Отче наш
Размишление 15 минути
(Песен „Ти съзнавай, ти люби“.)
Ще ви прочета 2-ра глава от 2-ро послание към Коринтяните, от началото до 10-ти стих.
Трябва ви правилно разбиране в живота. Който няма такова разбиране за него, всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е достатъчно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. С една крачка нищо не се постига. С едно отваряне на очите, също нищо не се постига. И с една мисъл, и с една постъпка, нищо не се постига, защото животът е непреривен. Трябва да имаме ясна представа за това. Ние говорим за човека, а какво нещо е той? (Учителят пише на дъската:) „Човек.“ Англичаните казват „men“. А пък на български „мен“ е местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират много хора, а пък българите разбират: тези хора са все за мен. Едно съвпадение. Английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира „сол“. Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
Отличителната черта на човека е, че е същество, което мисли. Мислите произтичат от други човешки способности, които се намират на лицето му. Има мислеща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това, което чувства; долната част – това, което работи. По отношение на цялата глава някои казват: „У човека има чувства и способности“. Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. А и самите чувства се различават. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот; има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. А способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек“. Но силите се дължат на способностите. Един човек е силен само тогава, когато неговите способности са групирани. Например, ако са групирани умствените и наблюдателните му способности, той е силен човек. Разбирането зависи също така от неговите способности. Това са много специфични дейности, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре“, но какво значи „да живее добре“ – не знаете, а то е най-важното.
Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, например рисуване. От три неща зависи това изкуство. Ако вие не можете да нарисувате очите така, както природата ги е дала, ако вие не можете да дадете на носа формата, която природата му е дала, и ако не можете да предадете израза на устата така, както природата го е дала, вие няма да станете художник. За да дадете хубав израз на очите, трябва над тях да има едно чело. Очите имат съдържание, само когато лицето има хубаво чело. Носът има смисъл само когато е добре представена средната част на лицето. Ако не знаете как да изобразите скулите спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста“, но вие не сте изучавали какво различие има между носа, очите и устата. Това е изкуство. Изискват се часове на дълбока мисъл, за да разберете смисъла на живота. Вас ви занимава само обикновеният живот – речено-казано, ядене, пиене, къщи, кой станал министър в България, че студът, замръзнали няколко души някъде. Да замръзне човек някъде, не е толкова голямо нещастие. Той се е сгъстил, станал е по-солиден, не се движи. Когато природата замръзява някого значи, че му е определила друго предназначение. Под „студ“ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние, и това, което разбира природата, има грамадна разлика.
И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята“. Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота“. Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо! Няма по-хубаво от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? За да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък за да си силен, трябва да си способен, да имаш знание, да имаш Мъдрост. Освен това, трябва да го подкрепиш с нещо. С какво ще подкрепиш живота? Животът се подкрепя само със закона на Любовта! Ако ти не разбираш великия закон на Любовта, ти няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. „Защо трябва да любя?“ – казва някой. За да не изгубиш живота си! Защото като изгубиш него, всичко губиш! Какво ти струва тялото и знанието, и свободата, ако нямаш живота? Защо трябва да любиш? За да не изгубиш живота си! Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А защо трябва да живея?“ Защото като не живееш, ти човек не можеш да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес!
„Как трябва да любя?“ Ти не можеш да любиш правилно, ако не следваш Истината. Истината е път на Любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта! Аз за сега не ви препоръчвам да любите, а само да дружите с Любовта. Защото като направите един малък опит, да любите някого, излиза несполучлив. Ще ти се смеят тогаз! Някой нарисува картина и го осмеят. Не е лошо, че е направил опит. Ще намериш един учител, да ти покаже как да рисуваш.
Имаш една плоскост, едно поле, върху което вие трябва да рисувате. Как трябва да започнете? Правилото е: Брадата трябва да се допре до полето. Художеството позволява тази брада да се допре до това поле. По-долу не трябва да слиза. Това поле показва разумният живот.
Лицето показва разумното, което човек е постигнал. Защо трябва да се оглеждаме? За да знаем какво сме постигнали. Всеки ден, като се оглеждаш, ще видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът и устата са най-важното. Не че са най-важните, но оттам трябва да започнеш.
