8 октомври 1933 г.
Отлично време. Слънце грее, светло.
10 ч преди обяд, София – Изгрев.
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета само една част от 15-а глава на Първото послание към Коринтяните, от 35-и стих до края.
„Ще се развеселя“
Има две неща, които занимават практическия човек, или човека на съвременната култура, човека на XX век. Първото, което го занимава, то са постиженията. Всеки един човек иска да има известни постижения. Вторият въпрос е произходството на човека. Има един вътрешен подтик. Във всички същества, малки и големи, съществува един подтик. Това се нарича един Божествен подтик. Не че е нещо разбрано, то е нещо неразбрано, но туй, което за нас е неразбрано, то осмисля всичко. Ти се стремиш да постигнеш нещо, без да знаеш защо. Но след като постигнеш нещо, разбираш защо си го постигнал. Знанието е потребно заради нас. Малко знание ни трябва, не много. Многото осакатява, малкото се благославя. Може да ти турят цял един турски гювеч с ядене на масата, но щастието не зависи от големия гювеч. От малкото. Може да ти турят цяла една тепсия с баклава или баница – пак същото. Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш да възприемеш. И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото.
В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът. Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът. Късметът иде. И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре. Тъй щото, турците са взели, във физическия свят малко се изменя този закон. При другото ние трябва да поставим малко труда. Ако не разбираме работите, ние се трудим, а когато разбираме, то е работа в живота, тогава работим.
Сега, постижението. Всеки един човек не трябва да убива постиженията в себе си. Той трябва да го държи високо, като една прицелна точка. Постижението, то е един висок връх. Това е като стимул. Този стимул защо трябва да го държи? Този Божествен подтик не го угасвайте. От него зависи вашето щастие. Той като угасне, всичко изчезва и се обезсмисля. Може би ти някой път искаш да угасиш своя подтик. С туй угасваш живота. И тогаз ще дойде страданието на вас. Туй има отношение в сегашния живот, не до бъдещия.
Някои искат да знаят какъв ще бъде бъдещият живот. Бъдещият живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашният живот. И сегашният живот е точно такъв, какъвто е бил миналият. В миналото какъвто е бил човек. Защото има два произхода в света. Човек има две естества. Ако вие искате да знаете какъв е произходът на естествения човек, има едно обяснение. Ако искаш да знаеш какъв е духовният произход на човека, има съвсем друго обяснение. Естественият човек се отличава с една крайна слабост. В него има устойчивост временна. Най-силният човек, най-богатият, след години пропада, изчезва силата и богатството му. Даже и най-големите планини, които са потъвали и изчезвали, и сега не може да се каже кои са причините. И съвременната наука не може да обясни кои са причините за потъването на някой континент и кои са причините за отклонението на земната ос на 23 градуса. Всъщност всичко туй е обяснено по един механически начин. Има теория за това, но остава един промеждутък. Има нещо недообяснено.
Вие казвате: „Какво отношение има земната орбита?“ Има отношение към нашия гръбначен стълб. И той е отклонен от своята посока на 23 градуса. От центъра на нашия гръбнак е отклонен на 23 градуса от земния диаметър. И всичкото наше нещастие иде оттам. Ще кажете: „Откъде накъде земната ос да има отношение към гръбначния стълб?“ Ще кажа: гръбначният стълб се е приспособил към земната ос. А когато земната ос се изправи, и гръбначният стълб, и той ще се изправи. И ще се приспособи към [нейните] условия. При добрите условия ние ставаме добри и при лошите условия ние ставаме лоши. Това е относително. Туй твърдение не е абсолютно. Но при лошите условия. (Една греда в салона се наклони и един брат я изнесе навън.) Туй показва, че светът има нещо, което е подвижно, не е устойчиво. Тези неща показват механическия свят, който един ден ще премине и ще остане само този стълб. (До гредата има един мраморен стълб.) Той е важният, той е стабилното. Туй показва, че в нашия свят има неща, които са такива греди. Те са временни, ще преминат.
Но да се повърнем към основното, което е необходимо за сегашния живот. Всеки един човек трябва да има постижения. Беден или богат, учен или невежа, всеки човек трябва да има известни постижения. И ако кажем, че нищо няма да постигнеш, това не е вярно. То е относително така. Но всеки човек, в каквото и да е отношение, има известни малки постижения, които за природата важат. Понеже всичките форми, които тя е създала, те си имат предназначение за самата нея. Не каквото ние мислим. Предназначението на човека не е фатално, но това, което извършва човек, то остава негово постижение. В туй отношение природата е крайно справедлива. Аз употребявам „природата“ не като учените хора, давам малко по-друго значение. Крайно справедлива е тя! Всяка придобивка на човека тя спазва за самия него, понеже е приятно той да си има нещо придобито, върху което той да живее. Трябва да имате цел. Тя иска всички да бъдат щастливи. Вие ще кажете: „Защо хората да са нещастни?“ Това е едно вметнато предложение. Ти мислиш, че си нещастен.
