Сеятелят

(Матей 13) Размишление

„В същия ден излезе Исус из къщата и седеше край морето.“ (– 1-ви стих.) Какво знание може да се придобие от излизането на човека от къщи? Кой от вас не е излизал от къщи? „И седеше край морето.“ – Кой от вас не е седял край морето? „И събраха се до него народ много.“ (– 2-ри стих.) – Че и около вас се събира много народ. Това са все загадки. Къщата представлява физическия свят, от който трябва да излезеш, т.е. да се освободиш от неговите влияния и ограничения. После отиваш при морето, друг един свят – на желанията. Там започваш да пресяваш желанията си. „И събраха се до Него народ много.“ Народът представлява твоите мисли и желания, които се събират около тебе. Това е тълкуване. Когато човек попадне в тълкуване на истината, тя всякога хвърля светлина. Значи това, което хвърля известна светлина в живота, е истина. Това, което не хвърля светлина, не е истина. Ето защо, когато човек се намира в тъмнина, трябва да носи светлина със себе си. Когато дойде Божествената светлина, въпросът е уреден. „Така щото, влезе, та седна в ладията, а всичкият народ стоеше на брега. И говори им много с притчи.“ (– 2-ри, 3-ти стих.) И досега още вие не сте разгадали притчите на вашия живот. „И седеше край морето.“ Всеки ден и вие минавате и заминавате край морето. Всеки ден имате едно добро, приятно разположение на духа си, което после изгубвате. Защо става това, не знаете. Всеки ден забогатявате и осиромашавате и не знаете защо забогатявате и защо осиромашавате. Всеки ден светлината иде при вас и ви напуща. Защо става така, не знаете. Това са все загадки.

Казвам: Има нещо, което вие не съзнавате. – Кое е то? – Че някога сами загасвате свещта си и оставате на тъмно. Вечер, когато си свършите работата, вие сами си загасвате свещта. Това е в реда на нещото. После ви дойде на ума да запалите свещта и я запалвате. После пак я загасвате. Някога ви дойде мисълта, да гори свещта, и тя гори. Във ваш интерес е тогава да гори. По навик вие завъртвате ключа на светлината, а после търсите човек отвън, да дойде и да отвори ключа. Като ви говоря днес, ако съм евангелист, ще кажа: Вие трябва да се молите, да се обърнете към Бога, това да направите, онова да направите. Обаче хората, които слушат тази проповед, ще се обидят. Ще си кажат: „Ние знаем какво да правим, няма защо да ни се говори това“. – Защо проповедникът казва на слушателите си, че трябва да се молят, да се обърнат към Бога? Представете си, че вие сте длъжници на този, който ви казва, че трябва да платите дълговете си. Като плащате дълговете си, той забогатява. Като ви казва да се молите, проповедникът има предвид да платите дълговете си. В случая, който има да взима, е по-богат от онзи, който има да дава. И в обикновения живот майката е длъжницата, а детето – кредиторът. Детето казва: „Плащай тук!“ И майката плаща. По три–четири пъти през нощта тя става, плаща полиците си. Вие се чудите защо става това. – Така е, майката трябва да се събужда по няколко пъти през нощта да изплаща полиците си. Като ги изплати, тя е вече свободна от детето си. – „Ами като изплатим полиците си, какво ще правим?“ – Ще почивате. Тогава никой няма да ви безпокои, ще бъдете свободни от всякакви задължения. Ще кажете, че когато хората изплатят дълговете си и не знаят какво да правят, ще задлъжнеят наново, да има какво да плащат. В това отношение вие приличате на онази домакиня, която като изчистила къщата, не знаела какво да прави. Всеки ден отивала да пръска с вода тук-там и си отваряла работа. Па и всеки човек, като стане праведен, казва: „Какво ще правя сега? Трябва да направя малко грехове, за да има какво да изправям“. Едва си станал праведен, дойде някой, кажеш една горчива дума и след това отново трябва да се чистиш. Както си вървиш, влезе в ума ти една мисъл, че имаш да взимаш пари от някого. Срещнеш го и му кажеш една обидна дума. Тя разваля цялата ти работа.

Това са общи положения, от които човек трябва да научи какво може да прави, като очисти къщата ти. Питам: Какво ще правите, след като изтъчете платното си? Все трябва да направите нещо от това платно. След като разкопаете лозето си, какво трябва да направите? Мнозина казват: „Ние вече сме остарели, няма какво да правим“. Какво е старостта? – У вас стои мисълта, че стар човек е този, на когото краката не държат вече – има ревматизъм, ишиас, главоболие или коремоболие. Погледнеш го: устните му посинели, кръвообращението му не е правилно, цял трепери. Той се нуждае от услугите на други – да му палят печката, да му чистят стаята, да му оправят леглото и др. Днес му услужват, утре му услужват, докато един ден замине за онзи свят, там да разреши въпросите си. Един ден, като се върне от другия свят, ще каже: „Както отидох, така се връщам“. Връща се той, но като малко детенце, което също се нуждае от чужда помощ. И като си отиде, беше слаб и хилав, и сега се връща пак безпомощен. Ще кажете, че нищо не знаете. Аз наричам вашето знание гайдарско. Гайдарджията носи своята гайда в джоба си. Като я надуе, тя се разширява и започва да свири – вдига шум надалеч. Той свири с нея, но заслугата не е на гайдата, а на гайдарджията. Той вкарва въздух в нея, надува я и свири; после я натиска, въздухът излиза и гайдата млъква. След това той я свива, слага я в джоба си. Значи гайдата свири, когато гайдарджията иска. Какво ви ползва знанието на гайдарджията? Сега ще засегна един въпрос, върху който вие най-малко се спирате. Казвам: Човек кани своето нещастие със сто бъклици. Например, според хиромантията на ръката на една мома или на един момък е писано, че не трябва да се женят. В невидимия свят, като разглеждали съдбата на момъка или на момата, определили да прекарат този живот без женитба. Затова, именно, не им е даден никакъв кредит. Обаче, като дойде на земята, този индивид казва: „Всички хора се женят, и аз трябва да се оженя“. Ако е мома, която не трябва да се жени, природата я създава малко грозничка. Въпреки това, тя започва да се докарва: черни веждите си, маже лицето си, червисва устните си. Тя прави това с цел да се продаде. Сгоди се за един момък, но работата не върви, той я напусне. След един месец се сгоди за друг, но и той я напусне. Така тя се годява за трети, четвърти, и пак се разгодява. Най-после, тръгне по гледачки да пита защо не може да се ожени. Защо Господ я направил толкова нещастна? Тя иска да се продаде, но не може да намери купувач. Когато един търговец купува на едро добитък, какво ще прави с него? – Ще го продава. Следователно, когато влезеш в ръцете на касапина, какво ще направи той с тебе? – Ще ти вземе кожата и ще я продаде. Все ще спечели нещо от тебе. Както виждате, чрез своите чрезмерни желания вие сами си създавате нещастия. Затова трябва да се научите как да въздържате тези желания. Искате да реализирате много ваши желания. Така вие сами си създавате своето робство. – „Значи ние не трябва да се женим.“ – Не, трябва да разберете що е женитбата. Да купуваш и продаваш, това е въпрос на отношения между хората. Тъй както съвременните хора решават въпроса за женитбата, не зная какво понятие имат те за нея. Жената е отворена врата за мъжа, да намери Бога. И мъжът е отворена врата за жената, да намери Бога. Щом влязат през тази врата, те намират Бога. Втора врата, през която мъжът и жената могат да намерят Бога, са децата. Тъй щото, ако мъжът е врата за жената, да намери Бога, а жената – врата за мъжа, да намери Бога, женитбата има смисъл. И ако детето е врата, през която майката трябва да мине, за да намери Бога, женитбата има смисъл. Обаче, ако ти се жениш, за да бъдеш щастлив, знай, че ще намериш нещастието си. Ако, в този смисъл, женитбата представлява едно стабилно положение, така ли излиза всъщност? Мъжът днес е жив, утре ще замине за другия свят или ще отиде някъде на работа. Може да го назначат някъде на служба, далеч от жената – или на земята, или на небето. Така може да бъде назначено на работа и детето. Жената ще остане сама, но един ден и нея ще назначат на служба. Питам: Като ви назначават на служба, можете ли да се жените? Така трябва да разбирате женитбата, за да съградите един щастлив дом. Че живеете в една овчарска колиба за една–две години, това не е никакъв дом. Тъй щото, ако хората разбираха женитбата в правия смисъл на думата, тя е степен за разбиране на Бога. Запознаването с един приятел, какъвто и да е той, това е пак стъпка към придобиване смисъла на живота. Вън от това разбиране, както и да гледате на женитбата, все ще има нещо необяснимо; все ще се явят противоречия, които ще останат неразрешени. Ако носите вода в една стомна, то е временно положение, което се отнася само до водата. Ще дойде ден, когато няма да имаш нужда от тази стомна. – Кога? – Когато си здрав и можеш да се движиш бързо. Тогава ще отидеш на Витоша и ще се напиеш с хубава витошка вода. В този случай имаш ли нужда от стомна? Прескочиш набързо, напиеш се с вода и се върнеш.

Следователно, ако имам малка стомна, с която си служа, това показва, че мястото, където я нося, е близо. Ако стомната е голяма, мястото е далеч. Ако пълниш бъчва с вода, мястото е още по-далеч. – „Искам да уредя живота си.“ – Колкото повече желаеш да го уредиш, толкова по-далеч е твоето щастие. Колкото по-богат искаш да станеш, толкова по-далеч е твоето щастие. Нито сиромашията може да те приближи към щастието. Не е въпрос да бъдеш сиромах. Когато употребявам думите „богатство“ и „сиромашия“, аз имам предвид два метода, които приближават човека към Бога. Ако чрез богатството не можеш да се приближиш към Бога, то не е истинско богатство. И ако чрез сиромашията не можеш да се приближиш към Бога, и тя не е истинска сиромашия. Те не разрешават въпроса. Ако отиваш при Бога с богатството си, ще даваш; ако отиваш със сиромашията си, ще взимаш. Като богат, ти ще минаваш край болни и ще им даваш здраве, а те ще ти благодарят. Като сиромах, ти ще бъдеш болен. Здравите ще минават край тебе. Ти ще взимаш от тяхното здраве, т.е. от тяхното богатство, и ще им благодариш. Ако седиш на едно гише, като в банка, и кой как мине край тебе, взима чекове, какво ще бъде твоето положение? Докато чиновникът взима чековете, той е сиромах, но щом започва да ги изплаща, той е богат. Едновременно той изпълнява две служби. Той взима чековете, проверява ги и после ги дава. Ако не е честен, той казва на получателя: „Аз ти дадох чек“, без да му го е дал. Честният казва: „Аз съм чиновник на Бога“. Той е човек, който работи правилно – взима и дава. Казвам: Считайте, че богатият и сиромахът са чиновници на специални гишета, където трябва да изпълняват честно и точно длъжността си, без да задържат стотинка за себе си. Това значи да си богат и сиромах. Ако при сиромашията можеш да задържиш нещо за себе си, ти не си човек. Ако е за кражба, и богатият, и бедният могат да крадат. Казваш: „Аз не искам да бъда сиромах“. Че кой иска да те направи сиромах? – „Аз не искам да бъда богат.“ – Кой от вас не е богат? Всеки от вас има по 50–60 килограма материал на гърба си. Тази материя, която имате, е по-ценна даже от радия. Знаете ли колко струва килограм радий? Само тялото ви струва милиарди. След това идете да се оплаквате, че сте сиромаси. В главата си имате мозък, който по стойност с нищо не може да се сравни. Той е от такова вещество, за изработването на което са нужни три–четири хиляди години и то ако работят всички фабрики в света. И не зная дали биха изкарали такова вещество, от което е съставен мозъкът. Може ли да се оплаквате сега, че сте бедни? Вие не можете да ме заблудите. Казваш: „Беден човек съм, нямам никого в света; нямам пет пари в джоба си“. – Не, ти си богат човек. Извади мисълта за сиромашията от главата си. Заменете тази мисъл с друга – че сте богати. Според мене, който иска да бъде богат, нека мисли, че е богат. Който иска да се освободи от богатството, нека мисли за сиромашията. Следователно, ако искате да се освободите от богатството, нямам нищо против това. Който говори за сиромашията, той е богат. Това е правило. Когато чуя някой да говори, че е сиромах, аз зная, че той е много богат. Той иска да стане сиромах, затова говори за сиромашията. Като наблюдавам хората около мене, виждам, че повечето са богати. Аз желая да видя един сиромах при себе си.

В България още не съм срещал сиромаси. Обаче всички българи минават все за сиромаси. Като говоря върху тези работи, ще ви се сторят много чудни. В това отношение, вие приличате на един момък, който обикалял край къщата на своята възлюбена. Като отивал там, той забравял да се среши. – Защо? – Защото постоянно мислел за нея. Какво лошо има в това, че забравял да се реши? Когато момъкът бил сресан, той не виждал своята възлюбена, а когато не бил сресан, той всякога я виждал. Това е моето тълкуване. „Ето, излезе сеятелят да сее; когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците и го озобаха; друго падна на камъните, където нямаше много пръст, и наскоро изникна, защото нямаше дълбочина от земя; а като изгря слънцето, припламна и понеже нямаше корени, изсъхна. Друго пък падна в тръните, и пораснаха тръните, и заглушиха го. Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – сто, друго – шестдесет, и трето – тридесет.“ (– от 3-ти до 8-ми стих.) Какво означава това семе, което паднало на пътя? Семето на пътя – това са крайните материалисти, които от сутрин до вечер мислят само за материалното. Семето, паднало на камениста почва, означава идеалистите, които фантазират, които градят въздушни кули. Семето, паднало в тръните, това са моралистите, които говорят за морал: как трябва да се живее за Бога; как да си уредим живота; как да мебелираме къщите си; как да се обличат хората с хубави дрехи, обувки. Всеки изнася кирливите ризи на другите. Казват: „Човек не трябва да изпълнява дълга си само към външните хора, но да живее добре с жена си и децата си“. И пристъпиха учениците Му и рекоха: „Защо им говориш с притчи?“ (– 10-ти стих.) „А Той отговори и рече им: „Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Небесно, а тям не е дадено“.“ (– 11-ти стих.) Това значи да се разбере вътрешният смисъл на нещата.

Какво разбирам под „вътрешен смисъл“? Ще ви обясня с един пример. Представете си, че една буболечица е затворена в една малка дупка. Пред тази дупка има още много дупки, и все тъй малки. За да излезе навън, буболечицата трябва да мине през милиони дупки, една от друга по-малки. Всяка дупчица е като тунел. Какво ще постигне буболечицата, като мине през всички дупчици-тунели? С тази форма, която има, тя не може да мине през всички дупчици. Формата и трябва да се видоизмени. На същото основание казвам: И човек, за да разбере вътрешния смисъл на нещата, трябва постоянно да се видоизменя. Ето, и окултистите, и теософите казват, че човек има седем тела: физическо, етерно, астрално, умствено, причинно, т.е състояние на Нирвана, и други тела. Много хора, като дойдат до причинното тяло, са като пред една дупка, където по-нататък не могат да минат. Мнозина се опитвали да опишат света на Нирвана и казват: „Който влезе в този свят, забравя себе си“. – Това не е вярно. В Нирвана, именно, човек намира себе си. А тук, на земята, човек може да се изгуби. Например, като дете, ти имаш една физиономия; като младеж – друга; като възрастен – трета; като стар – четвърта. Кой е истинският ти образ, сам не знаеш. Обаче, като влезеш в Нирвана, там ще намериш себе си; там ще се видиш такъв, какъвто си в действителност. Аз наричам този свят „неизменният свят“, „светът на щастието“. Значи, като заминеш за причинния свят, ще намериш света на щастието. Светът на Нирвана се движи като голямо колело; някога той засяга и физическия свят. Като засегне този свят, човек се чувства щастлив, ако не за много – за две–три минути, за два–три часа. После този свят се вдига нагоре, ти оставаш сам и казваш: „Отиде си нещо“. Чухте притчата за сеятеля, която свършва с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Посятото семе на пътя го озобаха птиците. Затова, който сее на пътя, работи цял ден и казва: „Дотегна ми вече! Ще отида в кръчмата да изпия една–две чашки.“ Това, което си придобил, е, че кесията ти се изпразни и главата ти тежи малко. Ако жена ти е малко сприхава, ще ти каже няколко обидни думи; ако е много сприхава, ще ти даде един педагогически урок, от който нищо няма да научиш. Като станеш от сън, ще се оплачеш, че те болят плешките. Ще кажеш: „Някой ме е урочасал“. – Никой не те е урочасал. На какво се дължат болестите в човешкия живот? Аз слушам какво казват учените и се усмихвам. Според тях болестите се дължат на различни утайки в организма, от полуорганически вещества, или от различни киселини в стомаха. Отчасти тези теории са верни. Казвам: Болестите се дължат на нарушаване на Божествените закони. Който не се ръководи от тези закони, в организма му се събират различни утайки, в стомаха – различни киселини, и той заболява. Всичките противоречия, всичките болести се дължат на нарушаване на Божествените закони. И след това човек се чуди защо страда и боледува. Много естествено, кръшнал си някъде. Който живее по Божествените закони, той няма никакви киселини, никакви утайки в организма си. – „Ама аз всеки ден се моля на Бога.“ – Ти можеш да се молиш, това нищо не значи. Детето, което не слуша и прегръща майка си, при нея ли е? Не, то е вън от майка си. Колкото и да го прегръща тя, щом не я слуша, то е далеч от нея. Ако и ти не възприемаш великите мисли, които идат от Бога, при Него ли си? Ако не си готов да изпълниш волята на Бога с всичкото си сърце, къде си тогава? Колкото непослушното дете е при майка си, толкова и ти си при Бога. Сега да дойдем до обяснението на притчата за сеяча. Посятото семе на пътя, което озобали птиците, показва, че колкото изработиш, в края на краищата кръчмарят ще ти вземе парите. Семето, посято на камениста почва, показва, че нямате нужното разбиране и очаквате щастието си оттам, откъдето няма да дойде. Вие очаквате да дойде някой отвън да ви обясни тези велики истини. Ето, две хиляди години са изминали, а те и до днес още не са обяснени. И още две хиляди години ще минат, и пак ще останат необяснени. Това зависи от човека. Когато той не иска да му обяснят нещата, никой не може да му помогне. Някога съм искал да изтълкувам нещо на някой богат и виждам докъде е достигнал. Той казва: „Как да изпълня Божия закон?