Няма нито един от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели! Върху цялото тяло всеки ден вие работите с вашите чукове. Сетне боядисвате. Понякога, като се погледнете, не се харесвате, но такива са способностите ви. На другия ден работата продължава. Всеки се стреми да направи нещо хубаво. Целият ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината, не ми се харесва нещо!“
Трябва и да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. След 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта – приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реалните черти. Този нос не е онзи, който съществува в природата. Приблизително е верно. Това е само сянка на реалността. Същото е и когато мислите, че казвате истината... Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината, това е човекът. Както мислиш, както постъпваш и чувстваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината“. Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Като изнасяш един факт, ти прибавяш коментарии, които не съществуват. Че си отишъл вкъщи, факт е това. Но ти говориш и други неща, които не си видял.
Ако един човек, един цар влезе в една бедна къща – хората страдат, бедни са, в лишения, немотия са, по какво се познава, че действително царят я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това? Щом царят е посетил тази колиба, положението на тези хора трябва да се измени, да се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, в нея трябва да стане едно голямо преобразование. Понякога и ние казваме: „Човешкият дух посетил човека“. Вие мислите, че човешкият дух живее в нас. Не, човешкият дух посещава понякога тялото, но той не живее в него. А когато го е посетил, той всякога прави известно подобрение, това е един факт, който показва, че Духът е посетил човека. У човека работи неговият ум, той ръководи работите. Той е министър-председател. И когато духът дойде, той е като цар, който посещава своя пръв министър, за да се осведоми за външната и вътрешната политика, за работите в държавата изобщо.
Това са общи положения, които могат да ви отвлекат от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот, както и вашият живот не може да бъде на другите. Трябва да разберете това. В дадения случай вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни вие можете да го използвате. Ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете своя живот. И ако някой спъне вашият живот, той ще спъне своят прогрес. Трябва винаги да имаме това предвид. Не се спъвайте един друг! Защото ако спънете вашия живот, спъвате себе си. И ако спънете живота на своите ближни, вие се лишавате от известни условия и косвено се спъвате. Аз съм ви привеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение, и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш! Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш“. Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се, не знаел какво да прави. Досега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял. И мислил, мислил... Отишъл Мойсей на планината и видял, че Господ е недоволен от него. По лицето му разбрал, че има някакво недоволство. Господ му казал: „Иди и кажи на овчаря, че Аз ще му отида на гости“. Мойсей отишъл при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това беше мое мнение. Той ще дойде“. Но Мойсей не знаел как Господ ходи на гости. Скрил се на едно място, за да види това. Много тайни знаел, но не знаел как Господ яде агне. Овчарят се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и почнал да чака. Мойсей, и той философствал и чакал. По едно време вижда, че овчарят позаспал, както бил при яденето, а от небето слязъл огън, който изгорил агнето. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма, и казва: „Господ ми е бил на гости“. Така Мойсей разбрал как ходи Господ на гости. Не външната, а вътрешната страна трябва да разбирате.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувстваш, хубавата постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл, тя е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, това е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, те ще дойдат след малките.
Ако направите носа на човека по-дълъг, отколкото е предвидила природата, вие го правите амбициозен. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос непрекъснато мисли и след хиляди години как ще живее на земята. А пък ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще удари на широко – занимава се само с ядене и пиене. Ще кара така първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, че като яде много, ще се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна! Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, и самите вие трябва да се научите.
Приемаш известна храна. Това е боя, която хубаво боядисва. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога“. Ако ти не се храниш с Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят с нея, те няма да станат красиви. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото Слово, действа здравословно и затова първото нещо, когато се храниш, е да има в душата ти една голяма благодарност. Някои ваши съседи ви пращат ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася баница или ябълки, които ви изпраща майка им. Често един ангел ви донася един плод. Ако невидимият свят ви изпраща една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, но хубава постъпка, радвайте се на това. Има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво. Отлично е. Но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде и много богат, защото като стане знатен, ще влезе в други отношения с околните. Отношенията им към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте в най-хубавото положение. Няма кой да ви безпокои, но не го използвате, а се оплаквате, че сте самотен! Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може! Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва, и това, което приятелите ви казват. Или има два свята: вътрешният ваш свят, аз го наричам свят на Разумното, което трябва да слушате! За другия, външния свят, аз не говоря. Под „вътрешен свят“ разбирам Разумният свят, който никога няма да ви заблуди – каквото и да стане, нещата ще се превърнат на добре. А външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашият вътрешен свят, вие не може да разберете и външния. За да разберете външния свят, трябва да знаете как да използвате тези условия. Само Разумното ще ви научи как да постъпвате. Ако на една майка Бог е дал дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът – друго, майката – едно, дъщерята – друго, учителят – едно, ученикът – друго, това значи, че те нямат един идеал, към който всички трябва да се стремят.
