(Лука 4) В човешкия живот има една тъмна страна, която от хиляди години насам се разрешава и все неразрешена остава. Тази тъмна област се отнася до изпитанията. Всички хора се запитват: „Защо са изпитанията в живота? Без изпитания не може ли?“ Кои хора се изпитват? Изпитват се силните хора, а не слабите; изпитват се знаещите, а не невежите. Изобщо, слабите и невежите имат най-малко изпитания. Следователно само онези, които не разбират законите и реда в природата, могат да задават въпроса, защо съществуват изпитанията. Това показва, че тия хора имат особено разбиране за живота. Те искат да бъдат щастливи, без да знаят в какво се състои щастието. То е все едно да търсиш истината, без да знаеш какво нещо е истината. Истината освобождава човека. Който придобие истината, той става свободен. Който не разбира истината, той постоянно се натъква на противоречия. Да констатираш един факт, това още не е истина. Защо? Защото след като си констатирал този факт, ти пак се натъкваш на противоречия, пак не си свободен.
Съвременните хора са недоволни от порядъка, който съществува в природата. Казвам: този въпрос може да се реши лесно. Как? Нека всички, които са недоволни от сегашния свят, както и от порядъка в природата, дадат свой план, по-добър, по-разумен. От хиляди години насам невидимият свят е дал свобода на всички недоволни от законите и наредбите в света да представят свой проект. Ако този проект се окаже по-разумен, те ще го приложат на земята, да се ползват хората от него. Който иска да коригира природата, той непременно трябва да бъде по-умен от нея. Невежият не може да коригира видния цигулар. Който иска да коригира някой виден цигулар, той непременно трябва да знае повече от него. В това отношение, Христос беше от най-умните, от най-учените хора. Той разполагаше с такава наука, която и днес още остава затворена за хората. И при това положение, като Син Божи, Христос беше подложен на големи изпитания. Защо трябваше да бъде подложен на такива изпитания? Каква нужда имаше да пости цели 40 дни в пустинята? Христос направи опит, да види колко дни човек може да издържи без храна. През тези 40 дни Той се хранеше само със Свещения хляб – със Словото Божие. Когато дяволът Го изкушаваше, казваше му: „Ако си Син Божи, речи на този камък да стане хляб!“ Христос му отговори: „Писано е, че не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово Божие“. Също така и съвременните хора се безпокоят, когато болният не яде или когато здравият малко яде. Те бързат да го посъветват да яде повече, да употребява мазнини, да не отслабва. Те му препоръчват било печена, било варена кокошка, или пък чорба от кокошка, но по възможност по-мазна, с повече масло. Днес хората се самозалъгват, като мислят, че мазната храна или месото ще им предаде нещо. Не, чуждото всякога става чуждо. Следователно животът на другите живи същества принадлежи на самите тях, но не и на хората. Хората нямат право да се разпореждат с живота на другите същества. – Как и с какво ще се храним тогава? Под „храна“ в широк смисъл аз разбирам Божественото. В това отношение, само Божественото може да служи за храна на човека. Вън от Него, всичко друго е чуждо притежание, с което човек няма право да разполага. И тогава, който употреби за храна нещо, което не е Божествено, то ще внесе в него известна отрова. Чуждото, внесено в организма, оставя своята отрова. На тези чужди вещества, внесени в човешкия организъм, се дължат противоречията и страданията в живота. Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние. Докато човек се смущава, той има в сърцето си чужди вещества. Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума си чужди вещества. Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той да се изчисти от тях. Може би баба му, или дядо му да са внесли тези чужди вещества – това не е важно. Въпросът е да се изчисти, да се освободи от тях.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която да ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е. към преходните неща. Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят. Следователно на тях не може да се разчита. За пример, очакваш да получиш наследство – ти си на крив път. Ако се надяваш някой светия да се помоли за тебе – ти си на крив път. Ако очакваш на другите хора да разорат нивата ти – и наготово да си вземеш жито, – ти си на крив път. Ако искате да влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цел вие трябва да разглеждате живота като нещо цяло. Човек трябва да намери мястото си в цялото, там да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършат другите органи на живота. Един лист от някое дърво не трябва да се меси в работата на другите листа. Всеки лист от дървото има своя определена работа и определено място. Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така. В природата еднообразие не съществува. Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите си. За пример, някой пита защо Бог е създал мравката? Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мъжът се запитва защо е създаден мъж. Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже. Да мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а да знаят с положителност това, е друго нещо. Жената е недоволна от положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нещо е жената! Трябва ли да бъде недоволна от положението си? Жената е образ на Божията Любов. Ако не носи този образ в себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Няма какво да се разбира живота. Животът е борба“. – Не, никаква борба не е животът. И няма защо човек да се бори в живота. Ако рече да се бори, колкото силен да е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята. Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който да не е бил победен. И най-големите герои, в края на краищата, са били победени и са умрели. На всеки герой е направен паметник, на който пише: „Тук лежи един от големите герои в света“. Казвам: герои са тези хора, но не са истински герои.
