Тема за следващия път: „Отношение между светлината, мисълта и живота“.
Човек не може да бъде щастлив, докато не разбира вътрешното отношение, което съществува между разумните същества и него. Щастието се определя от хармоничната връзка между всички същества изобщо. Колкото по-здрава е тая връзка, толкова по-трайно е щастието. Да поддържаш мисълта, че няма щастие в живота, това показва, че не разбираш отношенията към целокупния живот. Под „живот“ разбирам съзнателните прояви, а не временните. Да съзнаваш, че трябва да ядеш, да печелиш пари, да бъдеш богат, това са временни прояви на живота. Истинският живот има отношение към онова съзнание, което обхваща живота на Цялото. Затова Христос казва: „Отец ми живее, и аз живея. Отец ми живее в мене, и аз живея в Него“. Следователно всички растения, всички животни и хора живеят в Бога. Обаче всички не съзнават това. Тази е причината за голямата дисхармония между тях. Въпреки това, Бог ни е допуснал да живеем в Него и да се проявяваме свободно. В това се крие Неговото величие. Слабостта на човека се вижда в това, че той прави грешки и престъпления. По това се отличава той от своя Създател.
Казано е: „Ние живеем и се движим в Бога“. Това е първият процес на живота. Вторият процес, който има отношение към еволюцията и живота, е, че Бог иде да живее в нас. Както Бог ни е оставил да живеем в Него и свободно да се проявяваме, така и ние трябва да оставим Той да живее в нас и свободно да се проявява. Както ние в Бога правим неща, които Той не може да направи, така и Той в нас ще направи неща, които ние не можем да направим. Това, което Бог прави в нас, може само да ни повдигне и ощастливи. Щом живее в нас, Той ще прояви себе си. Как ще стане това, не е ваша работа. Ваша работа е да си зададете въпроса: „Можем ли да дадем достъп на Бога да живее в нас?“ Влезе ли Бог в нас, Той ще внесе Любовта, мира, радостта, свободата. Христос казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“. Аз казвам: Човек не може да си представи какво може да направи Бог за оня, който Го е допуснал да живее в него. – Как става това? Питам: Как става храносмилането? Виждате ли как се извършва тоя процес? Дъвчете храната, гълтате я и казвате, че стомахът я смила. От друга страна, казвате, че стомахът е една обикновена гайда. Така е, но тая гайда върши такива чудеса, каквито и най-видните химици не могат да направят. Някои се отнасят презрително към стомаха и го наричат търбух. Те отдават своите нещастия на търбуха си. Алчността прави човека нещастен, а не търбухът.
Сега ще се отдалеча малко от мисълта, ще ви дам един образ. Всички сте работили с числата, лесно броите от 1 до 10 и обратно, от 10 до 1. Представете си, че живеете на един висок планински връх, който се намира на 10 километра разстояние от долината. Друг човек живее в долината. Значи вие сте на първия километър, а той – на десетия. Еднаква ли ще бъде енергията, която вие ще изразходвате при слизане в долината, а той – при изкачване на върха? Оня, който се качва, изразходва повече енергия от тоя, който слиза. Законът е такъв. Обаче когато изпарявате вода, водните пари се качват по-лесно, с по-малко усилие, отколкото при слизането си надолу. За човека е по-лесно слизането, а за водните пари – качването. Изобщо съзнанието и стремежът на човека определят колко енергия се изразходва. Колкото по-будно е съзнанието му и стремежът – по-голям, толкова повече енергия изразходва той. И обратно, ако съзнанието му не е будно и стремежът – слаб, той изразходва по-малко енергия. Когато обичаш един човек или един предмет, ти отиваш при него по-лесно и изразходваш по-малко енергия. Ако не обичаш даден човек, ти отиваш при него по-мъчно и повече енергия изразходваш.
Човешкият живот е пълен с контрасти, които трябва да се изучават. Например в българската азбука буквата „З“ може да се напише по 4 начина: „З“. Ако някой се заеме да обяснява защо буквата „З“ може да се пише по 4 начина, ще дойде до механичното изясняване. Малцина знаят дълбоката истина. Например, в механичния живот казват, че богат е оня, който има пари в касата си. В живота на пробуденото съзнание казваме, че богат е оня, който не знае нито да слага пари в касата си, нито да вади. Беден е оня, който постоянно слага и вади пари от касата си. Така той нищо не може да научи. Защо внася и защо изнася, и той не знае. Някога е нещастие да внасят и да изнасят нещо от дома ви; някога е щастие да внасят и да изнасят нещо. Например, нещастие е, когато в дома ви внасят умрелия ви баща, или изнасят умрялата ви майка. Обаче щастие и радост е, когато в дома ви внасят младата булка, или я изнасят, за да отиде в дома на своя възлюбен. Щастие е за земеделеца, когато внася житото в хамбара и напролет го изнася, за да го посее на нивата. Някой казва: „Веднъж да изляза от дома си, да се освободя“. Ти се заблуждаваш: нито си влизал в къщата си, нито можеш да излезеш. Заградил си известно пространство с 4 стени и мислиш, че това е твоя къща. Ти, който си гражданин на цялата вселена, оградил си няколко метра пространство и го наричаш твоя къща. Да мислиш, че заграденото пространство е твое, това е заблуждение, от което трябва да се освободиш.
Една циганка се оженила за царски син. Понеже била научена да яде хляб от изпросено брашно, тя слагала на няколко стола по малко брашно и тръгвала с торба да проси. Спирала се пред всеки стол и като си въобразявала, че това са къщи, казвала: „Моля ви се, дайте ми малко брашно“. Слагала брашното в торбата си и като виждала, че е пълна, започвала да си прави хляб. Така тя задоволявала желанието си да яде хляб от изпросено брашно.
Много от сегашните хора постъпват по същия начин. Те си изпросват по малко знание оттук–оттам и после казват: „Много неща знаем ние“. – Вие знаете толкова, колкото и циганката, която проси брашно, а после казва: „Поне си направих хляб от изпросено брашно“.
Често хората се запитват: „Какво е учението на Христа?“ Ще кажете, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството. Да спасиш човека, това значи да го повдигнеш. Как се повдига човек? Само на думи? Ако само товариш ума си със знание, това не е никакво спасяване. Това е излишно бреме. Хубавата дреха е за здравия, а не за болния. Откажете се от стария живот, от старите идеи и приемете новите, Божествените идеи. Каква представа ще имате за една стая, ако влезете в нея в тъмна нощ? Понеже сте без светлина, нищо няма да знаете за стаята. Трябва да чакате да дойде някой отвън, да донесе светлина. Следователно Единственият, Който може да внесе светлина в умовете ви, това е Бог. Ако искаш да разбереш Битието, трябва да оставиш Господа да живее в тебе. Ти няма да знаеш кога е дошъл Той и кога ще си отиде. За тебе е важно да знаеш кога е влязла светлината и кога ще си отиде. Само светлината е в сила да донесе знанието. Знанието ще приготви пътя за живота. Животът ще приготви пътя за Любовта. Любовта ще приготви пътя за идването на Божия Дух. Духът ще приготви пътя за Вечното Начало – за Бога. Щом зърнеш това Начало, съзнанието ти ще се проясни и ще кажеш: „Сляп бях едно време, но сега прогледах“. Мнозина ме питат какво нещо е щастието. Дайте едно разумно и здраво дете на майката и без да и говорите за щастието, тя сама ще ви каже, че е щастлива. Вземете и детето и тя веднага ще стане нещастна. Щастието в живота, това е Бог. Радостта в живота, това е Бог. Мирът в живота, това е Бог. Милосърдието в живота, това е Бог. Доброто в живота, това е Бог. Любовта, Мъдростта, Истината в живота, това е Бог. Тия неща са части от Цялото. Те са неразделни едно от друго. Влезе ли една от тия части в тебе, ще знаеш, че това е частичка от Бога. Казваш: „Кой съм аз?“ – Ти си оня, когото животът е създал. Ти си оня твърдият и жестокият, лишен от светлина. – „Аз съм Син Божи, чадо Божие.“ – Когато светлината, Любовта, Мъдростта и Истината влязат в тебе, ти виждаш ясно нещата. Трябва ли да се безпокоиш за ежедневния живот? – „Защо страдаме тогава?“ – Страданието е неизбежно, то е сянка на Любовта. Не мислете, че Любовта изключва страданието. Колкото повече страда някой за тебе, толкова повече те обича. Колкото по-малко страда, толкова по-малко те обича. И Бог страда, когато вижда нашето недоволство. Той ни е дал блага, дал ни е свобода да се проявяваме, както искаме, и въпреки това сме недоволни и неблагодарни. Където е недоволството и неблагодарността, там са погрешките и престъпленията.
Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Ще възразите, че не може да бъдете като Бога, нито Бог може да бъде като вас. – Ако дадете място на Господа свободно да се проявява във вас, ще бъдете подобни на Него. Какво става всъщност? Щом Бог влезе във вас, вие тръгвате след Него и започвате да Му давате наставления. Така постъпва жената със своя мъж. Тя тръгва след него, следи го какво прави и постоянно му казва: „Не трябва да даваш толкова много, ще обеднеем. Не трябва да учиш толкова“. – Това е ограничение. Така мъжът ограничава жената, и жената – мъжа. Велико нещо е свободата! Да придобиеш свободата, това значи да свалиш товара от гърба си и като ангел да литнеш на крилата си, да обиколиш цялата вселена. Сегашните хора са толкова свободни, колкото и камъните. Ако не дадете място на Господа да живее във вас, вие ще останете на земята в своята малка къщичка, която всеки момент могат да ви отнемат. Един ден ще отидете на оня свят самотен, без къщичка, без подслон. Срещал съм учени и философи в другия свят, които прекарват там с години, мислят само за незавършената си работа. Един от тях казва: „Едно изречение остана недовършено. Ако бях написал и него, светът щеше да се оправи“. – Какво е това изречение? – Как се е намерил на това място. Стои тоя философ и мисли как е напуснал земята, откъде минал и как се озовал тук. Наистина, мъчно може да се напише последното изречение. Докато живял на земята, ученият мечтал за луната, за слънцето, а сега не знае къде е и как е дошъл.
Разхождам се в другия свят, срещам един млад момък, и той е замислен, недоволен от нещо. Питам го какво иска. Той отговаря: „Съжалявам, че не се ожених“. Аз превеждам неговото желание. Той искал да даде място на Бога да живее в него, но не могъл да направи това. Сега аз отговарям и на философа. Последното изречение, което не можа да напишеш, е следното: „Остави Бога да живее в тебе и да се прояви свободно, а ти да се учиш от Него“. Щом Бог живее в човека, той трябва да се учи от Него и да прави всичко, каквото му се каже. – „Аз съм учен, зная какво да правя.“ Кажеш ли така, ти си голям невежа. Какъв учен е тоя, който чрез своето знание внася злото в света? – „Аз съм философ.“ – Ти си философ на невежеството.
Като говоря за знанието, не казвам, че трябва да се откажете от него. Стремете се към истинското знание, което освобождава и повдига човека. Да живее Бог в човека, това значи да преработи злото в него и да го превърне на добро. Тогава и ученият, и философът, и музикантът са доволни. Без Бога ученият работи, прави изследвания, но нещо му липсва, не е доволен от себе си. Музикантът свири, работи, но и той не е доволен, вижда, че не може да свири, както трябва.
Кой музикант досега е схванал музиката на светлината и я е възпроизвел? Кой музикант е възприел музиката на живота, изтичащ от Бога? Кой човек е чул музиката на доброто, изтичащо от Бога? Музика – хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши, да възприемат. Тяхната музика внася мир и спокойствие в човека. Тя е в състояние да укроти и най-разгневения. Някога ще ви посвиря, да чуете нещо от тая музика. Тя е особена. Тя е в състояние да стопи леда в човека, както светлината и топлината топят снега и леда в природата. Такова нещо е обичта на хората. Някой иска да го обичам. Питам: Готов ли си да се стопиш? Обичта стопява, както топлината и светлината. За да не се стопиш, когато те обича някой, и ти трябва да обичаш. На същото основание казвам: Ако ледът разбира законите на светлината и топлината, никога няма да се стопи. Ако и водата разбира законите на светлината и топлината, никога няма да се превърне на лед.
Сегашните хора се намират на кръстопът. И вие, като тях, сте дошли до безизходно положение. Вие сте херметически затворени, като в яйце. Какво ще стане с яйцето, ако стои на открито дълго време? – Ще се развали. За да не стане това, яйцето трябва да се сложи под квачката, да се измъти. Следователно, ако вие не се отворите за Господа, да Му дадете място да живее във вас, съдбата ви е решена. Вашият живот е осъден на разваляне. Ако дадете място на Бога, на Христа в себе си, животът ви ще се подобри. Като говоря за Христа, нямам предвид историческия Христос, но Бог, Който се е ограничил и изявил на земята, да покаже на хората правия начин на живеене. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Като знаете това, направете опит да приемете Христа в себе си. Само така ще се освободите от своите погрешки и престъпления. Казано е: „Ще залича греховете ви и никога няма да ги спомена“. – Кога ще стане това? – Когато човек даде възможност на Бога да живее в него. Защо се карат и сърдят хората помежду си? – Защото отношенията им не са правилни. Имаш приятел, живееш добре с него, но един ден той ти се разсърди. – Защо? – Или си му писал нещо, което не трябва, или си казал няколко обидни думи по негов адрес. Има случаи, когато един от приятелите дава повече, а другият – по-малко. Единият дава, а другият взима. Обмяната между тях не е правилна. Същият закон важи и за отношенията между Бога и човека. Ако обмяната между Бога и човешката душа не е правилна, и отношенията няма да бъдат правилни. Докато човек живее в свещения егоизъм, вратата към Бога всякога ще бъде затворена за него. Да очакваш Господа, това значи да оставяш вратата си отворена. Ще отиваш на работа и ще се връщаш, докато един ден намериш Господа в стаята си. Няма да питаш как е дошъл и кога е дошъл. Той ще те учи, а ти ще слушаш и ще Му служиш. Ако изпълняваш волята на Бога, ще бъдеш подобен на Него. Когато някой пита за себе си какъв е, ще знае, че той е такъв, каквито са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Някой се оглежда в огледалото и казва: „Грозен съм“. – Грозотата е изписана на лицето ти, но не е в самото лице. Грозотата се дължи на твоите мисли, чувства и постъпки. На тях се дължи вътрешния живот на човека. На тях се дължи и щастието на човека.
Един 19-годишен момък се оплаква, че е нещастен. Той намира причината за нещастието си в своята майка и в своя баща и като вижда, че не може да си помогне, търси изходен път в смъртта. На друга страна, млада мома също се оплаква от своето нещастие. Отчаяла се, изгубила смисъла на живота и намислила да сложи край на своите тегла. След време двамата млади се срещат, разговарят се и сядат под едно дърво. Минавам край тях, чувам, че сладко, приятелски си гугукат. Чудя се как е възможно тия хора, които бяха толкова нещастни, в един момент забравиха нещастието си и започнаха да си гугукат. Ако се дегизирам като млад момък, възлюбеният на момата ще каже: „Не гледай тоя момък, той е нехранимайко“; ако се дегизирам като мома, възлюбената ще каже на момъка: „Не гледай тая мома, тя не е добра“.
Аз разглеждам отношенията между момъка и момата като математични величини, които трябва да се разрешат. Например числото 1, т.е. единицата е момъкът, а двойката – момата. Когато две единици се съберат на едно място, те се отблъскват; когато две двойки се съберат на едно място, и те се отблъскват. Две двойки, събрани на едно място, дават 4 – положително число. Значи резултатът е положителен. Две единици, събрани заедно, дават числото 2. Значи енергията на две слаби жени е по-голяма от енергията на двама силни мъже. Две слаби жени могат да направят това, което двама силни мъже не могат да направят. Например двата физически силни мъже могат да накарат един банкер да даде известна сума. Те първо ще го убеждават, но ако не се съгласи доброволно да даде пари, ще го набият. Обаче две красиви моми, физически слаби, могат да предразположат банкера да им даде по-голяма сума от тая на мъжете. Да биеш човека, това не е разумно използване на силата, това е хабене на силата. Правилно прилагане на силата подразбира проява на разумен акт. Две разумни жени, макар и физически слаби, произвеждат нещо разумно. Само слабият може да създаде нещо разумно. Докато разчиташ на физичната си сила, нищо разумно не можеш да създадеш. Радвайте се, че е така, понеже и вие не сте от силните.
В бъдеще, когато условията на живота се изменят, двама силни и грешни хора ще свършат по-добра работа от двама силни, праведни хора. Това ще стане по един от законите на земята, а не по закона на абсолютната справедливост. Като се ръководите от законите на земята, вие си служите с особена мярка. И по тая мярка вие се мислите за добри. Всъщност Бог е истинската мярка на доброто. Със същата мярка си служи и Учителят, защото Бог живее в Него и се проявява чрез Него. Ако мислите, че може да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, и Той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога – невидим. Някога и човек може да ви направи една услуга, без да го видите. Слънцето всеки ден изгрява и залязва, праща енергията си на земята, без да знаете дълбоките причини. След всичко това някой мисли, че хората не го обичат. Какво показва светлината, която ви посещава всеки ден? Вие сте в тъмна, бурна нощ, но виждате, че някой иде срещу вас със запалена свещ. Какво показва това? – Че ви обича. Светлината казва: „Както влизам във вас, така трябва да пуснете в себе си Божествената мисъл“. Казвам: Вие приемате лесно светлината, но дойде ли до Бога, казвате, че първо трябва да се отречете от себе си и после да приемете Бога във вас. Какво разбирате под „отричане от себе си“? Това значи да се отречеш от своите погрешки и престъпления. Бог не се интересува от човешките погрешки и престъпления. Като влезе в човека, Той внася в него условия за нов живот.
Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. – Кога ще се роди човек изново? – Когато Бог влезе в него или когато Христос се прояви чрез него. Всеки ден мислете по 5–10 минути върху начина, по който Бог може да се прояви чрез вас. Всеки трябва да намери начин, да даде възможност на Бога да живее в него. Ако преди 2,000 години хората бяха изпълнили това, което Христос проповядваше, животът им щеше да бъде друг. Ако и сега не приемат това, което им се говори, ще чакат още 2,000 години. Тогава условията ще бъдат по-лоши. Днес условията за гъсениците са прекратени. Какво ще правят в бъдеще? Листа вече няма. С какво ще се хранят гъсениците? В бъдеще цветя ще има в изобилие, но храна за гъсениците няма да има. Ако не приемете новите условия и не заживеете по нов начин, вие ще се натъкнете на непоносими страдания. Няма по-велико нещо от присъствието на Бога в човека. Това значи възкресение на човешката душа. Тогава хората ще се разбират и ще живеят като братя. Всеки ще пътува свободно, където иска. Ако някой изгуби нещо, лесно ще го намери. Мнозина ще минат и заминат покрай изгубената вещ, но никой няма да посегне на нея. Изгубеният предмет сам ще отиде при своя притежател.
Един млад брат поискал от една сестра 250 лева на заем. Той минавал за много напреднал, за голям кабалист. Сестрата му дала 500 лева, да си свърши работата и да и върне останалите пари. Той употребил всичките пари и казал на сестрата, че ги изгубил. Не е въпросът във взимането на парите, но в лъжата. Защо не каже истината? Той не е изгубил парите, но ги използвал за свои лични нужди. След това тоя брат минава за кабалист. За такива кабалисти, които лъжат, има реторти. Ще ги сложат в ретортата и ще ги поставят на огън. Човек трябва да бъде смел, да се откаже от лъжата. Който не може да каже истината, по-добре да мълчи. Мнозина идват между нас, да използват условията, а после говорят неверни неща. Казват, че тук не е Царството Божие. Едно трябва да знаете: Царството Божие е само там, където хората са дали път на Бога в себе си. Ако не дават път на Бога в себе си, адът е между тях, както и във външния свят. След няколко дни срещам тоя млад брат. Поглеждам към него – погледът му е раздвоен, смутен. Казвам му: Трябва да изправиш погрешката си. Ако не си готов за това, ето, вземи още 500 лева и напусни това място. Аз се отвращавам от хора, които лъжат. Всичко може да се прости на човека, но лъжата никога не се прощава.
Като знаете това, пазете се от лъжата. Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата – никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини. Човек е готов за най-малкото нещо да лъже. Счупи една чаша и не се признава. Кажи истината: „Счупих чашата“. Аз не харесвам нито младите, нито старите, които лъжат. Никаква лъжа не се позволява в името на Господа! Решено е вече да се изпъдят всички лъжци от света. Това се отнася не само за вас, но за всички, които лъжат. Иде съдба за лъжците. Първо тях ще съдят. Ще видите, верни ли са думите ми, или не. Лъжата и Любовта, лъжата и Истината, лъжата и животът са несъвместими.
Благородство се иска от човека. Всеки трябва да каже: „Всичко мога да направя, но никога не мога да излъжа“. Разумните същества следят вашите прояви и като забележат, че лъжете, веднага се отказват от вас. Да лъжеш, това значи да изгубиш достойнството си като човек. Така ти губиш условия за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадането се дължи на лъжата. Като сгрешиха, Адам и Ева се скриха от лицето на Господа. Те искаха да излъжат, да скрият своя грях.
Искрени трябва да бъдете. Това подразбира живот без никаква лъжа. Лъжата опропастява човешкия живот. Който веднъж е излъгал, не може да бъде ученик в никаква школа. Където и да отиде, той навсякъде среща затворена врата: и на земята, и на небето. Където и да отиде, никъде няма да бъде добре дошъл. Същото се отнася и за вас. Ще минете покрай ангели и светии, но те нищо няма да ви кажат. Ще прочетат написаното на гърба ви, че лъжете, и ще си заминат. Какво трябва да правиш? Ще се обърнеш към Господа с молба да заличи написаното на гърба ти. Ще кажеш: „Господи, снеми обявлението за лъжата от гърба ми“. Сега аз говоря за ония, които са здрави, които искат да се учат. Така човек се учи да говори истината. Питат някого: „Къде отиваш?“ – „Във Варна.“ Случи се, че времето се развали, и той не заминава. Срещат го пак и го питат: „Ходи ли във Варна?“ – „Не ходих.“ – „Защо?“ – „Времето се развали.“ – „Защо ме излъга тогава?“ За да не изпаднеш в лъжа, трябва да кажеш: „Мисля да отида във Варна“. Не говори за това, което мислиш да правиш, за да не те държат отговорен. Лъжата е първият червей, който се е вмъкнал в човека. Той разрушава всичко, каквото срещне на пътя си. Някои го наричат сатана, други – антихрист. Когато тоя червей дойде до твоя дом, не го пускай вътре. Кажи: „В моя дом може да влезе само Бог – никой друг“. Щом влезе Той, могат да влязат и други. Той ще се разправя с тях.
Какви са отличителните черти на лъжеца? – Главата горе е тясна, подобна на краставица. Съвестта в него е слабо развита. Щом възлюби Истината, центърът на съвестта започва постепенно да се развива. Горната част на главата се разширява. Изобщо чертите на лъжеца се различават от чертите на истинолюбивия човек. Главата, челото и лицето на истинолюбивия имат красиви линии и форми. В това отношение природата е безпощадна. За всяка крива и права мисъл тя бележи, туря свой отпечатък. За да не изопачавате чертите си, бъдете готови да се изповядате пред Бога. Ако направиш една погрешка, застани смирено пред Господа и кажи: „Господи, сгреших. Помогни ми да изправя погрешката си“. Това изисква новото учение. Това изисква новото съзнание.
Помнете: Това, което опропастява човешкия живот, е лъжата. Цялото богатство на света да ви дават, пазете се от лъжата. Пазете се даже от името и. Някой казва, че не може без лъжа. – Може без лъжа. Не се позволява на ученика да лъже. Щом се освободиш от лъжата, ще се освободиш от всички пороци. Например, като откраднеш нещо, ти скриваш истината и лъжеш. Щом решиш да говориш истината, ще се откажеш и от кражбата. Ще кажеш: „Имах желание да открадна нещо, но понеже реших да не лъжа, отказвам се и от кражбата“. Който си постави за цел да говори истината, той затваря вратата си за всички погрешки и пороци. Който не лъже, той е благороден човек. Някой страда от предразположение към лъжата. Следователно той трябва да се пази от това предразположение. За да бъдеш истински човек, кажи си: „Никаква лъжа! Каквото и да стане с мене, едно трябва да зная: Никаква лъжа!“ Като си кажеш така, Бог ще дойде да живее в тебе. Тогава целият космос ще се отвори за тебе, природата ще се усмихне и ще каже: „Ето едно възлюбено дете на Господа!“
Желая ви да се откажете завинаги от лъжата и да бъдете възлюбени деца на Господа.
Лекция от Учителя, държана на 29 юни 1932 г., София, Изгрев.
|
