София – Изгрев.