Нарядът.
5-а глава от Марка.
На сегашния човек трябва да се възстановят неговите нормални чувства, неговото нормално зрение. Има нещо неестествено у човека. Неестественото е в неговите вярвания, в неговите постъпки и това почти се изразява в целия му живот. То е като някое куцо куче, което, като дойде, все понакуцва; все иска право да ходи, но все накуцва. Или като някой, който има навика да мига, той все мига, мига, но сам не го забелязва. И почти малко хора ще се намерят, които нямат някой недъг. Тогава всеки се оправдава, казва: „Естеството ми е такова, натурата ми е такава.“ Това нищо не казва. Можеш да кажеш, че баща ти е оставил много дългове, или можеш да кажеш, че ти си ги направил. Безразлично е кой е направил дълговете, дали баща ти или ти. Безразлично е за мене кой е турил товар на гърба ми, дали аз или някой друг – този товар трябва да се носи. Безразлично е кой е забил иглата в твоето тяло, дали външен човек или ти сам – резултатът е все същият.
Ние сме в една епоха на изправяне. Сега, вие, с вашите вярвания, вярвате, че сте напълно изправени. Аз бих се радвал да е така. Значи, ако сте изправени, да ви говоря за изправление, то е безпредметно. Как да говоря на чистата вода да стане чиста? То е безсмислено. Да ви говоря, че тази вода трябва да се пречисти, няма никакъв смисъл, щом водата е чиста. Но когато водата е нечиста, и да ви казвам, че водата е чиста, то е пак безсмислено. Защото и в единия, и в другия случай в опитността вие ще имате различни резултати. Та, онова, което ви говоря, трябва да съответствува на самата истина. Под думата „истина“ в този случай разбирам онази единствена връзка, която Бог е поставил между Себе Си и нас, да не се наруши.
Сега ще дам едно правило, не само да го забележите и да го цитирате, но ще дам едно правило, което ще пазите свещено само за себе си. Няма какво да го разправяте на другите. Ако ще го разправяте, да не ви го казвам. Ще си помисля дали да ви го кажа или не. Ще ви дам едно обяснение. Дали ти сам наливаш водата от едно шише в една чаша и я даваш на някого или някой човек си взема водата сам направо от извора, това са две състояния различни. Аз винаги бих предпочел да си изчерпя вода от извора, отколкото от някое шише, колкото и да е чисто то.
Сега, да ви дам правилото: Бог е вътре в нас и Бог е вън от нас. Когато ние живеем в Бога, Бог е вън. Когато Бог живее в нас, Бог е вътре, а ние сме вън. Тъй щото, когато Бог живее вътре, ти си отвънка, когато ти живееш в Бога, Той е отвънка. Защото в света и всичкото нещастие във вашия живот, доколкото аз съм изследвал живота, произлиза от две противоречия, които съществуват. Щом Бог живее вътре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповядам, в мене е Той. Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога да Му заповядвам, мога да Го ограничавам и щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може да каже. Той ми казва нещо и аз казвам, че не е така. „Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде.“ Ти Му заповядваш и Той казва: „Да бъде твоята воля.“ Но щом ти Го ограничаваш отвътре, а понеже Той е отвънка, Той там е свободен и тогава ти си в зависимост и Той те стегне оттам, отвън. Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. Тогава не ти вървят работите, нещастие след нещастие. Но дойдеш ли отвътре до съзнанието и кажеш: „Не правя добре!“ и почваш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се пооправя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако искате да ви вървят работите.
Най-първо ще дадеш абсолютна свобода на себе си и на Господа. Ще кажеш: „Господи, прави това, което Ти е угодно!“ И той ще направи тъй. Тогава и отвънка ще се промени положението за тебе. Съответствие има. Туй трябва да го пазите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото ангелите и светиите все са отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре. Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата.
Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола? Казвам: Щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може да те притеснява? Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвънка. Ще кажеш: „Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.“ И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска? Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата какво беше? Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: „Достатъчна ти е Моята благост.“ Бог искаше да каже: „Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета.“ Ти дай свобода на Господа и ти като Му дадеш свобода, Той казва: „Аз ще се разправя с твоите търнаци.“ Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните. Казва Господ тогава: „Когато ти си слаб, Аз съм силен и когато ти си силен, Аз съм слаб.“
Сега, туй е правилото. Вътре Бог да бъде силен, отвънка ти да бъдеш силен. Защото, ако отвънка си силен, отвътре ще бъдеш слаб. Или казано другояче, Христос казва: „Отец пребъдва в Мене и Аз пребъдвам в Отца.“ Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене. И ако аз пребъдвам в Бога, аз ще бъда силен в Бога.
