Размишление
Ще прочета най-късия псалом, 117-ти.
В този псалом се възхвалява Господ. Един и същ е Господ и в миналото, и сега. Какъвто е бил тогава, такъв е и сега, Той не се е изменил. Какъвто е бил Бог от създаването на света, такъв е и днес. Станала ли е някаква промяна в проявите на Бога досега? Всички същества, вън от Бога, се променят. Нека остане тази мисъл в ума ви. Има нещо в човека, което се изменя – то е човешкото. Има нещо в него, което не се изменя – то е Божественото. Човешките разбирания се изменят постоянно. Миналото не е днешното, и днешното не е бъдещето. Значи човешкият свят коренно се различава от Божествения. – Къде е Божественият свят? Къде е Бог? Някои искат да им се докаже съществуването на Бога. Бог нито се доказва, нито се отрича. Щом Той съществува, няма защо да се доказва. Ако не съществува, няма защо да се отрича. Как ще докажем съществуването на слънцето?
В математиката се говори за съизмерими и несъизмерими величини. Обаче аз разглеждам от друго становище този въпрос. Доказването или отричането на Бога е несъизмерима величина. Ако поддържате, че Бог съществува, това показва, че сега трябва да Го намерите. Ако Го отричате, това значи, че сте в стълкновение с Него. Щом сте влезли в стълкновение с Бога и искате да се освободите от Него, вие ще влезете в стълкновение със себе си. Едно е важно: Човек да познава така живота, както е в действителност. Ако не го познава така, той не може да познава и Бога. Аз не говоря за човешкия живот, но за Божествения, т.е. за живота на светлината, който не може да се ограничи, не може и да се измени. Ти можеш да вземеш от този живот само толкова, колкото ти трябва, нито грам повече. Ако вземеш повече, то ще изтече. То не спира движението си. – Къде е този свят? – Отвори очите си и ще го видиш.
Божествения свят ще познаете по две неща: по светлината – неговата външна форма, по чувствата – вътрешното му съдържание, и по мислите, които му дават смисъл. Като влезеш в Божествения свят, ти можеш да обичаш, колкото искаш. Ако обичаш всички хора, ще бъдеш свободен. Ако обичаш някого повече от другите, ти се ограничаваш. Каже ли ти някой, че иска да го обичаш повече, той не разбира закона. Ако си малко шише, малко ще те обичат, според съдържанието ти; ако си голямо шише, повече ще те обичат – повече събираш. Значи светът има две страни: Божествена и човешка. Човешката страна, т.е. човешкият свят се характеризира с мисълта. Ще мислиш свободно и ще вземеш от мисълта, колкото ти трябва. С мисълта си ти не можеш да обхванеш целия космос. Следователно със своя ум ти ще вземеш от мисълта на космоса само това, което можеш да разбереш. Не съжалявай, че не можеш да разбереш всичко.
И тъй, ние живеем едновременно в света на светлината – външната страна на Божествения свят; после, в света на чувствата – съдържанието на духовния свят, или света на Любовта, и най-после – в мисловния или светът на Мъдростта. Аз уподобявам света на светлината на Истината в Божествения свят. Светлината и топлината са страни на Божествения свят. Когато става студено на земята, това иде от човека, а когато става топло, това е от Бога. – „Какво да правим със студа?“ – Това е ваша работа. Студът е в човешкия, във временния свят. В човешкия свят има спорове, недоразумения, омраза. Те са причина за студа. Има хубави неща в човешкия свят, но те се смесват с отрицателните неща и образуват каша. В Божествения свят всичко е хубаво и хармонично. Външната му страна е еднообразна, но вътрешната е крайно разнообразна. Казват, че светлината на Божествения свят е някъде по-силна, някъде по-слаба. Това е само илюзия на вашите очи.
