Размишление.
Ще прочета 11-а глава от Лука.
„Ще се развеселя“
„В начало бе Словото“.
Намирането на Истината – това е един от най-великите моменти в човешкия живот. Аз мога да го уподобя с един цвят, който се разцъфтява. Така може да се определи истината. В това, което цъфти, има надежда, в това, което не цъфти, няма надежда. В това, което е напъпило, има надежда, в това, което не е напъпило, няма надежда. Всеки един човек има много желания, но има нещо съществено, на което човек трябва да обръща внимание. Всяка една душа не трябва да влиза в противоречие със себе си и с окръжаващата я среда. Всички трябва да избягвате от вътрешните противоречия. Противоречието може да дойде, то е друг въпрос. Но не създавайте излишно противоречие във вас. Мъчнотии отвън могат да дойдат, но вие не създавайте мъчнотии в себе си. това трябва да се има предвид. Защо идат външни мъчнотии? Вие ги изучавайте, но не питайте защо идат.
Каквото и да ви се каже, все ще остане нещо необяснимо. Ако постъпите в едно училище, кое е най-важното? В училище може да прекараш по два начина: целият курс на възпитанието може да го прекараш в страх и трепет. Сутринта като отидеш в училище, трепериш от учителя, че може да ти се случи нещо. Ти си мислиш, че учителят е стражар, разбойник и ти трепери сърцето да не би да попадне погледът на учителя върху тебе и да ти се случи нещо. А пък другото положение е: да си радостен и весел. Онзи, който се радва, показва, че е способен ученик. А пък другият усеща своята слабост и вследствие на това у него владее известен страх. Сега вие имате тези две състояния.
Писанието казва, че със страх човек не може да върши Волята Божия. Човек със страх никога не може да свърши едно училище, нито пък може да стане някакъв герой.
Ще ви приведа един митичен разказ за пътищата на заека и на вълка. Заекът посещавал денем едно училище, а пък вълкът посещавал едно вечерно училище. Тогава заекът мислил, че ушите му са израснали от много знание. Той отишъл да слуша първата лекция при един виден професор, който след като развил темата как трябва да се живее, казал: „Всякога човек сполучва, когато отива пръв.“ Този ден заекът бил закъснял. Но като отишъл пръв, станало въпрос за стола, где да седне и трябвало да води борба за стол. И той като видял, че ще го набият, офейкал. Върнал се в едно противоречие. Казал си: „Как така, нали който отиде пръв, ще му тръгне напред, а пък аз отидох пръв и скандал се вдигна.“ Той не знаел, че онова, което му препятствува, е вътре в него. Дето отишъл пръв, това е на място, но препятствието е вътре в него. Следващия път казал, че няма да отиде пръв, но ще отиде по средата – нито пръв, нито последен. Било вече трета лекция. От лекцията разбрал, че човек, за да сполучи в живота си, трябва да бъде последен. И той си казал: „Аз съм сбъркал.“ На четвъртия път отишъл последен, но вратата била затворена. Той чакал отвън, излезли някои вън и му се скарали. И той пак си отишъл и си казал: „Чудна работа, пръв отидох – лошо, последен отидох – пак лошо.“ Той не можел да разбере, че страхът е, който го спъва. Той си казал: „Още не разбирам тази философия.“ Професорът казал: „Всеки, който иска да сполучи малко в живота, да остави страха настрана.“ Заекът казал: „Виж, това мъчно мога да направя.“
Всички хора почти днес се намират в положението на заека. Страхът е, който спъва хората. Страхът трябва да се тури на своето място. Когато човек търси истината, не трябва да има никакъв страх в душата му. Страхът си има своето място. Турете страха на неговото място. Нека той да не е господар, защото ако го направите господар на живота, нищо няма да постигнете.
Казано е в Писанието: „Страхът е начало на мъдростта.“ Този страх, за който се говори в този стих, той не е онзи страх, който имат обикновено хората. Има един свещен страх, който произтича от любовта. Неговото естество е съвсем друго. Някои хора смесват обикновено страха със свещения страх на любовта. Разликата между свещеният страх на любовта и обикновения страх е колкото между небето и земята. Свещеният страх е друго нещо. По нямане на думи се употребява този израз. Имайте свещения страх, но се избавете от обикновения страх! Обикновеният страх е терзание, смаляване, смут, несполуки и най-после човек се обезсърчава и се отчайва и от себе си. А пък в свещения страх човек се повдига. Там човек отива към зазоряване. Помнете тази разлика. Не туряйте на мястото на обикновения страх свещения страх! Това значи да турите на мястото на професора невежия и на мястото на силния – слабия, на мястото на разумния – глупавия и на мястото на здравия – болния. Това трябва да бъде едно вътрешно различие, за да разбирате живота. Иначе ще имате много противоречия.
Питате защо Христос е дошъл на Земята. Христос имаше да прекара страдания, имаше една трудна мисия, която не се изпълнява така лесно. Христос мина през огън, мина през едно кръщение. Всички искат живота на Христа, но не и огъня, през който Той мина. Те обичат един Христос с венец, с патерица и с корона да заповядва навсякъде. Такъв Христос обичат. А пък един Христос без корона, без патерица, с обикновени сандали, и то бос, без дом, такъв Христос не искат. Вие все се окайвате, като се видите облечен скромно, със сандали, и казвате: „Не си струва толкова. Аз мислех, че ще бъда с корона.“ Кога коронясват човека? Докато не плюят 24 часа отгоре ти, докато не те окачат на кръста, докато не те бият, докато не те хулят, обиждат и не ти кажат: „Нали си цар, помогни си“, не могат да те коронясат. Тогава вие се намирате на тясно и вие плюете и разпъвате Христа.
За да се прогресира в живота, има една страна, която трябва да се разбере. С ядене – лошо, без ядене – още по-лошо. С пари – лошо, без пари – още по-лошо. Със знание – лошо, без знание – още по-лошо. Със сила – лошо, без сила – още по-лошо. От двете противоречия трябва да изберете по-малкото. Казано е в Писанието: „Без вяра не може да угоди човек на Бога.“ Вярата подразбира едно вътрешно разбиране. Вярата, това е една мярка, която определя любовта, която трябва да имаш в дадения случай към някого. В дадения случай трябва да знаеш любовта, която трябва да имаш към Бога. Казано е, че любовта изключва всяко съзнание. Има въпроси, които не трябва да бутаме. Има въпроси, които са мъчни за разрешение като когато детето иска да тури пръста си, за да вдигне планината. Някои искат да разрешат какво нещо е любовта. Не разрешавай този въпрос. Щом го бутнеш, ще ти дойдат всички страдания до главата. Който е бутнал любовта, все е страдал. Не питай какво нещо е любовта. Сега вие искате да знаете какво нещо е любовта. Може да знаете, но щом я знаете, тя си заминава. Тя ще ви остави каквото искате и ще си замине. По човешки ви говоря.
Голямо противоречие съществува в света! Ние, живите същества на Земята, още не можем да вникнем в оная любов, която Бог има към нас. Ние сега приличаме на деца, които не разбират родителите си и мислят изключително само за себе си.
Тогава ще ви приведа един пример. Разправяше ми един господин, в един балкан той вижда, че една мечка води пет мечета и върви по реката. Мечката дошла до един голям камък, извадила една мравка и я дала на едно от мечетата. Той забелязал, че мечката ритнала едно от мечетата. То се търколило и той видял, че това мече не става, то умряло. Така го шибнала майката. Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала да реве. Майката ритнала това мече, защото то се тикало напред при майка си за храна, а другите мечета оставали назад.
Аз тълкувам сега този разказ: Твоята лакомия става причина за твоето нещастие. Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка си – мечката, че да те удари. Това се случва често в света.
Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек, като вземе своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви. Едностранчивостта си има своите лоши черти. Някой път човек има един навик, някои разбирания, че иска да наложи своето разбиране на всички други. Хубаво е, но лошата страна на това седи в следното. В Америка, в една епархия имало един американски владика, който бил много даровит човек. Той си носил главата наклонена към лявата страна. И всички проповедници в неговата епархия ходили с изкривени глави. Той наложил това. Казват: Да имаме едно убеждение! Господ не е създал владиката с този навик. Това е негов навик. Да не подражаваме на това, което е човешко.
Да имаме едно верую. Но едно верую, което е общо за всички, едно верую, което включва веруюто на всички същества в себе си. А пък ако имахте едно специфично верую, дръжте го за себе си, то е полезно само за вас.
Има нещо, които назаем не се дават. Кои неща назаем не се дават? Ще ви кажа. Сърцето назаем не се дава. А сега се проповядва: Дай ми сърцето си. Очите назаем не се дават. Човешкият език назаем не се дава, нито човешката душа. Христос казва на едно място: „Полагам душата Си, за да я взема.“ Полага я някъде. Но не залагайте това, което Бог е вложил във вас. Всеки човек трябва да пази своите сили и нека всяко сърце да бъде проводник на онази велика Любов. Очите трябва да бъдат проводник на светлината, умът – на знанието, човешкият дух нека да бъде проводник на Божествената сила. Сега, това са области, които трябва да проучвате. И това, което вие желаете в света, може да ви се обясни. Има неща, които не трябва да се обясняват. Това, което на възрастните мога да обясня, на децата не мога да обясня. За тях това е безполезно. Има неща, които ползуват едни хора, а пък други не ползуват. Значи трябва да обясняваш някои неща на времето им.
Най-важното е: в човека трябва да дойде Божественото. Божественото в човека трябва да се роди. Един ден и вашата душа очаква своето спасение, но това спасение няма да дойде както мислят някои. То си има определен път. Трябва да влезе Божественият Дух вътре в душата и този момент, когато това Божествено начало се прояви в душата, това, синовното отношение, е най-важното. Тогава ще дойдат ангелите и ще възвестят онова, великото събитие. Това е най-важното.
Сега вие казвате: Христос и да дойде втори път, да се прероди, няма да се подобри светът. Не, във всеки един човек трябва де се роди това Божествено начало. Някои от вас могат да кажат: „В нас Христос се роди.“ Хубаво, във вас Христос се роди, но има да страда още Христос. Той още не е възкръснал. Вашия Христос Го чака кръст, страдание, противоречие, от онези свещеници, архиереи. Кои са вашите архиереи, първосвещеникът Каиафа, Пилат? Христос се намери в едно голямо противоречие. Него Го очакваха и всички римски войници. След като разпънат вашия Христос и Го турят в гроба, вие ще дойдете до едно положение, до което Христос е дошъл. Това, което търсите, ще дойде, но това е другата фаза на живота, сега е първата фаза. Като дойде втората фаза, животът ще бъде друг.
Сега не смесвайте двата живота. Като влезете в другия живот, там въпросът е разрешен. При този живот, който имате, изисква се да поддържате вашия дух, да не се съблазните. Христос не беше от слабите. Това, което в Него викаше, то е човещината в Христа. Тя викаше чрез устата на Христа. Христос каза: „Такава е Волята Божия, трябва да минем последното страдание.“ А пък последното страдание е: човек да се откаже от това, което не му е потребно.
Знаете ли кое е онова, което не е потребно на човека? Има неща, които не трябват на човека. Някой изгубил своето зрение. Един милионер му казал: „Ще ти купя билет, за да те разведа из света, та да видиш всичките картини.“ Онзи му казва: „Защо не дойде малко по-рано?“ Та, нещата имат смисъл само когато човек може да ги разбере. Защо ви е Любовта, която не можете да разберете? Защо ви е Мъдростта, която не можете да разберете? Защо ви е Истината, ако не можете да я разберете? Вие трябва да имате характер, морални, хубави черти, че като влезете в противоречие, да устоите. Какви ли неща няма да ви кажат! Много лоши неща могат да кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: „Всичко за Любовта е добро!“ Мнението на хората не важи. Трябва да имате една смелост. После, трябва да имате едно послушание, което имаше Иосиф. Вие не можете ли да имате волята на Иосифа? Зачене се една хубава идея у вас и вие искате да я пометнете и да избягате. Няма да я напущаш. Ще дойде страданието, после ще дойде и възкресението. Тогава ще се яви във вас онази Божия Любов, която вие очаквате. И сега отчасти някои от вас имат тази опитност – онези от вас, които могат да разберат и които са достигнали до известна степен на развитие. Онези, които не са достигнали, нека се радват. Този живот ще се смени с друг, по-обширен живот, после с друг живот, още по-обширен, с четвърти живот, пети живот, докато дойде последното вътрешно разяснение.
Та, противоречията, които ви идват, трябва да ги разрешавате по един вътрешен начин, по един разумен начин. Как се лекуват болките? Чрез ядене, чрез дишане, ще се молиш. Който се моли, е здрав човек. Който не се моли, е болен човек. Някой казва: „Аз не мога да се моля.“ Болен си, защото който е болен, не яде. Но като оздравее, почва да яде и се радва, че яде. Някой казва: „Много ям.“ Ти се радвай, че ядеш. В яденето е животът. Животът не е ядене и пиене, но животът идва чрез яденето и пиенето.
Сега казвам: В това отношение молитвата да ви бъде така приятна, както е приятно яденето и пиенето за онзи, който е гладен. Молитвата, това са хубавите отношения, които човек може да има към Онзи, Който му е дал живота, към Онзи, Който разбира всички негови нужди. Няма по-хубаво отношение от това, когато детето се разговаря с майка си, когато приятелят се разговаря с приятеля си, когато синът се разговаря с майка си, когато ученикът се разговаря с учителя си. Те са образци, на които човек може да се радва. Могат да дойдат посторонни противоречия в живота. Животът не е толкова тежък, както ние мислим. Някой човек се е забъркал в живота и никой не може да му помогне. Тогава да употребим своето здраве за Бога. Да употребим своето знание за Бога. Всичко онова, което притежавате, употребете го за Бога. И здравето, и всичко друго. Вие да го знаете това.
Не мислете, че хората могат да ви разберат. Един болен човек разправя, разправя на някого за своето положение, но последният е здрав човек и не може да го разбере. Болният му казва: „Боли ме коремът!“ Здравият му казва: „Няма нищо, ще ти мине.“ Болният му казва: „Как ми няма нищо? Боли ме коремът!“ Аз мога да му кажа и един начин как да не го боли коремът. Той ми се оплаква, че го боли коремът. Не си свършил добре работата и затова те боли коремът. Боли те главата – защо не си свършил добре работата? Като си свършил добре работата, няма да те боли нито главата, нито коремът. Болките на корема произтичат от една храна, която не е сдъвкана. Храната трябва да бъде подходяща и добре сдъвкана.
Та, всичките противоречия в живота, всичките страдания в живота произтичат от едни неща, които не ни трябват. И страданията продължават, докато се освободим от това ненужното, което не ни трябва. Тука има едно изкушение, на което хората не могат да издържат. Вие знаете ли кое е най-силното изкушение? Малко хора има, които могат да издържат на това изкушение. Аз ще ви го кажа. Представете си, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голямо богатство. Ако вие го подарите на някого да го пази, той няма да ви го донесе. Защо трябва да го давате на друг, за да го изкушавате? Но не само това. Но и вие сами можете да се изкусите от този камък. Ти го дадеш на някого, този камък, и той като го вземе мисли как да го обсеби. И тогава ще се родят най-големите противоречия. Вие се запознавате с един богат човек и мислите как да му повлияете, да го имате на страната си, за да можете да черпите от неговите средства. Това е вече изкушение. Вие имате един професор и искате да се сприятелите и разговаряте с неговите деца, че да минете по-лесно на изпитите. Някоя мома срещне един красив момък и мисли как да го замотае. Също така и някой момък срещне някоя мома и мисли как да я замотае. Това е красивият камък, който утре ще ви го вземат. В които и ръце да влезе скъпоценният камък, човек не може да устои, иска да го задържи за себе си.
Може ли да ми направите един превод, кой е скъпоценният камък у човека? Това е личният живот. Да бъда аз щастлив. Да ми вземат камъка? Не го давам. И колко е, като дадеш този камък, после да го вземеш назад. Колко е мъчно човек да се откаже от себе си. „Дай го този камък!“ Ти казваш: „Какво ще остане от мене, като ми вземат моя живот?“ Този камък, който изкушава хората, е колкото яйцето на камилската птица голям. А пък има по-големи скъпоценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане. Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за да направи човек това! Не, със закон тази работа не може да стане.
Сега, единственият съвет, който мога да ви дам, приятелски съвет, е следният. Нито правило мога да ви дам, нито пък какво трябва да правите, а само един съвет. Той е следният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва да го върнем назад. Като го потърсят, да го върнем. Като го поискат, да го дадем. Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи истината в себе си. Той е камъкът на истината. Като дадеш камъка, ще познаеш истината. Като го обсебиш, ти не познаваш истината.
Трябва да ви обясня това: зърното, което остава в земята вътре, ако това семе не порасне, какъв смисъл има? Какво означава порастването? Семето, което е посято в земята и не порасне, то земята го е обсебила като скъпоценен камък и житото умира. Ако пък житното зърно порасне, то земята го дава навън. Земята ще ти го даде стократно. И казва: „Вземете си го назад.“
Та, когато това, което е посято в нас и минава като добродетел, знание, любов, мъдрост, когато това Божественото в нас порасне, ще даде плод. Даде ли веднъж плод, това показва, че ние сме готови да изпълним Волята Божия от любов. Това, което Бог ни е дал, да го върнем. Както е казано в притчата за петтях таланта: „И онзи казал: „Аз спечелих още 5 таланта.“ Казва му господарят: „Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе.“ Дошъл онзи, който имал един талант и го скрил. Господарят го попитал: „Какво направи с таланта, който ти дадох?“ Онзи казал: „Скрих го в земята.“ Господарят казал: „Вземете от него този талант и го дайте на онзи, който има повече.“ И всеки един, който има, ще му се даде.“
Та, тази е истината, която трябва да остане у вас. Нека скъпоценният камък във вас да расте! Като ви дадат този скъпоценен камък, посейте го, та като дойде Господ, да намери, че е израснал, завързал и узрял и ти да кажеш: „Господи, това, което Ти ми даде, аз работих с него и спечелих.“ За да се осмисли животът на Земята, ще работиш. Не може да се освободим от всички тези страдания на Земята, докато този камък не израсне, не цъфне и не завърже плод.
Ние говорим за любовта, за щастието, че много мъчно може да се обясни какви неща са те. Ние говорим за щастието, а пък сме нещастни. Ние говорим за здравето, а го изгубваме. Ние говорим за богатството, а виждаме, че не може да остане богатството в нас. Причината за това е онзи вътрешният страх, който има заекът: „Какво ще стане с мен, ако аз дам камъка?“ Има известни положения в живота, при които идеята може да стане ясна. Ако ви накарат да носите едно хубаво шише, с хубава вода, далече от извора и ви поискат водата, вие ще се подвоумите. Но ако дойдете при един хубав извор, то, без да ви кажат, ще излеете водата и ще турите нова. Но, далече от извора, ще кажете: „Трябва ми водата, как ще я излея!“ То е все същото изпитание. Писанието казва: „Това, което Бог ни дава, ние трябва да го дадем.“ Да не туряте в даването нещо безразборно. Не да каже, който дойде, за каквото и да е: „Дай ми това.“ Той може да иска, но тебе ти трябва. Но Бог, Който ти е дал, Той ти е господар, дай Му. Има два вида даване: има едно свещено даване, а пък другото го наричам обикновено даване, то е грехът. Със свещеното даване се издига човек, а при обикновеното даване, човек губи. Аз говоря за свещеното даване. Онзи, Който е поверил на тебе всичко, отдай Му всичко. По някой път знаете ли защо падат листата? Падналите листа, както и падналите плодове, са много добри философи. Падналите листа знаят много повече, отколкото листата, които сега израстват. Падналите листа преминават през страдания, а онези още не са минали страданията. Аз съм гледал стари хора. Старият казва: „Така един ден ще повехнете, ще паднете и вие.“ Така един ден със смирение трябва да слезете долу при дървото, да те носи вятърът навсякъде и пак да си благодарен. Листата един ден ще пожълтеят и ще влязат в един живот по-висок, отколкото тези листа, които сега израстват. Вие казвате някой път: някой брат падна. Има паднали братя, но те са окапали листа. Той е във втората фаза. От моето гледище, той не е паднал брат, а окапал брат.
Аз сравнявам това с онзи руски студент: Той се молил и искал да види Христа. Един ден Христос му се явява и му казва: „Не ти харесвам едното око – лявото ти око.“ Студентът взема свещта, туря лявото [си] око на свещта и го изгаря. Другите студенти казват, че е полудял. Питат го: „Защо направи така?“ – „Защото Христос ми каза, че не ми харесва това око. Той иска да остана с едното око. Възможно е да не съм разбрал Неговите думи.“
Това не е правият път. Изгарянето на окото, това е едно криво тълкуване. Не е този пътят. Може ли по друг начин да се поправи това око? Не трябва да се изгаря. Здравото око всякога може да помогне на болното око, а пък болното око никога не може да помогне на здравото око. Христос казва: „Извади окото си, което те съблазнява.“ Не, как? Има един друг начин за изваждане на окото. Ще влезете в едно противоречие със себе си.
Аз и друг път съм привеждал един разказ. Един млад момък, чието дясно око било извадено и бил с черни очи, се оженил за една мома, чието ляво око било извадено и била със сини очи. И двамата имали изкуствени очи, но всеки от тях не знаел, че другият има изкуствено око. Така живели, без да знаят това. Една вечер отишли на бал и всеки изважда при лягането едното си око и го туря на масата. Сутринта, при ставане, тя като пипала по масата, взела окото на мъжа си и турила черното око. А пък той турил нейното синьо око. Като станали сутринта, и се видели, че другият има едното черно око, а другото синьо. Какво излязло? Излязла истината, че и двамата имат по едно изкуствено око.
Ние често познаваме истината, когато си разменим изкуствените очи. И ти казваш: „Аз познах, че лявото око е изкуствено.“ Това не е познаване. Познаването на опакото на нашия живот не е познаване. Трябва да познаем онова, което носи в нас доброто, свободата, любовта. Това, което ни свързва с Онзи, Който ни е дал живота и Който ръководи живота ни тук, на Земята, и за в бъдеще. Не да се обезсърчим в сегашния живот. Трябва ли на човека да дотегне да обича хората? Не. Да дотегне на човека да бъде в смъртта, но да дотегне на човека в живота, тази идея е малко странна. Хората, на които е дотегнал животът, те са прави, те усещат, че в тях има нещо, което постоянно умира и човек иска да се освободи от него. Той е прав в това отношение. Но ако може човек да се освободи сам! Ангелът казва на Мария: „Божият Дух те осени. Това, което ще се роди от тебе, е от Бога.“ И Христос казва: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си, да бъде Твоята Воля.“ В последния час ако можеш да кажеш така!
Това са два момента: Да благодарим на Бога, че ни е дал живота и да благодарим на Бога, когато изпрати ангела при нас. Да благодарим на Бога, когато сме на кръста, и да благодарим на Бога, когато всичко трябва да дадем.
Изпяхме песента: „Кажи ми ти Истината“.
Това е разрешението на въпроса. По този начин сегашният земен живот може да се осмисли.
„Отче наш“
18-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 21.I.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