Сега може вие, като прилагате това правило, да дойдете в противоречие с хората. Тогава, ако Бог е силен в нас, Бог със Себе Си няма да спори. Спорът, който е в нас, е спор наш, личен. Аз мисля, че аз зная повече, ти мислиш, че ти знаеш повече, онзи мисли, че е по-богат, и прочие. И от това произлиза спор. Във вътрешния живот произтича спор. Ние трябва да станем силни отвънка. По някой път аз се чудя на голямото невежество, което имаме. Ние мислим, че сме много силни и много знаем. За някого казват някои: „Той е много силен човек!“ Колко му е силата? Със своята сила той може да вдига едва 400–500 килограма, повече не може да вдига. Питам тогава: каква е тази сила, с която може да вдига толкова кила? Че една машина вдига 10 000 до 100 000 килограма тежест. Тогава с какво можем да се сравним? Машината е по-силна от човека. Разбирам да туриш цялата Земя на гърба си. Аз казвам някой път, че мога да нося цялата Земя на гърба си. Това значи, че можеш да заповядваш на всички хора на Земята. Един човек, ако носи на гърба си Земята и я поразтърси малко, какво би станало с нашите здания?
Каже ви някой една малка обида и вие не можете да я носите. Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи. Кои са най-хубавите думи? Например кажат ви: „Много си грозен!“ Ами че всички силни хора в света са грозни хора. А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви. Красивите хора са слаби хора. Силният човек красив не може да бъде. Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното. На едно място в Писанието се казва: „Страшен Си, Господи!“ Силният човек е страшен. Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще настръхнат косите ти. Аз говоря за външното отношение на нещата, което трябва да разбирате. Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница: със сирене, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне, потреперва. Мисли кога ще му дойде времето да си хапне от нея. Мисли, че тази баница е негова и ако хапне, всичките въпроси ще се разрешат за него. То е едно лъжливо треперене. Ти, като ядеш тази баница, ако си хилав, пак ще си останеш хилав, пак ще остане въпросът неразрешен, само ще имаш едно малко удоволствие, докато ядеш баницата.
Вторият пример, който е подобен на първия: ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил. Може да е от Пушкин, може да е от Хюго или от друг някой виден поет. Така хубаво си го заучил и трепериш, вълнуваш се, мислиш, ако го издекламираш хубаво, ще има букети и целият свят ще се обърне да те гледа. Така си мислиш ти. Издекламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсани цветя и ти си пак сиромах. И на другия ден ти казват: „Много хубаво си декламирал стихотворението.“ Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго. Ти като си декламирал стихотворение, тия хора ни най-малко не си отвориха кесията, само скъсани цветя ти дадоха. А пък те те натовариха знаеш ли с какъв дълг? Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в природата? Освен че нищо не ти направиха, но тия хора ти наложиха един дълг. Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва да платиш за жертвата. Защото те ще кажат: „Ти стана причина да ни изпокъсат.“ Тогава природата ти налага една глоба. Нищо повече. Природата те глобява. Наместо с твоето стихотворение да живеят цветята, те ги изпокъсаха, да се ознаменува твоето стихотворение! В Америка като идете, всички проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги. Аз, като му погледна цветята, казвам: малко глоба имаш да плащаш ти. И американците сега плащат глоба на своите проповеди. Не само там, навсякъде. Общ закон е това! Не трябва да бъдат изпокъсани цветята!
Аз сега засягам външната страна, за да изнеса вашите недъзи. Пък и да изнеса недъзите и погрешките на хората, това не ме ползува. Радват ме добродетелите. Защото, според мене, да ви изнасям вашите погрешки, това е все едно да изнасям цветята от вашата градина. Не, аз бих желал, като вляза във вашата градина, да видя всичките ви цветя на мястото си. Това значи добродетел. А сега, като вляза в градината, какво виждам: това цвете изпокъсано, онова изпокъсано. Не е приятно да гледам изпокъсани цветя.
Някой знае, че е грозен, че не го харесват. А може да стане красив, но за това се изисква дълго време, да работи вътре в себе си, а това не става лесно, изисква се дълго време. Затова взема, че си намазва устата с червило, ретушира лицето си, за да стане красив. Той е малко черничък, а сега слага белило, да стане бял. Или бял е, няма никаква червенина на лицето си и тогава боядисва бузите си с червена боя, да покаже, че кръвообращението му е много добро. А кръвообращението не е добро. Всичко това е фалш. Ти си турил червило на лицето, искаш да кажеш, че кръвообращението ти е добро. Значи искаш да кажеш: „Аз дишам добре.“ На такъв човек ще му препоръчам да диша, да пие топла вода, да се поизпоти малко. Да бъде естествен. И като стане Господ в него свободен, ще стане червен като ябълка. Ама, почернял си. Да, почернял си, защото в тебе няма място за Господа. Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш. Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как? Най-първо, научи се да дадеш свобода на Господа! Поразсърдил си се, някой път си недоволен от нещо, искаш да покажеш, че си силен. Ако онзи човек, който те е онеправдал, е 10 пъти по-силен от тебе, какво ще правиш? Ама, ти може да говориш за него, че той това, онова. Питам: Какво се ползуваш, ако говориш лошо за другите хора? Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: „Господи, тази работа е Твоя, оправи я както Ти искаш.“ А пък ти си бъди спокоен отвътре. Това е философията на живота. Не да бъдеш индиферентен за погрешките на другите, но няма какво да се безпокоиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмисляш как да ги поправиш. И аз зная всяка една погрешка не само да я поправя, но да туря доброто на място. Само като туриш доброто на място, само тогава погрешката може да се поправи.
