15 минути размишление
Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 14-ти стих.
Духът Божий
Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: „Няма какво да се прави“. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философстват, могат да попитат: „Не може ли живот без мъчнотии?“ – Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: Не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате – преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господстват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, вързваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът, и го забравиш.
Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд. Помислили ли сте върху това, защо искате хората, или някой отделен човек, да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич“? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък, ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпраща и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек, от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някои философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, Този, Който го е направил, само Той знае това. А всички други, които не са участвали, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалня. И всички вие, или почти всички, имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде.
Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете – в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например, ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: „Кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпвай както хората. Кусни си малко“. Друго същество ти казва: „Не бутай“. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: „Вземи, колкото да не обидиш хората“, а пък другото ти казва: „Не вземай“. Пиеш една чашка, после казваш: „Много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк“. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямаш. Например – търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат хората за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение?
23-та лекция на Общия Окултен Клас, 28 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.
|
