„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Ще прочета 61-ва глава от Исаия. Ще чета за неща, [в] които няма противоречия. Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор. Който е опитал този извор, за него той е реален. Нещата се опитват само с душата.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат. Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба. Тия хора са друговерци. И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите.
„Ще ядете имота на народите и в тяхната слава вие ще се хвалите.“ (6-и стих.) Значи, това, което те са направили, ще казвате, че вие сте го направили. Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали.
„Ще се развеселя“
Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят.
Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш.
„Да благовествувам!“ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо.
Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа. Нещастният човек се различава от щастливия и по своята тежест. Ако претеглите нещастния, ще видите, че той тежи или по-малко, или повече отколкото трябва. Има една анормалност в неговото тегло, той свършва с един дефицит. Щастливият човек обаче всякога тежи колкото трябва.
Мъчно е да ви дам образец на щастлив човек. Защо? Защото щастливият човек на изложение не излиза. Той се крие като млада булка, туря си отгоре було, да го не познаят хората, че е щастлив. Ние считаме сегашния живот за нещастен, но сам по себе си той не е нещастен. Ние попадаме само в такава епоха. Има епоха на щастие, има епоха на нещастие. Запример, няколко години подред човек работи на нивата си или в градините си, но нищо не става, т.е. изкарва си само семето. Сее картофи, жито, царевица, грозде и почти нищо не става. Такива нещастни години има и за писатели, и за поети, и за философи, и за генерали, и за царе, и за владици. Някой генерал претърпи някое поражение, от което всичко изгуби. Това са нещастни епохи в живота.
И сега на всички тия хора трябва да се благовествува. Какво? Че има щастливи числа в живота. Вие може да подмамите щастливото число да дойде у вас само по един начин. Живо число е то! Единствената сила, с която може да го подмамите, това е любовта. Ако го обичаш, то ще дойде; нямаш ли обич към него, то ще бяга от тебе като заек. И тогава на неговото място се намества нещастното число. И като дойде нещастното число, ти ще го помниш. Две неща има в света, които човек помни и никога не забравя: щастливите неща и нещастните. Като дойде нещастното число при човека, той го помни и казва: „Еди-коя си година еди-какво си стана.“ – „Какво стана?“ – „Умря жена ми“ или „детето ми“, или „майка ми“, или „баща ми“, или „най-добрият ми приятел“. Или „тази година изгубих крака си“, „раниха ме на еди-кое си място“, или пък „тази година изгубих всичкото си богатство“ и т.н. Тази година е било нещастно число за този човек. Човек трябва да изгуби нещо ценно и когато изгуби това ценното, той тогава само го цени. Когато човек изгуби зрението или слуха си, или здравето си, тогава само ще го цени.
Сега ние се спираме върху странични неща, които почти нямат цена за нас. Сега вие седите и мислите да отидете при един гадател да ви каже дали тази година ще бъде за вас щастлива или нещастна. Какво ще ви каже този гадател? Една година може да бъде щастлива за България, нещастна за Сърбия; или щастлива за Франция, нещастна за Германия; или щастлива за Америка, нещастна за Индия. Благото в света не е еднакво разпределено. Благото се разпределя периодически според състоянието на Слънцето. Съвременните астрономи искат поне донякъде да отгадаят на какво се дължи това разпределение на благото, но не могат да разберат. Американските астрономи изнасят една теория, според която щастливите години зависят от петната на Слънцето. Когато на Слънцето има повече петна и годината е по-щастлива; щом петната се изгубят и годината не е толкова щастлива. Но това са само предположения, хипотези, не са още научни истини. Едно съвпадение е това, че когато има петна на Слънцето и годините са по-плодородни, а когато петната изчезнат и плодородието намалява. Например отсега нататък, след две години ще настане една малка крива в плодородието. Дали е така или не, ще видите след две години. Това не е едно предсказание, но периодически, в природата съществува един закон, според който благата се разпределят. Този закон има отношение и към органическия живот. Известни епохи във вашия живот могат да бъдат щастливи, а известни епохи могат да бъдат нещастни. Това зависи от вашето слънце. Всеки човек има едно слънце в себе си, от което зависят плодородните и неплодородните години в неговия живот. Това, което съществува в големия свят, съществува и в малкия свят. Каквото представя нашето Слънце в Слънчевата система, такова нещо представя слънцето и в човешкия живот. Значи, всеки човек има едно слънце, което определя неговите щастливи години в живота му. Това слънце някои наричат духа на човека, но аз употребих думата „слънце“ за онова животворно слънце, което носи всички блага на човека и способствува за развитието на неговите способности и чувства. Успехът на човека зависи от неговите дарби и способности.
