„Отче наш“
Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Лука. Туй, което ще говоря, ще го означа тъй: намерената овца. Има известни положения в живота, които трябва да станат ясни на всеки разумен човек. Знанието, което иде сега, е за разумните. Знанието върви по две посоки: по-нисшите животни се раждат със своето знание и човек се ражда със своето знание, човек придобива част от знанието си. Това знание, с което ние се раждаме, то е придобито, ние го носим. Но туй, което сега придобиваме, с това се отличава човек. Той се отличава с придобитото знание, не с общото знание, не с донесеното, защото животните в туй отношение еднакво са завършили своето образование някъде. Но човек ги е надминал. Човек е следвал в същото училище, при същите професори, обаче какви са били причините, че ги надминал, а те останали назад. Те прогресирали, дошли до една фаза на знание, която те сега придобиват.
Сега някои от вас се интересуват от моята беседа или от лекция, или реферат, може да го кръстите както искате. Някои от вас не се интересувате. Защо, аз зная причините. Онези, които се интересувате, има защо да се интересувате, разбирате. Ако аз съм богат човек, вие се интересувате, вземате нещо. Ако сте търговец, се интересувате. Обаче онези, които не можете да вземете никакви облаги, никак не се интересувате. Не, аз ви казвам, има ред положения, дето всичките хора трябва да се интересуват. Ти не може да не се интересуваш от въздуха. Няма някой, който да не се интересува. И най-малките, и най-големите животни, всичките на земята се интересуват. Когато той говори, всички го слушат. Той има общ достъп, влиза-излиза навън, ходи навсякъде, нищо не разваля. Някой път блъсне ти шапката, търколи я, събори това-онова, но прощаваме за всичките волности, които може да направи. Някой път някоя дама или някой кавалер, хубаво вчесан, разбърка косата, но прости – няма какво да се прави. Прави някои неща несъобразни, но благата, които прави, надвишават размърдването на косите.
Но истината, която ще ви кажа, вие имате отношение, вие не може да я игнорирате. Ще кажете: „Те са празни работи. Това са обикновени думи.“ А само в празното място може да живее човек, а не в пълното. Казва: „Тя е празна работа.“ В празната работа има живот, в пълната няма живот. Христос казва, че на небето за един грешник се радват повече, а не за 99 праведни – те не ги интересуват. В небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи. Вие се интересувате от един човек, искате да му помогнете, има вашето съчувствие, готови сте да му помогнете. На някой човек, по-силен, минавате, заминавате, не обръщате внимание. Защо такова ухажване в дома? Всичките услуги сте готови да направите в дома – той е болен човек. А на онзи здравия човек, свършил четири факултета, никакво внимание не указвате. Как ще обясните? Туй е един факт. За да се обърне внимание на един учен философ, той трябва да даде нещо от себе си. Никога хората не могат да обърнат внимание, докато не дадеш нещо от себе си. Ние обръщаме внимание на човека по единствената причина, че той даде нещо от себе си. Ние обръщаме внимание на светлината по единствената причина, че тя дава нещо от себе си. Ние обръщаме внимание на живота, че той дава нещо от себе си. Ние обръщаме внимание на любовта по единствената причина, че тя дава нещо от себе си. Ние обръщаме внимание на истината по единствената причина, че тя дава нещо от себе си. Любовта дава живот, истината дава свобода. Ние обръщаме внимание на мъдростта, понеже тя дава знание. И светлината дава нещо от себе си.
По някой път разглеждам хората и ми е чудно колко са те, как да ги нарека... Не се чудя на характера им. Психологически аз го обяснявам за себе си, но аз ще ви приведа един факт. Вземете един млад момък, срещне една млада мома. Аз вземам примера в най-хубав смисъл, за да изясня истината в най-голямото противоречие. Най-първо, той показва, че има най-голямото уважение, почит, че без нея не може да живее, пише и такива хубави писма. Нарича я божество, с благоволение, като я види, възхищава се, поет става – какво не става, гений става. Обаче един ден тази мома му покаже, че тя го обича. Оттам насетне той казва: „Баща си няма да слушаш, майка си няма да слушаш, каквото ти кажа, ти мен ще слушаш. Горко ти, ако погледнеш другите – ще те пребия.“ Нито живот и е дал, нито ум, нито косъм не е турил – той е господар, да го слуша. Казва: „Ако не слушаш, ще те убия!“ На какво основание? Изяснете ми този факт. Станал едно божество, което иска повече, отколкото Господ иска. Питам, сега с такива разбирания каква култура може да имаме и какъв морал може да имаме, и какво семейство може да имаме, какви деца, какви дъщери може да имаме в един свят с такива разбирания. Този момък ще стане баща, ще се народят като него деца, че ще прокопса.
