Прав и крив път

Размишление

Ще прочета 26-та глава от Матей.

Като четете Свещеното Писание, казвате: „Ние разбираме Словото“. И като го прочетете един път, мислите, че това е достатъчно. Не е така. – Защо? – Защото разбирането расте. Днес разбирането е едно, утре – друго. След години разбирането ви ще бъде съвсем друго. Като малки деца, вие сте се задоволявали с малко; като възрастни, с малко не се задоволявате. Защо сегашните хора не са доволни от живота си? Едно време по-малко изисквали. Ето един въпрос, на който мъчно може да се даде научен отговор. Всеки иска да бъде господар, да царува. Това е невъзможно. Има смисъл да царуваш, т.е. да управляваш себе си, но не да управляваш хората. Освен това цял живот няма само да управляваш. То е все едно всеки ден да вадиш крепостен акт, че нивата, която обработваш, е твоя. Значи работил си я 30 години и си извадил 30 крепостни акта. Това не е нужно. Слушате религиозните да казват: „Ние разбираме Господа. Познахме Го вече“. – Познали сте Го, но същественото не сте познали. – Кое е същественото? – Конците, с които ушивате дрехата. То е все едно да имате хубава вълна, която сте изпрели и изтъкали, но нямате конци, с които да ушиете дрехата. – „Не може ли без конци?“ – Не може, те са пътят, по който човек върви. Без път никъде не може да отидеш. Той води към известна цел. Питате: „Защо срещаме толкова препятствия в живота си?“ – Защото имате много желания. Докато не се освободите от желанията си, не можете да се домогнете до истината. Например, една млада мома иска да служи на Бога, а същевременно мисли за женене. Не е лошо това, но тя не може да вмести тези две желания в себе си, поради което се натъква на противоречия. Може ли ученичката да учи, а същевременно да отговаря на любовните писма на своя възлюбен? Тя ще отговаря на писмата му, но уроците ще останат назад. В края на краищата ученичката ще свърши едно училище, но не това, което е започнала. Ако той и пише на ден по десет писма, за една година тя ще отговори на 3650 писма, но какво е придобила от това? За какво ли не и писал той. За къща, за ниви, за дрехи, за обувки, за разходки с автомобил, за хубави яденета. И тя му отговаряла по същия начин, но тези писма нищо не са допринесли. Ако младите могат да си дадат отчет, какво са спечелили от своите писма, никога не биха си писали. – Защо? – Защото от писмата остават само празни думи и обещания. И религиозните правят същото. И те казват: „Ние обичаме Господа, ще направим за Него всичко, ще Му служим с Любов“. – Празни думи! Казваш: „Поне ще обърна някого към Господа“. – Как ще го обърнеш? Той не е кесия да се обръща. Ти ще се опиташ да го обърнеш, но той не се обръща. Да обръщате хората към Господа, това не е ваша работа. От вас се иска едно: да намерите конци да ушиете дрехата си. Иначе ще останете без дрехи. – Защо няма конци? – Защото младият момък, за да се срещне навреме със своята възлюбена, затворил магазина си по-рано от определеното време. Ти не си могъл да си купиш конци и съжаляваш, че дрехата ти остава незавършена. Момъкът казва: „Като се оженя, навреме ще отварям магазина и ще задоволявам нуждите на клиентите си“. – За него този аргумент е задоволителен, но тебе задоволява ли те? Ти ще минеш без нови дрехи заради личното щастие на младия момък.

Казвам: Личното щастие не разрешава въпросите. Ако ти страдаш цял ден, а друг някой е щастлив, какво придобиваш? Животът ти осмисли ли се? Личното щастие не прави човека щастлив. В древността един адепт, като изучавал еврейската кабала, дошъл до числото десет. За да изучи добре законите на това число, той решил да се ожени десет пъти. Оженил се за една жена и скоро я напуснал. Така се женил той още девет пъти и все напущал жените си. Като останал отново сам, той си казал: „Нищо не научих от своите женитби. Защо трябваше да се женя?“ И вие ще кажете, че този адепт направил голяма глупост – женил се десет пъти. – Че и вие се жените всеки ден. Или сам се жениш, или други те женят. Някой ден разбираш смисъла на деня, а някога не го разбираш. Слънцето изгрява и залязва, а ти цял ден си недоволен и мислиш, че другите хора са щастливи, само ти не си щастлив. Виждаш, че това, което хората имат, ти го нямаш. Как ще примириш това противоречие? Хората излезли на слънце, радват се, а ти се подпираш на две патерици, едва се движиш. Хората ходят свободно на два крака, а ти на четири не си свободен, чувстваш се инвалид. Под „инвалид“, в широк смисъл на думата, разбирам онзи, който има смущения в душата си. Той ходи на бойното поле, връща се все ранен. След това ще кажете, че сте здрави. Светът е бойно поле и ако не си внимателен, могат да те ранят. Където е Любовта, там няма смущения. Всеки има възможност да прояви Любовта си според разбирането си. Един свещеник ми казваше: „Ако дойда още един път на земята, не ставам вече свещеник. Цели 30 години кадих хората и все същите си останаха. Ако им поискаш 5–10 лева, казват, че нямат. Кадих ги с тамян да изпъдя дявола от тях, но нито един не изпъдих. Ако ти си на моето място, какво ще правиш?“ – И аз ще ги кадя, като тебе. Това е казано в преносен смисъл. В кадилницата трябва да има огън. Умно ли е свещеникът да кади тамян на сто изсъхнали дървета? Никога не кади тамян на една изсъхнала мисъл или чувство. По-добре да ги сложиш в огъня да изгорят, отколкото да им кадиш тамян. Мнозина основават живота си върху изсъхнали мисли и чувства. То е все едно да мислиш, че като станеш богат, тогава ще уредиш всичките си работи. Това е крива идея. Ще кажете, че не сте виновни за вашите сухи мисли и чувства. – Не сте виновни! – Вината е и у вас, както и в онези преди вас, които също не разрешиха въпросите си. Едни ги разрешиха, а други не можаха. Огънят от кадилницата трябва да мине в човешкото сърце – то да почне да гори от свещения огън. Тамян трябва да излиза от човешката мисъл! Това се изисква и от млади, и от стари. Младият се отличава от стария по това, че пада отвисоко. Без да мисли много, той се хвърля отвисоко и се осакатява, става инвалид. Като не може да се върне у дома си, той се оставя други да го носят. За него се казва, че е остарял преждевременно. И вие казвате: „Остаряхме“. – Според мене стар е онзи, който на младини е скачал отвисоко и се е осакатил. Има смисъл да скачаш отвисоко, но поне да си придобил нещо – повече сила, красота и разумност. Защо ви е старост, която нищо не ви е предала? Ще носиш патерици и ще се чудиш как да се справиш с тях. Тръгнал младият с патерици и мисли, че се е осигурил. Той каза: „Ако днес не ми трябват, някога ще ми бъдат нужни“. Има смисъл да носиш патерици, но отвътре. Това са Любовта и Мъдростта. Да се опираш на тези патерици, това значи да си осмислил живота си. Докато носиш патерици отвън, всеки може да те бие, и то със собствените ти патерици. Един инвалид, с две патерици под мишци, влиза в една плодна градина да къса плодове. Градинарят го хваща и му казва: „Ти пита ли някого да влезеш в градината?“ Взима патериците му и го набива. Често и вие се натъквате на собствените си мъчнотии и се плашите. Аз разглеждам страданията от особено становище. Оплакваш се от страданията. Казвам: Бият те със собствените ти патерици. Мисля как да освободя този човек от ударите на неговите патерици. Казвам му: Направил си една грешка, която трябва да изправиш. Ти си влязъл в градина, където градинарят бие. – „Как ще избягна боя?“ – Ще влезеш в градина, специално за инвалиди, където никого не бият. – „Не знаех, че има такава градина, не видях такъв надпис.“ – Друг път ще внимаваш: където няма надпис, има бой; където има надпис, няма бой. Ето защо, и на вас казвам: Бъдете будни, да виждате надписа. И тогава, като влезете в градина с надпис, ще разрешите задачите си. – Кои градини имат надпис и кои нямат? Къде приемат човека с любов и къде го приемат без любов? – Сами ще си отговорите. Ако не можете да си отговорите, ще останете в противоречията си, като с патерици. Питате: „Защо и Христос трябваше да страда?“ – Страданията са необходимост. Без страдания няма постижения. – „Не може ли без страдания?“ – И без страдания може. Запитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“. – „Мога.“ Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – „На две струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ – Свирил и на две струни. – „На една струна?“ – „И на една мога.“ – „Ами без струни?“ – Той не отговорил нищо, но не се явил повече.

Следователно може да се живее и без страдания, но няма да дойдете вече на земята. Животът без страдания е живот на пресъхналите чешми. Тръгнал си по един път, където всички чешми са пресъхнали. Това е кривият път в живота. Щом искаш да пиеш вода, ще измениш посоката, ще тръгнеш по правия път, където всички чешми текат. – „Ама страдания ще има.“ – Без страдания не може. Правият път е пътят на живите, течащи чешми. Щом прочетеш надписа „път на живите чешми“, ще знаеш, че си на прав път. Където няма надписи, никаква вода няма. Там стърчат паметници на мъртвите, на пресъхналите чешми. И тъй, като слизаш от небето, ще тръгнеш в правия път, където текат чешмите. Не влезеш ли в този път, ще страдаш. Това наричат карма. Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш. Без примирение единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие. Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят. Достойнството е в работата, да вземат мотиката и да копаят. Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо. Достойнство има вярващият, любещият, който дава път на своята вяра и любов. Обаче да вярваш, това не значи да бъдеш сляп в живота. Ако сложиш пръстта си под иглата на шевната машина, тя ще те набоде. – Защо си сложил пръстта под иглата? – „Да опитам как шие машината.“ – Пръстите не се нуждаят от такъв опит. – „Искам да опитам злото.“ – Защо ще го опиташ? – „Искам да опитам любовта и безлюбието.“ – Има смисъл да опиташ любовта, но не и безлюбието. То нищо няма да ти донесе. Не прави този опит. Да опитваш безлюбието и любовта, това е голям опит. Влез в една стая и загаси лампата; после пак я запали. Като опиташ светлината и тъмнината, сам ще разбереш какво представлява любовта и какво – безлюбието. Където прониква светлината, там е любовта; където е тъмнината, там е безлюбието. Ако сам затваряш прозорците си, да не влиза през тях светлината, не обвинявай за това другите. Ако ги отваряш и не помниш, че ти си ги отворил, не търси вината в другите. Благодари на Бога, че е вложил разумност в тебе и знаеш кога да отваряш и затваряш прозореца. Благодари, че сърцето ти е запалено, и в него гори свещеният огън на Любовта. Помнете: Какъвто и да е животът, той има някаква цел. – „Каква е целта му?“ – Да придобиете Божественото начало, да дойдете до онзи живот, който няма начало, няма и край. Щом дойдеш до началото и края, все ще имаш някаква полза. – „Големи страдания имам.“ – Радвай се, че страданията имат край. – „Какъв е краят им?“ – Придобиване на разумността. С други думи казано: страданието е на място, ако си станал по-разумен; ако не си станал такъв, страданието е безсмислено. – „Как ще позная края на нещата?“ – По Любовта. Като обичаш някого, ти си накрая. Като те обикне някой, аз зная вече какъв ще бъде краят – той ще престане да те обича. Тогава ще дойде твоят ред – ти да го обичаш. Така ще разбереш защо той те е обичал. Това, което говоря за любовта между хората, се отнася и за учители, и за ученици. Учителят преподава цял час на учениците си – значи той проявява любовта си към тях. След това напуща класа и си отива вкъщи. Трябва ли учениците да плачат, че учителят им ги напуснал? – Не, сега те трябва да го обичат. – Как? – Като учат преподадения урок.

Страданията на хората се дължат на това, че не са научили предадените от учителя уроци. Пияницата не учи уроците си добре и търси причината за нещастието си в другите хора. – Не, причината е в него. Той ходи да пие от една кръчма в друга, докато един ден изтрезнее и разбере, че наказанията и страданията му не идат от Бога, а от кръчмаря. Светът, в който живеем, е велико училище. Обаче мнозина объркват пътя си, поемат кривия път. – Защо се объркват? – Защото не виждат никакви надписи. Където влизат – в градина, в домове, в училища, никъде няма надпис. Започват някаква работа – пак без надписи. И, в края на краищата, не знаят кой ги учи, какво изучават и т.н. Бъдете будни, да знаете къде влизате и какво учите. Често ви говоря за изпълнение на волята Божия. Питате каква е волята Божия. – Да се греете на слънце. – „На огън не можем ли да се греем?“ – Може и на огън, но само на огъня на вашия добър приятел, който ви обича. Ако се греете на чужд огън или на огъня на човек, който не ви обича, ще се намерите в противоречие. Обаче това се отнася до вас, не до външните хора. Само слънцето на живота, т.е. Любовта, разрешава мъчнотиите и противоречията. – „И хората могат да ни разрешат мъчнотиите.“ – Не, само Бог в хората разрешава противоречията и мъчнотиите. Под „Бог“ разбирам Любовта. Където е Любовта, там няма никакви противоречия. – „Аз искам да живея без противоречия и страдания; искам да бъда учен, да зная повече от близките си.“ – И това е възможно, но при други условия на живота. Ето, и дяволът знае много, но е нещастен. – Защо е нещастен? – Защото е скъсал връзката си с Божествения свят. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. Синът разчита на богатството на баща си и не учи, не работи нищо. Един ден бащата умира и не оставя нищо на сина си. Синът се разочарова, вижда, че няма пет пари в джоба си, и става слуга. Уповавайте на Божественото в себе си, то ще ви помогне. Ако дойде нещо отвън, от баща ви, благодарете и за това. Не казвам, че не трябва да разчитате на хората. И на тях ще разчитаме, но не на кривите им разбирания. Да бягаш от хората, това е крайност. Да разчиташ на правите им разбирания, това е в реда на нещата. Да се ползваш от опитността на хората, това е на място. Следователно дружи с хората, вглеждай се в живота им, да се учиш от тях. Вие трябва взаимно да си помагате. Слушам как се разговарят двама инвалиди. Единият казва: „Ходих на бойното поле, бих се за отечеството си, но пострадах, раниха ме в ръката и осакатях“. Другият казва: „И аз се бих за хората, раниха ме в крака“. И двамата се инвалиди и се питат защо е трябвало да се бият. Не е лошо, че се били. Лошото е, че сега страдат и не могат да осмислят страданието си. Днес минават за герои, а не са такива. Те съжаляват, че са ходили на бойното поле и са станали негодни за живота. Един баща казал на детето си: „Синко, иди да запалиш огъня на огнището, всичко е приготвено: и дърва, и запалки. Само драсни кибрита, и огънят ще се запали“. Детето взело кибрита, но отишло в плевнята и там запалило сеното. Огънят обхванал съседните плевни и причинил голям пожар. Много от сегашните хора са такива деца – вместо да запалят огъня на огнището, те палят чуждите плевни. Като видят какво са направили, те викат на помощ чужди хора да гасят пожара. Една сестра ми казваше: „Не зная какво да правя, огън гори на главата ми. Не мога да живея вече между хората“. – Не можеш, защото си запалила плевните им. Ти виждаш огъня и не знаеш какво да правиш. Ти не постъпваш правилно. Има нещо, което не разбираш. Ти си взела кривия път в живота, а мислиш, че си на прав път. Върни се назад, да вземеш правата пътека. – „Аз ли съм най-голямата грешница?“ – Не е там въпросът. Някога малките погрешки произвеждат лоши последствия. Една млада сестра ме питаше какво представляват радостите и скърбите в живота. За да ме разбере, дадох и следния пример. Радостта и скръбта представляват две езера. Ако влезеш в езерото на скръбта, ще страдаш. Щом излезеш от него, ще изпиташ малка радост. Ако влезеш в езерото на радостта, ще изпиташ голяма радост. Като излезеш от него, ще изпиташ малка скръб.

Следователно стой далеч от езерото на скръбта, за да изпиташ малка радост. Ако търсиш голямата радост, не излизай от езерото на радостта. Като не успяват в живота си, хората все ще намерят нещо, с което да се оправдаят. Старият казва: „Е, да бях млад, друго щеше да бъде!“ Младият казва: „Млад съм още, трябва да си поживея. Като остарея, тогава ще мисля за онзи свят“. – Няма защо да мислиш за другия свят, но и като млад, и като стар трябва да водиш добър живот. Законът е един и същ и за младия, и за стария. Да мислиш, че старият трябва да живее по един начин, а младият – по друг начин, това е криво разбиране на живота. Ако старият влезе в езерото на скръбта, ще страда като младия. Ако влезе в езерото на радостта, и той ще се радва като младия. Страданията и радостите са еднакво неизбежни, както за младия, така и за стария. Защо съществуват езеро на страданието и на радостта, не питай. Защо съществуват богатство и сиромашия, също не питай. Ако не искаш да бъдеш сиромах, стой далеч от сиромашията. – „Ама тя ще дойде при мене.“ – Не, човек сам отива при сиромашията; тя никога не дохожда при човека. Ако не искаш да станеш невежа, стой далеч от невежеството. Човек сам отива при невежеството, а не то при него. Един виден учен се оженил за млада, красива мома, но не живели добре. От скръб той се пропил и за да има пари за вино, продал цялата си библиотека. В скоро време изгубил знанието си и станал невежа. И обратно: невежият може да стане учен. – Как? – Той е работлив, пести пари и си купува книги. По цели часове чете, просвещава се и придобива знания. От човека зависи да стане учен или невежа. Казваш: „Лесно мога да стана богат или учен, но как ще придобия Любовта?“ – И Любовта не се придобива изведнъж. Тя е като светлината. Лесно се завъртва ключа на светлината, но колко време е работено, докато се придобие тази светлина. – „Ама Любовта иде от Бога.“ – Така е, тя иде от Бога, но за това е нужно време да изработиш в себе си условия за идването на Любовта. Колкото и да е малка днес Любовта ти, благодари и за нея. Колкото малко знание да имаш, пак благодари. При мене са дохождали някои да се оплакват, че не са красиви. Прави сте. Някога сте били красиви, но сте заспали един дълбок сън, и през това време някой ви е боядисал, сложил ви такива краски, с които сте изгубили красотата си. Сега не ви остава нищо друго, освен да работите върху себе си, да измените тези краски. Бог е вложил във вас козметични средства, с които можете да възвърнете своята красота. Като работите върху себе си, ще премахнете онези условия, които ви правят грозни. Душата на човека е красива. Това, което ви прави грозни, са сенките на живота. Възлюбете истината с всичкото си сърце и ще станете красиви. Красотата е признак на това, че сте възлюбили истината. Който използва красотата за своето развитие, той ще бъде благословен от Господа. Това значи да стане човек богат, учен и силен. Помнете: Много работи има още да учите. Вие искате да отидете на небето, но такива, каквито сте сега, и да отидете там, нищо няма да разберете. – Какво ще правите там? – „Ще се учим от ангелите.“ – Да, но те не обичат хора, които мислят, че всичко знаят. Ангелите обичат хора с пробудено съзнание, които търсят истината. Те няма да дойдат като проповедници, да ви убеждават. Има определени хора за проповедници. Когато ангелът дойде при Захари да му съобщи, че ще му се роди син, той не повярва. Ангелът не го убеждаваше, но му каза: „Ще бъдеш ням, докато ти се роди син“. Докато имате слабости и недостатъци, ангелите няма да се занимават с вас. Те са строги, категорични. Щом видят умрял човек, дават нареждане да го погребат, не се занимават с умрели. Мъртвият ще мине през страдания, да се очисти, и след това ще влезе в небето. И Христос мина през страдания, защото разбираше смисъла им. Той пострада за хората, стана техен поръчител. Христос изпи горчивата чаша, но разбра дълбокия смисъл на страданието. Без Христа човечеството не би се спасило. Като знаете това, не ставайте отново роби на света. Вие търсите щастието на земята, но не можете да го намерите. На земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога. Без Божественото, без светлина няма щастие. Слушал съм свещеници да казват: „Иде ни да вземем пътя към гората, да бягаме от хората“. – Не, ще служите на Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Има един красив свят. Там е щастието. Който иска да стане член на този свят, трябва да бъде герой. Като мине през всички бури и страдания, ще излезе на пристанището и животът му ще бъде радост. И при най-добрите условия да бъдеш, все ще минеш мъчнотии. Дръжте се за закона. Бог не е престанал да ви обича. Привидно може да се отдалечи от вас. Целта Му е да ви застави да мислите. – „Не може ли Бог да бъде цял живот с нас?“ – Слънцето не грее цели 24 часа. При това то изгрява от изток и залязва на запад. Божията Любов се проявява при изгрева на слънцето, а човешката – при залеза. Тогава ще запалите свещта и ще четете. Това е вашата любов към Бога. Сутринта слънцето пак ще изгрее, пак ще се прояви Божията Любов. Ако искате да живеете в непреривната Любов, ще се качите на най-високото небе, където няма залез, където слънцето непрекъснато грее. На земята, обаче, слънцето изгрява и залязва; щом залезе, явява се луната. Светлината на слънцето е една, а на луната – друга. Сега вие искате да бъдете щастливи. Като не можете да постигнете щастието, мислите, че хората не ви обичат. Казвате: „Защо не ме обичат хората? Защо не мога да постигна желанията си?“ – Не си ти единственият, който не си постигнал желанията си. Ще дойде ден, когато ще ги постигнеш. Не се лъжете да мислите, че ще постигнете всичките си желания и ще бъдете щастливи.

Сега е време за работа. Като свършите работата си, тогава ще бъдете щастливи. Като страдате и се радвате, вие работите. Който иска преждевременно да бъде щастлив, ще изгуби и това, което има. Христос казва на Петър: „Докато петелът пропее, три пъти ще се откажеш от мене“. Не само Петър се отказа от Христа. Отказа се и Юда, като Го продаде за 30 сребърника. И останалите ученици се разбягаха. В края на краищата и Петър, и Юда се разкаяха. Юда даже се обеси. И днес много християни се отказват от Христа. Те казват: „Не искаме вече да следваме Христовото учение“. – Това е животът на Юда. – Да, но след това и за тях ще дойдат нещастията. Ще дойде ден, когато и те, като учениците на Христа, ще се разкаят. До това време се изисква от всички работа върху себе си. Впрегнете дарбите и способностите си на работа. И каквото направите, Бог ще го превърне на добро. Благодарете, че очите и ушите ви са отворени. Благодарете, че имате възможност да постигнете великата цел на живота. Каква е великата цел, ще я разберете, като се качите на високия връх. Както и да ви се описва светлото бъдеще, не можете да си го представите. То ще изкупи всички страдания, през които минавате. Отворете прозорците си да влезе повече светлина. Запалете огъня си и си направете попара. Измийте се добре, хапнете си и благодарете за всичко, което ви е дадено. – „Ще се оправи ли скоро светът?“ – Ако всички хора постъпват така, светът лесно ще се оправи. Нека всеки запали огъня си, да се облече, да излезе вън на светлината, и всичко ще се оправи. Като слушате да говоря така, вие се запитвате: „Кой ли ще отиде на небето?“ – Навсякъде, във всички страни по света, има кандидати за небето. Искате да знаете дали всички ще влезете в Царството Божие. Ще ви отговоря фигуративно: Седя при огъня. Дърветата ме питат какво ще стане с тях. – Много просто, всички ще изгорите. – Ние не се мърдаме от тук. – Ще ви сложат в огъня и на пепел ще се превърнете, няма да ви питат искате или не искате. И на вас казвам: Всички ще се превърнете, но не на пепел. Замръзналата вода ще стане течна; студеният въздух ще стане топъл; непоникналото семе ще поникне; слепият ще прогледа; глухият ще прочуе; немият ще проговори; куцият ще проходи; болният ще стане от леглото и невежият ще придобие знание. Да благодарим, че сме в училище, където ни очакват всички блага. Какво е било досега? Ходили сте на училище, получавали сте двойки, тройки, четворки, а шесторки почти не сте получавали. Това са временни работи. Единиците и двойките могат да се поправят. Единицата е кон, качи се на гърба му. Двойките са два впрегнати вола, качи се на колата. Тройката е свободен кон, нека си тича в гората. Четворките са два чифта волове, а шесторките – три чифта волове, които разорават земята по-дълбоко. Тогава и нивата ражда повече. Това значи да започнат и сърцето, и умът да раждат, да се премахнат грозотиите в света. От много неща трябва да се освободите.

Като влезете в разумния свят, ще се обедините в едно и ще бъдете свободни от недостатъците си. Един ден, като се срещнете на земята, няма да виждате недостатъците си. Това значи да станете красиви, лицата ли да светнат.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.