И тъй, човечеството се нуждае от едно ново разбиране. Сегашните материалистически или икономически разбирания нищо не допринасят. Какво може да разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер? Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без да четете? Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете. Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете. Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси. Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота. Отгде е произлязъл животът не е определено. Отникъде не е произлязъл и не може да произлезе. Защо? Защото, за да произлезе отнякъде, той трябва да дойде отнякъде. Животът се е явил отнякъде, той не може да произлезе. Този въпрос хората са го поставили като идеята перпетуум-мобиле. Той е една неразрешена задача. Какво нещо е Бог? И тази идея е неразрешена. Ако запитате философите по този въпрос, те ще ви кажат две мнения: едни поддържат съществуването на Бога, а други го отричат. И тези, които поддържат съществуването на Бога, както и онези, които го отричат, еднакво вярват в Него. Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат. Едните казват, че Бог е в това, което не се проявява. Това са тънки психологически заключения. Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите. Материалистите пък казват, че Бог е само в материята и като умре човек, от него нищо не остава. Онези, които вярват в душата, казват, че като умре човек, не остава на Земята, но отива някъде. И те не знаят истината. Човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде. Тези философи поддържат своята философия, държат я като център.
Сега, аз да ви кажа де седи релността на въпроса. Тези философски твърдения могат да се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба си, че е сиромах. Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат. И единият, и другият не говорят истината. И в двата случая няма никаква реалност. Това са фитили, според както казват турците. Някой пусне философията, че от него нищо няма да стане. Фитил е това. Друг пусне философията, че от него много може да стане. И това е фитил. Нищо няма да стане. Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма да стане. Това, което си ти. Какво ще стане отсега нататък? Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай. Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница. Който хапне от тази баница, става му приятно. За поезията на някой поет трябва да се даде около 50, 60 лева и някога може да се намери някой хубав пасаж, който да струва тия пари.
Сега, аз се отнасям до реалността. Според мене, в реалността и думите трябва да бъдат реални. Всяка дума, турена на своето място, е реална дума. И в науката на числата има щастливи думи, има и нещастни думи. И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика си и по една нещастна дума над езика си. Това всички трябва да знаете. Затова, като ставате сутрин, измивайте езика си около 10 пъти най-малко с чиста топла вода. Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога да им дам едно правило. Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката си и да бръкне с тях в устата си, да ги постави над езика и да го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума. Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите си пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата си ръка и така да намагнетизира езика си. Някои от вас могат да се запитат дали това е реалност или някаква подигравка. От вас зависи. Ако не го разбирате, то е подигравка; ако го разбирате, то е цяла наука. Тъй щото, когато не разбирате някого, то е подигравка; когато го разбирате, то е цяла наука.
Та, изисква се сега от нас да се повърнем назад. В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.
Сега пак ще се върна към щастливите числа. Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл. Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?“ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте!
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?“ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала.
Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния. В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва да се пази от едно чувство на лакомство. Лакомията съставя голямо нещастие. Ти бързаш да добиеш известни блага по един неестествен начин. Ти бързаш скоро да свършиш училище, да станеш виден философ, виден учен, да влезеш в живота. Казвате: „Докато човек е млад, да си поживее!“ Вие вървите по един хлъзгав път. В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете. Според този закон има растения, които цъфтят един път в 1000 години, а узряват едва в 2000 години един път. Вие познавате може би столетниците, но познавам аз такива растения, които цъфтят един път в 1000 години и узряват само един път в 2000 години. На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи. Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили. Само в тези растения се намира този елемент на живота. Учените хора са засегнали вече тези въпроси. Те търсят начин да превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи да ги превърнат в благородни. За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат да го добият. В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си. Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за да можете да влезнете в тази област. Такъв е законът. И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не си роден от Бога, няма да влезеш в Царството Божие. Кой може да бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години да не е направил никакъв грях?
„Да благовествувам!“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! Като видиш онова бялото месо, чудо е просто! А тъй като погледнеш на онази проста попара, боб, лук, чесън, това ядене ли е?“
Сега да минем към основното, към яденето. Ние имаме вече онзи велик закон на истинското ядене. Истинското ядене седи в човешките мисли. Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна. Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея. Правило, което прилагам към себе си: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана. Дето спазвам това правило, няма изключение в него. Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна. Тази храна лекува човека. Тази храна показва, че от тебе може да стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности. Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси. В това седи приложението на [...]
Животът не е случаен, но се изисква разумно разбиране на онова, което функционира вече в света. Не е въпросът човек да се погледне, да види, че е остарял, че има бръчки по лицето си. Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че си минал през големи страдания, т.е. минал си през голямата суша. Като дойде дъждът, бръчките ще изчезнат. Аз съм правил ред опити със стари баби. Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето и набръчкано. Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена. Сега вече на младото поколение седи вече да работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли да се поогледаш?“ Тя иска да се огледа, но се срамува. – „Слушай, да имаш сега един млад момък?“ – „То не е за мене. Я ми кажи, може ли да бъде това, да се подмладя?“ – „Може, разбира се. Тази промяна може да стане в един ден.“ Докато говоря това с нея, виждам, че тя се усмихва. Казвам: „Бабо, ти вече се подмлади.“ – „Я, синко, да видя!“ В този момент душата и духът в нея се събуждат и тя започва да мисли по друг начин. Ако така мисли, тя наистина може да се подмлади. Казвам и: „Бабо, ти можеш да се подмладиш, ти не си остаряла, но носиш мислите на твоите деди и прадеди. Обаче ако от сутрин до вечер мислиш така, ти ще се подмладиш.“ – „Много време се изисква.“ Както тъкането. В колко деня можеш да изтъчеш нещо? Всеки ден е като една година. Във всички неща се изисква търпение. Човек трябва да работи, да има търпение, да прави опити. Опитите могат да бъдат микроскопически, но и най-малкият резултат показва, че законът вече работи.
Сега аз искам да ви наведа към едно практическо приложение. Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове: артериалната и венозна система се задръства с кал. Артериите и вените се напълват с кал, с утайки, които трябва да се махнат. Старостта не е нищо друго освен задръстване на нервната система, външно и вътрешно, с кал. Ако човек може да прочисти всички тия тръби, всички капилярни съдове в артериалната си система, да може да тече кръвта правилно, той ще се подмлади. Вследствие на тази кал, на тези утайки явява се болестта артериосклероза, т.е. втвърдяване на кръвоносните съдове. При това положение и артериите изгубват своята пластичност, своята подвижност.
За да се освободите от тази кал, първо вие трябва да знаете как да се чистите. На онези от вас, които са готови да направят този опит за лекуване, казвам: Никога не дръжте в ума си болни образи, ако искате да очистите вашата артериална система. Всеки ден трябва да търсите здрави хора, да се свържете с тях и само такива да гледате. Под здрави хора не разбирам червендалести, но здрави, с приятна, хубава краска на лицето. Дръжте в ума си такъв човек. Той ще ви помогне с мисълта си. Иначе, мисли ли за старостта си, човек ще изгуби своите жизнени сили. В стария човек бързината на трептенията в неговото тяло се намалява, вследствие на което то изгубва своята сила и бързина в движението на неговите частици. Ако тази бързина се върне, и артериите ще се освободят от натрупаната в тях кал.
Лекарите препоръчват да се яде чесън. Това средство е добро, защото то увеличава вибрациите на организма. После, като отивате на планината, подпрете се на някое здраво дърво. Това дърво ще внесе във вашия организъм известен род енергии, които ще бъдат в състояние да пречистят вашата кръвоносна система. Лошите мисли и чувства са в състояние да задръстят вашата кръвоносна система, вашите артерии, и след това никакво лекарство не ще бъде в състояние да ви спаси от вашия фалимент. В това отношение духовният живот е сила, с която човек може да обнови своето тяло, както и своята кръвоносна система и нервна [система]. По този начин всеки ден ще се обновявате. Ако вашите вярвания, ако вашата наука нямат тая сила, защо ни са те? Всяко верую, всяко учение, което може да обнови мислите, чувствата на човека, да го направи достоен човек, да го доведе до положение, както природата го е създала, това верую, това учение е на мястото си. Всяко учение, което не внася тази обновителна сила в човека, това учение не е потребно.
Казвам: Често хората предлагат различни програми за някакви промени в социалните системи на обществата. Обаче съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света е колективната любов, която в дадения случай може да действува между хиляди и милиони хора. Тя действува обновително. Ако вие може да убедите бедните и богати хора, че те са полезни едни за други, вие ще постигнете много нещо. Много въпроси в живота ще се разрешат.
Бедността или богатството не седят само във външната страна. Бедният човек още не е истински беден – той е богат в мислите си. Според мене бедни хора, както вие разбирате, почти много рядко съществуват. Да се нарече беден някой човек, това подразбира такъв, който е съвършено изпаднал в мислите си, почти няма никаква мисъл. Обаче, който може да мисли, той не е беден човек. Той всякога може да подобри своя живот със своите мисли. Ако в окръжаващата среда ти можеш да предизвикаш любовта на своите приятели, с тази любов ти може да улесниш живота си. Любов, която не улеснява живота, не е любов. Според мене любов е само това, което улеснява, което подобрява живота. Всяка любов, която не подобрява, не улеснява живота, това е халюцинация. Любовта е всеобемяща и всеобновяваща сила, която обновява целия живот.
И тогава ние туряме правилото: Всеки дом има изработени правила, които той трябва да спазва в своите отношения с хората и своите ближни. Днес мъжете и жените създават смъртта на своите деца. Те казват: „Този не можете да обичате, онзи не можете да обичате.“ Кого ще обичат тогава? Най-първо бащата трябва да покаже на сина си как да го обича. Той трябва да обича сина си така, че неговата любов да предизвиква любовта на сина към бащата. Ако бащата има любов към сина си, а не може да предизвика към него същото чувство, тогава едно от двете е вярно: или че любовта на бащата не е такава каквато трябва, или синът не е в състояние да възприеме бащината си любов и да я приложи.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. Вие ще я разучавате сами. Има една любов временна, наследствена, която аз наричам любов на щерните. Щерната никога не иска да бъде извор и изворът никога не иска да бъде щерна. С един извор можете да напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може да напълните един извор. Грамадна разлика има между извора и щерната. Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може да се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
Аз не казвам, че любовта може сега да се създаде. Вие се намирате пред едно лице и искате то да ви обича. Имате право да искате това. Но защо вярвате, че то не ви обича? Има четири вида любов. Това същество може да не ви обича със сърцето си, може да не ви обича с ума си, но ви обича с духа си, без даже да подозирате това нещо. Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича да говори с него. Значи тя го обича с ума си. Може би любовта на тази мома да не е слязла още в сърцето и в ума и, но е в нейния дух и в нейната душа. Тя му казва: „Аз искам да ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая? Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. – „Е, тогава като сестра мога да те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш да ми бъдеш. Искам да ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем си загазил!“ Това същество, което не може да ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може да излезе. Щом ти е брат или сестра, или приятел, това е по-идейно положение. Другите положения са по-низши служби в света. Няма нищо лошо в това човек да бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света. Ако човек не може да разбере низшето, по-добре да не свързва. Не е хубаво човек да бъде вързан, но не е хубаво и всякога да бъде развързан. Ако ти пуснеш кофата в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън? Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва да бъде свързана, а не развързана. Така разсъждавам аз, такава е моята философия. Някой път обичам свързаните работи, някой път обичам развързаните. Кога обичам развързаните работи? Когато кофата е извадила вода от кладенеца. Вземи си тогава кофата под мишница, вземи си и въженцето и си върви. Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Това е свобода. Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца да вадиш вода. Никога не ставайте въже на кладенец, всеки да ви върти, да ви връзва и завързва. Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя кофа. Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата си, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето си назад.
Сега да се върнем пак към щастливите числа. Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но да знаете къде да ги турите. Де ще турите числото 1? Ако ги турите така, както се пишат едно след друго, те ще се намират в стълкновение. Колко правят тогава? 6. Ако ги турите в друг ред, а именно 2, 1, 3, те пак образуват 6. В какъвто и ред да ги поставите, те всякога дават сбор 6. Колко пермутации може да образувате от тях? Сега аз разглеждам числата като живи
сили, които действуват. В дадения случай как може да действува една сила? В един дом бащата трябва да вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна. Това е в един дом, който майката организира. Тя трябва да постави бащата в центъра, себе си отдясно, а детето си отляво. Когато бащата организира нещата, той трябва да постави майката в центъра, себе си вляво, а синът, детето си отдясно. Когато пък синът организира нещата, как трябва да постъпи той? Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де да поставим някой човек. Майката знаем де да поставим, бащата знаем де да поставим, но когато синът дойде да нарежда нещата, той не знае как да ги нареди. Хайде, сега от мене да замине, аз да ви кажа как синът трябва да нареди нещата. Когато той дойде да нарежда нещата, щом иска да разреши този въпрос, той трябва да си намери вече една приятелка. Тогава той ще тури баща си и майка си в центъра, себе си отдясно, а момата, приятелката си, отляво. И ще станат четири. Това е Питагоровата теория. Числата от 1 до 4, събрани заедно, правят 10. Сега и вие ще прекарате този закон да работи у вас. Как ще работите? Имате дух, ум, сърце и воля. Всички заедно съставят дом. В дадения случай кой е бащата? Бащата е умът. Коя е майката? Сърцето. Кой е синът? Волята. Казват за някой човек, че е без воля. Значи това е дом без деца.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка. Като казвам приятелка или приятел, взимам тази дума в най-чист смисъл. Тъй щото, не е достатъчно само да знаеш този закон, но трябва да оперирате с него. Ти можеш да се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка. Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта си: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш да се молиш, но не на земледелеца. Той ще ти покаже коя нива да разореш, после ще ти каже по кое време да я посееш и с какво да я посееш, но ти трябва да работиш. Ще разореш нивата си на няколко сантиметра дълбочина. И на един учител трябва да се молиш да ти каже какво да правиш. Ако си в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш. Ако си в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва да правиш.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: „Нямам жена, няма кой да ме гледа!“ Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.
Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: „Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената да каже за мъжа си: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
Това е новото, което трябва да се проповядва. Сега как казвате вие? Вие казвате: „Мъж ли? Не ти трябва! Жена ли е това? Не ти трябва и тя! Дете ли е това? Не ти трябва!“ Не, така не се говори. Така не трябва да се разсъждава.
Ние трябва да се върнем към онзи велик порядък на нещата, да извършим онова, което е определено да извършим и което сме длъжни да направим. Ние трябва да извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас да направим. Това е смисълът на човешкия живот.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо да го раздава. Кое е онова, което радва човека? Това е някое живо същество. Същия закон виждаме и в Бога. Бог създаде едно живо същество – човека, за да има с какво да се занимава. Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само да страда?“ Не, ни най-малко не направи Господ човека за да страда. Той мисли, че страда. От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека. Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
Страданието не е някакво нещастие. То не е най-висшето благо за човека. Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н. Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не. Ако плаче пред лука, тя е добра жена; ако не плаче – не е добра. Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти си рязала лук на мъжа си и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти си рязал лук на жена си, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа си.“ – „В какво седи тази обидна дума?“ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума си както трябва и на място.
Казвам на някоя жена: „Ти не си жена!“ Какво значи това? Ти не употребяваш сърцето си както трябва. Щом употребиш сърцето си както трябва, ти си жена. И щом употребиш ума си както трябва, ти си мъж. Щом знаеш как да служиш на душата си и щом знаеш как да служиш на духа си, ти си влязъл вече в едно по-висше училище, можеш да упражняваш ума си и сърцето си. Ти си влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш да се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
Сега, мнозина от вас очаквате да дойде Христос на Земята, да тури един ред и порядък, да създаде едно преобразувание и всички да имат хубави къщи, да живеят добре. И това е хубаво, но я ми кажете има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено? Човешкото тяло е незаменимо. То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
При това положение хората искат да имат една външна къща, в която да дойде Христос. Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия да дойде и да влезе в сърцата на хората, да внесе едно преобразувание в душите им и умовете им да светнат и тогава човек да не мисли само за себе си. Това не е никакъв живот. Така и животните мислят. Каква разлика има тогава между един човек и едно животно? Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата „Бог“ ние разбираме да служи на цялото битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.
