На двама господари

Никой слуга не може на двама господари да слугува.(Лука 16:13) „В начало бе Словото“

Шестнадесета глава от евангелието на Лука.

„Духът Божи“

„Никой слуга не може на двама господари да слугува.“ Невъзможното в света. Невъзможно е човек да слугува на двама господари. Невъзможно е човек да живее в две слънчеви системи. Ще кажете: „Как тъй?“ Питам, как е възможно ти да живееш в господарството на Слънцето и в господарството на Сириус? Вземете например най-близката звезда до Земята Алфа Центаурус. За да дойде светлината от нея до Земята, изискват се три години време. Това разстояние от нея до Земята е толкова голямо, че в това пространство могат да се вместят три слънчеви системи. Това значи ти да слугуваш на двама господари. Щом казвате как е възможно това, то значи, че вие не разбирате онзи основен принцип, който е вложен вътре. Това показва, че вие не разбирате ония основни принципи, които са вложени в двата принципа. Ако слугувате едновременно на двама господари, вие все ще поизлъжете или единия, или другия.

Такива ваши господари на земята, това са вашите слуги. Ако ти можеш да излъжеш господаря си, той не е господар, той е слуга, той е по-долу от тебе. Господарят е всякога по-учен от слугата си. По това се отличава той от него. Слугата никога не може да излъже господаря си. Ако може да го излъже само един път, той не е вече господар, той е слуга. Тогава господарят става слуга, а слугата господар. Нито един слуга не може да бъде по-силен от господаря си. Ако слугата е по-силен от господаря си, този господар става вече слуга, а слугата става господар. И господарят не може да излъже слугата си. Ако той излъже слугата си, той вече не е господар, той става слуга. Някой хилав човек минава за господар, това не е никакъв господар. Оставете тия ваши господари.

Вие имате една отлична идея. Когато разсъждавате за живота, вие сте били деца. Хубаво е детството и детството се отличава с една хубава черта – децата вярват на всичко. Но децата вярват в близкото бъдеще. Майката не може да каже на детето си: „Чакай, мама, след десет години ще стане това.“ То вярва, но иска в най-скоро време да види, че това, в което вярва, се е сбъднало. Ако майката каже на детето си да почака малко, то ще повярва, но в продължение на един час ще я пита най-малко сто пъти кога ще се сбъдне обещаното. Каквото кажете на детето, то все вярва. Хубава е тази черта у детето.

Аз бих желал да бъдете такива деца. Щом детето изгуби вярата си, то престава вече да бъде дете, то става рационалист. Не зная защо така са кръстили човека, когато изгуби вярата си, но така е. Щом човек изгуби вярата си, той става вече рационалист. Това е много гениална работа. То е смешно. Когато един човек изгуби богатството си или вярата си, тогава казват, че той е станал рационалист, т.е. този човек разполага с разумното в света. В какво седи рационализмът? Рационализмът е наука за всички нещастия в света. Тъй щото всички съвременни хора са рационалисти, вследствие на което страдат. И всички ваши страдания произлизат все от този рационализъм. Казвате – той е глупаво дете. Съгласен съм с вас, че той е глупаво дете, защото е суеверен. Някой изгубил имането си, той бил рационалист. Някой ходил някъде, прекатурил се, счупил си крака, и той бил рационалист. Питам, този рационалист, който няма вяра, защо нямаше поне разбиране на тайните на природата, да знае защо става това нещо.

Та всички онези хора, които създават войните, те не са хора на вярата, те са все рационалисти. Кой днес не е рационалист. Я влезте в съдружията в каквото и да е общество, навсякъде ще срещнете рационализъм. Като вземете първия слуга Амон Ра, значи слънчевата светлина, питам, кой е онзи човек, който, като ходи в светлината, може да се препъне? Вечерно време, разбирам, човек може да се препъне, но денем да ходиш в светлина и да паднеш, и да си счупиш крака? Аз вадя едно от двете заключения. Или че си много слаб човек, че не можеш да се държиш на краката си, или че си слаб човек, че не виждаш де ходиш. Тогава аз тълкувам какво нещо е рационализмът. Рационализмът е най-силната тояга, с която човек може да се подпира. И ако тази тояга на всяко място се счупва и скъсява, питам, каква е тази тояга, която не може да разреши въпросите?

И тъй ние се поставяме в една дилема. Искаме да знаем защо светът е в това положение, в което днес го виждаме. Светът е в сегашното си положение от нашия рационализъм. Първите рационалисти бяха Адам и Ева. Докато те не бяха яли от забраненото дърво, те бяха деца, те вярваха във всичко, но след като ядоха, те казаха: „Тази работа така не става само с вяра, ние трябва да разсъждаваме, да видим кои са дълбоките причини за нещата.“ Те ядоха и станаха рационалисти. С първия опит, който те направиха по рационализъм, те изгубиха своето място в рая и ги изпъдиха оттам. Господарят ги изпъди и им каза: „Чувам за вашето домостроителство, дайте си сметката.“ И двамата си дадоха сметката и излязоха вън. Това е една алегория, но алегорията е философия, която вие трябва да разчлените. Алегорията е един скрит план, по който, ако човек знае как да работи, много неща ще научи. Ако човек разбира законите, той би могъл много нещо да работи.

Например вие сте изучавали геометрията, но и досега още не знаете пътя, по който идат нещастията. Дали те идат по правите, по кривите или по счупените линии, или дали идат по квадратите, по правоъгълниците или по кривите фигури. Запример вие вървите по пътя и ви се случи едно нещастие – кракът ви се счупи. Вие никога не сте наблюдавали да видите коя е причината за това. Дали теренът е причината, или хората, с които сте се срещнали. Счупването на крака никога не може да стане произволно. Ако кракът ти се счупи, това се дължи на обстоятелството, че ти си срещнал хора с абсолютно противоположно електричество и магнетизъм на твоите. Следователно ти си се отбил от правата посока на твоето движение, вследствие на което ти си паднал. Има хора, електричеството на които е толкова силно, че като мине покрай тях някое животно: вол или бивол, достатъчно е само да го погледне, за да падне това животно моментално на земята. И ако в това време не дойде някоя баба и да чукне едно яйце в челото на този вол или на този бивол, той ще повика, ще повика и ще свърши. Научно това се обяснява с жизнените сили на животното.

Значи силите, които тласкат кръвта в своя път, електричеството и магнетизмът в него се разединяват. И понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира в тях. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да бъде урочасан. Онзи човек, от когото ти можеш да се урочасаш, има в себе си нещо много силно от ред поколения. Има хора, които, като вземат един камък в ръката си и го чукнат с пръста си само, и той се разчупва на парчета. Преди години в Америка имаше едно младо момиче, около 15-годишно, което се отличаваше с необикновена сила. Тя правеше следния опит. Вземаше в ръката си една дебела пръчка, която държаха десет души, и само с едно хващане в ръката си, тя завърташе така силно пръта, че десетте души не можеха да го задържат. Най-после те вземат едно менгеме и стягат дървото толкова силно, като че никаква човешка сила не би могла да го раздвижи. Обаче достатъчно е момичето да го хване с ръката си, за да стане дървото на прах. Това показва, че в човека има известен ред сили, които той даже и не подозира. Понякога природата употребява тези сили, тя си служи с тях като със склад. Тези сили представят склад от оръжия, които природата понякога употребява срещу самия човек, да се справи с него. Когато природата иска да възпита човека, тя винаги събужда в него най-големите противоречия.

Следователно големите противоречия у нас произтичат от факта, че природата събужда у нас всички онези мощни сили, за да видим какво можем да направим сега. Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че то е уроки, че то е магия, че това са празни работи. Магията, това е мъдрост, това е знание на законите – да знаеш как да съпоставяш нещата. Казват за някого – той е голям магьосник, като махне с ръката си, и всичко става. Не всеки човек може да омагьосва. Имаше един Симеон от Еленско, който много вярваше в Христа и казваше: „В името на Христа аз мога всичко да направя.“ Един ден този Симеон излиза вън от селото и вижда една голяма селска буга, черна, която мучи и рови нещо по земята. Той казва: „Какво си замучала там? Кой ти позволи това нещо?“ Той хваща бугата за рогата и почва да се бори с нея. Но бугата се обръща, хвърля се върху него и започва да го търкаля по земята. Той иска да се освободи от нея, вика: „В името на Христа ти забранявам да се бориш с мене“, но бугата не иска да знае. Едва могли да го спасят няколко души от тази голяма буга. Като го видях, питам го: „Какво каза бугата? Изглежда, че тя повече вярва в Христа. Тя ти казва нещо, но ти не я разбираш.“ Той ми казва: „Втори път не се залавям с такава буга.“ Казвам му: „Ти по-напред трябваше да се побориш с едно малко бугенце, че тогава с голямата, а ти не си се борил още с малката буга, а си тръгнал направо с голямата.“

Та и вие в света, без да сте разрешили малките въпроси, залавяте се за големите, залавяте се за голямата буга, която лесно може да ви повали на земята. Като ви повали на земята, вие се омотаете в нея и после трябва да дохождат хора отвън, да ви спасяват. В края на краищата вие излизате оттам контузени. И после казваме, че този въпрос не може да се разреши. Той е от свръхестествено произхождение. Това нищо още не значи. Когато един въпрос е от свръхестествено произхождение, той по-лесно се разрешава. Казвам, сега трябва да се спра при положението, в което днес се намирате, да ви покажа, че при вашето научно изследване във вашите резултати, до които дохождате, вие се натъквате само на болезнени, патологически състояния.

Казвам, патологически, болезнени състояния има в тялото, в чувствата, в мислите и в постъпките на човека. Постъпките на човека представят неговата воля и волята на човека може да заболее. Под воля аз разбирам мускулната система на човека. Мускулите, костите на човека са подложени на патологическо влияние. Човешката воля се проявява чрез мускулите, а мускули има и в мозъка на човека. Слънчевият възел, или стомашното сплитане, или стомашния мозък, се занимава с всичките функции на човешкото тяло. Низшите прояви на човека, състоянието му за добро и за зло, за радост и за безсилие, всичко това се дължи на стомашния мозък. С него е свързан черният дроб, който е един от големите слуги, един от асистентите на тоя мозък. Някой път, когато този асистент е болен, цялата стомашна система е в неправилно положение. Храносмилателната системата действа неправилно, вследствие на което се събират неорганически вещества. Също така стават отлагания и в кръвта на организма. Тези, които се занимават с патологията, те знаят това нещо. Такова патологическо състояние се явява и в дробовете. Дробовете са обвити в една ципица, която се нарича имунитет. Когато тази ципица заболее, явяват се разни пропуквания, вследствие на което се явяват абсцеси в дробовете и се явява болестта, която наричат туберкулоза. Значи туберкулозата е един краен процес, който много мъчно се лекува. Тя се лекува много лесно, понеже има чувствен характер.

Аз съм дошъл до убеждението, че по естествен път малко хора има, които могат да се убедят, че могат да оздравеят. Тези хора, които страдат от туберкулоза, те са изгубили вярата си, те са рационалисти. Те казват обаче: „Аз съм здрав, аз нямам никаква болест.“ Отвънка той мисли, че е здрав, отвътре обаче мисли и чувства, че е болен. Тази вътрешна вяра именно ще го занесе. Вътрешните му чувства са по-силни в случая от външната мисъл, вследствие на което става разяждане на белодробната ципица и в такъв случай, за да се излекува такъв човек, трябва да се отстрани неговият рационализъм. От опитите, които съм правил, аз съм дошъл до това заключение. Ти трябва да премахнеш този рационализъм от човека и той да дойде и външно, и вътрешно до положението, че не е болен. Той лесно може да се спаси, но понеже външно мисли едно, а вътрешно чувства друго, в него се явява едно противоречие. Между неговите мисли и чувства има едно противоречие, вследствие на което той не може да се лекува. Както и да се лекува този човек, в края на краищата той ще замине.

Досега в моите изследвания аз не съм срещнал нито един такъв човек, който да може да се избави от своите противоречия. Ако човек може да се освободи от това вътрешно противоречие в себе си, и туберкулозен да е, той моментално може да се излекува. Ако можете да свържете чувствителността на един туберкулозен човек с чувствителността на друг – от по-високо развитие, болният в скоро време ще се излекува. Ако можеш да свържеш ума на болния с ума на друг – по-високо умствено развит, болният ще се излекува. Като дойде някой болен при мене и ми каже какво е състоянието му, аз казвам: „Ти си болен.“ Той започва да ми доказва, че не е болен. Аз му казвам: „Ти на мене казваш едно, а сам мислиш друго. На кого да вярвам?“ Колкото болни са дохождали при мене, всички са ми казвали, че не са болни. Казвам: „Ти външно ми говориш едно, а вътрешно чувстваш друго. Ти мислиш много добре, рационалист си, но вътрешно не си съгласен със своята мисъл. И ако ти ме лъжеш, ти и себе си излъгваш и в края на краищата ще умреш. Аз мога да ти покажа един път, по който можеш да оздравееш, да се избавиш. Ти трябва да повярваш, че си болен. Ти трябва да изхвърлиш рационализма от себе си, и тогава ще дойде вторият процес. След като си повярвал, че си болен, след това ще дойдеш до положение да мислиш, че си здрав. Ти трябва да дойдеш до единство в твоите чувства и мисли, и тогава да се натъкнеш на разумното в природата. В природата има разумни сили, от които ти ще възприемеш толкова сила, че веднага ще възстановиш имунитета на твоя организъм.“ Въз основа на този закон ти не можеш да спасиш един човек, докато той не слезе до дъното. По-долу от дъното той не може да слезе. След това, като слезе до дъното, ти вече можеш да го убеждаваш да се качва нагоре.

Сега аз ви навеждам до този закон, който не се отнася само до туберкулозата. В живота има ред противоречия, които създават туберкулоза и в тялото, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките на хората. Всяко съмнение не е нищо друго освен туберкулоза. Съмняваш се в него, значи ти си туберкулозен. Ти разсъждаваш върху нещо, но веднага дойде съмнението. Съмнението си има своята основа. Да се съмняваш във всичко, това е едно болезнено състояние. Да се съмняваш в нещо само в себе си, разбирам, но да се съмняваш във всички свои възможности, че от тебе човек не може да стане, това вече е едно туберкулозно, едно болезнено състояние, което не може да заведе човека към добро. Не е възможно да имаш всички отрицателни качества в себе си, и да останеш здрав. В човека способностите и качествата, били те положителни или отрицателни, трябва да се балансират.

В природата съществува следният закон. Колкото си голям грешник, толкова ще бъдеш и голям праведник. Твоята правда и твоята святост ще се обуславят от твоите големи грехове. Ако си голям грешник, ти можеш да станеш и голям светия. Аз мога да ви докажа това нещо. Ако ти си най-слабият човек, ти можеш да станеш и най-силният. Обаче онзи, който не е бил най-слаб, той не може да стане най-силен. Вие можете да вярвате или да не вярвате, но от опитите, които съм направил, аз съм дошъл до заключението, че само слабите неща могат да станат силни и само силните неща могат да станат слаби. Следователно човек става слаб по единствената причина, че е пропуснал закона.

Запример някой е малко свадлив човек, иска да спечели повече пари, вследствие на което не яде, колкото организмът му изисква, и става слаб. Ако ти отделяш, т.е. съкращаваш две трети от дажбата, която твоят организъм изисква, ти непременно ще отслабнеш. Като не ядеш, ти казваш, че не си разположен. Не, вземи си точно толкова дажба, колкото организмът ти изисква. Ти нямаш право да изменяш законите на природата. Ти ще ядеш толкова, колкото ти е определено. При това природата е точно определила за всеки организъм колко храна трябва да вземе. Всички съвременни хора изобщо са разположени за нарушение програмата на природата. Учените хора ще изнесат ред теории и нито една от теориите на учените, на капацитетите не се е противопоставяла на природата, всички са съгласни с нея. Който не разбира науката в нейния положителен смисъл, казва: „Тази наука!“ Не, съществува една наука, която на теория и на опит дава едни и същи резултати. Вие можете да правите опити и ще се уверите в това.

Един наш приятел, доктор, ми разправяше една от своите опитности. Идва един ден при него един болен – доста сериозно заболял от испанската, да се лекува. „Като се доближих до него, казва докторът, усетих, като че ли една голяма тъмнина излезе от него и влезе в мене. До вечерта и аз заболях от същата болест и мене ме хвана същата инфлуенца. Извиках един лекар и той констатира туберкулозен процес. До вечерта и аз станах рационалист, мислех, че мога да разреша всички въпроси. Температурата ми се повдигна на 39–40 градуса. Взех да мисля, че всички въпроси могат да се разрешат научно. Помислих си да се помоля, но веднага си казах – не, тази работа с молитва не става. Намерих се натясно. Дойде друг лекар, намери, че работата е опасна. Казвам си тогава на себе си: „Господи, загазих, вече не зная какво да правя? Мислех да направя нещо за света! Толкова години учих, но нищо не направих, нищо не съм свършил. Идвам вече в другия свят и него не зная какъв е, какво ще правя там. Тук не можах нищо да свърша, а какво ще правя там – не зная.“ По едно време заспах и нещо в съня ми казва: „Ще вземеш една ябълка, ще я обелиш и ще дъвчеш коричките дълго време, след което триците от тях ще изплюеш навън.“ Веднага ставам, не питам защо и за какво, но вземам една ябълка, обелвам я и започвам дълго време да дъвча коричките и след това ги изплюх навън. По едно време усещам, като че нещо пъпли по тялото ми и веднага усетих едно освежаване, едно ободряване. Дойде ми една светлинка отгоре. Не се мина много време и температурата ми почна да спада. После ме унесе един дълбок сън, и пак нещо ми каза: „Ще смесиш синя тинтява и цветовете на пелина и тия на подбела, ще ги свариш и ще пиеш по една кафяна чашка на ден.“ Ставам веднага, вземам синя тинтява, пелин и подбел, смесвам ги, сварявам ги и изпих една чаша. Така правих в продължение на четири–пет дни, след което дохожда лекар и намира едно голямо подобрение, намира, че процесът е преустановен. След това вече съм на крака, усещам се малко слаб, но все таки ликвидирах със стария рационализъм. Видях, че с този рационализъм наникъде не се отива. С него ще ми одерат кожата на общо основание.“