Като външна страна на Божествения свят, светлината е навсякъде еднаква. Понеже я възприемаме с нашите очи, затова ни се вижда, че някъде е по-силна, а някъде – по-слаба. Красива е външната страна на Божествения свят, въпреки нейното еднообразие. Човешкият свят е външно разнообразен, но не е толкова красив. Виждаш един човек, външно красив, но колкото повече го опознаваш, толкова по-грозен става. Следователно, когато се отвращаваш от себе си и казваш, че си грозен, ти си влязъл в човешкия свят, в себе си. Щом влезеш в Божествения свят, ти се чувстваш свободен, нищо не те ограничава. В човешкия свят има страх, недоволство, завист, ограничение. Почувстваш любов към някого, но и за тази любов се искат пари. Казваш, че го обичаш, но за малкото добро, което му направиш, веднага искаш да ти се плати. Че си ушил дрехи или обувки на някого, веднага искаш да ти се плати. В човешкия свят за всяко добро се плаща. Ако не платиш, ти не си човек. В Божествения свят е обратно: ако си платиш, ти не си човек. Там каквато услуга да ти направят, не се плаща.
„Хвалете Господа всички народи!“ (– 1-ви стих.) Хвалиш Господа, защото си взел нещо от изобилието Му. В Божествения свят, каквото получиш, всичко е за тебе. В човешкия свят не е така. Там, каквото получиш, ти го владееш временно. Ти си в положението на пощаджия, който разнася чужди неща. Като разбереш смисъла на това, което си получил, ще се зарадваш. Радостта само остава за тебе. Тя иде от Божествения свят. Следователно, ако се радваш, ти си в Божествения свят; ако страдаш, ти си в човешкия свят. Обичаш – ти си в Божествения свят; мразиш – ти си в човешкия свят. Вярваш – ти си в Божествения свят; съмняваш се, ти си в човешкия свят. Когато си в Божествения свят, ти си смел; страхуваш се – ти си в човешкия свят. При всички добродетели, ти си в Божествения свят. Млад, жизнерадостен си, ти си в Божествения свят. Щом остарееш, ти си в човешкия свят. Здрав си – ти си в Божествения свят; болен си – влизаш в човешкия свят. Щом оглупееш, ти си в човешкия свят. Поумнееш – влизаш в Божествения свят.
Светията, праведният живеят в Божествения свят. Грешникът живее в човешкия свят. Чрез противоположностите в живота човек сам може да се ориентира в кой свят живее. От човешко гледище Божественият свят всякога остава неразбран. Божественият свят може да се разбере само от Божествено гледище. Да мислиш, че Божественото може да се разбере по човешки, ти се заблуждаваш. Силата на Божествения свят е в едното, а слабостта – в множеството. В човешкия свят е обратно: силата е в множеството, а слабостта – в едното.
Казвате: „Вижте как генералът заповядва на войниците – силен е той“. – Множеството, войниците му го правят силен. Щом остане без войници, генералът е на легло, лежи на гърба си. Като ме викат при някой болен, казвам: Отивам при генерала, който е болен, слаб, няма войници зад себе си. Казваш: „Ще се мре“. – Да, всеки генерал без войска умира; генерал с войска живее. На небето законът е обратен: там, ако имаш войска, ще умреш; ако си сам, без войска, ти си силен, ще живееш. Аз привеждам тези контрасти за обяснение на двата свята – човешкият и Божественият.
И тъй, слабостта на земята е сила на небето. А силата на Божествения свят е слабост на земята. Силата на Бога е слабост на човека; силата на човека е слабост на Бога. Това е неразбрана мисъл за вас. Питате: „Как така, моята слабост да е сила на Бога?“ – Там, където човек е слаб, Бог е силен. Където човек е силен, там Бог е слаб. Когато уповаваш на себе си, Бог е слаб в тебе. Тогава Той се оттегля, не взима участие в твоя живот и ти се чувстваш слаб. Питаш: „Защо ме остави Господ?“ – Защото уповаваш на себе си. Господ трябва да те остави, за да разбереш и съзнаеш, че в Него е силата, а в тебе – слабостта. Нали Бог прониква навсякъде? – Това е материалистически израз. За да проникне някъде, трябва да има друга реалност, вън от Бога. Всъщност, вън от Бога никаква реалност не съществува. Като боледуваме, страдаме и вършим глупости, тогава светлината на Бога прониква в нас и ни помага. За да разберете, дали Бог прониква някъде или не прониква, нужно е голямо знание. – „За каква светлина се говори?“ – Не е важно каква е светлината. Тя може да иде от свещта. Светлината е важна. Какъв е фитилът, маслото, това не ни интересува. Светлината носи новото. Тя е нужна за нас. Фитилът и маслото са само проводници на светлината. Гласът на цигулката, например, не иде нито от струните, нито от цигулката. Едно разумно същество произвежда тоновете. То е причината за музиката. Ако звукът е в самата струна, въпросът щеше да се разгледа другояче. Сегашната философия е ограничила човека. – „Какво мога да направя сам?“ – Нищо не можеш да направиш. – „Къде мога да уча?“ – Никъде не можеш да учиш. Болен си, викаш лекар. Той ще те прегледа, ти ще му платиш, но болестта пак остава в тебе. – „Докога ще стои в мене?“ – Докато признаеш, че всички блага, всички благословения в твоя живот идат от Бога. Ще признаеш и ще благодариш. Иначе ще заболееш и никой не може да ти помогне. Когато ангелът ти носеше благословението, ти само отвори очите си и каза: „Остави го настрана, ще го взема“. Ти не искаше да кажеш само една дума: „Благодаря“. Затова, именно, ангелът те бодна с иглата си, да бъдеш буден към благата, които Бог ти изпраща. Сега ще се оплакваш, че кракът те боли. Щом дойде пратеникът на Бога, ще си отвориш очите, ще го приемеш добре и ще благодариш. Не постъпиш ли така, с години ще лежиш болен, ще викаш лекари, докато един ден кажеш: „Дотегна ми да лежа, да се занимавам с лекарства“. Най-после започваш да се молиш на Господа. Той изпраща двама ангели, като лекари. Те са същите, които ти донесоха благословението. Те казват: „Познаваш ли кои сме?“ – „Спомням си, лицата ви са ми малко познати.“ Единият те преглежда, пипне болния крак, духне и казва: „Вяра ти е нужна“. И вторият те прегледа, също пипне болното място, духне и казва: „Любов ти трябва. Сега ще станеш от леглото, ще вземеш стомничката и ще отидеш за вода“. Ставаш от леглото и не усещаш никаква болка. Взимаш стомничката, отиваш за вода и се чудиш колко лесно се излекува.
Сега аз ви изнесох една велика истина, която всеки ден проверявате в живота, но не обръщате внимание. Това, което всеки момент проверявате и възприемате в себе си, то е истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действа в момента. Ето защо, радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. И като дойдат двамата ангели-лекари, ти се чудиш какви са те, откъде са дошли, че могат да лекуват по толкова чуден начин. – „Защо трябва да боледувам, да страдам?“ – За да те посетят двамата ангели. – „Къде са свършили те, в кой университет?“ – Това не е важно. За тебе е важно, че те посетиха и излекуваха. Без страдания ти никога не би ги призовал. – „Не може човек да не греши.“ – От него зависи. На човека е дадена свобода, да се проявява, както разбира. Ако не разбира законите, той се счита божество и прави, каквото му дойде на ума. – Не, не си божество. – „Защо съществува злото?“ – Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото.
Божественото в човека се стреми към свободата на доброто. Който даде път на Божественото в себе си, той върви по пътя на доброто. Той е направил истинския избор. Адам и Ева сгрешиха, защото пожелаха да познаят доброто и злото. Когато змията влезе в рая, тя каза на Ева: „Ако ядете от забраненото дърво, ще станете като Бога“. Не, човек влезе в рая, за да научи законите на доброто. Чрез тях той ще се справи със законите на злото.
Всеки човек може, ако не напълно, поне отчасти, да измени живота си. Не казвам да го пресъздаде, но да вникне в себе си и да обработи това, което Бог е вложил в него. Божественото изисква от хората взаимно да си помагат. Какво разбирам под думата „помощ“? Да помагаш на другите, това значи да помагаш и на себе си. Не можеш ли същевременно да помагаш и на себе си, ти нищо не си разбрал. Твоята помощ е безрезултатна. Всяка помощ изисква известна материална жертва. – „Не мога да направя никаква жертва.“ – Щом не можеш да направиш тази жертва, ти не можеш да помагаш. – „Тази работа не е за мене.“ – Щом не е за тебе, ти си слаб човек. Ще кажеш: „Мога да помогна“. Според мене онзи може да помага, който е помогнал на себе си. Не можеш да повдигнеш някого, ако сам не си се повдигнал. – „Защо трябва да правя добро, да помагам на хората?“ – За да помогнеш и на себе си. Като направиш добро на някого, ще видиш, че доброто е вътре в тебе. – „Защо трябва да любя?“ – За да познаеш, че Любовта е в тебе. – „Защо трябва да търся Бога?“ – За да познаеш, че Бог е в тебе. Това, което виждаш отвън, то е и вътре в тебе. Това се отнася и до млади, и до стари.
Старият казва: „Остарях“. – Ако си остарял и си придобил нещо, човек си станал. Ако нищо не си придобил, още не си станал човек. – „Какво да правя?“ – Ще влезеш в Божествения свят да се подмладиш, т.е. да разбереш нещата така, както Бог ги разбира. Да влезеш в човешкия свят, значи да разбереш живота, както хората го разбират. Докато живеят в човешкия свят, старите хора си приличат. Дядото казва на внука си: „Едно време и аз бях като тебе; мислех, че много зная, че всичко мога да постигна; ходех на хорото, любувах се на момите“. Какво е постигнал дядото? Оженил се, имал деца, богат бил, но изгубил и жена си, и децата си, и парите – останал сам и без пари в джоба си. Седи дядото и казва на внука си: „Един ден, дядовото, и ти ще станеш като мене“. Това е човешката философия. Прав е дядото. Ако внукът мисли, чувства и действа като дядото, разбира се, че ще стане като него. Внукът трябва да каже на дядото: „Дядо, аз няма да живея като тебе; няма да тропам на хорото; няма да търся младите моми; аз няма да мечтая за къщи и ниви, като тебе. Ти си орал и сял, аз няма да ора и сея – ще ям това, което природата е дала“. Който живее според законите на разумната природа, ще се ползва от благата, независимо от това, дали е философ или земеделец. И двамата, като посадят семката, ще имат един и същ резултат. Семката носи в себе си силата, знанието и възможностите. Достатъчно е да я посадиш в земята, тя сама ще изникне. Тя знае как да расте. Разликата е само в това, че земеделецът знае кога да посади семката и в каква почва. Ако и двамата спазят тези условия, резултатът ще бъде един и същ.
Следователно има действия в живота, които, направени от грешния и от праведния, дават еднакви резултати. Доброто, направено от праведния или от грешния човек, е все добро. Казвате, че лошият човек не може да направи добро. Това е криво разбиране. И лошият човек може да направи добро. И птицата, и къртът могат да направят добро. Може да не са го направили съзнателно, но нали е добро? Птицата кълве зрънцата на храните и случайно няколко семена падат на земята. Къртът, като рови земята, зарови тези семена и те израстват. Това не е ли добро? Добро е, но несъзнателно направено. В Божествения свят всички неща са предвидени. Следователно, като влезете там, не мислете какво ще стане с вас. Да мислите, това е човешка сметка. В който бакалин влезеш, там все човешки работи се вършат. Щом влезеш в Божествения свят, там всичко е предвидено.
Мнозина ме питат кога ще се спасят, могат ли в бъдеще да влязат в Божествения свят. – Няма защо да мислят за бъдещето. Важно е сега да се спасят, сега да влязат в Божествения свят. Остане ли това в бъдеще, тяхната работа е пропаднала. Аз още сега говоря с ангелите, няма защо да чакам в бъдеще да говоря. За мене ангел е всеки човек, който има будно съзнание и върши волята на Бога. Като му дойде в ума една светла мисъл, той веднага я прилага. Ако мисли за къщи, за пари, той е в човешкия свят. Това става всеки ден и с вас: ту сте в Божествения свят, ту в човешкия. – „Едно време бях радостен, имах любов. Сега изгубих любовта си.“ – Защо я изгуби? Понеже си завъртял крана на Божията Любов наляво, затова нямаш любов. Аз мога да ти помогна: ще завъртя ключа надясно и любовта ще потече. Казваш: „Остарях вече, не мога да обичам. Любовта е за младите“. – Ти кога стана стар? Старият може да стане млад и младият може да остарее. От осем хиляди години се носи една и съща мисъл: „Остарях, остарях“. Като приемаш тази мисъл, наистина ще остарееш. Ангелите носят друга мисъл: „Подмладих се“. Затова ангелите са вечно млади. Те никога не остаряват. – „Как ще се подмладя?“ – Като гайдата. Докато е свита, тя е стара баба. Казвам: Бабо, ти ще се подмладиш. – „Не мога, синко, моята работа е свършена.“ Взимам гайдата, надуя я и тя започва да свири. Докато свири, тя е млада. Щом престане да свири, тя остарява. Обаче бабата се убеждава мъчно, че може да стане млада. Десет пъти на ден да я надуят, тя пак не вярва, че е млада.
