Председател на фирмата

Т. м.

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? Или, на кой връх бяхме миналия път? (– „Говорихте за настъпване и отстъпване.“) – От физическо гледище, каква е разликата между настъпване и отстъпване? – Настъпването е пред лицето, а отстъпването – пред гърба. В живота под „настъпване“ всякога се разбира движение нагоре и напред, а под „отстъпване“ – движение надолу и назад. В настъпването има порядък, а в отстъпването – безпорядък. В настъпването човек мисли, а в отстъпването – не мисли. Как ще заставиш невежия да се качва по планината? Преди всичко, той не знае защо трябва да се качва нагоре. Като стигне до известна височина, той ще се откаже да върви нагоре и ще търси лек път за слизане. Това е отстъпване, т.е. слизане надолу. Човек отстъпва, когато силите, които го атакуват, са по-големи от неговите. Човек настъпва, когато силите пред него са по-слаби от тези, с които той разполага. Силният настъпва, а слабият отстъпва. Ако силният сгреши, веднага отстъпва, т.е. изправя грешката си, и отново настъпва. Когато слабият е самоуверен и настъпва, веднага ще сгреши. Това го принуждава да отстъпи и да изправи погрешната си.

Като ученици, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата. Това значи: Всяко нещо да се дава навреме, да има известно съответствие. Например, на малкото дете ще дадеш течна, лека храна; на възрастния ще дадеш твърда, здравословна храна, а на стария, който няма зъби, ще дадеш пак течна, лесносмилаема. Ако размесиш храната – на детето и на стария дадеш храната на възрастния, те непременно ще страдат. Не може детето да яде твърда храна, но и старият не може да яде такава храна. Отличителното на детето е, че то не може да дъвче храната си, следователно не може още да мисли. Ако си пригоден да гълташ храната, гълтай я. Това показва, че си още дете. Ако в това състояние ти дават твърда храна и ти я гълташ, непременно ще страдаш. Всички хора, които са в затруднение, се намират в особено състояние: или са болни, или са бедни, или са голи и боси. Те са в положението или на детето, или на възрастния, или на стария. Това са затруднения. Детето яло твърда храна, без да му мисли. Старият също ял храна, която стомахът му не може да смели.

Сега вие минавате за ученици на новото учение, но много от вас живеят още в своята личност, а други – в своя индивидуален живот. Личността е стара фирма, със голям капитал, с много разклонения и с много слуги. Индивидуалността представя състезание между членовете на старата фирма, с желание всеки да изпъкне пред другите като голям работник. Третото положение, което може да заемеш във фирмата, е да се издигнеш като председател на фирмата. Всеки да каже: „Ето, този е председателят!“ Значи във всяка фирма човек може да заеме едно от трите положения: да живее като личност, т.е. като член на фирмата; да живее индивидуално, т.е. с желание да се издигне над другите, и трето положение – да бъде председател на фирмата, т.е. председател на себе си. За човек със силно развита личност се казва, че е член на фирмата. За онзи, който живее индивидуално, се казва, че иска да се издигне над другите като най-знатен. Последното положение е да бъдеш председател на фирмата. Идеалното положение за човека е да бъде председател на своята фирма. Това да бъде единствената му амбиция в света. Който заеме председателското място, той е истински човек. Ако не може да го заеме, колкото и да е добър, ще бъде слуга на фирмата.

