Божествен импулс

Размишление

Ще прочета 19-та глава от Матей.

Коя е главната задача, която решава болният? Каквото и да му се говори, той иска да разбере по какъв начин може да оздравее. Той казва: „Толкова време вече как боледувам. Не зная как да се излекувам“. Сиромахът пък пита само за пари, търси начин да се освободи от сиромашията. Обаче никога не пита как да се освободи от гнева си. Гневливият човек носи тоягата си и когото срещне, налага го на общо основание. Като набие някого, казва: „Слава Богу, мина ми гневът“. – Неговият гняв минава, но какво да каже онзи, който е понесъл ударите на тоягата? Той не е бил гневен. Как ще определите какво представлява човешкият гняв? Кои са отличителните черти на гневливия? Той носи тояга със себе си, лицето му е намръщено, сърдито и току търси човек, върху когото да сложи тоягата си. И като слага тоягата надясно-наляво върху гърба на някого, той разбира какво е гневът. Ще дойде ден, когато и той ще опита тоягата на своя гръб. Тогава ще разбере още по-добре какво е гневът. Има физическо, духовно и умствено разбиране на гнева. Някой напише едно стихотворение, в което влага много свои чувства и преживявания. Веднага критиката се произнася за това стихотворение. Туй е умствен начин за проява на гнева. Поетът опитва вече тоягата на гърба си. Критиците не са нищо друго, освен гневливи хора, които налагат тоягата си по гърба на поетите и писателите. Като опитват много пъти тази тояга, някои от тях се отказват вече да пишат. Но след известно време отново почват да пишат, обаче се оглеждат натук-натам, да не разбере критикът. Те питат къде е критикът и като разберат, че е заминал занякъде, започват свободно да пишат. – Така е. Когато се чуе, че в гората има мечка, хората рядко минават през този път. Щом разберат, че мечката я няма, свободно вече минават през гората. Следователно не питайте защо има мечки в света. Щом съществуват, има дълбока причина за това. Те имат своето предназначение. Какво е било първоначалното им предназначение, аз зная, но няма да ви го казвам. Ако искате да го знаете, ще ви пратя в гората, да ви срещне мечка. И тогава, ако сте хора, които не разбирате живота, тя ще ви оплюе. С това мечката иска да каже: „Не се надявах, че сте толкова невежи, да не знаете защо съм създадена. Вашият път не трябва да се сблъсква с моя. Когато аз минавам, вие трябва да отстъпвате“. – „Не може ли да минем първо ние, а после мечката?“ Аз ще ви задам друг въпрос: Не може ли, когато си гладен, първо да свършиш работата си, а после да се нахраниш? Ако искаш всякога да бъдеш пръв, трябва да обърнеш целия ред на нещата, да тръгнеш по обратен път.

Следователно първо ще се нахраниш, после ще работиш. Този е правият път в живота. В ума ви трябва да остане следното: Не се смущавайте от мечката, в каквато форма и да се яви. Не се смущавайте от сиромашията. Не се смущавайте от болестите. Не се смущавайте и от противоречията. Някой се разболял – смущавате се; оздравял – радвате се. На какво се дължи смущението и скръбта ви? На какво се дължи и радостта? Човек се радва, когато се освободи от голямо зло, а скърби, когато изгуби възможността да се радва. Например, всеки, който изгубва вкуса си и не може да усеща сладостта на това, което яде, той скърби. Докато е млад, човек се радва; щом остарее, той започва да скърби. – Защо скърби? – Защото няма зъби, не може да дъвче; изгубил вкуса си, не може да усеща приятност при ядене. Не само това, но и стомахът му не работи добре, не може да се храни, както трябва. Храната му се задържа в стомаха, където се вкисва.

Питам: Ако и вие се вкисвате в живота си, не сте ли стари? Вкисването в живота е признак на старост. Като станеш много учен, започваш да философстваш, не вярваш в щастието. – Защо? – Остарял си вече. Не вярваш, че можеш да проявиш доброто в себе си – остарял си. Не вярваш, че можеш да бъдеш благороден – остарял си. Като изгубиш вяра в сегашния си живот, отлагаш за бъдещия, за друг някой живот. – Какво се разбира под „друг живот“? Това е все едно да отлагаш полицата си, както правят онези, които имат много да дължат. Мислиш ли, че като отложиш полицата си, ще имаш в бъдеще по-благоприятни условия? И това е възможно, но вероятността да дойдат благоприятни условия е малка. Ти използвай сегашните условия, а за бъдещите не мисли. Човек трябва да се освободи от своя личен живот. Докато живее в личността, той всякога ще разрешава въпросите си лично. Това значи да ги решава частично. Искаш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, ако престанеш да мислиш за щастието. Скърбиш – престани да мислиш за страданието. – Как да престанем да мислим за тези неща? Една вечер един беден негър спрял под прозореца на един богат американец и започнал да свири. Без да пита искат ли да го слушат, той отворил хармониката си и започнал да свири пред къщата му. Американецът се чудел какво да прави – не могъл да спи от свиренето на негъра. Току-що легнал с децата си да спи и музиката го събудила. Мислел си американецът: „Да взема една тояга и да сляза долу да набия негъра, това е дълга и широка работа“. Най-после отворил прозореца и започнал да маха с ръце, да пъди негъра. Обаче последният разбрал, че американецът е доволен от свиренето, затова продължил да свири. Американецът му подхвърлил от прозореца един долар, с желание да се освободи от него. Негърът продължавал да свири. Американецът подхвърлил още един долар и негърът все още продължавал да свири. Трети долар хвърлил, но свиренето не престанало. Най-после американецът отворил прозореца и казал на музиканта: „Върви си вече. Утре пак ела, ще ти дам друго нещо“. Така той се освободил от негъра. Питам: Можаха ли да се разберат богатият американец и бедният негър? – Не се разбрали. – Защо? – Защото интересите им са различни. Бедният искал да свири, за да изкара повече пари. Богатият пък искал да си почине, затова бил готов да плати скъпо, за да се освободи от негъра. И двамата си служат с парите: американецът, за да се освободи от негъра, а бедният негър – да си изкара прехраната. Направете превод на този пример, да видите какво представляват щастието и нещастието, както страданието и радостта.

Питам: На кой гръб ще сложите щастието, и на кой – нещастието – на негъра или на американеца? В случая щастието е от страната на негъра, който свири, а нещастието – на страната на американеца, който е готов скъпо да плати, само да се освободи от музиканта, да продължи съня си. Следователно нещастието е на едната страна, а щастието – на другата страна. Ето защо, когато нещастието дойде при тебе, ти си богат. – Как така? – Много просто. Кой губи парите си: бедният или богатият? – Богатият. Той разполага с милиони, които в един момент може да изгуби. Заради парите си той може да изгуби и здравето, и живота си. Само богатият страда. – Кой се радва? – Само сиромахът се радва. Като знаете това, не се стремете да измените сегашния ред на нещата. Това е невъзможно. Искате да съедините страданието с радостта, щастието с нещастието, но това е немислимо. Невъзможно е сиромахът да стане нещастен. Той всякога е щастлив. Само богатият може да стане нещастен. В ума на всеки човек стои идеята: „Да съм богат!“ – Ако си богат, ти ще бъдеш едновременно и нещастен. Който иска да разбере живота, той трябва да познава вътрешната страна на щастието и нещастието, на радостта и страданието. Той трябва да ги разбере като сили, които функционират в живота. Казваш: „Аз искам да бъда красив“. – Какво може да ти допринесе красотата? – Много нещо допринася красотата, но трябва да знаеш как да я използваш. Ако си грозен, всички ще те подозират. На красивия всички дават, кой каквото може. Ако си красив и влезеш в гостилница, веднага ще те нахранят. И беден да си, пак ще те нахранят. Гостилничарят казва: „Заповядай!“ Той веднага те кредитира. Обаче, ако си грозен и влезеш в гостилница, никой няма да те кредитира. Така е с негрите. За тях има специални гостилници, даже и специални черкви. Когато негър влезе в гостилница между бели, непременно трябва да седне далеч някъде. Това се дължи на известна омраза към тях. Причината за омразата е кармическа. Предполага се, че според закона на кармата черните са онеправдани от белите, понеже белите дълго време са робували на черните. Днес те им се отплащат по такъв начин. Всичко в света е определено. Например, определено е какво може синът да иска от родителите си. Определено е също какъв ще бъде животът на децата. Обаче родителите никога не допущат, че децата им могат да боледуват, да бъдат нещастни. Ако въпреки тяхното очакване децата боледуват и страдат, родителите не знаят къде е причината – в тях или в самите деца. Всъщност, детето е причина за своите страдания. На същото основание, не мислете, че Бог е причина за вашите страдания. Бог не мисли за страданията и нещастията на хората.

Като изучавате Писанието, ще разберете кое може да възмути Господа. Той всякога се е възмущавал, като виждал заблужденията на хората. Той се е възмущавал, когато виждал как евреите служели на много богове. На това отстъпление или отклоняване от правия път се дължат страданията и наказанията на хората. Питате: „Не може ли Бог да не ни наказва, да не се гневи?“ – И това може. Божият гняв е процес, чрез който се чистят човешкото сърце и човешкият ум. И тъй, за да не цапа ума си, човек трябва да има предвид какви образи да държи в себе си. Какъв смисъл има да държиш образа на мечката в ума си? Има ли смисъл да се влюбваш в мечки, котки, кучета? – Може ли човек да се влюби в животни? – Има богати хора, които толкова обичат котки и кучета, че оставят всичкото си богатство на тях. Един англичанин оставил всичкото си богатство на котки. – Това не е важно за вас. Има въпроси, които не са важни, но забелязвам, че както и да разбира нещата, човек пак си живее, както знае. Например, православният, евангелистът или католикът разправят какво е казал Христос, но, в края на краищата, всеки си живее, както намира за добре. Ние имаме един образец, който ни показва как трябва да живеем. Това е образът на Христа. Казвате, например, че жената трябва да се почита. Кой ще даде образец, как да се почита? Мъжът пък казва, че и жената трябва да се отнася благородно към мъжа. Но коя жена ще даде образец на благородство? Не говоря за привидно благородство, но такива отношения се искат и от мъжа към жената, както и от жената към мъжа, за да няма нито едно изопачено чувство. Когато жената види мъжа, тя толкова се променя, че губи всякаква естественост. Наблюдавайте жената, да видите каква промяна става с нея, като види красив мъж. Очите и, мускулите на лицето, всичко в нея се изменя. Тя се върти натук-натам, става особена. За такава жена се казва, че е много шавлива. Под „шавлива жена“ подразбирам, че тя е поставена на скара. Без да иска, тя шава, върти се. Тя е в положението на риба, сложена на скара – пържи се. Питам: Защо се пържи тази жена?

Казвам: Ако красивата жена и красивият мъж могат да се поставят един-друг на скара, красотата им е безпредметна. Това не се отнася до онези, които са завършили своето развитие – до напредналите деви, които наричаме ангели. Те нямат пол. Ангелът може да вземе каквато форма иска – мъжка или женска. Обаче за него полът е изключен, той не е нито мъж, нито жена. Ангелите, крайно интелигентни и красиви, като дойдат между хората, за да не ги изкушават, веднага се превръщат на лампи с голяма светлина. Като им дотегне да светят, те скриват, т.е. прекъсват светлината си. Тогава ние казваме, че токът се прекъснал. След това ангелите се връщат на небето, да си почиват. Това е само за обяснение. – Реално ли е това? – Може ли да се докаже? – То може да се докаже толкова, колкото се доказва вашата доброта. Искаш да бъдеш добър, а не знаеш как. Казваш, че с молитва всичко се постига. – Не, молитвата не прави човека добър. Ти си инвалид, качил си се на гърба на един юнак, искаш да те носи. Молиш се на този, на онзи да ти дадат нещо – минаваш за беден. Кой как те види, всички ти дават по нещо. Ти слагаш всичко на гърба на юнака и се молиш на Бога да те носи юнакът повече. Каквито молитви и да четеш, юнакът ще се отегчи от тебе и ще те свали от гърба си. Значи твоите молитви не те направиха по-добър. Това е отрицателната страна на молитвата. В Америка има религиозни общества, където хората се учат да се молят за реализиране на техните желания. И това не е лошо, но целта на молитвата е друга. Като се моли, човек трябва да се освобождава от отрицателното в себе си. Вие сте забравили да се молите, както трябва. Съвременните хора имат много желания, поради което са нещастни. Те трябва да се научат да дават, а не само да взимат. И тогава, като ви носи юнакът на гърба си, да бъдете готови на всички да давате по нещо. Ще раздавате всичко, каквото имате, докато олекнете. Колкото по-лек ставате, толкова повече време ще ви носи юнакът на гърба си. Мнозина от вас очакват да придобият известни дарби, без да работят. Обаче без труд и работа нищо не се дава. Онези, които очакваха да получат нещо даром, преждевременно отидоха на другия свят. Каква дарба може да придобие един гълъб, една гургуличка, една овца, или най-после една мечка? Една от съществените мисли, която трябва да остане в ума ви, е да живеете вън от личността. Нито един от вас още не познава себе си. Това не трябва да се доказва. Ако река да го доказвам, ще настоявате, че познавате себе си. Питам: Кое е първото име, с което са ви кръстили? Ще кажете, че не знаете. Наистина, че не знаете. Вие не помните кога сте излезли от Бога, какво е било първото ви име и кои са били първите ви братя. Че сте имали братя и сестри, знаете, но кои са били те, не помните. Коя е причината, че сте забравили вашия произход? Казвате, че когато сте били на небето, вие сте разполагали с голямо богатство; били сте ангели. Ако е така, питам: Кое ви е заставило да напуснете хубавия бащин дом и да слезете на земята при този оскъден живот? Това са въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Казвате: „Това ще научим в бъдеще. Засега нищо не знаем“. – Прави сте, сегашният човек се намира при особени, тежки условия на живота, без да знае защо е станало така. Това е все едно цяла година да ви угощават с различни яденета, в които има горчица, а само един ден през годината яденето е сладко. Какво ще правите? Искате, не искате, трябва да ядете тази храна. Много хора са идвали при мене и всеки иска да научи нещо, или от любознателност, или от личен интерес. Досега никой не е дошъл при мене да донесе нещо; всеки иска да вземе нещо. Аз съм принуден да се справям с техните желания. Дойде един болен, иска от мене здраве. – Защо? – Не е разбрал болестта си. Дойде богатият и той иска нещо. Той се оплаква от синовете си, че не го слушали, че постоянно му искали пари. Иска да знае как да се справя със синовете и дъщерите си, които знаят само да прахосват пари. Дойде някой учен да се оплаква, че не му стигало време или средства да завърши своето изобретение. Идвали са при мене учени с голямо съмнение в мене и се питат вътрешно, те ли са по-учени, или аз. И вие, като тези хора, се съмнявате в своите знания и в богатството си.

Питам: Кое ви пречи да бъдете богати, учени или духовни? Значи искате да кажете, че сте бедни, невежи, некултурни. Ако е така, това зависи от вас. Всеки сам е причина да стане беден или невежа. Според мене това са професии, които човек сам си избира. Тогава защо се оплаквате, че сте бедни или невежи? Не се оплаквайте! Според мене невежият е по-интересен от учения. – Защо? – Невежият е гъста гора, в която всичко ще намериш. Ученият е изкуствено обработена градина. Аз бих предпочел да живя при невежия, отколкото при учения. Като по-интересни хора, предпочитам грешните пред праведните. Праведният мисли повече за себе си или за малко неща. Грешният, обаче, мисли за повече неща и за повече хора. Един грешен човек решил да стане праведен и да се освободи от лошите си мисли. За тази цел трябвало да раздаде всичкото си имане на бедните. Раздал имането си на бедните, но лошите му мисли не го напуснали. Той си казвал: „Направил съм някакви нови грехове, защото лошите мисли не ме напуснаха“. Седи той и мисли какво да направи, за да се освободи от лошите си мисли. Ето защо, аз предпочитам грешния човек. Той мисли постоянно какво да направи, за да се очисти от греховете си. – Голямо разнообразие има в неговия живот. Праведният седи доволен от себе си и казва: „Благодаря на Бога, че не съм като другите хора“. – Като срещна грешника, питам го: Защо толкова осиромаша? – „Защото като видя красива жена, започвам да мисля лоши неща.“ И за всяка лоша мисъл той раздавал от имането си, докато най-после обеднял. Питам: В какво се заключаваше грехът на първия човек? – В желанието му да вкуси малко от забранената ябълка. Какво е казано в Битието? – Там е казано, че първо Ева вкуси от забранената ябълка, а после даде и на Адам. Аз извинявам първата жена за нейната погрешка. Тя не е подозирала, че змията ще я излъже. Но как ще извиня сегашните жени? Нали те знаят, че ще ги излъжат? Защо грешат? Първата жена не е имала опитност, обаче втората знаеше, че могат да я излъжат. Защо не се ползваше от опитността на първата? Нали знаят, че който е вкусил от забранения плод, нищо не е постигнал. Защо пак повтарят същата погрешка? Въпреки всичкото знание хората пак грешат. За оправдание на своите грешки мнозина са ме запитвали: „Какво ще правиш, ако си гладувал три–четири дни и някъде ти предложат печена кокошка?“ Вегетарианец си, но си гладен. Няма какво да правиш. – „Ти какво би направил?“ – За мене въпросът е абсолютно решен. – „Аз ще ям, няма да умра от глад.“ – Тогава ти не си вегетарианец. – „Ами ти какво ще направиш?“ – Ще превърна кокошката на хляб. – „Може ли кокошка да се превърне на хляб?“ – Както хлябът се превръща на кокошка, така и кокошката може да се превърне на хляб. Ако от житното зърно става кокошка, и от кокошката може да стане житно зърно. Аз зная закона за превръщането на материята, затова мога да превърна и агнето на хляб. Аз отричам месната храна, защото зная, че всички престъпления в света се дължат само на нея. Това е дълбокият смисъл, защо не трябва да се яде месо. Значи месото носи всички престъпления в себе си. Който яде месо, непременно ще пострада. Не е лошо, че се докосваш до месото, но с докосването ти възприемаш лошото в него. Ако плътта е чиста, човек възприема чисти и светли мисли; ако не е чиста, той възприема само низши и нечисти мисли. Като бутнеш богатия, в тебе се явява желание да откраднеш нещо. – Откъде иде това желание? – От богатия. Той носи в себе си всички престъпни мисли и желания.

Следователно, за да живеем добре, ние трябва да пречистим своята плът, да я изтъчем от чиста, фина материя, за да възприема светли и възвишени мисли. Като наблюдавам човека, виждам доколко хората са чисти. Така познавам чистотата и на мъжете, и на жените. Седя в трамвая. Ако някоя жена се докосне до мене, веднага се оттегля. – Защо? – Нечиста е. Нечиста мисъл я вълнува. В този случай аз пазя правилото: за да не безпокоя онзи, който е седнал до мене, аз веднага ставам от мястото си. Поведението на тази жена може да се изтълкува двуяко: от една страна тя се страхува да не разбера тайните и; от друга страна тя се страхува да не схвана мисълта, която я смутила. Вие ще дадете друго тълкуване. Ще кажете, че тя не искала да ме притеснява. – Не, ако мислите и бяха чисти, нищо нямаше да я смути. Питам: Трябва ли човек да съжалява, че е влязъл в чиста вода, стоплена от слънцето? Друг е въпросът, ако той влезе в нечиста вода. Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пречисти. Хората са потънали в кал, от която трябва да се освободят. Въпреки това те говорят за добър и чист живот. Голямо изкуство е при тези условия да живеят чисто. Ако мъжът търси чиста жена, трябва да обиколи цялата земя. Ако намери една такава жена – дева, той ще разбере смисъла на живота. Чистотата подържа здравето. Колкото повече чисти хора срещаш, толкова по-дълго време ще живееш. Ние сме дошли на земята за чистотата. Защо слиза човек дълбоко в земята – за въглища или за скъпоценни камъни? – За скъпоценните камъни. Вие защо сте дошли на земята – да живеете ли? Не, вие сте дошли само да изкопаете нещо от земята, за което ви е нужно знание. Бог е скрил богатствата в земята и вие трябва дълго време да копаете, за да ги извадите оттам. За онези, които не са готови, Бог е поставил известни препятствия. Обаче, които са готови, трябва да възстановят първоначалната си връзка с Бога. Те ще копаят, ще придобият богатства и ще се свържат с Бога. Само така молитвата им ще бъде чута. Вървиш из гората и се страхуваш да не те нападнат разбойници или мечки. Ако се развали времето, пак се страхуваш, да не се простудиш. – Защо се страхуваш? – Защото си прекъснал връзката си с Бога.

Когато съзнанието на човека е будно, нито разбойници го нападат, нито простуда го хваща. Докато умът пази тялото, човек не се простудява. Нещастията в живота идат, когато умът и съзнанието на хората ги напущат. Колкото по-здрава е връзката на човека с Бога, толкова по-далеч са нещастията от него. Тогава той може да направи всичко. Под „всичко“ не разбирам да излезе вън от своите възможности. Ако мислиш, че можеш да направиш всичко, ще приличаш на просото, което си въобразило, че е годно за всичко. Един ден всички растения, всички зърнени храни – жито, ръж, царевица, ечемик, отишли на война, да воюват за свободата си. Хвърлили жребие, който от тях да остане за храна на хората. Жребието паднало на просото, то да остане да храни човечеството. То запитало: „Каква работа да върша? За какво да послужа? На баница да ставам ли?“ – „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“ – отговорили всички в един глас. Наистина, невъзможно е да се прави баница от просо. Изкуство е да се направих хляб от просо, а за баница въпрос не става. Хората ще минат и без баница. Някои хора, като просото, питат: „На баница да ставаме ли?“ – Вие станете на хляб, че за баница не мислете. Сега ще ви запитам: Кое е по-добро – ти ли да ядеш хляба, или тебе да ядат като хляб? Ако можете да отговорите на този въпрос, ще разберете стиха, където Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Питате: „Какво се ползва Христос, ако ядем плътта Му и пием кръвта Му?“ – Ползата е в това, че като живеем ние, и Христос ще живее чрез нас. И ако не ядем плътта Му и не пием кръвта Му, и ние не можем да живеем. Следователно, който иска да има живот, не трябва да се отказва от плътта на Христа. Аз не говоря за скритото в човека, но за онова, което той проявява, и с него помага на хората. Помнете: Бог се проявява в нас чрез най-малкия подтик. Там е Божественото. Значи всеки най-малък подтик към доброто трябва да се изяви навън. Така ще дадете път на Божественото в себе си. Ако дадеш място на този подтик в себе си, ти си умен човек, ти си в правия път. Само по този път можеш да разбереш Божественото. – „Какво да правим с големите подтици?“ – Те ще се реализират след малките. Ако реализираш първо големите подтици, ти си далеч от Божественото. Например, желанието ти да станеш богат е голям подтик. Той ще те отдалечи от Бога. Желанието ти да станеш учен пак е голям подтик. Ти искаш да станеш учен, работиш по цели дни, а близо до тебе се дави една мушица, на която не обръщаш внимание. Казваш: „Важна работа имам, не ме интересува тази мушица“. – Не, спаси мушицата и пак продължи работата си. Благородството на човека е в това, да прекъсне и най-важната си работа, но да спаси мушицата, която се дави. Според мене благородна мома е онази, която е готова да се спре в пътя си, да върже връзката на обувката на стария и немощен човек. Каже ли, че не се занимава с такива работи, тя няма никакво благородство. Тази мома не е умна, нищо не може да се очаква от нея. И вие давате първо място на общественото мнение и не се интересувате от това, какво Бог мисли за вас. Не, сложи на първо място Божественото в себе си, а на последно – своето величие и знанието, с което разполагаш. И най-малкото проявено добро в тебе е в сила да ти донесе повече блага, отколкото най-голямото знание. Ще ви приведа един пример за един виден музикант. Той бил крайно взискателен и строг към учениците си. Който не го задоволявал, веднага го изпъждал. Нови ученици мъчно приемал. Едно малко момче имало силно желание да бъде негов ученик. То само отишло да го моли, да го приеме за ученик. Обещавало, че ще учи добре, ще го слуша, само да го приеме. Учителят му отказал. Момчето се върнало у дома си, но желанието му да стане ученик на този учител не изгаснало. След време то пак отишло да се моли. Учителят мълчал, нищо не отговорил. В това време момчето видяло едно петно на обувката на музиканта. Веднага извадило кърпичката си, навело се и с нея изтрило петното. Музикантът го потупал по гърба и нежно му отговорил: „Ти ще бъдеш мой ученик“. Една малка постъпка отворила вратата на малкото момче. То спечелило сърцето на музиканта и станало негов ученик. Ако не беше очистило петното на обувката му, нямаше да успее. Сега и на вас казвам: Не е достатъчно само да следвате пътя към Бога, но трябва да направите нещо, с което да спечелите Неговото благоволение. – „Господ не вижда ли и не разбира ли нашите нужди?“ – Той вижда и разбира всичко, но вие трябва да направите нещо, с което да спечелите Неговото внимание. – „Какво трябва да направим?“ – Там е работата – да знаете какво да направите. – „Ние правим много неща за Господа.“ – Правите много неща, но все големи, велики. Бог обръща внимание на малките, микроскопични неща. Вие мерите нещата според вашето разбиране. Вашата мярка не е мярка и на Бога. Казваш: „Нещастен съм“. – Защо си нещастен? – „Защото съм беден и невежа.“ – Ще бъдеш ли щастлив, ако си богат и учен? – Не, истинското щастие е в здравето, в чистото сърце и светлия ум. Ето защо, докато мислите криво, никога няма да бъдете щастливи. Време е вече да се освободите от старите си възгледи. Години ви преподавам новото, а вие все още се държите за старото. Не казвам да хвърлите старото настрана, но като дойде новото, трябва да знаете къде да поставите старото. Сложете го на такова място, че и то да се използва. Трябва да знаете какво е отношението между старото и новото. – Бог сам ще отдели старото от новото. Той сам ще ни очисти. Ще цитирате стихове от Писанието, където е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си, като не вменяваше греховете на хората“. Казано е за Христа: „Той понесе греховете на цялото човечество“. Питам: Какво печелиш, ако знаеш това, а сам не дадеш място на Бога в себе си и се примириш с Него? Какво печелиш, ако и ти не можеш да понесеш греховете на хората? – „Аз съм слаб човек, не мога да направя това.“ – Не се иска голяма сила да дадеш място на Бога в себе си. Щом направиш това, Бог в тебе ще понесе греховете на хората.

Помнете: Бог работи в човека, а не самият човек. Бог е инициатор за всичко, а човек е само изпълнител на Божията мисъл. Казваш: „Как ще нося греховете на света, когато едва своите нося?“ – Лъжеш се. Ти и своите не носиш сам, други ти помагат. Ако всички хора имат съзнанието, че трябва да понесат греховете на човечеството, тази тежест ще се разпредели на всички, така че всеки човек ще носи едва един килограм. То е все едно да сложиш един чрезмерно дълъг и дебел стълб на земята. Ти ли носиш този стълб? Земята го носи. Твоята работа е да понесеш един малък товар, тежък едва един килограм. Ти не виждаш, че наред с тебе стоят още много хора и всеки вдига по един килограм. Всички заедно вдигат стълба и го слагат, където трябва. Всеки мисли, че сам го носи, а всъщност, тежестта е разпределена между множеството. Съвременните хора се намират в положението на Толстой, който разказвал един свой сън. Сънувал една вечер, че ще ражда. Мъчил се, потил се, но не могъл да роди. Голямо дете щяло да се роди, но не могло. На сутринта Толстой разказвал на близките си: „Страшно нещо било раждането! Ако всяка жена раждаше с толкова мъки и страдания, животът не би имал смисъл. Не е лесно да бъдеш жена“. Толстой чувства, че е бременен, че ще роди, но детето не излязло на бял свят. И вие, като Толстой, чувствате, че сте бременни, че ще родите. Мъчите се, страдате, но като станете сутринта, виждате, че детето го няма, не се е родило. Цялото човечество минава през големи страдания, но на сън. Всеки човек минава през едно тежко състояние; всеки човек е бременен и трябва да се освободи от тази бременност. Някой ражда лесно, а някой много се мъчи. Следователно, като ви дойде голямо страдание, спомнете си съня на Толстой. Знайте, че сте бременни, че ще родите на сън. Сутринта, като се събудите, ще видите, че детето го няма, не се е родило. Толстой разбра положението на жената и каза: „Ако всяка жена раждаше толкова мъчно, страшно е положението и“. И тъй, давайте място в себе си на най-малките подтици. В тях е скрит Божественият импулс. Ако давате място на големите подтици, те ще ви завлекат. Ще кажете, че искате да придобиете любовта на Христа. – Откажете се от това грандиозно желание. Колцина от вас познават Христа? Кой от вас се е разговарял с Него? Вие нямате даже опитността на Павел. Само в едно отношение имате неговата опитност, а именно: Всички сте гонили Христа в себе си, паднали сте от коня си и сте ослепели. Преди повече от 15 години една сестра от Сливен ми разказваше своята опитност с Христа. Сънувала една вечер, че Христос и се явил и препоръчал как да се храни. Това била особена хигиенична храна. Тя ме пита: „Може ли да се приложи този начин на хранене?“ – Може, разбира се, той е един от най-хубавите и хигиенични начини. Тя приложила този метод на хранене и останала крайно доволна. След известно време същата сестра се обърнала към Христа с молба, да и каже какво да прави по-нататък. Христос и се явил втори път. Показал и един гроб и казал: „Когато минеш през гроба, ще дойдеш при мене и аз ще ти кажа какво да правиш“. – Вярно ли е, че Христос се явил два пъти на тази сестра? – Вярно е. Описанието, което тя даде за Христа, отговаряше на действителността. Мнозина са сънували Христа. След това са Го описвали, но техните описания съвсем не отговарят на истинския образ на Христа. Те казват, че Христос бил облечен в бяла аба и с калпак на главата, като шоп. – Не, Христос не носи бяла аба и калпак на главата си. – „Ама приличаше на Христа. Очите, устата, лицето бяха като Неговите.“ – Не, щом трябва да описваш какви били очите, носът и устата на Христа, ти не Го познаваш. Ако и момъкът рече да описва своята възлюбена – какви очи, какъв нос и каква уста има, той още не я познава. Очите, веждите и не представляват момата. Той видял само външната и дреха. Ако срещнеш Христа, ще се запалиш от четирите страни и ще гориш като запалена свещ. Щом не гориш като свещ, не си срещнал Христа. Че си видял очите и носа Му, това още не е познаване. Човек, на когото сърцето не се е запалило от Любов, не познава Бога. И в Писанието е казано, че докато сърцето на човека не е запалено и не гори като свещ, той няма вътрешно познаване на Бога и на Христа. Аз не искам да кажа, че вие абсолютно не познавате Бога и Христа. Познавате ги, но отчасти. Истинското познаване подразбира да светиш отвътре без да изгасваш. Какво ще кажете за огъня, който само пуши и дими? Гори ли този огън? Стаята, в която гори огън, трябва да има чист въздух, без никакъв дим. С други думи казано: Когато човек се запали от Божествената Любов, в него изчезват всякакви спорове и недоразумения, всякакви скърби и страдания. Животът му вече придобива друг смисъл.

Докато живееш в човешката любов, ти постоянно се мениш: ту си доволен, ту недоволен; ту се насърчаваш, ту се обезсърчаваш; ту вярваш, ту не вярваш. Щом дойде Божествената Любов, всичко това изчезва. Ти преставаш да мислиш за противоречията, страданията и мъчнотиите. Днес аз говоря на онези от вас, които ме разбират. Те трябва да различават Божественото от човешкото. Ще кажете за някого, че е светия. – Как познахте? – „По неговия добър живот.“ – Това не е достатъчно. Дали е светия, вие не знаете. И за себе си човек не може да каже дали живее добре или не. Много хора минават за светии, без да са такива. Някои минават за грешници, а всъщност са праведни, свети хора. Според мене човек сам може да познае доколко животът му е добър. Въпреки това той трябва да живее добре, без да дава преценка на своя живот. Според мене светия е само онзи, който е давал път на всеки най-малък подтик на своята душа. Ако си богат и всеки ден даваш по нещо на един беден човек, за него ти си светия. Всъщност светия ли си? Можеш да се опиташ, Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята светост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия Божествен импулс в себе си, той пали своята свещ. Който пренебрегне един от тези малки подтици, той изгасва своята свещ. Значи, ако дадеш възможност на най-малкия пламък в себе си да се разгори и свети, ти си светия. Щом изгасиш този пламък, ти губиш светостта си. И най-слабият вятър може да изгаси човешката свещ. Божествената свещ, обаче, само ти можеш да изгасиш. Не изгасвайте в себе си и най-малкия Божествен подтик. Не мислете за страданията си. Щом дойдат страданията, пейте! При сиромашията и недоволството, пак пейте! Каквито неприятности и да ви се случват в живота, пейте! Обидят те – пей! Изгубиш парите си – пей! Пропаднеш на изпит – пей! Не можеш да спиш – пей! Не си доял – пей! „Пейте и възпявайте Господа!“ – е казано в Писанието. Когато праведният пее и на най-малкото си желание, той е в правия път, в пътя на Божественото. Ако пееш на недоволството си, и това е Божествено. Като чуя човек да пее на недоволството си, аз се спирам да го слушам, преставам да пея и казвам: Това е истинско пеене. Сега ще ви дам едно правило за добро пеене. То е следното: Като пееш, да знаеш за кого пееш. Следователно само онзи може да стане добър певец, който знае за кого пее. И птичката има за кого да пее. Изобщо като пееш, трябва да имаш някакъв обект. Не е важно дали обектът е видим или невидим. Важно е, че трябва да имаш обект. Такъв е законът. Щом изгубиш обекта, ти вече не можеш да пееш. Който не е готов да пее по този начин, по-добре да не се наема да пее; който е готов, да не отлага, да започне да пее. На онзи, който си е доспал, казвам: Стани, наклади огъня и започни да пееш. На онзи, който не си е доспал, казвам: Поспи си още. Какво прави майката? Тя стане рано, преди изгряването на Слънцето, накладе огъня, приготви закуската. В това време децата спят. Тъй щото онези от вас, които са станали преди изгрев Слънце, нека започнат работата си. Които не са станали, нека спят до 9–10 часа, да си отспят добре. Дайте място на най-малкия Божествен импулс в себе си. Каквато мъчнотия да ви дойде, пейте. Не питайте дали пеенето ви ще има резултат. Пейте и не мислете за резултата. Пей и не мисли какво ще постигнеш. Нима малкото момче, което изчисти петното от обувката на видния музикант, мислеше нещо? То не мислеше нищо, но професорът сам реши въпроса. Изчисти петното от обувката на професора и не мисли как той ще разреши въпроса – да те приеме ли за свой ученик или да не те приеме. Ще ви приведа още един пример из живота. Един художник срещнал на пътя едно момче гологлаво, босо, със скъсани, извехтели дрехи. Той си помислил: „Ето един подходящ модел за мене“. Спрял момчето и му казал: „Ела, моля ти се, утре у дома, искам да поговоря с тебе“. Дал му адреса си, определил часа на срещата и продължил пътя си. Момчето започнало да си мисли: „Как ще се явя при този господин толкова окъсан?“ Тръгнало то при познати и приятели, оттук-оттам да вземе шапка, обувки, здрави нови дрехи, да се облече и така да се яви при богатия човек. На другия ден, в определения час, то се явило при художника. Той не го познал и го попитал: „Кой си ти?“ – „Този, когото поканихте вчера.“ – „Да, но аз исках да се явиш такъв, какъвто те видях.“ Ако е въпрос за добре облечени хора, такива има много в света. За предпочитане е човек да се яви пред Бога такъв, какъвто е, а не външно облечен и докаран, какъвто всъщност не е. Какъв смисъл има да се представиш пред Бога с чужди дрехи? Ако е въпрос за истината, представи се такъв, какъвто Бог те е създал. Това отговаря на реалността. Преди няколко дни срещнах един млад момък, който ми каза следното: „Аз не съм готов да приема християнството“. – Защо не си готов? – „Защото сега мога свободно да си гледам момите и да им се усмихвам. Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите. Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце. Ще хванеш и двете ръце на момата. Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? Има ли нещо лошо в това, че грееш и двете си ръце на огъня? Друг е въпросът, ако не си внимателен и разумен и изгориш ръцете си. Обаче, ако не ги изгориш, нищо лошо няма в това. Грешно ли е, че си сложил ръката на рамото на момата да се стоплиш? Ако това е грешно, как смеете да очаквате Духът да ви посети? Той е толкова чист и свет, а вие искате да ви посети. Не е ли грешно да искате тази чистота да влезе във вашия нечист дом? – „Имаме нужда от Духа.“ – Както сте снизходителни към себе си, такива ще бъдете и към другите. Както искате Бог да направи такава голяма жертва за вас, така и вие трябва да бъдете готови да направите една жертва за Бога. Без жертва не може. Жертвата е Божествен акт. И човек, в този смисъл, е израз на нещо Божествено.

Онова, с което хората ни привличат, е Божественото. Човешкото не може да привлича. Където се явява Любовта, там е Божественото. Следователно Любовта е проява на Бога. Когато Божественото се проявява, човек придобива известна цена. Щом Божественото се изгуби, и човек губи цената си и става недоволен. Ето защо, ако си недоволен, ще знаеш, че Бог се е оттеглил от тебе. Докато Божественото е в човека, всяка дарба в него се развива и расте. Щом Божественото се оттегли, и дарбите в човека изчезват. Той губи вдъхновението си и се отчайва. Въодушевлението, вдъхновението говорят за присъствието на Божествен импулс в човека. Опитайте това, което ви говоря, да видите дали е вярно. Ако под „тежък живот“ разбирате едно състояние, а под „лек живот“ – друго състояние, това още не е истинският живот. Аз зная причините защо един човек е лош, а друг – добър. Щом отиваш при хирург да лекуваш цирея си, той непременно ще стане лош за тебе. Ще извади ножа си и ще направи разрез на цирея, да изтече. Това ще ти причини болка. Естествено е, че в този случай хирургът не може да бъде добър. Следователно, щом кажеш, че някой човек е лош, аз зная, че той е хирург. Като отидеш при него, ти му казваш: „Моля, да ми помогнете, много страдам“. – Докога ще има нужда от хирурзи? – Докато има болести. Щом болестите престанат, и хирурзите ще изчезнат. Всички лоши хора в света са все хирурзи. Имаш един цирей в себе си – резултат на голямото богатство, което не знаеш как да използваш. Трябва да дойде един хирург да разреже цирея. Докато мислиш за богатството си, ти никога не можеш да учиш. Мислиш за това, за онова и не знаеш какво да правиш. Отиваш при хирург. Той взима ножа и казва: „Ще ти помогна, но ще дадеш всичко до последна пара“. Като отидете в невидимия свят, и там ще видите много хирурзи с кръстове за храброст. Мислите, че сте направили много нещо. – Нищо особено не сте направили. Ако сте се освободили от цирея си, т.е. от една голяма напаст, благодарете за това. Благодарете на хирурзите. Не мислете, че всички хора са все крадци и разбойници. Важно е да знаете как да постъпвате с тях. Турците имат особен обичай. Всеки турчин е длъжен да обърне поне един християнин към мюсюлманството, т.е. да стане правоверен. Във варненско един турчин отишъл при един християнин и му казал: „Докога ще стоиш в безверието? Не струва да стоиш в това положение. Трябва да приемеш правата вяра на Исляма“. Християнинът имал един приятел турчин, който му дал съвет как да се освободи от настояването на другия турчин да приеме мохамеданството. – „Като дойде още един път при тебе да те обръща към Мохамеда, кажи му: Само в онзи свят се знае кой е истински правоверен и кой не е. Като отида на онзи свят, тогава ще позная дали съм правоверен или не.“ – Защо само на онзи свят се познават правоверните? – Защото там имало 70 камили, които пренасяли правоверните от християнските гробища в турските; от турските гробища пък пренасяли неправоверните турци в християнските гробища, между неправоверните. Като отида в онзи свят, ще видя в кои гробища ще ме пренесат камилите. Тогава ще разбера дали ще стана мюсюлманин. Някога ходжата иде при вас и започва да ви убеждава да станете мюсюлманин. Този ходжа е дяволът. Той ще каже: „Ти трябва да станеш правоверен“. Какво ще отговориш на дявола? Кажи му: Като отида на онзи свят, ще дойдат камилите да ме пренесат при правоверните. Те ще определят моето място. Останете със следната мисъл: Да бъдете проводници на Божественото. Дайте ход на малкото, красивото, Божественото в себе си. Дайте място на най-малкия Божествен импулс в себе си, да се развива. Бъдещето е в него. С думите на Христа „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“, Христос имал предвид малките деца, носители на най-малките импулси, които имат условия да се развиват. Всички останали работи са преувеличени.

Ученикът на християнството или на окултната школа трябва да бъде свободен.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 5 февруари 1933 г., София, Изгрев.