Сряда, 5,30 часа сутринта
(Небето облачно, сняг вали.)
Добрата молитва
Размишление 15 минути
„Всичко в живота е постижимо“
(Прочете се Евангелие от Йоана, 14 глава, 1–17 стих включително.)
Човек не трябва да изгубва основните нишки на живота си. Каквото и верую да има, в каквото и човек да вярва, все ще дойде някой път да се разколебае. Колкото и да е силен човек, все ще дойде време да отслабне човек. То е нещо много естествено. По пътя е силен, но след като е вървял 4–5 деня, краката му отслабнат, поглежда небето, пътят му се вижда дълъг, отегчава се, не е разположен. Всички вие минавате по един път в живота. Всички вие сте пътници и някой ден сте се обезсърчили. Гладен сте. Дойде някое съмнение във вас. Сега съмнението е неизбежно. То ще дойде. Не можете да го избегнете. Ако искате цяр за съмнение, има само един цяр – вярата! Но някой ще каже: „Де да намеря вярата?“ Дето и да е! В някоя аптека. Ако ти кажат: „Вземи топлина!“ – Откъде? От слънцето. Чакай го, като изгрее. Беден си, нямаш пари. Но, като изгрее слънцето, можеш да вземеш топлина, колкото искаш. Вечерта, като залезе слънцето, ще я изхарчиш. През цялата нощ можеш да изстинеш малко, но на другия ден пак ще вземеш.
Има ръководни правила, които трябва да спазвате. Сега има големи противоречия в живота на всички вас, младите. Малкото дете очаква да стане възрастен. В него има желание да израсне, да ходи. А като остарее, за какво мисли? Младият се въодушевява, а пък старият какво прави? Мнозина от вас, като дойдете до преклонна възраст, като станете стари, казвате: „Остарях вече!“ Старият какво трябва да прави? Това, което прави гладният. Щом сте гладен, ще намериш хляб и ще се наядеш. И си разрешил въпроса. И като намериш хляб, не го чопли, от какво е направен, дали ще ти стигне или не, но колкото хляб искаш вземи и подкрепи силите си.
Но казваш: „Хубаво за днес, ами за утре?“ Питам тогава: кой в живота е осигурен? Някои хора са осигурени повече, някои по-малко. Да допуснем, че някои от вас сте най-малко осигурени, какво трябва да правите? Казваш: „Да бъдем богати!“ – Хубаво, но всички богати не можем да бъдем. Казваш: „Да бъдем учени!“ – Но всички учени не можем да бъдем. – „Да бъдем силни!“ – Но всички силни не можем да бъдем. Като погледнеш в природата, колко силни същества има? Слабите са повече отколкото силните. Ние искаме да бъдем силни. Имаме една вътрешна идея и мислим, че като бъдем силни, ще уредим работите си. Прави сме до известна степен. Ние мислим, че като сме учени, до известна степен ще уредим работите си. Право е. Ние мислим, че като сме богати, ще уредим работите си. До известна степен е верно. Но всички желаят богатство. Тогава? Знанието ти е турено не в някоя осигурителна банка, но в една малка глава, както виждате. Човек живее в една малка колибка. Даже човек живее в една много малка колибка. Вие искате много голяма къща, а пък при това живеете в една къща, чийто диаметър е 17–18–19–20–21 см. на длъж, а пък широчината и е 15 см. И тази къща има два малки прозорци. И вие сте доволни, че сте в тази малка къщичка, а пък от вън искате да имате голяма къща. В сравнение с други същества, в най-хубавата къща живее човек. Тя е палат сравнително. По-малките същества живеят в много по-малки къщи от колкото вашите. Изобщо човек живее в една малка къща и има няколко врати, през които излиза. Той има и по-големи къщи, в които живее. Вие трябва да се научите да живеете и в по-големите къщи. За сега вие живеете в най-малкия апартамент. Аз го наричам долен апартамент, сутерен. В сутерена живеете и слънцето никога не ви огрява. И както виждате, кашлите. И вентилацията не става както трябва, също и храненето, не става както трябва.
Ти казваш: „Не виждате ли?“ Виждам, но какво трябва да правим? Казваш: „Отвън е студено, не виждаш ли? Какво ще се прави?“ Сняг вали, не можеш да измениш студа. Можеш да измениш малко, ако запалиш печката, вътре ще измениш, но вън от друго зависят условията.
Сега не зная, каква дума да употребя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имате, само най-същественото им липсва. За същественото повидимому най-малко мислят. Но то е същественото, от което целият човек постоянно се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Ние не търсим често същественото. Вие ще кажете: „Вяра!“, ще кажете: „Любов!“ Има други неща, в живота, които повидимому са по-съществени.
Външният живот, това, което сте вие, то е резултат на едно условие, не само на вас, но на хиляди поколения. Съвременната наука казва, че телото, което имаме, е резултат на усилията на хиляди поколения, на хиляди същества. Телата се създават по хиляди модели. Ако искате да знаете, как е устроено телото, можете да видите в някои антропологии и физиологии. После, можете да разгледате целия обществен строй, онези морални принципи, по които хората се ръководят.