Казвам: Да се повърнем сега към щастливите числа, да видим как трябва да се съчетават. Сега не е въпросът много да се говори, защото колкото пъти съм се опитвал да говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение. Каквото и да съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми. Няма лесен път. Ето какво се забелязва в живота на хората. Седи някой спокоен, доволен в себе си и забелязва едно обновяващо състояние в себе си, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му. Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде. Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.
Как ще си обясните тия неща? Това са два противоположни полюса в живота, които аз наричам великото и малкото в света. Това са крайните граници на битието. Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем да отидем. Значи ние се движим между две ограничения. Онази радост, която не преминава, тя се отличава от обикновената радост. И онази скръб, която преминава, се отличава от обикновената. Радостта, която не минава, носи със себе си спокойствие, мир. Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска да я задържи само за себе си, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички да имат тази радост, всички да станат радостни. Тази радост е обща за всички. Това състояние всеки трябва да го пази. Колкото и да искаш да задържиш обикновената радост в себе си, тя въпреки това няма да остане.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл да постигне това нещо на Земята. Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може да бъде щастлив преди смъртта си.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може да бъде щастлив. Всичко низко в себе си той трябва да погребе и тогава само да очаква щастие на Земята. Това не значи, че той трябва да напусне Земята, но да напусне, т.е. да се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно да не го съблазнява. И тогава върху него да дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
И тъй, в какво седи щастието на човека? Щастието на човека седи във вярата му, в онзи вътрешен закон, който ръководи щастливите и нещастните числа. И затова аз казвам: Вашето щастие седи под езика ви, а вашето нещастие седи на повърхността на вашия език. Когато искате да бъдете щастливи, бутнете езика си отдолу, а когато искате да бъдете нещастни, бутнете езика си отгоре.
Ето какво разбирам аз под тези думи: когато искате да бъдете щастливи, кажете на човека най-хубавата дума, която можете да кажете. Когато срещнете един човек, който се е отчаял от живота си, хванете го за ръцете и му кажете: „Братко, не се обезсърчавай, работите ще се оправят. Има в света Един, Който никога не забравя! Ще видиш, няма да мине месец, два или три и работите ти ще се оправят.“ Ако искаш да бъдеш нещастен, намери един човек и му кажи: „Много те мразя, махни се оттук, не искам да те гледам!“ Той ще каже: „Хубаво, аз ще се махна, но и ти ще ме помниш.“
Ние искаме да се махне злото от света. „Няма ли да се махне този проклет дявол от света?“ Няма да се махне лесно дяволът. Той се разговаря с Господа. Когато има министерски съвет, той присъствува заедно с другите възвишени същества при Господа и Му разправя де е ходил, какво е направил. А вие тъй бързо се произнасяте за дявола да го нямало на Земята. Но знаете ли какво може да ви направи дяволът? Знаете ли какво може да направи една лоша дума? Ако кажете една лоша дума, например за един цар, този цар може да ви тури на бесилката. Понякога хората си позволяват да правят и да казват това, което не им е позволено.
Не позволявай на езика си, който е слуга, да казва това, за което не е питал господаря си. Преди да говори, езикът трябва 3 пъти да пита господаря си какво да говори и тогава да говори. Той трябва да пита: „Господарю, какво трябва да кажа на този човек?“ – „Кажи на този човек, че работите му скоро ще се оправят.“ И той казва: „Работите ще се оправят.“ – „Кажи на този човек, че ще оздравее.“ – „Ти скоро ще оздравееш.“
Тъй трябва да говори езикът на обезсърчения, на обезверения, на малодушния, на неспособния и т.н. На неспособния трябва да каже: „Ти си даровит, ти си талантлив, употреби своя талант за благото на своя ближен, употреби сърцето си в услуга на своя приятел.“
Тъй трябва да говори езикът, тъй трябва да говори и сърцето на света. Това говорене именно означава да изчистиш езика си с двата си пръста.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
5-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 29.X.1933 г.,10 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