Сега, когато аз говоря за свободата, вие нямате право да искате от един човек това, нищо не сте му дали. Казвате: „Трябва да ме обичаш!“ На какво основание трябва да се обичаме? „Ама ти каза, че трябва да се обичаме.“ Да, казвам, ако дам нещо, ще ме обичате; ако нищо не дам, не ще ме обичате. Пет пари не давам как ще ме обичате. Аз съм задигнал от този, от онзи, как ще ме обичате. Значи любовта е закон. Когато аз казвам, че трябва да се обичаме, подразбирам любящия. Който люби, трябва да даде нещо. Този, който обича, той трябва да дава. Ако ти не даваш, тогава ще кажеш: „Ако хората не ме обичат, не съм дал нищо!“ Не че в тях няма възможност да те обичат, но не си дал. Сега туй е положителната страна на онзи духовния живот, или християнски живот. Съвременните хора говорят за Христовата любов, че страдал на кръста, че това станало, че онова станало, много хубаво. Това мяза на един американски проповедник, който проповядвал в една американска църква, че хората трябва да бъдат щедри, че трябва да се обичат, да вършат Волята Божия. Имало един човек, който бил скържав, винаги казвал: „Разбойникът на кръста, без да е дал нещо, се спаси.“ Цитирам този факт – и ние като този разбойник. Но проповедникът му казал: „Той беше един умирающ разбойник, а ти си един жив разбойник, ти нямаш право, ти си жив, не си разпънат. Ти по друг закон трябва да живееш!“
Най-после фактът – другата страна е непризнателността на човека. Човек след като те обича, дал ти е всичкото, и има хора, които не са доволни от любовта му. Аз вземам, както природата, както Бог ни обича. И ние сме недоволни от Божията Любов. Казваме: „Какво ми е дал – толкоз страдания, побеля ми главата. Хич не искам страдания.“ Защо му побеля главата на него? Побеля му главата просто от много ум. Сега аз можех да ви кажа една истина, но понеже моята глава е бяла – има два вида бели глави, както има два вида черни – сега моята глава е бяла, но може и да е черна, по-черна. Има бяла и бяла. Защото, ако аз някой път се дегизирам, да ме не хващат в престъпление, с моята глава ще мина за стар. Има бели глави, които са дегизирани, но, казвам, разликата между младия и стария каква трябва да бъде. Ако старият се моли, и младият се моли. Как трябва да се молят? Аз ще ви кажа как трябва да се молят. Младият може да се моли, като падне, да може да стане. Старият трябва да се моли, като никога да не пада и да няма нужда да става. Защото, ако младият падне и си изкълчи крака, лесно се оправя. Старият трябва да се моли да не пада. Когато младият пада, е в реда на нещата, но когато старият пада, не е в реда на нещата. Следователно младият и старият не могат да имат едни и същи желания, невъзможно е. Те са диаметрално противоположни желания. Тогава аз определям: младият човек е за работа – млад е всеки, който отива да работи на нивата; всеки, който се връща от работа, е стар. Следователно под думата стар човек разбираме почивка от работа, а под млад разбираме работа. Младите хора за мене работа вършат, старият човек е, който е свършил работата си и се връща със своята придобивка в дома си. Онзи блудният син бил остарял – не казва Писанието – като дядо се връща. Вие мислите, че бил млад. Той носил толкоз пари, колко години живял, за да се реши да се върне при баща си – най-малко се върнал на 60 години.
Тогава ми иде на ума за един от турските паши, когато бил в Албания, във войната, която имаше Турция с Черна гора. Идва един стар човек, оплаква се, казва: „Бие ме баща ми.“ „Как, баща ти?“ Той човекът е на 60 години и казва: „Баща ми ме бие.“ Вижда баща му – на 120 години, работи. Казва: „Защо го биеш?“ Казва: „Не работи, хайлазин е, даже колкото моя баща не работи. Баща ми, вкъщи като е, и той работи.“ Пък неговият баща работи повече, отколкото неговият син хайлазин.
Та казвам, ние имаме в сегашната култура изопачени понятия и религиозни, и обществени, и семейни изопачени отношения за млади, за стари, за моми, за момци, за майки, бащи. Слушам ги хората, като вървят, и аз вървя и разсъждавам много здраво. Казват: „Трябва да се живее един добър и честен живот. Жената не трябва да лъже.“ Защо не трябва да лъже? „И мъжът не трябва да хвърля.“ Аз казвам, тия хора в рая бяха, не устояха, не можаха да изпълнят Волята Божия – на честността не устояха, престъпиха Божия закон, че сега на земята ще изпълнят Божия закон, че никой няма да ги види. Тя онази жена, която минава за честна, най-малко десет пъти е хвърлила око на някой красив мъж, казва: „Бива си го.“ Онзи честен мъж, който десет пъти е хвърлил око на някоя красива жена, казва: „Бива си я.“ И минават за честни. Сега вие може да отричате. Не искам нито да отричате, нито да утвърждавате. Туй, което зная, зная, че е 100 процента така. Абсолютно праведни хора няма.
В човека има две съзнания, двама души има – има един стар човек и един нов човек; едно разбиране на стар човек и едно разбиране на млад човек; едно старо съзнание и едно ново съзнание. Минава една жена. Старият човек казва: „Хубава е!“ Ти искаш да задигнеш нещо. Младият казва: „Тя е сестра.“ „Как сестра?“ Казвам, този старият човек създава известни противоречия, големи противоречия. Някои съвременни психолози не са дали никакъв отговор. Съвременните социолози, които разискват божествения живот, те трябва да разбират човешкото естество, за да създадат известни закони, за да се образува семейството, най-първо. Сега съществува едно семейство, но то е фиктивно семейство. От туй семейство след сто години нищо няма да остане. След сто години и баща ти, и майка ти, всичко ще изчезне, нищо няма да остане. Къде отидоха другите? И нас ще ни кажат, че са отишли в друг свят. Казвам, може. Вие били ли сте в другия свят? Вие като отивате в другия свят, вие изучили ли сте го? Казват, че в оня свят нито ядели, нито пиели, само се гледали. Правя едно възражение. Ако хората в оня свят нито ядат, нито пият, защо хората им подават? Българите защо варят жито? Значи българите вярват, че умрелите ядат, и то ядат майсторски. Пък и винце поливат на гроба, а по някой път и ракия. Защо поливат вино и ракия, ако те нямат нужда? Те са мои възражения. Казват – обичай. Не, този обичай, ако е обичай, трябва да има психологическа подкладка. Аз искам да обясня един факт, не външната страна на факта, както е, но вътрешната страна.
Тази – изгубената, овца. Всеки човек, който не може да мисли добре, той е изгубена овца. Да се намери един човек, значи да се научи да мисли. Съвременните хора трябва да се научат правилно да мислят. Всеки ден природата иска да ни покаже, че ние не мислим правилно. Ти мислиш, че си умен, хване те треска, тифус или петнист тиф, или чума. Съберат се при тоя умния човек, който дава ум, съберат се десет души лекари да го спасят. Кой е този учен? Учени хора, но туй учение не може да помогне. Съберат се тия лекари, но и те ни забавляват. Ти сам себе си не можеш да спасиш, че лекарите ще те спасяват. Най-после, след като те лекуват лекарите, ще те изпратят те в оня свят. Всичките спасени са пратени в оня свят. Кажете ми кого са лекували лекарите, че са го излекували. Не казвам, че не трябва да се лекуват, но казвам, палеативно е това лекуване. Кажете ми да е имало човек да е живял 200–300 години благодарение на тяхното лекуване. Възможно е да е живял някой някъде из архивите на човешкия живот. Сега вземам това за пояснение. Природата е внесла лекуването, не са го създали лекарите. Лекарите не трябва да правят монопол, че са измислили лекарства. Не, така не се говори. Онази котка, която се лекува, кой я е научил? В кой университет е свършила? Че и вълкът се лекува. Вземете слона, като си нарани носа, сам си прави превръзка – намаже носа с кал, докато заздравее. Чак като заздравее, тогава снема превръзката. Кой го е научил? Казват: „Турете му един съгревающ компрес.“ Слонът си туря един компрес, и оттам насетне не сменя компреса, докато оздравее.
Сега аз искам да изнеса истинските отношения. Ние мислим, че в нашия живот с този ред на нещата ние сме внесли много нещо. В много от нашите нововъведения ние сме внесли нещо много дисхармонично и сме направили нашия живот нещастен. Вие влезете в някой град, по някой път усещате вдъхновение, приятно ви е да седите. В някой град влезете, усещате притеснение. Тия хора със своя живот, със своите мисли са толкоз тежки, че мъчно може да се издържат мислите. И във всяко едно семейство хората се развалят, постоянно развалят семейния си живот. Мъжът постоянно храни лоши мисли за жена си, постоянно я подозира. Колко ли мъже ще нарежда на жена си, най-малко сто мъже ще и нарежда. Тия мисли съществуват в целия дом – този влязъл, онзи влязъл, този му казал, онзи му казал, и ако имате една фотография, ще видите и млади, и стари, и мустакати в къщата му ходят, мазници на жена му. Жената прави същото – тя ще нахвърли лоши мисли, че сто млади жени ходят вкъщи. Питам, като влязат тия развратните мъже – според него развратни са тия мъже, които развращават жена му, като влязат тия развратни жени и като влязат тия развратни мъже, какво ще остане от този дом.
Моята философия изваждам – тя е по-ценна, естествена, неизопачена. Една жена невъзможно е да люби повече от един мъж, тя само един залюбва. Ако тя има много любовници, то е причина неговият образ. Тя си има известен идеал, казва: „Когото аз обичам, той е умен, благороден.“ Този види, онзи види казва: „Не е той.“ И той си има идеал, и той не може да люби повече от една жена. Като препишат на един мъж престъпление, че той имал повече жени – ние не познаваме мъжкото естество, не познаваме и женското естество – престъплението седи в това, че ние не се съобразяваме със закона на любовта, че те не изявяват любовта там, дето трябва. Престъплението за един мъж – който оставя жена си да умре гладна. Че тя е умряла, той не е отговорен, но че той я е оставил да умре гладна. След като умре, по третини, по деветини, двайсетини подава на този, на онзи. По този начин престъплението не се изправя. Той на жена си приживе трябваше да и дава. Той казва: „Аз съм готов заради нея.“ То са наши разсъждения.
Сега идвам към същинския живот. Вие сте млади, остарявате. Значи били сте способни за работа, работили сте, почивате си. След вашата старост какво ще стане? Ще ви произведат. Ще ви повикат в другия свят за вашата дейност и ще ви турят настрана. Защо трябва да има стари? Производство има. Като свърши един ученик осми клас или университет, повикат го професорите, дойде дипломата, излезе от университета, иде да работи. Питам, вашите схващания за оня свят такива ли са, или не? Аз съм гледал хора защо излизат от университета. Казва: „Диплом ми дадоха.“ Не иска да излезе. Преждевременно му дадоха диплом, той не е готов за тази работа. Жената казва: „Аз трябваше да ида в оня свят, че той подире ми да дойде.“ Сега аз говоря за вътрешните разбирания. При тия разбирания се създава едно анормално състояние. Ти държиш жена си като авторитет в ума си и жената държи мъжа си като авторитет в ума си. Ти остави мъжа си свободен, не мисли за неговите престъпления. Ако съвременните жени се бяха освободили от престъпленията на своите мъже, деветдесет и девет от всичките злини можеха да изчезнат. Ще остане само едно зло. И то е злото само на дявола.
Има един разказ. Аз ще ви кажа защо дяволът е станал дявол. Един разказ има, не че изразява дълбоката истина, но донякъде е приблизително. Този разказ седи така. Когато израсъл Божият син, тогава трябвало да го въведат в света на ангелите, дето били най-съвършените същества, че изискал Господ от тях само да го поздравят, само да си наведат главата, че поздравяват младия син. Сегашният дявол не си поклатил главата. Казва на Господа – не изпълнява такова нареждане. Ако си поклати главата, ще стане нарушение на света. Господ го изпратил на земята, да покаже, че дяволът не говори истината, говори лъжа. Сега в какво седи лъжата? Като слязъл дяволът на земята, той взел формата на един вълк – седи, почива, овцете страдат, умират. Господ казва: „Защо не помагаш?“ „Не можа да си поклатя главата, понеже ще стане нещо с мене.“ Трябва спокойно да седи, не трябва да клати глава, да не измират. Но вечерно време, като хване овцата, двайсет пъти си клати главата, да яде. Клати си главата, да вземе овцата от кошарата. Значи пак е за неговия интерес, клати си главата. А когато не е за неговия интерес, не си клати главата. Така има хора, когато не е за техния интерес, не си клатят главата, а когато е за техния интерес, и двайсет пъти, и трийсет пъти си поклащат главата. Казва някой: „Аз не си помръдвам крака.“ Аз вече зная от кои си, за доброто на хората не си помръдва крака, а за неговия интерес и двайсет пъти се помръдва.
Питам сега, с такива разбирания на живота, какъв край може да имаме ние и какво обществено положение може да имаме в света, и какъв народ най-после може да се създаде. Никакви. Тия отношения на народите, които съществуват, които клатят глава и се избиват едни други, и показват, че е в реда на нещата, че дава подтик на човечеството, то е друг въпрос. Убийството не може да бъде подтик, то не е културно произведение. То е аномалия в света, която Бог използва. Може да кажат, че войната допринесла благо на човечеството. То е факт, който всички учени отричат. От лошите постъпки на миналото се ползваме, но че самата война носи със себе си нещо добро, това никой не може да отрече. Онзи човек, който иска да убие някого, нима това е благородно дело. Силният човек се познава в това, когато той се въздържа. Злото и доброто са допуснати от невидимия свят само за една проба – да се покаже кои са силните хора и кои са слабите. За това е допуснато злото. Онзи, който може при злото да се въздържа, той е силен човек; онзи, който при доброто отстъпва, той е пак силен човек; онзи, който при доброто не отстъпва, той е слаб човек; онзи, който при злото отстъпва, той е слаб човек. Да се въздържаш, когато в тебе бушува злото, бурята, искаш да извършиш добро, казвам си: „Ти си силен, ти си благороден човек, от тебе всичко може да стане.“ Когато при най-малкия зов ти си готов да помогнеш някому, ти си готов да напуснеш положението си при всяка една работа, ти си един благороден човек. Това е практическата страна на доброто и злото в света. Защото съществуват и други обяснения, те са чисто богословски. Те са възможни, може да са така. Те мязат на ред поговорки, които може да са верни.
Вика един от турските султани, да му казват лъжи. Всеки, който му каже една лъжа, ще го възнагради, ще му плати. Идва един и му казва на султана така: „Баща ми откъсна един косъм от главата си, тури го на Дунава и стана мост.“ „Ола белир!“ Може да е станало от косъма мост. Идва друг и казва: „Майка ми насади едно яйце и от него излезе цяла камила.“ „Ола белир!“ Има неща, които стават. Най-после иде един с двама хамали, които носят един празен кюп, голям, казва: „Да ти кажа една новина. Баща ти води война с московеца. Баща ми даде пари назаем в този кюп. Има да плащаш.“ „Това е лъжа!“ Всичко е право, може да бъде, може да не бъде, но дойде ли едно време, когато се засягат нашите интереси, казваме: „Това е лъжа!“ Понеже, ако каже „Ола белир“, заключението е да плати. Кюпът трябва да се напълни с пари, със злато, трябва да се даде.
Та сега, намерената овца. Всички вие имате интерес да се интересувате от истината, понеже тя ще ви даде свобода. Вие имате интерес да се интересувате от любовта, понеже тя ще внесе във вас новия живот, безсмъртието. Болестите ще изчезнат. Всички имате интерес да се интересувате от Божията мъдрост, понеже тя ще внесе знанието – новото знание. Светлината, която Бог ще хвърли, ще даде съвсем друг вид на цялата Вселена, ще даде друго обяснение. Аз не съм от онези, които искат да знаят всичко. Човек всичко не може да знае и не е необходимо да знае всичко. Знанието е същият процес, както и яденето. Не е необходимо веднъж да се наядеш, че вече да не ядеш. Не да се наядеш, да туриш много в хамбара. Половин килограм в стомаха е достатъчно. И два, и три, и четири пъти може да ядеш, не е грях. Даже пет пъти да ядеш, не е грях. Грехът не седи в яденето. Грехът седи в лакомията на хората. Ти се нуждаеш от хляб, ти се нуждаеш от храна и малко други прибавки, малко водица. Ти се нуждаеш от много малко количество. Ако хората така биха живели, този икономически въпрос, който сега ги занимава, за един ден ще се уреди. Съвременните учени хора имат нравите на дамите, на високопоставените дами. Че хората умирали, че хората били болни, тя има някой бал, има жур фикс – ще седи пред огледалото, ще се маже. Тя само за себе си мисли. Този учения човек прокарва някаква теория, защо бил грехът в света или пък кои са били причините, как Господ щял да спаси света, какво щяло да стане. Със света, ние знаем, ще стане едно нещо. Със света ще стане следното. Аз имам много хубава свещ, препоръчвам я, от спармацет, но не гори. Казвам, турете я на огъня, стоплете я. Турете нов фитил, ако не гори, пак турете втори, трети фитил, докато започне да гори. Тази свещ ми трябва, когато гори. Щом не гори, нов фитил, ако не гори, пак ще се стопи – дотогава, докато се запали и гори всичката свещ. Запалена свещ наричам човек, който мисли.
Хората трябва да се обичат, понеже Бог обича всичките хора. Ние не разбираме каква е неговата обич. Някои хора обичат Бога, аз зная защо го обичат. Те не искат да си мърдат главите. Да отричаш Бога, значи да отричаш себе си. Да унищожиш Бога, значи да унищожиш себе си. Да проповядваш безверие, значи да проповядваш анархия в себе си. Всичко в света произтича от скритото безверие. Има два вида безверници: явните не са безверници; има други безверници, които минават за верующи. Туй двояко безверие е донесло всичките страдания и нещастия в света. Някои сега обвиняват религиозния живот. Всичко в света произтича от незачитане на Божия закон, на човещината вътре. Защото имаме условия. Един човек няма защо да се убива – може да се прати на един остров да живее. Това е по-добре – той пак ще живее. Ако четете Писанието, еврейският народ прави престъпления и досега си създава страдания и неправилни изпити. За миналото те и днес страдат. Те са предметно учение за нас. Не че те са най-лошият народ. Господ казва: „Гледайте тях, и вземете урок – ще дойде и до вас тоягата.“ Казват: „Проклет народ е еврейският!“ Така не се говори. Убийството, лошите мисли, нищо не допринасят. Вие искате да се повдигнете, вие искате да имате един здрав организъм, вие искате да имате социално положение.
Ако искате да станете пръв министър в България, трябва да знаете да си клатите главата. Ако е за себе си, може да не си махаш главата, но като дойде за другите – да я махаш. Тогава изберете едно правило. Който си маха главата, за обществено добро е. И министри, и учители, и професори, които клатят глава, за обществено добро е. Като дойде за себе си, по-добре клати. Мисъл трябва да имаш. Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е самозаблуда. Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи. Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Турят те на тарга, и после започнат: „Упокой, Господи!“ Аз не вярвам в такова успокояване. Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам. Ще кажа: „Сбогом, заминавам си.“ Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. Отподире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, дето хиляди пъти е по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор. Дошло е време нас да ни изпратят из затвора, казват: „Навън излезте!“ „Какво ще правя?“ „Сам ще работиш.“ В затвора те хранят, има кой да се грижи за тебе. Идват, проверяват те дали си там, дали си избягал. Като ти покажат вратата, нито хляб има, нищо няма. Казват: „Прави каквото искаш!“ Казва: „Какво ще правя?“ Казваш: „Тогава ще ида да крам, пак да ме турят в затвора, понеже има какво да ям.“
Философията почти е дошла дотам, че всичките хора почти са прекарали това затворничество: да ям, да пия, после кой знае. Не, не, това не е човещина. Това са деветдесет и девет праведни овце. Всяка една изгубена овца, която се е изгубила в гората, тя е умната овца. Изгубените овце са умните овце, защото само една умна овца се губи – глупавите вървят в общото течение. Най-умната се качила тук-там, наблюдава. Умната се губи. Овчарят казва: „Умната овца се загубила.“ И започва да я дири. А деветдесет и девет глупави овце нито мислят, само мислят, че са прави. Това са мои заключения, няма да ги изкарвате. Символически са много верни.
Сега това, което е най-важното в света, то е следното. Човек трябва да се откаже от оня живот, който му е допринесъл хиляди злини. Да се откажеш от един неестествен живот, който носи след себе си разрушения, страдания, падения от единия до другия край, нищо няма да научиш. Една опитност ще знаеш. Нищо не може един порочен живот да ти предаде. Ти ще мязаш на една много хубава написана книга, другите ще се учат от тебе. Ти, като погледнеш, ще кажеш: „Какво бях, какво станах!“ Една книга, която всеки ще чете, ще отваря, ще се ползва, но ти нищо няма да се ползваш за себе си. А пък трябва човек да се ползва и за себе си. Аз разбирам една свещена книга да бъде в три посоки свещена: пред Бога, свещена пред моя дух, свещена пред моите ближни. Тогава е свещена книга, и пред хората има уважение. Онзи добрият, почитаният човек трябва да се поддържа. Добрите хора трябва да се въздигат, те ще спасят света.
Сегашното разбиране е точно обратното. С малкото знание, което тъй е придобито, искаме да се създаде новото общество. Аз го намирам много естествено, понеже, ако те изкарат на един много висок връх и те бутнат от един наклон, това не е по твое желание. Аз наричам – със силен характер са тия хора, които могат сами да се качват по високите върхове и сами да слизат. При сегашното разбиране материалистите, от една страна, и религиозните, от друга, като идем при религиозните, казват: „Той не е като нас!“ Ако станеш като тях и идеш при светските хора, казват: „Той не е като нас!“ Казвам, по какво се отличават светските от религиозните хора? Светските хора нямат никаква съществена разлика. Религиозните хора вземат пари, ядат по три пъти на ден, къщи си имат, легло имат, обуща от кожа носят. Даже най-големият светия не е още светия. Светия, на който хората му носят, не е светия. Светия, разбирам, сам да си изкарва прехраната. Да посее един декар, сам да го копае. Той да даде, а не да му дават. То са бъдещи схващания. Аз говоря какъв трябва да бъде светията. Това не е непостижимо – много възвишен идеал е.
Злото не седи в мене, но в любовта към мене; злото не седи в яденето, но в лакомията. Че трябва да бъдеш богат, не е лошо, но богат в знание, богат в добродетели и като си богат, ти ще бъдеш един човек, полезен за ближните си. Богатият трябва да бъде полезен за своите ближни. Богатият човек, това е един орган в организма. Сиромахът е пак един орган. Със сиромаха приятелство може да образуваш, а при богатия слуга може да станеш. Ако искаш да станеш слуга, при богатия ще отидеш; ако искаш приятел, при сиромаха ще отидеш. Вие сега търсите приятели при богатия и отивате да слугувате при сиромаха. Тези богатите хора ще кажат: „Това и това ще направиш!“ Тогава какво трябва да правите? Вие ще кажете: „Как, аз да се подчиня, да слугувам?“ Че тогава не разсъждаваме. Аз хвана един кон, иска-не иска, карам го да работи. Ти туриш юзда на коня, караш го да работи, казваш: „За това Господ те създал – да работиш. Че дал ми е и тапия за туй.“ Богатите хора казват: „Господ те е направил да ни работиш!“ Той има толкова право, колкото право имаш ти – да яздиш един кон. Ти, като яздиш, мислиш едно, а тебе като яздят, казваш: „Не е право!“ Затова Господ е позволил богатите да яздят сиромасите. Аз, ако съм един сиромах, ето как бих постъпил с един мой кон. Като ми работи три часа, ще кажа: „Стига, братко, днес колкото камъни пренесе, стига!“ Ще го потупам и ще го оставя да си почине. Ще кажа: „Когато пренесеш, ще бъда благодарен.“ Сега вземат коня, трупат го, и след туй ще ми говорят за култура. Сега, казват, Господ създал коня да тегли. Затова стават земетресения, хората стават жертви, къщи отиват. Това не е никаква философия. Причина за земетресенията не е Господ. Причината за всички земетресения са хората.
Да ви докажа това косвено. Вие хващате един архитект, да ви направи къща на два етажа. Туря той гнили греди, съгражда къщата за очи, казва: „Къщата е много хубаво направена.“ Дойде един малък вятър, и къщата се събори. Питам, Господ ли направи това, или вашият архитект със своята лакомия. Ако беше турил здрави греди, тази къща нямаше да се събори. Та казвам, когато хорските мисли станат...
В епохата на хората – когато между млекопитаещите се явява такава борба, голяма вражда, че дойде земетресение, да унищожи част от тия хора – такова земетресение, ако сега стане, то можеше десетина, петнайсет километра във въздуха да хвръкнат. След това дойде такъв голям студ, който ги замрази, че и до днес се намират замръзнали, и се очисти светът с тези предпотопни животни. След туй дойдоха хората. И за тях е едно и също нещо. Сега има земетресения и ако не се оправят хората, ще дойде мразът, ще ги замрази. След това ще дойде друга култура. Дали учените хора оспорват това, или не, то е друг въпрос – няма какво да се доказва. Когато дойде и стане, ще се докаже само по себе си. По този ред на нещата ние отиваме. Ние отиваме по този път. Туй, което е ставало, пак ще става. Сега може да се попита защо Господ допуща тия работи. Друг път бих ви занимал защо Господ е допуснал тия работи. Някои неща може научно да ви обусловя.
От всичките несгоди, от всичките грехове на хората Бог е допуснал греха в света по единствената причина, не че те го искат, но на Господа не трябва тор. Той си има много ниви, които са поосиромашели, и грехът на хората става за тор – да си натори нивите, да дадат плод. Туй е на ваш език разбрано, може да се обуслови. Икономия е това в природата. Злото и грехът е икономия в природата. То произтича от общия факт. Онзи, който не люби, той ще мрази; онзи, който мрази, ще умре. Или ще любиш, или ще мразиш и ще умреш. Ще избереш едно от двете. Любовта е за предпочитане пред омразата. Сега някой казва: „Не искам да любя.“ Ще дойде омразата. Ако не искаш да любиш, не искаш и да мразиш, ще дойдеш до злото, до смъртта. Онези стари хора, които не могат нито да любят, нито да мразят, те умират. Стария човек не го интересуват тия работи. Нито люби, нито мрази, нито ревнува. Той не ревнува своята баба, той е спокоен и бабата, която е на 120 години, той и казва: „Бабо, може да имаш работа, с който мъж искаш.“ Старият не се движи, не вижда. Една стара баба на 120 години един млад дядо я води. Но старият дядо не казва: „Виж моята баба какъв млад момък я води.“ Радва се той. Момъкът я тупа по гърба, дядото се радва, иначе той би ревнувал. Дядото знае, че младият момък от своята жизнена енергия е придал нещо на бабата и като се върне при него, ще го прегърне и целуне, казва: „Господ живот и здраве да му дава!“ Но по-рано не би казал. Че кой от младите би казал за жена си друг да я посрещне.
Тази е философията, така трябва да се мисли за Бога. Ето това е чистият човек, там трябва да дойдем. Младият мъж, който види, че един мъж придружава жена му, да го потупа и да му каже: „Господ живот и здраве да ти дава.“ И жената да го прегърне. Така трябва да бъде. Това е свободното разбиране и към този възвишен идеал трябва да се стремим. Това, в което сега сме възпитани от толкоз хиляди години, не е лошо.
Новият начин, то е намерената овца. Аз искам всички вие да бъдете от тия намерените овце и да започнете да мислите по тоя новия начин. И тогава, ви казвам, всичките ваши противоречия, които съществуват – ако държите туй, което ви говоря – всичките ви работи ще се оправят. Всичките ви работи само по този начин ще се оправят. Аз не съм намерил друг начин и не съм намерил едно изключение. Че в това седи бъдещето. Ако вървите по този път, велик е животът. Ако не се върви по този път, има съвсем друга перспектива, която не е никак за тебе. Сега не искам туй да ви се наложи да считате, че вие ще идете в ада, но във вас туй да е естествено. Да се освободите от неестествения живот, както болният иска да се освободи от болестите си. Така у вас да има едно желание за добрия живот. Във вас трябва да има желание към добрия живот, да няма мисъл, че като станете добри, ще имате хиляди блага от него. Сега онзи, който ви обича, ще знаете, че той ви обича. Вие сега не знаете дали ви обича, или не. Че има мнозина, които ви обичат, тогава ще знаете. Ще усещате въодушевление, сила, енергия; няма да имате никакви лоши сънища; всякога ще имате най-хубавата храна, жилища, дрехи; дето влезете, ще носите мир и радост. Това е нашето учение, това е божественото, това е желанието на божествения дух, който работи в света във всички посоки, като започнете от най-ниското положение. За мене няма разлика между светските хора, духовните и религиозните. Това са степени, това са разбирания. Едно време сегашният религиозен живот е бил социален, а сегашният социален живот ще бъде религиозен. Едно време сегашният религиозен живот е бил обществен. И сегашните наши вярвания за политическите народи ще станат религиозни.
Сега искат да обяснят как се е появила религията. Казват, че страхът е бил причина за образуването на религията. Много голямо значение давате на страха. Аз да ви докажа тогава, че най-великата разумност в живота се родила от страха и най-голямата святост се родила от страха. И децата се раждат от страх, и хората забогатяват от страх, и учените хора стават учени от страх. Че този страх е, който всичко ражда. Страхът е най-великият импулс в света. Казвам, работа е това на човешката душа. Защото, ако не работиш, ще изгубиш един велик момент на живота. Това е страхът. Това е достойнство, това е преимущество, но страхът е един дребнав живот, защото Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.“ Туй, което хората наричат страх, то е страх, който е създал. Който създал всичко това, е страх на велик импулс на човешкия дух, който работи във всичките направления, подтиквал всичките хора към нещо възвишено и благородно. Това са изгубените овце на света.
Втора неделна беседа
2 октомври 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
|
