Живот вечен

„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.

„В начало бе Словото“

Ще взема само две думи от шестнайсети стих: живот вечен – една обширна тема, може да се каже, една от най-интересните теми на света. Всички други науки се групират около вечния живот. Знанието, силата, властта, желанията, стремежите, всичко се свежда към живота, всичко се групира около живота. Когато говорите за любов, когато служите на Бога, всичко това е свързано. Вярвате в Бога, за да ви даде живот. Някои искат парици, той не търси парици. Парите са само условие за живота. Дрехите са една необходимост за живота. Храната е една необходимост за живота. Жилището е една необходимост за живота. Всичко, каквото се прави, се прави за живота.

Сега трябва да вземем едно ново становище. Болните хора, каквато философия и да им говориш, най-после се запитват: „Кога ще оздравеем?“ Той забравя всичко, каквото си му казал, мисли само за болестта. На бедния човек, след като говориш за живота, говориш за Бога, за бъдещия свят, най-после той казва: „Кога ще се освободя от беднотията?“ Ти разправяй на този, който празнува Великден. Той казва: „Все си е хубаво да има човек хубава дреха за Великден, да се облече.“ Скъсани са дрехите. Новите дрехи струват повече за него, отколкото вечният живот. Казва: „Далечна работа.“ Ангелите да му мислят заради него. Ангелите мислиха и го придобиха. Сега остава хората да мислят и да го придобият. Ангелите го намислиха, хората има тепърва да мислят.

Пита някой къде е бил човек по-напред. Човек беше в едно яйце. В това яйце е седял толкоз милиони години. Като тури едно число с 30 цифри отподире, толкова милиона години е седял в туй яйце вътре и все е мислил за едно: как ще излезе из яйцето навън. Това е едно число с 30 цифри и мисли как ще излезе из яйцето. Сега питате: „Къде е бил в яйцето? Ами сега къде е извън яйцето?“ В яйцето това са възможности. Той е учил само възможностите в живота. Предполагал е, въобразявал си е, та някои от вас и досега още си въобразявате, предполагате. Някоя мома седне и си въобразява това-онова. Тя е в яйцето. Тя като фантазира, за да развие тази задача, трябва и едно число с толкова цифри – от 30 цифри. След толкова милиона години тя е реализирала своята задача.

Та казвам, не се занимавайте с черупката, какво ще придобиете вън от яйцето. Разрешавайте какъв е животът извън. Всичките хора още не са излезли навън. Някои от вас може да пъплите, вие разбирате думата пъплене. Пъплене, ето какво подразбира, че след като си мислил, че си добил свобода, като видиш опасност, влизаш в дупката. Излез от дупката си навънка и надникни да видиш какво ще стане. Въпрос е: онзи, който е излязъл от дупката веднъж, повече няма право да влиза. Никой няма право да влиза в дупката, от която е излязъл. Веднъж може да влезеш и веднъж може да излезеш. Ако се опиташ втори път, ще направиш едно престъпление. Вие казвате: „Кой може да живее без една къща?“ Не сте вие, които градите къщата. Даже тия къщи, в които живеете, и казвате – тази къща е ваша, не сте я съградили вие. Баща ви, баба ви, майстори са я градили. Други дойдоха да я съградят. Майстори я съградиха. Туй, което ти не си изработил, как може да е твое? Нито материалът е твой, нито работата е твоя, нито парите, които си дал, са твои. Тогава как може да бъде твоя къщата? Я ми кажете. Де е философията? За да ви докажат, че къщата не е ваша, един ден дойде онзи, на който принадлежи, и казва: „Ще си излезете, понеже тази къща беше дадена под наем. Изтече срокът, 120 години беше срокът за древността.“ Ти ще си вземеш всичкия багаж и в 10 дни отгоре ще освободиш къщата, защото ще я ремонтираш.

Ние, съвременните хора, се намираме в голямо противоречие. Мислим как ще се оправи светът. Искаме един оправен свят. Не зная какво разбират хората под думите оправен свят. Къщата не е наша, нищо не е наше и искаме един оправен свят. Когато един влезе в една чиста къща, ще я оцапа. Ще я изцапа и казва: „Кога ще дойдат да я изчистят, да замажат пак къщата?“ Ти ще се спретнеш да я очистиш и да я замажеш, защото, когато дойде господарят на къщата и я намери оцапана, казва господарят: „Ти ще бъдеш така добър да излезеш, понеже обичам наемателите да ми пазят къщата ми, защото аз не я дадох да се цапа.“ Това е иносказателно, върху което трябва да се работи.

