Т. м.
(Чете се темата: „Качества на разумния човек“.)
Всички математици решават задачата за определяне квадратурата на кръга. Тази задача се решава от математици и геометрици, но и до днес още не е решена. Знае се от геометрията, че срещу равни страни лежат равни ъгли. И обратно, срещу равни ъгли лежат равни страни. В кръга се образуват четири равни триъгълника. Равни ли са квадратът и кръгът? Коя от двете фигури се е появила първа? Квадратът ли е произлязъл от кръга, или кръгът от квадрата? Ако те са произлезли една от друга, би трябвало да имат една и съща основа. Може ли двама души да имат една и съща основа, един и същ произход и да се различават? Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата – в периферията.
Ако прекараме двата диагонала в квадрата, получаваме четири триъгълника, на които един от ъглите има върха си в центъра на квадрата. Квадратът, вписан в кръга, изглежда по-малък от него. Всъщност не е така, но перспективно изглежда по-малък. Трябва да се докаже, че квадратът е равен на кръга. Квадратът показва, че външните и вътрешните условия са еднакви, или че външните условия и вътрешните постижения са еднакви. Значи външното налягане е равно на вътрешното. Обаче в кръга не е така. Там законите са различни. В кръга външното и вътрешното налягане не са еднакви: външното налягане е по-слабо от вътрешното. Кръгът е фигура, създадена от разумно същество. Защо формата на главата е кръгла? – От голямото вътрешно напрежение. Защо челото е издуто отпред? Пак поради вътрешното напрежение на мозъка. Ако главата на човека е квадратна, това показва, че мисълта му работи слабо. Такъв човек е крайно уравновесен. В него всичко е точно определено и отмерено.
Според индусите, човек не трябва да бъде нито радостен, нито скръбен. – Какво ще бъде тогава? – Куб. Като куб, той е уравновесен, без никакви мъчнотии – нито външни, нито вътрешни. Според западните народи, човек живее в големи мъчнотии, които го правят неуравновесен. Затова казват: „За да се уравновеси, човек трябва да умре“. Чрез смъртта той ликвидира с всичките си сметки. Питате: „Защо Бог създаде света?“ Аз питам вас: Защо казвате, че квадратът, вписан в кръга, не е равен на кръга? Ъглите и в двете фигури са равни, но има нещо в тях, което не е равно. Когато квадратът се движи около своя център, образува кривата линия на кръга. Тази линия показва пътя на движението или работата, която квадратът е свършил. Кривата линия представлява заплатата срещу работата, която едно разумно същество е свършило. Искаш ли да знаеш колко трябва да се плати на един човек за известна работа, начертай един кръг, впиши в него квадрат и направи изчислението. Колкото и да работите, ще ви се даде само една четвърт от квадрата, т.е. един прав ъгъл.
Когато в техниката се говори за кръга и квадрата, взимат предвид много съображения, а именно: какви сили действат по права или крива линия; какво пространство заемат тези сили; каква енергия се изразходва; колко завъртвания и огъвания стават. Дойдете ли до сегашната математика и геометрия, казвате, че тези неща нямат приложение в дадените фигури. Не е така. Ето, всички прави линии в човешкото тяло са линии на квадрата, а кривите линии на главата, например, са линии на кръга. Под „квадрат“ разбираме място, където външните и вътрешните условия са еднакви, а под „кръг“ – място, където тези условия не са еднакви. Значи кръгът е фигура, създадена при действието на две различно големи сили: голямо вътрешно налягане и слабо външно противодействие.
И тъй, ако искате да създадете в себе си нещо устойчиво, трябва да се поставите на такова място, където външните и вътрешните условия са еднакви. Тогава характерът ви няма да се огъва. Ако се поставите на място, където външните или вътрешните сили са по-големи, характерът ви непременно ще се огъва. – Какво показват огънатите линии на очите? – Условията, при които са се образували. Когато очите хлътнат навътре, това показва, че външните условия са лоши. Човек започва да се тревожи, в резултат на което очите потъват навътре. Щом вътрешните условия са добри, очите изпъкват. Очите на богатия са изпъкнали, а на бедния – хлътнали. Казваш: „Очите ми са изпъкнали, а съм беден“. – Не си беден, но ти си вложил парите си в банката с безсрочен влог и не можеш да ги извадиш. Музикант, който има изпъкнали очи, свири по-хубаво от онзи с хлътнали очи. Който не вярва в това, може да го провери. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се, не като на кукумявката. Неговите очи са пълни, но не като на тия, които имат много натрупвания около очите си. Очите на добрия са изпъкнали, пълни и приятни. В тях се чете доброта и мекота на характера. Докато не разбира законите на природата, човек никога не може да си обясни защо очите биват изпъкнали или хлътнали, защо носът е дълъг или къс, защо устата е голяма или малка, защо езикът е плосък или остър, защо пръстите са дълги или къси, тънки или дебели, защо ръката е голяма или малка и т.н.
Българинът казва: „Видиш ли човек с дълги ръце и дълги пръсти, това показва, че той обича да попипва“. Казват за някого: „Длъжка му е ръката“. Обаче за цигуларя е добре да има дълга ръка. Къса ли му е ръката, не е добре за него. Вината не е нито в дългата ръка, нито в изпъкналите очи. Ако очите на човека са хлътнали, това показва, че условията му са лоши. Ако очите му са изпъкнали, условията са добри. Това е диагноза, по която се определя здравословното състояние на човешкия организъм. Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и силните желания стопяват човека и очите му хлътват. Това показва, че в организма има малко мазнини. Щом очите хлътнат съвсем, те се затварят. Всеки знае кога се затварят очите. Тогава дават на човека безсрочен билет да замине за своето отечество. Ако иска да остане още малко време на земята, той трябва да направи очите си по-пълни. Това, което ви говоря сега, не е научно доказано. Туй са само изводи. От вас се иска да разрешите въпроса: на какво се дължат лошите условия в живота. За да се докаже това, изхождат от гледището, че първоначално човек е бил създаден по един начин. – На какво се дължи грехът? – Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила само при виждането на ябълката, т.е. от знанието, което очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието – друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не знае, никога не може да го види. Например, ученият човек има микроскоп, под който разглежда и най-дребните, невидими микроби в увеличен вид. Вървиш по улицата, ритнеш някой камък на пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диамант. Ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност, с която можеш да подобриш материалното си положение.
Казвам: На мнозина съм говорил повече от 20–30 години и въпреки това очакват да дойде Христос на земята, да ги спаси. Очаквате да дойде деня, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с надежда. Тръгнали двама души на път: богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: „Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е“. Значи той се страхува да не се осакати. Бедният казал: „Аз пък постоянно съм носил. Искаше ми се един път поне да изляза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести“. Гърбът на богатия е здрав. Понеже гърбът на бедния е охлузен, за да оздравее, той не трябва да се товари с нова тежест. Тръгнат двамата на разходка. Единият със здрав гръб, а другият – с охлузен. Срещат един беден човек и го питат, има ли нещо за ядене. Бедният казва: „Само сухи корички имам“. – „Не ям сухи кори.“ – „Ако не ям, ще умра. Сух, или не, ще ям. Иначе няма да издържа.“ Те продължават пътя си. Богатият очаква добрите условия, а бедният, без да очаква нещо, се натъква на лошите условия. Не се минава много време, богатият започва да куца, краката му не го държат. Бедният обаче е доволен от своите здрави крака. – Защо богатият остава насред пътя? – Защото не може да яде. Той очаква да дойде Христос, да създаде добрите условия на живота.
И вие, като говорите за Христос, очаквате благоприятните условия. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще ви посрещнат ангели и светии и ще забравят вашите грехове. Те ще кажат: „Елате вие, благословени мои деца“. – Кой е благословен? – Който се учи. Вие никога не сте се замисляли как ще стане тази работа, кой ще разреши въпроса за правите ъгли. Това не е ваша работа. И кръгът не е ваша работа.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от онези богати, които не искат да им се охлузи гърба. Всеки казва: „Тази работа не е за мене“. Значи, тази работа е за бедните. За бедния, който нищо не знае! Като говоря така, всеки се запитва: „Ако разреша въпроса за квадратурата на кръга, ще реша ли задачите си в живота?“ Питам: Ако възлюбите Господа, ще решите ли задачите на своя живот? Или, ако посеете едно житно зърно в земята, ще разрешите ли всички въпроси? В какъв случай ще разрешите задачите си: ако посеете житното зърно, или ако го оставите в хамбара? Казваш: „Аз не се интересувам от тези въпроси, остарял съм вече“. – Аз пък не се интересувам нито от младите, нито от старите. Младият е един чешит, старият е друг чешит. Като се говори за млад човек, разбирам такъв, който само яде, пие и се е веселил. Като се говори за стар, разбирам човек, който е ял, пил, веселил се и сега търси начин, как да се изплати. Сега мисли, прави сметки, как да се справи с дълговете си. Вие мислите, че старият носи някаква мъдрост в себе си. – Никаква мъдрост няма той, сметки прави, има да плаща.
Казвате: „Млад е този“. – Млад е, но на чужд гръб. Това не е младост. Млад е онзи, който дава половината от яденето си на своя ближен. Стар е онзи, който дава половината от знанието си на своя ближен. Докато младият не споделя яденето си с бедния, не е млад. И докато старият не споделя знанието си с невежия, не е стар. В това отношение източната и западната философия си приличат. Разликата е само в това, че източната философия говори за самоусъвършенстване на човека. Важно е, какво трябва да прави след това. Според моята философия, като се усъвършенства и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал.
Ако след самоусъвършенстването си човек не знае какво да прави, той ще получи такъв отговор, какъвто е получил един голям американски оратор. След като говорил 400 пъти пред едно голямо събрание, той се обърнал към слушателите си с въпроса: „Какво можем да направим сега?“ Те му отговорили: „Най-добре ще направиш да си отидеш у дома и повече да не се явяваш при нас, да ни смущаваш“. Той ги пита какво може да направи за тях, а те му отговарят: „Едно ти остава, да си отидеш вкъщи. Ако направиш това, ние ще останем благодарни“. Ако и ти говориш на хората 400 пъти и след това чуеш да ти кажат, че е по-добре да си отидеш вкъщи, да си починеш, отколкото да говориш, какво ще бъде твоето положение? Казваш: „Говорих ви 400 пъти. Какво разбрахте?“ – Разбрахме, че трябва да си отидеш вкъщи, да си починеш. И в Писанието е казано: „Иди да си починеш в мир“. И тъй, който иска да се усъвършенства, първо трябва да възстанови в ума си посоката на четирите прави ъгли. Само тогава той може да се движи правилно. Квадратът има два диагонала, четири страни и четири прави ъгли. Единият ъгъл представлява човешкия ум, вторият ъгъл – човешкото сърце, третият ъгъл – посоката на духа и четвъртият – посоката на душата. Това са четири възможности и постижения за човека. Под „възможност“ разбирам всичко, което идва отвън, което е дадено на човека. – „Какви възможности имам аз?“ – Имаш здраво тяло, глава, ръце, крака, дарби и способности. Под „постижения“ разбирам онова, което идва отвътре. Имаш стремеж, импулс, който трябва да използваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще видиш, че всяка сила си има своето място: духът, душата, умът и сърцето са поставени на мястото си. Числото 1 е мястото на духа, 2 – мястото на душата, 3 – на ума, 4 – на сърцето. Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, където външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена; той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена; той не може да работи. Каквито дефекти има човек на тялото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометричен начин. Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично. Всяка линия, която не се огъва, е права и къса; всяка линия която се огъва, е крива и дълга. Оттук правя следния извод: най-късата линия е онази, която при никакви условия не се огъва. Питате, лошо ли е огъването? – По-лошо е пречупването, но и в него има нещо добро.
Като ученици, изучавайте човешкото лице, веждите, очите, да се убедите в това, което ви говоря. Какво означават огънатите, счупените и правите вежди? Какво означават отворените и затворените очи? Какво означават сенките под очите? Големите и дълбоки сенки показват, че може да имаш големи постижения, но ще минеш през големи изпитания. Йов имаше голямо богатство, но го изгуби. Като мина през големи изпитания, Йов придоби нещо велико; веждите му изтъняха и очите му се отвориха. С отварянето на очите той придоби голямо знание. Вие искате да ви докажа нещата научно. – Това не е моя работа, то е патент на учените. Ако си позволя да отнема правото на учените, трябва да плащам, а нямам пари. Ученият доказва нещата по свой начин, а аз – по моему. Обаче това, което ви казвам, никъде няма да го намерите. От гледището на учените това, което говоря, не представлява някаква ценност. От мое гледище тяхното знание не представлява някаква ценност. Какво знание е това, след като разрешаваш един въпрос, говориш по него с часове и в края на краищата нищо не си постигнал. Учените казват, че завладели въздуха и хвърчат като птиците. Какво са постигнали птиците със своето хвъркане? Хората ги хващат и ядат. Учените откриха лодките, параходите и с това завладяха водата. Рибите владеят водата преди тях, но какво са постигнали със своето плаване? Хората ги ловят с мрежи и въдици и ги пекат на огъня. Обаче един ден и учените ще ги пекат като рибите и колят като птиците. Няма да се мине много време и вие сами ще видите това. Ще кажете: „Чудно нещо, един от нашите братя изчезна! Къде отиде? Излезе над водата и повече никой не го видя“. Казвате: „Отиде на онзи свят“. – Влязъл е в някоя мрежа. Както рибите и птиците стават жертва на хората, на техния огън, на тяхната пиростия, така и учените опитват силата на огъня. Хората се веселят, ядат печена риба и птица, но скъпо плащат за това удоволствие.
Какво става днес с учените хора? Не стават ли и те играчка на природата? Има разлика между съдбата на учения и тази на рибата и птицата. Когато ученият открие нещо, след смъртта му издигат паметник. Никой човек не е надминал птицата в хвъркането, нито рибата в плаването, въпреки това нито птицата, нито рибата имат паметник. Каква наука има в това, че слагат паметник на заминалия за другия свят? Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия? Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия. Колкото и да възхвалявате и възпявате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята. Един гръцки поп казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър. Ако ме търсиш, там ще ме намериш. Толкова години служа на Бога, извоювал съм си първото място“. Като умрял, попадията си казала: „Сега има кой да ме посрещне на онзи свят“. След няколко години и тя умряла. Щом се видяла в другия свят, първата и работа била да се отправи към рая, да намери мъжа си. Обаче не могла да го намери там. Апостол Петър и казал: „Мъжът ти не е тук, търси го в ада“. Тя си помислила, да не би да се е загубил някъде по пътя. Най-после, попадията отишла в ада, където намерила мъжа си. Крайно разочарована, тя започнала да плаче. Като я видял, попът казал: „Не плачи, не съм на толкова лошо място. Аз съм на раменете на владиката. На земята той беше на моите рамене, а тук – аз съм на неговите. Все пак съм на по-добро място“. Какво ни ползва тази утеха? И единият, и другият са в ада – място на мъчение. Каква наука е тази, в която има мъчение? На земята хората стъпват на краката на своето невежество. Трябва да се повдигнат крачка напред и нагоре, да стъпят на раменете на владиката, т.е. да влязат в света на просветата. И владиката още не е разбрал живота.
Мнозина от вас слушат и се запитват: „Какво иска да каже Учителят? По буква ли да разбираме нещата, или по дух?“ Казвам на някого: Ти си добър човек. – Какво означава думата „добър“? – Искам да кажа, че колкото си добър, толкова си и лош. Ако някой ти каже, че си лош, това значи: Колкото си лош, толкова си и добър. Доброто е равно на лошото и лошото е равно на доброто. Който започва добре, свършва зле; който започва зле, свършва добре. Как ще уравновесите тези неща и какво ще получите от тях? Кое от двете положения е за предпочитане: да започнеш добре и свършиш зле, или да започнеш зле и да свършиш добре? От двете положения ще съставя две пропорции: Лошото се отнася към доброто, както доброто към лошото; и обратно: доброто се отнася към лошото, както лошото към доброто.
Значи ако започнеш лошо и свършиш лошо, в основата на твоя живот има нещо добро, което те спасява; ако започнеш добре и свършиш добре, в основата на твоя живот има нещо лошо, което може да те спъне. Изучавайте двете пропорции, без да ги свързвате със сегашния си живот. Имаш знание, имаш вътрешен мир, обаче не мисли, че си разрешил задачите на своя живот. – Защо? – Защото ако днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен; ако днес си богат, утре ще осиромашееш. Това са временни състояния, които не разрешават въпросите. Казвате: „Ще минем през големи изпитания“. – Ще минете през изпитания, независимо от това, дали ги желаете, или не. Няма човек на земята, бил той цар, княз, учен, философ, прост, невежа, който да не е минал или да не мине през изпитания и страдания. Каквото и да прави, нищо не може да го спаси от страданията. Едно се иска от всички: разумна философия и правилно разбиране на нещата. Каквото научите чрез тази философия, това е за вас. Не е моя работа да ви уча да бъдете добри и как може да се проявявате. Всеки да се проявява такъв, какъвто Бог го е създал. Това, което за мене е добро, за някого е зло. И това, което за мене е зло, за някого е добро. Ти ядеш месо и считаш, че е добро. Вземеш кокошката на своя ближен и я заколиш. Казваш: „Понеже ям месо, не правя нищо лошо, като заколя тази кокошка“. Според мене ти правиш две злини: от една страна, отнемаш живота на кокошката, без да я питаш, готова ли е да се жертва за тебе; от друга страна, взимаш единствената кокошка на ближния.
Сега, да се върнем към въпроса за добрите и лошите условия в живота. Някой е недоволен от Господа за лошите условия, в които живее. На кого, всъщност, трябва да се сърдиш и от кого да бъдеш недоволен? Някога се сърдиш на Бога, някога на майка си и на баща си, а някога на самите условия. Може да имаш право да се сърдиш, но може и да нямаш право. Защо се сърдиш? Знаеш ли какво нещо е сърденето? Какво прави човек, като се сърди на Бога? Какво прави детето, като се сърди на майка си и на баща си? – Мълчи, не иска да говори. Щом се примири с баща си и майка си, започва да им говори. Като се сърди на Бога, и човек, като детето, престава да говори, не се моли вече и казва: „С молитва нищо не става!“ – Това е детско разбиране. Ако не говориш на баща си, на себе си ще напакостиш. Следователно ще говориш на баща си, ще се молиш, за да придобиеш нещо. Ще говориш, ще се молиш, ще приемаш чист въздух в дробовете си и ще изхвърляш нечистия навън. Ще се молиш, ще изказваш молитвата си вътрешно; през това време ще задържаш въздуха в дробовете си и след това ще издишаш нечистия въздух. Ако се молиш, без да приемаш чист въздух, молитвата ти не се приема. Първо, тя трябва да се очисти и след това да се пусне нагоре, към Бога. Ти се молиш, а до тебе стои ангел, с четка в ръка и изчиства всяка дума, която излиза от устата ти. Думите ти минават 9 пъти през вода, докато отидат при Бога. Ако ангелът е зает и не може да изчисти молитвата ти, тя не отива при Бога. Тогава сам ще я чистиш. Като живее, човек все трябва да работи нещо. Той не може да стои на едно място и нищо да не работи. Той е жив кръг, който постоянно се движи. От детинство до старост, човек постоянно се изменя. Точка не остава в него непроменена. Погледнеш се в огледалото, виждаш, че очите ти хлътнали, страните пребледнели, чудиш се какво става с тебе. След малко виждаш друга промяна. Въпреки това има нещо неизменно в човека. Кое е това, което не се изменя? Сега, като говоря така, аз не искам да ви обезсърчавам. Не искам да изпаднете в положението на човек, който очаква неговият билет да спечели най-голямата печалба и като не успее, се отчайва. Преди да очаква печалба, той трябва да знае, че лотарията не разрешава въпросите в живота. Имаш известно верую – това е лотариен билет. Най-малката работа, която можеш да свършиш, струва повече от най-големия лотариен билет; една права, трезва мисъл струва повече от всяка печалба на лотария. И аз, ако се случи да нямам работа, взимам един кръг, една плоскост и я движа в две противоположни посоки, като я завъртвам под ъгъл 90 градуса. След това взимам друга плоскост – квадрат, и нея завъртвам също в две противоположни посоки. Да завъртиш една плоскост на 90 градуса, това значи да измениш нещо в себе си. Оглеждаш се и казваш, че не харесваш челото си, носа, очите, устата си. – Какво трябва да направиш? Не е достатъчно само да кажеш, че не се харесваш, но да намериш начин да измениш това, което не харесваш. В един ден не можеш да се измениш, но като работиш цял живот върху себе си, можеш да подобриш чертите на лицето си, да станеш по-красив. Казваш: „Като умра, ще се изменя“. – Смъртта не разрешава въпросите. Когато гъсеницата се превръща в какавида и от какавида в пеперуда, тя умира ли? И човек, по същия начин, може да се видоизмени. И най-лошото в себе си той може да видоизмени, да превърне на добро.
И тъй, първото нещо е да се освободите от утайките, т.е. от наслояванията във вашия организъм. Те ви правят кисели и недоволни. Утайки има в ума, в сърцето и тялото на човека. Утайките в тялото причиняват болестите, в ума причиняват недоволството, а в сърцето – злото. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. Като отидеш в невидимия свят, между разумните същества, няма да те питат откъде идваш, как си живял, какво си придобил, но ще те питат за какво си способен, какво можеш да работиш. Когато детето постъпва в първи клас, учителят не се интересува, дали то е богато, или бедно. Той иска да знае, способно ли е това дете, може ли да възприема всичко, което му се преподава. За учителя е важно какво вътрешно богатство носи детето в себе си. Като влезете в невидимия свят, и там се ръководят от същото. Не искат да знаят от какво произхождение сте, колко сте богати, как сте живели. Там искат да знаят колко сте способни да възприемате знанието, което ви се преподава. И в този, и в онзи свят вие сте ученици. Следователно, като ученици, отличителното нещо за вас е умът. Вие трябва да имате светъл ум, да възприемате правилно знанието.
Много от вас искат да влязат в Школата, да бъдат записани за редовни ученици. Като ви наблюдавам, виждам, че не можете да влезете в Школата. – Защо? – Не можете да учите. За да влезете в Школата, трябва да решите задачите на квадрата и кръга. Ще кажете, че сте в Школата. – Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика. За да бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и злото. Те трябва да ти бъдат приятели – единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: „Добро е това“. Като погледнеш на злото, пак да кажеш, че е добро. Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“. Докато си на земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно самообладание. – „Тогава да не си губим времето напразно.“ Казвам: Ако не си използвал времето за развитието на ума, сърцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, използвано за развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух, е спечелено. Това е мярката за времето. Разумно използваното време гради. Докато гради, човек се повдига. За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете. – Кога не губи човек времето си? – Когато го използва за укрепване и развиване на духа, душата, ума и сърцето си. Не го ли използва така, той губи времето си.
Следователно, като си дошъл на земята, ти ще се движиш по квадрата и кръга, като мерки на живота. Учените, които създадоха навремето геометрията, получиха откровение от Бога и изнесоха истината в прости, геометрични форми. Като се намериш в трудно положение, сложи ръката си на главата, на сърцето, на стомаха си и кажи: „Не губи времето си! Не се занимавай с празни работи! Не губи условията! Не мисли за изгубеното богатство! Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никой не може да ти даде“. За какво трябва да мислиш? Помни: Най-тежките условия носят най-големите откровения. В най-тежките моменти на живота си, когато нямаше отникъде изходен път, Йов получи най-голямото откровение. И Христос получи най-голямото откровение, когато беше на кръста. Имаше нещо, което и Той не знаеше. Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на себе си, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“ И вие, като се намерите пред големи мъчнотии, кажете си: „Не си губи времето! Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. Три дни след разпятието си, Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне. И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезе човек в правия път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде възкресението. Сега вие сте дошли до възможностите на живота, но не и до постиженията. Нито един от вас не знае какви постижения ще има в бъдеще. Постиженията подразбират виждане. Вие не сте дошли до фазата да виждате нещата ясно. Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нужно. И вие имате много желания, но те са лед, който ще се стопи и изчезне, както водата, която потъва в земята. Не съжалявайте за това, което ще изтече. Не съжалявайте за триците. За вас е важно брашното. За вас е важно времето, което сте използвали за ума, сърцето, душата и духа си. Не мислете защо идват страданията, несретите, нещастията. Не си губете времето да мислите за тях. Кажете: „Да бъде волята Божия!“ Щом сте дошли на земята, вие сте придобили нещо. Физическият живот е условие за придобиване на духовния; духовният живот е условие за придобиване на Божествения. Само Божественият живот крие всички възможности за постигане на онова, което човешката душа желае.
Следователно физическият и духовният живот са условия за придобиване на реалното. След него идва Божественият живот, който наричам щастие, блаженство. Ако продължавам още да ви говоря, ще се спънете. Не че не сте добри и умни; много добри сте, но сте и много лоши, и много глупави. Не че не сте богати. Много богати сте, но и много сиромаси. Това са антиподи. Не казвам, че сте глупави, за да ви обидя. Кажа ли на някого, че е глупав, имам предвид, че може да бъде умен. Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. Ти го питаш: „Знаеш ли кой съм? Аз съм от глупавите, от тези, от които не си доволен“. Където и да срещнеш доброто, ще знаеш, че в него е Бог. Той е скрит и в цветята, и в плодните дървета, и в изворите, и в добрите хора. Виждаш едно плодно дърво. Бог в него ти казва: „Скрий се под сянката ми, да си починеш и да си хапнеш един плод“. Виждаш един извор. Бог в него ти казва: „Почини си и пий от моята чиста вода“. Добрият човек ще ти каже една блага дума. Нека всеки си отговори, вярва ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не ме интересува, дали Бог живее в другите хора. Интересувам се, дали Бог живее в мене. Казвате: „Ти се различаваш от другите хора“. По какво? – „Не знаем, но намираме разлика.“ – Едно нещо ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. Без Бога в себе си ти ще променяш възгледите си по 10 пъти на ден. Днес ще говориш едно нещо, на другия ден – друго. Къде си ти тогава? Истинският човек е в това, което съзнава, а не в това, което говори.
Често вие се обезсърчавате и казвате: „Сгреших, окалях се“. – Коя жена, като маже и чисти къщата си, не се цапа? Нейната цел е да белоса къщата. Това е нейната награда. Че изцапала дрехата си, нищо не значи. Под „мазане“ разбирам служене на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Ако не знаеш как да им служиш, много още има да учиш.
Дръжте в ума си мисълта, да служите на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Ако им служите правилно, вие вървите в правия път на живота, към разрешаване на великата задача, дадена от Бога. Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христос цялото човечество се намира пред същия изпит. Всички хора държат матура. Никой не може да избегне този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят. Много от вас са държали матура, свършили са гимназия; други са свършили университет. Важен е обаче изпитът на живота, да влезете в житейското училище. Идва времето на този изпит. Той е сериозен; Всеки ще бъде сам в стая, без никакви речници, никакви помагала, никакво подсещане. Ще разполага с 10 часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му. Ако напише работата си добре, ще му кажат: „Хайде, на добър път!“ Ако нищо не напише, пак ще му кажат на добър път. Сега аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христос. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно, с гореща вода и захар. Може да очаквате баница, сладкиши, хубав обяд. Нищо подобно! Ще ви сложа само вода и захар. Не се позволява на завършилия образованието си да му слагат трапеза. Той сам слага и услужва на другите. В света има много хора, на които трябва да се готви. За здравите не остава време. В света има толкова болни, че ако трябва да се грижим за храната и на здравите, ще изцапаме яденето с нечистите си ръце.
Кои бяха основните мисли в лекцията? – Първата основна мисъл: Не губи времето си. Втората основна мисъл: Служи на духа, душата, ума и сърцето си. – За какво почитат царя? – За царското му положение. – За какво не почитат бедния? – За бедността му. – Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага.
Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърцето си!
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 11 януари 1933 г., София, Изгрев.
|