Как трябва да изобразите носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с голяма гърбица, която означава голяма енергичност и войственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам, но не е чувствен. Защото чувственият нос има съвсем друга форма. При чувствените носове са развити страничните части, тези две запетаи. Човек има две запетаи отстрани на носа: В еврейския език ги наричат „Йодове“. Според еврейската наука всичко в света е създадено само от „Йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения, които са свързани с един център, а той от своя страна е свързан с друг – по-далечен център, също като радио. Върхът на носа е едно радио, което е предназначено за особени възприятия, а пък страните на носа имат съвсем други възприятия. С върха на носа не може да се възприеме Любовта. Чрез него ще възприемеш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но за да разбереш характера на съществото, което наблюдаваш, ти трябва да имаш други възприятия, които са в обсега на основата на носа – между веждите.
Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите, после с върха на носа и със страничните части. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Ако си възприел само чрез върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: Възприятията на техния нос не са правилни.
За да ядеш, най-първо трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой само си мърда устата, но тя е празна, каква полза от това? Някой казва „мисля“, но празна е устата му. Човек трябва да приема солидна храна. Мисълта не е нещо отвлечено. Тя е нещо много реално. И ако ти не я съобразиш със закона на Любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на Любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответстват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти една мисъл не можеш я възприемеш с основата на носа, да я почувстваш, ако не я възприемеш отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но това са отвлечени работи. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите как ще я приемете отгоре. Ако разберете това буквално, съвсем ще се объркате.
Какво значи „отгоре“? Това е един прозорец в горната част на къщата, през който светлината на слънцето влиза. Не е ли хубаво?
Но един прозорец не е достатъчен, трябва да имаш странични прозорци и предни. Ако приемеш светлината отпред, отстрани и отгоре, твоята къща е хигиенична. Ако имаш къща, изложена на север, и оттам само влиза светлина, казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти няма да имаш придобивки. Северното изложение е подобно на вашия егоизъм! Щом имаш само един северен прозорец, това значи, че мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, който има само един северен прозорец, не може да очаква друго, освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя?“ – Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Тогава ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
Мнозина от вас не харесват носа си. Кажете на природата: „Така, както ми е поставен носът, не ми се харесва. Направи го както трябва“. Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? – „Аз не съм красив.“ – Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдлъбне малко!“ Ако носът ти е прав, ще кажеш на природата: „Не ми се харесва този нос. Ето тук малко да се вдлъбне“. (Учителят посочи мястото при основата на носа, под точката между веждите.) Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство. След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк“. Няма да се мине много време и ще кажеш: „Харесва ми се този нос“. Защото щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!“ Господ обича да Му се говори конкретно.
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, кажете де е, как познавате добротата на човека? Как познавате кой е добър и кой не? Я ми кажете сега, къде се намира моята добрина? Къде стоят парите на богатите? – В касата. А огънят? – На огнището! И силата на огнището е в огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – В пламъка.
Вие казвате: „Добър човек“. Аз не искам повече да ви смущавам, затова ще ви кажа, че добротата на човека е в устните му. Голямо изкуство е да знаеш как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата.
Умът е в носа, разумността е горе в челото, а пък доброто е в устата. Доброто е сила, която е в устата. Ако вашите устни почнат да изтъняват, това показва, че вашето кръвообръщение е слабо и в храносмилателната ви система има известна ненормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че преобладава венозната кръв. Същевременно устата показват колко е добър човек, показват степента на неговата доброта. Като погледнеш устата, кривата линия – ще познаете добро ли мисли този човек. Някой път човек иска да направи добро, но ако няма подходяща уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една добре изорана нива, нищо не можете да посеете. Ако нивата е добре изорана, ще я посеете. Какво ще посеете на камениста почва?
Хубавата уста, която имате, може да е наследена от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху нея. Целият живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отражение на една разумност извън физическия свят.
Устата може да е много голяма или много малка. Доброто на човека се намира в горната и долната бърна. Ако долната бърна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно; а пък ако горната бърна е развита, тогаз доброто в него е активно, то ще се прояви. Някой казва: „Аз пасивен ли съм?“ Не е лошо човек да бъде пасивен, но той се смущава. Това зависи от устата. Нека отправи молба към Господа и тогаз един ангел ще дойде и с четката си ще направи поправка, където е нужно. И всеки ден ангелът трябва да идва със своята четка. Фигуративно ви говоря. Устата е израз на доброто, защото е място на Любовта. Цял един свят е тя. Ние сега говорим за Любовта. Вие разбирате Любовта много ограничено, любов, която след 4–5 години умира, любов, която след 10 години умира. Хубава е тази любов, тя прилича на еднодневните цветя! Те са хубави. Някои цветя траят един ден, други – два дена, един месец, а пък има цветя, които с години цъфтят.
Вие искате да бъдете окултни ученици, но нямате една ясна представа за невидимия свят. Искате Господ да ви обръща внимание. Но за това трябва усърдно да учите, да имате свещен трепет в душата към знанието. Вие седите и казвате: „Каквото Учителят каже“. Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва!“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва. Започва да обръща внимание на външността си, да се докарва, за да се хареса на момите. Знаете ли онази смешна история? Един момък се оженил за една мома, но нямал пари. И той пак се занимавал с мустаците си. Тя му казала: „Остави мустаците. Докато се ожениш, може да се занимаваш с тях, но сега трябва с джобовете да се занимаваш“. След като бръкнал в джобовете, тя знаела вече какво ще направи. Той ще отиде на пазара и купи каквото е нужно. Младият, като пипа мустаците си, иска да каже, че е готов да изпълни волята Божия.
В това пипане на мустаците има и нещо друго – то активизира любовта. Всеки момък, като пипне мустаците си, казва: „Аз се въодушевявам само от любов“. Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят. „Обичам те, обичам те!“ Аз тълкувам този факт много верно. Някой се възмущава и казва: „Учителю, защо той си пипа мустаците?“ Те са чудни! Не само младите, но всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това място. Дали имаш мустаци или не, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от правото, което имаш. Но не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си, защото можете да стигнете до буквоядство. За всяко нещо си има правила в природата. Нали знаеш от къщата на вашия баща до вашата къща колко крачки има? Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим, си имат свой смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре погледнеш, после надолу, замислиш се. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения, продиктувани от природата.
Когато духа вятър, клоните се огъват надолу. В това има смисъл. Дървото заяква. Същото е и с човека. Щом е в движение, има един вътрешен свят, който постоянно го изменя. Никой човек не трябва да стои на едно място; той трябва да се движи. Освен това, човек трябва да се контролира. Ако вие не можете да контролирате вашата силна мисъл, няма да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли, а силни чувства – лошите чувства. Същото се отнася и до лошите постъпки. Ако не можете да ги контролирате, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша тогава, когато не я употребяваш на място. Човек трябва да контролира всяка своя мисъл, за да извърши онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще има някакъв резултат, но той ще бъде неправилен.
Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка! Носът ти трябва да има устойчивост. Какво ще стане, ако той се огъне?
Да си представим, че тук имаме една плоскост и че почваме да туряме тежести върху нея. Ако са големи тежестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават, толкова повече се огъва плоскостта и най-после ще се счупи. Следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има някаква неестествена тежест. Ако пък носът е станал гърбав, тежестта е вътре. Когато носът е огънат навътре, има едни качества, а пък ако е огънат навън, той има други качества.
Тази площ не трябва съвсем да се огъне, а да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да не е изгубила своята еластичност. Човек трябва да има силен характер, да не се огъва. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да се огъва. Той трябва да държи закона на правата линия, да бъде прав. Временно може да завиеш, но пак непременно трябва да тръгнеш по правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието на правата линия, ти няма да знаеш как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.
