Размишление
Като ученици на велика школа, вие се нуждаете от нова философия. В какво се заключава тая философия? – Да мислиш в момента, т.е. никога да не отлагаш. Важно е това, което намислиш в момента. Че си мислил месеци по-рано, че си човъркал, както къртицата рови земята, това не те ползва. Какво е направила къртицата със своето ровене? Направила е много дупки, с което попречила на земеделеца. Тя рови, за да си намери храна. Защо рови човек? Казвате, че работата на земеделеца е благородна. Зависи как работи и защо работи. Ако земеделецът оре и обработва земята само за прехрана, това и къртицата прави. Ако ученикът учи само за добри бележки, да получи диплом, с който да се прехранва, това и къртицата прави. Това не разрешава въпросите на живота. Някой се учи да събира, да изважда, да умножава и дели, но не знае кое действие е най-добро. Ще кажете, че събирането е най-добро действие. Добре е, но само ако можеш да събереш на едно място двама светии, или един момък и една мома, на които сърцата горят и светят от любов. Изкуство е да събереш на едно място майка и дете. Майката да трепти за детето си и детето да отговаря на нейната любов. Като намерите добрата страна на събирането, намерете добрата страна и на останалите действия. Това значи да бъдеш ученик, да изучаваш живата математика. Защо трябва да се изучава живата математика? – Да развие ума, да го направи еластичен. В това отношение всяка наука е на мястото си. Днес се изучават едни науки, а преди стотици и хиляди години се изучавали други науки – според условията. Обаче и днес, и в миналото хората са изучавали медицина, с цел да лекуват болни. Някой лекар работи десетки години, все болни лекува. Главата му е пълна с различни болести и оплаквания на хората. Какво е придобил от това? Има смисъл да бъдеш лекар, но да познаваш признаците на здравето, да знаеш кой човек е здрав. Да познаваш само болестите, това не е истинската медицина. Казвате, че болният не може да яде – това било един признак. Обаче има болни, които ядат повече от здравите. Повикали лекар да прегледа един умиращ, да види какво е положението му. Лекарят отишъл тичешком при болния, да не би да умре, преди да се опита да му помогне. Какво видял? Болният лежал неподвижно; на масата пред него имало чиния, пълна с кюфтета. Като видял лекаря, болният извикал: „Господин докторе, умирам! Помогни ми“. Лекарят го погледнал, усмихнал се и казал: „Бъди спокоен, докато тая чиния стои пред тебе и си хапваш, няма да умреш“. Такава била болестта му, че трябвало да яде. Същият лекар изнася интересни случаи от своята практика. Имало един болен, който изяждал 9 хляба на ден. Друга една млада мома изяждала закуската на 70 деца в един приют. Това са болезнени случаи. Невъзможно е здрав човек да яде толкова много. Съществуват болезнени състояния и на ума, и на сърцето. Човек трябва да изправи живота си, да се освободи от тия състояния.
Кои са нормални, естествени прояви на ума и на сърцето? По какво се познава абсолютно здравият? – Той не трепва от нищо. Каквото и да срещне на пътя си – луд, пиян човек, мечка – минава спокойно, без да му трепне сърцето. Кажеш ли, че те е страх от нещо, в твоя ум или в сърцето ти има нещо ненормално, болезнено. Някои хора се страхуват от мишка, от пиявица. Имаше една стара жена във Варна, която минаваше за голям герой. С пищов убила един мъж. Тя беше добър плувец: влизаше в морето 4 километра навътре. Тя отиваше до Евксиноград и се връщаше с плуване. Беше известна на целия град със своите подвизи. Обаче видеше ли пиявица, даже в шише, бягаше от нея като от пожар. От нищо не се страхуваше, но от пиявицата изпитваше панически страх. Не се страхуваше от мечка, от вълк, а от пиявица. Това, което е неестествено за някого, е естествено за друг. Някой се страхува от една мисъл, влязла ненавреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея като от огън. Страхуваш се от пиявица, например, и казваш: „Нямаш представа какво нещо е пиявицата“. Отговарям: Ти нямаш представа, какво нещо е животът.
Една жена, майка на 4 малки деца, се оплаквала, че не може да се справи с тях. Като мома, изучавала различни педагогични методи за възпитание, но сега не можела да си помогне. Чудела се какво да прави. Най-после дошла до един нов педагогичен метод – да наплаши децата си. Излязла вън, сложила на главата си една бяла гугла, скрила лицето си, да не я познаят децата, облякла други дрехи и така влязла при тях. Като я видели, те писнали и всяко се сгушило, където очите му видят. Затихнал шумът, млъкнали, смирили се децата. Майката излязла вън, свалила гуглата и чуждите дрехи и отново влязла в стаята. Като я видели, децата се хвърлили върху нея, прегърнали я и започнали да разказват, че едно чудовище ги уплашило. Тя ги запитала: „Ще слушате ли?“ – „Ще слушаме, майчице, само не ни оставяй сами, да не дойде пак това чудовище.“ Казвам: Такова чудовище, т.е. такова нещастие може да ви сполети и вас. – Защо? – За да ви възпита. То е новият метод на педагогика, който майката прилага върху децата си. С такива методи си служи и природата. Някой заболее, оплаква се от стомах, от гърло, от ревматизъм и др. Не е страшна болестта, тя е педагогичен метод за възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата и сам усложнява положението си. Той казва: „Боли ме гърлото; какво ще стане, ако се запуши? Боли ме главата; какво ще стане, ако мозъкът ми се възпали?“ Помнете: Който обича Бога, има имунитет към болестите. Той не се страхува от нищо. Срещнете ли човек, който има съзнателно отношение към живота и не се страхува от нищо, той има любов към Бога. Бог не се нуждае от нашата любов. Той има всичко: богатство, знание, сила. Обаче любовта ни към Бога е необходимост за нас. Тя ни свързва с разумния свят, с всички възвишени същества. Казвате на някого: „Дай имането си на Бога“. – Защо Му е вашето имане? Някоя майка иска да посвети детето си в служене на Бога. Защо Му е нейното дете? Млад момък или млада мома се покалугерили, облекли се в черни дрехи, в знак на служене на Бога. Бог не се нуждае от черните дрехи на калугерите и от тяхното служене. Някои се посветили на науката. И това не е нужно на Бога.
Какво означават думите „посвещение“ и „служене“? Само оня може да се посвети на нещо и да му служи, който има Любов в душата си. Да се посветиш на науката без Любов, това не е никакво посвещение. Без Любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон. Любовта организира нещата. Без Любов не може да се говори за организация. Всички светове са създадени от Любовта. Всички предмети, които се изучават на земята, са предметно учение за човека. Само чрез тях той ще се домогне до въпроса за създаването на света. Който може да разреши правилно тоя въпрос, той е разумен човек. На какъвто въпрос се натъкне, веднага го разрешава. Ако заболее, той знае причината на заболяването. Ако стомахът му е разстроен, той знае, че причината за това се крие в бързото ядене и недостатъчното смилане на храната. Стомахът се оплаква, че това, което устата и зъбите трябва да свършат, легнало върху него. Задачата на стомаха не е да дъвче храната. Стомахът има строго определена работа, която трябва да свърши. Останалата работа ще свършат червата и черният дроб. При това, всеки орган трябва да свърши работата си навреме. Закъснее ли черният дроб да помогне на стомаха, последният ще страда. Често стомахът страда, защото върши чужда работа. Трябва ли той да дъвче храната? Това е работа на зъбите.
Казвам: Не слагай в стомаха си несдъвкана храна, за да не го осакатиш. Не слагай в ума си несдъвкана мисъл, за да не го осакатиш. Една несдъвкана и несмляна мисъл може да произведе парализа в човека. Дойде някой в дома ви и каже, че мъжът ви лежи мъртъв на улицата. Без да проверите това, вие веднага се стреснете и се парализирате. Защо се стряскаш? – „Няма кой да ме гледа, няма кой да се грижи за мене.“ Казвам: Преди да се стряскаш, провери дали тоя факт е истински. Човек трябва да има самообладание.
Като ученици, вие трябва да проверявате нещата, да не се поддавате на различни слухове. Някои от вас са крайно суеверни, на всичко вярват. Достатъчно е да се пусне някакъв слух и те веднага ще повярват. Не само това, но казаното се разнася от човек на човек с известни прибавки. В това отношение те приличат на оня дървар, който се върнал от гората уплашен и казал на своите съселяни: „Видях 100 мечки в гората и избягах“. – „Намали малко, не са били 100.“ – „Ако не са 100, поне 80 имаше.“ – „И това е много.“ – „Тогава 60 имаше.“ Като не му вярвали, той намалявал, намалявал, докато най-после казал: „Не зная, мечка ли беше, но зашумя нещо в гората и аз избягах“.
Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея, да видите дали е права, или не. В това се изразява силата на вашия ум. Има неща, които не ви интересуват – не се пресилвайте да ги изучавате. Всяко пресилване уморява и разстройва нервната система. Някои неща не са за вас, още не сте готови да ги приемете. Например, ако ви говоря нещо върху науката за ноктите, ще се изплашите, не сте готови за тая наука. – Защо се страхуват хората? – Защо досега са изучавали само патологичните признаци, отпечатани върху ноктите. По тях ще познаете кой ще заболее от туберкулоза, ревматизъм или сърдечен удар. Обаче има белези върху ноктите, които определят здравословното състояние на организма. Тия признаци трябва да се изучават. Ако не се страхувате, изучавайте и болезнените признаци, но същевременно търсете начини да ги премахнете. Има случаи, когато страхът лекува човека. Един наш познат от Варна боледувал цели 7 години от треска. Един ден излязъл да се разходи край морето. Като вървял по тротоара, една жена отворила прозореца на втория етаж на къщата и изляла набързо един леген с гореща вода, без да забележи, че отдолу минава човек. Силно изненадан, болният се стреснал от горещата вода и в организма му станала реакция, която го излекувала от 7-годишната треска. В случая страхът, изненадата произвели обратен резултат на болестта.
Едно младо момче, македонче, заболяло от страх – 3 години страдало от треска. То видяло баща си убит на воденицата, от което преживяло голям ужас. Майка му се чудела какво да прави. Лекували го по един, по друг начин, но нищо не му помогнало. Най-после, тя решила да го посвети в служене на Бога и го предала на църквата. Един ден клисарят пожелал да се пошегува с момчето. Както седели в църквата, той веднага изгасил всички свещи. Като останало на тъмно, момчето се разтреперило от страх и припаднало. В резултат на това то оздравяло напълно. Значи в едно отношение страхът произвежда заболяване; в друго отношение той причинява оздравяване. При известни състояния човек се чувства щастлив, добре разположен; при други състояния той се чувства нещастен, неразположен.
Кога трябва човек да се страхува? – Когато греши. Добре е да се уплаши, когато е болен, но неочаквано. Ако очаква да го плашат, той не може да се лекува. Има много начини за лекуване. Един от тях е вярата. Христос казва на един болен: „Да бъде според вярата ти!“ Значи, ако вярваш, ще оздравееш. Важно е, обаче, каква трябва да бъде тая вяра. Ако вярата на болния не е силна, с години ще носи треската си. Често вие вярвате на слухове, за които трябва да бъдете глухи. Но кажат ли ви нещо, от което може да се ползвате, не вярвате. Например, колцина от вас ще повярват, че кашлицата им ще мине най-късно до следната сряда? Който повярва, ще оздравее. С други думи казано: „Който сее, ще жъне“. Ще кажете, че имате вяра. – Имате вяра, която не лекува. Това не е вяра, но суеверие. Откажете се от суеверието и работете за усилване на вярата.
