Няма да ви остави

Нарядът.

6–25, 6-а глава от Евангелието на Матея.

Хубавите работи, ако не се разбират, стават еднообразни. А еднообразието е сянка на живота. Колкото и да се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани. Има едно правило: Само неразбраното в живота донася мир на човека, спокойствие. Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че си ги разбрал, но те всякога остават неразбрани. Ще кажеш: как тъй да не разбираш нещата и да имаш мир? Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш си Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!“ И имаш мир в душата си. Ти искаш да определиш със своя малък ум, с малкото си разбиране на едно дете да определиш какво нещо е Бога. То е невъзможно. То е най-невъзможното, както да повикаш Слънцето в къщата си на угощение. Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш да разбереш какво нещо е Бог.

Това е само едно сравнение, то не е да го изнасяте навън. Да кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики. Великото малко и великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш. Сега, не мислете, че към това, което не разбирате, нямате никакво отношение. Туй, което вие не разбирате, то ви разбира. И там е философията на живота.

И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може да те разбере. Ти ще си кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това. И винаги ще се явяват тия противоречия. Някога пък вие ще си мислите, че нещата ви са ясни. Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни. Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат. На 20 км можеш ли да видиш нещата? Даже нищо не можеш да видиш там.

Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората. И интересно е, че никога те не са ставали тъй, както те искат. А всякога те са ставали тъй, както не са ги искали. Онези, които не са дорасли, те не могат да видят защо нещата не стават тъй, както те искат. Не искам нещата да стават така и така. Тази мисъл, че „нещата трябва да стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа. Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл. Едно малко дете иска да има големи гащи, като баща си. Това е една натрапена мисъл. И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща си и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка си и тя се влече наполовина по земята. Защо им са тези рокли или защо му са гащите на баща му? Все има една идея, но тази идея е материалистическа. То иска да бъде голямо като баща си. Но защо, и то не знае. Казва: „Баща ми е голям, и аз искам да бъда такъв голям!“

Често в духовните хора и в религиозните хора има същия стремеж. Една слабост е това. Всички искат да бъдат големи хора, видни хора. Искат, каквото кажат, да стане, а то не става. Ти не можеш да намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност да са едни и същи. Хората не могат да бъдат едни и същи. Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може да я опишете, но все ще има една разлика в описанието. Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност. Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането. Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече. И съдиите не могат да съдят еднакво. Всичките съдии не мислят еднакво. Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „Да се осъди!“ За учениците е същото.

Има известни хора, които имат един кодекс, една малка черта на лицето – една малка линийка между очите. Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш да даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не си платиш дълга? Срамота е!“ – „Какво има? 5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има да дава 5 стотинки, той ще дойде да ти ги даде. А има хора, които 5-те стотинки няма да даде, и 1000 лева ако има да ти дава, и тях няма да даде. Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има да взема, не търси, а това, което има да дава, не дава.“ Това не е добродетел. Най-първо, не вземайте 5 стотинки назаем! Това е една голяма погрешка. Понеже, като вземеш 5 стотинки, ще кажеш, тя е малка работа. И няма да я платиш. А 1000 по 5 стотинки, тя е голяма сума. Пет стотинки, много малка работа е. Пет стотинки, това не е никакво престъпление. Че си взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не си направил. Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.

Сега да ви обясня това по обратния път, за да видите отношението. Представете си, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш да ги посетиш. Идеш при единия на гости. Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън. И ако речеш всеки ден да посещаваш своите приятели и все по една лъжица да ти дават, ти скоро ще фалираш. Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати. Ти вървиш по един път, нарушаваш закона на храносмилането. Защото храносмилането върви по един път: ти трябва да ядеш само когато си гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко. Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа. Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш да те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно. Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е. А когато идеш при друг приятел и си гладен, да те нагости хубаво. Всякога няма да ядеш. Сега, това е само изяснение.

Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие. Сега, духовният живот трябва да се разбере и в друго отношение. Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти си един от тях. Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не си свободен. Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите. И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма да се върнеш нагоре. Но тези хора са вързани за въжета, за да се крепят. Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и да ходите там, няма никаква опасност. Тук да се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може да се подхлъзне човек и да падне в някоя пропаст. Та, когато влезете в духовния път, и там стават някакви подхлъзвания. Запример един се подхлъзнал в своето верую. Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан си с него, вземаш страната му, и ти паднеш. Мислиш като него. Това е един резултат. Онзи, който се е подхлъзнал, след като падне, той ще има известен резултат. Всяко едно верую, все ще дойде да се опита. Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време да се опиташ в какво вярваш.

В какво седи доброто? Доброто седи в това човек да има на какво да се радва. А радостта в какво седи? Радостта е там, дето има път. Дето има живот. Дето има истина. Щом има път, ти можеш да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш да се радваш. Сега, къде е пътят? Пътят е там, където е радостта. Когато ти имаш радост, пътят ти е отворен. А къде е истината? Вътре в живота. Истината е там, дето има светлина и топлина в човека. А човешкият живот е там, дето е Духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.

Всичките тези идеи – да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят. Може да ви се даде една тема, да пишете: „Какво нещо е да живеем добре.“ И всеки един да определи. Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре. Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре. Ние живеем според нашето разбиране. Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва да знаеш как да го направиш. Защото доброто живеене, то е отношение, което съществува между хората. С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш. Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.

Е, мислите ли, че това нещо е една постижима наука? Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука. Този, Който е толкова умен, най-умният, най-мъдрият в света. Дълго време, години се изискват, докато го разберете. И там са недоволни, хората са недоволни от Неговите постъпки. При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни. Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?“ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?“ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива? Никак не съм угледна.“ И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат? Много малко хора. И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.

Но питам: в даден случай ти си красив, но какво ще ти допринесе твоята красота? Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато си вкъщи. Излезеш ли на улицата, твоята красота е една съблазън. Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота. Че една мома, ако е много красива, ще почнат да я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии. Хайде да обясня и по друг начин, да оставим младите моми. Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно. Младостта, това е един общ принцип, който съществува в света. Не считайте, че щом сте млади, това е само за вас. Оставете това настрана. Вие още не сте млади, вие сте само временно млади и ще остареете утре. Вие още не знаете какво е младостта и какво – старостта. Може да играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно. Нито сте млади както трябва, нито сте стари както трябва. Млади сте, изгубвате младостта си; стари сте, изгубвате старостта си и не знаете какво става. След като изгубиш младостта, какво става? Чувствуваш старост. Но и старостта не може да я задържите. И най-после умрете. Питам: Какво остана? Младостта изгубите и старостта изгубите, намерите смъртта. С какво може да се похвали един човек? След като е изгубил своята младост и след като е изгубил своята старост? Казва: „Ще се мре вече!“ Хубаво, като умре, какво ще придобие? В смъртта се подразбира да умреш, в този смисъл, да придобиеш вечната младост. Тогава има защо старият да умира. И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти си придобил. И трябва да го пожертвуваш, за да добиеш Божествената младост! Ще го изнесеш ти на Божествения олтар! И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа. Това е агнето, което ти трябва да пожертвуваш за Господа, за да ти даде Бог онова, което ти търсиш. Сега всички искате да бъдете благородни; искате да придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.

Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо. Кажете ми сега: можете ли да обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас? За да го обичате, най-малко трябва да има какво да ви даде. Обича те някой, защото има какво да вземе от тебе. Не мислете, че който обича, има някаква идея. Ти обичаш някоя свещ. Защо я обичаш? Защото тази свещ ще я запалиш и тя ще ти послужи. Ти обичаш един кон. Но защо го обичаш? Ще се качиш на гърба му. Обичаш един бастун. Защо? Ще се подпираш на него. Обичаш шапката – ще я туриш на главата, да те пази от слънцето. Обичаш дрехата – ще я туриш да те пази от студа. Обичаш обущата – ще ти пазят краката. Обичаш хляба – ще ти допринесе живот. Но да обичаш неща, които няма да ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.

Трябва да имате за живота едно правилно понятие: да обичаш и да те обичат. Като обичаш, трябва да дадеш и трябва да вземеш нещо. Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром си го взел и даром ще го дадеш. То не е твое. Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там. И това, мъртвото море, се е образувало от потъването на някои грешни градове. А пък философите ще ви кажат, че човек трябва да се затвори в себе си: „Не си струва човек да се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но да се затвориш съвършено в себе си и да се отвориш съвършено, това са крайности. Сега, туй, за което ви говоря, това са само едни такива временни мисли, които минават, и временни желания и временни постъпки във вашия живот. И малко е времето, в което те живеят.

В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? Нищо няма да ви принесе.

Богатството, в пълния смисъл на думата, се разбира животът! Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете да придобиете. Това е истинското богатство на човека. И богатството е като едно средство на физическия свят за придобиване на живота. Условие е то. Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси. Значи не могат да придобият живота. А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството. Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш да пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя? Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата. Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях. И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви, да ви допринесе благо. То ще донесе благото, но и нещастието. Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването си е дала дрехата на един от най-видните шивачи. Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.

Вие искате да бъдете богати, силни, здрави. Вашата мисъл трябва да бъде чиста. По правилата на вътрешната хигиена само може да постигнете резултат. Богатството е един резултат. Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати. Това, което вие искате да постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва да бъдат чисти. Ако те не са чисти, вие ще си създадете само нещастие на себе си; и никой не може да ви помогне там. Казвате: „Господ да ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва да се пазим.

По някой път трябва да изучавате пророците. Вие не сте изучавали пророците, да видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие. Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци. „Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва да правят. И като прочел тия работи на царя, той казал: „Стига, отрежи ги и в огъня ги хвърли.“ Пак чете, пак изгаря. Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма да остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана. Сега, защо стават тия работи?

Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и си казваш: „Аз няма да се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече си разгневил Господа. Не искаш да се молиш. Какво ще правиш? Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам да ходя.“ Ти считаш, че да се молиш, е дивотия и празна работа. И да се не молиш, е дваж по дивотия! Всичките животни не се молят, но са животни, а ти си човек по единствената причина, че се молиш. Че то е една привилегия! Има едно молене, то не е молене. Но истинската молитва, това е едно отношение, една вътрешна връзка, която съществува между Бога и нас. Подобното подобно ще привлече. И в Бога има това. Той всякога се интересува от нас. Не толкова за нашите блага, колкото Бог се интересува от нашите нещастия. Той гледа, че ти си създаваш нещастия. И един ден ти Него ще обвиняваш. Той казва: „Не прави това!“ – „Ами, искам да го направя, искам да го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“

Сега, изяснени нещата по този начин, някой път се обезсмислят онези религиозни вярвания, които хората имат. Ще дойдем до буквата, че как трябва да се служи на Бога? На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода! Ако искаш да бъдеш добре, всякога пий чиста вода. Може от 10 километра да я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш. Никога не си позволявай нечиста вода да пиеш! Все ще остане малко кал в стомаха ти. Никога не яж мухлясал хляб! Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена да си гладувал, потърпи още един–два дена. Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил. Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа. Нега ги носи друг. Не ти трябват тези дрехи. Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота си. Не ти трябват такива пари. Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил да убива някого! Не ти трябва този кон! И никога не се жени за една мома, която е отровила баща си! Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка си! Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя си! Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря си! И може да ви дам още ред правила, ако искате, за живота.

Ти си недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях. Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка. И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада. Трябва да има нещо свято в душата ти! Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси! Няма да се занимавам с тях! Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо. Добър е Господ! Той е облякъл другите хора, като облече другите хора, ще облече и мене. Още моят ред не е дошъл. Това са милиарди същества, моят ред не е дошъл още.“ Ще кажеш: „Е, кога? Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо да не бъде.

Сега, това е един начин за разсъждение. И тези изкушения всинца ги имате. Човек, който не може да се справи с тези вътрешни изкушения, той не може да се повдигне в живота си. Ако аз ще се повдигна като един вол да ме впрегнат, да ора нивите, аз не искам такова впрягане! Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника, да ме заколят, не искам такова повдигане! И ако ще бъда един паун, че да ми оскубят перата, и такъв паун не искам да бъда!

Вие казвате: „Да си уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея да си уредиш живота. Но за да уредиш живота си, най-първо ти трябва да обичаш Бога. И то да Го обичаш тъй, както никога не си Го обичал. И да обичаш ближния си тъй, както никога не си го обичал! Е, кой е ближният ти? Баща ти, майка ти, брат ти, сестра ти, те са ближни.