И тъй, не съжалявайте за временните неща, които сте изгубили. – „Ама любовта си изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи. Тази любов е героят, който умира. На такъв герой не може да се разчита. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега любовта ми изгасна“. – Любов, която запалва сърцето и после изгасва, любов, която извира и пресъхва, е повърхностна любов. Ако ти се въодушевиш и кажеш, че си готов за Господа всичко да направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов? И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма да ви оставят.
Казвам: както и да изпаднете, в каквото положение и да се намерите, вземете пример от блудния син. След като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не беше способен. Какво представляват свинете? Ако вие, от сутрин до вечер, се занимавате със своите скърби, със своите отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трябва да правите? Намерете начин да се освободите от това занятие. Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови да яде. След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят. И аз ще отида при него, като последен слуга. Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира. А защо е така – за това не се говори.
В древността още, при един от индуските учители се явил един от неговите ученици, да иска някакви правила за живота. Учителят му казал: „Ще отидеш на гробищата и ще ходиш от гроб на гроб, да говориш на умрелите най-хубавите работи, каквито дойдат на ума ти. Каквото ти отговорят, ще дойдеш да ми кажеш“. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да говори на умрелите най-похвални работи: че са велики хора, светии, че са допринесли много за човечеството, че като тях други няма и т.н. Вслушва се да чуе някакъв отговор – ни глас, ни услишание. Връща се при учителя си, да му разправи какво е направил. Учителят му казал: „Сега пак ще отидеш при умрелите и ще им говориш най-лоши думи, ще ги ругаеш и ще видиш какво ще ти отговорят“. Ученикът отишъл при умрелите и им говорил най-лоши думи. Връща се при учителя си и казва: „Пак ни глас, ни услишание“. Тогава учителят му отговорил: „Ако искаш да разбереш смисъла на живота, вземи поука от мъртвите – и когато те хвалят, и когато те корят, и когато си щастлив, и когато си нещастен – ни глас, ни услишание, нито дума по това!“ Казвам: всички хора имат слабостта, като им дойде някое страдание, търсят някого, да се изкажат, да им олекне малко. Като им дойде някое щастие, търсят някого, да се изкажат, да споделят радостта си. Знаете ли на какво приличат тия хора? Те приличат на ония гумени топки, или гумени куклички, с които децата си играят. Тия гумени топки имат в средата си една дупчица и като натиснат топката, та издава звук. Децата се радват на тези топки, натискат ги и ги разпущат, за да издават звук. Та сега, като ви натисне страданието и вие издавате звук, започвате да се оплаквате, да разправяте на хората, че голямо нещастие ви е сполетяло. Казвам: ако не можете да разгледате страданието от научна гледна точка, да видите какво се крие в него, то е безпредметно за вас. Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлексни страдания, има и прави страдания, които се отнасят до самия човек. Рефлексно страдание е, например, стягането, свиването, което изпитвате, като гледате как някой акробат ходи по въже, прави ред упражнения. Той ходи по въжето спокойно, самоуверено, без никакъв страх и казва: „Изкуство е това!“ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се, да не падне случайно, да не изгуби равновесие. И като излезете от този цирк, казвате: „Измъчих се за тия хора“. Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин си изкарва прехраната!“ Не, да бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек! Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск. А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението си да изкажа, да не би хората да помислят нещо лошо за мене“. Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката си, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н. Каква вяра е тази, която не може да се справи с най-малките мъчнотии?
Човек е дошъл на земята да учи. Щом върви в правия път, той няма какво да се страхува. Какво страшно има в това, че сънувал някакъв лош сън? Една търновка ми разправяше един свой сън: „Сънувам майка си. Идва при мене и без да ми каже нещо, взима една стомна и ме удря с нея по главата. Стомната падна на земята, разби се на парчета, а от главата ми започна да тече жълта течност. Казах си: „Чудно нещо! Не можа ли майка ми да намери една сладка дума, с която да ме зарадва, а трябваше да ми разбива главата със стомна?“ Ставам сутринта и какво забелязвам? Съзнанието ми се пробужда и аз започвам да разглеждам живота си, виждам своите грешки, виждам, че съм се отклонила от правия път, и реших да се върна в пътя, който Бог ми е предначертал. Разбрах, че със стомната ми се предаде урок. Стомната беше предметно учение. С тази стомна невидимият свят искаше да ми каже: „Както стомната се разби на парчета, така и твоята глава ще се разбие, ако вървиш в стария път“.
Следователно в ръцете на съдбата човек не трябва да бъде стомна, която при един удар в земята да се разбие на парчета. Стомната придобила ли е нещо? Като се счупи стомната, тя губи, нищо не придобива. Обаче главата на човека придобива нещо. Тя започва да мисли и вижда грешките на своя живот. Когато стомната се чупи, извадете урок от това и благодарете, че тя се е счупила, а не главата ви. Щом се счупи стомната ви, ще си купите нова, по-хубава от първата. Трябва да бъдете внимателни в живота, да не счупите главата си, като тази стомна. Ето защо, каквото нещастие да ви се случи, извадете поука от него. Знайте, че в природата няма случайности. Всяко страдание, или всяко изпитание е на място, и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че този е пътят за постигане на съвършенство. Велико бъдеще очаква човека, но затова той трябва да учи. Земята е велико училище, велик университет, в който хората са дошли да учат. И Христос прекара 33 години в този университет. Като издържа матура, тогава Той се върна на небето, където зае определеното за Него място. Затова Христос каза на учениците си: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. На друго място Той казва: „Идете и вие да проповядвате и да разгласявате моето учение“. Питам: щом вярвате в Христос, трябва ли да се страхувате? Той сам казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Христос мина през големи страдания, докато получи тази власт. Той носи своя кръст до едно място и после го остави, с което искаше да каже: „Дотук носих кръста, сега оставам вие да го носите“. Казвам: ако има нещо за учудване в живота на Христос, не са големите страдания, които Той прекара, колкото Неговата издръжливост. В лицето на Христос виждаме една душа, която издържа на големи противоречия. Тази издръжливост заслужава подражаване. Той каза: „Аз трябва да изпълня волята Божия, каквото да стане!“ Характер е това! После Той продължи: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Нека бъде Твоята воля!“ Питам: остана ли Христос излъган в своята вяра? Онзи, Който Го е създал, в Когото положи живота си, в Когото вярваше, Той Го възкреси. И ето, две хиляди години след възкресението на Христос, 500 милиона хора вярват в Неговия път и работят заедно с Него. Ще дойде ден, когато и ония, които не са повярвали, ще тръгнат след Христос. След всичко това трябва ли още да се страхувате? Съвременните хора се страхуват като младите моми. Младата мома постоянно се стряска. Гизди се, кичи се, а сърцето и непрестанно трепка: „Ами, ако възлюбеният ме остави? Какво ще стане с мене, ако намери друга, по-хубава мома?“ И току виж, хвърли китката, обезсърчи се. После, пак се насърчи, слага китката на главата си, развесели се. Към обяд изкушението пак идва: „Ами, ако ме остави? Ако намери по-красива от мене?“ Каквото става с момата, това става и с вас. Казвате: „Какво ще правя, ако ме остави Господ? Той с мене ли само ще се занимава?“ Казано е в Писанието: „Записах ви на дланта си“. И наистина, на какво по-хубаво място човек може да бъде записан, освен на дланта на Господа? Достатъчно е да погледне Бог към дланта си, за да види там името ви написано.
И тъй, както в миналото, така и в настоящето, са нужни герои. Геройство се иска от хората, а не малодушие. Работа се иска от хората, а не говорене. Турците имат една пословица: „Много думи на воденицата“. И наистина, воденицата вдига много шум. Шумът и е по-голям от работата, която върши. Обаче в края на краищата, огън я чака. Ще я насекат и в огън ще я сложат. И воденичният камък е осъден на изтриване, на унищожаване. Изобщо, меленето на житото във воденицата не представлява идеал за човека. За в бъдеще, житото няма да се поставя на такива изпитания, през каквито днес минава. Съвременните хора мелят житото, превръщат го на брашно; после го замесват, правят от него хляб, който пекат във фурни и най-после ядат. Значи житото минава редица изпитания, докато се превърне в хляб.
Казвам: както виждате, изпитанията, противоречията в сегашния живот са необходими. За онзи, който разбира противоречията, те са привилегия. Без изпитания човек не може да се приближи към Бога. Колкото по-големи са изпитанията, толкова повече човек се приближава към Бога. Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безнадеждието, безлюбието, злото, мрака в живота, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал. Само чрез изпитанията той ще разбере какво представлява истинската любов, вяра и надежда. Само по този начин той ще разбере, че любовта е по-силна от безлюбието, от ада и от смъртта; вярата е по-силна от безверието; надеждата е по-силна от безнадеждието; доброто е по-силно от злото. Казано е в писанието: „Един праведен ще гони хиляда грешни, а двама праведни ще гонят десет хиляди грешни“. Значи, силата на един праведен е равна на силата на хиляда грешни, а силата на двама праведни е равна на силата на десет хиляди грешни. Следователно, ако сте праведен човек и срещнете мечка в гората, не бягайте от нея. Хванете мечката за ухото, спрете я и започнете да се разговаряте с нея. В Писанието имаме такъв пример; там се говори за Давид, който се е борил с мечка и с лъв, а после се бори и с Голиат. Саул му каза: „Не можеш да се бориш с Голиат, защото ти си дете, а той – мъж ратник още от младостта си“. И рече Давид на Саул: „Като пасях овцете на отца си, идваше лъв или мечка, та грабваше овца от стадото, но аз излизах след тях и ги поразявах; така освобождавах овцата от устата им. Ако пък мечката или лъвът се повдигнеше върху мене, хващах го за брадата и поразявах го и убивах го. Рабът ти е убил и лъв, и мечка. И този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях“. Казвам: който се е борил с лъв, или с мечка, той лесно може да се справи и с човека.
Често вие мислите, че сте слаби. Да, слаби сте, но в едно отношение – в Любовта. Силата на човека се определя от качеството на неговата любов; силата на човека се определя от качеството на неговото знание; силата на човека се определя от качеството на неговата воля. Следователно, който не е познал Божията Любов, Божието знание и волята Божия, той е слаб човек. Когато е вън от силата на Любовта, човек е слаб. Когато Христос прекарваше 40-дневен пост, Той беше заведен на планината от Духа, там да изпитат Неговата любов. И наистина, дойде сатаната и почна да Го изпитва, като Му казваше: „Ето, всички тия царства са мои. Ако ми се поклониш, ще ти ги дам“. Христос отговори: „Моето царство не е от този свят“. Ако на някой от съвременните хора се предложи едно от тия царства, да стане, например, пръв министър в България, той веднага ще се откаже от своето верую.
За потвърждение на тази мисъл ще приведа следния пример. Още в първите времена на християнството, в областта на Александрия, живели един светия и един каменар. Светията правил кошници и когато отивал в града да ги продава, минавал покрай каменаря, който го поздравявал и завеждал в дома си да почине. След това измивал краката му и угощавал го, с каквото имал. Светията бил много доволен от каменаря, че се отнасял с него добре. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: „Господи, този каменар ми прави големи услуги, добър е и честен човек, но много беден; от сутрин до вечер работи, едва изкарва хляба си. Помогни, моля Ти се, да забогатее малко и той да поживее като всички хора“. Като се помолил три пъти за него, най-после дошъл един ангел и му казал: „Желанието ти да се измени съдбата на каменаря е добро, но този човек не е готов още за друго положение. Ако му се даде богатство, той ще се развали“. – „Аз пък мисля, че ако забогатее, той ще стане по-добър.“ – „Да бъде според желанието ти! Иди да кажеш на каменаря, че на еди-кое си място е заровено голямо богатство. Нека го разрови и разполага с него, както намери за добре.“ Светията отишъл при каменаря и му разправил всичко, каквото ангелът казал. Каменарят взел богатството и веднага си направил хубава, голяма къща в Александрия. Започнал да живее богато, разкошно и в скоро време станал известен в цялата околност. След това го направили пръв везир. Когато светията слизал в града, каменарят не го посрещал вече, защото бил зает с други работи. Един ден светията го посетил в дома му, но каменарят го погледнал и дал вид, че не го познава. – „Не ме ли познаваш?“ – „Не те познавам. Върви си по пътя. Аз нямам работа с такива като тебе.“ Светията тръгнал по пътя си, но доста загрижен, защото видял, че работата отивала зле. На пътя го срещнал ангелът, който помогнал да се подобри положението на каменаря и му казал: „Видя ли сега какво направи? Разбра ли, че този човек не беше готов още за по-добри условия?“ След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: „Да помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората!“ Като разбрал грешката си, светията пак се обърнал към Господа, с молба да върне каменаря в първото му положение, а за себе си, да му даде възможност, по какъвто и да е начин, да изправи грешката си. И този път Бог послушал молбата на светията. Срещу каменаря, в ролята на пръв везир, започнало голямо гонение: клевети, подозрения, хули, уволнения и т.н. Той изгубил общественото си положение, материалното си състояние и останал без къща, без пари. Като се видял толкова изпаднал, взел чука и отново се отдал на каменарство. Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него. „Не зная какъв дявол ме беше завладял, че не те приемах. Познавах те много добре, но се страхувах от хората, да не кажат за мене нещо лошо, че имам приятелство с такъв беден човек.“ Светията се усмихнал и казал: „Няма нищо, нали се оправи работата?“ След няколко години каменарят казал на светията: „Помоли се пак за мене, да ми дадат малко богатство, да забогатея.“ – „Не, втори път не искам да се моля за тебе; не искам повече да ме бият. По-добро положение от сегашното надали ще намериш.“ И продължил каменарят да дяла камъни. Казвам: всеки сам прави тези камъни и сам трябва да ги дяла. Тези камъни са необходим градивен материал, от който човек трябва да направи своята къща. Тези камъни не трябва да се продават, но да се дялат, да се обработват. Какво представляват камъните? Те са ония груби мисли, чувства, постъпки и черти в характера на човека, които непременно трябва да се дялат. В това се крие вътрешния смисъл, вътрешната работа на човека. Един ден, като издяламе, като изгладим тия камъни, и Бог ще бъде доволен от нашия живот и ние ще бъдем доволни. Това не подразбира, че човек изведнъж може да стане учен или светия. Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват. В това, именно, се състои красотата на живота. Понякога хората искат изведнъж да станат силни, учени, богати, свети, гениални. Казвам: такъв порядък в света не съществува. Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога? Когато ги задържите и обработите в себе си.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант. Тази ваза може да бъде пълна с чиста, хубава вода, а може да бъде пълна и с някаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова? Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода. В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова. Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в себе си вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременните хора не са направени от диамант, нито от материя, подобна на скъпоценните камъни, вследствие на което те грешат. Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма да грешат. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой. Нищо в света не е в състояние да го отклони от неговите прави разбирания за живота.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние да ни отдели от Любовта Христова“. Да, нищо в света не е в състояние да отдели човека от Любовта Божия. Ако някой иска да знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки. Който влезе в небето, той има задача да прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки. Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду си, те не се нуждаят от нищо. Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ. Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в сила да разреши всички задачи в живота. Но тази Любов трябва да проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своите деца, това показва, че любовта и е във фазата на животните, или най-много вув фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждите деца, както Бог ги обича. Казвате: „Как може майката да обича и чуждите деца, като свои?“ – Щом не може да обича така, тя не е майка. „Как можем да обичаме всички народи, като своя народ?“ – Щом не можете да обичате така, вие нямате Любов. Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал? Защо обичате даден човек? Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома и, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да и се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. След това той придружил господарката си до дома и. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом!“ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ.
Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек? С какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителите на небето се отличават с голямо търпение. Съвременните религиозни и духовни хора не могат да се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват да отидат на небето, да бъдат посрещнати с музики и песни. Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши. Не, никакви оплаквания не се приемат на небето. Там съществата живеят само в Любов.
Сега всички трябва да се стремите към вътрешен живот. Само по този начин ще можете да издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност да ги разрешите. Има случаи, когато трябва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате някаква скръб. Когато е скръбен, човек трябва да мисли. За какво трябва да мисли? Той трябва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбят повече от него. Ако е беден, нека мисли, че има хора по-бедни от него. Ако е богат, нека мисли за богатите хора, които, също като него, не са изпълнили волята Божия. И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Където мине, тя всичко чисти. В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате. Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мъжът и не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали. Чудно нещо! Небето, звездите, слънцето – всичко ви обича. Каква по-голяма любов търсите? Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта. Защо не цените любовта, която имате, а търсите друга любов? Ако искате да ви обичам, ще кажа: Погледнете слънцето! После, ще ви заведа при някоя круша, ще кажа: Откъснете си една круша! Ще ви заведа в някой магазин и ще кажа: Изберете си един хубав костюм, дрехи! – „Ами кой ще плаща?“ – Когато Христос прати учениците си в селото да вземат ослицата, плати ли някой за нея? Вие казвате, че всичко в света е на Бога, но като дойде да приложите това, не мислите така. Вие трябва да имате това дълбоко, свещено вярване, че всичко в света принадлежи на Бога, но да не го използвате само за себе си. Божиите блага са общо достояние. Всички хора трябва да се ползват еднакво от тях.
Казвам: всички трябва да живеем за Онзи, Който ни обича. Ако живеем за Него, ние ще се обичаме. Ако не живеем за Него, няма да се обичаме. Значи, ако живеем за Бога, Който е в нас, ние ще Го обичаме, ще Го разбираме, а заедно с това ще се разбираме и обичаме помежду си. Ако разбираме Любовта на Бога в нас, ще разбираме и всички други прояви на Любовта. Щом разбирам тия неща, благата после ще дойдат. Следователно запалете първо Свещения огън на вашето огнище! Вземете малко въглища и запалете огън на вашето огнище. Не взимайте огън от вашите съседи! Щом запалите Свещения огън на вашето огнище, всякаква друга любов се осмисля. При това положение, любовта на майката, на приятеля, на слугата придобиват смисъл и стават разбрани за вас. Божествената Любов осмисля всички прояви на любовта. Чувства без любов са безпредметни. Мисли без любов са безпредметни. Те са подобни на красиво, но мъртво тяло, от което е излязла душата, т.е. Любовта. Божията Любов осмисля чувствата, мислите и постъпките на хората. Сложете тази Любов дълбоко в душата си и нищо не говорете за нея. За тази Любов устата ви трябва да бъде запечатана със седем печата. Запитали един от великите адепти на Египет нещо за Любовта. Той стиснал устата си и нищо не отговорил. За Божията Любов може само да се мълчи. Много съм говорил за Любовта, но не за същината на Любовта. Аз съм говорил само за проявите на Любовта, но щом дойда до същината на Божията Любов – млъквам. Дойда ли до Божията Любов – свещено мълчание! Няма по-красиво нещо от това мълчание. То е мълчание, което говори. Когато разумният човек мълчи, от него излиза нещо хубаво. И печката зимно време мълчи, но от нея излиза приятна топлина. И запалената свещ мълчи, но от нея излиза светлина, на която вие четете и учите. И слънцето мълчи, но от него излиза топлина и светлина, които дават живот.
Когато Христос беше в пустинята, сатана дойде при Него да Го изкушава. Казваше Му: „Ако си Син Божи, хвърли се от този храм. Писано е, че няма да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Не изкушавай Господа моего! Камъни, на които можеш да се качваш, не са камъни на храм Божи. Храмът е вътре в човека и на този храм никой не може да се качва“. Някой казва, че бил на църква, в мястото на светлината. Не, човек не може да бъде в светлината, но светлината може да бъде в човека. Казвате, че сте в Бялото Братство. И това е невъзможно. Бялото Братство може да бъде в човека, но човек не може да бъде в Бялото Братство. Бялото Братство може да влезе и да излезе от човека, но човек не може да влезе и да излезе от Бялото Братство. Ако Бялото Братство влезе в човека, той придобива истинско разбиране за живота. Ако някой мисли, че може да влезе в Бялото Братство, той е на крив път. Духът трябва да влезе в човека, а не човек в Духа. Христос казва: „Аз пребъдвам в Отца си“. Това значи: Христос пребъдва в Божията Любов и Божията Любов пребъдва в Него. И на вас казвам: И вие трябва да пребъдвате в Божията Любов, да я възприемате и да я проявите. Също така и Бог да пребъдва във вас. В това се състои силата на човека. Щом вие пребъдвате в Бога и Той във вас, молете се тайно, в душата си. През каквито изпитания да минавате, не се обезсърчавайте. Знайте, че всичко, което желаете, ще постигнете. – Кога? – Още днес. Ако изпълните волята Божия, днес още ще придобиете онова, което душата ви желае. Ако имате любовта на майка си и на баща си, ако имате любовта на брата си и на сестра си, вие никога няма да бъдете в лишение. Ако имате любовта и на учителя си, вие също няма да бъдете в лишение. Защо няма да бъдете в лишение? Защото Бог живее във вас. При това положение всеки сам ще поправя лампите си, когато става някаква повреда в тях. Който отрича Бога в себе си, той ще чака да дойде някой отвън, да поправи неговата вътрешна инсталация.
Да се върнем сега към същественото. Всички сте изпратени на земята да работите, да учите, да станете граждани на Царството Божие. На всички ви е дадено доверие, да изпълните мисията си, както трябва. Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от любов, да изпълните Неговата воля. Като съзнаете това, трябва да кажете: „Ние ще работим, както работят всички будни души по света, за идване на Царството Божие на земята“. Из целия свят се повдига зов към всички пробудени души за работа. Всеки трябва да желае идването на Царството Божие на земята! Всеки трябва да желае да се изпълни волята Божия на земята! Всеки трябва да застане на страната на Любовта, да желае идването на Вечния живот! Всеки трябва да застане на страната на Мъдростта, да желае идването на светлината и знанието! Всеки трябва да застане на страната на Истината, да желае придобиването на свободата! Само по този начин ще станете проводници на Божественото и ще преодолеете всички мъчнотии. Питате: „Защо идват мъчнотиите?“ Мъчнотиите са необходими, за да се кали, да се усили човешката воля. Как ще се усили волята на човека? С постоянство. За пример, дават ви един здрав камък, да го начупите на парчета. Вие взимате чука, удряте веднъж – камъкът не се чупи. Удряте два, три, четири, пет пъти – камъкът не се чупи. Казвам: Продължавайте още, ще се счупи камъкът. Вие удряте десет, сто, двеста пъти – камъкът още не се чупи. Обезсърчите се, слагате чука настрана. – Вземете отново чука, ударете още един път! Удряте пак: един, два, три пъти. – Замахнете още един път! Взимате чука, последен удар! – И камъкът се разчупва. Казвам: Последният удар ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
Съборна беседа от Учителя, 2 септември 1933 г.
|