Мнозина имат криви, изопачени разбирания за нещата, затова сами се спъват. Например, те грешат, вършат престъпления и се страхуват и срамуват само от хората. Говорят за Бога като понятие, а към хората имат реално отношение. Какво всъщност е Бог и какво – човек? Странно е да се срамувате от хората, а от Бога да не се срамувате. Адам, обаче, като разбра, че е гол, засрами се от Господа и се скри от Неговия поглед. Добре е човек да се срамува. Адам се засрами, защото гледаше на голотата като на нещо неестествено. Сегашното понятие за голота е съвършено различно от това, което Адам имал. Под „голота“ Адам разбирал нещо вътрешно. Той се почувствал нищожен и се засрамил, не посмял да се яви пред Господа. Докато е свързан с тялото си, човек преживява различни състояния, които го измъчват. Например, някой казва: „Какво ще стане с мене, като умра? Ще ме заровят в земята и ще гледам как тялото ми гние и се разлага“. Дали ще бъде така, това зависи от връзката ти с тялото. Колкото повече си свързан с тялото си, толкова по-голяма е вероятността да бъдеш в гроба след смъртта си. Ако не си свързан с тялото си, ще бъдеш вън от гроба, на свобода. Имали ли сте опитността да излезете от тялото си и да се върнете отново в него? Това е една от възможностите на човека, с която малцина разполагат. В геометрията се говори за квадратурата на кръга. Какво означава това? Защо се търси квадратурата на кръга? Да търсиш квадратурата на кръга, това значи да се домогнеш до ония възможности, които се съдържат в кръга. В квадрата, като четириъгълник, се крие Питагоровото учение, защото Питагор се занимавал с числата от 1 до 4. Като съберете тия числа, получавате десет: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. Числото 10 представя един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си. Това е отвлечена мисъл, която няма нищо общо със сегашния живот.
Каква представа има сегашният човек за Бога? Някой си Го представя като стар човек, с бяла брада и жезъл в ръка. Друг казва, че Бог е навсякъде. Той няма образ на Бога, но Го приема широко в съзнанието си. Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който е всякога буден по отношение себе си и окръжаващите. Той има ясна представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на съзнанието му. Той знае, че всяко нещо в него, за което може да мисли, никога не умира. Всяко нещо, за което не може да мисли, умира. Докато държиш нещо в съзнанието си, то живее. Щом изчезне от съзнанието ти, то умира. На същото основание, казвам: Когато съзнанието се прекъсне, човек става част от друго съзнание. Значи някое същество е престанало да мисли за вас. Тогава и вие преставате да мислите за него. Например, двама млади се обичат. Един ден момъкът се оплаква, че възлюбената го забравила. Закон е: Не може да те забрави оня, който те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да те забрави.
Казвам: Вселената може да се унищожи, светът може да изчезне, слънцето може да потъмнее, но да забравиш човека, когото обичаш, това е невъзможно. Ако не беше така, животът щеше да се обезсмисли. И слънцето може да закъснее в пътя си, защото е резултат на разумната сила – Любовта. За силата на Любовта, изтичаща от Бога, се съди по светлината на слънцето. По нея аз правя своите изчисления. – Как се правят тия изчисления? – Много просто. Застана с лице срещу слънцето. Вдигна дясната си ръка срещу него, с дланта напред, в отвесно положение. След това поставям ръката си в джоба. Аз правя изчислението си по физичен начин; всички виждат какво правя и се чудят, не разбират как става изчислението. Повечето пъти правя изчислението си мислено, с умствената си ръка. Тогава никой не ме вижда. Когато искам да зная дали даден болен ще оздравее, правя следния опит: влизам в стаята при болния и отивам до прозореца, да видя, мога ли да хвана светлината и да я изчисля. Ако мога да направя това, болният ще оздравее; ако не мога да го направя, той не може да оздравее. От човека зависи, дали ще успее в опитите си, или не. Важно е, как гледа той на нещата. Като отида в някоя гора и срещна мечка на пътя си, аз не се страхувам. Аз гледам на мечката като на адепт, който в миналото не е завършил успешно изпита си. Като срещна тоя адепт в гората, той ме пита: „Кога ще се освободя от тая опашка?“ – Когато престанеш да плашиш хората. Ако продължаваш да ги плашиш, дълго време ще носиш мечите уши и опашка. Мечката не трябва да плаши нито сърните, нито птиците, а още по-малко човека. Вие как бихте разрешили тоя въпрос? Казвам на мечката: Още един начин остава за тебе – аз ще се кача на гърба ти, а ти ще ме носиш. Като правиш това 3 дена наред, опашката и ушите ти ще паднат. Аз се разговорям с мечката, т.е. с адепта, за да му предам нещо от новото, което нося в себе си. После казват, че мечката умряла. Тя се освободила, не е умряла. Смъртта, в тоя случай, е освобождаване. Адептът се освобождава от формата, в която е живял на земята. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее известно време там. Това е окултна теория, която е вярна. Много теории има по тоя въпрос. Питат ме, качвал ли съм се на гърба на мечката. Не съм се качвал, но съм срещал мечка в гората. Тя ме погледне съзнателно. Човешката душа в нея ме пита кога ще се освободи. Аз и казвам, че не е дошло още време за освобождаването и.
Сега ние се отвлякохме от въпроса. Вие се питате какво трябва да правите при сегашните условия на живота. Какво мислите да правите? Какво виждам, някои от вас се готвят за небето, където очакват да ги посрещнат с венци и музика. Ще ви посрещнат, наистина, но кой ще ви посрещне? Вие не знаете къде ще отидете, нито кой ще ви посрещне. Не искам да ви обезверявам, но вие казвате, че вярвате в Христа и очаквате Той да ви посрещне. Не е достатъчно само да вярвате в Христа, но трябва да Го любите. Само оня може да ви посрещне, който ви обича и когото вие обичате. Който не ви обича, може само да ви вярва, но не е готов да ви посрещне. В това отношение може да направите опит още докато сте на земята. Не чакайте да отидете на небето, че тогава да проверите кой е готов да ви посрещне. Когато имате някаква мъчнотия, вижте кой ще дойде да ви помогне. Който от оня свят е готов да ви помага, той ще бъде готов и да ви посрещне. Ще кажете, че вярвате в мене. Вярвате само за това, че ще получите нещо хубаво. Всички религиозни хора казват, че вярват в Бога и в Христа, но ако подложат вярата им на изпит, няма да издържат. Някоя млада мома се ожени за богат, красив момък и като религиозна, казва, че е готова да се жертва за Христа. Как ще постъпи тя, ако Христос и каже да напусне мъжа си? Тя ще каже, че той я изпитва. Едва една година откак се оженила и не може да се откаже от мъжа си. Къде и е вярата тогава? Ако не може да се откаже от един мъж, тя не е готова за Христа. Тоя мъж неразделен ли е от нея? Жената неразделна ли е от мъжа? Христос каза на самарянката: „Ти си имала 5 мъже, но и тоя, когото сега имаш, не е твой мъж“.