Питате: човек не трябва ли да живее за себе си? На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва да живее за Себе Си, тогава какво би станало с нас? Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за себе си, а живеят заради нас. И благодарение на тях ние сме щастливи. Най-великото в света е, когато ти не живееш за себе си! И ако всичките хора не живеят за себе си, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма да има никакви изнудвания в света! А че хората живеят за себе си, там е погрешката! Щом живеят за себе си, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за себе си, тези престъпления няма да се вършат! Ако хората живеят за себе си, престъпленията сами по себе си ще дойдат!

Срещате един ваш приятел, искате да се ръкувате. Той казва: „Не искам да се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава. Неразположен ли си, не се ръкувай. В ръкуването трябва да дадеш и да приемеш нещо, а не само така да си хващате ръцете и да казвате: „Добре дошел!“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот. От видимото ние отиваме към невидимото. Ако ти си невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот. Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата. Човешката ръка казва: „Да бъдеш справедлив! Не да мислиш за себе си.“ Ако аз мисля само за себе си, животът ми се слага по един начин. Също така и ако вие мислите само за себе си. Но ако искам да изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.

Сега, да дойдем до онази основна мисъл, която трябва да остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно. Двояк е човекът. Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали. Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува, но да се освободи от него; то да се махне от тебе. То няма да се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно да се освободи човек от него на Земята! Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо. Такова нещо е това естество, една лепка е то. Единственото нещо, което остава да направиш, е на това естество да не му служиш. У човека има друго едно естество, което е свойствено на Бога. На него трябва да служиш.

Две естества има човек. Всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си! И даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!“ А пък това естество ще ви тури някой път в много бели. Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво да направите и откъде да излезете. Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват да крадат. И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът. Има кражби, които хората знаят, а има кражби, които хората не знаят. Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат. И като станеш сутринта, ти си обран, неразположен си духом. Обрали те. А някой път станеш сутринта, ти си разположен. Някой, който е ходил да краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него. Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.

Какви [още] потънкости има и вие не ги знаете. Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота си, имат обяснение. А цял един хаос са сега тези радости вътре у вас. Някои неща аз не искам да разправям, понеже се изискват герои! Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма да можете да минете оттам. Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма да се качи. А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма да пожелае. А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!

Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите! Като погледнете в някоя пропаст, какво ще правите? Не е за деца. Онзи, Божественият живот, не е за деца! Децата трябва да станат възрастни. Сега, аз не искам всички вие да минете оттам, но да знаете, че ви предстои това. Един учен се разболява от някаква неизцерима болест. Някъде в Индия го ухапал отровен паяк и този човек почувствувал, че болестта изчезнала и му станало много хубаво. И сега всички европейски лекари искат да лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.

Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за да ви излекуват от някоя по-голяма болест. И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!“ Значи най-лошите работи ще ги превърне Бог в добро. В това седи Неговата благост! Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание. Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата Си. И гледа, и помага. Той иска всичките Негови деца да бъдат смели, да бъдат решителни, да имат вяра!

Вяра е да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави. Що е вярата? Да вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма да те остави. И само по този начин учениците могат да напреднат. Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма да те остави. Ти казваш: „Ами как да го разбера?“ Не питай как. Не разрешавай туй. Ти само вярвай. Ама ще кажеш: сляпа вяра. Сляпа, каквато и да е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи. Само една вяра има: да вярваш, че Който върви с тебе, не може да се изгуби! Да вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма да те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в себе си, никаква философия не може да те спаси. Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя. Онзи, Който върви с тебе, Той не може да те остави! И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма да ви отхвърля. Написах ви на дланта Си!“

Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата Си?“ Значи вие минавате за голям критик. Вие сте издържали думата си, а че Той няма да издържи думата Си! Не се съмнявайте, не разисквайте по този въпрос. Туй е вярата. Аз не говоря още за Любовта. Да вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма да те остави. Няма в историята случай, когато Бог да е оставил някого. Нито Бог е оставил някого. Може само временно, привидно да ти се стори така, но действително Бог няма да те остави.

Всички вие трябва да знаете и да вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма да ви остави. Той е сигурността на човека. И трябва да бъде така. Дойдеш до Него, ще се спреш там. Той е почивната станция. Тази вяра е островът. Там като стигнеш, ще си починеш. Това трябва да бъде мярката за вярата ви. Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма да ви остави.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота!

6-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 29.X.1933 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев.