Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Размишление
Ще ви прочета 45 глава от Исая.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега. В човешката душа има известни преплитания, които затъмняват неговите познания. Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва да знае и към онова, което човек може да направи. Някой може да каже, че има познания. Той може да има едно относително познание.
Сегашният свят е пълен само с противоречие по своите познания. Например във вас има едно противоречие. Вие мислите, че само младите трябва да пеят, а старите трябва да мълчат. Аз казвам тогаз: Болните трябва да лежат, а здравите трябва да ходят. Здравият ще ходи, понеже не може да лежи, а болният не може да ходи. За здравия е наказание да лежи, а за болния е удоволствие да лежи на кревата си. Това е само едно пояснение, за да дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
Някой казва, че е израснал. Някои от вас вече сте достигнали до върха на вашето физическо растене. Повече нито един милиметър на можете да израснете. Човек израства до 1.60 м, до 1.70 м, до 1.90 м. Тук имаме един брат, който е 1.95м. Няма по-висок от него. Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой да се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем да се похвалим. И със своята сила човек не може да се похвали. Донякъде може да се похвали със своето знание. Единственото, с което човек може да се похвали, то е неговата доброта. То е онзи, мекият елемент. Не разбирайте по доброта една добра постъпка. То е друг въпрос. Добротата е онова непреривното, което подтиква човека към онзи Божествен свят. Добротата е онова, чрез което човек върви към Божественото. Само чрез нея, човек може да постигне желанията, които има.
Ние имаме още постижения. Какво сме постигнали? Имаме известни постижения, но след няколко години вие ще бъдете разочаровани в тези постижения, които сега имате. В света почти всички хора ще се разочароват. От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив. Дан Колов, в Париж, победил турчина. Ти се бориш със своята съдба и тя ще те събори. Ще признаеш, че тя се е качила на гърба ти. Какво трябва да правиш? Ти ще кажеш: „Такава е Божията воля.“ За глупавите такава е волята Божия, а за умните, другояче е волята Божия.
Сега друго, някой е достигнал до нещо и казва: „Мене повече не ми трябва.“ Прави сте. Много умен отговор. Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти си турил 10 килограма на гърба си за екскурзия и казваш: „Не искам да се уморявам.“ Тръгнеш на планината и да допуснем, че нямаш нищо на гърба си. Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите. Какво ще правиш тогава? Не си разрешил въпроса. Ние всички искаме да се освободим от мъчнотиите, но трябва да знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна. Всяка мъчнотия носи нещо ценно в себе си. С мъчнотиите е лошо, но без тях е два пъти по-лошо. Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден. Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и да е, ще намерите нейните разрешения.
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“. Какво означават тези три неизвестни? Какво означават х, у, z? Тези три неизвестни, от моето гледище, са три различни идеи. Хикс е онова семе, което съм посял са земята. Дали ще изникне или не, това е неизвестно. Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“. А когато искам да зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“. Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея. Хикс, това е кръга, на който двете половини са обърнати с гърбовете една срещу друга. Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна. В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините. Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може да направи. Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават. Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат. Имат си известни правила, известни закони. Някои даже вие не ги знаете. Изчисляват с каква бързина се движи луната и слънцето. Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето да се завърти около един център. По-напредналите души се занимават с движението на слънцето около великия център. Този човек, който е започнал да се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
Според мене, онзи който мисли за Бога е по-умен, отколкото онзи, който не мисли за Бога. Някои казват: „Да вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това. Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората. А пък всъщност животните са роби на хората.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска да ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли да се примирите по някакъв начин?“ – „Не може! Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка. Мравката казала: „Моята работа е свършена без тази трошичка.“
Често хората имат такива малки трошички, които ги спъват. Като им се вземе тях, те се спъват. Има ли някой от вас, който да не се спъва от такива трошички? Няма да го доказвам, това не ми е целта. Това е едно животинско състояние. Това е ограничение на съзнанието и на самосъзнанието на човека. Това е едно животинско състояние. От това положение всеки един трябва да излезе.
У вас седи идеята: „Не може ли някой да ни избави от това положение?“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва да излезе навън. Самото пиле трябва да извърши известна работа. Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва да свършим. Тя е много малка. Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката си. А пък да стъпиш на краката си, това значи да стъпиш на доброто, което е в тебе, да застанеш на онова, разумното, с което всякога може да работиш и да бъдеш победител в света. Не да се заробваш, но да се освобождаваш, да освобождаваш себе си и окръжающите. Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава. Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча. Поради препятствието стълбцето, което е поникнало от зрънцето, се е изкривило. Тогава вдигнете тази плоча и освободете това растение. Видите две растения, че са се преплели едно в друго – разплетете ги, ако можете. Спрете се, това е една услуга. Или срещнете, че двама хора спорят за нещо. Ти казваш: „Колко са глупави!“ Вие не разрешавате правилно въпроса. Ако се карат двама души, това не е глупаво, а е умно. Това е въпрос за живот между тях. И същевременно, това е предметно учение заради тебе. Ако вие не разрешите това предметно учение, вие ще се намерите в тяхното положение. Провидението ви представя това, като предметно учение. В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение. И ако вие решите това предметно учение, ще се изясни пътя, по който вървите.
Ще кажете: „Защо света е така създаден?“ Това е друг въпрос. Оставете го! Но всички задачи трябва да се разрешат. Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва да се живее.
Да допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца. Умният ще пусне най-първо овцата, а глупавият ще пусне най-първо вълка. Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода. Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва да го превъзпитате. Вие казвате, че овцата е много кротка, понеже пасе трева, а пък вълкът е жесток, понеже яде овцете. Вълкът не плаща за това, което взема. Всичките му заемодавци ходят да го гонят. Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща. Ако вие не можете да изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете да направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка. Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата. Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата. До сега никой не е намерил вълкът да е оправен, той е все сухичък. Коремът му е хлътнал и никога не можеш да видиш вълк да си е дигнал опашката нагоре и да я маха. И вълкът постоянно мисли. Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието. Ако в него имаше силно обоняние, той щеше да бъде два пъти по-лош. Но той вижда много надалеч. Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца. И като я хване за врата, тя като че ли престава на него. Бягат заедно. Той я побутва за крака, както пристанала мома.
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим. Не трябва да се възмущаваме от лошите хора. Трябва да преценим техните постъпки.
Когато вълкът задигне една овца, с какво действие започва? Хване една овца и я води. Това е събиране. Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря. Вълкът има плюс, а овчарят – минус. Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса. Овчаря вече има умножение, но това вече не е на физическото поле. Овчаря вече има физическа опитност. Овчаря си е умножил знанието. Той казва: „От где е влязъл този вълк през тази дупка?“ Това е умножение на знанието му. Но това умножение не е на физическото поле. Овчарят има загуба на физическото поле. Овцата е отишла, но има умножение не на физическото поле, той мисли. Та, при някои несрети в живота, вие имате умножение като овчаря, ако придобиете известна опитност.
Вие принесете действията и постъпките във вътрешният живот. У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете. И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света? Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не и вземе млякото и вълната, а и взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси. В къщи имате струпани дърва и печка. Стане студено, вие туряте дървата в печката и запалите. Изгарянето на дървата, какво е? Дървата са овцата. Горенето вътре, това е вълкът, който е изял овцата. А пък вие сте овчаря, който е изгубил овцата. Вълкът е вашата печка.
В българския език думата „вълк“ започва с буквата „в“, на английски с буквата „w“, на френски с буквата „l“, на турски с буквата „k“. „W“ е материалистичен знак. То е последната буква на европейците. Но в материализъма, ти винаги ще чувствуваш последствията на нещата и ще знаеш истината.
Вълкът е много страхлив. Всякога лъжата и страха вървят заедно. Страхливият лъже. Който лъже е страхлив. Ти искаш да бъдеш смел в живота. Ти не може да имаш постижение в живота си, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот. Защото за всяко едно постижение се изисква смелост, всяко едно съмнение показва страхливост. Човек, който се съмнява, е страхлив. И по някой път, този, който се страхува, извършва някое престъпление. Ще ви приведа два примера, за да се ползувате. Не съм ги привеждал до сега. В древността минава един адепт, учител. Върви като обикновен човек. Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава. – „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко. Ти познаваш ли ме? Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш да бъдем приятели. Ако не искаш да вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и си тръгва по пътя. Това е природата. Каквото ти дава, вземи го и си върви. Инак, тя ще те върже и ще те остави.
Втори пример, как да разрешавате противоречията в света. Този пример, който ви давам, няма да го разправяте. Нямате право да го разправяте. Той е много комичен. Един богат, скържав милионер обичал да се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и си отивал. И всички бръснари се изпоплашили. Хубаво го бръснели, но не плащал. Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли да ме обръснете?“ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз си свърших работата. Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва да ми платиш. Половината – Божията работа, извърших. Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че си много умен, като си направил договора с Господа. Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
Ние трябва да се спрем и да видим, какво трябва да се прави в света. Ние често злоупотребяваме със знанията, които имаме. Така всеки един човек създава неприятности на самия себе си, а косвено и на другите. Първото правило: С Природата не спори! Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
Има въпроси, които не са разрешени. Вие трябва да ги разрешите, трябва да има във вас едно приложение. Трябва времето ви да е разпределено. Колко трябва да четете, колко от времето си трябва да употребите за правене на добро и колко от времето си трябва да употребите за физически упражнения. Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав. Каквото и знание да дадеш на болният, това знание няма да го ползува. Най-първо човек трябва да е облечен с една дреха, която трябва да съставлява една същина на неговото същество. Топлината се явява там дето има едно голямо противодействие. Топлината се явява винаги в центъра. Центъра е местото дето има най-голямо съпротивление.
Някой път вие искате да отидете при Бога. Вие даже не разбирате каква е идеята. Какво значи да отидете при Бога? Когато вие се натъкнете на земята на най-големите противоречия, тогава вие сте при Бога. А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога. И при това щастливият човек иска да отиде при Бога. И нещастният иска да отиде при Бога. Но идеите им имат всъщност диаметрално противоположни направления. Онзи, щастливият, който иска да отиде при Бога, той е далеч. Той трябва да се върне. Той мисли да стане по-щастлив. Не, той трябва да стане нещастен, защото за да отидеш при Бога ти трябва да станеш нещастен. А да се отдалечиш от Бога, трябва да станеш щастлив. Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам да отида при човека.“ Всички са били свободни. Волът е дошел при човека да го върже с въже и да го тури в обора. Дошле конете, и тях турил в обора. Овцете също турил в техния апартамент и им казал: „Идването от вас, а пускането от мене.“ Дошли кокошките – турил ги в курника. Те казали: „Да си вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща да си вървят. Това е един символ, който е верен.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора. Всеки един човек има една потаена идея – иска да се издигне и да заповядва на света. Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори. Благочестивият се моли на Бога, но се моли до кога? Онзи, който иска да заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече. Най-първо, той обикаля банкерина и после банкерина обикаля около човека. Една котка обикаля около тебе, но като и дадеш парче месо, тя си отива и не се вижда вече.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата. Дошла котката и дърпала кокошката. Котката и момата дърпали и най-после кокошката била задигната от котката, която избягала по керемидите. Котката казала: „Тази кокошка е за мене!“ Вие казвате: „Смешна работа е това!“ Но дяволът, като дойде при тебе, взема твоето добро, твоята кокошка. Ти не си ли бил онзи, на когото кокошката е взета? Изисква се смелост в дадения случай. Домакинята не трябва да оставя кокошката на верандата. Тя, като я оскуби, трябваше да я заключи в долапа.
Вие ще кажете, кого визирам? Този въпрос е свързан с въпроса за нашия растеж. До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем. Ние трябва да израснем. Не е въпроса в страданията. Никой не може да избегне страданията. Ако някой мисли да избегне страданията, той се мами. Невъзможно е това. Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях. В страданието има една хубава страна. И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна. Аз говоря не за онези страдания, които ние си причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека. Статистиката показва, че ония деца, които в ранна възраст са боледували, са по-издръжливи, отколкото ония, които не са боледували. Последните, щом ги хване една болест, веднага капитулират и умират. И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
На вас ви трябват някои методи, с които да работите. Например, някой път вие казвате, че човек трябва да се моли. Какво разбирате под думата молитва? Идеята да се молиш, трябва да бъде много ясна за вас и определена. Какво разбирате вие по думите: „Трябва да ядем!“ Това е определена идея. Трябва да ядем, трябва да пием вода, трябва да дишаме, трябва да гледаме, това са необходимости. Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва да се молиш. Ти казваш: „Не може ли без молитва?“ – Не може! Ти, като престанеш да се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не си сънувал. Ти казваш: „По кой начин да се моля?“ Ти ядеш, най-напред ще вземат участие 32 зъба. Имаш 32 слуги, музиканти. Ще почнат да свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента. Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше да яде?
Как трябва да се разправиш със страданията? Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания?“ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло? Не, той може да ви причини страдание от много голяма обич. На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл. Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие? Ако ни попитат как бихме искали да се уреди животът ни, как ще го уредим? Този план, който сега е в действие, той е най-добрият. Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
Но страданията не трябва да се повтарят по един и същ начин. Не трябва да предизвиквате едно и също страдание. Всяко едно страдание трябва да е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва да се повдигнете в умствено и във всяко отношение и да придобиваме сили. Я вижте този българин, който се е борил с Мустафа. Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите. Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили. Но когато излезете от арената все се упражнявате. Когато вие излезете като борец, да не станете посмешище. Все таки, някой път, ще претърпите няко[я] катастрофа. Трябва да схващате живота малко по другояче. Най-великите певци, които сега пеят, едно време са били безгласни. Те са били безгласни риби. Най-хубавите птички, седят в кафези. Рибите казаха: „Хайде да попеем!“ И станаха птички и почнаха да пеят и намериха кафеза. Сега птичките трябва да се упражняват да излязат от кафеза навън. Рибите не пееха, понеже нямаха никакъв идеал. Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва да се хвърчи и да се пее!“
И хората почти са налучкали същия път. Момите и момците за какво пеят? Вие ще ме осветите по този въпрос. Аз се досещам малко, но искам да проверя дали моята идея е права. Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за да се потвърди. Защо старите не пеят? Защо старите стават безгласни риби? Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не си струва да пееш.“ И почват да мълчат. Ако една птица не пее, да отворят кафеза и да я пуснат. Старите са умни, те мислят да излязат от кафеза навън и за това не пеят. Аз така се досещам. Но ако аз бях една птица, която пее, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да се разтопят всички телчета на кафеза и да стана свободен. Кое е новото пеене? Това пение в кафеза да изчезне, но да пея свободно в природата. Не да пееш и да се окайваш, вътре в себе си, но да знаеш, че пеенето е една сила. Имаме пред вид, чрез пеенето да се усили вашата дихателна система. За това ви поощрявам да пеете. Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Гдето и да е, по пътя, у дома си и пр. А пък, при хората, пей при някои необходими случаи.
Да ви дам сега едно обяснение на първото упражнение. Едно време вие сте били мъртви и не сте могли да мърдате. Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах да си дигам ръцете. Благодаря ти, че ги дигам. Едно време не можех да клекна. Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва да преведа тези думи. Клякането е правене на погрешки, а ставането е изправянето на погрешките. Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“ Да кажем, че ти искаш да седнеш на един стол. Като седнеш на стола, ти учиш. Слушаш лекция. А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена. Значи, навсякъде в живота, ти се упражняваш. Във всяко едно ходене, трябва да има смисъл. При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва да го превеждаш. Всяко едно движение в света е осмислено. То е ценно, само когато е на местото си. Щом няма връзка, няма резултат. Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат. Когато човек мисли, той трябва да постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
А когато се казва, че човек трябва да стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва да бъде разумен. Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога да се навеждам. Едно време не можах да се навеждам.“ Дигна нещо. Зарадвай се, че можеш да направиш едно малко добро. Някой път ще се намираш в голяма мъчнотия. Минава някой ангел или друго някое същество, което е завършило своята еволюция, своето развитие. Ангела идва, навежда се и ти помага. И ти почувствуваш радост. Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще си каже: „И аз бях едно време в такова положение. Я, да му помогна!“
Ти трябва да направиш, във всички случаи, най-малкото добро. Вие всички седите и казвате: „Да станем добри! Като завършим развитието си и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва да правите упражненията, сега трябва да правите доброто. У вас често има следната мисъл: „Защо сме дошле тук, каква е моята цел?“ Глупави работи. Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях да съм най-големия глупец. Аз не дойдох, за да си дадете мнението за мене. Вие трябва да се учите и нищо повече. Вие имате едно мнение за себе си, какъв сте вие. Аз как ще позная Бога? – От онова, което е вътре в мене. Аз не мога да позная Бога вън от себе си. И после, всякога мога да позная истината, дали право мислите или не. Вие казвате: „Вече ми дотегна света!“ Някой си е затворил очите, тъмно му е и не може да ходи. Тогава да си отвори очите, за да приеме светлината.
Всеки един човек е една възможност за тебе да можеш да се ползуваш и тогава няма да се спъваш.
Някой път казваш: „Какво мислите за Кришна Мурти?“ Нека Кришна Мурти да отговаря за себе си. Или казвате: „Какво мислите за Христа?“ – Питайте Христа.
Ако искате да ви покажа нещо съществено, аз съм готов да ви покажа. Вие не знаете да пеете. Мога да ви покажа някои правила за пеенето. Но да седна да ви забавлявам, не. Аз си имам друга работа. Когато себе си забавлявам, аз забавлявам и другите. Но, когато себе си не забавлявам, аз и другите не забавлявам. Когато на себе си пея, пея и на другите. Но когато на себе си не пея, не пея и на другите. Свършвам половината работа за Бога, а пък за другата работа, ще платите. Вие искате да обръснат цялото лице без пари. Не, аз не бръсна никого. При сегашните условия, да се бръсне човек не е изкуство. То е от немай къде. Защото в тази брада могат да влязат паразити. Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие. Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не си бръснете брадата и ако се бръснете, турете си поне шалове.“
В този клас, всички вие сте заприличали на американците. Много се бръснете. И за бръснене не плащате и после се оплаквате, че не вървят работите. Сега за вас думата „бръснене“ е двузначуща. В думата „бръснене“ трябва да се намери съществената идея. Трябва да се очисти езика. Под думата „бръснене“ трябва да се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение да не и се дава. Стенографите пишат тези работи. Няма какво да ги пишат.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух. Това трябва да развиват сега всичките. Тук има и стари братя. На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва да постъпвате. Няма да ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек. За мене и като живеят хората щастливо и като живеят зле, пак ми е приятно. Вълкът, след като изял овцата, овчарят е добил известна опитност. Едно нещо е важно: че не могат да бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай. Щастието на едного е нещастие за други. Това е поради неразбиране. Но в дадения случай и вълкът може да бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен. Това трябва да направите вие. Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в себе си. И всичките тези характерни черти, той трябва да ги присади в нещо мощно. Сега ние сме дошле за изправление. Но не само да се изправим, но и да използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва да се прави вече? Ние остаряхме, ще се мре.“ И мислите какъв ще станете на онзи свят. Като умрете, ще се подмладите. Сега може да сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца. От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка си. Като влезете в онзи свят, ще се намерите като някое дете захвърлено на пътя, ще плачете. Някой ще ви намери и вие ще се приютите. Някой ще ви утешава, ще ви разправя за законите на онзи свят. Онзи свят прилича на този, но има някоя съществена разлика. Докато майка ви, ви поясни работите там, докато свикнете с онзи свят, ще забравите този свят и ще работите там. Както е почти в този свят, така е и в онзи свят. Има една аналогия. Но тази аналогия не е едно знание. Вие били ли сте там, за да проверите, дали е верно това, което аз ви казвам? Вие ще кажете: „Дали е така?“ Имате право. Не ви казвам да вярвате.
Каква разлика има между здрав и болен човек? – Болният лежи, а здравият ходи. От части е така. Но, по някой път и болният може да ходи. Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие. А пък здрав човек наричам онзи, който е бодър и доволен. Той казва: „Мене не ме интересуват юрганите и креватите.“ Ние се смущаваме от онова, което става в света. Важно е онова, което мога да направя. Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги. Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат. Та сега ние имаме нужда да изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи. Светът не се е освободил, понеже не го правят сега хората. Те не мислят. Ако мислеха, то света щеше да бъде свободен и докато хората не почнат да мислят, светът не може да се освободи, но не да мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко. Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
Като дойде някой при мене, не да ме лъже, не да се представя такъв какъвто не е. Аз се чудя, по някой път, на голямото падение, което имат някои. В лъжата искат да намерят своята свобода. По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода. Свободата е нещо Божествено. Ние трябва да мислим, да чувствуваме и да действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува. Или с други думи – трябва да бъдем носители на Божествените идеи в нас. Трябва да знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода. Онова, което освобождава е само Божественото в света. И всеки един от вас трябва да се научи да различава Божественото и като се научи да го различава и да го следва, той ще бъде свободен. И тогава ще може да придаде на другите това, което е придобил. Или да спомогне и те да придобият своята свобода.
Четох ви 45-а глава от Исая. В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото. Въздухът ти казва: „Само при мене може да имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш? Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш. Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
X, Y, Z. X е материалния свят. Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може да стане добър. И като станеш добър, можеш да правиш всичко в света, т.е. можеш да превръщаш злото в добро. Това разбирам под думите: Да няма зло. От азотната киселина може да се получи глицерин. В грехът има само един елемент отрицателен и ако го изкараш, то другото е потребно за тебе. Това е тайната на живота!
Любовта е мощната сила. С любовта трябва да работиш не само като едно приятно чувство. Любовта не седи в едно приятно настроение. Животът седи в една трезва мисъл, в мощната воля, в благородното чувство. Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
Ще ви поставя сега да мислите върху въпроса: Какви трябва да бъдат вашите отношения към природата, към Бога? Какви трябва да бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро? Аз мисля, че вие всички трябва да бъдете носители на Божественото. Да оставите на заден план, всички ваши стари идеи и да се постараете да реализирате вашите светли мисли. Ние сега искаме да станем щастливи без Божественото. Никога човек не може да успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля. Но силната воля в какво седи? То е онова, неизменното в човека. Нека всичко това да остане да работи във вас!
За следующия път пишете върху темата: Всички ще си направите едно резюме от първата лекция на първата година на Общия окултен клас.
Отче наш
12-та лекция на Общия Окултен клас
13 декември 1933г.
София, Изгрев
|