То е само ти така мислиш, че си нещастен, а всъщност не си. Дойде един ваш приятел и каже: осъдили ви на 20 години затвор. Веднага ти се схумиш. Дойде друг и каже: не тебе, другите осъдили.
Та, често в света ние страдаме от известни пред[по]ложения. Сиромахът страда, понеже мисли, че е сиромах. Ако той знаеше ония, скритите богатства, които има в себе си, щеше да си накриви шапката, както жените сега си накривяват шапките. Едно време мъжете си накривяваха шапките, сега гледам – жените. Казвам: „Браво!“ На някои им се вижда чудно, как тъй тази жена ходи с накривена шапка. Тя иска да каже: „Не му се грижа!“ Турчинът казва: „Какво му мислиш? На хилядата половината е петстотин.“ Сега, това, пак вметнато. Ще кажеш: „Какво отношение имат жените?“ Жената като форма. Аз не засягам жените. Думата „жена“, то е псевдоним. Някой си граф ходи с псевдонима на жена. А същината на жената е, когато тя минава за дева. И тогава казват: „Той подивял!“ Аз бих желал всичките жени да подивяват. Див станал той. А деви в санскритски език, това са служебните духове, които имат известна интелигентност и помагат на човечеството. Те са от среден род. Не вземат участие ни към жените, ни към мъжете, спомагат еднакво. За тях мъже и жени са еднакви, не гледат, че един е жена, а друг – мъж. Тогава вие ще кажете: откъде именно е изпъкнало туй различие между мъжа и жената? Много естествено. Откъде изпъква различието между майката и детето? Откъде изпъква различието между слабия и силния? От самия него. Фактът е, че детето, което е слабо, в дадения случай е слабо и силният е силен.
В природата съществува една постоянна промяна. Физически слабите неща винаги си остават слаби, но органически слабите неща не остават едни и същи, а стават силни. А психически съвсем другояче седи въпросът. Има три положения: едно физическо, едно органическо положение и едно психическо. Та, когато се разглежда животът от тези три положения, може три различни заключения да извадим. И който не разбира тия различия, той всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Запример: съвременното гадание, врачуване и пророкуване, те са различни. Гаданието е едно предположение. Гадаят и животните. Едно куче, и то гадае. Като те види, то гадае какви са твоите намерения. И при всяко твое движение те държат предвид: как се движиш, какво [положение] ще вземе ръката ти, какво положение ще вземе тялото ти. Вече това животно вземе известна стратегия спрямо тебе. Те имат известна опитност. Врачуването една степен е по-високо, по-научно. А да пророкуваш значи да разбираш законите. То не е нещо произволно.
Та, казвам: Някой път, за да се познае човешкият характер, от него трябва да отмахнеш три обвивки. Онзи, който не разбира, три обвивки трябва да се премахнат, за да дойдеш до същността на човека, т.е. трябва да отстраниш всичките ония физически влияния, от които той се влияе. После ще отстраниш чувствените неща. И от тях да не е заинтересован човек. После, от един човек трябва да отделиш онова, което той физически иска да постигне; чувствуването, което иска да постигне – и това да отстраниш. Той трябва да бъде независим от това, което иска да постигне. Само тогаз той може да бъде гадател. Човек, който иска да бъде щастлив, сам от себе си трябва да отстрани тези неща, не съвършено, но той да бъде независим от тях до известна степен. И той сам може да бъде гадател. В човека има едно вътрешно огледало, в което той сам може да види каква е съдбата му. Та Христос сам си виждаше съдбата. И Той си знаеше какво има да стане с Него. И казва: „Затова дойдох в света!“
Страданията са само един вътрешен изпит за знанието на човека, човек да се познае колко е силен. И страданията пропорционално се увеличават съобразно нашата интелигентност. По-интелигентните хора страдат повече, по-неинтелигентните страдат по-малко. Страданието зависи от чувствителността, от вътрешното възприятие. Някой път някое животно страда, но неговите страдания не са психически, морални. А физически лесно заздравява раната [...] На човека с години остават, в него има работи и той преживява страданията си.