Какво всъщност представят мъжът и жената? Мъжът е десният крак на човека, а жената – левият. – Кой човек е женен? – Който ходи правилно. Следователно, срещнете ли човек, който не куца, който има здрави крака и стъпва правилно, ще знаете, че е женен. Ако мъжът куца, той има работа с чужди жени; ако жената куца, и тя има работа с чужди мъже. Като ставаш сутрин, виж, право ли ходиш. Ако левият крак е куц, жената е виновна; ако десният крак е куц, мъжът е виновен; ако и двата крака не вървят добре, виновни са и мъжът, и жената. Кажи си: „Имам един мъж – десния крак, и една жена – левия крак; имам още един мъж – дясната ръка, и още една жена – лявата ръка. Какво повече мога да искам? Природата ми е дала всичко необходимо“. Един познат българин, който живееше в Америка, ми казваше какви въпроси му задавали американците. Питали го, дали е женен. Той отговарял: „Годен съм, не съм още женен“. – „Имаш ли портрет на годеницата си?“ – „Имам.“ – „Дай да го видим.“ Те очаквали да им покаже портрет, но той им показал цигултата си: „Ето моята годеница“. Това е негово разбиране. Някой мисли, че е женен, защото е минал през външната женитба. Знаете ли какво нещо е женитбата? Кой може да се жени? Всеки има право да се жени, но не и ученикът. Омъжената жена не може да бъде ученик. Жененият мъж не може да бъде ученик. – Защо? – Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на училище, господарите им не ги пущат. Жената трябва да шие, да готви вкъщи, да чака господаря си да дойде от работа и да се нахрани. Сегашната жена е идеална слугиня, тя работи без пари, не очаква никакво възнаграждение. Ако в класа влизат женени хора, ще се вдигне голям спор между учениците. Мъжът ще каже на жена си: „Защо погледна оня брат? Ти знаеш, че трябва да гледаш само мене“. Жената ще каже същото на мъжа си. В края на краищата, те ще се принудят да напуснат училището. Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни, да не поглеждат към никого. Започнат ли да се раздвояват, да поглеждат към тоя–оня, ще ги изпъдят от училището. Каже ли ученикът, че не може да живее без своята възлюбена, веднага ще го изпъдят вън от школата. Ще му кажат: „Иди при оная, без която не можеш да живееш. Мястото ти не е тук“. Някой ученик ме пита, може ли да се ожени. Казвам му, че може да се ожени, но след като свърши училището и придобие повече знания. Като женен, той ще има голямо богатство, от което мъчно може да се освободи. Ще има жена и деца – богатство, което ще го зароби. След това ще съжалява, че се е свързал. Ако си женен, ти трябва да изпълниш задължението към децата си, за да си свободен в бъдеще. И като женен, и като неженен, ти имаш задължения, които трябва да изпълниш. Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после – към ближния си и най-после – към себе си.
Христос казва: „Съвършеният нито се жени, нито за мъж отива“. Срещал съм възрастни моми, които съжаляват, че не са женени. Те казват: „Да бяхме женени, щяхме да имаме деца, да не сме толкова самотни“. Срещал съм омъжени жени, които имали по няколко деца, но всички измрели. Те казват: „Какъв смисъл имаше нашата женитба? Оженихме се, родихме деца, но нито едно не остана между нас. Пак сме самотни, както и по-рано. И мъжете, и децата ни умряха“. Какво виждате, и неомъжената мома съжалява, и омъжената съжалява. Къде е спасението тогава? Питат ме, женят ли се хората на оня свят. – Там няма женитба; там никой не се жени, но раждат деца. – Как става това? – Понеже там живеят за другите, двама от тях, които се обичат, насочат мисълта си към някоя страдаща, грешна душа и и помагат. По тоя начин те се свързват помежду си. Душата, на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен, те считат, че са се оженили. Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размножават и ще раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както днес хората раждат, това е резултат на грешното състояние, в което се намира човечеството. Сега то минава през долината на греха. Женитбата на сегашните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще тоя начин ще се измени.
Смешно е положението на сегашните женени хора. Казват, че двама млади, които се обичали, се венчали. Какво ще кажете за тяхната любов, когато на другия ден след сватбата те започват да спорят кой от тях има по-големи права. Мъжът казва, че той печели, следователно той има по-големи права. Като отива на работа, той оставя на жената стотина лева за нуждите на къщата и заключва касата. След това ще говори за идеална любов между съпрузите. Тяхната любов е посмешище пред Бога. Това не е за осъждане. То характеризира състоянието, в което сега се намира цялото човечество. Бог търпи всичко и очаква пробуждането на човешките души.
Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. В големия театър – светът, вие сте само служители. Защо е направен така театърът, това не е ваша работа. Ако не е направен добре, вината не е ваша. В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма, какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си и жената – на мъжа си. Днес често представят трагедията „Отело“ от Шекспир. Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил как може Яго да изиграе такава подла роля. Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл ролята на Яго, и заканително му казал: „Ти ли обърка така работата? Как не те е срам да вършиш такива подлости!“ Турчинът не могъл да си представи, че това е роля, която се играе на сцената. Всъщност такива роли се играят и в живота.
Казвам: Вие трябва да гледате естествено на живота, а не както турчинът, който погледнал много сериозно на нещата и бил готов да бие Яго. Животът не е толкова трагичен и страшен, както някои си го представят. Следователно ние трябва да знаем докъде се простира действителността и откъде се излиза вън от нея. Вие трябва да имате ясна представа за доброто и за злото. Доброто е нещо реално, което всеки може да опита. Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се справя с мъчнотиите си. Доброто е капитал, с който човек всякога може да разполага. Чрез доброто той се свързва със същества от разумния свят. Достатъчно е да помисли за тях, за да му се притекат на помощ. Не става ли същото и с детето? Достатъчно е да извика „мамо“, за да се притече веднага майка му на помощ. Доброто е духовна, а не материална сила. То е подобно на антената в радиото. Каквото е антената за радиото, такова нещо е доброто в слънчевия възел на човека. Щом възприемеш доброто, не трябва вече да се страхуваш. Ти разчиташ на него като сила, която може да ти помогне.
Много правила за живота мога да ви дам, но ако не ги спазвате, ще си причините големи нещастия. Давал съм ви правила, но сте ги нарушили. Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнили, както трябва. Правилата и упражненията не трябва да се изменят. При това, те трябва да се изпълняват в даденото време. Всяко нещо има свое определено време за изпълнение. Дадено упражнение може да се направи и вън от определеното за него време, но резултатът няма да бъде добър. Например, решиш да отидеш на Витоша, но казваш: „Студено е, ще вали сняг, опасно е това време“. Както си помислил, така става. Вечерта започва да вали и сутринта виждаш, че земята е покрита със сняг, не може да се върви. В каквото вярваш, това става. Ако беше помислил, че времето ще бъде хубаво, вярата ти щеше да даде добър резултат. Колкото по-силна е твоята вяра, толкова по-добре ще се нарежда животът ти. Вяра на дела, а не вяра на думи. Да говориш за вярата, това не е истинска вяра. Ако наистина вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш даже чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига човека. С нея можеш да направиш такова нещо, каквото другите не могат. При това само веднъж можеш да проявиш своята силна воля. Проявиш ли я втори път, резултатът ще бъде друг. Само веднъж можеш да излекуваш даден болен с вярата си. И втори път можеш да лекуваш болен, но по друг начин.
Преди 20 години ме извикаха в Сливен, в едно богато семейство, да помогна на тъщата, която заболяла. Видях болната, след това извиках близките и и казах: Някой от вас трябва да даде нещо от себе си, да и се помогне. – „Ти не можеш ли да дадеш?“ – Мога, но вие трябва да направите една малка жертва за нея. Погледнах към зетя и дъщерята, и двамата здрави и силни. Зетят беше много магнетичен човек. Казах му, че той може да помогне на баба си. Той се съгласи. Казах му как да сложи ръцете си върху главата и, за да мине част от неговия магнетизъм в нея. Той сложи ръцете си над главата и, подържа ги няколко минути и се дръпна назад. На другия ден бабата беше бодра и разположена, а зетят се чувстваше малко неразположен, краката и ръцете му отмаляха. Той взе състоянието на тъща си, а тя прие нещо от неговото здраве. Казах му да отиде на разходка, да се изпоти добре и след това да направи една топла баня. Той изпълни съвета ми и на другия ден беше пак бодър и весел. Така и бабата беше здрава, и зетят доволен, че помогнал на тъща си. Той имаше какво да даде от себе си.
Като наблюдавам хората, виждам с какво съмнение живеят. Достатъчно е да ги видя отвън, за да разбера истинското им положение. Това е наука. Без да се интересувам от техния вътрешен живот, аз зная какъв е даден човек, какво мисли и как чувства. Аз не се интересувам от това, което хората правят. Кой каквото прави, за себе си го прави. Аз се интересувам от едно: какви са отношенията на човека към Бога, т.е. каква е връзката му с Първата Причина на нещата. Някой се оплаква, че срещнал приятеля си, който не го погледнал добре. Знаеш ли кой поглед е добър и кой – лош? – Накъде беше насочен погледът му: надолу, или настрана? Ще кажеш, че приятелят ти е безразличен към тебе. – Как позна това? Не е достатъчно само да чувстваш нещата, но трябва да разбираш дълбоките, вътрешни и външни прояви на човека.
Ето, и пророк Йона, като му заповяда Господ да отиде в Ниневия да проповядва на хората, той се разсърди и с един кораб избяга в Испания. Който може да чете по човешкото лице, ще разбере защо Йона се разсърди и избяга в Испания. Бог запита Йона защо се сърди. Последният отговори: „Ти каза да отида в Ниневия да проповядвам на жителите да се покаят, иначе след 3 дена ще пострадат. Минаха трите дни и Ниневия не пострада. Трябва ли да стана посмешище пред хората? Зная, че си милостив и ще ги простиш“. За да разбере Бог, Йона мина през друга една опитност. Той беше си посял тикви и в големите горещини лягаше на земята, като криеше главата си под листата на една голяма тиква, която му правеше сянка. Случило се, червей прегризал листата на тиквата и тя изсъхнала. Като видял това, Йона отново започнал да роптае против Господа. Той казваше: „Една тиква имах, Господи, и нея ми отне“. Тогава Бог му отговори: „Ти плачеш за една тиква, за която нищо не си дал. Да не жаля ли аз за ония 80,000 невинни деца, които не носят никаква отговорност за делата си?“ И до днес още се говори и разисква върху непослушанието на Йона. Това е неговото страдание, което ще се махне, когато изправи погрешката си. Тогава хората ще престанат да говорят за него. Мнозина от вас казват: „Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и да чувстваме, както разбираме“. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мене. – Защо? – Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и да постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи. Никой не може да се освободи от тоя закон. Какво ще направи младата булка, ако една муха остави следите си върху бялата и рокля? Ще я търпи ли? Или ще я изхвърли вън, или ще я убие.
Такова е положението на момата, докато се ожени. После момъкът казва: „Сега аз ще бъда господар, а ти – слуга“. Значи, той е лъгъл, не и е говорил истината. Това не е любов. Такова нещо в природата не съществува. Там има само един господар, а не двама. Вечността е създала само един Господар. Има един кандидат за господар, но той носи нещастията на света. Засега той е ученик, но иска да стане господар, да управлява света. Понеже той не се е научил да слугува, не може да бъде добър господар. За да не попаднете в ръцете на тоя кандидат за господар, трябва да бъдете умни, да знаете как да постъпвате. Преди години един българин бил назначен за учител по аритметика в едно американско училище. Той бил способен човек, но се чувствал най-слаб именно по аритметика. Видял се в чудо, не знаел какво да прави. В това време му дошла една идея. Като влязъл в класа, извикал един от способните ученици да решава задачи. Той му казал: „Помниш ли какви задачи решавахте при предишния си учител?“ – „Помня.“ – „Реши една от тях.“ Ученикът решава, а учителят следи как решава задачата. Отвреме-навреме той се обръща към учениците, като им казва: „Внимавайте, да не би другарят ви да направи някаква погрешка“. Всички следят и решават задачата. След това учителят извиква пред дъската друг способен ученик и го кара сам да решава задачата. Така правел учителят цяла година. На края на годината той знаел много добре аритметиката. Казвам: И вие трябва да бъдете толкова умни, че да научите нещо, което не знаете. Какво знание трябва да придобивате? – Такова знание, което може да се прилага. Ако знаеш само как да се храниш, а не прилагаш това знание, нищо не придобиваш. Знаеш, че трябва да дъвчеш храната си добре, но не я дъвчеш. Знаеш, че трябва да ядеш рано, преди залез слънце, но ядеш късно. Какво те ползва това знание? Вечеряш късно, и цяла нощ не можеш да спиш: обръщаш се на една и на друга страна. Знаете много правила за живота, но като се намерите пред една мъчнотия, не можете да приложите правилата. Едно от правилата, което трябва да се спазва, е следното: Никога не яж твърда, мъчносмилаема храна.
Един американски проповедник държал своите проповеди в един голям салон. Понякога той канел свои другари проповедници, и те да държат по една проповед в неговия салон. Един от проповедниците държал проповед за дявола. Какво се оказало? Вечерта той ял салам, който разстроил стомаха му. Това болезнено състояние се отразило и на мисълта му. Както саламът разстройва стомаха, така и някои мисли са мъчносмилаеми за ума и причиняват дисхармония в мисълта. Един ден излизам на разходка с един познат. Вървим и двамата наред, но по едно време той започна да остава назад, не може да върви бързо. – Какво има? Защо вървиш така? – запитах го аз. – „Трън е влязъл в петата и ми причинява болка.“ Спряхме се да видим какво може да се направи. Взех щипците си и внимателно извадих тръна. Намазах мястото с дървено масло и вързах крака с бинт. Поседяхме около половин час на една скамейка и след това тръгнахме. Той вървеше бавно, не можеше да ме следва. Аз намалих хода си и се изравнихме. Казах му, като върви, да бъде внимателен, да не се докосва до тръните. Иначе отношенията помежду ни ще се изменят: или той трябва да ускори хода си, или аз да го намаля. Не допущай в ума си отрицателни мисли, които осакатяват ума, както трънът осакатява петата.
Сега аз ви говоря върху различни въпроси, но някой от вас казва, че не ме разбира. Аз нямам предвид да разбирате всичко. Говоря ви, т.е. показвам ви един или няколко скъпоценни камъни, да ви заинтересувам. Който има пари, може да си избере един от тях и да го купи. Който няма пари, само ще ги погледа и аз ще си ги прибера. – Какво представя скъпоценният камък? – Той е малкото знание, което човек може да приложи. То струва повече от голямото знание, т.е. от голямия товар. Например, какво ще се ползваш, ако знаеш теглото на слънцето? Засега няма учен, който знае точно колко тежи слънцето. Приблизително може да се знае, но не точно. По големина слънцето е милион и триста хиляди пъти по-голямо от земята. На цифри лесно се казва, но човек не може ясно да си представи колко голямо ще бъде тялото, което е милион и триста хиляди пъти по-голямо от земята. Същевременно слънцето, като живо, разумно същество, може да се смали толкова, да стане като просено зърно. То може да стане и толкова голямо, че да изпълни цялата вселена.
Питате: „Може ли слънцето да става като просено зърно и като вселената?“ – За умствения свят това е възможно, но за материалния, т.е. за физичния, това е невъзможно. По-рано слънцето е било толкова голямо, че заемало цялото пространство до най-отдалечената планета – Плутон. После постепенно се е свивало и останало, както го виждаме днес. Значи, освен че не се е увеличило, слънцето е станало по-малко.
В една легенда се разправя за слънцето, че някога то се влюбило в една красива мома. То изпращало любовните си писма чрез куриери и написало само 12 любовни писма. Това са дванадесетте планети – куриерите, които носели любовните писма. Всеки куриер, като се връщал след занасянето на писмото, заемал съответното си място. Възлюбената на слънцето му казала: „Създай световете, на които да живеят моите близки“. Така били създадени 12 свята – 12 планети. Ако питате откъде произлязоха хората, ще кажа: Те произлязоха от красивата мома, възлюбената на слънцето. Значи слънцето създало световете, а красивата мома – хората. Вярна ли е тая приказка? – Не зная, може да е приказка от „Хиляда и една нощ“. Може да е вярна, но не казвам, че не е вярна. По принцип тя е вярна. Приказката е вярна, ако под „слънцето“ разбирате разумното, мощното, което твори, а под „момата“ разбирате великия живот, който пулсира в природата. Слънцето, като Божествено начало, е създало световете, а животът е населил тия светове. Любовта иде като връзка между разумното начало и живота. – Какво е човекът? – Лъч от Бога.
Като ученици, вие дойдохте на земята да учите. Учението се заключава в търсене на Бога. Обаче ако вие Го търсите, както търговецът – своята стока, за да забогатее, вие сте на крив път. Ако синът, който разполага с богатството на баща си, иска още да забогатее, той не е разбрал живота. Ако синът иска да осъди баща си и да зароби братята си, той не е разбрал закона на Любовта. Богатството е във вас – във вашите умове, сърца и души. Следователно не търсете богатството отвън. Какво не е създал човешкият ум! Подобрението на света се дължи на ума. Той е проникнал в тайните на природата. Но за да изучава природата, човек трябва да изучи първо себе си. Всеки момент човек трябва да изучава своята мисъл, да знае доколко тя е чиста. Под „чиста мисъл“ разбирам организирана мисъл, с която може да правите всичко. Нечистата мисъл е неорганизирана, тя не влиза в работа. Тя създава само противоречия и разлагане. Сега, вие сте дошли до положението, да живеете само за себе си. Това е една трета от истината. Трябва да живеете за ближния си – това са две трети от истината. Най-после, трябва да живеете за Бога – това са три трети от истината, т.е. цялото. Докато не разбере себе си, ближния си и Бога, човек не може да бъде щастлив. Ние не сме пратени на земята да доказваме кое учение е по-правилно; това не е наша задача. Този въпрос е решен вече. Питате какво е вашето предназначение. За да си отговорите на този въпрос, трябва да разбирате какво сте във всеки даден случай, т.е. доколко сте проводници на Любовта. Учителят иска да бъде обичан от учениците си, а учениците искат той да ги учи добре и да се отнася добре с тях. Не може да имате добра обхода, ако не обичате. За да обичате някого, трябва да разбирате неговото естество. Обходата ви трябва да се хареса на оня, когото обичате.
Следователно, който много обича, малко говори за любовта си; който малко обича, много говори. Да говорите за любовта на човек, който малко обича, това е мъчна работа. На оня, който много обича, може да не му говорите за любовта. Майката, която много обича детето си, малко говори за това. Тя намира в детето си нещо гениално. – Защо? – Защото го гледа чрез очите на Любовта. Ако майката си позволи да говори много на сина си, който е свършил вече училище, той ще и каже: „Много си проста, така не се говори, не говориш правилно“. Това е възможно, но майката всякога говори по-добре от сина си. Когато никой не може да му помогне, майка му иде на помощ.
Една майка имала само един син. За да го изучи, тя работила тежка работа: прала, тъкала, копала. Като свършил гимназия, той казал на майка си: „Ти си проста жена“. Тя му отговорила: „Докато работих с мотиката и ти дадох образование, бях добра. Сега съм проста, но като дойдеш друг път на земята, ще ти дам мотиката, и ти да копаеш“. В природата съществува следният закон: Който престъпва закона на Любовта, турят му мотиката на рамо и го пращат на работа. Това показва, че идат лошите условия на живота. Всяко недоволство, неразположение, гняв водят към мотиката на живота.
Внимавайте да не изгубите първата си любов. Казано е в Писанието: „Ако изгубиш първата си любов, ще те избълвам“. Под „избълване“ подразбираме влизане в крайно неблагоприятни условия. Сега аз искам да ви насърча в следното: Преди да обичате, трябва да имате знания. Преди да носите скъпоценен камък, трябва да знаете колко струва и да го пазите добре. Ако не можете да опазите скъпоценностите на вашия ум, на вашето сърце и ако изгубите светлината на ума си и благородството на сърцето си, къде е вашето богатство? Умът и сърцето са двете стрелки на живота. Като изгубите стрелките, изгубвате и смисъла на живота. Каквото са стрелките на часовника, това са умът и сърцето на човешкия живот. Както стрелките показват времето, така умът и сърцето показват времето и пространството. Любовта показва отношението, което съществува между хората. Тя ги учи как да постъпват.
Пътувах пеш с един приятел до Бургас. Минаваме през Камчия. В това време заваля силен дъжд. Трябваше да се прегази реката, а водата беше до колене. Мислим какво да правим. Казаха ни да се върнем назад, опасно е да се мине реката. В това време се зададе един каруцар със здрав, хубав кон. Казвам на приятеля си: Помоли каруцаря да вземе в колата си поне велосипеда. Ние ще запретнем крачолите си и ще вървим след колата, защото не знаем пътя. Ще си платим за велосипеда. Като видяха, че се обръщаме за услуга към каруцаря, казаха ни, че той е лош човек, на никого не услужва. Обаче на молбата ни каруцарят се усмихна и отговори: „Как може да взема велосипеда, а вас да оставя? Качете се на колата!“ Той ни заведе в селото, в своята къща, където се нахранихме и си починахме. Там и нощувахме. На сутринта той ни изпрати 4 километра вън от селото. Разделихме се с него приятелски. Братът ме пита как стана, че каруцарят ни услужи. Закон е: Когато събудиш Божественото естество в човека, той всякога е готов на услуги. Ние се обърнахме към Божественото в него и казахме: „Ти си господар, може да направиш, каквото пожелаеш“. Ако бяхме му казали, че е длъжен да ни услужи, той щеше да каже: „Намерете си друга каруца“.
И тъй, когато не успявате в живота си, ще знаете, че причината се крие в желанието ви да бъдете господари. Един Господар има в света, не се допущат кандидати за господари. Човек не може и стар да стане. Има само 24 старци. За да станеш стар, нужни са милиони години. Ако желаеш да станеш млад, има свободни места, колкото искаш. Обаче за господари и за старци няма свободни места.
Какво ви е нужно сега? – Приложение на знанията. Например, искаш да свършиш 4 факултета. Това значи да придобиеш знание без приложение. Ти нямаш време да го обработиш. Искаш да се ожениш за милионерка. Можеш ли да се справиш с нейните милиони? Знание е нужно за това, а после приложение на знанието. Мнозина идат при мен, да ме молят за велики работи. В първо време отказвам да им услужа. После започвам да мисля и си казвам: Няма ли начин, по който да помогна на тия хора? Много начини има, но те не разполагат със знание, не могат да реализират желанията си. Аз помагам на хората с цел да ги освободя, а не да ги заробя.
Човек трябва да бъде искрен в себе си, в отношенията си към хората, в любовта си към тях. Казвате, че Бог живее във всеки човек. Тогава къде е почитанието ви към човека? Някой говори лошо за приятеля си. Не го критикувай, но му кажи: „Братко, ти петниш Божественото в себе си. Нямаш право да го петниш, защото върху Него е съграден твоят живот, на Него се крепи твоето богатство“.
Като говоря по тоя начин, аз нямам предвид слабостите на хората. Те са естествено нещо. Например, аз зная колко съм силен и колко – слаб. Мога да нося на гърба си 50–60 килограма тежест, най-много 100 килограма, и то на малко разстояние. Ако ми дадат да нося един чувал от 100 килограма до Витоша, ще се откажа. За никакви милиони няма да изложа живота си. – „Значи, слаб си.“ – Слаб съм, не се заемам за тая работа. Намерете друг някой, по-силен. Ако занесе тоя товар до Витоша, там ще остане, не може да се върне назад. Да носиш голям товар на Витоша, това показва, че живееш с грандиозни идеи, които преждевременно ще те занесат в гроба. Да задържиш любовта само за себе си, това е грандиозна идея. Любовта е сила, която не може да се събере само в едно сърце. Ако обичаш само един човек, ще бъдеш наказан. Ако учителят обича само един от учениците си, ще бъде наказан. Яков обичаше само Йосиф и беше наказан. Това е неестествена любов на хората. Любовта е сила, която разширява. Следователно оня, когото обичаш, трябва да стане по-добър, по-благороден. И ти, който обичаш, трябва да станеш по-добър. Каква трябва да бъде любовта на хората? Христос ни показа това чрез стиха: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Значи, каквото Отец е дал на Христа, това и Христос даде на човечеството. Ето защо, всички трябва да бъдем носители на Божията Любов. Любовта трябва да бъде абсолютно свободна, да се проявява без никакви външни и вътрешни препятствия. Както чистата вода прониква навсякъде и носи своето благословение, така и Любовта трябва да минава безпрепятствено през всички сърца и да носи своето благословение. Любовта не прави зло. Където е злото, там Любовта отсъства. Любов без жертви не е любов.
Кой може да обича? – Богатият може да обича. Здравият може да обича. Добрият може да обича. Светията може да обича. Дойдете ли до слабия, болния, грешния, те не могат да обичат. Те очакват да дойде някой отвън, да ги обикне и повдигне. Ако слабият каже, че много те обича, това не е вярно. Празният чувал не може да обича. – Защо? – Той няма какво да даде. Аз мога да му дам нещо. Например мога да го напълня с жито, мога да направя от него дреха, кърпа, книга, но каквото направя, той все ще бъде недоволен. Той ще каже: „Това ли очаквах от тебе?“
И тъй, който иска да прояви своята любов, трябва да се ръководи от следния стих: „В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа“. Някой иска да ми угоди, да изпълни волята ми. Какво ще прави, чия воля ще изпълни, когато замина за оня свят? Докато угаждаш на тоя, на оня, ти си далеч от Любовта. Ако дойде някой самозванец и се препоръча за Божи служител, и на него ли ще угаждате? Вие трябва да угаждате на човека дотолкова, доколкото той изпълнява волята на Бога и носи Неговата Любов. Проверявайте истинността на моите думи, както и на вашите. Истински Учител е само оня, чието слово изразява абсолютната Истина. Той е пълен изразител на Божественото начало. Човечеството се нуждае от светлината на свещта, а не от нейната лой. Ако лойта може да се превърне на светлина и светлината и да бъде в услуга, тя е на мястото си. Светлината на свещта трябва да влезе във вас и да се превърне на живот.
Днес ви говоря малко строго, не защото нищо не знаете, но да ви обърна внимание да не каляте нещата. Всичко, което съм изнесъл пред хората, е окаляно. – Защо? – Почвата е кална. Като минава водата през кална почва, и тя става кална. За да пиете тая вода, трябва да я прецедите. Иначе тя не е здравословна. Питате ме какво е искал да каже Христос със стиха „Да възлюбиш ближния си като себе си“? Как трябва да любим себе си? Питам: Какво е казал Христос за любовта към Бога? Казано е, че трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това са два стиха, които могат да се разберат по права или по крива линия. Само силните хора ходят по права линия. Слабите хора ходят всякога по крива линия. Ако не можеш да разбереш известен въпрос, седни да мислиш. Всеки човек трябва да има на разположение поне половин час на ден, да размишлява върху връзката и отношенията си към Бога. Всеки трябва да знае, че Бог съществува, и да определи отношенията си към Него. Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си, да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата си. Тя ще те направи смел и решителен, да не се страхуваш даже и от смъртта. И като умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. Невидимият свят ще се отвори за тебе и твоите братя ще дойдат да те посрещнат. Земните братя и сестри ще те оставят; други ще дойдат на небето да те посрещнат като душа. Да оставим тоя въпрос настрана, да се спрем върху същественото. Има известни правила, които трябва да се спазват. Не се ли спазват, както трябва, ще се натъкнете на големи недоразумения и противоречия. Например никога не яж недоварен боб. Той е символ на човешкия егоизъм. Бобът е хранителен, много дава, но и много взима. На същото основание казвам: Много е дал егоизмът на човека, но и много е взел от него. Векове трябва да минат, докато човек придобие онова, което егоизмът е отнел от него. Време е вече егоизмът да заеме мястото си, да се върне там, откъдето е дошъл. Любовта към себе си трябва да стане слуга на любовта към ближния. Дясната ръка съм аз, лявата е моят ближен, главата е Бог. Дясната ръка трябва да служи на лявата, а двете заедно – на Бога. Като съзнава това, човек няма да залъгва жена си, да и обещава това, което не може да направи, а ще и каже: „Аз съм десният крак, а ти – левият. Веднъж аз ще стъпя напред, веднъж ти. Аз напред, ти назад; после ти напред, аз назад“. Бащата е глава в семейството, а майката – сърцето. Нито главата може без сърце, нито сърцето – без глава.
Мнозина се запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги за колко продават скръбта си и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни, да ви покажа начин да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход – оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Казвам му, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му ще го скъса. Казвам на професора да не го къса; той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Божията воля, слагам ги в едно гърне на огъня, да ги стопя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: Готови ли сте да вършите Божията воля? – „Готови сме.“ Щом са готови, изваждам ги от гърнето, но вече пречистени и обновени. Христос казва: „Няма да видиш изцеление, докато не дадеш последния кодрант“.
Този е пътят по който са минали всички велики хора, всички светии, всички добри хора. По тоя път ще минете и вие. Ако се съгласите да вървите по тоя път, ще ви дам моето съдействие. Един ден ще ви събера, за да уредим неуредените работи; да платим всички полици, които не могат вече да се отлагат. Мнозина се намират пред ликвидация, т.е. пред завършване на развитието си. Иде един сериозен изпит за всички. Трябва да издържите изпита си, за да освободите мястото си на други, които чакат. Друга работа ви очаква. Който не издържи изпита си, ще остане на същото положение. Бубата преде толкова тънка нишка, каквато най-добрият предач не може да направи, но нещо по-велико я очаква – да се превърне на пеперуда. Тя не може да направи това, което пеперудата върши. Нова работа я очаква. Днес вие тъчете тънки нишки, големи майстори сте, но какво може да направи пеперудата? – Това ще знаете, когато влезете в нейното положение. Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня.
Лекция на Учителя, държана на 1 юни 1932 г., София, Изгрев.
|
