„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета само част от 3-тата глава от Евангелието на Иоана. Никодим постъпи дипломатически, да привлече вниманието, че имат високо мнение за него. Христос отвлече вниманието в друга страна, Той [...] съвсем друг въпрос, казва: „Този въпрос не е толкова важен, друг въпрос е важен.“ Той задава друг въпрос: „Как може стар човек да се роди отново?“ (Учителят прочете до 18-ия стих.)
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение. Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен. Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето. Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как да не може да разбереш!“, изважда речник, вижда думите, да научи езика на това дете. Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш?] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб. Ако вие впрегнете един кон и той започне да рита с краката си и причинява болки, кой е причината за това? Провидението ли е причината да те рита? Ако не може с едно ритане да събори каруцата, втори опит да не правиш. Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може да я събори, може да си счупи крака. Разумният живот изисква. Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва да се пънка, да мисли, че с един пръст може да я бутне, да бутне тази канара.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света. Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали. Ред, порядък, закони, в обществото закони съществуват. От моето гледище не съществуват, правила съществуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може да се извършат правилно. Тъй, както ние намираме един закон да се свържат хората, да се оправдават, това е в един свят на безпорядък. Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам да изясня онези закони на природата.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва. Противоречието, което чувствувате, се намира в самите хора. Сега аз ще приведа онзи пример. Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна да чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта. Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване. Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се. Чета друг роман за любовта, току изпъкне друга картина. Един кафез, едно канарче или едно славейче, което пее, и то е любов. Туй славейче обича, него не могат да го впрегнат в каруцата, но за него затвор има. Казва [му]: „Ако пееш, ще те храня.“ Любовта е там. Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта. Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва. Тази рибка влиза, излиза, играе си. Той се любува и казвам: „Това е любовта.“ Чета четвърта книга, пак изпъква в моя ум една градина с плодни дървета, увиснали плодове; препоръчва плодовете, такива хубави плодове – пак любовна работа е това.
Коя любов да разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата? Ако си кон, ще те яздят, трябва да бягаш, силно да бягаш. Ако си птичка и имаш любов, трябва да пееш; ако не знаеш да пееш, любов няма да имаш, трябва да излезеш из кафеза. Рибата казва: „Ще влизам и ще излизам. Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
Тази любов вече съществува у нас. Хората са били като риби и като ябълки, като славеи и като коне, но не са разрешили живота. Че тази любов е отлична, отлична е тази любов, но тя е частична. Частична е в това отношение, че този кон може да живее и без услугата на господаря си. Господарят казва: „Ти, ако не си при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му? Той го държи в обора. Какво е научил конят? Научил е само да се надбягва. Надбягал няколко коне. Един голям беглец е. Или онова малкото славейче, и то се отличава, но какво е научило в този малък кафез от половин метър? Скача нагоре-надолу, какво е научило? Казва му господарят: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво нещастие може да се случи?“ По-добре може да живее това славейче в гората. Пък и на рибата и казва: „Ти ако не си при мене, знаеш ли какво ще стане?“ Тази риба може да живее в големите морета, пък и ябълката може да живее добре в гората. Това е частично разбиране на нещата.
Любовта е нещо съществено, без което не можем. Когато намериш един човек, когото обичаш, без когото не можеш и той без тебе не може, то е любов. [...]
Ти да съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш. Като се свърши веднъж, отиде вече. Тогава обяснява един автор, че първата проява на небесната любов каква била, как се запознават понякога хората с любовта. Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат да дойдат на Земята, а пък да ги накарат, те искат да бъдат с тях искрени, сами да си направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени. Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм да го пипна, да го облека?“, но и като го облече, ако рече да го съблече, не може. Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше да обличам този костюм?“ И след това, като дойде на Земята, стане вече на границата на земния живот. Назад да се върне не може, напред ще върви. Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за да се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как да се съблечеш. Не че не може да се съблечеш, мъчна работа е. И всичките усилия на Земята седят как да се съблечем от онова, което сме облекли.