Ние седим сега и мислим в непостижимите работи в света. Непостижимите работи са тези. Искаш да станеш цар, искаш да станеш княз, искаш да станеш силен – непостижимо е. Искаш да станеш най-ученият човек, най-богатият човек. Единственото постижимо нещо, което е във властта на човека, то е: да яде, да диша и да мисли. Вън от това всичките работи са непостижими за него. При сегашните условия постижимо е онова, в дадения случай което аз може да направя. Аз мога да се наям, в мене ще се появи едно приятно чувство. Аз мога да дишам, друго приятно чувство ще взема. Аз мога да мисля. Явява се една красива мисъл. Мисълта е най-творческата сила. Ще каже някой: „Тогава де е силата на човека?“ Силата на човека е в дишането, силата на човека е в мисленето. Така е, който разбира. То е магията. Някой казва: „Магия.“ Ако вие не вярвате в тази магия, не яжте 10 дни. Ако вие не вярвате в туй учение, не дишайте само полови час, да видите какво ще стане с вас. Ако вие не вярвате в думите ми, ако може да спреш мисълта си само за една минута, ти ще се пръснеш с бомба и от тебе нищо няма да остане, нито парченце в света, нито дрипел. Единственото нещо, което човек не може да спре, не може да разруши, то е човешката мисъл. Всичко може да направиш, може да грешиш колкото искаш, но да спреш мисълта в света, е немислимо. Да спреш и дишането, и то е немислимо. Смърт те очаква. И да престанеш да ядеш, е немислимо. В онзи свят, казват, няма ядене. Та в онзи свят хасъл ще има ядене, само в онзи свят ще има ядене. В онзи свят няма да има пиене. В онзи свят ще има пиене и ядене. Няма да има готвене с тенджери, паници и лъжици. Казвате: „Какво ще бъде туй ядене?“ Като отидете, ще видите какво ще бъде туй ядене. Те ви викат на гости и тази работа е оставена, предоставена. Те ви поканват на едно небесно угощение, да направите едно сравнение между яденето на земята и яденето на небето. Аз правя сравнение между яденето на земята и небето, както едно куче яде един кокал и един богат княз седи на богата трапеза. Яденето на небето и земята е като яденето между животно и човек.

Ние тепърва трябва да учим да ядем. Едно куче, като яде един кокал, дойде друго куче и каже: „Този кокал е мой.“ Първото куче ще ръмжи само за кокала. Туй е само за сравнение. Между хората има една слабост: мисли някой, че ще му вземе хляба. Всичко може да ти вземат, но хляба не може да ти вземат. Вземат ти хляба по единствената причина, понеже вярваш, че ще ти го вземат. По закон никой не може да ти вземе хляба; по закон никой не може да ти вземе въздуха; по закон никой не може да ти вземе мисълта. Това са три правила, по които, ако вярвате, не може да ви вземат. Който вярва, законът е верен за него. Казвате: „Ние виждаме, че хората умират.“ Умират, понеже искат да умират, да не ядат.

Сега има известни подбуждения в света. Аз ще ви приведа един пример. Тук преди два дни или няколко дни ми подават едно писмо с един надпис: „Учителю благи, Учителю на мъдростта.“ Аз, още като чета „Учителю благи“, виждам. Отварям писмото. Разправят ми – те са двама бедни хора от Източна България, дошли в София да си намерят работа – ходили, хлопали по много врати, ходили по високопоставени лица на православната църква. Хората им дали пари, да си отидат дома – най-после им дали 50 лева. И сега ме питат в писмото какво да направят с 50-те лева, ако съм учител благ, на мъдростта, като трябват на единия 350 лева, а на другия – 750 лева, за да си отидат дома. Ако не им дам парите, казват: „Ето един…“

Тези хора не трябваше да ходят да искат пари от високопоставени хора. Ако аз бях на тяхното място, щях да извадя своята магическа пръчица. Тук, в София, има заровени много грънци с пари. Ще ги извадя, ще взема колкото ми трябват: седем–двайсет златни, ще ги заровя другите. После ще се обърна към Господа и ще му благодаря, че е оставил в земята. Сега ще кажете: „Може ли да се направи това нещо?“ Те това сега правят учените хора. Простите хора не го правят. Заровят някъде златни монети, ученият човек тръгва с пръчицата и намира златните монети. Как става това? Аз зная как става това, но не искам да го обяснявам, ще си изгубя занаята. Има нещо, от което аз съм много заинтересован, понеже не искам да си предам занаята, защото в небето аз минавам за един честен човек на труда. Ако дам занаята, ще ме оберат, ще ме ограбят. За да му предам занаята, той трябва да бъде, първо, честен като мене. Да иде да си вземе сто или хиляди лева, ако му трябват. Не да иде да се удоволства с тях, това не се позволява. Ако отиде да се удоволства, тогава има едно течение, гърнето потъва надолу.

Преди години дойде една ясновидка от Ючбунар някъде. Присънило и се, че някъде има такова богатство. Тя ми пише едно такова писмо „Учителю благи“. Ходила при високопоставени лица, питали я: „На колко метра е заровено това богатство?“ „На 50 метра.“ Казвам, това богатство, което е заровено на 50 метра, за да го извадиш, ще изхарчиш толкова труд, колкото, ако би го купил. Няма нужда защо да го правиш. Има достатъчно богатства заровени, но на 50 метра то става при пречупване, при земетресение. Никой досега не е заровил богатството си на 50 метра. Един параход, като потъне, ще потъне на 1500, 2000 метра най-много. Налягането е толкова голямо – някъде и до хиляда метра не може да отиде. Следователно този параход, дето е потънал, там може да го намерят. Но това са отвлечени работи.

