Ще прочета от 1-во Петрово послание, 12-ти стих, 4-та глава. „Защото очите Господни са на праведните и ушите Негови на тяхната молба; а лицето Господне е против онези, които правят зло.“
Често хората смесват страданието със скръбта и мъчението. Страданието е Божествен подтик, който повдига човека и го изкарва от неговото инертно състояние. Скръбта и мъчението са украса, панделки, с които човек се кичи. Страданието повдига човека, прави го силен. Скръбта и мъчението смаляват човека, правят го дребнав. Изобщо, Божественото повдига духа, а човешкото го смалява и понижава. – „Дотегна ми да страдам.“ – Дотегнало ти е да скърбиш и да се мъчиш, защото скръбта и мъчението са товар, който дотяга. Никой не те задължава да носиш раница на гърба си. Свали раницата и свободно продължи пътя си. Докато носиш раница на гърба си, всякога ще се уморяваш. Раницата отнема сили, а не предава.
В миналите лекции говорих за ухото, за носа, за устата и за окото. Ухото слуша какво човек желае, кое му е необходимо и какво изисква. Кои неща са необходими? – Завършените, т.е. механическите процеси. Слушаш командата на своя военачалник и каквото заповядва, изпълняваш. Команда има навсякъде. Тя е механически процес, а не органически. Господарят заповядва на слугата си да му донесе вода, да му купи хляб. Мъжът заповядва на жена си да стане рано, да наготви, да изчисти къщата. Това са все команди. Ухо, свикнало на команда, има особена форма. Заекът, например, като чуе някакво шумолене, стъпки, веднага бяга. Думата „бягай“ е команда за него. Тази дума е удължила ушите му. Същото е станало и с магарето. Значи ушите на заека и на магарето са удължени от команда. Забелязано е, че ръцете на крадците и престъпниците са дълги. Това удължаване е физиологически процес, резултат на постоянната мисъл в тях да проточат ръцете си, да вземат нещо. Маймуната също има дълги ръце. Ред поколения тя е протягала ръцете си към плодните дървета, да си откъсне плодове. Протягането е удължило ръцете им. По ухото на слугата познавам дали се е научил да слуша и изпълнява команди, или още не се е научил. Ако се е научил, ухото му е придобило особена форма. Разбира се, това не става в един живот, но в ред поколения.
Друга форма на ухото е на човек, който върши всичко по дълг, по задължение, по изискване. Трета особена форма ухо е на човек, който задоволява желанията си. Аз го наричам ухо на удоволствието. Такова е ухото на някои аристократи, които обичат да си почиват, да се обличат добре, да се показват пред хората като големи, видни лица. Те си почиват повече, по-малко работят. Следователно изучавайте ухото на необходимостта, наречено ухо на заповедите, ухо на дълга или на изискването и ухото на желанието или удоволствието. За да изучите различните видове уши, спрете се първо на честното ухо – общ тип. То е на границата между животинското и човешкото състояние. Под „животинско състояние“ разбирам онова, когато човек е живял в областта на чувствата. Докато е бил в животинско състояние, човек е чувствал повече, а мислил по-малко. Чувствата са играли важна роля. Когато се приближава към кошарата, вълкът иска само едно, да задоволи желанието си да яде; за последствията той не мисли. – Защо? – Защото чувствата и желанията взимат надмощие в него, а мисълта не работи. Когато лисицата се приближава към курника, тя не мисли за последствията. Нейното желание е да хване една кокошка и да я изяде. Когато мишката се насочва към капана, тя се ръководи от желанието да си хапне малко пастърма. Щом се затвори капанът, мишката започва да мисли. Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана? Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега?“ Хората се смеят на вълка, на лисицата, на мишката, но и те имат подобни желания.
Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка, лисицата и мишката. Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало. Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка, лисицата и мишката. Докато желанието води човека, той не мисли. Щом попадне в капана, тогава започва да мисли. Преди да действа, преди да реализира известно желание, човек трябва да се запита: „Искам ли да играя ролята на вълка? Искам ли да играя ролята на лисицата? Искам ли да играя ролята на мишката? Не искам“. - Щом не искаш, първо трябва да мислиш, после – да действаш. Щом не искаш, ще вземеш ролята на човек, който мисли. – Защо Бог създаде вълка, лисицата и мишката? – Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като тях. Желанията ти не трябва да бъдат като тези на вълка, на лисицата и на мишката. Трябва да имаш желанията на човек, който мисли.
Като изучавате ухото, носа, устата, окото, трябва да правите точни измервания. Ще излизате от няколко точки, не само от една. В този смисъл вълкът, лисицата и мишката са геометрически точки. За да дойдете до известно заключение, трябва да се водите по тези изходни точки. Например, днес си служите с десетичната система. Откъде води началото си тя? – От пръстите на ръцете. Като търсили начин да броят, да сравняват числата, учените прибягнали до пръстите. Така и по-новите учени се домогнали до науката за ухото, за носа. Те си служат с тези органи като мярка и казват: „Носът е орган на обонянието“. Други учени казват: „Носът е орган на мисълта“. Същевременно носът дава идея за единицата. После учените са дошли до двойката, до тройката. Двойката виждаме в ушите и очите; тройката – във веждите. Числото 3 е символ на равновесие. Като теглите линия от веждите към носа и от носа към края на веждите, образува се един триъгълник. Триъгълникът е мярка, с която измерваме двата полюса на човека. Дали полюсите са отдалечени или приближени, триъгълниците са различно големи. Колкото по-дълъг е носът, толкова човек е по-умен. Мисълта взима надмощие. Колкото по-къс е носът, чувствата взимат надмощие. Значи по дължината на носа се съди за преобладаващото влияние на ума или на сърцето в човека. Като гледам вашите носове перспективно, някой нос изглежда къс, но това е измама. Този нос е едновременно и широк, затова изглежда къс. Друг нос е къс и сплескан, затова изглежда по-дълъг, отколкото е всъщност. Носът трябва да се разглежда по отношение на лицето.
Сега, като говоря за органите на лицето, за мнозина, които не търсят причините и последствията на нещата, това няма отношение към практическия живот. Така мислят даже някои математици и геометрици. И те казват, че тези разсъждения нямат отношение към практическия живот. Те не подозират, че идеята за числата, за геометрическите форми е дошла от разумния невидим свят. Сам човек на земята представлява бюст, а същината му е още горе. Един ден той ще се облече в тази същина като в тяло на безсмъртието. Тогава ще разбере как е бил създаден първоначално. Ако разисквам днес върху тялото на безсмъртието, вие ще се объркате. – Защо? – Защото вие гледате на физическото тяло като на реалност. Какво става с тази реалност, като заминавате за другия свят? – Тя престава да функционира – машинистът отсъства. Машината е пред вас, но няма кой да слага вода, въглища, да кладе огъня. Машината е дадена за временно ползване на механика, тя не е негова собственост. Щом се научи да я управлява и свърши работата си, той си заминава. Той е дошъл до последната станция и трябва да си почине. Който не разбира законите на живота, казва: „Машинистът умря“. Ако машината се разрушила от сблъскване с друга машина, машинистът наистина умира, но ако е свършил работата си и е предал машината на своя господар, той си заминава. Ето защо, понятието „човек“ е още неразбрано. И кравата е неразбрано понятие за човека. Под „крава“ разбираш същество, което дава мляко. Не, кравата има друго значение. В понятието „крава“ е вложен дълбок смисъл, който тепърва ще изучавате.
Въпросът за създаването на органите крие своя произход в далечното минало. Там е тайната на битието. Като е дошъл на земята, човек възприема знанието първо чрез храната. Тук взима участие и носът. Колкото по-чувствителен е човек, толкова повече впечатления възприема. Той се свързва с външния свят и чрез нервната система. Ето защо, тя трябва да се държи в изправност. Ако е крайно възбудена, човек не може да спи. Против безсъние лекарите дават наркотически средства. Аз не препоръчвам такива средства и казвам: Щом не можеш да спиш, започни да мислиш и насочи погледа си към върха на носа. Няма да се мине половин час и ти ще заспиш. Преди да заспиш, фиксирай в ума си мисълта да се събудиш в 5 или 6 часа, или кажи на някой от близките си да те събуди в определения час. По-добре е сам да се събудиш. Ще кажете, че е лесно да се говори, а мъчно се идва до резултати. Направиш един опит, той излиза несполучлив. Ще повториш, ще потретиш опита, докато получиш резултат. Важно е да не се безпокоиш. Скръбен си: Не плачи, не се тревожи, започни да мислиш за носа си. Скръбта веднага ще изчезне.
Някой плаче, без да знае защо. Запитай се защо плачеш. Наблюдавал съм и мъже, и жени да плачат. Мисля си: Случило им се нещо, затова плачат. – „Ами защо им се случило?“ – Колкото и да обяснявам, нищо няма да разберете. Ще питате: „Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят?“ – Въпросът за скръбта е цяла философия. Вие можете да разсъждавате по това, без да дойдете до някакво заключение. Дойде някой при мене и ми разказва, че го ударили по главата. Питам го как си обяснява това. Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го ударил. Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало. Случи се, че някой те удари по причина на това, че не си го погледнал приветливо. Видимо причината е близка, а може да се крие и в далечното минало. Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те удари. Минават двама души, един след друг, покрай един военен пост. Забранено е да се минава оттам. Първият се опитва да мине без разрешение. Войникът го удря с приклада на пушката си и той пада на земята. Вторият, възползвал се от тази случка, пристъпва внимателно към войника и казва: „Извинете, случайно съм попаднал тук. Откъде да мина?“ Войникът му посочва пътя. Така вторият избягва стълкновението. Казвам: И в живота има много военни постове. И в природата има много такива постове и ако не ги избягвате, дали си мъж, жена или дете, ще изпитате удара на пушката. Ето защо, като говорим за законите на природата, разбираме войника, който стои на пост, с пушка в ръка. Ако не сте внимателни, той ще постъпи с вас така, както не би желал. Затова, именно, ви се дава знание, което предпазва от ненужни скърби и мъчнотии. Друг е въпросът за страданието като условие за човешкото развитие.
И тъй, изучавайте ухото, което взима участие в закона на необходимостта, в закона на дълга и на желанията. Докато си в закона на необходимостта, ти непременно ще бъдеш под заповеди. Без заповеди не може да се възпитаваш. Ще си създадеш дом и той ще бъде възпитателно средство за тебе. В редица животи ще заповядват ту жената, ту мъжът, ту господарят, докато най-после се научиш да слушаш. Така ще подобриш линията на ухото си. Значи неизбежно е да минеш през закона на необходимостта, докато дойдеш до закона на свободата. Това е един от процесите на разумността. От свободата ще влезете в света на разумността. И ако питате защо идват страданията, отговарям: За да станете разумни. Какво прави разумният? Първата му работа е да си направи къща, да сложи основите, да постави греди, тухли и камъни – да я иззида и да я покрие. Покривът, т.е. таванът на къщата, това е главата, в която човек складира своето богатство.
Ухото играе важна роля в процесите на разумната природа. То учи човека да слуша. Най-красивото нещо, което се възприема чрез ухото, е музиката и речта. Не може да имаш красиво, добре оформено ухо, ако не схващаш правилно човешката реч и тоновете в музиката. Разумно ухо е това, което схваща правилно звуковете на речта и трептенията на музикалните тонове. С такова ухо всеки може да работи. За разумното ухо е нужна разумна реч или музика. Докато дойде до това, човек неизбежно минава през закона на необходимостта, където му се заповядва. Ще се учиш да слушаш и да пееш. Вие едва сега сте започнали да пеете. Да пееш добре, това значи да се вслушваш в това, което пееш, и да чуваш думите, които изговаряш. Като слушаш, да ти е приятно, че пееш.