Животът седи в Любовта, която трябва да се изрази отвънка. Болният, запример, всякога тича да намери някой лекар, който да му помогне. Добре, но това е частично помагане. Защо човек да не потърси помощ при живата природа, при Бога, Който може да му помогне по-съществено? Отвънка ти ще платиш на някой лекар да ти помогне и отчасти може да ти помогне той, може да ти бъде полезен, но само тогава, когато той е в съгласие с природата и когато този лекар дойде да те лекува с обич. Сега колко лекари има, които лекуват с обич? Или правиш добро някому, където се заинтересован.
Една млада сестра ми разправя: „Учителю, аз съм много добра. Добра съм и всякога искам да се покажа пред хората. Добро правя на хората, но искам, като им направя добро, и на мен да направят добро.“ Казвам: Там ти е погрешката. Ти не прави доброто, за да ти направят добро! Казано е: С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Но това е негативната страна и правилото не е разбрано. Каквото правиш на хората, това ще направят и на тебе. Но законът не е така. Ти като направиш добро, добро няма да ти направят. Като направиш добро, хората трябва да те обичат. Добро за добро, това е плащане. Ти трябва да правиш доброто, да проявяваш Любовта, без да очакваш добро от другите хора. Защото ти като правиш доброто, Божията Любов в тебе действува и ще получиш хиляди пъти повече. Аз направя едно микроскопическо добро, една добра дума кажа на някой беден човек, никой не вижда, но аз съм радостен и целия ден съм доволен. Дори съм забравил какво точно съм казал на този човек. Какво ще чакам да дойде да ми благодари? Аз съм получил вече много повече отколкото съм дал, хиляди пъти повече съм получил от радостта, която съм изживял.
Забравете себе си или поставете себе си на заден план. Във вашия дом поставете най-първо Господа. Кажете: „Господи, каквото кажеш Ти, това ще направим ние.“ Като идеш на гости при Господа, и Той ти каже: „Каквото искаш ти, туй ще бъде.“ Като идеш ти при Бога, ти ще видиш същото правило. Каквото правиш в себе си, ти ще го видиш отвънка. И може туй правило да го проверите. Ако мислиш другояче да оправиш живота си, ще го оправиш така, както всички други хора. Всички хора все така го оправят. И Христос казва: „Ако Ме любите, отвътре да Ме любите! Тогава Аз и Отца Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя.“
Много пъти ние цитираме този стих: „Ако Ме любите“. Кой може да люби Господа? Ще дадеш в себе си свобода на Господа и няма да се тревожиш, че си беден, гол, бос, че гладен ще умреш, че хората говорят лошо за тебе. Ще оставиш всички тия неща, те са празни работи. Нека си духа вятърът колкото си иска, нека си седи сиромашията, нека говорят хората. Че някой говорил лошо за тебе – нека говори. Ама ходя бос, ама вятър духа – какво лошо има в това? Нека дойде вятърът. Че някой казва: „Ти си лош.“ Аз съм лош, но ти, който ми казваш, че съм лош, си два пъти по-лош от мене. Бил съм несправедлив. Ти си два пъти по-несправедлив от мене, който казваш това. Не бъди индиферентен, но ще го погледнеш, ще го потупаш по гърба този брат и ще кажеш: „Слушай, брат, виждам, че в тебе Господ не е свободен и в мене не е свободен, нека се хванем за ръка, да освободим Господа, защото Той ще почне да ни стяга отвънка. Мене ще ме стегне веднъж, а тебе ще стегне два пъти. Мене ще стегне с един ревматизъм по краката, а на тебе и ръцете, и краката ще стегне. Тогава какво ще правим?“
В този свят, на Земята, не стягай Господа! Работи, обичай Го, люби, че като идеш в онзи свят, ангелите ще те посрещнат и на свети Илия ще бъде каляската там, с венци. Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения.
Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всички работи – да работи вътре в нас! Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи.
Това е Словото за днес: Дайте свобода на Господа в своята душа! И когато почва да ви говори Той отвътре, слушайте Го! А отвънка вие приемайте и прилагайте. Отвътре Господ да действува. Това е правилният израз на живота. Това е новото учение. То е учението на Духа. Това е елементарната стъпка. То е първата стъпка, която трябва да вземете и да работите. Едно правило, в което трябва да се вслушате. Всеки трябва да има едно ново знание, едно ново приложение. Това не може да се обясни с правила. Тогава пред вас ще се открие един нов свят и работата ви ще стане радостна и весела. И ще знаете вашите близки, които са умрели, къде са тогава, ще знаете даже какво е положението им, какво има в онзи свят. Този закон е верен. В него няма промяна!
Проявената Любов на Духа, Проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота!
5-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 22.X.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