Всяка една душа си има известни копнежи. Ти търсиш Бога и не Го знаеш къде е. Поне едно време Адам Го чуваше в градината. При сегашните хора, в нашата градина Господ Го няма. Защото ние не сме в рая. Ние сме извън рая. Като казвам, че Го няма Господ, има ред обяснения върху това. Да си послужим със слънцето като образ за пояснение. Слънцето е изгряло, но представете си, че има дебели облаци и целия ден не знаете, къде е то. Да кажем, че така е ден, два, три, четири, пет. И представете си, че сте на северния полюс. Слънцето е залязло и шест месеца минават, без да го видиш. И някои хора живеят на северния полюс. Дните им са дълги, но и нощите им са дълги.
У вас по някой път се заражда мисълта, какъв ще бъде краят на вашия живот. Вие вярвате, вярвате и по някой път се усъмните. Но питам, кой е онзи, който до сега не се е усъмнил? Съмнението ще дойде. Защо и за какво, така е организиран сега светът, в каквото и да вярваш. Може да ви препоръчат една религия. В каквато религия да живеете, съмнението все ще дойде. Да допуснем, че вие сте религиозен човек. Върви ви всичко. Но започнат несгоди в живота. Тогава идва съмнението. Когато се молиш и ти се отговори, добре, но когато се молиш и не ти се отговаря, тогава? Докато човек е здрав, лесно се разрешават въпросите, но като заболееш и се молиш и не знаеш, дали ще оздравееш. Тогава? По някой път казваме, че ни слуша Господ. Тогава, я се помолете да не остареете! Може да се молите: „Господи, да не остареем, нека да бъдем млади като децата!“ Вие сте повярвали в едно нещо, което не съществува. Старост в света не съществува. Тогаз под стар, какво да разбираме? Всеки, който заболее, е стар.
Сега искам да бъде кратък, искам да говоря някои неща, които не са в стълкновение с работите, които сега имате. Защото някой път щом се говори, вие влизате в стълкновение със себе си. Старото и новото не трябва да бъдат и не могат да бъдат в стълкновение едно с друго. Който се ражда и който умира, за какво има да са в стълкновение един с други? Онзи, когото погребват в гробищата и онзи, който се ражда, за какво има да се карат двамата? И вие не докарвайте нещата в стълкновение. Старото няма какво да е в стълкновение с новото, което иде.
Вие имате едно верую, вярвате в Бога, но конкретно в какво седи вашата вяра? Аз донякъде зная, какво е вашето верую. Аз напълно зная в какво вярвате. Вие в някои неща вярвате повече, отколкото в други неща. Хубаво, в каквото и да вярва човек, все е хубаво. Обаче в нашата вяра има известни други проявления, които са лоши и които по някой път опетняват вярата ни. Има неща, в които вярвате без да искате. Най-първо здравият човек не вярва, че ще умре. Но утре, като заболее, този здравият човек и като лежи 4–5 месеца, казва: „Мен ми се струваше, че няма да умра, но както сега съм отслабнал, почва да работи в мен мисълта, че ще умра.“ Как е възможно това? Тая мисъл преминава през него. Някой път, този страх преминава без нищо, а по някой път, каквото казва, ще стане и ще погледнеш, че е умрял. Сега може да се обясни умирането по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света или може да се даде следното обяснение. Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се. И отиде вече. И представете си, че водата е много. В едно езеро е паднала бучката, де ще я намерите? Отиде захарта. Тя по никой начин не може да се върне назад. По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. Отиде вече. Отиде, но къде? Изпуснал си я. Защо я изпусна? Отиде. Тогава какво трябва? Друга бучка. – „От де ще я взема?“ – От някъде, ако можете да намерите.
Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка захар. Сегашният живот е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После ако ме попитате, ще кажа: Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери. Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага. Както и да обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!“ Някой обяснява, че бащата на еди-кой си умрял и бил в рая. А синът казва: „Но отиде баща ми. Къде е раят, не знам, но баща ми го няма.“ И казва той на другия: „И ти не го знаеш. Ти разправяш за рая, но не си бил там.“ – „Не съм бил.“ – „Тогава как разправяш?“
Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е на всяко место. Щом туряш Бога в специфично место, тогаз за Бога имаме две понятия: че Бог е навсякъде или че Бог е някъде. Това са две различни понятия. Като кажем „при Бога“, тук, дето съм и горе, все е при Бога. По отношение на изразите: „при Бога сте“ и „не сте при Бога“, има едно особено разбиране. Сега, какво разбирате вие под думите: „Аз съм при Бога“? Това значи:„При баща си съм аз.“ Значи съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте в къщи, виждате баща си и той ви вижда. И казваш: „При баща си съм.“ Може баща ви да е в Америка, но той ви пише, всяка седмица ви пише по едно писмо, баща ви постоянно ви пише. Като кажа, че съм при Бога, разбирам: Баща ми и аз сме в постоянна връзка, имам писма. Но някой път се затвори станцията, нямаме никакво писмо, съобщенията са прекъснати. Тогаз е онова тягостно състояние. Казваш: „Едно време как беше!“ – Как беше? – „Писма идваха. После чекове идваха. А пък сега не идат писма, нито чекове идат.“ Тогаз настава онова тягостно състояние, в което някои изпадат.