Какво представя човешката личност, и какво – индивидуалността? Трябва да имате ясна представа за тези понятия. Животът на личността е живот на ограничения. Стремете се към идеала на вашата душа: да бъдете свободни, да бъдете председатели на своята фирма. Ще кажете, че съществува някъде едно братство от свободни хора. Къде е това братство? И вие се стремите към това братство, но нито сте виждали тези хора, нито езика им знаете, нито мястото, дето живеят. Ще кажете, че те са навсякъде. Така се казва и за Бога, че е навсякъде, но хората нямат ясна представа за Него. Да имаш ясна представа за нещо, трябва да си го опитал. Казваш, че печката гори. Ти имаш вече представа за горението. Знаеш, че при горението се отделя светлина и топлина. Като говорите за това братство, вие го разглеждате като някакъв център. И слънцето е център в слънчевата система. Значи, дето са тежненията на известни идеи, там е центърът. Едно тяло може да бъде център, когато излъчва от себе си известни енергии и ги изпраща към онези, които се стремят към него. В това отношение Бог, Духът, Висшето Божествено съзнание са центрове. Като знаете това, не се опитвайте да определите понятието Бог. Да мислиш, че можеш да го определиш, ти ще приличаш на малко дете, което не пие млякото си, но го изследва: защо е бяло, отде е донесено. Тези разсъждения не са нужни за детето. То трябва да си изпие млякото и да се ползва от неговата хранителност. Също така и идеята за Бога трябва да се възприеме без разсъждение. – Как е възможно да приемеш една идея, без да разсъждаваш? – Това говори за по-високо съзнание, отколкото да приемеш идеята с разсъждение. Разсъждението е механически процес. Ако забия гвоздей в едно дърво, мога ли да го накарам да мисли? Щом забиваме гвоздея, за да съединим две дъски, значи между дъските има някакво отношение, обаче гвоздеят не знае защо са го забили. Едно време дъските, като дърво, са расли и без гвоздея. Сега дошъл някой учен, направил от дървото дъски и ги забил с гвоздея. Сближаването на дъските е механически процес. Следователно две идеи, свързани по механически начин, не допринасят никаква полза. Както механическото разсъждение не допринася нищо, така и механическите процеси не дават никакъв резултат. Казваш: 2x2=4; 2+2=4. Защо и при умножението, и при събирането на двойката се получава едно и също число? На този въпрос сами ще си отговорите.

Някой си казал: „Изгубих пътя си“. – „Ще ти го покажа, но с условие, да ми платиш за това.“ – „Бих ти платил, но изгубих парите си.“ – „Как е възможно да нямаш пари у себе си?“ – „Не знаех, че може да те срещна.“ – „Знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Моето име е Съдба. Знаеш ли какво мога да направя с тебе?“ – „Не зная.“ – „Мога да те вържа и да те оставя сред пътя. Мога и да ти покажа пътя. Всичко зависи от мене.“ – „Тогава кажи, какво искаш?“ – Трябва да знаеш как да говориш. Само така ще оправиш пътя си. Ако не знаеш да говориш, ще се намериш в трудно положение. Имате: 2x2=4; 2+2=4. Като се съберат резултатите – 4+4=8 – число, два пъти по-голямо от 4. Пътникът казал на съдбата: „Понеже си два пъти по-силна от мене, аз ще ти дам и моя дял, да получиш 12, т.е. 8+4=12“. Съдбата казала на пътника: „Аз ще ти дам сбора от цифрите на това, което ти даде, а именно: 1+2=3“. Като съберете, 4+3=7. Съдбата казала на пътника: „Ти изгуби пътя си, за да ме намериш и да ти дам нещо от себе си“. Сега, като се намерите в мъчнотия и изгубите пътя си, ще срещнете някъде съдбата. Ако говорите разумно, тя ще ви даде нещо и ще ви покаже пътя; ако не говорите разумно, тя ще мълчи.

Какво означава числото 4? Преди да дойде до това число човек е минал през двойката – двата крака, с които ходи. Щом е започнал да пристъпва, той се стремял да пази равновесие, да не падне. Той поглеждал все нагоре и така дошъл до числото 5. Значи числото 4 е мъжки принцип, а 5 – женски принцип, т.е. мекият принцип, който осмисля живота. Кой принцип има стремеж: мекият или силният? Стремежът всякога произлиза от силното, а реализирането, т.е. постижението в живота, показва мекия принцип. Да постигнеш нещо, трябва да приложиш мекотата. Да се стремиш към нещо, това се дължи на силния принцип. Като съберете числата 4+5=9 крайният резултат. От това число нагоре не може да се върви, настава повторение на числата. Като прибавиш към числото 9 единица, получаваш 10. Това число може да се разложи на единица и нула. Единицата е творческият принцип, който е създал всичко и от който всичко излиза. В това число няма никакъв стремеж. Може ли да се увеличи единицата? Тя, умножена сама на себе си, не се увеличава. Ако я събереш с друга единица, получаваш числото 2. – Как е възможно,единицата, от която всичко излиза, да се увеличи? – Това може да стане, ако се намери друг, по-голям от нея, от който тя да вземе нещо. Ако единицата се увеличава, тя не е единица. От какво произлиза единицата? Ако кажете една точка, знаем, че точката не заема пространство. От математично гледище, всяко нещо, което не заема пространство, не съществува, т.е. не се проявява. Според възгледа на земната геометрия, точката, като се движи, образува права линия – път, по който може да се върви. Следователно, когато Бог се проявява, Той ни показва единствения път, по който можем да се приближим към Него. В това е смисълът на живота. Този път е Любовта. Значи ти можеш да отидеш до центъра на живота само чрез закона на Любовта. Това, което ви говоря сега, е съвсем нова област. Лесно се казва да отидеш при Бога, но по кой път ще отидеш?