“ Като говоря, той слуша донякъде, но като се вдълбоча повече, казва: „Не влизам в дълбока вода“. Дойдем до едно място и аз го бутна. Искам да му кажа, че той трябва да раздаде къщата, богатството си. Той казва: „Как мога да остана без къща, без имот, без пари?“ – и започва да трепери. „Мога ли да живея без средства? Кой ще ме гледа?“ У него се заражда един страх. Той казва: „Мъчно е това учение. Христос трябва да дойде втори път на земята, да го обясни. Че как може да живеем без къща, на какво ще приличаме? Как ще си раздадем дрехите, просяци ли да станем? Как ще остана без пари в джоба си?“ – Прав е човекът, страхува се. И аз спирам дотам, виждам, че той не може да ме разбере. Казвам му: „Дръж си тогава богатството. С него ти няма да влезеш в Царството Божие“. След това иде при мене един сиромах, да го уча как да влезе в Царството Божие със сиромашията си. Слуша той, като говоря, и додето му допада, е съгласен с мене. Но дойдем до едно място, и той вече не е съгласен с мене. Той казва: „Може ли сиромах човек да работи на онзи изедник цял ден и да не му плати нищо? Че аз имам жена, деца“. – Прав е човекът. Как ще го убедиш, че трябва да работи от любов? Аз виждам докъде спира и той и казвам: Гледай да си вземеш парите от богатия. Сега ще ти дам друг съвет: Като отидеш да работиш на богатия, гледай предварително да ти плати. Не първо да работиш, а после да ти се плаща. Аз наричам умен слуга онзи, който като отива да работи, първо иска да му се плати. Той казва: „Аз съм от онези работници, които работят само като им се плати“. Едно време работниците цял ден работеха и вечер им се плащаше. В това отношение растенията работят на господарите си без да им се плаща. Ябълката, например, казва: „Плодовете ми са моята заплата. Всичко, каквото имам, изяжте го, но посявайте семената на моите плодове“. – Обаче вие изяждате плодовете им, без да посаждате семената. Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посели семената и? Ето защо, господарите на ябълката ни дават под съд. Също така, господарите на сливите, на крушите, на всички плодове са ви дали под съд, където не сте сели семената. Аз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посели семената. Ядеш тиква и хвърляш семената и; ядеш краставица и хвърляш семената и. Като говоря това, аз се смея. Виждам нещо смешно във вас. Казвате: „Бива, бива, но толкова будали да бъдем!“ Най-после, хората пак се изхитрили. Те казват: „Как може да посеем семената на краставицата, когато тя е зелена?“ Това е нова философия. Ще се оправдаваш, че семената не били узрели. С това оправдание българите искат да дойдат до положение, господарите на плодните дървета да не ги дават под съд. Те казват: „Как ще сеем семената на незрели краставици?“ Сега, всички краставици дават българите под съд, където не са яли зрели краставици. Това е една математическа формула, която трябва да се реши. Всеки математик може да реши тази формула. Минаваш през една зеленчукова и плодна градина и не знаеш защо краставицата е краставица; защо тиквата е тиква; динята – диня; ябълката – ябълка. Ние знаем причината за това и казваме: Между зеленчуците и плодовете има голяма разлика в семената им, в устройството им, в състава им. Това е цяла загадка. Казваш: „Това е диня“. Искаш да кажеш, че динята е просто нещо. Та ние имаме нужда, именно, от тези прости същества. Динята не е тъй проста, както си мислим. Онези същества, които са направили динята, не са прости, както вие си мислите. Тези същества стоят по-високо от човека. Когато се говори за Словото, то представлява сбор от всички разумни същества, които са завършили своето развитие на земята. Не забравяйте, че съществата, които са създали плодовете, стоят по-високо от човека. Ето защо, когато ядеш един плод – ябълка, круша или какъв да е друг плод, ще го ядеш навреме, когато е определено. – „Буквално ли трябва да се разбира това?“ – И буквално, и в преносен смисъл. – „Това е невъзможно!“ – От моите заключение вие ще извадите свои, но в края на краищата ще дойдете до същите заключения. И ще видите, че това, което ви говоря, е възможно. Казваш: „Аз съм изял толкова плодове и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях“. – Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка. Ще посееш едни семена на физическия свят, други – в сърдечния свят, трети – в умствения свят. Като посееш едно семе в земята, постой една минута над него, помисли нещо за семето и тогава се отдалечи. А вие даже не сте се спирали да помислите: да посеете ли една семка, или не. Като вземеш ябълката в ръка и я разрежеш, преброй да видиш колко семки има в нея. Вземете, например, дините. В една диня има повече семки, в друга – по-малко. Истински ученият е учен само за това, че той знае и най-дребните работи. Има учени, които знаят велики, големи работи. Има и трета категория учени, които знаят и дребни, и велики работи. Такива учени искат всичко да знаят. Според мене това не е знание; това е губене на време. Малко да знаеш, но основно, малко да рисуваш, но хубаво; малко да свириш, но изискано. Днес навсякъде се знае по-малко, отколкото трябва. Като казвам, че с такова знание никъде не се отива, имам предвид да знаеш по-малко, но добре да го знаеш, отколкото да имаш много знания, но необработени.

Сега у вас ще се яви мисълта: „Може ли всички да бъдем художници, писатели, музиканти?“ Едно се иска от вас: като правите нещо, да съзнавате, че сте скулптори, които работите върху себе си, да изваете своето тяло. Преди всичко всеки трябва да знае как е построено неговото тяло и как трябва по-нататък да работи върху него. Има професори по живопис, които сами си носят боите и палитрата. Те са обикновени професори. Обаче има необикновени професори, големи майстори. На тях други им носят боите, а те само наблюдават и рисуват. Такъв професор, като постави една линия, повече не повтаря. Обикновеният професор слага една линия, после я повтори, потрети, докато я хареса. После се оттегли и отдалеч гледа. Ако не му хареса нещо, пак поправя. Пак се оттегля и наблюдава. Като свърши една работа, оставя я за другия ден, да види ще намери ли нещо за поправка. Ако няма вдъхновение, той не рисува. Казва: „Мъчно се рисува без вдъхновение“. Истинският живописец всякога има вдъхновение. Казвам: Един ден вашата работа ще бъде изложена като картина в другия свят. – „Коя е нашата работа?“ – Това, което сте изработили върху тялото си. Сега, като заминавате за другия свят, вие оставяте тялото си на земята. В бъдеще трябва да си изработим такова тяло, с което да заминем за другия свят. Там ще го изложим. Туй е скулптура. Всеки човек трябва да бъде скулптор, живописец, а не обикновен рисувач. Ще ме извините, но някои от вас са обикновени рисувачи. Изкуство се иска от всички. Има майстори, които схващат добре сенките и ги поставят на място. Някой погледне работата си и казва: „Това е съвършена работа“. Казвам: Това е работа на обикновен художник. Аз разглеждам другояче изкуството. То е метод за преминаване от едно състояние в друго. Какъв художник си, ако ти не можеш да рисуваш вътре в себе си? Например, имаш едно мрачно състояние, една мрачна мисъл. Вземи четката и се опитай да измениш образа на това състояние. Ако не можеш да направиш това, никакъв художник не си. Седиш и се оплакваш, че не си разположен. Не, вземи да рисуваш. В този момент ти сам си изложен. Същото трябва да става и в училищата. Кой от вас може да рисува така? – „Мъчно е да рисува човек себе си.“ – Искаш, не искаш – ще рисуваш. Човек трябва да работи във всички области. Ще знаеш, че без рисуване, без художество не може. Всички трябва да бъдете художници. И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение. Той ще ви учи отвън. Отвътре ще имате един учител, а отвън – друг. Мъчно е да бъдеш отвън учител. Досега аз не съм срещал нито един художник, който да е дал онази гениална крива линия на благородството или линията на Любовта, линията на Мъдростта, или линията на Истината. Други линии са дадени, но линиите на добродетелите остават за в бъдеще. Тогава те ще се разрешат. Казвам: Ако се яви художник, който може да постави линиите на добродетелите, неговите картини ще оживеят. Като постави правилно линиите на устата, тази уста ще мръдне, ще започне да говори. Тя ще се отваря и затваря като устата на жив човек. Това е идеалът на художника. В бъдеще ще се явят такива художници. Те ще учат дълго време и на земята, и на небето, докато се усъвършенстват. – „И на небето ли ще учим?“ – Там ще учиш десет милиона години, за да научиш линията на доброто. Тогава ще поставят името ти на рисунката и ще пишат: „Еди-кой си художник е нарисувал линията на доброто“. Като слезеш на земята, всички ще се учат от тебе. Една картина, на която липсва линията на доброто, не е художествена. Щом картината има тази линия, тя минава за съвършена и художникът става виден. Разправяше един познат. Срещнал той едного, който му отправил особен поглед. Нещо Божествено имало в този поглед. Познатият ми беше толкова възхитен, не знаеше как да опише този поглед. Обаче той се запечатал в паметта му. – Много очи съм видял, но такива очи – никъде. Не мога да се освободя от техния поглед: живот има в тези очи. Аз зная каква мисъл ще се яви в ума ви. Ще кажете, че това е бил любовен поглед. – Не е така, вие разбирате криво. Той видял погледа на възвишената, Божествена красота, която разсейва всички мрачни мисли в човека. Той видял магическата сила на тези очи. Той видял великото, Божественото, тъй наречената мирова душа. Той казваше: „Разбрах, че само при тези условия животът има смисъл“. Това означава семето, попаднало на добра почва. Като израсло, то дало: едно – тридесет, друго – шестдесет, трето – сто зърна. Желая ви да посеете добро семе и на вашата нива. Прочетете следните глави и стихове: Псалом 71:5; Притчи 12:6; Послание към Ефесяните 5:7. Спазвайте следното правило: Дръжте всякога в мисълта си апетита на здравия човек, а не на болния. Каквото ядене дадете на болния, той все ще намери, че му липсва нещо. Болният казва: „Това ядене не е сготвено добре“. Здравият всякога е доволен от яденето. Недоволството от яденето е признак на липса на апетит. За да се разбере истината, необходимо е здравословно състояние. Истината е прогресивна, тя се разбира от прогресивни хора. В истината човек всякога възраства и придобива повече светлина. Истината прави човека здрав; тя го обогатява. Човекът на истината никога не остарява. В Любовта човек постоянно оживява. Значи Любовта дава живот. Хората са поставили в контраст физическия и духовния живот. Те казват: „На земята човек не може да бъде духовен“. Животът трябва да се изяви в своята пълнота. Само тогава ще се разбере връзката между физическия и духовния живот. Няма да се мине много време и хората ще разберат тази връзка. Физическият живот продължава само до полите на планината – дотам може да дойде колата на човека. Тук той ще разпрегне колата си, защото по-нататък няма път, по който да мине. След това ще се качи на коня си и ще продължи нагоре по планината. Това значи напущане на физическия живот и минаване в духовния. Най-после ще се открият пътеки, по които и конят не може да върви. Тогава човек слиза от коня и навлиза сам в тесните пътеки – това е Божественият живот. Значи, като слезеш от колата, ти ще намериш коня; после ще слезеш от коня и ще тръгнеш сам. Много пъти ще се возиш на колата си; много пъти ще яздиш коня си и много пъти ще оставаш сам в тесния път, докато намериш Бога. Хиляди пъти ще отивате на планината и ще се връщате. – „Докога ще бъде това?“ – Няма да ви кажа. Хайде, ще ви загатна малко. Това ще бъде, докато се научите на изкуството да не падате. Ще се качвате на колата си и ще слизате, без да падате. Питам: Има ли смисъл човек да се отказва от своята кола и от своя кон? Без кола и без кон никъде не можеш да отидеш. Каквото и да правиш, никога не можеш да се освободиш от тях. Колата представлява доброто в света. Конят е умът, а азът – това е човекът, който мисли. Без кон и без кола не може. Те са необходими. Обаче ще се научиш да впрягаш колата си и да яздиш коня си. С тях ще тръгнеш за Божествения свят. Като стигнеш до полите на планината, ще оставиш колата и ще продължиш с коня за духовния свят. Като стигнеш до известно място, ще оставиш коня си и ще поемеш тясната пътека за Божествения свят. На връщане ще си вземеш коня и колата и ще слезеш на физическия свят. Казвате: „Кой не знае какво е кола?“ – Да, но това е необикновена кола. Който няма такава кола и такъв кон, той е сиромах. Тази сиромашия е опасна. Като имате кон и кола, всичко ще ви върви. Мнозина продават и колата, и коня си. Не мислете, че като ги продадете, ще си купите по-хубави. Не се увличайте от външния вид на други коли. Че някоя кола била по-украсена, това няма значение. Качеството на колата не е в украшенията. Важно е тя да бъде здрава. И конят трябва да бъде здрав. Здравият кон никога не се уморява. Благодарете на Господа, че имате хубава кола и здрав кон. Не плачете, когато колата ви оставя при полите на планината, и вие трябва да продължите нататък с коня. Не плачете и когато трябва да оставите коня и да тръгнете пеш. Радвайте се, когато се изкачвате по планината; радвайте се и когато слизате надолу. Бог е навсякъде за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, казват: „Да се качим горе, да намерим Господа“. Къде ще намерите Господа? Като говоря, аз виждам, че вие разбирате. Някога аз не искам да говоря и си казвам: По-добре да не говоря. Като говоря на хората, някога аз обърквам себе си. Аз зная къде е причината. Ако не ме разбирате, казвате, че съм объркал работите ви. Това е естествено. Вашият живот е мътна вода. Като сложа нещо в нея, тя се разбърква. Ето защо, когато говоря, трябва да си служа с голям филтър, да я пречиствам. Калта, мътилката е отгоре. Като се отдели тя, водата се избистря. Тогава се вижда истинският ви живот. Като чистя вашата вода, след това трябва да чистя и себе си. И вие, като филтрирате хората, непременно ще се окаляте. Бог е филтър за всички хора. След очистването вие трябва да работите. Дойде някой при мене и казва: „Аз не искам да проповядвам“. – Прав си, има за какво да не искаш. Някои тръгнат като проповедници. Те си мислят, че ще ги обсипят с цветя, с венци като войниците, които отиват на бойното поле. Като се връщат, шинелите им са пробити тук-там. – Какво стана с вас? – „Не излезе, както си мислехме.“ – Така е, сега има специални ризници, че като стрелят, куршумът да не пробива тялото. Казвате: „Нека отидат сега други да проповядват, ние остаряхме“. – Станете търговци, идете да продавате стоката си. Викайте по улиците. – Хайде, круши, ябълки, сливи! Като чуят, хората ще излязат да си купят нещо. Търговецът трябва да бъде проповедник на идеи. А вие отивате да проповядвате без ябълки, без круши, без сливи и казвате: „Имам голямо поръчение от Господа“. – „Какво е то?“ – „Снощи сънувах, че дядо ти дойде при мене и ми каза да свариш жито за него. Гладен бил.“ – „Защо дядо ми не дойде на мене да каже, а дойде при тебе?“ – Е, все трябва чрез някого да каже. Ето как бих постъпил аз, ако дядото дойдеше при мене: ще сваря жито, ще ти донеса една чиния от него и ще ти кажа: „Дядо ти ми се яви от онзи свят, иска да му сваря жито и да донеса и на тебе“. Ти ще се зачудиш защо дядо ти от онзи свят се загрижил за тебе. Така трябва да се постъпва. А тъй, ще отидеш при някой беден човек, да му кажеш, че дядо му искал жито от него. Той няма пари за хляб, а жито ще вари! Те не варят житото, а карат другите да го варят. Като е казано нещо на вас, вие трябва да го направите. Ако трябва да разбереш нещо, първо ти го разбери, а после другите. Не чакай светът да се оправи, че после и ти да се оправиш.

Оправи се първо ти! Това изисква новото учение. Под „ново учение“ разбирам онези условия, които ни обикалят: храната, водата, въздухът и светлината. Всичко, каквото намерите, вземете го първо вие. Аз бих ви препоръчал следното: Ако си търговец, първо ти се облечи с най-новите си дрехи и тогава иди да продаваш на хората. Ще им кажеш: „Вижте моите дрехи“. Ти ще напълниш джобовете си с пари и ще раздаваш. А вие говорите на хората, без да им дадете модел. Отиваш да проповядваш, но кесията ти е празна. Казваш: „Добър е Бог, Той ще даде. Той всичко може да направи“. Разправяха ми за един наш брат, отишъл в Америка, искал да проповядва новото учение. Той ми писа: „Където проповядвам, навсякъде казвам, че нашият Учител може да направи всичко“. Отговорих му: Ако вашият Учител може да направи всичко, защо като знаеше, че отиваш в Америка, не ти даде средства, да разполагаш с тях? Не е само да разправяш, че Учителят всичко може да направи. Не е важно какво може да направи Учителят, но ти трябваше да продаваш стоката си. Ти си отишъл да проповядваш, без да имаш стока. Но ще си научиш урока. Казвам му: Слушай, вземи малко пари и си купи една въдица и я хвърли в една голяма американска река. Оттам ще извадиш един скъпоценен камък. От този момент, твоите работи ще тръгнат напред. Той ме пита: „Откъде да намеря въдица? В коя река да я хвърля? Ще намеря ли скъпоценния камък?“ – Хвърли въдицата, ще уловиш един американски сом. В него ще намериш един голям скъпоценен камък, който ще продадеш за един милион долара. След това пусни сома във водата. Сега и на вас казвам: Купете си една въдица. Хвърлете я в една река и каквато риба хванете, извадете от нея скъпоценния камък. Може ли при това положение, да бъдете бедни? Продайте скъпоценния камък и като забогатеете, купете си всичко, от каквото се нуждаете. Сега виждам около себе си много търговци, които въртят търговия и продават много дребни работи. Помнете: Царството Божие не е в слабостта, но в силата. Като говоря така, аз не искам да стимулирам вашата алчност, но казвам: Праведният не може да бъде беден. Христос казва: „Син Человечески няма къде глава да подслони“. В този стих Христос вложил друг смисъл, а не както хората го разбират. Какво е положението на човек, който проповядва Божието Слово, а няма спокойствие – постоянно го подозират? Ако си в най-хубавия хотел и постоянно те безпокоят – мушкат те оттук-оттам, при това положение можеш ли да лежиш в леглото си? Казвате: „Всички трябва да бъдем богати“. – Прави сте. Сега трябва да изучавате науката на богатството, а после – науката на сиромашията. Тя е велика наука, не е още за вас. Вие искате да се представите пред мене, че сте големи сиромаси. Голямо нещо искате да бъдете. Колкото сиромаси съм срещал, всички приличат на Сократовия ученик, който искал да се представи пред своя учител за много скромен. Той се явил пред него с най-скъсаните си дрехи. Сократ му казал: „Не си толкова скромен, какъвто искаш да се представиш“. Носиш скъсани дрехи и искаш да обърнеш с това вниманието на хората. Ти имаш голямо мнение за себе си. Бих искал да бъдеш облечен с дрехите на сиромашията. – Аз бих желал някой от вас да ми държи лекция върху една от великите науки на земята – сиромашията. Няма по-хубава наука от сиромашията. – Кога? – Когато си завършил науката за богатството. Ако не си завършил науката за богатството, няма по-лоша наука от сиромашията. То е все едно, без да си свършил отделенията, да влезеш в университета да изучаваш висша математика. Богатството е наука за отделенията, а сиромашията – наука за университета. Някой яде три пъти на ден, а минава за сиромах. Сега аз искам да си съставите ясно понятие за сиромашията и богатството. Те крият в себе си велики възможности. Ако роптаете против сиромашията, това е неразбиране. Тогава аз съм съгласен с вас. Желателно е да разбирате и богатството, и сиромашията. За неразбраното богатство и за неразбраната сиромашия аз нямам думата. За тях аз съм готов да слушам лекции от вас. Готов съм да бъде ваш ученик; ще ви слушам с всичкото си смирение. Ще ми бъде драго да слушам от вас тази лекция. Все ще придобия нещо. Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната сиромашия. Казваш: „Само сиромах да не бъда!“ – Аз никога не съм бил сиромах. Казваш: „Богат да бъда!“ – Аз пък всякога съм бил богат. Ще ви кажа как разбирате вие сиромашията. Според вас, който няма пари, е сиромах. Според мене, сиромах е онзи, който не разбира нещата. Който ги разбира, той е богат.

Казвате: „Човек трябва да бъде богат“. Съгласен съм: Човек трябва да разбира нещата, да има знания. Сиромашията е невежество. Следователно да бъдеш невежа, такава сиромашия не е потребна. Аз не препоръчвам такава сиромашия на хората. От гледище на по-висок свят, сиромах е онзи, който не греши. Богат е онзи, който прави добро. Следователно сиромашията подразбира чистота. Богатството се изразява в правене на добро. Вашето разбиране за богатството и сиромашията е временна обстановка на нещата. Аз предпочитам да имам знания, да правя добро, отколкото да съм невежа. В известни случаи предпочитам да не зная някои неща. Например, не желая да зная защо Бог е създал света така, а не иначе. Аз не искам да зная каква е била Неговата крайна цел. Защо не искам да зная? – Защото ще се отделя от Бога, а аз не искам това. Тогава между мене и Бога ще се наруши хармонията. Това е обективната страна на моето желание – да не зная известни неща. Щом помисля, че Бог трябваше да създаде света другояче, аз влизам в противоречие с цялото Битие – с Бога. Единственото нещо, което сега имате, то е онзи хубав живот, който още не можете да използвате. С тези малки дарби, които имате, още не можете да го разберете, затова сте и недоволни. В бъдеще вие ще придобиете голямо прозрение, чрез което ще разберете всичко. Христос казва: „Всичко, което има Отец ми, е мое, и моето е на Отца“. Това е най-великото. От него по-велико няма. Нямо по-велик, по-красив и по-възвишен свят от този, който Бог е създал. – „Защо и за какво е създал този свят?“ – Този въпрос ще се разреши сам по себе си. Като живеем хиляди и милиони години, ще се доберем до тази мисъл, която постоянно се разраства и хвърля светлина. Сега вие искате да знаете как живеят ангелите. Как си представяте техния живот? – Това не е външен процес. Ангелите са хубаво облечени, но не както модерните дами. Художниците рисуват ангелите, облечени в хубави бели дрехи, препасани с колани. Те не носят шапки, ръкавици. Те са чисти, бели, светещи. Красотата на ангелите не е външна, тя е вътрешна. Като дойдат между хората със своята красота и знание, веднага ще ги познаете. Те не остават в несгодите на живота, както хората. Където мине ангелът, всичко около него моментално се изменя. Като не разбирате вътрешния живот, вие обръщате повече внимание на външността, на обективната страна на живота. Не обръщате внимание на онзи свят, където са скрити тайните на живота. Затова, именно, вие вървите от видимото към невидимото. За ангелите е обратно: Те излизат от невидимото и отиват към видимото. Където се срещат хората и ангелите, там е разбирането. В бъдеще ние ще служим като предметно учение за ангелите, а техните придобивки – предметно учение за нас. Това са отвлечени въпроси. Какво разбирате под предметно учение? – Да разбираш едно предметно учение, трябва да му дадеш определено място. Къде е това място? Също трябва да му дадете и определена форма, не такава, каквато можете сега да си представите. Ще кажете, че разбирате тези неща. Разбирате ги, но не можете да ги разрешите. Във вашия ум има образи на един свят, който постоянно се изменя. Аз говоря за света на неизменното, първообразното. Всички светове са образи, сами по себе си, и те трябва да изникнат във вас. Вие трябва да ги видите, иначе те не могат да се придобият. И като мислите за онзи свят, вие трябва да имате същата идея. Да мислиш за онзи свят е все едно да мислиш за един свой приятел. Имаш един приятел, когото обичаш, но и той те обича. Той е силен, мъдър. Достатъчно е да помислиш за него и вече си убеден, че той е готов да ти услужи. В него ти никога не можеш да се съмняваш. Обичта му към тебе е всякога една и съща, тя не се изменя. Такова нещо представлява и Божественият свят, на който ти всякога можеш да разчиташ. Единственото нещастие на хората произтича от факта, че те всякога се колебаят в тази велика реалност. – „Ако има друг свят, добре е, но ако няма? Че можем да живеем в бъдеще, добре е това, но ако няма друг живот?“ – Това съмнение и колебание е причина за големите противоречия в живота. Противоречията във вашия ум се дължат на онези същества, през които вие минавате. Те са разрешили своите въпроси. Та когато вие се съмнявате, това се дължи на съмнението на тези същества, от които се окуражавате. Следователно вие още нямате своя мисъл, затова днес мислите едно, а утре друго. Вие още не живеете в реалния свят. Вие сте в света на сенките. Търсите Бога и не можете да Го намерите. Вървите напред – там Го няма. Тръгвате нагоре, не можете да Го намерите. Връщате се. Слизате, качвате се по върховете, докато най-после се обезсърчите и започвате да страдате и да се измъчвате. Най-после, излизате от този свят, влизате в духовния свят, където се насърчавате. Това е човекът: ту се насърчава, ту се обезсърчава. Пътуваш на физическия свят, умориш се и стигнеш една празна кола. – Къде отиваш? – На онзи свят. Ти се качиш на колата и тръгваш. Щом стигнеш до едно място, ще слезеш от колата, защото пътят става тесен. Слизаш от колата и тръгваш сам да вървиш. Мнозина от вас искат да отидат на онзи свят като сиромаси. Не зная дали някъде е писано, че сиромасите ще наследят Царството Божие. – „Нали Христос е дошъл за сиромасите, за скърбящите?“ – Аз искам да зная колко спестени пари имате във вашите книжки. Ако нищо нямате спестено, вие сте за съжаление. Вие искате да отидете на онзи свят на подаяние, като сиромаси. Ако искате да знаете, в онзи свят не може да влезе нито един просяк. Там ще влезеш като Син Божи, който върши волята на Баща си. Ще бъдеш радост на своя Баща. Ще бъдеш брат, сестра на всички, които са работили и които са готови да отидат на небето и оттам да се върнат на земята. И тогава няма да се оплакваш, че ти е дотегнало да живееш на земята. Животът на земята ще бъде весел, разбран. Христос пита учениците си: „Разбрахте ли тази притча?“ Сега и аз ви питам: Разбрахте ли ме? Ако сте ме разбрали, напълнете колите си и продавайте всичко. Тогава никой от вас да не тръгва с празна кола.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.