Да се обясним. Всеки ден на вас ви трябва това, същественото, което да подкрепи живота ви. Прана ви трябва. Всеки ден ви трябва по малко въздух, за да се подкрепи организма ви. Всеки ден ви трябва по една мисъл, за да подкрепи вашия ум. Това е сега същественото. Днес в какво вярваш? На онова, което можеш да възприемеш и което може да ти бъде полезно в дадения случай. Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това. Сведенборг, като говори за ангелите, казва, че някой път и ангелите стават тъжни. Някой път и по тяхното лице настава една промяна. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения за това, но както и да мислите има някои неща, които не могат да се обяснят в живота. Ние казваме: „Бог не се гневи“, но Писанието казва: „Разгневи се Господ.“ Как трябва да се разбира думата „гняв“?
Аз искам да ви наведа на същественото. В дадения случай, кое е същественото? Обедът, който ще имаме. И този обед има по-голяма философия, отколкото всички други сказания, които мога да ви говоря. За гладния човек обедът е най-важен. За човека, който се нуждае от въздух, в дадения случай, въздухът е по-важен, отколкото всичко друго. В дадения случай една мисъл, която е съществена, е по-важна отколкото много други неща, които не могат да послужат. Да допуснем, че ще ви каже някой, че ще станете силен, че ще заповядвате на целия свят. Може ли човек да заповядва на целия свят? Не може. Можеш да заповядваш, но как? Всеки един човек е господар. Отвори си устата и кажи на въздуха: „Слушай, влез вътре!“ И влиза въздухът. Ти си господар. После въздухът пак излиза. Вземеш малко хляб, сдъвчеш го добре. Господар си. Това, което си взел, пак трябва да го изхвърлиш навън. Всеки ден ти си господар. Като ядеш, ти си господар. Като дишаш, като мислиш, ти си господар. Вън от това, другото не е толкоз съществено. Другите неща са второстепенни. Ако ти можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш правилно, то другите неща лесно стават. Но ако не можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш както трябва, то другите неща съвсем няма да ти се подчиняват.
Ние търсим идеята за Бога. Много книги има писани по това. Христос казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!“ Какво е искал да каже Христос с тези думи? – Дръжте връзката, не късайте вътрешната връзка. Тая връзка постоянно да съществува. „Дръжте връзката и с мен!“ Христос говореше на своите ученици. Ние не сме във времето на Христа. Какво отношение имат Христовите думи спрямо вас? Представете си, че Христос е казал на своите ученици: „Яжте хляб, вярвайте в хляба!“ Дал е един обед на своите ученици преди, 2000 години. И казва: „Яжте хляб, вярвайте в хляба!“ Какво ви струва да повтаряте думите на Христа, казани преди 2000 години? Пред вас никаква трапеза няма. Ако по човешки разсъждавате, няма никаква връзка. Но тази трапеза, която е била сложена тогаз, ако тази трапеза се е сложила като се е създал света и сега не е дигната. Не само във време на Христа, но преди Христа беше сложена и сега е сложена. И това, което е сложено пред вас, яжте! Отношенията са пак същите, ако ти вярваш. Стопанинът може да го няма в къщи, но ти можеш да се ползуваш от тази трапеза, както всички други. Ти можеш да очакваш да дойде стопанинът да те покани. Но няма го. Слугата ти казва: „ Вземи си. Нашият стопанин е на работа. Рядко се връща.“ Ти казваш: „Но аз искам да Го видя!“ Не можеш да Го видиш, Той се връща на 2000 години по веднъж да понавиди трапезата и после пак си заминава. Така и Господ като постави Адама в рая и отиде някъде, не се знае за колко време. Надвечер се показал Господ. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?“ Това било надвечер, не сутринта.
Ще оставя сега това така. Както искате мислете. Дали ще го разрешите. Аз толкоз години съм мислил по това. Бих желал да зная, как са го разрешили някои. Сега в моя ум седи следното: има някои неща, които не е възможно да се разрешат. Ето какво разбирам под думите: „Идея, която не може да се разреши.“ Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, ти можеш да го откъснеш. А като го откъснеш сега още, не ще може да се ползуваш.
Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и този извор ще се размрази. И ще почерпиш вода от него. Ако откъртиш сега от него, ще вземеш само къс лед.
Това са само общи забавления, на театър. На сцената ядат, пият, но нищо съществено няма. Гледате на някое кино, че трен минава, но всичко това са сенки, няма никаква реалност. И вие отивате в къщи и разправяте, че сте видели тренове. Казваш: „Видях аз Дон Кихот. Даваше се на кино Шаляпин. Слушахме Шаляпина.“ Никакъв Шаляпин!
Всички вие сте подложени на една голяма опасност. Тя седи в следното: когато човек дълго време върви по пътя, излизат му пришки. Много е работил и тогава не му се работи. Пазете се, много не работете. Мнозина от вас много работите, повече отколкото трябва, преуморени сте вече от работата. Защо трябва да излезат пришки? Като копаем 10–15 минути, достатъчно е! А пък цял ден да работите, това е работа на каторжник. Ако аз проповядвам, че трябва да се орат нивите цял ден, ние сме каторжници в Египет. В Египет сме, тухли се правят. Искаш, не искаш ще ореш. И затова казвате: „Пришки на ръцете ни излязоха.“ Роби сте. Сега какво трябва да се прави? Работата е, че този, който е роб, един ден става господар и мисли, че като заповядва на другите роби, той е свободен. Често ми се разправя, че един слуга заповядва на друг слуга, какво трябва да прави. То са смешни работи. Заповядва, кой човек да погребат, а пък утре и за него ще заповядат да го погребат.
