Външна и вътрешна вяра

Размишление

Ще прочета 16-та глава от Матея.

Днес много от вас кашлят. Кашлицата е предметно учение. Тя показва, че човек има излишен материал в себе си, т.е. излишно богатство, което трябва да раздаде. Щом кашляш, това показва, че си бил неразумен, нарушил си законите на природата: стоял си изпотен на течение или изпотен си пил студена вода. В друго отношение чрез кашлицата се чистят дробовете. Някой иска да стане много богат, учен или силен. И това подразбира натрупване на излишни материали в мозъка. – Защо става това натрупване? – Защото той не може да постигне това, което иска. Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек. В този смисъл и кашлицата се предава от един човек на друг. Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън. Лошо е, когато не знаеш откъде е дошла кашлицата и защо е дошла. За да бъдеш здрав, не трябва да губиш нито физическата, нито психическата си топлина.

Кашлицата иде като последствие от изгубване топлината на организма. Мнозина, като слушат други да кашлят, се оплакват, че кашлицата ги смущава. Те се смущават от кашлицата на другите, но какво ще кажат онези, които кашлят? Ако минават през гора и някой ги гони, те се страхуват да не закашлят и да намерят следите им. Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали. В това отношение вие приличате на онзи слуга, който работи усърдно на господаря си, но със скритото желание в себе си, да му се плати. Значи той не работи с любов. Той всеки ден пише: „Днес изработих толкова, утре – толкова. За 365 дни трябва да получа толкова. Ще работя на господаря си десет години, след което ще се освободя“. Това желание е на място. – Защо? – Ако не се освободи, господарят ще му одере кожата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се освободите от ограниченията на хората. Имаш къща, двор, градинка, но нямаш вода, не можеш да поливаш цветята си. Твоят съсед има в двора си и чешма, и кладенец, откъдето и ти можеш да черпиш вода. Когато е разположен, съседът ти позволява да взимаш от него вода. Обаче някога е неразположен. – Какво ще правиш тогава? Откъде ще черпиш вода? – Нищо не ти остава, освен и ти да си прекараш водопровод и направо да си наливаш вода. Иначе, ако остане всякога да взимаш вода от съседа, някога той ще бъде разположен, а някога неразположен – нищо не дава. Какво ви пречи да си прекарате водопровод в двора? – „Нямаме средства.“ – Лесно ще намерите средствата. Нека онези от вас, които пушат, се откажат временно от тютюна. Това, което спестявате от тютюна, ще употребите за водопровода. Употребете поне половината от парите за тютюна за тази цел. Можем ли по този начин да се справим с ограниченията? – Може, но вяра е нужна за това. Вие вярвате в мене, когото виждате отвън, но не вярвате в мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате в Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Например, ти вярваш, че аз съм направил една хубава чешма, че водата и тече силно, но не можеш да пиеш от нея. Каква полза от тази вяра? Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат. Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра. Тя е голям неприятел на човека. – Защо? – Тя е толкова добре организирана, че трябва много да се бориш, докато се освободиш от нея. За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.

Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш. Често религиозните и духовните хора, даже и учениците на окултизма, очакват да видят Господа отвън, така да видят Неговата помощ. Това е механически процес. То е все едно да нагорещяваш желязото в огъня: нагорещиш го, то се зачерви – извадиш го от огъня. Като постои малко вън от огъня, то изстива. Пак го нагорещиш, пак изстива. Ту го нагорещяваш, ту изстива – това е механически процес – външно нагряване. Докато слагаш въглища в печката, ще се топлиш; щом престанеш да слагаш въглища, печката изстива, но и ти изстиваш. При това печката гори добре, ако въглищата са хубави, едри. Ако слагаш прах, печката ще загасне. За да се стоплиш, сложи едри, хубави въглища. На същото основание, казвам: Не се занимавай с малки, дребни идеи. По-добре една идея, но Божествена, отколкото много идеи, но човешки. – „Ама едрите, хубавите въглища били скъпи.“ – Нищо от това – ще сложиш от тях по-малко. Какъв смисъл има да напълниш печката със ситни въглища, които само пушат и не топлят? Питате: „За кого говоря днес?“ – За всички кашличави, за всички недоволни, за всички обезсърчени, паднали духом; за всички, които се оплакват, че нямат дрехи, обувки, въглища и дърва. За онези, които имат всичко и не се оплакват, за тях няма защо да говоря. Те са разрешили въпросите си. Аз говоря за тези, които мислят само за старите си дрехи. Няма защо да говоря за онези, които имат нови дрехи – те са на прав път. Онези, със старите дрехи, питат: „Какво ще бъде положението ни в онзи свят?“ – Ако и там отидете със старите си възгледи, ще бъде същото, както и на земята. – „Как бедния Лазар го приеха в лоното на Аврама?“ – На земята той беше външно беден, а вътрешно богат. С години той седеше пред вратата на богатия, но никога не роптаеше. Той не завиждаше на богатия, не се смущаваше от отношението му към него. Той показа пример на търпение и смирение. Това подразбира човек, който не мисли за старите си дрехи. Едни художници рисуват Лазар недоволен от положението си, със сълзи на очи; гледа как богатият минава край него, всякога добре облечен и нахранен. Други художници рисуват Лазар с усмивка на лицето. Той мислено казвал на богатия: „Не се забравяй, мисли добре, защото един ден и ти ще се намериш в моето положение“. На земята Лазар бил предметно учение за богатия, а в другия свят обратно – богатият бил предметно учение за Лазар. Тих и спокоен седял Лазар пред вратата на богатия и търпеливо понасял съдбата си. Казвам: Ако заставиш твоята лоша мисъл, лошо чувство или лоша постъпка да ближат твоите рани и да ги излекуват, ти си като Лазар. Той се справял с кучетата, т.е. със своите низши мисли и чувства. Следователно какъв човек си ти, ако не можеш да заставиш низшето в себе си да лиже твоите рани? Това значи да ти превързват раните и да оздравееш.

Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата. И тогава, като говориш за Любовта, да знаеш, че живееш в любовта; като говориш за омразата, да знаеш, че живееш в нея. Това значи да различаваш нещата. Ако не ги различаваш, ще ме питаш обичам ли те или не. – Ето един въпрос, върху който никога не мисля и никога не съм си го задавал. Бог е Любов. Следователно как ще питам Господа, дали ме обича? Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо. Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка? Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност. Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова, доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото. Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам. Двама души могат да се обичат, ако имат общи идеи, общ център. Могат да се обичат две клончета, два листа, но ако са на един общ корен. Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината. Мине един лъч край тебе, огрее те и ти се зарадваш. Този лъч иде от Слънцето. – „Мога ли да го хвана?“ – Не можеш. Дрехата на лъча можеш да хванеш, но не самия лъч. Светлината е неуловима. Тя носи живот в себе си. Обаче дрехата на светлината е отражение на живота. Ако човек трябва да се грее на лунната светлина, с него всичко е свършено.

Много ще стоиш на тази светлина, но нищо няма да получиш. Ако искаш да се стоплиш, излез на слънчевата светлина. Тя носи живот, радост и свобода. Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал. Вчера дойде при мене една сестра – весела, засмяна. Казва ми: „Учителю, много съм радостна“. – Днес си радостна, утре ще бъдеш скръбна. Твоите убеждения лесно се изменят, много си лековерна. – „Ама аз съм готова на всичко.“ – Ти не си установена, лесно ще измениш на убеждението си. Погледнах я, лицето и се помрачи. Това е неразбиране на нещата. Аз искам да и кажа, че като завали, загърми, затрещи небето, тя веднага ще търси място, къде да се скрие. Аз познавам един свещеник, крайно благочестив, един от най-добрите свещеници, но щом чуе да гърми и да трещи небето, той веднага се скрива вкъщи, запалва десет свещи, като на Великден, и започва да се кръсти. Той сам си казваше: „Като чуя гърмежите и видя светкавиците, всичко забравям. Че съм поп, че утешавам хората – всичко изчезва от ума ми. Само се кръстя и моля. Като мине всичко, казвам: „Страшна работа беше!“ Не зная на какво да отдам този страх. Отгоре на всичко трябва да паля десет свещи“. – Това са десет чувства, които някога ти си загасил в себе си. Отвън палиш свещи, но трябва да ги запалиш вътрешно. Много хора, като чуят, че гърми, веднага палят свещи. Те мислят, че са вече в безопасност. Истинската безопасност е вътре в човека, а не вън от него. Безопасността е във вярата и в любовта ни към Бога. Външните неща са само пособия, по които ученикът учи. Те се менят, както се мени вярата на човека. Като дете, той вярва в едно; като възрастен, вярва в друго; като стар – в трето. Важно е човек да дойде до истинската вяра, която носи радост и щастие, свобода и вътрешен мир за човека. – „Кажи нещо за нас.“ – Какво да ви кажа? Вие още не знаете истинското си име. Всеки от вас минава под известен псевдоним, никой не носи своето име. Като ви гледам, виждам, че всеки е облечен в чужда дреха, под чуждо име. И ескимосите носят чужди дрехи, от животинска кожа. Като знаете това, отговорете си защо един човек ви е приятен, а друг – неприятен. Срещаш един човек и казваш, че ти е неприятен. Да ти е направил някаква пакост, не е; да ти е казал обидна дума, не е. Чудиш се защо ти е неприятен. Все-таки има някаква причина. Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината. Каква печка предпочиташ: желязна или златна? – Ако е зима и вън е студено, предпочитам желязната, но пълна с въглища. Ще драсна една клечка кибрит и ще я запаля. Обаче през лятото предпочитам златната печка. С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората. Сега и вие искате да бъдете носители на Божественото, да помагате на хората. – Как ще им помагате, ако не познавате техните страдания? – „Да вярваме в Господа!“ – Къде е този Господ? – „Аз Го виждам във всичко, което Той е създал.“ – Ти Го виждаш, защото имаш здрави очи. Как ще види всичко това слепият? Колкото и да му говориш за небето и земята, за слънцето и звездите, той казва: „Нищо не виждам. Голям мрак е пред очите ми. За какъв Господ ми говориш?“ Значи първата ти работа е да отвориш очите на слепия, а после да му говориш. – „Как ще му отворя очите?“ Ще плюеш на земята, ще направиш малко кал и с нея ще намажеш очите му. После ще го питаш: „Виждаш ли небето?“ – „Виждам.“ На бедния и гладен човек няма да говоря за Господа, но ще му кажа: Искаш ли да дойдеш с мене? – „Искам.“ Тръгваме заедно и вървим два–три дена, докато краката се откажат да му служат. Той започва да остава след мене. – Защо не вървиш? – „Не мога, краката ми отслабнаха, не ме държат.“ – Ето това е положението на човека, който живее без Господа. Ела да седнем при този извор да си починем и да почакаме Господа. – „Как може Господ да дойде при нас?“ – Ще видиш. Седим и се разговаряме. По едно време виждаме един човек с бели дрехи, с торба на гърба си. Той се спира пред нас, оставя торбата и си заминава. Отваряме торбата – в нея бял, хубав, добре опечен хляб. – Ето този е пратеник на Господа. Видя ли го? Ти трябва да познаеш Господа. Виж какво е оставил в торбата. Сядаме двамата с него, отваряме торбата и започваме да ядем. Веднага силите ни се възстановяват. Това прави Бог. Като се нахраним, продължаваме пътя си. Казвате: „Да търсим Господа“. – Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото. Радвайте се, когато то влезе във вас. Когато някой страда отвън, знай, че това е торбата, оставена за тебе. Отвори я и виж какво има в нея и му помогни. Ако му направя добро, аз изваждам нещо от неговата торба. Отиваш при един бакалин. Купуваш нещо и заплащаш с една златна монета. В случая бедният човек е бакалинът, на когото плащаш, т.е. правиш добро. Както между бакалина и тебе има обмяна, така също има обмяна между бедния човек и тебе. Мислите, че това е пазарлък. Наистина, пазарлък е, защото и бедният има какво да даде – памук, ориз и жито. Той даде едно, а ти – друго. Какво добро си му направил? – Дадеш му 10 лева, срещу които той даде едно кило ориз. И тъй, обмяната между хората е реалната страна на живота. Наука, здраве, успех, всичко се постига, когато хората възстановят нарушеното равновесие между Бога и своята душа. Тази връзка трябва да се възстанови. Не е важно само какво са писали философите по този въпрос, но всеки човек да възстанови тази връзка. Щом постигне това, животът му вече взима друго направление. Влезеш ли в новата посока на живота, ти си в положението на онзи милионер, който е внесъл няколко милиона в касата си и се чувства осигурен. Или си в положението на онзи човек, който е влязъл в парахода, платил си е билета и осигурил пътуването си. Или си в положението на онзи земеделец, който посял нивата си и очаква добро жито. Връзката с Бога трябва да се възстанови! Иначе, ако си беден, ще страдаш, ще се съмняваш и колебаеш в мисълта си. Ако си ученик, ще ходиш при един, втори, трети учител, да те учат, но в края на краищата ще бъдеш далеч от същественото. Една съществена лекция има. Тя е да знаеш основното в живота. Много лекции ви са нужни, но ако нямат същественото, те са без съдържание. Питате: „Кое верую е най-право?“ – Не е въпрос за правото верую. Обаче, ако някой ви учи как да мислите и какво да правите, това значи да ви ограничи. Ако някой ви учи едно, а прилага друго, той сам ви ограничава. Всъщност той трябва да ви покаже правия път, както и начина за освобождаване от ограниченията. Ако аз отивам при вола и не му покажа какво да прави, научил ли съм го нещо? Виждам, че господарят му влязъл в кръчма и пие. Аз се приближавам при вола и му казвам: Виж, използвай случая да се освободиш. Извади полека главата си от юлара и влез в гората. Нека господарят те търси. Няма да проповядвам на вола кое е право и кое не; няма да му казвам, че господарят му го хранил цял живот. Това не е истина. Господарят му повече го е измъчвал, отколкото хранил. Ще кажеш, че си господар на вола. – Никакъв господар не си. Който пие по кръчмите и оставя говедата си сами, не може да бъде господар. Който впряга животните си безмилостно, не може да бъде господар. Днес хората стават все по-умни и практични. Те си служат с трактори. Ще кажете, че земята дава повече, когато се оре с волове. Това е въпрос. Ако от чрезмерен труд смъкнеш кожата на вола, какво си придобил? Ако и ти цял ден се тревожиш за нищо и никакво и съсипеш здравето си, какво си придобил? Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална. Питам ви сега: Разбрахте ли ме, или не? Лесно е да ме разберете. Давам ви парче хляб. Не го изследвайте, но го вкусете. Като го сложите в устата си, ще го дъвчете, докато стане на кашица, и после ще го глътнете. Като влезе в стомаха ви, ще разберете какво носи той. Така ще почувствате неговата сила. Същият закон се прилага и по отношение на Любовта. Ще я приемете без да я човъркате. Ако се питате що е Любовта, откъде иде, какво носи, нищо няма да постигнете. Аз не съм срещал нито един писател, който като говори за любовта, може да я изясни. За да покаже, че момата и момъкът се обичат много, авторът направи момата да припадне от любов, а момъкът се самоубива.

Това е заблуждение. Който се самоубива, няма любов. Казвате, че Христос умрял от любов към човечеството. Не, хората хванаха Христа, разпнаха го, насилие употребиха над Него. А Христос се пожертва за греховете на хората. Значи Той е страдал от Любов. Той понесъл греховете на хората от Любов, но не умрял от Любов. Казваш: „Готов съм да умра за тебе“. – Ако умреш за мене, кой ще ми слугува? Аз предпочитам вола, който ми слугува, да живее, отколкото да умре и да ми покаже, че ме обича. Тази мисъл трябва да остане в ума ви. Само топлината може да противодейства на студа. Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете. Гривните, пръстените, нанизите на жената са също окови. Момата и момъкът си слагат пръстен, да покажат на хората, че са сгодени, да не ги грабне някой. Окови са това. Като видиш пръстен на ръката на някого, казваш: „Този вол е чужд, нямам право на него“. Никой няма право да слага пръстен на ръката на момъка или на момата. Че им слагат пръстени, това е друго нещо. Такова е сегашното верую. Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носи жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж. Когато владиката умре, и в другия свят ли ще бъде владика? Бог не се нуждае нито от владици, нито от професори, нито от търговци, нито от богаташи. Той не се нуждае от професори, които сами не знаят как е създаден светът, а учат другите. На земята това знание минава. Обаче в другия свят не могат да ви приемат с такова знание. Първо, трябва да имате отношение към Бога, към Любовта. Синът ви, свършил гимназия, иска да върши волята Божия, но търси по-високо знание. Той иска да придобие правата мисъл, да разбере как е създаден светът и защо е създаден. – Отсега нататък ще учите истинската наука. Това, което досега сте учили, нищо не е. Истинската наука ще ви направи щастливи. Тя ще ни покаже пътя на безсмъртието. Тя ще ни покаже истинското богатство, без да имаме желание да го обсебим. Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. Считай, че всички хора са едно.

Казват, че само бедните могат да приложат Христовото учение. – Не само бедният трябва да е готов да изпълни Христовото учение. Това се изисква от всички. Като говоря така, пръв аз съм готов да изпълня учението на Христа. Срещам един беден, без пет пари в джоба. Казвам му: Братко, ще споделя с тебе всичко, каквото имам. Преброявам парите си и давам половината на него. После му казвам: Както виждаш, споделих своето богатство с тебе, но бъди готов и ти да споделиш своето с другите. Когато проповядвам истината, аз трябва да бъда свободен от всякакво користолюбие и егоизъм, да нямам предвид своите лични интереси. За мене е важно доброто на всички, не само моето добро. Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система. Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения. Не искам да ме разберете криво, както едно време Давид разбра Саула. Като отиде при Саула, Давид го запита: „Мога ли да воювам с филистимците?“ – „С прашката ли? – С прашката си не можеш да воюваш.“ Дадоха му всичките въоръжения: ризница, щит и копие. Така облечен, Давид си каза: „Съвсем загазих“. Той хвърли тези оръжия, взе си торбата и прашката и отиде да се бие с Голиат. И спечели борбата. Съвременните хора приличат на Сауловите войници – въоръжени с шлемове и пушки. – Да се освободим от новите въоръжения и да вземем само прашката. Тя е чистата Божествена мисъл, чистата любов, която може да направи всичко. Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри. При това положение вие ще бъдете подготвени за другия свят. Няма по-голямо благо за човека от това, да влезе в другия свят подмладен, пречистен, като дете.

Ето защо, докато сте още на земята, работете върху себе си, да се освободите от старите възгледи и разбирания. Като умре някой, близките му плачат, скърбят за него. Аз пък виждам, че той стои близо до тялото си, радва се, че се освободил от затвора. Близките му питат: „Нашият заминал мисли ли за нас?“ – Не мисли. Заминалите ви казват: „Излезте от тялото си и елате при нас, да видите колко е хубаво тук“. – „Какво да направим? Как да постигнем това?“ – „Както ние го постигнехме.“ – „Значи да умрем.“ – „Ще съблечете старите си дрехи, както ние ги съблякохме.“ – „Не ни се иска да умираме.“ – Искате или не искате, ще умрете. И Христос умря. Обаче след смъртта иде възкресението. – „Страшна е смъртта.“ – Страшна е, когато човек умира без любов и без знание. Щом умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Където присъства Бог, смъртта е привилегия. Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас. Ще ви дам една диагноза, да познавате, обичате ли Бога. Кашляш много. Кажи си: „Обичам Господа“. Ако кашлицата престане, наистина обичаш Бога. Ако не престане, не Го обичаш. Беден си. Кажи си: „Обичам Бога“. Ако бедността те напусне, ти обичаш Бога. Не те ли напусне, не Го обичаш. Невежа си. Кажи си: „Обичам Господа“. Ако невежеството те напусне, ти обичаш Господа. Останеш ли си невежа, не Го обичаш. Някой мисли, че като обича Бога, ще стане невежа. Напротив, като възлюбиш Господа, умът ти ще се просвети. Адам беше недоволен от знанието, което имаше, и послуша змията, яде от забраненото дърво с цел да стане като Бога. Като наруши Божия закон, той изгуби и това, което имаше, и стана невежа. Съвременните хора имат много знания, но малко могат да ги използват. Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще и се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще и кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да и давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога. – „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно. Ако Бог ти даде една хубава мома, да се ожениш за нея, ще повярваш ли в Него? – „Ще повярвам. Готов съм да направя всичко за Него. Готов съм да Му служа във всичко, да повярвам в Него.“ – Естествено, Бог е вътре в тебе. Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди. Ако един ангел ви каже да раздадете всичко на бедните, ще се съгласите ли? Ще го повярвате ли? Ще кажете: „Как да разбираме този ангел? Той може да ни изпитва“. Питам: Няма ли да вярвате на инженера, когото сте извикали да построи къщата? Той е опитен, знае как да я построи. Ако не знае, аз мога да ви покажа как да я построите. – Как? – Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си. Като дойда до една скала, аз гледам на нея с благоговение. Зная, че тя може да падне върху мене и да ме смачка. В дадения случай тя е по-силна от мене. Има едно състояние, от което познавам, че аз съм по-силен от канарата. В този случай, ако тя се наведе към мене, казвам и: Ще стоиш права. Аз заповядвам. Ако тя почне да се събаря, аз съм по-слаб от нея. И тогава, ако ме помете от пътя си, аз съм играчка в нейните ръце. Мога ли след това да си въобразявам, че съм някакво величие? Ако съм лист, паднал от дървото, и вятърът ме носи, трябва ли да се заблуждавам, да мисля, че съм величие? Казваш: „Аз имам убеждение, сила“. – Ако можеш да заповядваш на скалата и тя те слуша, ти имаш сила, имаш и убеждение. Значи има нещо в тебе, на което можеш да разчиташ. Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Та и вие, ако можете да кажете на канарата да се премести и тя ви послуша, това наричам вяра, разумност. И вие имате много канари в себе си, които трябва да преместите.

Който не може да направи нищо, казва: „Аз съм слаб, но в бъдеще ще се повдигна. Сега съм невежа“. – От всички се иска да бъдете учени. Ще ви опитам, да видя какво можете да направите. – „Сега не можем. В бъдеще, като дойдем на земята, много неща ще направим.“ – Това е заблуждение. Господ е създал света. Той е предвидил всичко, направил е всичко, няма защо да казвате, че ще направите много неща. Важно е това, което днес правите. Като дойдете втори път на земята, пак ще разсъждавате какво можете да направите. – „В миналото сме направили много неща.“ – Аз зная какво сте говорили в миналото. И тогава отлагахте за следното прераждане. Ще кажете, че нищо не помните. Кой ви е крив, че не помните? Аз помня. – „Тогава убеди ни.“ – Мога да ви убедя. – „Как ще ни убедиш?“ – Като ви дам няколко милиона лева. Тогава всички ще повярвате. Каквото заповядам, ще го направите. В която страна да ви изпратя, ще отидете. Тази заповед се изпълнява с пари. Ако ви изпратя някъде без да ви дам пари, няма да отидете. – Защо? – Искам нещо невъзможно от вас. Сега вие се питате защо ви говоря така, какво искам да ви кажа. Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия. Питате: „Как да постъпваме с богатия и как – с бедния?“ – На богатия никога не давайте пари. Ако искате да му подарите нещо, изпратете му един хубав плод. – „А на бедния?“ – Помагайте с пари. Желая на всички да получите за новата година поне по един плод – плодът на Любовта. От невидимия свят изпратили на всички по едно писмо с първия плод на Любовта. Желая ви, като го получите, да се зарадвате и да прекарате добре тази година. Като вървите по улиците, бъдете будни, да не падне върху вас някоя тухла, керемида или камък. Не бързайте да се качвате веднага на трамвая. Почакайте да спре напълно и тогава се качвайте. Тази година изисква от вас да бъдете умни, да приложите Любовта, която сега особено ви липсва. Живейте в пределите на Любовта, за да бъдете свободни от ненужните страдания, които могат да ви сполетят от небрежност. Разбрахте ли ме? Нека всеки отреже по едно парченце от своя плод и да изпрати на други.

Отворете Евангелието от Йоана, 14-та глава, 21-ви стих: „Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему“. Този стих да ви бъде като мото през цялата година.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев.