Нарядът.
15 минути размишление.
8-а глава от Евангелието на Марка.
След като е работила някоя жена цяла година, плела и тъкала, какво е придобила? Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може да тъче. Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките, да разправя за новините, 2 часа и са потребни да се облече, да се накити и не зная колко време ще остане да тъче. Тя, за да тъче, трябва да ошета първо и тогава да влезе в стана да тъче. Но колкото и да работи цяла година, колко ще изработи? Един топ плат, може би от няколкостотин метра. И какво може да допринесе този плат? Ако е тънко платно, ще си направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има работа, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духовния свят. Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример можеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Според учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отношение са прави, те казват: „Слънцето е една разтопена огнена маса.“ Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е носител на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слънцето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това?“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.
Вземете най-добрата служба в този свят – тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защото бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сърцето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да подозира. Едно положение много трудно. Казвате: „Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!“ Ни най-малко не е уредена работата на царя.
Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава майката? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако майката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.
Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен!“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.
Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си знаете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия – 4000 души. И от единия случай са останали 12 кошници с укрухи, а в другия случай са останали 7 кошници. Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас!“ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха. След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним?“
Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е родило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: „Аз трябва да отхраня това дете!“ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва животът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете? Ще го умори. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всичко може да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
Под думите „да разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати. Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. „Новия човек“ аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.
Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Сега, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да видя умни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден може да ви постигне. Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече – тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изправят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен. Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.
И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погрешката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди човек? За да изправи погрешката на умирането. А защо трябва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схванете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не можеш да влезнеш в Царството Божие.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо. Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот!“ Тогава казвам: Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил – казвам: ти си силен човек. Направил си погрешка – ти си силен човек. Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих?“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих?“ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?“ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре?“ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца?“ И казваш: „Горкият кон!“ Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.
Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза?“ Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега!“ По този начин ще разрешавате нещата.
Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да направиш една погрешка. Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва да изправите. Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава колко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът и ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тенджера, на която домакинята не е изправила погрешката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съвършено. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гостилницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да излезеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: „Туй ядене струва 100 лева. Трябва да ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам. По любов.“ Той казва: „Никаква любов! За мене любовта са парите. Трябва да си платиш!“ Ето погрешката. Трябва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?
Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много духовит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, малък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше! „Нашият Шишко“ – казваха те. Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как си, тръгна ли ти работата?“ – „Е, тръгна ми. Дай ми да ям!“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата. И ученикът казва: „Хубаво се наядох!“ Почва да излиза, но Шишко иска пари. – „Ще почакаш, сега нямам пари!“ – „Трябва да си платиш! Като нямаш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?“ И тегли му Шишко, както си знае, един бой.
Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е малко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем християнството, както сега се разбира новото учение, то е неприложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет, да пише такива нескопосани работи – какво добро е това? Казваш: „Да бъда поет!“ Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [заключение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: „Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?“ Казва: Голяма тъмнина!
Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, казвам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.
За да познаете дали сте умен, вижте дали може да предвидите погрешката и дали имате познание да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: „Да се обичаме!“ Че какво ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препятствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: „Понеже ме обикна, изправи моите погрешки!“ И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!
Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва да ми дадеш!“ Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате.“ И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава. Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: „Аз не го искам това от тебе!“ Ти го ограничаваш. „Аз от тебе не искам никаква услуга!“ Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, но остави го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затвори всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва да плаче човек?“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са излезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да направи едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо сегашните гърнета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гърне, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.
Някой път казвате: „Какво мисли нашият Учител?“ Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай да ти направя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши някому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!“ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
Това е в Бога! Това е младото, силното. Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!“ И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи нашите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим което Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: „Аз не мога да направя това нещо!“ – ти се ограничаваш. „Туй е непостижимо за мене“ – ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.
Аз намирам сегашния дом за много добър, с единствената погрешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъжът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам единствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. Намирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Другите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раждането и умирането си. Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. „Ама да не бях станал.“ Но станал си вече. „Да не бях се раждал.“ Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката. Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам!“ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!“ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!
Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е лошо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.
Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действуваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние. Законът е един и същ.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
8-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 12.XI.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