Сега какво ще кажете за психоанализата на Фройд? Думата анализ е отлична дума. Да анализираш нещо, значи да направиш такова действие с него, че да му намериш съставните части, да получиш от него нови части, ще го пречистиш. В природата анализата съществува като процес на анализиране, на пречистване на процесите. Анализата е рафиниране. Когато елементите се съединяват, между тях става едно пречистване. Всеки от вас трябва да прави анализа в себе си. Той трябва да бъде отличен химик, да знае как да съединява и да анализира елементите и съединенията. Той трябва да знае кое чувство с кое да съединява. После той трябва да разбира качествата и центровете, които са вложени в лявото му полушарие, както и тия в дясното полушарие. В лявото полушарие са вложени положителните сили на човека, а в дясното са вложени отрицателните сили. Така е в мозъка. Обаче в тялото от врата надолу в едната половина функционират положителните сили, а в другата половина функционират отрицателните сили. Следователно, като се знае това нещо, всеки болен или който и да е може лесно да се лекува. Сега аз не искам да ви разкривам тайните на природата, понеже това не е за рационалистите. Аз ги наричам рационалисти. Впрочем аз не съм и за сляпото вярване.

Под думата топло чувство аз разбирам един завършен процес от по-високо съзнание, от по-висок разум, който работи над човека. Когато едно същество седи по-високо от вас със своя разум, със своя живот, винаги неговите трептения са по-силни от вашите. Това същество може да ви помогне – като един банкер, който разполага с 10–15–20 милиона лева, може да помогне на един беден човек, който има десетина хиляди лева борч. Това е в негова власт. Така и всяка майка, която познава законите, тя е силна и затова смъртта не е в сила да отнеме детето и от нейните обятия. Сега много майки ще кажат: „Ами нашите деца като ги е взела смъртта?“ Тогава трябва да разсъждавате другояче. Ти си един овчар, имаш сто овце, но дойде един вълк, отнесе една от овцете. Като виждаш това нещо, сега вече трябва да бъдеш внимателен, да се учиш да не би този вълк да дойде пак и да отнесе втора някоя овца. Ти сега вече ще знаеш отде дошъл този вълк и ще туриш на това място кучетата да пазят, да не загине друга овца. Някой казва: „Отиде една овца.“ Казвам, ти остави сега тази изядената овца, занимавай се с останалите 99 – изядената овца ще дойде заедно с вълка.

Сега това са недоказани твърдения. Всяка загуба, която повидимому става в човешкото тяло, всъщност не е никаква загуба. В природата загуба няма. Всичко в природата е така наредено, че навсякъде има само разумност. Има неща неразумни, но само за нас, а в природата всичко е разумно и всички тия противоречия, които сега съществуват, след хиляди години ще се разгадаят и ще се разбере дълбокият смисъл, който те съдържат в себе си. Всички наши сегашни страдания, съмнения, безпокойствия един ден ще се разкрият в своя дълбок смисъл и ще се разберат. Един ден вие ще израстете и всичко, което днес не разбирате, ще го разберете. Казвате: „Ще живеем ли и други път?“ Ще живеете, но не в тази си форма, която сега имате. Едно време, когато имахте рога и опашка, пак питахте: „Ще живеем ли?“ Ще живеете, но не в тази си форма. Без рога и опашка. Сега вие сте без рога и опашка, и пак питате: „Ще живеем ли?“ Ще живеете. „Как? Като сега ли?“ Не, като ангели ще живеете. „Как е възможно това?“ Възможно е. Ще хвърлите тази форма, както едно време сте били с рога и опашка, а днес сте ги хвърлили. Въпросът не е до външната форма, но до съзнанието. Вие не се смущавайте от външния вид. Един може да носи отвън кожена дреха, но вътре той не е опасен. Той не е мечка, не може да те уплаши. Ти можеш външно да носиш дреха на мечка, но ти не си мечка, външно само имаш такъв вид. Той е едно разумно същество, външно само е облечен с меча кожа.

Сега ще ви приведа един разказ за новата година. През тази година човек трябва да има много, за да дава много. За онзи, който има малко и малко дава, годината ще му донесе страдания; за онзи, който много има и много дава, годината ще бъде много добра. Един човек дълго време се е молил да знае всичко в света, за да се предпазва от злото. Най-после у него се събужда чувство да предвижда и да предчувства нещата. Един ден, като вървял в планината, чул един глас от един камък да му казва: „Стой настрана, защото скоро ще падна, ще се търкуля и мога да те убия.“ Той се махнал и камъкът паднал. Отива на друго място, но пак чува гласа на камъка: „Чакай първо аз да мина, че после ти ще минеш.“ И той се спрял да чака. По това време минава един човек и го пита: „Какво си се спрял тука?“ „Чакам камъкът да мине, че после аз.“ „Какъв си будала! Я си върви по пътя!“ „Не, аз ще чакам.“ „Ти чакай, аз ще си мина.“ Едва направил няколко крачки, камъкът паднал и го смазал. После той минава до един мост и мостът му казва: „Не минавай по мене, аз съм чорудясал, почакай малко!“ Той се спрял да чака. В това време го вижда един и му казва: „Какво си се спрял да чакаш?“ „Мостът ми каза да не минавам, защото е изгнил.“ „Глупав човек си ти!“ Той минава, но мостът пада и той отива във водата. После дохожда до реката, но тя му казва: „Не минавай през мене, защото съм дълбока!“ Той се спрял да чака. Минава един и го пита: „Какво чакаш?“ „Седя, не искам да мина през реката, защото е дълбока, ще се удавя.“ „Глупав си ти!“ Той минава и се удавя. Ще кажете, че това е съвпадение. Казвам, какво съвпадение е това, когато, за колкото случаи е предупределено, във всички случаи все става. Разбирам един път да стане, а десет пъти да не стане, но когато десет пъти става на десет пъти, това вече не е съвпадение. В това няма никакво изключение.

Един познат ми разправяше една опитност на бойното поле. Нещо му казало: „Махни се от това място!“ Той запитал: „Защо трябва да се махна?“ Докато питал защо да се махне, нещо го жегнало. Тогава той се махнал. „Ако не бях питал, нямаше да ме жегне.“ Във времето на обсадата на Одрин един познат ми разправяше следната своя опитност. Той бил поставен на едно много опасно място. „По едно време при мене идва един стар човек и ми казва: „Да се махнеш от това място ти и всичките войници.“ Аз без всякаква команда изпълних това нещо. Не се минават и десет минути и изведнъж цялата неприятелска войска се съсредоточава тъкмо към това място, дето бях аз с войниците.“ Той казваше: „Аз се махнах от първата позиция, като се поддадох на съвета на този стар човек, като не помислих какво ще ми кажат после началствата. Сега някой ще каже, че това е халюцинация. Каквото и да казват, аз разбрах, че съм на прав път.“

Има халюцинации в света, но по какво се отличават те? Халюцинациите се отличават по това, че не са реални неща. Запример ти храниш някой човек, като му обещаваш това-онова, но нищо не му даваш. Ти го храниш само с халюцинации. И какво става най-после? Този човек от ден на ден отслабва и като го туриш на теглилките, виждаш, че теглото му се е намалило. Обаче, ако не храниш човека с халюцинации, той от ден на ден все придобива нещо. Когато една усмивка е творческа, когато тя е свежа, винаги придава на лицето на човека една свежест, една усмивка. Погледът на този човек е мек, насочен нагоре, а не към земята. Хубаво нещо има в човека и в неговото лице, когато мисълта му е права и нормална. Изгуби ли човек нормалното си положение, той изпада в едно патологическо състояние. И това, за да се смени патологическото състояние на човека, трябва да се намери един нормален, добре поставен човек, с когото той да се смени. Как е възможно това? Много лесно може да стане.

Ако някой човек е болен на легло, ето какво бих го посъветвал. Нека той си вземе бастунчето и нека излезе навън. Полека-лека, куц-куц да върви и да търси хора, не стари хора, но млади – по на 25–30 години, и на всички да се усмихне и да ги погледне право в лицето. Тия весели, здрави хора с разположено сърце, като го видят да им се усмихне, и те ще му отговорят. Като прави това в продължение на десетина дни, той ще се почувства по-добре – оздравял. Защо? Между тяхното здравословно състояние и неговото болно състояние е станала една правилна обмяна. Не е въпрос този болен да отиде в някоя болница или в някоя клиника и по цял ден да се разправя само за болестта си. Той все това ще им разправя: „Малко съм позакъсал, но утре ще бъда по-добре.“ Не, болният да търси здрави хора, с които да се разговори. Здравият човек трябва да отговаря на болния, както момъкът отговаря на момата, която е възлюбил. Когато той види един болен, той трябва да трепне, като че ли вижда своята възлюблена. Болният тогава е готов да изпълни всичко, каквото здравият му каже. Някой път здравият ще те срещне и ще те пита: „Как си?“ „Добре съм.“ „Да, скоро ще оздравееш!“ И наистина болният скоро ще се поправи. Сега хората умират. Защо умират? Те легнат на леглото си и започнат да мислят: „Хората са жестоки, не влизат в положението ми и т.н.“ Ти мислиш така, защото имаш предвид някой богат човек, търговец или някой банкер, или някой адвокат.

Казвам, щом заболееш, не мисли нито за богатите хора, нито за търговците, нито за владиците, нито за професорите, но мисли само за здравите хора – тези хора са специалисти, те са чиновници хора, няма защо да ги безпокоиш. Мисли само за здравите хора, които са свободни и които Бог е изпратил в света само да лекуват болните. Здравият човек няма да ти каже: „Чакай, бързам по работа!“ Той непременно ще отдели и няколко минути за тебе, ще се разговори, ще ти даде нещо от себе си. Не мислете, че природата е едно учреждение на хора, които търсят служба. Не, природата е учреждение на свободни хора, на синове и дъщери, които работят само по един и половина часа на ден, а останалото време почиват. В Америка се е създала една партия от хора на възраст от 20–40 години, които, като работят по два часа и половина на ден, да оправят света. Може. Аз пък съм представил друга програма. Моята програма предвижда три часа работа на ден, и то така. Един час сутрин, един час към обед и един час следобед, а останалото време ще се разпредели за някаква умствена и духовна работа, както и за развлечение. Необходими са и развлечения за човек – разходки, екскурзии, да си направи една баня, да си поиграе и т.н. Ако не правите така, значи вие криво разбирате живота. Съвременните хора казват: „Тежък е животът.“ Животът, който са наредили лошите хора, е много тежък, но животът, който природата е наредила, е много добър. Той е едно развлечение. Като влезеш в този живот, природата ще те пита: „Каква робата можеш да вършиш? Ще копаеш ли, ще пееш ли, ще свириш ли, ще правиш къщи ли и т.н.?“ Тук има програма, според която всеки трябва да работи. Когато имаш една къща, ще създадеш един закон. Законът е поставянето на прозорците в тази къща, за да не влизат хората оттам, а светлината да влиза.

Казвам, в този естествен процес, който съществува в природата и в който вие трябва да вярвате, съществува един абсолютно разумен процес, една разумна среда, една материя, която има в себе си имунитет. На друг закон се подчинява тя. Тя не функционира в природата. Тя не принадлежи на никакви химически разлагания, тя не се разлага. Сама по себе си тя е организирана. Тя организира, без нея да организират, тя разполага, без нея да разполагат. Още от древността всички учени хора са търсили именно тази материя, първична материя, и като я намерят, чрез нея се добива вечният живот. Значи от тази материя зависи дълголетието на човека. Във Франция са направили опит и са доказали, че човек може да се обнови на всеки седем години. Този французин, който правил своите изследвания, казал за себе си, че ще живее до края на този век. Той имал една машинописка – 20-годишна, и казал, че тя ще умре по-рано от него. Той могъл да подмладява не само хората, но и растенията. Той казва, че научил това изкуство от тибетските лами, които са знаели това изкуство и са му го показали. Той си прави своите опити в Париж. Мнозина са му казвали: „Няма ли да ощастливиш човечеството с това откритие!“ Той казвал, че нищо не може да му каже. Той казал, че човечеството при сегашното разбиране, при сегашния рационализъм не може да се ощастливи. Казват му: „Докажи това!“ „Как ще го докажа? Има неща, които не могат да се доказват.“

Преди години идва при мене една възрастна сестра и ми показва ръката си, на която се явил един абсцес, вследствие на което цялата и ръка се подула, гноясала. Тя ми казва: „Какво да правя сега? Ти не препоръчваш хирургически операции. Аз приложих всички методи, които ти ми даде, но не може да ми мине ръката. Вече взех да се съмнявам.“ Казвам и тогава: „Иди да намериш един от най-хубавите хлябове и да туриш от него малко върху ръката на болното място.“ Като излиза от дома, тя закривява покрай една улица, но не забелязва, че пред нея има един трап, пада в трапа и силно удря болната ръка. Веднага отива при един хирург. Той отваря ръката и преглежда раната. Той я пита: „Кой ти направи този разрез?“ „Кой ще ми го направи? Паднах в един трап.“ И най-вещият хирург не би ти направил такъв разрез. Тогава той изстисква раната и я превързва и я праща да си отиде у дома си. Сега вие ще кажете, че това е случайност, съвпадение. Не, това са разумни процеси в природата. Такива разрези прави природата. Не е важно дали те ще станат с нож, или без нож, обаче, когато нещата стават в определено време и имат резултат, те са разумни процеси. Вие може да приказвате дали това е станало от падането, или от друго нещо – не е важно това.

Друг случай. Във Варненско някъде се случило, че жената на един турчин пострадала от изкривяване на челюстите и. Викали един, втори, трети лекар, дано поправят челюстта и, но никой не могъл да и помогне. Чуди се турчинът какво да прави с кадъната си. Като се връщал от лекаря, дето водил кадъната, случило се, че кобилата се разиграла по пътя и хвърлила кадъната от коня. Турчинът си казал: „Това само оставаше!“ Обаче така паднала кадъната, че от това падане челюстта се наместила. Кобилата казала: „Щом лекарите не се наемат да я излекуват, аз мога да я излекувам.“

Трети пример. Във Варненско, село Гюшемлии, сега наречено Ботево, имало един от варненските чикакчии, прочут в цялата околия. В това време на варненския валия на жена му се изкълчил кракът. Той вика прочутия чикакчия, иска да намести крака и, но без да я пипне. Чуди се чикакчията какво да прави и си казва: „Какво ми дойде до главата – да намествам крака на кадъната, без да я бутна.“ Най-после, след като се помолил на Бога, дошла му една мисъл. Обръща се тогава към валията и го пита: „Имате ли един ат, хубав арабски кон?“ „Имаме.“ „Тогаз дръжте го три дена гладен и жаден.“ „Защо?“ „Като минат тези три дена, турете кадъната на коня, като я вържете добре. След това започнете да му давате малко вода. Като започне да пие вода, той ще се разскача, а в това скачане ще се намести кракът и.“ И така станало, кракът и се изтеглил, а с това заедно се и наместил. Това значи разумното. Тогава валията го запитал: „Как научи това изкуство?“ „От Бога ми е дадено.“ „Не, ще кажеш как научи това изкуство, отде го владееш?“ Най-после той казал: „Донесете ми една стомна, аз ще ви покажа как научих това изкуство.“ Те му донесли една стомна. „Турнете я сега в един чувал. Ударете я на земята.“ Те ударили стомната в земята и тя се натрошила на множество парченца. След това той взема стомната, както е в чувала, и отвън с напипване могъл така да сглоби частите, че от тях образувал цялата стомна, както е била в първото положение, когато е била здрава. „Както виждате, това съм правил много пъти, докато най-после научих да разпознавам счупените кости, да ги чувствам и да поставям всяка от тях на своето място. По същия начин, като пипна един счупен крак, зная коя част отде е и я поставям на мястото и.“

Разумното подразбира опита. Та ако и ние по този начин не правим опити, а чакаме само да дойде Господ, и тогава да се вдъхновим, ние нищо не можем да направим. Разумно ще учиш. Разумно ще работиш. Три дена ще стоиш гладен, но ще начупиш стомната и ще съединиш парченцата и да образуват здрава стомна. Лесно е да извадиш здравата стомна от чувала, но да наместиш парченцата на счупената стомна, за това се изисква изкуство.

„На двама господари.“ Това значи – ти не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на един разумен и на един неразумен. За предпочитание е да слугуваш на умния господар. Дето има двама господари, единият от тях е непременно глупав. Единият е същинският господар, а другият е отражението на този господар. Хората страдат по единствената причина, че имат в себе си един глупав господар. Често хората мислят, че могат лесно да се повдигнат. Казвате: „Знаеш ли какво аз мога да направя?“ Това показва, че ти си един глупав господар, който мислиш, че много нещо можеш да направиш. Има един, който може всичко да направи, но това не си ти. Какво ще ме убеждаваш. Утре ще те хване една треска или една болест, какъв господар си тогава? Истинският господар не боледува, той не знае какво нещо е безсилие, той не се обезсърчава, той притежава всичките знания. Следователно, ако ти си господар, ти ще научиш другите на много неща. При глупавия господар ти нищо не можеш да научиш.

Казвам, новата година, която иде сега, носи големи съкровища за онези, които слугуват на умния господар, а на онези, които слугуват на глупавия господар, тя носи много страдания и нещастия. Те ще плащат много дългове, ще претърпят много операции, по много клиники ще ходят. Всичко това ще дойде не защото природата го желае, но ние сами сме си създали тия нещастия. Много пъти хората си създават страдания като онзи американец, който се спуснал от Ниагарския водопад с бъчва. Той имал силно желание да се прочуе по някакъв начин и затова решил да направи опит да се спусне от водопада. За тази цел той вземал една голяма бъчва, дал я добре да се осмоли вътре, да не влиза в нея вода и сам влязъл в бъчвата, за да го спуснат с нея във водопада. Като го извадили от бъчвата, едва го спасили. След това го запитали: „Какво беше състоянието ти в бъчвата?“ „Оставете се, втори път – и целия свят да ми дават – не влизам в бъчва, с която да преминавам Ниагарския водопад. Сега разбрах смисъла на живота. Втори път не се спущам от водопада.“

Някой казва: „Искам да опитам живота.“ Как ще го опиташ? Като онзи американец, който се опита да се спусне от водопада ли? Ако речеш да го опиташ като този американец, тогава ти само един път трябва да го опиташ. Повече няма нужда. Ако искаш всеки ден да се спущаш от този водопад, това показва, че ти още не си опитал и разбрал живота. Но ако, като се спуснеш веднъж от Ниагарския водопад, и втори път не желаеш да се спущаш, това показва, че ти си опитал живота и си го разбрал. Който иска да научи нещо, нека поне веднъж се спусне от водопада, за да разбере разумните процеси, които ръководят живота. Хората още не са научили законите.

Ние не сме странници на земята и не сме пратени да страдаме и да се жертваме. Това – жертвите, страданията и мъчнотиите, са вметнати неща, те не представят цел в живота. И тези неща имат някаква икономия в природата, но целта на живота за човека е знанието и щастието, което той ще придобие. Човек трябва да бъде щастлив, той не може да стане учен, докато не стане щастлив. Само щастливият човек може да стане учен. Не е наука това, което се придобива със страдание и с грешене. В греха няма никакво знание, нито пък се добива знание с греха. Знание има само в добродетелите, знание има само в любовта, в мъдростта и в истината. Като се облечеш в тях, ще придобиеш знание. Да изучаваш онази мелодия в природата, във Вселената, да изучаваш реда и порядъка в цялата Вселена, както небето и земята, това разбирам, но да изучаваш как умират хората, в това няма никакво знание. Да изучаваш как се раждат хората, как се развива първичната клетка, как минава през всички форми, докато дойде до положението на човека, разбирам, но да изучаваш как умират хората, това не разбирам. Смъртта в окултната наука е наречена малките мистерии, а животът представя големите мистерии. Добре е човек да мине през малките мистерии, но след като мине през тази наука, той трябва да мине през големите мистерии, които сега кръщават с името антропологическа биология, антропология на човека. Когато хората кръщават нещата с научни термини, ние трябва да благодарим за това, защото всяко нещо се нуждае от име. Когато едно дете се роди, то непременно трябва да се кръсти. Ние трябва да благодарим за разумното, което хората са създали. Иначе не ще можем да се разговаряме.

Двамата господари... Лошият е този, който ни води в лошия път. Добрият господар е божественото в човека, висшето съзнание, което и ден, и нощ му нашепва добри мисли, чувства и постъпки. Като нашепва постоянно на човека, той все ще чуе нещо, но и да чуе – не различава – там е лошото. Понякога едва отдалеч чува човек един глас, но си казва: „Възможно е, но може и да се лъжа.“ Като се вслушва в гласа на божественото и изпълнява каквото му казва, той има вече условие да развие ума си. Щом умът в човека се развие, ще дойде и любовта в него да царува. Досега, колкото съм изучавал, не съм срещнал нито един велик човек, който, като е имал любов към Бога, да е страдал от немотия или да е имал страдания. На мнозина, които са изгубили любовта си към Бога, съм разправял. Няма нито един човек в света, който, като е носил в себе си любовта към Бога, да е умрял. Под смърт аз разбирам, когато човек умира и е недоволен, че умира. Някой, като умира, умира с радост, а някой, като умира, вика: „Помагайте.“ Този човек няма любов в себе си. Този човек мяза на богатия, в дома на който живял Лазар. Той умира, но отива в мястото на мъчението. Това вече не е живот, то е изтезание. Можете ли да кажете, че когато някой е инвалид, сляп и глух, че това е живот.

Думата ми е, когато в човека функционират всичките пет чувства, всичките му способности и чувства и най-после, когато в него функционира и тялото му във всичката си пълнота, може да използва всички блага, които Бог му е дал, това аз наричам живот. Да лягаш и да ставаш с радост, това аз наричам живот. Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране. Има три начина, по които може да се чете Библията. Първият начин, човек я чете като обикновена книга, без да се вдълбочава в нея. Вторият начин, човек я чете с вдълбочаване, с мисъл, вследствие на което всички образи в нея му се представят като живи. Те са живи лица за него. И най-после третият начин е, когато човек чете книгата и прилага всичко, което има своята практическа страна. Когато четете за Христа например, вие можете да се свържете с него, с този велик човек и да се разговаряте, като че това е станало не преди две хиляди години, но като че става в тази епоха. Казвате: „Как може да бъде това?“ Да, това е възможно, защото Христос и днес живее, и днес е с две хиляди години по-стар, отколкото е бил преди. Той умря на 33 години, следователно сега е на възраст 2033 години. Обаче ние държим на идеята, че когато човек замине за онзи свят, той не остарява.

Старостта е свойствена само на хората, които живеят на земята. Тя произтича по единствената причина, че няма правилен процес, правилна обмяна между частиците на материята, вследствие на което равновесието се изгубва. Старостта е изгубване на материалните сили в човека. Ако в този процес може да се внесе едно освежаване, едно обновяване на силите, и човек веднага ще се подмлади, ще се освежи. Лесна работа е това подмладяване. Достатъчно е да вземеш подбел, и ти ще се подмладиш. Но кога човек трябва да вземе подбел? Вие трябва да го знаете през кой ден на годината да го вземете – дали, когато цъфти, или през кое време изобщо. Вие трябва да го вземете, когато в него се балансират положителните и отрицателните сили в живота му. Човек трябва да попадне в този момент, когато подбелът е в състояние на самоудоволствие и е готов да дава, да помага. Това е и с всички останали растения. Тогава човек трябва да излезе рано или при изгрева на слънцето, когато на небето няма нито един облак. Има ли най-малкия облак, лекарството се разваля. Ако попаднат тези състояния, тези моменти, тогава ти ще си откъснеш един цвят и ще го затвориш в едно шишенце. Ако знаете това изкуство, кога да откъснете този цвят, вие ще изпитате един голям трепет, когато се приближите към подбела, защото той ще ви подмлади. Знаете ли каква радост ще изпитате тогава, когато се приближавате към цвета на подбела. Вие ще станете рано сутрин, ще излезете вън и тъкмо слънцето предстои да изгрява, ще откъснете един цвят и ще го турите в шишенцето си. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Лесно се говори, но мъчно става.“ Съгласен съм и аз, че мъчно става. Много мъчно е човек да попадне на това съчетание, на този ден. Денят не трябва да бъде мъглив като днешния. Все ще дойде ден, когато ще се достигне до това знание. Обаче това знание се постига само по пътя на любовта. Любовта трябва да влезе в човешкия живот. Подразбирам възвишената любов. Ние не отричаме любовта и всичките и прояви. Тя извършва своята служба. Дето и да се намира, тя винаги изпълнява известна служба. Възвишената, божествената любов, тя има за цел да възвърне младенческото състояние на цялото човечество. Казва се в Писанието, че Бог в последния ден ще възкреси всичко.

Като се говори за възкресението, има разни теории по него. Каквито и теории да има, аз не искам да ви ги изнеса. Има една абсолютна теория, която е мъчна за разбиране. Има една теория, според която в деня на възкресението гробовете ще се разпукнат и оттам ще излязат всички заминали души. Това е иносказателно. Това са истини обаче. Тия души са обгърнати в една материя, която чака момента, да се преобрази. Те са в положението, в което се намира пилето в черупката на яйцето, и те очакват да дойдат благоприятните условия за тях, да ги турят под една квачка и те да се излюпят. Тогава всички ще излязат от гроба. Казано е в Писанието – вие сте гробища варосани. Щом дойде възкресението, то ще донесе нещо ново, божествено, което може да подмлади човека. Това е наука, която хората са проверили. Възкръсвайки, той ще се подмлади едновременно с това. Но докато дойде това състояние, човек ще изпитва страх, ужас, ще иска да се махне, да излезе от този гроб.

Казвате: „Като идем в онзи свят, ще имаме ли познати?“ Онзи свят и този свят съставляват един реален свят. Казано е в Писанието. Когато някой от Земята се обърне към Бога и придобие това знание, на небето между ангелите, светиите и праведните настава голяма радост. Следователно, когато у нас проникне една хубава мисъл за любовта и пожелаете и вие да любите всички, това е състоянието на възкресение, което ще ви подмлади. Тогава във всички съвършени души, които ви любят, се събужда желание да ви помагат. Те имат интерес от вас, искат да ви подмладят. Това се нарича съвършен човек. И ако човечеството дойде до това положение, всички хора тогава ще съзнават защо са дошли на Земята. Те са дошли да служат на Бога.

Сега, като говоря за Бога, аз разбирам Бога като едно възвишено начало, не само външно от нас, нито само вътрешно, но и външно, и вътрешно начало, с което всички ние сме едно. Идеалът у нас е това висше съзнание, което казва, че у хората има нещо божествено. И когато някой човек ви обича, той не е човекът, но той е Бог в него, който ви обича. Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но той е Бог в неговата форма, който ти се усмихва отвън. Той се усмихне малко, и пак си замине. Срещнеш друг човек, пак ти направи добро, и пак си замине. И всички те питат: „Познаваш ли ме?“ Никой от вас не си е задавал въпрос, какво да отговорите, когато Господ те пита: „Познаваш ли ме?“ Вие казвате: „Не зная.“ Когато Христос запита апостол Павел: „Познаваш ли ме“, той каза: „Кой си ти, Господи?“ Христос му каза: „Аз съм този, който бях в Исуса, който беше в Христа.“ И след това апостол Павел каза: „Всичко считам за измет, да позная Христа, да позная онзи, който беше в Исуса, който беше в Христа!“ Оттам насетне апостол Павел имаше сила. Апостол Павел изигра своята роля и много добре я изигра.

Сега вие как ще изиграете вашата роля? Аз нищо не казвам, но питам. Как вие ще завършите вашата роля? Ако останете само като Савла, нищо няма да придобиете, но ако станете Павел, тогава ще придобиете сила. Ако Павел не беше паднал от коня си и не беше питал: „Кой си ти Господи“, никой не би знаел досега името му, но като падна от коня, всички го знаят, и тогава той стана апостол Павел. Днес апостол Павел е един от най-силните апостоли и неговите послания всеки ги чете. И всички онези хора, които имат съзнание като на апостола Павла, името им ще бъде записано не само в сегашната история, но в историята на вечността, или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят. Името му ще бъде записано в историята на съвършените души, дето няма никакво забравяне.

Вчера четох за един художник, който ходил из планините и някъде срещнал една княгиня индуска, която започнал да рисува. Тя, като го гледала, мислила си: „Щастлив човек е този, че знае да рисува.“ Вие казвате: „Щастлив човек е той, че може да рисува една такава красива княгиня.“ Казвам, ако ти считаш, че един художник, който има условия да ходи из Хималаите и да рисува една красива княгиня, е щастлив, питам, дали твоето щастие не е по-голямо, щом ти имаш условие за безсмъртието.

Твоето щастие не е ли по-голямо, ако имаш възможност да срещнеш всички възвишени и съвършени същества? Кое е по-добре в живота: да рисуваш живата княгиня или да рисуваш умрялата княгиня? Какво ще бъде, ако аз отида пред гроба на умрялата княгиня и кажа: „Стани, стани, стани!“ И представете си, че след това тази княгиня излезе от гроба. Кой от двамата художници е по-щастлив? Хубаво е, когато художникът рисува със своята четка всички хора. И това е отлично, но аз отивам пред гроба на умрялата княгиня и казвам: „Стани, стани, стани!“ Изказвам формулата без никакво съмнение, и тя излиза от гроба. Казвам тихо в себе си: Стани, стани, стани! Събуди се, събуди се, събуди се! Облечи се във вярата; облечи се в надеждата; облечи се в любовта! Стани, защото Господ ще те прати в света!

12 часа без 15 минути

„Благословен Господ, Бог наш“

„Отче наш“

Учителят даде да му се целува ръка. Всички го поздравиха.

Петнадесета неделна беседа

1 януари 1933 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев