Трите посоки

Размишление

Ще прочета няколко стиха от 28-ма глава на Притчите – от 25-ти стих до края.

фиг. 1.

Ще начeртая три кръга. Те представят три загадки. Тези кръгове имат двояко значение: външно, или обективно, и вътрешно, или субективно. Каква е разликата между външното и вътрешното обяснение на предметите? Например, изучавате една планина отвън и отвътре, както разглеждате едно шише отвън и отвътре. Какви заключения може да извадите от двата случая? И човека може да изучавате отвън, като форма, и отвътре, като характер. Анатомистът изучава устройството на всички органи в човека. Физиологът проучва службата на всички органи. Физиогномистът, по външните признаци на човешкото лице, търси да открие неговия характер, способности, разположения. Какво е придобил анатомистът, физиологът, след като 30 години е изучавал човека? Кои са причините, които заставят човека да изучава предметите външно и вътрешно? Какво печели той от това? Да допуснем, че вие познавате един виден цигулар. Знаете неговата биография: произхождението му, де се е учил, при кой професор, какви усилия е правил, докато усъвършенства своите знания. Какво печелите вие от това знание? Той печели пари от това. Важно е вие какво придобивате. Пишете във вестниците, че еди-кой си виден цигулар дал концерт и имал голям успех. От любов ли правите това? Може да кажете, че пишете от любов към него, но може да пишете от любов към себе си – да изкарате и вие някоя пара. Ако пишеш за някое голямо величие, ще се ползваш материално.

Първият кръг представя живота на растенията. Техният стремеж е насочен към центъра на земята. Те заравят главата си в материята, отдето черпят енергия за поддържане на живота си. Растенията имат желание да станат големи. Те намират в земята благоприятни условия за реализиране на желанието си, затова се отпрявят към нея. И човек има желание да стане голям, но стремежът му е нагоре, към центъра на слънцето. Ще кажете, че растението е неразумно същество. Лъжете се, растенията са разумни същества, те са добри химици, превръщат материята и така я използват. Те се справят и с най-трудните условия, които срещат в живота си. Растенията познават закона за дълголетието по-добре от човека. Има растения, които живеят на земята 8,000 години. В Стария завет се говори за дълъг живот, но никой не е живял повече от 1,000 години. Растенията могат сами да си приготвят парфюми. Някои от тях разнасят такова благоухание, каквото човек никога не може да постигне. Още отдалеч се усеща този аромат. Вторият кръг представя живота на рибите, птиците и млекопитаещите. И те имат стремеж да растат и да се увеличават, но хоризонтално, а не както растенията и човекът – отвесно. Ще кажете: „Какво придобиват съществата, като станат големи?“ Аз ви питам: Какво придобивате, като ядете всеки ден? – „Поне глада уталожваме.“ – Сутрин се нахраниш, уталожиш глада си и след 3–4 часа пак си гладен. Какво печелиш, като уталожваш глада си? Като дете, ядеш малко. Като пораснеш, имаш нужда от повече храна. Мислете върху въпроса, защо растението, животното и човекът искат да станат големи? – „Добре е човек да расте, но да не страда.“ – Не е така. Като расте, човек неизбежно ще страда. Иначе животът няма смисъл. Щом живееш, ще мислиш, ще растеш и ще страдаш. Растенето е вътрешен процес. Човек расте по силата на закони, вън от него. Докато е малко, детето расте по желанието на майката и бащата. Те искат детето им да порасне, да стане голямо. Някога родителите дават даже направление на детето си. Те определят неговия бъдещ живот. Например, майката има желание детето и да стане музикант, и то става такъв. Изобщо, човек се развива, освен по свои собствени желания, още и по желанията, вложени в него от родителите му.

Третият кръг представя човешкия живот. Стремежът на човека е насочен нагоре, към центъра на слънцето. Той иска да расте нагоре, да се ползва главно от енергията на слънцето. До известно време човек расте нагоре, след което спира и започва да се разширява. В процеса на своето растене той развива своите мисли и чувства. Един ден, когато престане да се развива, той заминава за другия свят. Защо трябва човек да замине за другия свят? – Някой няма пари да плати на гостилничаря. Ял известно време в гостилницата му и като не може вече да плаща, гостилничарят го заставя да напусне гостилницата. Той отива в другия свят и след време отново ще се роди, т.е. пак ще дойде на земята и пак ще отиде при гостилничаря. Когато се роди дете, всички се радват; когато заминава за другия свят, всички плачат. И гостилничарят се радва, когато в гостилницата му влиза човек, който яде и веднага плаща. Той скърби, когато е принуден да пъди клиентите си, че не могат да плащат. Родителите се грижат за децата си, хранят ги, но се интересуват какво ще излезе от тях. Днес прехраната на едно дете струва около 12,000 годишно. Като го поддържат 20 години, докато стъпи на краката си, то ще им струва 240,000 лева. Защо човек се ражда и умира, не знаем. Защо скърби и се радва, не знаем. Защо стремежът на растенията е към центъра на земята, а на хората към центъра на слънцето, и това не знаем. Впрочем, отчасти знаем много неща, но важно е да се доберем до абсолютната истина.

Учените изучават човека външно и вътрешно. Защо го изучават? Коя е подбудителната причина за това? И родителите изучават детето си външно и вътрешно: външно го изучават, да видят дали е здраво, дали може да работи физически; вътрешно го изучават, за да разберат дали мисли и чувства правилно. Ако мисли и чувства добре, те се радват, че от него ще излезе истински човек. Често човек сам се изучава. Наблюдавайте детето, по колко пъти на ден се мери, да види дали расте на височина. То се облегне на стената и с пръст определя колко е израсло. Закон е: Колкото повече се мери човек, толкова по-малко расте. Същото става и в психическия живот. Колкото повече желаеш да станеш умен, добър и силен, толкова повече препятстваш на растенето си. Всеки иска да порасне, да стане умен и добър, но да не поставя за това някакъв външен обект. Защо трябва да се сравняваш с другите хора? Че някой бил висок, това се отнася до него. Ако искаш да го постигнеш, после ще срещнеш друг, по-висок. Какво ще правиш тогава? И него ли ще искаш да постигнеш? Желанието на човека да расте нависоко има отношение към неговото вътрешно растене. Като расте нависоко, човек същевременно мисли. Казваш: „Аз мисля, че съм нещо повече от другите“. – Свободен си да мислиш, но дали си повече от другите, това е въпрос. Едно нещо е да мислиш, друго е да си такъв или онакъв в действителност.

Човек живее на земята, но е недоволен. – От какво е недоволен? – От външните и от вътрешните условия, в които е поставен. Той е недоволен от себе си, както и от окръжаващите. – Защо е недоволен човек? – Липсва му нещо. Той очаква да го оценят близките му, а после обществото. Ако не го оценят, той е недоволен и започва да страда. Един ден хората ще го оценят и ще му направят паметник. Това може ли да го задоволи? Отиваш на бойното поле и се връщаш инвалид – със счупена ръка и без крак. Дават ти кръст за храброст. Ти носиш този знак на дрехата си и казваш: „Аз съм герой, имам кръст за храброст“. Какво те ползва този кръст? И природата си служи с такива знакове и кръстове. Ако тя ти даде кръст за храброст или друг отличителен знак, ти ще бъдеш известен в света като истински напреднал човек. Радвай се, ако природата ти тури отличителен знак. А това, че си направил голямо добро на някого, нищо не значи. Какъвто паметник да ти направят, нищо няма да придобиеш.

Да се върнем към въпроса за растенето. В първо време човек се стреми към желанието на растенията, иска да стане голям. Като порасне, той има човешки желания – да стане умен, добър, силен. Ако растеш нависоко и станеш два метра висок, какво си спечелил? В сегашния скъп живот не само че нищо не печелиш, но повече губиш. Икономическите условия стават по-трудни за тебе. В едно отношение високият е добре, когато бере плодове. Той всякога ще си откъсне от най-хубавите и зрели плодове, когато ниският трябва да се задоволи с онези плодове, които може да достигне. Високият човек се наема с разрешаване на всички въпроси, когато ниският е склонен всякога да отлага. Изобщо, дали си нисък или висок, важно е да използваш условията, които ти са дадени. Никой не е абсолютно доволен. Ниският е недоволен от ръста си, иска да стане по-висок. И високият е недоволен, няма достатъчно пари, да посреща нуждите на своето голямо тяло.

Всеки човек се ражда с известен стремеж, с известно желание, което му е внушено от вековете. Например, той иска да бъде силен. Това желание не е само негово. То е общо желание на всички разумни същества. И растенията, и животните се стремят да заякнат, да станат силни. Разликата между растенията и животните, от една страна, както и хората, от друга, се заключава в това, че грижите и безпокойствата на хората са по-големи от тези на животните и растенията. – Кога условията са по-добри: при слизането, или при качването? – При качването условията на живота са по-добри. Като се качва нагоре, човек прави по-големи усилия, безпокойствата му са по-големи, но и придобивките са по-големи. В резултат на това животът му се скъсява. Растенията, като слизат надолу, не срещат големи съпротрвления. Затова те имат по-дълъг живот. – „Искам животът ми да стане по-лек, с по малко мъчнотии.“ – Стани растение. Ако искаш да бъдеш човек, ще имаш по-голяма свобода, ще правиш повече движения, но и препятствията ще бъдат по-големи. За да се премести растението на един метър далеч от корена си, нужен му е цял век. Можете да си представите колко бавно се движат растенията. Какво губят те от това, че не могат да се движат с голяма бързина? И какво печелят хората с бързината на своето движение? Казвате; „Какво ни интересува стремежа на растенията, животните и хората? Какво от това, че растението се движи към центъра на земята, животните – хоризонтално, а човек – към центъра на слънцето? Защо не ни говорят за по-важни работи?“ Според мене, от научно гледище, всички въпроси са еднакво важни. Помни: На земята всички неща са временни. И гостилничарят знае, че като си отиде клиентът му, той пак ще дойде. Представете си, че един ден земята загине. Какво ще стане със съществата, които живеят на нея? Какво ще стане с придобивките на хората? Идеите и желанията на човека също се губят, но след време пак се връщат.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за своите мисли и чувства, както и за своите постъпки. Храниш се. Трябва да разбираш какво нещо е храненето като процес. Щом се храниш, не мисли за нищо друго, освен за яденето, което приемаш. В този момент нищо друго не може да те интересува. Че ще осиромашееш, ще умреш, това е субективен въпрос, а не обективен. Че сърцето спряло на човека, това още не е смърт. И столът може да е в покой или в движение, но нито едното е смърт, нито другото – живот. Каква е разликата между кинетическото и потенциалното състояние? Човек не расте през целия си живот, следователно и като жив, пак минава през потенциални състояния. Кинетическото състояние се отличава с движение, а потенциалното – с покой. Щом престанеш да растеш, твоето желание за растене не умира, но се пренася в друг свят или в друго същество. Спирането на процесите е почивно състояние. Всъщност, процесите не спират. Енергията се пренася от едно място на друго. Спираш да растеш на височина, започваш да растеш на широчина. Човек е здрав, когато всичките му органи се обновяват едновременно. Ако само един орган се развива за сметка на другите, човек заболява. С това се обяснява явяването на туморите в различните органи на човешкото тяло. Значи туморът не е нищо друго, освен чуждо тяло в организма, клетките на което се размножават чрезмерно за сметка на другите органи. Не е добре да става частично обновяване на органите в човешкото тяло. Естествено и правилно е да се обновява едновременно цялото тяло, цялото съзнание, цялото общество. Това е правилният начин на възпитанието. Следователно, ако се обновяват само няколко души от обществото, хармонията между членовете му ще се наруши. Както отделният човек, така и обществото трябва да се развиват съразмерно, външно и вътрешно.

Съществуват главно две течения в живота: едното е на материалистите, със стремеж към земята, както в растенията. Другото е на идеалистите, със стремеж към слънцето, както в човека. В бъдеще материалистите ще останат за градеж, както днес си служат с камъните и дърветата. Тогава идеалистът ще бъде господар. Той ще ръководи строежа и ще казва де какъв материал трябва да се постави. И двете течения са прави. В края на краищата идеалистите ще нареждат работите. Материалистите ще растат нависоко и надълбоко, докато стигнат крайния предел на растенето си. През това време идеалистите ще си останат със своите идеи. Ще дойде ден, когато ще секат дърветата, независимо от това, искат ли те, или не искат. Според мене дървените къщи са по-здравословни от каменните. Къща, направена от вековни дървета, предава нещо ценно на човека. Идеите му стават устойчиви, здрави, както материалът на неговата къща. Ако си слаб, болезнен, излизай рано всяка сутрин и облягай гърба си на някой дъб. Като правиш това един месец, по 10–15 минути на ден, ти ще се обновиш физически и умствено. Не уповавай на идеи, които имат свойствата и устойчивостта на бъза. Уповавай на идеи, които имат устойчивостта и свойствата на дъба.

И тъй, ако разглеждате въпросите механически, ще имате един резултат; ако ги разглеждате органически, ще имате друг резултат. Ето защо, ако искате да използвате съвременните идеи, трябва да ги преведете в духа на новото, да дойдете до разумни изводи. Физическата дейност на хората трябва да се разшири, да се възстанови отношението между трите свята: физическия, духовния и Божествения. Хората се обезсилват и разкъсват по причина на техния поглед за живота. Те гледат на нещата разпокъсано и считат себе си за единствени фактори. Не сме само ние фактори. Растенията, животните са също фактори на земята. – „Ние можем да правим, каквото искаме.“ – Лъжете се. Хората не могат да правят, каквото искат. Човек може да постигне своите желания дотолкова, доколкото е в хармония с всички фактори в живота и в природата. Докато разрешаваш въпросите индивидуално, от свое лично гледище, нищо не можеш да постигнеш. Казваш: „Мене да ми е добре, че на другите, каквото ще да става“. – Не е така. Всички хора са свързани. Благото на едного е благо за всички. Ти си математик, разрешаваш въпроса за музиката от гледище на математиката. Както и да разрешиш въпроса, той непременно трябва да мине през лъка на музиканта. Мисълта на човека трябва да мине през лъка на цигулката, да произведе съответни тонове. Музикантът, художникът, математикът, орачът са на мястото си. Един ден, когато тези енергии се сменят, трябва да знаете начина, по който те се превръщат. Няма да останеш орач за цял живот; утре ще станеш обущар. Ще сменяш енергиите си и ще се учиш.

Ще изучаваш Битието, като проява на Великия Божествен живот. В него е разнообразието, в него е хармонията. Да обхванеш цялото Битие, това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот.

Изучавайте растенията и животните, да се ползвате от техните опитности. Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 9 юни 1933 г. в София, Изгрев.