Вечният живот, това е същественото, към което човек се стреми. Във вечния живот се намират ония способности, които са необходими на човека, ония чувства, които са необходими за живота, силите, с които човек трябва да работи. Вечният живот значи живот без противоречия. Вечният живот значи да бъдеш заобиколен с добри, разумни същества, които те обичат. Каквото пожелаеш, става. Ти желаеш това, което те искат. Целият ти живот ще бъде уреден. Ще има мъчнотии, но не такива, каквито ние претърпяваме. Ако ние сега сме вън от вечния живот, ние сме в света на противоречията. Запример някой човек иска да прекара волята си в света. Защо стават тези войни в света? Всичките войни, всичките противоречия, за всички скарвания в света причината са личните чувства. Ако мене ме попитате кога ще престанат войните, кога ще престане омразата в света – когато личните чувства се възпитат и хармонизират.

И действително от научно гледище има една анормалност в устройството на човешкия череп. Има една норма, по която се съди кой човек е нормален. Много малко хора ще намерите нормални. Един човек минава за кротък, но има лична амбиция, иска да се повдигне. Защо? Той търси щастието в живота по личен начин. Човек, който върви по личните си чувства, той върви по крив път. Вторите хора в рая съгрешиха по причина на личните си чувства – черепът на първата жена беше недоустроен – Писанието казва там – че за една интрига. Този адепт в рая влиза няколко пъти. Той е държал цяла лекция. Изкушението не е станало тъй изведнъж. Няколко години е минало, докато Ева се убеждава. Тогава нейният череп се е изменил. Там е представено в една повествователна форма – за деца. Тя е била умна жена, принадлежала към една школа. И двамата бяха ученици. Когато Господ им каза да не ядат от забраненото дърво, той им предаде един урок за послушание. Там имаше дървото на живота и дървото на смъртта. Обаче Ева, като разсъждаваше, се заблуди от богатството, от славата, от придобивките в света. Казва: „Не мисля, че нашият път ще бъде този, по който сега вървим.“ Сега хората още вървят по този път. Макар че вие не сте съгласни с Ева, но всеки от вас по няколко пъти в годината яде от забранения плод, защото туй е дърво за познаване доброто и злото. Че у тебе се зароди омраза, ненавист, подозрение, ревност и тем подобни. Зароди се ревност да убиеш човека, да го злословиш, да го унищожиш, да го премахнеш. Питам, какъв е този живот?

Най-после ти трябва да знаеш, че всичките тези същества, които съществуват на земята, са създадени от Бога. Всяка една човешка душа си има своя стремеж. Не гледайте на външната форма. Когато някой казва „Аз не ви обичам“, ето какво разбирам. Аз съм слушал някой да казва: „Не те обичам.“ Това значи: не обичам твоята дреха, с която си облечен. Хвърли тази дреха. Защото дрехата ти е оцапана, аз няма да обичам кирливата ти дреха. Душата ти може да обичам. Ти хвърлиш дрехата, измиеш се и като дойдеш в къщата ми, аз ще ти дам хубава ленена премяна. Ти ще бъдеш добре приет.

Тогава другото положение. Вие казвате: „Заробихме се.“ Никой не може да те зароби. Може да ти вземат богатството насила, може да ти вземат дрехите насила, но да заробят душата ти, е невъзможно. Всеки, който се е опитал в света от 8 хиляди години – аз вземам това число като число на безконечността – всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата и, много жестоко си е изпатил. Аз мога да ви дам много данни, цяла статистика. Учители, които са искали да ограничат учениците си; мъже, които са искали да ограничат жените си; жени, които са искали да ограничат мъжете си; бащи, които са искали да ограничат синовете си; майки, които са искали да ограничат дъщерите си, никой не е прокопсал. Нито една майка не е прокопсала; нито един баща не е прокопсал; нито един учител не е прокопсал; нито един държавник не е прокопсал; нито един цар не е прокопсал. Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон. Сега казвате – да обесим тези хора, да оправим света. Няма такъв писан закон – да се бесят хората. Мойсей, който даде заповедите, казва: „Не убивай, не злослови, не кради, не прелюбодействай, не вземай това, което ближният ти има.“ После дойде онзи държавен закон. Написаха в името на Мойсея, че заради благото на отечеството един може да се убие, може да се заколи, да се обеси. То е друг въпрос. Тогава влизат религиозните хора и казват – Господ ги е наказвал. Не, Господ не направи ада. Ада го направиха хората.

Господ казва: „Душата ми не съизволява със смъртта на хората.“ Ако един човек се самоубива, Господ не съизволява. Адът е направен от хората, не от Бога. Ада другояче го разбирам. В света при появяването на човека се явиха две школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха по възгледите на светлината и тъмнината. Едните поддържаха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. – Другите поддържаха обратното: че при тъмнината човешкият живот може да се развие по-добре. Онези на тъмнината казваха, че светлината може да се използва за един много малък кръг и тесен кръг. Светлината никога не трябва да се дава. Те аргументираха, доказваха, че като спи човек, трябва в тъмнина да спи. И като се върти земята, трябва тъмнина. И те се разделиха на две ложи: бели и черни братя с противоположни възгледи. Едните казваха, че човек трябва да се ограничи в затвор. Туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода. Чрез убеждение да го убедиш.

Следователно има два вида хора: едните, които вървят по правия път на светлината, а другите, които вървят по пътя на тъмнината. Това са възгледи за живота. Ти искаш да бъдеш враг, това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия, това е път на светлината. Искаш да имаш знание – да го използваш за себе си, ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за благото на ближните си, ти вървиш по пътя на светлината. Ти не си ходил в онзи свят, ти имаш блага и искаш да ги опиташ само за себе си, ти вървиш по пътя на тъмнината. Аз съм слушал мнозина да разправят какво са видели. Аз не коригирам, но аз какво зная, казвам, и те какво знаят.

Разправя една баба от Варненско, че тя отива в онзи свят. Вижда всички наредени в редица, всички седят, никой не говори, не може да ядат. Лица, които отиват от този свят в онзи свят, не може да ядат. Значи да изпратиш хляб от този свят в онзи свят, то е все таки една развалена гозба, един мухлясал хляб, не може да се яде. Та в онзи свят всичките седели, то е схващането на бабата. Тя е ходила в първото небе, при ненапредналите души. Дето говорим за небето, там има училища, има обществен строй, има ядене и пиене има, градини, по улиците няма абсолютно никакъв прах, всичките извори текат изобилно, рекички има, няма мътни реки. В този свят, за който ви говоря, животни няма. Там воловете са като хората свободни. И мечки няма, и тигри няма, и вълци няма. Всичките животни носят все човешки форми, все хора са там. И риби няма там. Няма какво да правите, да ядете, ни раци има, ни миди има. Ако някому се доще да яде риби или рак, пращате го на земята да види кой кон да поязди. После го питайте: „Искаш ли още?“ „Стига ми вече.“

Туй е предметно учение. Това е в разните форми. Вие се съмнявате. И аз на ваше място бих се съмнявал. Казвате – дали е така, или не. Не е важно. Важно е, че във вечния живот съществуват условия, при които човек не може да умре. Съществуват условия, при които сиромах не може да бъде. Съществуват условия, при които човек болен не може да бъде. Съществуват условия, при които робството е абсолютно изключение. Съществуват условия, при които има напреднали хора.

По какво е велик Христос? Че той направил първия опит. Много скъпо му излезе. След като го разпънаха, излезе от гроба навън. И досега християнският свят е разделен на две: възкръснал ли е Христос, или не е възкръснал. Това зависи от гледището. Начинът, по който Христос умрял, по този начин не е възкръснал. Туй не е възкресение, а оживяване. Защото при първите условия щяха да го разпъват, а при вторите условия той имаше друго едно тяло, което е напълно под контрола на неговата воля, под контрола на неговия ум. Той може да сгъстява това тяло и може да го разредява, да става видимо и невидимо, да ходи по своя воля, дето иска. Питам, такъв човек кой може да го разпъва? Ако втори път дойде Христос, той няма да дойде с физическо тяло. Той ще се яви и няма да го има никъде: нито насам, нито натам. Като дойде, ще го повикат в обществената безопасност, и веднага ще изчезне. Викат го в някой участък, и няма го. Навсякъде свободен и никъде не може да бъде. В обществени учреждения ще го викат, няма да го има, пък и в църквите ще го викат, и там – няма го. Те мислят, че като дойде, ще го посрещнат със знамена, с хуругви – тази дума не е българска. Аз и давам малко друго тълкувание. Оие11е спозе. Ако един французин произнесе кел шоз и един българин произнесе, ще има разлика. Ако французин произнесе българска реч, ще видите, че езикът му е малко спънат. Кел на турски значи друго нещо. Англичаните казват кел шоз, значи нему да се покаже. Турците разбират, че главата му е келява. Англичанинът разбира, че иска да му се покаже нещо, но първата дума няма да разбере.

Та казвам, мъчно е да се преведе известна форма. Да кажем, вие имате известно убеждение. Прави сте да пазите думата си. Казвате: „Ние не искаме да ви заблуждаваме.“ Прави сте. И аз не искам да ви покажа кривия път. Казвам, аз искам да ви покажа най-добрия път, по който вие може да постигнете това, което желаете. Имате право. Тъй както сега живеем и тъй както очаквате, в живота никакво постижение не може да имате. Жена, която се е научила да кълца месото като готвачка, какво е научила? Онзи зидар, който се е научил да чупи камъни, онзи математик, който се е научил да изчислява какви са движенията на планетите, на месечината… Има такива счетоводства в природата. Мене не ми трябват да изчислявам. Всеки знае защо. Аз правя своите най-сложни изчисления, които на един математик може да вземат три години да работи, мен ми вземат само три минути. Какво ще кажете на това? Това са факти. С онези начини на мислене той ще изчислява фактите как да добие тази сила, пък аз ще ползвам тази сила, ще вляза във връзка с разумните същества, които отдавна са разрешили, и ще кажа: „Моля – как седи този въпрос.“ Ако аз отида като капитан в един параход, няма да пострадам. Онези, които изчисляват, те съграждат нови форми. Като съградят нови форми, тогава изчисляват. Не е лош този процес, но в него мъчно се постигат тези задачи, които сега искаме, а онези процеси, в които формите са вече създадени. Вие имате вече едно тяло създадено, вие имате вече една глава създадена. Имате една глава, в която имате три билиона и шестстотин милиона клетки. Всяка една клетка по един лев да струва, това са три билиона и шестстотин милиона лева – само в главата имате толкова.

При това сегашните хора не знаят предназначението на веждите. Някои казват, че били за пот, да не пада в очите. Туй е на второ място. Веждите имат велика цел в мисловната форма на човека и в нашите наблюдения. Всички хора, които имат надвиснали вежди като на Тарас Булба от Гогол, те са хора на краен материален свят. Такъв сиромах не може да бъде. Веждите на онзи търговец не са тънки. Един човек с такива дебели вежди, той учител не може да бъде. Защото той оперира с дългите вълни на човешкия живот. Тънките вежди оперират с късите вълни на електричеството и магнетизма. Следователно една жена с тънки вежди, като види човека, на мъжа си ще каже: „Ти с този човек нямаш работа.“ На мъжа и трябват десет години да разбере тази работа. Това са факти проверени. Тъй става, то не е за обяснение сега. Тънките вежди, то е вече школа. Да се знае кои са тънките вежди. Трябва да се вземат тези косми, да се знае кои са тънки. Човек с тънки вежди и дебели вежди, това са два характера различни.

Човек с дебели косми на главата може да стане един обикновен човек, може да стане разсилен, може да стане орач, може да стане ковач, но учен не може да стане. За учен човек се изисква коса тънка като коприна. Всеки косъм си има специфична служба в природата. Косата и да падне, да остане корена на човешката коса. Когато и коренът на човешката коса падне, с него е свършено, трябва да си вземе билет за онзи свят. Някой път някой, като дойде някой при мене, пита има ли да живее дълги години. Аз нищо не казвам, поглеждам главата. Казвам: „Ще живееш толкова, колкото Господ ти е дал.“ Аз го виждам, той след две години ще си иде, останали десет корена на главата му, всеки корен за една година. А човек има триста хиляди косми, значи триста хиляди години има да живее. Значи има триста хиляди години кредит. А сега колко живеете? Наместо да оживявате, вашата глава оголява.

Та казвам, единственото благо, внушено, ако разбирате. Сега вие си правите прическа. Често жените се мажат с помади, мъжете си бръснат главите. Аз съм дал една рецепта. Знаете ли съвременните хора със своето бръснене каква пакост си правят? Сега засягам интересите на бръснарите и на стригачите. Да си стриже човек косата и да я остави тук и там, не е много завидно, понеже всяка една част, която се отреже от човешкото тяло, е свързана с него. Ако на твоята коса стъпи един лош човек, веднага ще боледуваш. Ти ще отидеш при един стригач, да ти остриже косата, който е развален човек. Ще излезеш от неговия дом. Не ходи при такъв човек. Онзи, който те стриже, трябва да е светия. За бъдеще онзи, който ще стриже, той трябва да е свършил и четири факултета. Този, който те стриже, трябва да е бил пустинник, да е прекарал двайсет години в гората, че като те пипне, като излезеш, да кажеш: „Много съм благодарен от този бръснар.“ Та казвам, трябва да разбирате благата, които имате. Глави, които имат гъсти коси, са за предпочитане от главите, които имат редки коси. Това зависи от вашата воля. Ако вие се тревожите за нищо и никакво, ще оредеят косите ви. Ако вие си турите вяра, косите ви малко ще се сгъстят.

Та казвам, ние сега се отдалечихме от предмета. За мене косите са един резултат. Онези, които подстригаха косите, са учени хора. Ние с космите сме свързани с невидимия свят. Забележете, онези хора, които имат хубави коси, те винаги са разположени. Онези хора, които имат хубав цвят на лицето, те са винаги разположени. Онези, на които веждите са хубаво изписани, са разположени. Щом веждите се объркват, и чувствата се объркват. Щом косата почне да се обърква, и умът се обърква. Някой път вие казвате: „Какво трябва да правим?“ Щом си неразположен, намираш се в трудно положение, аз сега може да ви дам една формула. Онези, които са религиозни, и онези, които не са религиозни, какво трябва да кажат. Онзи, който не е религиозен, да си каже на косата: „Аз искам да бъда честен човек, аз искам да бъда справедлив човек, аз искам да бъда умен човек, аз искам да бъда благороден човек.“ Три пъти на ден да си оглежда косата, неразположението му ще изчезне. Сега някои мислят, че той, като вярва в Бога, ще стане честен човек. Честността е дреха на твоята душа. Ако ти нямаш тази дреха – честността е високо положение – ако ти не си честен, у тебе висшите чувства са в особено положение. Без честност нищо не можеш да постигнеш. Честността показва пътя на твоя личен живот. Ако всичките хора са честни, това е едно благо за тях. Казвате – човек не трябва да бъде честен. Какъв трябва да бъде? Тогава той ще си създаде всичките болести. Честността е една мярка за личните чувства на човека. Тогава твоята глава ще се устрои както трябва. Другите може да се съмняват дали съществуват такива чувства в човека. Чудни са хората.

