Нарядът.
15 минути размишление.
4-та глава от Евангелието на Марка.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!“ Гледат я, опипват и плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
Същественото е Словото! Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!“ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе?“ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка?“ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре!“ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво?“ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка!“ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол!“ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба!“ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има?“ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине?“ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен?“ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене!“ И мисли си той какво да направи. Ако не и занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде!“ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш?“ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота!
4-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 15.X.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
