Размишление
Тема за следния път: Всеки да си нарисува горната и долна страна на дясната ръка.
Каква е разликата, според вас, между младия, възрастния и стария? Каква е разликата между ума и сърцето? Всеки може да отговори на тези въпроси. Всеки отговор трябва да бъде пълен, съдържателен. Изобщо, животът се отличава по две неща: по движението и топлината. Отличителното качество на духа и на сърцето е пълнотата. Това, което задоволява човека, е пълнотата. Тя може да се сравни с пълното шише. Отличителните качества на мисълта са разширение и светлина. Всяко нещо, което не носи разширение и светлина, не е мисъл. Мисълта е резултат. – Що е светлина? – Това, което прави нещата ясни и достъпни за ума, е светлината. От гледището на материалната наука светлината е трептение на вълни. Ако нямаш ясна представа за предметите, ти си лишен от светлина. Ако не се разширяваш, ти не разбираш законите на мисълта.
Какво е отношението между движението и топлината? Без топлина няма движение. Тя е първият подтик в човека. Щом се стопли, той започва да се движи. Топлината е сила, която заставя телата да се движат. Човек не може да бъде пасивен, да не се движи и да не работи. – „Пасивен съм.“ – Липсва ти топлина. Внеси топлина в организма си и ще започнеш да се движиш. Без топлина животът няма смисъл. Ти ходиш, лягаш, ставаш, но не ти се яде, не ти се спи, не ти се работи. Чудиш се какво да правиш, как да си помогнеш. Търсиш цяр, но не можеш да намериш. Ти си в положението на човек, на когото излизат циреи по тялото и не знае как да ги лекува. Казваш, че циреите ще минат. Ще минат, но и време ще мине. Някога циреят се лекува лесно, а някога процесът продължава цял месец. И апостол Павел се оплакваше от трън в плътта, но никой не можа да му помогне. Казаха му най-после: „Нека остане този трън в плътта ти. Ако се извади, друг ще дойде на неговото място“. Какво се разбира в преносен смисъл под думите „трън в плътта“? – Това означава някое силно желание, което човек не може да реализира. Има хора, у които трънът остава за цял живот. Не е лошо, че имаш трън. Той е като украшение на човека.
Сега вие сте млади, имате топлина, правите и движения. Къде може да употребите движението и топлината? Всички животни – от най-малките до най-големите, – всички хора правят движения, по които се отличават. Аз наричам тези движения съзнателни, органически, за разлика от несъзнателните, т.е. от механическите движения. Ако не схванете основното движение в човека, особено при вървежа му, не можете да определите неговия характер. Първото движение в човека е стремежът му да се приближи до предмета или лицето, което обича. Второто движение е простиране на ръката да хване предмета. После, устата взима участие, започва да се движи. Казваме, че този човек говори. Изобщо, движенията на тялото трябва да се координират или съгласуват. Когато движенията са правилни, тогава можем да говорим за координирани движения. Когато движенията са дисхармонични, не може да се говори за съгласуване между тях. Дисхармонията се пренася от една система в друга. Координирането е външен процес, но последствията му са вътрешни. Искате да координирате двама души. Всеки човек поотделно представя специфична система със свои определени мисли, чувства и постъпки. Всеки си има свои навици. Как ще координирате тези двама души? Кой ще се координира пръв? Някога по-силният и по-умният, а някога по-слабият и по-глупавият. На физическия свят слабият пръв се съгласува със силния. Слабият тръгва по посока към силния. Обаче в духовния свят, т.е. в света на Любовта, е обратно. Там силният се координира със слабия. Следователно, ако ти пръв се съгласуваш с даден човек, отношението между вас е едно; ако пръв той се съгласува с тебе, отношението помежду ви е друго.
Има временно координиране и постоянно координиране. Когато двама или повече души искат да свършат една работа, те се координират временно, докато я свършат. Някой се координира със слънцето. – Защо? – С цел да го изучи. Ако гледаш на слънцето като на разумно същество, ти ще се свържеш с най-хубавото, което се крие в него. Така, именно, ще изучаваш слънцето. Когато българите били под турското робство, за да облекчат положението си, първо изучавали характера на турците и след това влизали във връзка с тях. Така те се координирали. Българинът занасял мисирка или гъска на турчина, и последният оставал доволен от него. Каквато услуга искал българинът, турчинът веднага му услужвал. Щом видел гъската, пашата се усмихвал. Това било за него „приказка от 1001 нощ“. Ще кажете, че пашата се подкупвал. Не, това е координиране. В нашите времена не носят гъски и мисирки, а препоръчителни писма. Щом искаш услуга от някое видно лице, ще занесеш писмо от най-добрия му приятел. Когато има гъска, работата се нарежда добре. Щом няма гъска, работата не се нарежда. Постъпвайте така и с природата. Като отивате при нея, непременно трябва да носите нещо.
А фиг. 1.
Да се върнем към въпроса за координирането. Начертавам на дъската един кръг. Той може да бъде правилен, може да бъде и сплеснат или издут, като яйце, зависи отде се гледа. По отношение на правата BM (фиг. 1), всичките точки на кръга не са на еднакво разстояние от нея. Като прекараме диаметъра AB на кръга, образува се ъгълът B, около 30 градуса. С какви ъгли си служите като най-устойчиви, когато ги прилагате при строежа на зданията? – С ъгли от 45 градуса. – Защо ъгълът от 45 градуса е най-устойчив? – Защото координацията между силите му е най-голяма. При различни условия на живота и човек заема различни положения. Ако стъпя на десния си крак и леко повдигна левия, какъв ъгъл ще се образува? Ако стъпя на десния си крак и наклоня тялото си напред, какво показва това? – Пазя се от известна опасност. Според посоката, отдето иде ударът, такова положение заема човек. Той се наклонява ту напред, ту надясно или наляво.
Изучавайте движенията на човека, да разберете през какви състояния минава той. Някога държиш ръцете си затворени, с преплетени пръсти. Това показва, че си затворен в себе си, криеш нещо. Човек се затваря при два случая: като богат и като беден, като пълен и като празен. Човек трябва да знае как да поставя ръцете и краката си. Ако живее правилно и разумно, движенията му са естествени и правилни. Според вас кои движения са хармонични? Един счита едно движение за хармонично; друг – друго движение. Важно е всеки за себе си да различава хармоничните движения от дисхармоничните. Какъв е резултатът от хармоничните и дисхармоничните движения? Мислете върху тези неща и наблюдавайте движенията си, да не изпадате в противоречия.
Често и аз ви поставям в противоречия, от които лесно можете да излезете. Например, поднасям ви една хубава баница и ви карам да мислите върху философията на живота. Възможно ли е това? – Невъзможно е да дадеш на човека да яде от това, което най-много обича, и да го накараш да мисли върху сериозни въпроси. Могат ли силите на храната и на мисълта да се съгласуват? – Невъзможно е да ядеш и да мислиш върху философски въпроси. Сама за себе си, баницата е нещо реално. Сама за себе си, тя е философия, която изключва всякаква друга философия. Тя не търпи никаква критика. Ако баницата е хубава, ще ядеш и няма да философстваш. Друг е въпросът, ако ядеш и останеш недоволен от нея. Тогава иде философията на помощ. По баницата можеш да познаеш характера на човека. Ако баницата е правена от човек със светли мисли и добри чувства, тя е вкусна и внася хармонични сили в онзи, който яде от нея. Не е приятно да ядеш баница от сух, нервен, сприхав човек. Той внася в баницата дисхармонични енергии. Който яде от нея, не се усеща добре.
В областта на науката са правени много опити, от които се дохожда до заключението: Каквато работа да върши човек, той влага в нея, освен характера си, още и известни психични елементи. Двама души – интелигентни, образовани, написват едновременно любовно писмо на едно и също лице. Единият от тях е нервен, сприхав, с отрицателен поглед към живота. Другият е жизнерадостен, магнетичен оптимист. Писмата са написани правилно, логично, без грешки. Четеш първото писмо, изпитваш нещо особено. Де е особеното? Външното не се вижда, но го чувстваш. Четеш второто писмо, изпитваш особена приятност. И в него има нещо невидимо. – На какво се дължи това различие? – От една страна на различните характери на двамата, а от друга страна – на тяхната психика. Казвате: „Има нещо полепено на писмата, но невидимо“. Ако позлатите само с един наполеон едно голямо кубе, като тези на Александър Невски, в скоро време златният пласт ще се изтрие. Това е все още груба материя, която може да се види. Обаче материята, която се отделя от психиката на човека, както и от умствения му свят, е фина, невидима. Тя се полепва по това, което той работи. Всяка дума, която излиза от устата на човека, произвежда известни трептения, които се наслояват, като фина, невидима материя, върху онзи, към когото е отправена. Химията, която изследва веществото на телата, не може да улови тази материя – толкова фина е тя. Някога тази материя е ценна, като златото; някога тя е като медта, лесно се окислява. Тази материя се среща и в кръвта на човека, под името „органическо злато, сребро, мед“ и други. Колкото повече органическо злато имаш в кръвта си, толкова по-богат, по-жизнерадостен и здрав си ти. То е ефективът на човека. – Кой човек е богат? – Здравият. – Коя държава е богата? – Която има злато. Колкото повече злато има, толкова по-богата е тя. Искам да ви наведа на мисълта, че една система има отношение към друга, те са в зависимост една от друга. Ето този куб. Той е в зависимост от друго тяло. Едни разумни същества имат отношение към други същества. Вие може да сте единица, или член на известна система, но в даден случай трябва да си служите със законите на тази система, към която принадлежите. Човек принадлежи към една система същества; млекопитаещите – към друга; рибите, птиците, небесните тела принадлежат също към някоя система. Но всички системи са координирани една към друга. Вие определяте своето отношение към най-близките системи, с които се съгласувате хармонично. Например, вие сте неразположени, имате дисхармония в чувствата си, или имате неразположение в организма си – силите на вашето тяло не са координирани добре. Откъде трябва да започнете? Откъде трябва да започне богатият, откъде бедният? Сиромасите съставят една система, богатите – друга. Но между тях има отношение. Сиромахът отива при богатия и казва: „Аз имам едно изкуство, мога да ти услужа, да ти свърша една работа“. – „Добре, аз пък имам пари, ще ти дам, колкото трябва.“ Значи сиромахът предлага труда си, а богатият – парите. Богатият не може да говори на богатия по същия начин, както се разговаря със сиромаха. Те говорят на различни езици, но се разбират. Това, което работникът, макар и беден, може да направи, богатият по никой начин не може да направи същото. Богатият, ако е инженер, ще направи план на къщата, а бедният, като работник, ще я съгради. Ето начин, по който те могат да се координират.
И тъй, двама души богати не могат да се съберат на едно място. Обаче богат и беден лесно могат да живеят заедно. Човек има два крака, които лесно се съгласуват помежду си. – Защо? – Защото единият крак е беден, а другият – богат. Беден е този крак, който е в движение. Който е в почивка, той е богат. Когато левият се движи, той е беден. Щом десният крак започне да се движи, и той става беден. Така се координират и двете системи – левият и десният крак. Едната дава работа, а другата – капитал. Някога умът взима мястото на богатия, а някога – сърцето. Ето защо, умът и сърцето трябва да се координират, както богатият и бедният. Ще кажете, че бедните хора са слаби, хилави, а богатите – здрави и силни. Забелязано е, че при най-голямата сиромашия човек може да бъде здрав. И при най-голямото богатство човек също може да бъде здрав. – Кога? – Когато живее разумно. Обаче ако богатият и бедният не живеят разумно, те са слаби, хилави. Здравето има отношение към разумния живот, а болестите – към неразумния. Какво ще кажете за богатия, който затлъстял, носи 100 килограма тежест на гърба си? Ако дойде една болест и отнеме половината от теглото му, той ще олекне, ще се почувства обновен. Следователно, като отнемеш половината богатство на човека, той се чувства щастлив. – Тогава на какво се дължи нещастието на човека? – На чрезмерното натрупване. Хората страдат повече от голямото натрупване, отколкото от недоимъка. Сиромахът не страда толкова от своята сиромашия, колкото от чрезмерните си желания. Той иска да стане богат, учен, силен, но не може да постигне желанията си и страда.
В света има много богати хора, но богатството не прави човека силен. Богатството е условие, не е цел. То не е дело нито на учените, нито на силните хора. – Може ли светията да бъде богат? – Може. – Беден може ли да бъде? – И беден може да бъде – зависи за какво богатство и за каква сиромашия се говори. И здравият може да се разболее, както и болният може да оздравее. Това зависи от правата мисъл. Ако болният мисли право, той оздравява. И ако здравят изкриви мисълта си, и той заболява. Силите в природата трябва да се координират, да образуват хармонични системи. В този смисъл, богатството и сиромашията образуват една система; здравето и болестта – друга система. Болестта ще координираш със здравето, т.е. ще я лекуваш. – Как? – Ще се ограничиш в храната. Като здрав, ти си бил богат и силен. Сега, като болен, ще ядеш малко, да не даваш възможност на микробите да се развиват.
И тъй, не давайте възможност на микробите да се размножават чрезмерно във вашия организъм. Не давайте възможност на вашите неестествени мисли и желания да се размножават чрезмерно. Искаш да бъдеш силен, но нямаш условия за това. Откажи се от желанието си. Искаш да бъдеш богат, учен. Опитай се, имаш ли сила да станеш учен, богат. Ако не можеш, желанието ти е неестествено. – „Искам да бъда добър.“ – По естество, ти си добър – прояви доброто в себе си. Човек може да постигне своите желания, но време е нужно за това. Той принадлежи към една богата система. Към нея, т.е. към Бога, той има отношение. Който спазва законите на тази система, той ще бъде здрав, силен, учен и богат.
Сега вие сте забравили, че принадлежите към системата на Бога, и сте се отказали от Него. Това значи: Отказали сте се от своя първичен произход. Днес вие се намирате в положението на шише, пълно с вода – не сте извор. Всеки може да вземе шишето, да се напие с вода и да ви остави празното шише – да страдате от жажда. Ако сте извор, ще бъдете независими от външните условия. Като знаете това, не затваряйте в шише идеята за Бога и за природата. Тя се нуждае от простор, да тече непреривно през вас, като неизчерпаем извор. Като знаете това, не се колебайте в Божественото, което е вложено във вас от създаването на света. Отличителното качество на Божественото е, че то никога не се мени. През всички времена то е едно и също. На него всякога може да се разчита. Може да разкъсаш светията на парчета, но той пак ще ги събере и ще оцелее. Може да го туриш в чутура, да го накълцаш, но той пак ще излезе оттам, ще остане незасегнат. Това се дължи на Божественото – нищо не може да го засегне. Ще кажете, че това е невъзможно. Как е възможно да изпариш водата на соления разтвор и отново да получиш кристалчета от солта? На същото основание животът не се губи; не се разрушава. Не мислете, че може да разрушите формата на живота. Не, това е невъзможно! Вие гледате на живота повърхностно. Сегашният живот, през който минавате, е фаза от целокупния живот. Следователно, колкото и да се стремите към щастие, днес това е непостижимо. Щастието е в целокупния живот. Търсиш щастието, за да се освободиш от страданията. И това е невъзможно.
Страданията и радостите са две системи. Страданието е по-силна система от радостта. Хората бягат от страданието, защото не го разбират. Те искат постоянно да живеят в радост. То е все едно, житното зърно да остане завинаги в хамбара. Не, ще го извадите от хамбара, ще го заровите в земята, да пусне коренчета и след това да покаже главичката си над земята. То казва: „Ще страдам в земята“. – Ще страдаш, но ще придобиеш нещо за себе си и ще допринесеш нещо за хората. Помни: Който минава през страданието, само той може да се обнови. Това е закон. Човек не може да се повдигне, нито да придобие нещо, ако не мине поне през най-малкото страдание. От гледището на природата страданието е велик подтик, който преобразява човека. – „Аз не искам да се изменям.“ – Щом не искаш да се изменяш, завинаги ще останеш в старата си форма. Ако детето не иска да се измени, никога няма да мине във формата на възрастния и на стария. Вие още нямате представа какво нещо е младият, какво е възрастният и какво – старият. Младият се отличава със своята енергия и подвижност. Старият пък се отличава със светлина и разширение. Той е щедър, готов да дава. Младото минава в старото и обратно, старото – в младото. Под „млад“ разбираме микроскопическото, а под „стар“ – великото. Затова казваме „великото малко и великото голямо“. Питам: Какъв е смисълът на живота? Ще кажете, че смисълът на живота е в самия живот, както и в смъртта. Какво се разбира под „смърт и живот“? И богатият умира, и сиромахът умира. Какво са придобили те в смъртта? Казваш: „Наживях се поне, ядох и пих, нищо повече не желая“. – Ако наистина само си ял и пил, без да си придобил нещо вечно, напразно си живял. Да ядеш и пиеш, това не е никаква философия. Ако мислиш, че със смъртта всичко се свършва, нищо не си научил. Простият мисли, че като умре, ще дойде до абсолютно равновесие, дето не стават никакви промени. В света на равновесието ще почиваш хиляди и милиони години, докато един ден се пробудиш от дълбокия сън. Това е състоянието на Нирвана. Когато се казва, че след смъртта нищо не остава от човека, това подразбира, че нищо не остава от неговите мъчнотии и страдания. След смъртта си човек се освобождава от всичко временно, преходно. Той минава в състояние на Нирвана, в областта на щастието. Ще кажете, че Нирвана е празен живот. – Според мене празните работи са пълни. Кое предпочиташ: Да отидеш при банкера да вземеш на заем 100,000 лева, или нищо да не ти даде? Питайте мисирката какво желае: да бъде тлъста, угоена, да пожелаят да я заколят, или да бъде слаба, мършава, и никой да не мисли да я коли. Колко по-добър е животът на свободата пред ограничението! Колко по-добър е животът пред смъртта!
Човек трябва да бъде здрав и силен. – Как се постига това? – С правата мисъл. Ще имаш права мисъл, права философия за живота! Новата философия не позволява на човека да влиза в стълкновение с живота. Силите в човека трябва да се координират. Същевременно той трябва да се координира с Битието, с цялата природа. Без тази координация ти не можеш да бъдеш нито силен, нито здрав. Колко от вас могат да се координират по този начин? Веднъж координирани, няма невъзможни неща за вас. Мъчнотията е, докато се координираш. – Какво представя координирането? – Нагласяване на цигулката. Който е направил цигулката, първо е избрал материала, съгласувал го, и след това дошъл цигуларят. Той взел цигулката и лъка и започнал да свири. Той спазва законите и правилата при свиренето.
Следователно, докато цигуларят не се координира външно и вътрешно, не може да свири. Той трябва да мине през три системи: системата на инструмента – цигулка или пиано, система на нагласяването и система на вътрешна координация. Тези три системи заедно съставят музикалността на човека. Когато всички сили в човека се координират, той разполага вече с магическата пръчица. Той е господар на положението. Слушате един цигулар и се чудите на неговото свирене. Без да е свършил музикална школа, той учудва света със своята музика. Това се постига чрез поставяне на музиканта в магнетичен сън. Който го магнетизира, и той трябва да бъде добър музикант. Ето защо, за да постигне това, което желае, човек трябва да премине през особена състояние, наречено състояние на Духа. Ако не направи известна жертва, човек никога не може да стане нито учен, нито музикант. Правени са опити, да видят какви резултати се постигат, когато поставят човека в магнетичен сън. Може да не е роден музикант, но като мине през този сън, той свири отлично. Като се събуди от съня, сам не помни какво е свирил. Докато е бил в магнетичен сън, той свирил така, както никога не е свирил. Как ще си обясните това явление? Това е факт, а как се обяснява той, ще търсите обясненията в самата природа. Там се крият тайни, които постепенно ще изучавате. Според окултистите, гениалните хора се поставят в магнетичен сън, затова се проявяват като особени, необикновени хора.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 2 юни 1933 г. в София, Изгрев.
|