Сега да се върнем към предмета, към постиженията, които човек иска в света. Най-първо, вярвайте, че вие може да постигнете нещо. Дали си ти млад или стар, без разлика е това. Защото твоите постижения в младостта ще имат един резултат, а постиженията в старостта ще имат друг резултат. Тогава, ако в младостта си ти не можеш да постигнеш някои работи, радвай се, ще ги постигнеш в твоята старост. А пък ако в младостта ги постигнеш, пак се радвай. Без разлика е това. Най-първо нещата трябва да се поставят на място. Някой казва: „По-добре страданията в младини.“ А в старини, те подразбират, [че] в старини човек ще бъде по-слаб. Не, без разлика е! Не че в младини трябва да бъдеш по-щастлив, а в старини по-нещастен.
Тия нещастия ние ги създаваме индивидуално и обществено. Майката най-първо ще създаде всичките нещастия на своите деца – синове и дъщери. Зависи като зачене, какво е било нейното състояние. И после и дъщерята, и синът не могат да се освободят от тия внушения. Винаги той ще има тия мрачни мисли. Даже когато са най-щастливи, тя казва: „Има нещо.“ А майката може да внесе в ума на сина и на дъщерята една отлична мисъл, че и при най-големите нещастия да каже: „Ще се оправи тази работа!“ И оправя се. Защото постижението действува. Ако не се оправят нашите работи, някой път ние мислим: „Няма да се оправят!“ И действително не се оправят, когато не постъпваме съобразно с пътищата, които природата гради. Тя ги гради по един много разумен начин. Ако ние сме чувствителни, внимателни към нейните внушения, ще имаме и нейното упътване.
Аз по някой път се учудвам на българските овчари. Има някои, които са запознати с метеорологията, че знаят с месеци напред какво ще бъде времето. И много пъти техните данни се различават от данните на метеорологията. Барометърът показва, че ще се оправи времето, а овчарят казва: „Ще се развали.“ И каквото каже овчарят, става. А пък каквото каже барометърът, не става. Аз съм ги питал откъде знаят това. Те казват тъй: „Роден съм аз с това.“ Той го наследил от дядо и прадядо. И прави са те. Наполовина ми казват истината. Унаследено е, но има нещо, което те не знаят. Защото щом го каже, той ще изгуби знанието си. Пък и аз не отивам по-надалеч. Не искам той да си изгуби знанието, човекът. Аз зная причините, няма какво. Причините зная защо той познава времето.
Когато някой човек се качи на някой висок връх и вижда хоризонта, аз зная защо го вижда. Защото е горе на планината. Ако не вижда, пак зная причините – защото е долу в долината. За мене тази работа е ясна. И казвам: Този човек има постижения. Постижение значи да се качиш на най-високия връх. Но не да седиш там. След туй пак да слезнеш в долината, с данните, които си добил. И казвам: И ти ако се качиш, ще бъдеш като него, а ако слезеш, ще бъдеш като втория. И даже у всинца ви има предчувствие. Всичко може да стане в малък или голям размер. Всички имат предчувствие за онова, което има да стане. Даже някои знаят, предчувствуват 10, 15, 20 години, че работите им ще се оправят, че ще постъпи в училището, виден човек ще стане. А някой път той чувствува, че работите по средата някъде ще се забъркат.
И мене ми разправяше един познат евреин, млад. Той ми разправяше така: „В ума ми се загнездила една идея: да се изповядам. Аз го считам това фатализъм, глупаво.“ Той беше с такива теософски вярвания. Казва: „Глупаво ми се вижда, но една мисъл не ме напуща. Мисля, в който ден се оженя, работите ми ще тръгнат назад и ще ме убият.“ – „Тогава не се жени.“ – „А нещо ме кара да се оженя.“ И действително този човек се оженил. И стана така както той мислеше. Като се ожени, работите му тръгнаха назад и го убиха. И той ми разправя: „Не знам откъде е това, дали от моите прераждания от миналото е останало нещо.“ Казвам: „Ще провериш.“ Този човек предвижда съдбата си. И благодарение, че той предвиждал. И предвиждаше, но сам не вярваше в това, което предвиждаше. И благодарение, че някой път ние не вярваме. Защото ако вярваме във всичко това, което предвиждаме, той, животът, може би щеше да бъде по-тежък. Някой път се явява едно малко колебание. То е пак за добро.
Сега, туй чувство е дадено не за страдание. То е едно чувство, което сега се развива у нас и за бъдеще ще носи нашето благо. То е създадено за хубаво у човека. По някой път това чувство може да ни причини и малко вреда, но за това не трябва да му се сърдим.