Ето какво аз разбирам под „господар“. След като съм спал на леглото, аз мога да стана от леглото и да се облеча. Аз се считам тогаз, че съм господар, а пък щом не мога да стана от леглото, аз вече съм роб на условията. Някой път сутринта не ставате. Аз гледам през прозорците какво правите. И съм виждал следното: като стане някой, седне на леглото и навежда си главата надолу и си затуля лицето с ръцете и мисли, мисли, гледа си дрехите и мисли, дали да се облече или не. Той има нощница, мантия, той е бил дякон. Тая нощница ще трябва сега да се съблече. Понеже през вечерта е бил на служба, ще трябва да извади нощницата, да тури обикновените дрехи. И след това ще вземе горе-долу да се помие и да се повчеше. Това е неестествен живот. Никаква нощница не ви трябва, никакъв дякон. С каквито дрехи си спиш, стани си и се облечи. Като екскурзиант. Нищо не събличай. Като станеш, облечи си дрехите, поумий се и поблагодари на Бога и пак си върви по пътя!
Като станеш, първото нещо е да бъдеш весел. Не сте ли весел, работата не е добра, дяконът не е изпълнил добре службата си. Щом станеш от леглото, седни малко на леглото, не си дръж главата на ръцете, защото тази къща не е толкоз голяма. Защото, ако тази малка къща не можем да уредим, за какво ще ни даде Господ по-голяма къща.
Но има в живота фиктивни работи, които ни измъчват. Станеш сутрин, измъчват те слугите. Ако си жена, измъчва те мъжа ти. Ако си мъж, измъчва те жена ти. Ако си майка, измъчват те децата ти. Ако си ученик, измъчва те учителят ти. Ако си учител, измъчва те ученикът. Измъчване има навсякъде. И човек се намира в големи противоречия. И после, всички вие имате на ума си да уредите вашия живот, както някоя мома, която се жени и погледне някого и казва: „Този няма да го бъде!“ После дойде друг, погледне го, после трети и пр. И най-после хване някой мазен. Това не се отнася до вас. Не само вашия живот, но целият живот го описвам така, както е навсякъде. Навсякъде животът се развива еднакво.
Една мома избира момци. Аз считам, че всеки един господар, при когото се представят слуги, за да ги избира, той е на местото на момата. Кланя му се един слуга. Защото като дойде момъкът, момата е господар. Момците са слуги. Всички се представят да слугуват при нея. Тя го погледне от високо и казва: „Не може да ми върши работа.“ Изпраща го. Втори слуга мине, трети и т.н., десет. Но след десет слуги господарят все ще налети на някого.
Питам, как трябва господарят да си избере един добър слуга? Ако аз съм един господар и при мен дойде един слуга, ето как щях да го изпитам. Ще му кажа: „Седнете на моето место.“ И аз ще изляза навън. Ще се дегизирам и ще кажа: „Тук ще дойдат други слуги. Понеже теб те избрах за слуга, ще дойдат много души и искам да избереш девет добри слуги.“ И ще го оставя. Девет слуги да избере. Той ще се жени, а пък аз ще гледам, как ще се ожени той. И ако той може да избере сполучливо тези девет слуги, тогава аз знам, че съм избрал добър слуга. А пък ако той не може да избере другите девет слуги, той не е добър слуга.
Или друго яче казано, на ваш език, ако моя слуга, който ще дойде при мен, не може да обича моята работа, както аз я обичам, да бъде така честен, както аз съм честен и да има присърце моята работа, да я има като негова работа, тогаз той не е добър слуга. И когато един слуга иска един добър господар и той трябва да спазва същото правило. И този господар да влиза в положението на слугата, той да обича работата на слугата, както обича своята работа. Това са правила сега. Господарят трябва да обича и да се интересува от работата на своя слуга и слугата трябва да се интересува и да обича работата на своя господар. Това е правилния избор. Ако ученикът не се интересува от материята, която Учителят му преподава и ако Учителят не се интересува от материята, която ученикът учи, тогава няма правилни отношения.
И ако ние не интересуваме от това, което Бог е създал и ако Бог не се интересува от нас, тогаз? Това са общи човешки отношения и тези отношения постоянно трябва да се обновяват. Всякога трябва да има един малък придатък.
Всеки ден трябва да ям, всеки ден трябва да дишам, за да обновявам силите си. Законът е такъв. Можеш да кажеш: „Вчера аз дишах много добре.“ То е за вчера, но днес трябва да дишаш добре. Ти казваш: „Аз вчера вярвах добре.“ Но сега трябва да вярваш. Важно е какво е сега. Като стана сутринта, аз виждам, какво ми липсва. Най-първо гледам, каква е моята вяра. Някой казва: „Онзи човек е добър!“ Аз не зная, как вие познавате, че някой човек е добър или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: Безлюбието всякога се маскира с любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? И няма да мине 1–2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с любовта, тогаз какво подразбира това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я от някъде. Продавате я, но стоката не е хубава. И после може да се разкрие, че стоката не е хубава. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите, трябва да проверите, дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена.
И тогаз другото правило гласи: Всяка любов по някой път се маскира от вън с безлюбие. Има хора пък, които, за да маскират своята любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види.
Тогаз как искате: отвън ли да бъде любовта? Де искате да бъде маската? Отвън ли или отвътре? Искате ли отвън да бъде любовта и отвътре безлюбието или отвън безлюбието, а отвътре любовта? Кое бихте предпочели? В природата отвън е нейното безлюбие. Тя е много груба, постъпва на общо основание. Но зад тая грубост седи любовта скрита някъде. В природата няма никаква деликатност, много груба. Нито пет пари не дава. Както е хубаво времето, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение, но в основата е скрита любовта вътре.
Влиза онзи, мазният, прекарва си ръката по говедото, бута го, много меко го пипа и казва: „Хубаво е.“ Говедото не знае, какво мисли той. Онзи казва: „Хубав е за клане.“ Побутва го, много деликатно го пипа. А говедото си казва: „Добър ми се вижда този човек.“ Но след това няма да мине много време, половин час, един час и идва ножът. И стягат му краката, обръща го, изтича му кръвта и свърши се любовта. От вън е красив, а отвътре е жесток. Казвам сега, има нещо в човека, което е жестоко, което не е ваше. Идва при мен един и казва: „Слушай, ти не ме обичаш!“ Казвам му: „Майка ми беше такава. Който идваше, пердашеше. И аз нося нейния характер. Унаследено е в нашия род, така е отвън. Сприхави хора сме. След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме засмени хора. Не сме лоши, но отвън сме недоволни.“
На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата. Че ви дават една дреха да я облечете, това не е свобода. Или че ви вземат дрехата и това не е свобода. Или че ви говорят меко, това не е свобода. Или че не ви говорят, това не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават.
Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за да излезе. В затвора е много хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той [в] тези нечистотии, с желание да излезе и като излезе вън ще се освободи. Ти се ограничаваш в тази дупка с нечистотии, но с желание и мисъл, че като излезеш от тази дупка, ще се освободиш. Ти, като приемеш това ограничение, ще се освободиш. А пък ако те прекарат през тази дупка, за да влезеш в затвора! И обратния закон има. Има хора, които се ограничават и се освобождават, а пък има хора, които се ограничават и се заробват.
Вие ще минете през тази дупка. Няма никой, който да не мине през нея. Така е направил дяволът работите в света. И като преминеш през клоаката, ще се оцапаш и после като излезеш вън, сте свободен и дълго време ще се миеш. И онези дрехи, с които си преминавал, ще ги изгориш на аутодафе. Не ги оставяй.
Че когато вие имате в душата си омраза, подозрение, всички тези отрицателни черти, не сте ли вътре в тази клоака на живота, през която искаш да излезеш. Канал е това! Излез от клоаката! Гледай по-скоро да излезеш от този канал! Ако стоиш по-дълго време, изгубваш живота си. За един, два, три дена да излезеш. Повече не може! За три дена, ако не можеш да излезеш, страшно е!
Та има изпитания, през които напредналите от вас ще минат. Вие не знаете, какво нещо е един напреднал ученик! Напредналият ученик е силен ученик. Дойде едно дете при него и му казва: „Дай ми твоята торба.“ Той му я дава. Напредналият ученик после му казва: „Дай торбата.“ То не я дава. Той го бутне с пръст и взема торбата. Като ти кажат: „Вземи торбата!“, вземи я. И като ти кажат: „Дай торбата!“, дай я. Та на силния ученик никой не може да му вземе торбата.
Ако вие мислите, че може да ви обиди някой, вие не сте силен ученик. Ако мислите, че някой може да ви оцапа, че дяволът може да ви оцапа, вие не сте силен ученик. От вън може да ви оцапа. Ако мислиш, че някой може да те заблуди, ти не си силен ученик.
Аз нося това, ценното в душата си. Аз искам да вярвам в това, което носите във вашата душа. Между моето верую и вашето не трябва да има никаква разлика. Като излезете на слънце, какво ще видите? Ще видите това, което аз виждам и ще възприемете светлината, топлината, както аз ги възприемам. Ще има много малка разлика. И вие ще ходите като мен. И вие ще махате като мен ръцете си. И вие ще крачите като мен ту с левия крак, ту с десния. После ще сядаш, ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш и т.н.
Но казвам, всички на една и съща служба не можете да бъдете поставени. Всички едно и също положение не можете да завземете. Някои от вас ще бъдете слуги, някои господари. Някои от вас ще бъдете ученици, някои господари [учители]. Някои от вас, ще бъдат лекари, други пациенти. Някои от вас ще бъдете адвокати, а пък други клиенти. Един може да бъде търговец, а пък други купувач.
Сега да се върнем към съществените правила. Ето едно съществено правило: Всеки един човек обичайте така, както обичате Бога! Какво ще кажете на това? Казано е: „Да обичаш ближния си, както обичаш Бога.“ Ние казваме: „Да обичаш ближния, както обичаш себе си.“ Ти обичаш себе си, както обичаш Бога. Това е един втори превод. И право е това, че ние обичаме себе си, както обичаме Бога. Да обичаш Бога, значи да нямаш абсолютно никакво противоречие в душата си. Любовта седи в едно нещо, любовта седи там, дето няма никакво противоречие и при нея никой не може да създава никакво противоречие.
Кое същество може да те люби? Онова същество, в чието сърдце и душа не може да влезе никакво противоречие, това същество всякога те люби. Щом влезе някакво противоречие, ще се появи едно разногласие в любовта. Ако искате, можете да имате разпознаване на любовта от другите състояния, които имате и които са от друго естество. Ако искате да опитате едно ваше вътрешно състояние, може по този начин. Ако направите една погрешка, то този, който ви обича, ще ви каже: „Няма нищо, тази погрешка не е ваша.“ Този човек има вяра. Вие направите една сделка и изгубите 10–20 000 лева. Той ще ви каже: „Няма нищо, ще се оправи тази работа.“ И кредитира ви наново. Втори път губите, трети път, четвърти път, пети път и т.н. Този господар ви казва: „Няма нищо.“ И ви кредитира наново. Този човек има вяра. А друг господар би дал пътя на онзи, който е погрешил. Вие сте от онези господари, от много строгите. Казвате: „Няма да го бъде този брат. Не ми го хваща окото.“
Как гледа Бог на нас? Ние направим една погрешка, Господ казва: „Няма нищо.“ Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим 10 погрешки, Господ казва: „Няма нищо“ и те кредитира. Ние имаме постоянно тази любов на Бога, която се изявява всеки ден. И даже като направим една погрешка, слънцето не се помрачава, вятърът си духа, хората към нас са любезни. А ние вътрешно се късаме, смущаваме се. Оставете тези смущения, а поправете погрешките!
Сега приложението, вие се намирате в едно трудно положение. Седите и правите различие, мъжа си ли да обичате повече или чужди мъже? Обичайте всички мъже еднакво. Вие правите едно различие, вашето дете ли да обичате повече или чуждите деца? Не да правите различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към полочката. Разкряква се майката наоколо, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. По някой път и вие, във вашето сърдце, имате едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето вън от полочката. Казвам: „Много добре го храниш!“ Няма да кажа: „Тези простаци тук какво мислят!“ Погледна го, после видя малката полочка, колко хубаво е направена. И вие ме погледнете и се сгушите. Като се поотдалеча, майката пак дойде.
Не смущавайте птичките, не смущавайте и себе си. Някой път вие сами се измъчвате. Не се измъчвайте. Ви се измъчвате и казвате: „От мен нищо няма да стане!“ Не смущавай душата си! Ако нищо няма да стане от тебе, тогаз какво ще стане? Един ми разправяше следното: „Аз на другите казвам, че съм голям вагабонтин, но аз си казвам: Не си, не си! Като ми каже някой друг вагабонтин, не ми е приятно.“ Стратегия е това.
Не говори за другите това, което те говорят за себе си. Едно правило ще ви дам: Никога не говорете с онзи език, с който хората говорят за себе си. Не отивай да говориш на една чужда жена така, както мъж и говори. Не отивай да говориш на едно дете така, както майка му говори. Ето едно свещено правило, което трябва да пазите. Майката може да вземе дъщеря си и да я прегърне. Тя има право. И ако ти направиш същото, тези хора ще останат недоволни от тебе. Ако един мъж поглади жената на друг мъж, тогава какво ще стане? Това правило трябва да се спазва.
Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави никак. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще погледне баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. Това е правило. Това са външни неща. За мен ето какво означава това: ако вие снемете вашата кожа от ръката си и дойде някой, че иска да бута ръката. Щом се отнема кожата не бутай. Защото щом един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата и. И ако вие отидете да я погалите, вие ще и причините неприятност. Оставете да зарасне кожата и. Или ако искаш да я гледаш така, стани баща. Нямаш право да буташ, когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогаз поглади го, както гладиш себе си. Какво чувствуваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, ви глади, какво ще почувствуваш?
Аз съм виждал следното: при един болен идва някой лекар, който е млад, свеж, пълен с магнетизъм. Болната е някоя мома. Лекарят като я хване, минава нещо от него в ръката и. Тя се държи за ръката му. Живот минава от лекаря в нея, тя усеща приятност. А пък някой път лекарят хване ръката и, а тя си взема ръката. Значи взима нещо от нея.
Когато някой човек може да ви даде нещо, вземете го. Някой казва: „Ние трябва да се обичаме!“ Ще ви дам едно правило, какво нещо е обичта. Има известни правила, които трябва да се държат във всяко едно общество. И тогаз можем да прогресираме. А сега ние сами ставаме препятствие, да се спъваме в живота. Когато кажем, че някой няма любов, тези думи са неразбрани. Значи ако не ме обича, няма любов, ако ме обича, има любов. Преди всичко един човек на любовта трябва да бъде здрав. Той трябва да яде добре, трябва да диша добре и трябва да мисли добре. И после в неговия ум не трябва да има никаква задкулисна мисъл. Когато обичаш някого, аз подразбирам едно: не трябва да имаш никаква задкулисна мисъл. Ще постъпваш спрямо другите хора, както постъпваш спрямо себе си или както постъпваш спрямо Бога. Като отидеш при Него, Бог е скрит някъде там. Може да те наблюдава в рая, какво ще правиш. Ти минеш и погледнеш някого. Не си давай мнение за творбите на Бога! Ти казваш: „От този човек нищо няма да излезе!“ Не давай мнение. Никой не те е турил авторитет. Мога да ви приведа много примери. От всякого едного от вас, когото Бог е създал, ще стане нещо от него! На пръв поглед като че няма да стане, но ще стане, ще излезе нещо от него! Сега аз бих ви предсказал, какво ще стане от вас, но това няма да ви ползува. За сега не се спирам върху противоречията, турям ги на страна. За мен е най-важен обедът [обетът], който трябва да вземете. Какво ще бъде вашето бъдеще, мога да ви предскажа. Не е мъчно да ви предскажа бъдещето. Но и да ви предскажа, това не са съществени неща.
Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангелски служители. Какво ще разберете от това? Мнозина след няколко хиляди години ще бъдете царе. Някой казва: „Аз не вярвам!“ Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа е. Под думата цар разбирам следното: след 2000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите, каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам, след хиляди години вие ще бъдете толкоз красив, че ще обръщате вниманието на целия свят. Кое е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е Слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. След това иде Месечината. След Месечината иде Венера, богинята. След това иде Сириус и т. н. Всички вървят едно след друго. Но най-красиво е слънцето. В красотата има известна сила. Ти си отчаян в живота. Идвали при него философи и му говорели. Той им казвал: „Оставете с вашата философия. Дотегна ми!“ Никаква философия не помагала. Най-после се чудели мъдреците, събрали се и намерили най-после, как да развеселят царя. Намерили най-красивата мома в държавата. Облекли я. И един ден, като си седял царят и я погледнал, забравил всичко. И тръгнал подир нея. Тя се обърнала и той спрял. Той вървял подир нея. Всички учени хора гледали, че царят върви след нея. Той казал: „Видях нещо, което осмисля живота!“ Те му казали: „Царю Честити, Божии работи са те!“
В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал.“ Хубаво е човек по някой път да се захласне.
Сега да се повърнем към същественото. Кое е същественото. Не уреждай живота си, който Бог е уредил. Този живот, през който Бог е прекарал ръката си и е създал нещо възвишено, не го глади, защото ще те изпъдят от къщи. Ти се радвай, че тази жена си има мъж, който се грижи за нея. Ти се радвай, че има Един, Който мисли за твоя живот. Какво ще уреждаш своя живот! От нас се изисква само едно нещо, да си вършим работата. Каква работа трябва да вършим?
Когато аз ви говоря, нямам пред вид сегашния ваш живот. Сегашният ваш живот не дава никакво изяснение на това, което искам да ви кажа, защото той е един резултат на миналото, той е една фикция. Той нищо не разрешава. Аз ви говоря за нещо, което сега иде. Реалното, Божественото, което може да измени миналото на нашия живот. Защото ако това, Божественото не влезе в нас, нашият минал живот не може да се обнови. Да си представим почва, която съдържа миналите енергии. Само по себе си нищо не става от тях. Слънцето, като дойде, е в състояние да измени тези семена, които са турени в почвата. Слънцето е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърдчавате. Някои се обезсърдчавате, че няма кой дд ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън и ако на прозорците има решетки, ако ви турят в хубава къща и ви турят златни букаи, тогаз какъв ще бъде този живот, който е ограничен? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у всинца ви! Те са все на миналото.
Вложете Божествената любов, която сега вече настъпва в света! Вложете онази любов, която имат всички онези, които истински ви обичат! Когато аз правех моите изследвания, един учител ми каза: „Имам един много способен ученик. Одарен е този момък, но всички ученици в гимназията имат лошо мнение за него. Той е даровит, но има някои особености.“
Казвам, разчитайте на това, което Бог е вложил, а не на временните работи. Научете се да вярвате в това, което Бог първоначално е вложил във вас. Има ли нещо вложено във вашата душа от Бога или не? При всички противоречия да вярвате в това, което е вложено! Това, което е вложено, един ден ще даде своя плод. Някой път вие сте под влияние на чужди мисли. Човешката мисъл по някой път има ужасни влияния на окръжающите. Чуждата мисъл може да спъне когото и да е. Един друг може да се спънете.
Бог, Който е създал и Който създава целия свят, Той иска да схващате Неговата Любов и да бъдете израз на това, което Той иска от вас. Не това, което хората изискват от вас, но онова, което Бог изисква от вас. Най-после, вие вярвате в Христа. А Той казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте! Както аз вярвам в Отца и пазя думите Му. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда подобен на вас. Но аз вярвам и пазя думите Му. Вярвайте, както и аз вярвам, за да се уреди вашият живот!“ Христос, който така вярваше, каква беше Неговата участ? Участта му знаем каква беше. Но знаем след 2000 години, каква е участта на тези, които вървят по Божия път. През каквито и страдания да ви прокара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения (100 години), а пък благословението Му е до тисящи родове, един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът Му – само до 4 рода!
Сега, кое е основното правило, което ще остане? Кое запомнихте? (Учителят пише на дъската буквата „Л“) Какво мислите че ще напиша сега? (Учителят пише „Лук“) Сега ще заменим буквата „У“ с „Ю“, „Люк“. Сега ще преобразим тази дума, ще заменим буквата „к“ с „б“ – Люб (Любь). Да любиш някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на свобода.
Л – е свързването на две души
Ю – е условията
Б – е посятото семе
О – са външните условия
В – е вечността.
При буквата „О“ имате един кръг, а при „Б“ имате кръга разрязан на две.
При произнасяне на звука „Л“ турете езика си на небцето. При „Ю“ освобождавайте езика от небцето. При „Ю“ е свободата. При „Б“ си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте, трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та, любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно, всяка любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е любов! Страданията на света са ограниченията на Любовта! Страданията имат пред вид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго.
И да дойдете до разбиране на природата, не както аз я разбирам, но както трябва да я разберете. Не онова, което влезе в моите уста, но онова, което влезе във вашите уста. Не онова, което излиза от моите уста, но онова, което излиза от вашите уста. Не онова, което влиза в моите очи, но онова, което влиза във вашите очи. Не онова, което моята ръка може да направи за мене, но онова, което вашата ръка може да направи за вас. Това са основни работи, които трябва да спазвате. Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава, да бъде нишка на освобождение. Там е подмладяването сега. Че човек може да се подмлади, може. Но сам да се подмлади не може. Ако се съберат 12 души адепти, те могат да го подмладят. Те ще го турят в магнетичен сън и ще му кажат, че като се събуди ще бъде подмладен. И като се събуди, той ще бъде подмладен. Както могат да ви съблечат старите дрехи и да ви турят нови. У вас има много стари материи и трябва да ви хване някоя хрема за няколко седмици, за да се изкарат тези нечистотии от носа ви, та да се освободите. Хремата е едно чистене. Да няма нито една нечиста мисъл! И в ума си и в сърцето си да сте чисти и свободни, както едно новородено дете! Нищо да не те съблазнява!
Аз гледам на живота малко по другояче. Да кажем, че някой момък се влюбил в някоя мома. Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата. Той прегръща куклата. От восък е направена тя! Момата я няма там! Истинския момък и истинската мома никой не може да прегърне! Човек куклите прегръща. Помнете това! Как ти ще хванеш душата? Ти не хващаш душата! Ти казваш: „Той направи това.“ Нищо не е направил! Престъплението седи в мисълта, че ние искаме да […] известна душа. Там е престъплението. Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тeлото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това не е възможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще си върне при Бога. Христос казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!“ Значи Бог е това, Първоначалното, от което сме излезли, а пък Христос е Любовта, която се проявява в света. Вярвайте в проявената Божия Любов. Вярвайте в Онзи, Който може да ви освободи! Всеки ден трябва да идва Бог да ви освобождава. И Христос!
Всеки ден трябва да се освобождава човек!
(Учителят се обърна към една сестра) Сестра, разбрахте ли? (Някои се засмяха) Хубаво е да се смеете, хубаво е да мислите, хубаво е да чувствувате хубаво. Да работим без пришки, без мазоли! Поискайте едно нещо, което няма да бъде, да ви го дадем!
Да завърша сега, едно дете язди на магаре. Минава един старец и му казва: „Синко, да говорим за това, което ще бъде.“ – „Може, може.“ – „Слез от магарето и аз да се кача!“ Слязло детето. Качил се старецът на магарето. Детето казало след известно време: „Да говорим за това, което ще бъде!“ Старецът казал: „Сега, нека да говорим за това, което не може да бъде.“ Старият се е качил на магарето и не искал да слезе. При младия всичко става, а пък като остарее човек, мисли, че знае и че е авторитет. Той казва: „Аз имам опитност.“ Това дете казва на стария: „Да говорим за това, което може да бъде!“ Старият казва: „До сега можехме да говорим за това, което може да бъде, а пък сега да говорим за това, което няма да бъде! Като стигна на местоназначението, аз ще слеза от магарето, но сега да не искаш аз да слеза от магарето!“
Питам, вие, които искате свобода, свободни ли сте? Всеки човек, който търси свобода, не е свободен. И всеки човек, който търси любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери! Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие. Тя е! Аз живея в нея! Животът и той не може да се придобие. Живея аз в този живот! Трябва да ви радва животът на всички същества! Трябва да ви радва любовта, дето и да я видите! В едно цвете, в една буболечка, в който и да е човек, в каквато и да е форма, понеже тя е целокупно проявление. И на вас, на вашата Любов, други ще се радват. Радвайте се на това, на което сега не можете да се радвате! Запомнете това! Радвайте се само на това, на което до сега не сте се радвали! Радвайте се, че ще се подмладите, макар, че няма да се подмладите! И макар, че не можете да се подмладите, пак се радвайте!
А пък аз, като ви срещна втори път, ще водя две магарета и ще кажа на дядото: „Ти дядо, на едното, а аз на другото!“ Като поиска дядото да се качи, ще му кажа: „Заповядай едното магаре!“ И ще вървим паралелно.
И за всинца ви ще има по едно магаре.
Сега това е разбрано.
Отче наш
7 часа и 40 минути
(Вън, при хубав сняг, се направиха гимнастическите упражнения.)
19 лекция на Общия окултен клас
31 януари 1934 г.
София, Изгрев
|