Такъв е разказът. Ако го вземете в буквален смисъл, ще излезе едно голямо противоречие. Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за да се отучи. Мине година, две, не може да се отучи.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!“ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.
Сега, това е едната страна, или хубавата страна. Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва да научи какъв е смисълът на тия дрехи. Онзи, който ги е създал, той знае защо, те си имат свое предназначение. Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение. Ако животът съществува в тази форма, в която сме облечени, това не е развлечение, не е игра, това е установено. Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли да дадете отчет? Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш да кажеш кое е положителното и кое е отрицателното. Положителното в един живот е отрицателно в една друга фаза на живота.
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без да се изменя. Защото реалността е едно, само едно нещо има, което не се мени – това е Любовта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Мъдростта. Само едно нещо има, което не се мени – това е Истината. Те са 3 неща, които седят. Това са 3 велики атрибута на битието. Това са 3 атрибута на живота, на знанието, на онова знание, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Свобода, която в себе си няма любов, свобода, която в себе си няма знание, свобода, която в себе си не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой да те е ограничил, ти сам да се ограничиш. Там е истината.
Та, казвам: Тъй трябва да се обичаме в света. Тогава нашата обич [...]. Мене мнозина ме питат какво намирам в този човек. Казвам: „Какво обичаш в него?“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли си душата?“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли си, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?“ – „Предполагам.“ – „Ами ако не стане?“ – „Ще си изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава. При нея слуга не може да станеш и господар не може да станеш. При нея мъж не може да станеш и жена не може да станеш. При нея болен не може да станеш и здрав не може да станеш. При нея богат не може да станеш и сиромах не може да станеш. При нея праведник не може да станеш и грешник не може да станеш. Такова нещо е любовта. Контраст е това. Тя не се проявява във време и пространство. Само сянката и се проявява. Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което си зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което си видял, и оставаш да се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти. Ти казваш: „Видях реалността.“ Реалността е в онзи момент.
Сега, другото положение, което трябва да имате предвид. Съществува едно заблуждение, което е наложено от външните условия на живота. Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме си създали. Представете си, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят. Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината? Туй, което влиза през тази малката дупчица, вие ще го оцените и ще кажете: „Това е само.“ Вие ще имате едно погрешно схващане за светлината и едно погрешно схващане за топлината. Ако дойде някой да ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй? Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина! Толкоз години вече седя и тази малката топлина съм усетил.“
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не си струва!“ Кое не струва? Аз отговарям тъй: Не си струва да си при такава малка дупка. Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за да имаш ясна представа за онова, което те очаква.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник да дойде при нея. Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите си, облечен много хубаво, по модата, отзад. Тя като го погледнала, царската дъщеря, казва: „Този е, с хубавите дрехи.“ Тя на него хвърлила око. А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята? Кой е по-умен? Той ли е по-умен или царската дъщеря? Или слугата, който и обръща внимание? Кой е по-хубав? Царската дъщеря и неговият слуга си мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика. Защото има едно различие, което съществува във формата. Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в себе си. Онзи, който те обича, като види твоята погрешка, веднага ще извади хубавото от нея, ще види хубавото и ще каже: „Отлична черта.“ Той веднага ще види хубавата страна. Та нима един юнак, който вас ви защищава [от друг] един, [на] който му пръсне главата, какво ще мислите заради него? Че той жесток ли е? Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е? Кое е сега за предпочитане: бикът ли да пръсне вашата глава или този юнак да пръсне главата на този бик? Едно от двете ще стане: или вашата глава, или неговата. Не може ли сега средно положение? Не може.