Та, казвам: Сега постиженията в света какви трябва да бъдат? Най-първо могат да бъдат от физически характер – по отношение на външните богатства. Могат да бъдат от духовен характер – по отношение на придобивките на нашето тяло, чувствува и нашите способности. А могат да бъдат и от Божествен характер – придобиване на онова знание, от което да знаем съдбините на цялото човечество. С всички хора да сме свързани. Това е хубавото, красивото! Да вземеш участие в живота на цялото човечество, да вземеш участие във всичкия живот. Ти живееш с живота на всички хора. Благото на всички хора е и твое благо. И техните страдания са и твои страдания. И твоето благо е и тяхно благо. Но туй може да стане само като минеш през двете състояния. И сега често, като минаваме през първото състояние, през физическия свят, то е най-трудното постижение. Всички хора не могат да бъдат богати. Няма условия. Колко хора милионери сега може да има в света? Много малко хора може да има, в сравнение с колкото хора има [бедни].
По отношение на вътрешните придобивки, на вътрешното богатство, почти за всички хора може да има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло, защото има външни условия за това. Че, ти може да измениш своята съдба със своите схващания. Вие не може да видите – как да ви покажа как може да измените вашата съдба? Щом във вашата съдба има нещо, което ви смущава, вие се демагнетизирате и ставате нервен, сприхав, нетърпелив и се изпоядате. Навсякъде каквото хванете, чупите, хвърляте. Нетърпелив сте. При такъв един характер, даже и способен да е човек, и хората казват: „Има бамбашка характер!“ В краен случай могат хората да ви търпят.
Но може да измените вашата черта, може да измените характера си. Като почнете да дишате, вие ще внесете повече въздух и ще добиете повече търпение. И хората ще ви обикнат. Какво ви коства да дишате три пъти на ден, да възстановите вашето нормално дишане? Какво ви коства да вложите туй богатство у себе си? И тогава хората ще ви обикнат повече. Тогава ще имате във вас и повече излишна енергия, която да предавате. Защото хората обичат повече един човек, който има повече енергия и може да предава повече от себе си, отколкото онзи, който взема. В дишането, както това се изнесе в западната култура, в Америка, в Англия, Германия, се родиха ред школи за дишането и се яви цяла една галиматия такава и много хора подлудяха от това дишане. В Латвия сега наскоро някой се занимавал с дишането. Но той целия ден се занимавал с дишането и набрал толкова много енергия, че разстроил цялата си нервна система и ме пита какво да прави. Казвам: Ще намалиш работата си. Много си работил. Ти си се пресилил с дишането. Нищо повече! Ти ще започнеш 5, 10, 15, 20 минути най-много. А пък [с] 4, 5 часа дишане ти ще пресилиш дробовете си. Малко се изисква от дишането. И после, умът ти да е концентриран в една чиста, възвишена мисъл. Работите ти ще се оправят, защото щом ти се хармонизираш, в света има една хармонична среда, ти ще се привлечеш към нея и условията ти ще се подобрят.
И когато отидете при някой гадател, някой път е чудно, че тези гадатели знаят какви промени стават в живота. Той може да ви предскаже това. Но тези промени стават. Кога? Гадателят казва, че стават промени. Гадателят казва: „На 35 години твоят живот ще се промени.“ Но той главното пропуща. На 35 години този човек, на когото положението му ще се подобри, той ще се ожени за една жена, която ще му въздействува хубаво и у него ще се урегулира дишането. Или в 35 години той ще влезе в един университет, ще срещне един професор, който ще го обикне, и ще се повдигне неговата мисъл. На 35 години ще се срещнеш с едно живо същество, към което ти ще се присъединиш, и всичките ти работи ще тръгнат. Ще се образува най-хубавото – една хармония. С други думи, ще се срещнеш с един човек, който ще ти подействува по-благоприятно. Значи това не са механически работи. Ти казваш: „На 35 години ще стане нещо!“ Не вземаш в съображение, че ще дойдат живи същества, които ще работят за твоето постижение, за твоето преуспяване. Ще дойде едно същество, което ще подкрепи твоя проект в света – хубавото, красивото!
Всичките постижения, които ние имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да се концентрират, да се координират, да ви съдействуват в този път. Бил поет, или философ, или музикант, или каквато и да е работа, все трябва да имаш едно вътрешно чувство, едно вътрешно подбуждение от някое живо същество, което да те тласне в тази посока.
Затова старайте се най-първо да имате най-малко един добър приятел. И да ви кажа как да си избирате вашите добри приятели. В старо време, тази формула, която аз ще ви кажа, 20 години трябваше да седите в школата в Египет или във Вавилон, за да ви я кажат. Като срещнете един ваш приятел, най-първо ще го обикнете. И туй го знайте. В този ваш приятел ще намериш една добра черта, която да е постоянна, винаги да я държиш в ума си. Понеже тази черта ще постави една основа между него и вас. Най-първо – Любовта, след туй, щом намерите тази основна черта в характера, след туй ще се постараете в едно успокоително състояние да погледнете дали с този ваш приятел ще може да работите или не. Щом вашият ум е тих и спокоен и сърцето ви е тихо и спокойно, да знаете, че колкото времето минава, и условията ще се подобряват и ще ви съдействуват за добро. И невидимият свят ще ви помага и всичко ще тръгне по мед и масло механически, но вие двамата ще бъдете в сила да преодолеете на всички мъчнотии! На това се дължи бракът! Затова се женят мъжете. Онова, което кара мъжа да се жени за една жена, не е да образува дом, но той иска да постигне нещо. Мъжът търси една жена, за да постигне нещо. И жената търси мъжа, за да постигне нещо. И то е право. Подигането на човешката душа, подигането на ума на човека и ума на жената, подигането на сърцето на жената и сърцето на мъжа, подигането волята на мъжа и волята на жената, това е смисълът засега в сегашния ни живот. Ако моят ум не се повдига, не се възвишава, не се облагородява и ако моето сърце не се повдига и облагородява, тогава животът няма израз в себе си и [не] може да намери туй хубавото, красивото.
И при това, трябва да седи в ума ви онзи основният закон, че всичко в природата е разумно! Туй не трябва да го разгласявате в света, вие даже не трябва да се спорите по това с хората. Могат някои хора да кажат, че животът има смисъл или няма смисъл – туй да не ви засяга. Всичките възгледи, които природата има, те са прави, но те са относителни. Но във вашето съзнание трябва да седи онази мощната мисъл, че всичко в природата е разумно. А щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по кой да е начин ще се оправят. Щом изгубиш тази връзка, тогава работите вземат обратен път и ще се случва обратният процес – ред нещастия, нещастия. И тия нещастия, и те си имат своя край. И в края на краищата пак дохожда разумното. Разумното е пак, което ще оправи нещастията в живота.
Сега аз искам да ви представя нещата не фатално, но онази разумност, която съществува в света и която не е фаталистична. Тази разумност е тъй: когато аз седна, трябва да бъда тъй разумен, та никога да не преядам. Преяждането е една много лоша черта. Може би на твоето чувство да е приятно, но ти трябва да знаеш, че имаш един отличен слуга – стомахът, и не трябва да го товариш с много излишна работа. Ти казваш: „Стомах е, да мели!“ Трябва да му даваш почивка. Този приятел, стомахът, е като един упорит кон и казва: „При тези условия няма да работя!“ Ти му дадеш храна, той я изхвърли навън. „Не работя“ – казва. И пак не взема. Ти седиш, викаш един лекар, друг лекар, инжектират го, насилят го, но той не работи.
Мене ми разправяше един господин как той се справил със своя стомах: „След като ме лекуваха всичките лекари и ми казаха: „Твоята работа е почти свършена. Тъй, ти отиваш за онзи свят!“ и си турих ръчицата на моя стомах и казах му: „Направих една погрешка; за в бъдеще много малко ще ям. Ти да не ме измъчваш тъй вече. Така имам всичкото добро желание!“ На стомаха си говори. Изповядал се той на стомаха. Ще кажете вие: действително, то е малко глупаво да се молиш на стомаха си. Но поправи се полека-лека, отива на добро. Взимах малко храна и хубава храна. И поправи се моят стомах! И оттам насетне – казва – аз разбрах онова, разумното. Разбрах, че този стомах бил много разумен! Аз четох много научни книги, но разбрах, че стомахът е цял химик. Знае как се смила храната! Тия клетки в стомаха не били тъй глупави, както аз си мислех. Разбра[х], че те са много учени.“ Ние мислим, че всичко това върви по един механически начин. Ония същества, които направляват тия органически процеси, казват тъй: „Ти не трябва да злоупотребяваш с тях.“
Сега да се повърнем към онзи основния въпрос. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, или религиозни, или учени. Съблечете се от всички тия имена: поети, философи, музиканти. Оставете само едно име – че ти си човек в света. Нищо повече! Едно разумно същество, което трябва да живее съобразно с природата. Всички други работи, това са гарнитури. Например пишеш стихове. Това е гарнитура. Че си музикант, знаеш само да надуваш тръбата или да натискаш клавишите на пианото с една или друга ръка. Малко смешно е това. Тия неща са потребни, но казвам: това са неща второстепенни в света. Те ще дойдат. Ако ти, човекът, постигнеш онова, същественото, ти ще свириш тъй, както никой няма да свири. И ако ти си онзи човек, ти ще напишеш такава поезия, че ако четеш при някой мъртъв, той ще стане от леглото, дето лежи, и ще възкръсне. Ти като четеш Библията така! Сега се прави възражение: „Къде са ония хора, които са писали?“ И да четеш така, както този, който е писал, не можеш да четеш. Можеш да четеш така, както тук е казано. (Учителят чете от Писанието, но тъй монотонно, без израз.) Но какъв смисъл може да има това?