Да кажем, че имате една права линия, тя трябва да е жива. Вие трябва да изучите характерните особености на тази жива права линия. Тя е вечно подвижна. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. Аз наричам тази почивка така: да имаш мир и любов в душата си, да си радостен, да си весел. Това е почивка. От тук започват другите линии. Правите са условие за радост. Тялото на човека е една наука. Всички правила и закони са в него. Като изучавате тялото си, ще знаете как трябва да живеете и да се отнасяте с другите. В бъдеще вие ще проучите тази наука. Засега вие само отчасти я знаете. Трябва да изучавате природата и себе си, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.
Сега да не ви говоря повече, понеже много неща казах. Понякога едно и също е казано в един смисъл, а друг път – в друг. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на Любовта. След това от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието, на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, за да придобиете нещо от Любовта, като дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество е един съвършен човек, който за да помогне, ще даде най-хубавото, което има в душата си. Не да се жертва. Съвършеният човек никога не се жертва. Той няма защо да се жертва. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но някой ще каже: „Как да ги намерим?“ Някои от вас се срамуват да се молят. Цяло изкуство е да се моли човек! Вземете Христа, Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, а цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия; говорил е, не Го разбирали; бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба! Тая борба ще я имате в себе си, ще я имате и един с други.
Сега мислете върху доброто, което е изразено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие отсега нататък имате условия да учите. Иначе ви очаква скука. Забелязал съм, когато някой почне да остарява, той изгубва смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а пък като почне да остарява, външно е идеалист, но отвътре е материалист. Това е голямото нещастие на старите хора. Той почва да се страхува. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е. Има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал: някой рече да се моли, но казва: „Защо да се моля? Даже не знам правилното положение при молитвата“.
То е все едно, когато гледаш, че някой се дави, а ти се колебаеш – ако се хвърлиш във водата да го спасиш, ще си намокриш новите дрехи. Значи, нека човекът се удави, но твойте дрехи да се запазят. Това не е философия. По-добре е да се измокриш, но да избавиш човека, който се дави. Да се помолиш разумно струва повече, отколкото да си причиниш някоя неприятност.
Ти се молиш, но мислиш за много други работи! Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я вземи кандилото! Угаси онази свещ! Не дигай шум там!“ Това не е никаква молитва. Ти като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш, кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там! Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми! Нека доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време“. Това е достатъчно. Тази е красивата страна! Аз виждам: всички имате горещо желание. Усърдни сте, рисувате хубаво, но не туряте линиите на място. Говорите много красиво, но не туряте думите на място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. В цялото лице сегашният ни строй, всичко трябва да се измени: За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. „Изменението“ значи следното: Всичките несъвършенства, които сега носим, трябва да се изменят. Защото като погледнем сега лицето си – то е резултат на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има голяма мъчнотия в това, но знам, че има един начин за постижение.
Вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел, която ще се отрази на устата му. Един ми казваше: „Гледайте колко красива уста има той!“ Този човек, като го погледнеш, ти вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти като погледнеш устата му, се въодушевляваш; не се заражда в тебе отрицателно чувство, но нещо хубаво възприемаш.
Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало, да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа как. Неестествени са грубите докосвания. Има едно пипане, което е ретуширане. Всяко едно движение, оставя клишетата в невидимия свят. А пък всяко едно клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Да кажем, че един човек седи и прави така: (Учителят маха силно с ръка.) Той не знае, че само с едно махане на ръката каква беля може да направи. Не махай така с ръка! Спри се, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поусмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа! Ако не сега, друг път“. Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката! Най-лесната работа е така да махаш с ръка. Но лоши последствия има.
Няма по-велико нещо от това, да дружиш с Любовта! Няма по-велико нещо от това, да слушаш Мъдростта! Няма по-велико нещо от това, да следваш Истината!
Да дружиш, да слушаш и да следваш! Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
Добрата молитва
Работата, когато има Любов, лесно става. Тогаз всичко става. Но когато няма Любов, нищо не става.
20-та лекция на Общия Окултен Клас, 7 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.
|