Сега аз искам да убедя и вас, че може да се подмладите като гайдата; може и да остареете като гайдата. Може да придобиете сила, като гайдата, и да свирите хубаво; може да изгубите силата си, като гайдата, и да остареете. Някога, по причина на малък повод, се обезсърчиш, отчаеш се и казваш: „Не ми се живее, искам да се хвърля от една канара или да е хвърля в морето“. Не се минава много време, в ума ти се явява една светла мисъл, посетил те е някой ангел и ти казваш: „Животът има смисъл, живее ми се“. Това са двата свята, в които човек живее. Ново разбиране е нужно на човека, за да може лесно да минава от човешкия в Божествения свят.
В заключение на всичко казано досега, ще ви прочета от Евангелие на Йоана 11-та глава, 9-ти стих: „Не са ли 12 часове на деня? Като ходи денем, човек не се препъва, защото гледа виделината на този свят“. – Кога не се препъва човек? – Когато е в Божествения свят. Като ходи нощем, човек се препъва, защото няма светлина. Тогава той е в човешкия свят. Пазете се от тъмнината, да не се препънете, за да не изгубите смисъла на своя живот. Някои мислят, че могат да станат светии, да влязат в рая. Докато живеете със старите разбирания, нито светии ще станете, нито в рая ще влезете. Казваш: „Ще служа на Бога“. – Ти си вече в рая. – „Дали е време за това? Не съм готов още да служа на Бога.“ – Щом се колебаеш, ти си пак в човешкия свят. Щом си влязъл в този свят, ще дойдат болестите. Тогава не питай защо те боли кракът, защо страдаш от ревматизъм, стомах, глава и др. За да се освободиш от ревматизма, иди със стомничката си за вода. Аз така лекувам, а днес лекуват с инжекции или с бани. И това е добре, но много време е нужно, за да се излекуваш. В Божествения свят можеш да се излекуваш и подмладиш в един момент. Ще седнеш на един стол, ще прекарат през тебе ток и ти ставаш от стола млад и здрав. Това значи да се пречисти тялото ти, да се новородиш. Това подразбира стихът, изказан от Христа: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Новораждането има отношение към мислите, чувствата и постъпките. Нова мисъл, нови чувства и нов живот са нужни на човека. Може мислите ти да са стари, но ще живееш по нов начин. У вас е точно обратно: мислите по нов начин, а живеете по стар начин. Това значи в мътна вода да наливаш чиста. Колкото да сипваш чиста вода, мътната ще си остане мътна. Чистата вода ще слагам на една страна, мътната – на друга, няма да ги смесваш.
Помнете: Всеки ще вземе от Божиите блага толкова, колкото му трябва. Останалите блага ще бъдат за другите, те да ги използват. И като вземете това, което ви е нужно, не стягайте торбите си. Бъдете готови да давате от благата си и на другите. Един турски бей поканил един българин на обяд. Като сложили трапезата, беят казал: „Има шест ястия и после йока“. Българинът, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка. Ще се въздържам от другите ястия, за да хапна и от юфката“. Йока на турски значи „нищо“. Като се въздържал, той не могъл да се нахрани добре. Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите. От останалите хапнете по малко, да остане и за други. Вземете толкова от благата, колкото ви е нужно, без да очаквате още. Първото благо ще ви осигури, не мислете за последното, което няма да дойде.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 22 май 1932 г., София, Изгрев.
|
