Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите и не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!“ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си?“ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават и се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
Беседа от Учителя, държана на 19 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.
|