Ако ти отидеш в една градина с ябълки, може да се зарадваш. Може ли да се зароди честността? Ако в твоята глава няма такива плодни дървета, ако в твоята глава осакатиш клетките, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. В твоята глава има клетки, които работят за твоята честност, има клетки, които работят за твоята справедливост. Те са вътре в мозъка. Ти ще кажеш: „Аз не искам да се занимава с тези работи.“ Щом ти не искаш да се занимаваш с честността, със справедливостта, то всичкият свят около тебе няма да се занимава с тебе. Ако си честен, всички ще се занимават с тебе. Ако си справедлив, всички ще се занимават с тебе. В света ние сме силни дотолкоз, доколкото хората има нещо да обичат в нас. Вас ви обичат само за вашите добродетели.

Под думата добро аз разбирам материалните условия на човешкия живот. Под добро се разбират всичките условия на вечния живот. Понеже във видимия и невидимия свят всяко постижение, което човек е постигнал, то е добро. Ако го постигнеш, то е добро, ако не го постигнеш, то е фантазия, то не е валидно, то е отвлечена мисъл. Постигнеш ли го, то е основа на живота и то ражда радост и веселие. Ти не може да бъдеш радостен и весел, ако доброто не носи в тебе условия за този вечния живот. Това е онази непреодолима вяра, да вярваш в себе си, че ти няма да умреш, нищо повече. Когато небето се заоблачи, да знаеш.

Тука преди два дни бяхме на екскурзия на Витоша. Идват няколко братя, искат да идат и да прекарат на Присоите една вечер. Аз поглеждам моя барометър, казвам на този брат: „Не е време сега.“ А този брат е от учените. Казвам: „Вие излагате живота си на опасност.“ „Няма да има дърва?“ Казвам: „Има дърва, но дървата няма да ви помогнат.“ „Ама другите отидоха.“ Там имало двама братя и те се молили, дано Господ да им даде ум да не отиват при тях. Казвам: „След два часа ще се яви вятър, ще се заоблачи. Ако слушате мене, върнете се в София.“

Трябва да се възпитаваме. В нас има един, който ни дава съвети – туй, което ние наричаме интуиция. Понякой път вие не обръщате внимание. Запример заболи ви гърбът или усещате болка в коляното, или в глезените, или в пръстите. Това е собственият ви барометър, който показва, че времето ще се развали скоро. Ако има вятър, да се завиеш. Казвам, скоро ще се яви градушка. Ти казваш: „Боли ме гърбът.“ Ти не си се разболял, но тия косми като антени възприемат електричеството, което те безпокои.

Та казвам, страданията в света произтичат от външните промени, с които разумният живот иска да ни покаже, че при известни условия ние трябва да ги слушаме. Преди години, не в този век, преди повече от 30 години, качва се един каракачанин в един параход в Бургас. Той се качва, но неговото куче го тегли. Той се учудва. Казва: „Друг път това куче не е правило така.“ Тегли го кучето за абата и той се връща. Казва: „Ще послушам кучето си.“ Той беше единственият човек, който се избави от този параход. Всички други потънаха. Не се знае доде отидоха. Единствено каракачанинът, който послуша своето куче, остана жив. Ако вие не слушате вашите вежди, ще потънете в морето. Ако вие не слушате вашите косми, ще потънете в морето. Ако слушате техния съвет, глава няма да ви боли. Те не са само за украшение, те са един придатък. Веждите означават интелигентност, те означават една вътрешна интелигентност. Тънките вежди означават един обективен ум. Ако имаш тънки вежди, уповай на обективния си ум. Ако имаш дебели вежди, уповай на вътрешния си ум. Някои си търгат космите на веждите. Не си търгай веждите, но уповай на тях. Някои ги бръснат. Някои от тънките вежди искат да си направят дебели, а други от дебелите искат да си направят тънки. Оставете ги точно такива, каквито са.

Сега ще каже някой: „В онзи свят като отидем.“ Та онзи свят е от същества разумни, не такива като тези на земята. В онзи свят като отидете, къщите не са така направени. Там къщите се осветяват отвсякъде. Някой път, когато светлината е много, те си имат тънки завеси, но всичката къща е осветена. После са хигиенични. В онзи свят, като срещнеш един човек, той мяза на роза, на карамфил, на теменуга, от него лъха благоухание. Той има отличен език. Няма да намериш никаква подигравателна дума, нито остра дума, нито остър поглед, но мек поглед. Като срещнеш там някой, всеки иска да ти услужи. Тук, на земята, като идеш някъде, ще те питат кога ще си идеш. В онзи свят не питат кога си дошъл и кога ще си идеш, а казваш: „Добре дошъл, ще се разговориме.“ Кога ще си идеш, това е за самия човек.

Та казвам, разумният живот се отличава с една интензивност. Тази интензивност се поддържа от човешкото тяло. Тази интензивност – човек по никой начин не трябва да изтощава своето тяло, както са правили много постници. Постенето е разумен метод само да се премахнат излишните вещества, които са непотребни. Като си забогатял, много ще дадеш. Всеки човек има определена тежест в природата. По това те познават. Всякога, когато имаш повече или по-малко, ти си в едно анормално състояние – или възходящо, или низходящо. Когато имаш тази определена тежест, ти си нормален човек. Някой задебелей много, той се радва. Някой изтънее. Това са две крайности. Не трябва да бъдеш нито много дебел, нито много тънък. Какъв ще бъдеш, това е специфична работа. Ще оставим това настрана. Доста работи са правени. Нормалното състояние умствено трябва да се поддържа. Има едно неразбиране, с което хората си причиняват беда един на друг. Хората едни други се морят. Понякога се среща – майката вкъщи станала по характер такава, че не обича едно от своите деца. То ще си замине. Ако майката има любов към едно от своите деца, туй дете дълго време ще живее. Но ако майката обича детето си, а детето умира, тази любов е слаба. Майката има любов към детето си. В нейния ум не може да влезе отрицателна мисъл, че туй дете може да умре. Ако майката обича детето, казва: „Да не би Бог да ми вземе детето.“ Тази любов е слаба. Щом влезе отрицателна мисъл, туй дете може да умре. Възможно е да се случи.

Та казвам, тези мисли са потребни за всички хора. Има известни учения, които са еднакво валидни. Аз разделям хората на няколко категории: хора с обществен бит, хора с личен бит, хора с морален бит, хора с умствен бит и хора с естетически бит. Може да ви обясня тези категории, но всички тези категории трябва да се хармонизират. Ако с обществения бит хора нямат един отличен ум, те може да бъдат много нещастни, понеже няма да имат елементарни условия, при които техният живот може да се поддържа. Хората от личния бит, ако нямат правилно разбиране за живота, те ще бъдат най-нещастни. Най-големите нещастия, които ние може да преживеем, са от личния живот на хората. Та казва сега, когато Христос казва: „За да не погине всеки, който вярва“, в какво трябва да вярваме? Да вярваме в това, откъдето иде разумният живот. Вечният живот, това е разумният живот в света. То е една наука, с която ние може да продължим живота си и да бъдем щастливи. Защото, ако в живота нямаме щастие, ние не сме на правия път. Някои мислят, че страданието е най-голямото зло. Страданието е благо. Има други злини, които спъват хората. Само обезверяването, че всички хора са лоши, онази максима, че човек за човека е вълк, права ли е? Как така, де е човекът?

Аз казвам, човек за човека е брат. Човек за човека е вълк, това е едно състояние на чувствата, едно състояние на ума. Защото за мене и за него земята е доста широка, за да можем ние да живеем. И единият, и другият човек имат условия, свое предназначение. Всяко едно клонче, всяко едно листо на дървото е необходимо. Ние сме се научили само да рушим в света. В себе си ние осакатяваме най-хубавите работи. Аз съм срещал хора, които преди години са много религиозни. След 4–5 години казват: „Аз вече не мога да бъда религиозен, напуснах онези идеи.“ Срещам друг, който преди години е бил материалист, случило се е някое нещастие, той станал вярващ.

Казвам, и едните, и другите вървите по един естествен път. Човек трябва да вярва само това, с което е роден. Той не трябва да вярва в купешки неща. Вярвам в това, което нося със себе си: вярвам в своя ум, сърце, душа, дух. Какво ще ми каже някой, че дух нямало. Човек дали има дух, или няма дух, то е друг въпрос, мене няма защо да ме убеждавате. Че някой казал, че няма душа – туй е понятие. Когато някой казва, че не е богат – аз не съм се родил, за да бъда богат – при това аз съм богат. Имам три билиона и шестстотин милиона, вложени в банката. Имам и други двеста билиона, вложени в тялото ми. Казвам, един човек от шестстотин билиона златни французки, беден ли е? Ще ме питате: „Ти от кои си, от вярващите ли си?“ Аз съм от вярващите на онова верую, в което всички разумни хора от създаването на света досега са мислили. Аз съм от тях. Те казват – любовта е една; мъдростта е една; знанието е едно; свободата е една; истината е една. Резултатът на истината е свободата. Резултатът на мъдростта е знанието. Резултатът на любовта е животът.

Следователно, щом ти живееш, това е вечното начало на любовта. Щом ти се учиш, това е вечното начало на мъдростта. Благото, силата е скрита там. То е в твоето бъдеще. Щом ти си свободен, зад свободата седи истината. Без истина в света свобода не може да има. Който вярва в истината, той ще бъде свободен. Някой на мене ми казва: „Аз не съм свободен човек.“ Как да не съм свободен човек? Не сте ли виждали тези фокусници, които играят, турят, изваждат от джоба си пари. Мене ми разправяха за някой си факир от Индия. Отива в Америка и направил човекът от злато пари. Казва: „Може да си вземете по една златна монета.“ Претърсили джобовете му. Той, като помисли, изважда, изважда, но сам бърка. Изважда и казва: „Господа, може да си вземете.“ В природата съществуват чудни работи, с които тепърва трябва да се занимаваме. Трябва да оставим нашето глупаво безверие. Аз не съм за глупавата вяра, но не съм и за глупавото безверие. Аз съм за разумната вяра и за разумното безверие, което не вярва в глупостта. Разумната вяра и онази, която вярва в самата истина, не може да се съмнява. Тъй е, какво ще ми разправяте на мене.

Сега това, което ви говоря, е вътре във вас, трябва да направите опит. Аз на вас ви казвам неща, на които трябва да се спрете. Ще срещнете мъчнотии в живота си, дето никой не може да ви помогне. Вие ще срещнете тия мъчнотии, както онзи българин е срещнал. В гръцко-българската война той останал в една пещера гладен, никой няма. Най-после почнал да се моли и казва: „Господи, слушал съм за тебе, че чудеса си правил, това си правил. Може да е така, може да не е така. Аз нямам никаква опитност. Аз гладувам, аз умирам. Ако може да ми дадеш малко хляб, ще повярвам, че има Господ.“ Седи в пещерата. Той е бил учител от Казанлъшко. Не се минава половин час след молитвата, гледа, една костена жаба татрузи около половин кило хляб, остава го при пещерата и се връща назад. Като се върнал, казал на учениците си: „Деца, сега аз вярвам в Господа.“ Половин кило хляб, донесен от костената жаба, струва повече, отколкото всичките трактати. Учените хора са добри, но по някой път някои от тях ги е страх от общественото мнение да си кажат истината. Едва сега учените хора почват да се осмеляват да казват, че има нещо, че има душа човек, признават вече. Дойде някой и обяснява, че имало душа. Казвам, този въпрос вие сами трябва да се убедите. Каквото казват учените хора, няма да ви ползва, но онова, което вие сами може да кажете, то е най-силното доказателство.

Сега вечният живот разбира онези добрите условия. Всякога трябва да имате превод на нещата в света. Нещата са невидими. Болестта е възможна само при дадени условия. Щастието е възможно само при дадени условия. Знанието е възможно само при дадени условия. Силата е възможна само при дадени условия. Всички неща са възможни само при известни условия. Щом искаш свобода, трябва тези положителни условия. Свободата си има свои условия, всички хора трябва да застанат да мислят по един и същ начин. За знанието пак си има особени условия. За любовта, за живота пак си има особени условия. Нещата в света насила не идват. В природата има един закон, който чака. Хората трябва да минат през едно поле, дето съзнанието само минава, само усеща работите. Не мислете върху това. Едва 700 години преди Христа са почнали да мислят така, както сега. Нашето мислене върви от 700 години преди Христа. И то върху известно знание хората са почнали да мислят по-дълбоко. Дълбочина има в мисълта.

Казвате: „Родил съм се, ще умра.“ Той не знае какво нещо е животът, и говори за смъртта. Че смъртта е една далечна наука. Първоначално смъртта е означавала – ще се лишиш от онези условия, при които животът може да функционира. Не че животът е изчезнал. Ще имаш други условия, други схващания. В смъртта ще имаш най-тънкия образ за живота, който човек може да си въобрази. Това е смъртта. Едисон разправя, че бил в лабораторията си и направил един сеанс. Чул гласа на един свой приятел, който е жив: „Много време ни готвят, някъде ще ни пращат, готвят ни за експедиция, ще ни водят някъде.“ Нищо не мога да ви кажа сега. Може би, като се върне Едисон от своята експедиция, ще ни каже къде е бил. Някой път не позволяват да кажат, нито пък могат. Какво ще разберете, да ви каже един човек, който живее в четвъртото измерение. Или какво ще разберете, да ви дадат едно число 10 на 20-а. Има математически учения, може да кажат нещо, но да разбереш тези истини, които са скрити в числото, за това се изискват хиляда години.

Като отиваме на Витоша, спираме се за почивка и казвам: „30 секунди почивка.“ Какво ще правим за 30 секунди? За 30 секунди светлината изминала 9 милиона километра. Направете сметка, ако един човек измине 9 милиона километра, колко години ще му трябват. 30 дена по 50 километра на ден. Трябват му 60 години, за да изходи туй, което светлината извървява за 30 секунди. Ако един човек мисли с бързината на светлината или ако ти мислиш с бързината на една костена жаба, какъв ще бъде твоят възглед? Аз чета доста научни трактати. Ще ме извините, но някои трактати наричам на костената жаба, някои ги наричам на зайците, някои на паяците. Тук-там едва ще се намери някой учен човек, казвам – това е философ с трезва мисъл. И в религиозно отношение някои хора има, които казват, че ще отидем на онзи свят, да ни е добре на нас. Онзи свят е тук. Ние и сега живеем в онзи свят, само че не го знаем. Трябва да се пробуди човешкото съзнание.

Ще ви приведа един пример из американския живот. Едно дете се разочаровало от своята майка и забегнало за 16 години. То се разболяло и е вече на умиране. Лекарите казват: „Пишете на майката да дойде.“ Майката идва, поставя ръката си на главата. То казва: „Мамо!“ Питам, туй болното дете как знае, че майката е там? Тя като си поставила ръката, то оздравяло. Туй, което лекарите не можаха да направят, майката, като си положи ръката, детето оздравя. Липсваше любовта в него. Тя вложи в неговия живот и то в няколко дни става. Хората в света умират от безлюбие. Хората се отчайват, избиват се, какви ли не работи стават.

Вложете ръката на любовта. Това е вечният живот. Любовта е, която носи живота; мъдростта е, която носи знанието; истината е, която носи свободата.

Това е вечният живот.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Двадесет и девета неделна беседа

16 април 1933 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев