Добрата молитва „Ще се развеселя"
Ще прочета 1-а глава от Притчи Соломонови.
„Духът Божий"
Само за една седмица ще ви дам една задача, която искам да изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Задачата започва от утре: ще вземете едно малко тефтерче от десет листа или може да си направите такова; по три пъти на ден ще отбелязвате какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е - ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, или бурно. Ще отбелязвате като метеоролози. Ще направите една графа и в нея три пъти ще си водите бележки. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си поставяте оценка: единица, двойка, тройка, четворка и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще го правите до идния четвъртък, няма да забравите! Дойде ли ви някоя лоша мисъл, ще я отбележите; като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали рибарят, когато хвърли мрежата, хваща риба - която става за работа, туря я в коша, а която не става за работа, връща я обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете, да видим какъв ще е капиталът ви.
Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли при сегашните условия този, който има хиляда или две хиляди лева, да бъде богат? С две хиляди лева вие едва може да преживеете; и пет хиляди лева, и сто хиляди лева не е богатство. Човек, за да бъде богат, но не обикновен богат, трябва да има един милион. Това важи за България, но един обикновен богат американец трябва да има един милион долара. Един милион долара са петстотин хиляди златни лева; умножете ги по сто и четиридесет лева, колкото струва всеки долар - правят сто и четиридесет милиона лева. Значи един българин е богат с един милион лева, а един американец е богат със сто и четиридесет милиона лева - неговото съзнание е такова. Един американец с десет хиляди долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Когато се върне, няма да има и пет пари в джоба си.
Като казваме добър човек, трябва да знаем в какво седи неговата добрина - трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, богатият овчар трябва да има стадо от десет хиляди овце, богатият градинар също трябва да има нещо. Казваме за някого, че е учен човек - в какво седи неговата ученост? Или казваме, че някой е красив - красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали - понякога сте красиви, друг път сте грозни. Една статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което понякога е красиво, а понякога - не, не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи" - в какво седи красотата на тези очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да не са разсеяни, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде нагости и започва да гледа тук и там - не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува; той, като влезе в стаята, отведнъж всичко вижда, след което не обръща никакво внимание нито на столовете, нито на другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви - занимават го дреболии. Щом го занимава това каква е твоята рокля, той няма красиви очи; ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава.
Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа, който отишъл на едно надбягване с коне, качен на стария си вол. Хората му казали: „С този стар вол не може", а той рекъл: „Когато беше младо теле, много бягаше!"
И вие по същия начин ще кажете: „Едно време, когато тръгнахме в този Път, какви бяхме -през целия ден се молехме, сърцата ни горяха! Но то едно време беше. И любовта ни каква беше! Но сега не е вече така..." Всички говорят все за едно време. Кое време е съществено - едно време или сегашното време? Младият, който остарява, е изгубил Любовта си. Някой от вас казва: „Остарях" - казвам: изгубил си Любовта си. Старият казва: „Ще умрем" - изгубил си Мъдростта си. Питам тогава какво ни ползва, че сме остарели и че сме умрели. Казвате, че ще се мре - каква философия има в това, че ще се мре. Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е изоставило куклите си, не е вече дете, а се занимава с големи работи. Когато младият напусне онези хубави неща на своята младост, той остарява; когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.
Аз още не ви познавам кои сте. Вие всички пред мен носите псевдоними, всички пишете под чужди имена и никой не е дошъл със собственото си име. Вие пътувате с някаква титла, както някои видни хора пътуват като графове. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, на когото е турен номер - номер 1, номер 2 и т.н.; питат го: „Кой си ти?", а той казва: „Аз съм номер 1 или номер 2." Стражарят го пита: „Кой си ти?" и той казва: "Аз съм номер 125." И вие носите номера само. Питам: човек, който носи само номера, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи номер 1, е мъж; който носи номер 2, е жена; номер 3 е дете; номер 4 е стар дядо - баща вече на едно поколение; номер 5 е стара баба; номер 6 е правнук; номер 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани.
Та казвам: вие никога не сте имали ясна представа какво представлявате. Вие седите някой път и сте недоволни, но не сте си задали въпроса вън от тялото си какво представлявате. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Щом дойдеш до онова положение в Живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободни хора? Който и да е от вас, и най-търпеливият, може да бъде изведен от релсите. Някои от вас минават за много кротки, много търпеливи, но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули - казвате: „Тези сестри какво направиха с мен днес?" Идва една сестра, говори ти и те нахока. Възможно ли е от един извор в един момент да излиза чиста, а в друг момент да излиза лоша вода, възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите започват да си гугукат нещо отрицателно - това тяхното съзнание ли е, или не? Това е сдружение, фирма, която лесно фалира. Да не мислите, че искам да ви обвинявам. Казвате за някого, че е такъв и такъв - по този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива, не е позлатено. Ако твоето добро се изтрива, то е позлатено; ако не се изтрива, не е позлатено.
Животът, който живеете на Земята, е едно училище - тук е място за крайни изпитания. От това, което очаквате, нито една хилядна няма да видите реализирана. В началото сте красиви, всички говорят за вас; след четиридесет-петдесет години всичко това изчезва. Косите ви са били черни и гладки, по-рано сте били стройни, изправени, а после всичко това изчезва и казвате: „Този живот не струва" - защо? Защото имате една представа, която не е вярна. Животът е едно опитно училище. Тук на Земята се изпращат всички хора, за да се проявят. Когато някой Ангел искат да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща първо на Земята, за да го опита. Един Ангел може да бъде изпратен на Земята в една волска форма, за да оре при някой български земеделец - десет години ще му оре, земеделецът ще го мушка, а Ангелът ще казва: „Много добре прави той!" Когато после се върне, ще разказва, че е учил десет години в един български университет - какво ще кажете за това? Буквално не е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. Казва се, че ония Ангели, които били Херувими, за да излъжат първите хора, се превърнали на змия - какво унижение е това! И оттам насетне тези Ангели останали в змийска форма, изгубили ръцете си, значи изгубили своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля -имат ум, но воля нямат. Те не могат да те хванат и да те удушат, но могат да насъскат другите против теб. Все търсят някой, който да дойде и да ги вземе на гърба си - змията винаги се нуждае от помощници, слуги. Нали сте чели „Фауст" - какво спечели накрая Мефистофел? Нищо. Той искаше да ограничи човека.
Някой път се разколебаваш и казваш: „Аз ли съм, или не?" Това е външна сила - тази сила ще я туриш на работа и цял ден ще оре за теб. Например гневен си - ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливи са гневливите хора, а тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: „Гневете се, но не съгрешавайте" - вместо гневът да ви впрегне, вие го впрегнете.
Има един анекдот за един стар български чорбаджия, който много рано сутринта, в 1-2 ч. след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, за да започнат работа. После пак се връща вкъщи и продължава да спи - казва: „Младите нека работят!" Най-после слугите му решили да го изцерят. Съществувал слух, че в гробищата имало таласъм; когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от тях се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го развеждал два часа из гробищата. После го пуснали и той се върнал вкъщи; жена му го попитала:
„Събуди ли слугите?", а той отговорил: „Опасна работа е това." Оттам насетне той никога не ставал нощем да буди слугите си, чакал Слънцето да изгрее и казвал: „Нека си поспят момчетата, няма защо да ходя вечерно време да ги безпокоя. Ти, Господи, и малката работа ще благословиш." Не казвал, че таласъми са го уплашили.
Да направим аналогия: идва във вас една мисъл на малодушие - ти си яхнат, таласъмите те мушкат, значи не си изпълнил великия закон на Божията Любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на Любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, така и другите после по същия начин са се отклонили.
Каквото и да ви се говори, вие може да кажете, че Учителя много добре говори. Ако аз говоря хубаво, то е за мен, но и вие трябва да слушате и добре трябва да прилагате. Първото изискване е човек да се отличава с търпение, за да може, когато говорят лошо за него, да търпи. В Питагоровата школа кандидатът го поставяли при другите ученици, които го плюели, говорели му най-грозните думи - ако може да издържи, приемали го за ученик. Те му говорят подигравателно, а той гледа спокойно и се усмихва леко. Коя сестра от вас би издържала този изпит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така и малцина са влезли в школата - защо? Защото само на този, който търпи, могат да се поверят Божествените богатства.
Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава къде е човекът? Когато стане богат, човек достига до определена точка и там, ако не може да спре, умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава къде е човекът? Какво го ползва след смъртта това, че е бил богат, че е имал милиони? Какво го ползва богатството му, ако изгуби зрението си, вкуса си и не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото човек може да си служи с тях. В Живота е важно само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме, и онази мисъл е важна в Живота, която може да даде подтик на човека към хармоничен Живот.
Човек се гордее като казва, че е вярващ, че принадлежи към някоя школа. Той може да принадлежи, но важно е Знанието, което притежава, Добродетелта, която притежава - онази Добродетел, с която той има благословение. Кой е благо угоден на Бога? Който върши Волята Му. Трябва да знаем, когато вършим Волята Му. Писанието казва: „Изпитвайте каква е Волята Божия!" Във всеки момент трябва да знаем дали вършим Волята Божия, или не я вършим. Може в един момент да я вършим, а в друг да не я вършим.
Човешкото естество е много сложно. Когато някой е сърдит, това не означава, че той е лош, и когато понякога човек е мек и има разположение, това не показва, че той е добър. Ако се молиш, когато имаш разположение, това не показва още, че си добър. Но ти трябва да се молиш, когато не си разположен. Някоя лоша мисъл може да дойде, но това нищо не означава. На добрия човек може да му турят прост халат и той си остава добър, а пък лошия човек и да го позлатят, пак си остава същият.
Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите, нали - защо? Друг път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си е направил този паяк паяжина? Той чака да хване някоя муха и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги, а вие търпите този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв?" Аз питам защо търпите този паяк пред вас да изяжда една муха. Аз съм правил често опити с паяци: виждам, че един паяк е хванал някоя муха, казвам му: „Пусни мухата!" Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако в мое присъствие ти не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината здрава - ще пуснеш мухата сега! " Паякът скъсва нишките и пуска мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк!" Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и да го пратя на хаджилък, но нямаше да го убия... Този паяк може да дойде и във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах:
„Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изяждаш муха." И мухите нямат право да казват, че в мое присъствие е изядена една от тях. Аз не искам да ме викат като свидетел в съдилището за това нещо.
На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той се самовлада. Не е достатъчно само да се въздържаш. Някои минават за търпеливи - какво разбирате под думата търпение? Един млад момък искал да се ожени, намерил една мома, която много внимателно се обхождала с него, сгодил се за нея и казал: „Намерих си една годеница, няма втора като нея!" Веднъж той случайно я спънал, тя пада, излива чашата, която носи, но казва засмяна: „Няма нищо, изля се чашата." Когато излязла да напълни чашата, годеникът казва: „Вижте какъв характер, какво самообладание!" Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, Господ ти даде едно толкова красиво същество, ще живеете добре!" Но когато се оженил за нея, не излязло така и той й казал: „Ти беше като ангел - когато те спънах веднъж, ти се прояви като ангел." Тя отговорила: „А когато слязох долу, удрях от яд по масата!..."
В Невидимия свят ни представят едно предметно учение и вие представяте едно предметно учение. Както вие гледате на дърветата и на всички по-низши животни под вас, така и по-горните Същества се отнасят към вас. Вие извършвате една постъпка, а по-горното Същество изучава защо така правите; както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават - има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които опитвате - лоши или добри, показват, че вие минавате през един или друг свят. Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лоши същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. Друг път имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. От всичките тези области, през които минавате, трябва да извлечете поука.
Та казвам сега: трябва да имате един начин за изучаване на Писанието. Пророците Бог ги е поставил на най-големи изпитания, преди да ги прати да проповядват. И едва когато са минали през тази школа, било им е поверено знание и са били пращани да проповядват. Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на Земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка една мъчнотия.
Дойде ви една лоша мисъл - някакъв комар ви е ухапал; може да го духнете - като ви ухапе комарът, духнете го да си отиде. Той ще отхвръкне, после ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш и да му кажеш втори път да не идва. Ти ще познаеш, когато идва втори път. Във Варна имаше един много интелигентен комар: когато дойде време да заспивам, той бръмчи; когато се събудя, се отстранява и после през целия ден се крие и не мога да го намеря. Разговарях се с него. Беше много умен, знаеше кога спя и кога съм буден - щом съм буден, изчезваше, значи той знаеше кога аз излизам от тялото си. Как знаеше, това е негова работа.
В живота си ние трябва да оформим известни изводи. Човек е поставен на Земята - какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. Човек ще мине през едно самовъзпитание, през един неприятен режим. Всеки си представя един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото правило е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички Сили, които действат в Природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през извести мъчнотии, но лесно ще минете и ще се спогаждате. А ако не живеете в закона на Любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има Любовта, човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби Любовта си, той изгубва своето равновесие.
Трябва да се наблюдавате, а не да се съдите. Ще изучавате себе си. Понякога не можете да се познаете -легнали сте по един начин и идват много низши същества, между които не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания и не знаете как да постъпите. Например кажат ти нещо, ти търпиш до известно време, след което кипваш и разваляш всичко. Този човек, който учи търпението, прилича на българина, който играе на хоро, кляка и вика иху-ху. Веднъж един човек казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш иху-ху и тогава ще ти дам крава с теленце." Онзи почнал да играе, но по едно време казал: „Ритвам ти кравата и телето!" и извикал: „Иху-ху". По същия начин и ти казваш, че ще търпиш, но дойдеш до едно място и речеш: „Не се търпи вече!" Понякога се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Когато изтърпиш, идва едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Друг път стигаш до един предел, избухнеш, идва ти желание да кажеш на другия да не мисли, че си говедо. Ти смяташ, че като му кажеш, ще се оправи работата, пък тя става още по-голяма каша.
Две булки се карали, а между тях имало река; едната говорела, а другата я слушала толкова спокойно, че първата извикала: „Кажи нещо, че ще се пукна!" По същия начин и във вас нещо казва: „Кажи нещо, че ще се пукна!" Но когато кажеш нещо, не се пука той, а се пукаш ти. Стомната, като се пукне, не я бива вече, само я замазваш, не става за работа. При търпението трябва да накараш другия да ти каже: „Ще се пукна, кажи нещо!" Той нека се пука, но ти търпи и гледай ти да не се пукнеш. Вие сте много щедри и за да не се пукат другите, вие се пукате - както виждам, все на пукане ви върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие не трябва да се пукате.
Човекът на Новото учение трябва да се отличава с един характер. Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят - всеки има много малко страдания в сравнение с другите. Например някой се оплаква, че има много големи страдания, но когато го заведеш при другите, казва: „Моите са нищо." Ако заведеш втория при трети, и той казва: „Моите са нищо." Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и добрините са необозрими - от добро към по-добро.
Училище наричам състоянието, когато слизаш надолу, за да имаш сила да се качиш нагоре. Когато направи погрешка, силата на човека седи в нейното изправяне. Аз ви занимавам с типичната страна на Живота: ако придобиете тази Сила, Животът се подобрява. В човека съществува магическа Сила, чрез която Животът става по-лесен. А когато се демагнитизира, човек отслабва, става нервен като кола, която скърца.
Човек не трябва да осиромашава, а трябва да бъде богат. Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използвал условията - едно време мислех така и така, но не трябва да се живее по този начин." Трябва да живеем така, както светиите са живели. Човек трябва да бъде богат, но богат може да бъде само този, който има вътрешно богатство. Трябва да имаш богатство, което да не изгубваш, което да остане с теб заедно. Богат е онзи човек, който заминава за онзи свят и взема богатството със себе си. И Христос казва: „Събирайте богатства, които да носите с вас."
Това че мнозина от вас спят, е хубаво. Понякога ми е приятно като видя, че някой спи, защото ако гощавам десет души, а деветте спят, то ще нахраня само едного. Затова ми е приятно другите по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползва. Някой път ще ви обясня защо заспивате. Понякога тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането: благословено от Бога е да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, той отива горе да ме разбере и това е хубаво, но ако отиде горе и пак не разбира, тогава спането няма смисъл. Да спиш и да си почиваш - това го разбирам, но да спиш и да не си починеш няма смисъл. Благословеното спане се познава: тогава онзи, който спи, прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спане. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспива, защото е обременена - пари й трябват, уморила се е, но ако й дам една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина - от големи грижи и тревоги в мозъка се натрупва млечна киселина, която има свойството да скъсява израстъците на мозъчните клетки. Когато тези израстъци са скачени, всички енергии текат правилно, а инак токовете не могат да протичат и човек заспива. Многото грижи, многото безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отровна млечна киселина. На сто души все трябва един да спи, спането не е голям недъг - онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел някой да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която може да има на Земята.
Сега на вас ви трябва самовъзпитание. Възрастните, напредналите сестри в Учението с какво трябва да се отличават? Младите с какво трябва да се отличават? Със сръчност. А старите трябва да се отличават с познание на методите за работа в дадено поле. Младият трябва да е готов да служи, да е готов да направи нещо; старият трябва да знае как да се направи това нещо и да даде най-добрия план. Младият и старият едновременно работят в човека. Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-добрия начин за приложение и я приложиш, тогава ти си едновременно и млад, и стар. Тогава работят в теб едновременно законите на Любовта и Мъдростта.
Сега вие ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казал на едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят." И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за похвала - които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-добре е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: „Стани ти, който спиш!"
В Притчите се говори за разумното Знание. Човек трябва да има Знание за своето естество, а не да се бои от проявите си. Ще дойдат хиляди прояви в него - ако той не разбира своето естество, ще изпадне в големи противоречия и ще каже: „Аз едно време бях такъв и такъв!" А пък човек, който има всички добри заложби, трябва само да работи. Ако вие прекарате в размишление два часа от свободното си време, ще имате големи постижения.
Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Човек не трябва да се дресира, но да се самовъзпитава. При едно самовъзпитание сегашните недъзи могат да се премахнат. Например разстройството на стомаха, особено на нервната система или други подобни състояния, могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него -когато срещнеш някой човек, ти имаш общение с него. Някой път си между хората, но не ги виждаш, като че ли от восък са направени, а пък друг път виждаш човека и влизаш във връзка с душата му. Сега в повечето случаи човекът го няма. А за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия - само тогава ще дойде разрешението. Без това пробуждане ще идват само постоянни разочарования - днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато накрая кажеш, че не знаеш какъв е смисълът на Живота.
Та сега основната мисъл е да работите първо върху търпението. И когато ви дойде желание да говорите, да се запитате дали да говорите, или не, дали да мислите по този начин, или не, дали да кажете това, или не.
За една седмица си наложете един контрол - ще отбелязвате в тетрадка мислите, които ви идват. Например сутрин ви дойде някоя добра мисъл, на обяд - лоша, вечерта - пак лоша или сутринта ви дойде лоша мисъл, на обед - добра и вечерта - средна. За една седмица ще видите колко мисли ще ви дойдат и ще ги отбелязвате в едно тефтерче по три пъти на ден - така ще имате за една седмица статистика на съмнението.
Вие сега едва сте влезли в едно Учение. Тепърва има да изучавате Природата, която сега за вас е книга, затворена със седем печата - отсега нататък трябва да я изучавате. Вие чакате да идете на Небето при Ангелите, които да ви свирят с китари. В Небето, за да слушаш един хор, ти трябва да разбираш музиката и да вземеш участие в пеенето, не можеш да бъдеш само слушател. И на Земята е така - човек трябва да вземе живо участие според степента на своето развитие.
Някой казва, че времето не е дошло. Времето за всички е дошло. Не е дошло времето всички да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдат добри и умни. Вие казвате, че имате пари. Всеки от вас трябва да вложи Доброто като една вътрешна Сила - това е една работа, която човек постоянно трябва да върши. Доброто е прогресивно. Ще направите това, което може да свършите.
Тогава прочетете още веднъж Притчите. Знанието е потребно - без Знание и без Добро човек не може да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля.
„Отче наш"
2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
Според каталога на Елена Андреева беседата е озаглавена Една задача.
|