Да се върнем към човешките работи. На какво прилича тази философия, с която ви занимавах досега? Един овчар се женил за царската дъщеря. Съблекли кожуха му, хвърлили кривака му и го облекли с хубава царска премяна. Той се гледал и чудел какво става с него. Оженили го, но на другия ден пак облякъл кожуха си, взел кривака в ръка и отишъл да пасе овцете. Такова е сега и вашето положение. Вие приличате на овчаря, когото венчават за царската дъщеря, а на другия ден го развенчават. Значи и вие сте от венчаните и развенчаните. Имаш идеал, който не можеш да постигнеш. Един ден те венчават за царската дъщеря, а на другия ден се виждаш пак в овчарските си дрехи, при стадото. – Защо става така? – Защото не си умен, не можеш да запазиш положението си. Това е съдбата. Щом чуеш звънците на овцете, сърцето ти трепва, и ти отиваш при тях. Ако си умен, ще погледнеш към небето и ще си кажеш: „Втори път не се хващам за работа, която не познавам. За предпочитане е овчар да си остана, прясното мляко да си пия, отколкото да се изложа на позор“. В какво се състои позорът на овчаря? – Че бил по-нисък от булката. Измерили го, но не дошъл на мярка. Трябвало да бъде висок като нея. И до вас се отнася същото: ако не излезете точно по мярката, ще ви развенчаят.

Да дойдем до мисълта за Божествените центрове. Как познаваш, че се приближаваш към един от тези центрове, например към центъра на светлината? Колкото повече се приближаваш към този център, предметите стават все по-ясни, докато напълно се очертаят и придобият известна красота. Същото се забелязва и при изгряване на слънцето. В първо време предметите не са толкова ясни, после стават по-ясни. Щом изгрее слънцето, всичко около нас става ясно. Това продължава цял ден. Щом започне залезът, предметите постепенно губят своето очертание. Денят и нощта са две състояния, през които минава човек. Следователно, който се приближава към Бога, т.е. към Първичния център, той изпитва разведряване в чувствата си и проясняване в мисълта. Ако чувствата ти са стегнати и в мисълта нямаш разширение, ти се отдалечаваш от Първичния център. Ти постоянно се отдалечаваш и приближаваш. Важно е да различаваш тези състояния в себе си, да не изпадаш в заблуждение.

И тъй, ако състоянието ти е тежко, спри се на пътя си, не отивай по-нататък. Ти си сбъркал пътя. Колкото по-навътре влизаш, толкова повече се объркваш. Нощта е настъпила, тъмнина е около тебе. Ще се спреш, ще намериш малко дръвца да запалиш огън. Така ще прекараш до сутринта, и още с първия слънчев лъч ще видиш съдбата – строга, повелителна. Тя ще те пита защо си объркал пътя, защо не си внимавал. След това ще омекне и ще ти покаже правия път. – Кой е правият път? – Посоката, отдето иде светлината и топлината в твоя живот. Правият път е посоката, отдето идат знанието и свободата. Да намериш Бог, Великият център на живота, това значи да намериш светлината и топлината, знанието и свободата в твоя живот. Имаш приятно чувство и една светла мисъл в себе си, но не ги цениш, търсиш друго нещо. Ти се заблуждаваш. Знай, че реалността е в самия тебе, а не вън от тебе. Реалността е в твоята фирма, а не вън от нея. Ако си в личността, ти си член на фирмата, вършиш обществена работа; ако си индивидуалист, ти си един от знатните хора на фирмата. Ако си председател на фирмата, ти си господар на себе си. Това е смисълът на живота.

Следователно, ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота. Ако не станеш председател на своята фирма, не можеш да се приближиш към Първичния център. Щом станеш председател, ще дойде посланик от небето да те поздрави с новото положение – председател на своята фирма, господар на един малък свят. Когато една държава е призната официално за такава, тя има вече връзки с всички държави. Когато България беше под турско робство, тя нямаше свое управление. Щом се освободи, от всички държави дойдоха посланици, и тя се призна за самостоятелна държава със свое управление. Ако нямаш никакъв посланик, какво си тогава? Като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас сте членове на фирмата, други – знатни хора, но никой още не е председател на своята фирма. Обаче всички сте кандидати за председатели. Понеже сте кандидати вече, може да изпеем нещо. Коя песен ще изпеете за фирмата? Можете ли да съставите една песен специално за нея? Докато се намери някой да я състави, изпейте песента „Грее слънцето“. Тя е близо до фирмата. – Каква ще бъде фирмата? – Република. Сега ще пеят председателите на републиката. Физическият свят, в който живеете, е свят на формули, които имат своето разрешение. То се заключава в превеждане на формулите на разбран, понятен за вас език. Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Пътник се спрял пред един кладенец, с желание да пие вода. Оказало се, че няма въже, с което да се извади вода. Мислел пътникът какво да прави, как да извади вода, да задоволи жаждата си. На кладенеца било написано: „Може да се извади вода от кладенеца само ако се съберат 12 души“. Значи всеки ще извади пояса си, ще ги завържат един за друг и с това въже ще извадят вода. Значи, за да извадят вода от кладенеца, хората трябва да се групират. Всяка мисъл, която няма пояс, не може да се реализира. Ако дадена мисъл не може да се разреши, това показва, че човек е сам, не са дошли още онези 12 души, с които може да се групира. Сегашните хора са в положението на онези, които се разговарят около кладенеца. Те пазят реда си, знаят кой кога дошъл, кой е пръв и кой – последен, но най-важното им липсва – нямат пояси, които да свържат, за да извадят вода от кладенеца. Кой е най-важен: първият, или последният? Ако последният има пояс, той е най-важен. Реализирането на задачата е в последния. Той е последната мисъл, в която е разрешението на въпроса. Това показва, че тя е дала пояса си, да се извади вода. Дето тече водата, там е новият живот. Който е дошъл последен на кладенеца, последен пие вода. Първо пие онзи, който е дошъл пръв; после, вторият, третият и т.н. Като задоволят жаждата си, всеки ще си вземе пояса.

Като изнасям тази картина, малцина я разбират; те не виждат пътя, през който минава човек. – Кой е този път? Пътят на Любовта, т.е. пътят на живота. За онзи, който знае как да върви по този път, няма по-красив от него. За онзи, който не знае как да върви по този път, няма по-лош от него. Има много пътища, по които човек може да ходи, но няма но-красив от пътя на Любовта.

Като ви слушам как пеете, намирам, че нямате въодушевление. Вие пеете като хора, които се отегчили от пеенето. Истински певец е онзи, който с пеенето си може да лекува болни, да възкресява умрели, да оправя обърканите работи на хората. Един овчар вървял по пътя и си пеел. Насреща видял погребение. Носели мъртвец, придружаван от близките си. Овчарят продължавал да си пее своята чиста, любима песен. Веднага го спрели и му казали: „Престани да пееш! Не виждаш ли, че носят мъртвец?“ Понеже за пръв път виждал такава процесия, овчарят се приближил до мъртвеца и тихо си пеел. За учудване на всички, мъртвецът оживял и станал от ковчега си. Той се обърнал към овчаря с думите: „Благодаря ти, че оживях. Твоята песен ме възкреси. Ако беше останало на свещениците, досега щяха да ме заровят. Ще дойда с тебе, заедно да живеем“. Кой човек е благодетел: който погребва хората, или който върви по пътя и си пее? С песента си той възкресява мъртвите. Следователно, ако искаш да възкресяваш мъртвите, стани овчар и пей. Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си. Пожелай да срещнеш овчаря, който пее своята любима песен. На кого се явиха първо ангелите да съобщят великата вест, че се е родил Спасителят на света? Те не се явиха на видни личности, а на овчарите.

Има ли още време да попее овчарят? – Има още 5 минути. – Тогава ще ви питам: Защо някога се пее тихо, а някога – силно? Тихото пеене показва, че гласът иде отдалеч. При силното пеене гласът иде отблизо. Приятно е да слушаш как гласът се приближава и отдалечава, т.е. усилва и отслабва. Страшно е обаче, когато престанеш да пееш. Не казвай, че не можеш да пееш. Кажи, че не си се опитвал да пееш; не казвай, че не можеш да пееш. Ако кажеш, че не можеш да пееш, ти губиш. (Учителят свири тихо, нежно.) – Това е песента на вашата фирма, в която всички сте кандидати за председател.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 април 1933 г. в София, Изгрев.