Някой пее и изговаря думата „любов“ грубо, натъртено. Това не е пеене. Ако говориш грубо на своята възлюбена за любовта, тя ще те изпъди. Ако бях мома и някой ми говори за любовта с груб, немузикален тон, нямаше да го слушам, щях да му обърна гръб. Това не е любов, но необходимост. Така ще говориш за любовта, че едва да се чува. Най-нежният и деликатен език е този на любовта. Въпреки това, в любовта се крие мощна сила. Чуеш ли да се говори за любовта, и мъртъв да си, ще оживееш. За любовта се говори само веднъж. Тя не обича повторението. Ще произнесеш името и само един път и ще спреш. Ехото ии обаче продължава дълго. (Учителят пее тихо, нежно, едва се чува.) Нежното пеене е клокочене на извор, скрит някъде в планината. Често вие мислите за себе си, че сте много добри, много умни. За да имате представа за себе си, влезте мислено в разумния свят, да видите как ще се почувствате. Ще се намерите в положението на деца, в обществото на видни математици. Може ли детето да взима участие в разискванията на математиците?
Казвате: „Много неща знаем за ухото“. – Много знаете, но още много има да учите. Знаете ли от колко нишки е съставена вътрешността на ухото и как възприема то звука и музикалните тонове? За всеки звук и тон има специфичен център. Колкото по-развито е ухото, толкова по-добре и правилно приема музикалните тонове. Човек трябва да работи върху ухото си, да го усъвършенства, като орган за приемане на звуковите вълни. Може ли да си представите какво съвършено ухо имат ангелите? Земята е работилница. Следователно тук се обработва и усъвършенства и човешкото ухо. Когато някой ангел сгреши, изпращат го на земята да изправи грешката си. Когато слушате някой оратор, гледайте какво е ухото му. Не е безразлично какво ухо има той. Не ходете да слушате оратор или сказчик, който няма добре оформено ухо. Даже и като се разговаряш с някого, обръщай внимание на ухото му. Ако не е правилно, кажи му само добър ден и продължи пътя си. Каквото да ви каже, няма да бъде нещо умно. Това не значи да не се срещате и разговаряте, но ще давате ухо само на думите, които излизат от човек с развито ухо. Вслушвай се в думите на онзи, в когото надеждата и вярата са добре развити. – Коя е причината за деформиране на ухото? – Причината се крие в човешките мисли, чувства и постъпки. Ухото се формира от мислите и чувствата на човека. Благодарете за ухото, което сте наследили, но работете върху него, да го пресъздадете. Заслужава да работите десетина години върху ухото си, да предадете нещо към своето наследство. Каквото придобиете, това ще бъде богатството ви на онзи свят. И между ангелите да отидете, пак ще носите ухото със себе си. Каквото е ухото ви на земята, такова ще бъде и на онзи свят; и обратно, каквото изработите там, ще го донесете на земята. Същото се отнася и до тялото.
Като отидете на другия свят, ще ви наблюдават как работите там. Това зависи от работата ви на земята. Те знаят причините за успехите и неуспехите ви. Те са отлични физиономисти. Достатъчно е да погледнат ухото ви, за да разберат как и колко сте работили. Те търсят причините на всичко не само в отделни индивиди, но и в цели поколения. Както ви изучават ангелите, така се изучавайте и вие. Казвате: „Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?“ – Така е, но съвременните хора още не са създадени по образ и подобие Божие. Те крият в себе си възможности, които чакат времето да се проявят. Много още има човек да учи: ухото, носът, окото, устата са още в процес на развитие. По тях се познава какъв път е извървял човек и колко още му предстои да мине. Има красиви уши, които донякъде само представляват образец. Който не разбира законите, може да се обезсърчи, че няма хубаво ухо, нос, уста или око. Всичко може да се подобри, но трябва да имате само една мисъл – да работите. Органическите процеси могат да се усилват, могат и да спрат. – „Как познаваме дали работим правилно?“ – Вслушвайте се в себе си, да разберете какво е състоянието на слънчевия възел. Някъде под лъжичката има специален център, с който можете да се разговаряте като с човек. В ума ви се говори едно, в този център – друго, и вие изпадате в противоречие, докато излезете от този център. Който попадне в тази област, става крайно мълчалив. Трябва да бъдеш гениален, за да излезеш благополучно от това място. Изпит е това.
И тъй, когато изучавате физиономически ухото, устата, носа, окото, трябва да ги разглеждате като в процес на развитие. Например, носът на някого е къс, но той има възможност в няколко години да го удължи. Не може да изработи съвършен нос, но ще внесе поне малко подобрение. Най-големи неправилности се забелязват в ушите и в устата. Ето защо, изправянето на човека трябва да започне най-напред от тях. Черната раса се отличава с големи неправилности и деформирания в органите на лицето. Бялата раса е подобрила до известна степен тези неправилности. У хората на бяла раса устните са доста тънки. Това не е здравословно. Не може да бъдеш здрав, ако устните ти образуват права линия. Устата трябва да се държи малко отворена. Ако това не може да бъде в будно състояние, поне през съня. Като спи, човек несъзнателно отваря устата си. Когато проявява воля, човек стиска устните си. Срещам една мома, стиснала устните си. Срещам майка, и тя стиснала устните си. Свещеникът също стиснал устните си. Хващам единия, хващам другия, разтърсвам ги и казвам: Няма защо да стискаш устните си. Имаш право да ги стискаш пред по-слаб човек от тебе. Като срещнеш по-силен от тебе, отвори устата си. В това е твоето спасение. Ако стиснеш устните си, с това ще предизвикаш силния. Природата обича да мачка слабите, които се мислят за силни.
Това са общи твърдения, които от гледището на сегашната наука се нуждаят от доказване. Това лесно може да се докаже. Достатъчно е да ви изпратя 10 души със стиснати уста и 10 души с отворена уста. Първите ще предизвикат отрицателните сили на природата, а вторите – положителните. Ако един от тези със стиснатите устни търси служба, веднага ще му се отговори отрицателно. Щом отворите устата си, природата се разширява и изпраща към вас своите положителни енергии. Същото става, ако стискаш очите си. Според положението, което даваш на очите, на устата си, в природата става известно изменение. Всяко движение на органите на лицето произвежда известна промяна в силите на природата, която се отбелязва някъде. Няма движение, мисъл, чувство и постъпка, които да не са зарегистрирани в книгата на природата. В бъдеще ще четете в тази книга всичко, което е било скрито–покрито.
И тъй, понеже човек има чувство за красота, като му се каже, че ухото му не е красиво, той веднага се отдалечава недоволен. Преди да ти кажат нещо за ухото на някого, сам сложи ръката си на ухото му и опитай външната линия. Ако искаш да знаеш дали известен човек има правилно ухо, иди при него, когато си скръбен, и прекарай ръката си върху външната линия на ухото. Ако ухото е хармонично, веднага състоянието ти ще се измени. Можеш да прекараш и двете си ръце и да не стане никаква промяна в тебе. Значи в такъв случай ухото не е хармонично. Ако средната част на външната линия на ухото е издадена, човек е активен; ако е вдлъбната, той не е толкова активен. В активния работят много сили на природата. Колкото по-издута е средната част на линията, толкова човек е по-неспокоен. Той е като машина, впрегната в работа. В такъв случай неспокойствието е външно. Изобщо, едното ухо е обективно-активно, а другото – субективно-активно. Ако външната линия на ухото е гладка, това показва спокойствие. Някои линии на ухото показват бъдещото развитие на човека, т.е. неговите заложби. Разчитай на всички заложби в ухото. Аз говоря за ухото като резултат от работата на разумния човек. Като бутнеш ухото си, веднага разумните същества питат: „Какво обичаш?“ Щом кажеш какво искаш, ще те кредитират според условията на твоето ухо. Ако не пипаш ухото си, не можеш да имаш отношение към разумните същества. Като слушаш, ти се свързваш с Разумното Начало, Което отправя енергиите на природата в твоето ухо. Като оглушее човек, ушите му се затварят за външния свят. Това е голямо нещастие. Ако оглушее за разумното и връзката му с природата се прекъсне за хиляди години, ушите му ще изчезнат. И да останат малки чуканчета, те не могат да го ползват. Но благодарение, че човек слуша словото и възприема музикалните тонове, ушите му се развиват. Слушайте разумната реч и хармоничната музика. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си“. Като ставаш сутрин от сън, дай ухо към разумното и слушай. Ти ставаш и започваш да мислиш какво е определил Господ за тебе, какво са намислили ангелите за тебе. Какво ще мислят ангелите за човек, който не знае да мисли, да говори и да пее? Докато слушаш и приемаш лично нещата, ти губиш възможност да развиваш ухото си.
Един ден дойде при мене една госпожа, на вид благородна. Попита ме за нещо, аз и дадох съвет, но тя се обиди и ми каза: „Омъчних се от Вашите думи“. – Ти се омъчни, защото разглеждаш лично нещата; не разбираш дълбокия смисъл на законите. Съжалявам, че мислиш криво. – „Какво и казахте?“ – Когато станете светии, тогава ще ви кажа. Сега и аз мисля върху влиянието на чувствата. Едно слабо повишаване на гласа, една слаба интонация изменя състоянието на човека. Щом смекчих тона си и поговорих с нея десетина минути, тя каза: „Сега вече всичко разбирам“. Значи ритъмът, интонацията, начинът на говоренето ми, обръщението ми към нея измениха състоянието и.
Казвам: Срещал съм много благородни жени на вид, но нито една не е оправдала своето благородство. Тя ми каза: „Аз ще докажа, че има поне една такава българка. Ето, вземете този плик, отворете го след 4 години и ще знаете, че съм изпълнила това, което е написано“. Казвам: Това е една отлична черта. Не е достатъчно човек да говори, че знае много, но каквото каже, да го изпълни. Тя е дошла до обезсърчение и затова се омъчни, но в нея наистина има благородство. Питате: „Какво ще кажете за нас?“ – И на вас да кажа същите думи, и вие ще се омъчните. Човек трябва да бъде внимателен, защото и малките работи могат да огорчат. Будно съзнание се иска от всички. Ние живеем в един хармоничен свят, където Божественото работи. Има неща, които на физическия свят са позволени, но в Божествения абсолютно се забраняват.
Какво запомнихте от тази лекция? Ще кажете, че ушите ви не са правилни. – Не е важно какви са; важно е какви трябва да бъдат. Работете за развитието на вашите уши. – „Кога ще стане това?“ – Когато дойде пролетта на човешкия живот. Тогава всички цветя поникват от земята. Следователно, когато дойде Божествената Любов, човек трябва да бъде с отворени уши, да слуша гласа на разумната природа и да и отговаря. – „Остарях, нищо не може вече да стане от мене.“ – Сложи тази отрицателна мисъл настрана и кажи: „От мене ще стане това, което Бог е определил“. Кажи като тази благородна българка: „Каквото съм написала в плика, ще го изпълня. Няма да останеш разочарован от мене“. Нека всеки си постави една задача, която след десетина години да реши правилно. Всичко, вложено в човека, трябва да се развие. Да оформим ушите си, че като ги погледне Бог, да каже: „Тия деца са работили добре, учили са добре и са използвали правилно благоприятните условия на живота“.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 19 април 1933 г., София, Изгрев.
|