Важното е семето. Значи, апостол Павел иска разумното, по естествения път. „Семето“, в него седят всичките основни неща. А човекът, който носи не съзнанието, защото съзнанието още не е човекът, това е външната обвивка в нас. Самосъзнанието произвежда най-големите нещастия. Има философи, които твърдят: да се освободим от своето самосъзнание. Казва: „Ти трябва да умреш!“ Че, как ще умреш? Някой иска да се самоубие. Тази работа не става със самоубийство. Да умреш, значи пак да оживееш. Това как ще го направиш, за да възкръснеш? Да се яви туй новото съзнание, туй, което наричаме възкресение. Онзи живот, който изключва всичките страдания и всичките мъчения в света. Защото нашето самосъзнание седи в онази идея, която приготовлява. Нали ние търсим своето бъдеще? Когато ние сме щастливи, и светът е щастлив. И когато ние сме нещастни, и светът е нещастен. Туй е неизбежен закон. Ти гледаш само Божественото, а другите ти са неприятни. А ти [си] господар на туй състояние. Когато дойде болестта, на нас целият свят ни се вижда неприятен. Ти да бъдеш обект. Казва[м на] някой човек: „Ти трябва да бъдеш обективен. Да бъдеш извън болестта. Тази болест да бъде без да те засяга.“
Трябва да бъдете като Самсон. Казва им: „Ако ме вържете с едно въже.“ И те мислели, че той е слаб. Но той се по[за]смял само, поразтворил си само ръцете, като го завързали, и въжетата се скъсали като прегорели. Правили са различни опити с него. И после го предала неговата възлюбена, жена му. Тя почнала да му плаче, казва: „Кажи ми къде е твоята сила? Къде е твоята тайна?“ И той казал: „Не си ли отгадала?“ И най-после казал, че всичката му сила седяла в космите му. В дългите му косми. И казал: „Ако ми се отрежат космите, аз ще загубя всичката си сила.“ И тя издава това.
Жените са по-умни, затова не си режат космите. Апостол Павел казва мъжете да си режат космите. Защо Павел казва това? Апостол Павел да ме извини за това. Право е казал той, но защо той е прав? Понеже мъжът е станал по-силен отколкото трябва и трябва да си поотреже космите, да поотслабне малко. А сега гледам, някои жени, почнали са да си режат космите, станали са жени силни. Която жена е станала силна, да си реже космите. То не е много научно доказателство, но всеки може да опита. При дългата коса винаги човек има добро разположение на духа. Ако е дълга косата, жената като си гледа дългата коса, и е приятно. След като си отрежеш косата, ставаш по-активен, но ставаш и малко по-сприхав. И при това космите са цял един трансформатор. Всяка една нишка е пълна с електричество вътре. Цялата коса, това са проводници на електричеството, което е вътре в мозъка. Че излишното електричество трябва да мине през космите или да са предаде в атмосферата навънка. Космите са един трансформатор: предаване и приемане на електричество. Трансформатор са за енергията, която се предава отвън. И когато туй електричество не върви правилно, тогава се осакатява нервната система. И човек става неврастеник.
И тогава онзи, който е неврастеник, едно правило мога да ви дам, може да се ползувате от него. Който е много неврастеник и е много нервен, да си кваси космите по три пъти на ден. Защото водата е добър проводник на електричеството. Той е събрал повече енергия отколкото трябва. Не че изведнъж неврастенията ще изчезне от него. Но неврастенията се дължи на едно подпушване на човешките чувствува. И тия чувствува се превръщат на една динамическа сила, които се изразяват в ума и излизат навън – чрез космите се проявяват. И чрез водата можем да си помагаме. Водата можем да употребим като едно средство. Но палиативно да си помогнем.