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше да има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот. Ние казваме, че може. Може при съвсем други условия, при един разумен свят. Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва да постъпи. Даже, в стария живот, когато Господ искаше да избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и си отиде. 180 000! Сега, разбира се, това не е правило. Туй, което е станало преди години, то не е правило за нас. Трябва да се измени методът. Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва да окачи тоягата горе, трябва да внесе друг закон. Синът не се дава да го бие баща му. Казва: „Едно време, когато не разбирах, ти ме налагаше; аз разбирах повече тоягата. Сега разбрах тоягата, видях, че е глупаво. Сега ти няма да ме биеш. Кажи ми едно разумно слово, да разбера словото ти. Аз съм готов както слушах едно време тоягата, сега тебе да те слушам. Като ме шибаше тогава с тоягата, аз казвах, [че] ще извърша всичко.“ Бащата казва: „Синко, аз искам сега да слушам.“
И ние се намираме, някои от вас се намират във фазата „Господарят окачи своята тояга“. За някои държи още тоягата, но за някои едва се е окачила тоягата. Казва: „Окачих я, ще ви говоря.“ Ако вие не разбирате, каквото той ви говори... Не вярвам, ще го разберете. Защо аз мисля, че ще го разберете? Понеже вие разбрахте тоягата и се подчинявахте на тоягата. Много по-лесно е да се подчинявате на другото.
Та, казвам: Настава тази фаза, дето ние трябва да влезем в разумното, понеже нашето съзнание се е разширило вече и по законите на живота ние сме влезли в една нова област. Тия хора, с които живеем, те само щадят енергия. Ти не може в невидимия свят да заставиш никого да те бие. Ти да накараш в невидимия свят един да те бие, то е да изхарчиш голяма част от своята енергия нахалост. Те предпочитат да извършат много други работи, но не да се занимават с това. Той може да направи хиляди добрини, но не [да не] престъпи, така, както ние мислим, ако човек се наказва по един начин, той ще се поправи.
Сега ние схващаме: новите веяния са това в човешката душа, в човека. Човекът, това е душата, в нея са вложени всичките възможности, чрез които човек може да се подигне и може да постигне във времето и пространството. Всичко онова, към което той има разумни тежнения, един разумен стремеж, всичко може да постигне; стига така да бъде планомерен, може да постигне. Всички влизания в стълкновение, понеже разумният свят не обича стълкновения... Всички небесни тела, които се движат, не са в стълкновение, понеже има грамадно пространство между тях. Така и човек не трябва да бъде в стълкновение. Запример, всеки може да стане един виден музикант, но как? Чуваш един певец пее – да ти трепне сърцето. Като пее, взимай участие и ти, ще се научиш да пееш. Ти като го слушаш, свие ти се сърцето, нищо няма, обезсърчиш се, ти не си за певец. Аз ако съм на вашето място...Този певец пее, защото аз пея. Ако аз не пея, той не може да пее. Тогава казвам: „Пей ми ти сега!“ То е едно отражение на мене, понеже аз искам пък да пея на него. Казвам: Пея много добре. И един ден като искам, и аз може да пея.
Мислят един поет, който създава известна поема и я дава. Едно дете му казва: „Как да декламирам?“ Туй дете излиза и казвате: „Много хубаво пее.“ Какво ще кажете? Аз съм туй дете. Той сам не може да декламира като туй дете и може по-хубаво, но то иска да види обективно, вън една своя мисъл изнесена. Ако някои от вас не сте певци, той иска да събуди обективната страна на известна дарба. Да види един човек, който пее хубаво, да се роди любов към пеенето у вас.
Не зная колцина от вас сте се занимавали с философията на музиката. Може да си послужа с едно музикално обяснение, най-мъчното може да се изнесе. Представете си, че известна песен започва от „до мажор“, вие искате да вземете „фа“, питам: следующата нота в какво трябва да бъде – в секунда, в терца, в кварта или в квинта? Ако първото отношение на „фа“, понеже има възходящо и низходящо положение, понеже [е] в терца, тогава следващия момент на „фа“-то пак трябва да вземете, след като вземете другия момент, в кварта ли трябва да го вземете? Ето философията на хубавата музика. Някой път една кварта, която следва след терца, е хармонична, а някой път трябва една квинта или пък трябва секунда. При това, не е само това. Но „фа“-то как трябва да го вземете?
Имате основния тон „ре“. Следующия тон как трябва да го вземете? В осмина или в шестнадесетина или в тридесет-и-вторина?
Нотите са живи. „Фа“-то в дадения момент показва всичките материални условия, при които твоят живот трябва да се развива. Следователно трябва да знаеш какъв материал ти трябва от тази материя. Ако вземеш повече от „фа“-то, веднага ще спънеш песента. Ако вземеш по-малко, ще спънеш песента. В дадения случай трябва да знаеш колко трябва да вземеш. Ако вземеш „ре“, той изменя израза на песента. Ти имаш известен материал, който трябва да обработиш, трябва да знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва да вземеш, какви трептения трябва да му дадеш. След туй трябва да знаеш едно установено движение и на това израз да дадеш. То е вече в „сол“. В музикалните цветове израз ще дадеш. После, почивателната станция в музиката, това е „ла“. Трябва да знаеш колко време трябва да се спреш.
То е вътрешната страна на музиката. Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само да вземеш известен тон. Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах да се смени, да кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота. Трябва да внеса малко злато. Ти ако го вземеш по обикновен начин този тон, нищо няма. Но има известни трептения, един тон ще го вземеш. Например „до-до-до“. Като вземеш правилно това, ще почувствуваш свещен трепет, нещо ще трепне под лъжичката, една нова мисъл ще дойде в ума ти. Вече при „до“-то ти си попаднал в естествения жив процес на музиката. В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока. В този тон чувам нещо разумно, което говори и отговаря, в мене се влива известна енергия.
Някой може да каже, че това са ред заблуждения, халюцинации. Халюцинация има само за глупавите хора. За разумните хора няма никаква халюцинация. Халюцинация има за невежите. За любещите, за разумните, за хората, които обичат, няма никаква халюцинация. Халюцинацията, това е сянката. Аз познавам сянката. От сянката плодове не се берат, но от дървото се берат. Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация. При халюцинацията нещата не са реални, човек винаги губи. При реалността човек печели.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва да направите опит върху себе си. Вие чакате след вашата смърт да ви се открие другият свят. Може да вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е да се открие другият свят преди да сте умрели. Един господин от Варна ми разправяше: „Аз – казва, – се научих на един урок. Аз бях голям безверник, не вярвах. Направих си голяма къща и дойде един господин, казва да туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава. Казвам си: „Ще си изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този да го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата си, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах. Три години седя, но нищо не плати. Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма да бъде, а не вярват в туй, което е. Не туряй този, който много обещава.
Тогава да ви представя друг пример. Отива един слуга както при Димитровден да се цани. Наредили се трима богати. Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може да ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал. Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година. И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева. Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец. Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма да те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен си.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но си добър господар. Сигурни са стоте лева.“
Сто лева, дадени с любов, са благословение. Сто лева без любов нищо не носят на човека. Малкото, дадено от сърце, е хубаво. Онзи, който те обича, привлича тези пари. Онзи, който ти дава без сърце, не си струва, нищо няма да ти даде. Той завлича и онова, което ти си имал. В света е важна онази обич, която може да дадеш на когото и да е. Тъй че, да обичаш някого заради някого. Хората може да се обичат само заради Едного в света. Ти обичаш известно семейство за кого? Само за Едного. Ти обичаш банкера за [какво]? За парите. Ти обичаш учения човек за какво? За знанието. Ти обичаш силния човек за [какво]? За силата. Изчезне силата – и любовта изчезва. Изчезва богатството – и любовта изчезва. Изчезва знанието – и любовта изчезва.
Казвам: В света има само една реалност, която не се мени. Тя е реалност. Аз го наричам Божественото в света – когато ти заради самата любов обичаш някого. Защото ти, като обичаш, не е във формата. Днес ти влезеш в тази къща, обичаш къщата, тя е хубава. Влезеш в друга, и нея обичаш. Детето дойде там, всички обича. Ти казваш: „Дето е то, там е и моята любов.“ Ние нали обичаме света, дето слънцето грее. Може ли да обичаме един свят, дето слънце не грее?
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е да знаеш как да обичаш. Обичай я, тя ще те пази, ще ти постави венец на главата. Всичко ще ти даде, тя ще те подигне. Никой не може да направи, което тя може да направи. Онова дете, нали има един разказ, този излъгало, онзи излъгало. Лъжат се само глупавите хора. Умните никога не се лъжат. На едно шише може да му кажеш: „Изсипи се!“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор? Той си тече и извира непрекъснато. Казвам: Всяко шише, което може да се обърне и да изтече, ти него може да го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже. Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз си мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти си от шишетата. Имах лошо мнение, но такива са понятията, такива са схващанията на човека. [...] Няма нищо, ще се оправи тази работа. Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
Сега не се спирайте върху себе си. Вие искате да знаете. Някой от вас иска да знае какви ще бъдат моите заключения. Никакви заключения. Аз никога не правя заключения. Никога не заключавам. Аз повече отварям навънка. Като намеря някой кон, който има юлар, извадя юларя и хайде вън в гората. Като намеря празно шише – „Хайде да се напълниш!“ Като намеря птичка, затворена в кафез – хайде навънка. Като намеря риба в шадраван, казвам: „Хайде в голямото море!“ Като срещна дървото, казвам: „Слушай, какво искаш от мене?“ Там работата е по-трудна – да извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска. Главата е оплетена в този материален свят, да го извадиш, да го не повредиш, че да го занесеш някъде. Големи жертви се правят. Не само да го пренесеш, не да го осакатиш, но нито едно клонче да не осакатиш.
Аз съм срещал много хора, които мязат на дървета. Казва: „Много мъчно е да се обичаме. Много мъчно е да те обичам, много мъчно е да те извадя от ония условия, без да те осакатя. Ако ще те осакатя, по-добре е да си седиш на мястото. Сегашната любов струва повече, отколкото моята. Каква е тази любов, която ще те осакати?“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място. Това са задачи на умните хора в света. Това са задачи, с които вие трябва да се занимавате сега. Някои от вас се занимавате с любовта за парите, обичате парите. Не е лошо да обичате парите, но трябва да знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода. Какъвто контракт и да имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
Сега, да дойдем до онова положение. Мнозина от вас носят едно минало, което не е наше, не е ваше положение. В магията твърдят, че има хора, които могат да изменят формата, да те направят едно животно. Тебе и учен човек може да те направят. Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли] да те направя един човек? Аз говоря от това гледище. Тогава питам: Ти имаш съзнанието на един човек, [а] имаш формата на едно животно, какво ще кажеш? Не си искал да станеш животно, а си станал. Не от собствена воля, някоя друга воля те е направила. Казваш: „Как може да бъде това безобразие?“ Не искаш да станеш войник, да убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник. Не искаш да станеш палач, да убиваш хората, да теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?“ Кръчмар не искаш да ставаш, да опропастяваш домовете и при това ставаш. Кой те направи? Някой магьосник. Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който да е постъпил по свои собствени показания? И кой е постъпил по чужди указания? Кои хора са свободни?
За мене е по-хубаво, ако сте свободни да постъпите по вашата воля – аз се радвам. Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва да знаете истината. Ние казваме, че има ред слабости. Мислиш нещо и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия.“ Че, самоубийството у тебе ли е? Кой вмъкна тази идея в главата ти? Казва: „Не ми остави едно въже да се обеся.“ Това са чужди мисли. Това не е човекът. Това е посторонна философия на живота. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите. Ще имате само страдания.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл да развали деянията на дявола. Христос дошъл да покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали. И в съвременното общество какво се проповядва? Че заблужденията не са освободени. Моисей проповядва едно учение за любов, 10-те заповеди. След туй туриха нещо, което ни най-малко не обясняваха 10-те Божи заповеди. Съвсем друг, чужд закон. В християнството имаме пак повторение на същата история. Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството да живеят религиозно. Туриха религиозни вярвания по християнски. Туй не е никакво християнство.
Християнството е религия на освобождение от заблужденията. Най-първо, трябва да се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали. Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи да се роди човек. Новото избавление. Роденото от плътта разбира старото учение, старите навици, старите традиции. Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото. Това е човешката страна. Казва му: „Как е възможно това да стане?“ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек да влезе в утробата на майка си?“ Каза Христос: „Може само по един начин. От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново. Така разбирам.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до истината, като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй.“ Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. След като се отвори вратата, вие ще влезете в друга съблазън, ще кажете: „Какво ли е?“ Като влезете, то е страхът. Бъдете смели. Като се отвори тази врата, влезте вътре, пък нека става каквото ще. Понеже сте влезли в този път, по същия начин вие от обич облякохте тази дреха. Сега на другата витрина вие по същия начин, както влязохте в този свят, ще влезете вътре. Не бойте се.
Казвате: „Какво ще стане с мене, ако повярвам?“ Какво ще стане с тебе, ако не повярваш? Ами ако си учен човек, какво ще стане? Ако останеш такъв, какъвто си, какво ще стане от тебе? От тебе трябва да стане нещо. Какво трябва да стане сега?
Ще ви приведа разказа за просото. Отиват житото, ръжта, ечемикът да освобождават света, воюват и оставят просото да отглежда света. Дали му наставления какво да прави. То казва: „На млина да ставам ли?“ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам да ставате на млина. Хлябът, то е същественото. Просото, ако може да стане на хляб... Но просото на хляб не става, боза става. Като се върнало житото, светът се оплакал и казва му: „Моля ти се, втори път не ни оставяй на просото. Дотегна ни, омръзна ни само боза. Хляб не видяхме.“
Не ви трябва боза, не ви трябва шербет, хляб ви трябва и вода, нищо повече. Не съм против бозаджиите, не съм и против шербетчиите, но само за изяснение. Понеже бозата не дава същественото. Тя е временно удоволствие за разхлаждане. Важното може да дойде. Веднъж в годината боза да пиеш, разбирам, но всеки ден да пиеш боза? Някои препоръчват, че бозата е като бирата, оправяла човека. Много се лъжат, че бозата ще оправи човека. Оправя го, да. Бозата ум на човека не дава.
Всички ония неща, които ферментират, живот не дават, туй трябва да знаете. Туй, което ферментира, то е процес. Има вече част от този процес. Аз не засягам външната и вътрешната страна. Не че е вредна бозата. Онзи човек, който иска да се сдобие с нещо съществено, това са живите светии, може да си направи една боза, която не ферментира. Може и вода. Има боза, която не ферментира. Може да направиш пиво от ябълки, което не ферментира. Трябва да знаеш онзи закон на ферментацията.
Аз турям закона още по-далеч. Всяко чувство, което ферментира, всяка мисъл, която ферментира в човека и всяка постъпка, която ферментира, тя не носи живот, тя носи ограничения. Всички ония мисли, всички ония желания, всички ония постъпки, които не ферментират, стават на хляб, като нещо съществено. Това са условията на новия живот. Туй изисква сега да се роди човек. То е общо разбиране да се роди от дух и вода. Той трябва да знае в какво седи същественото в живота. Тогава той ще обича себе си, ще обича своите ближни, ще обича и Бога в себе си, ще обича Онзи, Който му е дал живот, ще бъде радостен и весел. Като погледне на света, ще бъде радостен, че е дошъл в туй Царство, дето всичко може да люби, няма друг свят освен този. Не говоря за човешкия свят, [а за] Онзи, Божествения свят. Няма друг свят. Има много светове, но Божественият свят включва всички светове в себе си. Божественият свят, който е един и който е всичко.
Обичайте хората заради Любовта. Обичайте хората заради Божественото знание. Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях. Обичайте себе си заради Бога, Който е във вас.
„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“
16-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.I.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