А сега за постижението. Тия работи са необходими. Човек не трябва да бъде неврастеник! Той трябва да има едно самообладание. Че се е развила неговата нервна система, че е повече чувствителен, то е един добър признак. А че не влада своята нервна система, то е един недъг. И то е хубаво. Щом си нервен, хубаво е, държиш съзнанието си малко будно. Дойдеш някъде, тук, под лъжичката ти каже нещо: „Кажи нещо де, кажи!“ Ти чакай. Ако няколко души говорят, ти остани най-после да си кажеш думата. Самообладай се известно време.
Аз каквото и да ви кажа, аз го зная, вие пък ще си правите което знаете. Вие ще си кажете: „Кой знай дали е вярно или не!“ Не, аз говоря това за себе си. Само аз ще се ползувам. Всичко, което вие няма да използувате, аз зная един закон – всичко това, което вие не възприемете, не го използувате, аз си го събирам назад. Пак го използувам. Аз ви го давам и което не може да използувате, аз пак седна да работя. Взема го и го обработвам. Божественото никога ние не оставяме да се изгуби.
Та, казвам сега: Най-малкото правило, което ви казах, е да си намерите вашия приятел. И после за самообладанието и водата. Ще си квасите главата с вода, в която да няма абсолютно никакви утайки. Вземи най-хубавата чиста вода, може от горе, от планината, от чистия извор да я вземеш, а не каквато и да е вода или застояла вода от кладенеца. Изворна вода! Ако искаш да правиш опит. Опитите трябва да стават всякога с най-чистата вода.
Та, казвам: При сегашните условия, тъй както се намираме в света, нас ни трябват само някои основни правила, за да преодолеем някои мъчнотии. Понеже хиляди препятствия има, които ни изваждат из релсите. Най-първо, вестниците пишат: Еди-кой си се самоубил, една къща изгоряла, това станало, онова станало. Снощи аз ставам към среднощ, около 1 часа, слушам викане, кряскане. Една жена вика и мъжът вика, силно кряскане се чува на два, на три километра оттук. Това е разбиране. Жената вика и мъжът вика, и двамата викат. Но тя, която викаше, беше млада, според гласа считам на 22–23 години, а другият глас, който викаше – мъж на около 45 години. Той има дебел глас, заповеднически, а тя – на креслив човек. Тя сал току вика майка си: „Олеле майчице, майчице!“ По едно време утихнаха и двамата. Е, какво стана с тях? Четете вестниците какво е станало с тях.
Та, казвам: Ние, в сегашната наша култура имаме толкова препятствия, то е само за гениалните хора. Не са хората гении. Много мъчно е да преодолееш една мъчнотия, която имаш. На всяка една стъпка има сума опасности. Ако не си отваряш очите, някой автомобил или файтон може да те смачкат. Та, ние сме се наплашили. Най-първо, като влезнеш в града, трябва да знаеш коя страна трябва да вземеш. Смирен и кротък да бъдеш там. И отдалеч трябва да предвидиш кой път да вземеш. Да не минеш през една многолюдна улица, а дето няма много движение, дето е най-малкото движение. По-хубаво е да ходиш по безлюдните улици. Там ще бъдеш по-тих, отколкото в шумните улици, защото ще видиш: тук прегазили някого, там се карат някои и като се върнеш, ще бъдеш разстроен. После, нито трамвай ни трябва, нито нищо. Пеш!
При това, има едно смущение вътре в нас. И вътре става нещо, карат се и там. Та не утихват наоколо. И онези, трябва да знаете да ги утешите и тях. Някой път се скара стомахът, някой път се скарат гърдите, някой път главата. Коремоболие имаш, боли те стомахът, после гърдоболие, главоболие. Ако те болят гърдите, страхливи ставате. Казвате: „Тук ме задушава нещо на гърдите.“ И 4–5 души ако му кажат: „Твоята работа е свършена“, той ще умре. Някой наял се, повече енергия отишла на гърдите и ако ти го обичаш този, който е дошъл, ако е син ти, майката като си тури ръцете, да ги простре 2–3 пъти и той ще каже: „Мамо, много леко ми стана на гърдите.“ Кой ще отнеме тази сила? Ще кажете: „Как така с духане може? Някое лекарство трябва.“ Не. Ами майката ще духне 3–4 пъти по лицето. Духнете вашето дете по лицето и ще му мине!
Казвате: „Какво става с духане?“ С духане ще мине, нищо повече. Че нали като се задуши някой човек вкъщи, като го извадят навън, на въздух, веднага той се съживи. Свежият въздух, хубавите мисли, хубавите чувствува ще повлияят на детето. Ти погледни детето и си кажи: „Ще ти премине, синко!“ И то да гледа майката. А сега майката се страхува, уплаши се тя, казва: „Да викаме еди-кой си лекар!“ Без страх! Като се страхуват светските хора, аз си го обяснявам. Но като се страхуват религиозните хора? Аз гледам, духовни, религиозни хора, като се разболеят, тичат при лекарите. Аз не съм против лекарите, но казвам: Малка вяра имат. Мисли, че ще умре. При една болест и 12 лекари да има, пак ще умреш. А когато няма да умреш, и лекар да не дойде, пак ще живееш. Най-големият лекар е вътре във вас! Като заболееш, ще кажеш: „Аз ще живея! Аз имам много работа, която трябва да постигна! Нищо не съм направил, трябва да живея. Като си свърша работата, тогава.“ Тъй ще им кажеш: „Работата си не съм свършил, не ме уволнявайте! Трябва да бъда на служба.“ И от невидимия свят са толкоз снизходителни, че когато един от еврейските царе искали да го уволнят, иде един пророк и му казва: „Приготви се в дома ти, уволняват те.“ И той се обръща към Господа, моли се, моли се и най-после пророкът идва и му казва: „Послуша ти се молитвата. Дават ти се още 15 години.“
Сега, основното, което трябва да остане в ума ви. С обикновените тревоги съюз не правете, с обикновената философия на живота – също, съвет от нея не взимайте. Имайте една самостоятелна философия. Вглъби се в себе си и си кажи, че привилегия е на всички същества в света да живеят! Повелението на всички разумни живи същества е да живеят! Това е една привилегия да живееш ти! А да умреш е нещо изключително. И след като умреш, онези, които се грижат за икономията на живота, ще търсят как да те върнат. Защо трябва да те вземат от Земята? И псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш, Господи, на половината на дните! За да постигна и придобия, да разбера закона, да поправя живота си и да живея толкова, колкото трябва.“
Сега, когато аз говоря за постижението на живота, подразбирам следующото. Онази гъсеница трябва да живее дотолкова, докато си образува условия да стане пеперуда. Щом образува условията за пеперуда да стане, тя не трябва да живее нито един ден повече! Ако остане, тя губи. Трябва едно трансформиране! Трябва един начин за промяна на вашите възгледи. Трябва да промените вашите възгледи. Всеки ден трябва да променяте вашите възгледи! С Онзи, Живия Господ, Който живее в човека, с Него трябва да се запознаете. Не какво говорят философите. Всичко е хубаво. То е външната страна. Онова мощното, силното, Онзи, Живият Господ, Който живее във вашата душа, там е силата на човека. Не във външния символ. Мощното, това е веруюто в живота. Вяра! Без да е спомагателно средство. Силата трябва да седи във въздуха, в светлината, силата трябва да седи в свободата, силата трябва да седи във водата, в хляба, в живота, който е вътре в тебе. Другите неща са второстепенни. Аз разбирам под светлината, с нея свързвам човешката мисъл. Светлината вземам като емблема на човешката мисъл. Дишаш въздуха – това е свързано с живота! А храната аз свързвам със силите, които действуват вътре в природата. Те са неща необходими. Ти си осигурен. И следователно, щом имаш светлината на страната си, щом имаш въздуха на страната си, водата, хляба, ти си осигурен. Другите неща са посторонни. Онзи, Който седи зад храната, зад водата, зад въздуха, зад светлината, това е Разумното. Това е Живият Господ. Той ти казва: Работи, учи, стреми се и никога не се обезсърчавай! Зад тебе има едно велико бъдеще! То ще ти се открие. [По]малко ще ти се открива. Всяка нощ, като сънуваш, все ще откриваш. В някои сънища ще видиш някоя гледка и като минеш, тебе ти е приятно! Срещнеш един добър човек, каже ти нещо, някоя дума. Когото и да срещнеш, все ще ти допринесе нещо от това хубавото, красивото в света.
Да срещаме хората на Земята, то е най-великото благо в живота! Да срещнеш един човек, да размениш няколко думи с него, няма по-велико нещо от това! Че, човек е той! И казвам: Затова ние се срещаме. Не ни срещат мъртвите. Като срещнеш един мъртъв човек, той нищо не те ползува, нищо не ти казва. Човекът, който е жив, човекът на доброто, на разумността, човекът на благородството като го срещнеш, то е най-голямото благо на Земята, което човек може да постигне.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
2-ра неделна беседа,
държана от Учителя
на 8.X.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
