11 година
29 лекция на 1 мл.ок.клас
13.V.1932 г. петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.
Добрата молитва.
Има известни положения в природата, които не се разбират. Малкото дете не знае философията защо майка му го подува. Не му дава храна. То има известна привързаност към майка си. Няма никаква философия, не знае кои са подбудителните причини, защо майка му се отнася към него така. В началото това е тайна за него. Детето постепенно трябва да изучава тези отношения към майка си. Физическият свят във всичките свои прояви е един резултат. Трябва да имате едно истинско понятие. Например София е място на разумни същества. София не е умна, но софиянци са умни. Университетът е място, дето живеят ученици. Университетът не е умен, а учениците. В университета са умните. Университетът образование не дава. Университетът образование не може да ти даде. Както и София не може да ти даде живот. София е едно условие, то е едно разумно място, но в най-разумния живот се проявява. Часовникът не е разумен, но часовникарят е разумен. Часовникът развива разумността на часовникаря без да го знае. Същият закон е и с вашето лице и с вашето тяло. Вашето тяло не е разумно, но онзи, който живее в тялото, е разумен. Не тялото развива разумността на човека.
Тези трябва да бъдат новите схващания, за да оживее природата. Тялото е място, дето се проявява разумността. Тялото само по себе си не е разумно. Ръката не знае кой си и какъв си. Но същевременно тя развива разумността. Всеки по ръката ти може да познае какъв си, дали си жив или мъртъв. Щом изстине човек, той навсякъде е мъртъв. Трябва да намирате произхода на думите. Кин на английски значи сродник, роднина нещо. А пък китайците казват кин на хипотенузата, правата линия, която свързва двете страни на един прав ъгъл. Китайците разбират под кин едно, а англичаните друго. Под думата кин англичаните разбират цар. Значи разбира някой, който царува. Който царува, той свързва двата края.
Във всеки човек има една линия, която изявява неговата разумност. Хипотенузата е, която дава тон или мярка на нещата. Тя свързва. Хипотенузата определя степента на този ъгъл. Защото този ъгъл се движи. Той постепенно може да се стеснява и може да се разширява. Ако ъгълът се движи в една рядка среда, той може да се разшири.
Ако вземете един кръг, какво можете да си представите, че напрежението отвътре е по-голямо. Защо се е огънал кръгът? Вътрешните сили са по-мощни отколкото съпротивлението отвън. Затова се огъва. Кога се огъва човек? Когато отвън има съпротивление и вътрешното налягане образува тази крива линия. Коя е тази вътрешна сила? Това е желанието на човека, неговата воля. По този закон ще изучавате най-първо лицето на човека. Ако искате да изучавате живота. Кои линии са изпъкнали и кои са вдлъбнати ще изучавате и ще видите тогава дали външните сили на природата са по-мощни или субективните сили на човека, на индивида са по-мощни. Ако вътрешните сили са по-мощни, вие ще имате една огъната линия. Ще имате чувства развити. Такъв човек е еластичен, той е господар на положението, ако линията е вглъбната, това показва, че стомахът се влияе отвън, той не е господар на храната. Тази храна не е здравословна. Тя е развалила стомаха. Това се отразява върху човека и хлътват някои места, а някой изпъкват. Това хлътване показва, че трябва да се поправи стомахът. И ако господарят е разумен човек и не вземе мерки, ще има едно хилаво тяло и самият човек ще стане хилав, ще стане хилав, щом се развали главната машина. Когато стомахът е развален, то и мозъкът не може да функционира правилно. Стомахът представлява симпатичната нервна система, то е стомашният мозък. После имаме главния мозък. Между тия два мозъка трябва да има пълна хармония. Едната система е на кривите линии, на чувствителността, симпатичната нервна система. Другата система е на правите линии. Тогава ако известна линия е права в човека, това показва, че човек се движи в един разумен път, имате прави линии на челото. Тогава имате разумност. Ако линиите са начупени, това показва, че мислите му не текат правилно. Всяко едно движение трябва да се преведе в геометрична форма. Това е закон. И в науката, ако вие не можете да превеждате, отношението на числата в геометрична форма, вие не можете да изтълкувате външния свят. Запример една долина е огъната, а планините са издигнати. Един геолог на това основание ще изясни кои планини са издигнати и кои вдлъбнати. И те си имат разумни центрове. За да се издигнат Хималайските планини, си има причини. Запример виждам дълъг нос. Казваме, че този човек е умен, вземам един завършен факт. Понеже дългите линии изразяват интелигентност. Образуването на самия нос си има съзнателни, разумни причини. Носът трябва да расте по една хилядна от милиметъра, всяка година в каквото и да е направление. Докато носът расте, той е жив. Като престане да расте, той остарява и устата остарява. И ушите, веждите, космите, пръстите, всички остаряват. А пък когато един човек остарява, друг се подмладява. Тогава се образува известно болезнено състояние. Запример, ако известен човек се подмлади в тялото, някои клетки станат по-мощни, отколкото трябва и тогава се образува болестта рак. Ракът е болезнено състояние. Това е подмладяването на известен орган за сметка на друг. Когато става подмладяване, то целият човек трябва да се подмлади. Тук може да прекараме и друга една аналогия, когато известни способности се развиват за сметка на други чувства, пак има болезнени чувства. Също така когато известни чувства се развиват за сметка на други чувства, е същото, трябва съразмерност. Всичките радиуси на кръга трябва да имат еднакво отношение към първичния център. Щом се измени това отношение, получава се елипса. При една елипса се изисква много голяма разумност, за да се справите. А при две хиперболи трябва да бъдете повече от гениални, за да се справите с две противоположни течения у вас. В една крива се движат вашите хиперболични мисли. А в друга хиперболична крива се движат вашите чувства. Така както се движи хиперболата, може да мислите, че няма никакви отношения между едната хиперболична линия и другата. В лявата се движат вашите чувства, а в дясната – вашите мисли. Дясната ти ръка се различава от лявата, но като се съединят двете образува се кръгът.
Могат да се изследват всичките пътища, по които са се образували пръстите, но трябва да се знае висшият център на организирането им. Вие може да избегнете строежа. То е резултат от онези разумни центрове, които планират къде да поставят университета, как да го наредят, планират назначаването на професорите, заплатите им и пр. Това се определя от една разумност. Като назначат един човек за професор, той не знае. Като му платят пари, той вече знае. От невидимия свят най-първо избират, вие сте кандидат за нещо, но не знаете за какво сте кандидат. Един ден получиш едно писмо, че се назначаваш за един професор и тогаз се научаваш. Но за да станете професор, трябва да ви назначат. Но и вие трябва да имате качествата за професор. Ако ви назначат и вие не отговаряте на положението, тогава какво ще стане? – Тогава учениците, на които вие проповядвате, ще станат причина да ви уволнят. Те ще кряскат. Та всеки един човек е професор. Всички недоразумения, страдания не са нищо друго, освен кряскане на вашите студенти. Когато човек е болен, кряскат студентите, не го искат, не знае да преподава професорът, по храносмилането, нищо не знае този професор, да се замени с друг. Ние сме професори и по дихателната система, и по мозъчната система. Щом боледуват системите, от тримата професори, тогава какво става с цялата държава? – Някой път уволнението може да стане правилно, да се замести, но някой път не се явяват кандидати. Тогава студентите се разотиват. Този университет се разваля, стачкуват студентите и университетът не функционира или с други думи организмът не функционира или слабо функционира. Та изводът е: Като погледнете това, което имате, вие трябва да изучавате живата природа отвън. Една планина може да представлява обект за размишление. Може да не разрешавате задачата. Виждате някой път, че клоните на някое дърво отиват долу към земята. Вие се чудите защо на дървото клоните са обърнати в този случай към земята и се допират до земята. Това дърво се намира в много големи противоречия. Вие посадете един орех в камениста почва и ще видите, че клоните на младия орех ще се огънат, като че е един човек, който си е турил ръката надолу на земята иска да се издигне. Клоните се огъват. Посадете ореха в една добра почва, дето корените да проникват надълбоко, и ще видите, че клоните отиват отвесно нагоре. Също така и с вас е. Срещате някое условие, което не можете да преодолеете и почва да се извива гръбнакът ви, това показва, че условията са лоши. Човек се прегърбва. Защо старите хора се прегърбват? – Щом човек започне да се прегърбва, той е изгубил връзка между своите мисли и чувства. Това е вече един затворен живот. В този живот няма свобода, а има мъчение. То е механизиране на нещата. Ти си един кръг. Свободата е в хиперболата. Но тази свобода зависи от центровете A и B. Движи се във Вечността. Вечността, безконечността е Великото, Разумното в света. Инак ако ги разбирате, няма никакъв смисъл. Под Вечното трябва да разбираме Разумното, то е безконечно. То е, което разрешава, в него няма противоречие. А пък вие турите едно качество някъде, че да няма никаква граница. Кои неща нямат граница? – Щом туриш една граница, то има временно проявление. Нещата в природата могат да функционират без да ги съзнаваш. Между двама души няма никакво отношение, но само като се видят един ден и те стават приятели. Не се познават двама души, набият се и като се сблъскат после ще се образува приятелство между тях. Природата като тури известно препятствие, то ще се прояви в съзнанието, в разумното. Та трябва да се сблъскате със самата реалност, с разумното в природата. Защо са страданията в света? – Страданията са сблъскване с разумността, с реалността. Инак няма да виждаш никаква разумност в света. Ти кажеш за някого той е много жесток, но един ден ти се сблъскаш с него, той ти помогне, ти си в нужда и веднага се промени твоето мнение заради него. Природата не е такава... Ти може да седнеш под едно дърво и ако изгубиш съзнание, това дърво може да ти помогне както някой човек. Ако си полегнал под една круша и няма плод около тебе, то ти като се събудиш, ще се видиш отрупан от плодове около тебе. Твоето страдание, понеже ти скърбиш, те ти казват: Няма защо да скърбиш. Това, което искаш, туй ще ти го дадем. Имаме всичкото желание да ти го дадем. Вие се намирате в една област на частични разбирания. Вие търсите щастлив живот в света. И този щастливият живот седи в това: Другите хора да работят, а вие да седите. Другите хора да ви носят, а вие да ядете. Другите хора да работят, а вие да се обличате. Следователно, вие искате да бъдете на едно място като цар, а другите да изпълняват. Като мръднете пръста си, всичко да дойде на място. Откъде дойде тази идея във вас. Това е идеята на природата. Понеже вие сте взели една мисъл, мислите като нея, но не постъпвате като нея. Вие чувствувате като нея. В две неща си приличате с природата. Вие мислите да станете като нея, но не постъпвате като нея. И там е всичката погрешка. Трябва да постъпите разумно, както тя постъпва. И понеже вие не правите това, намирате се в един разрез с нейните закони, в разрез с природата. Вие мислите като природата. Всяко същество иска да бъде грандиозно, голямо. После има чувствувания, но в постъпките всяко същество постъпва както то си знае и е в разрез с природата, и всякога разумният взема надмощие над глупавия. Природата постоянно ви мачка. Ние мислим и чувствуваме като нея, но щом дойдем до волята, не. Ти мислиш, че си силен, хване те и те мачка, и те обръща, и най-после казваш: Няма какво да се прави, той е по-силен. Какво трябва да правиш, когато имаш работа със силен човек? – Ще постъпиш, както той постъпва. Ще признаеш, че той е по-силен и ще му станеш сътрудник, съработник. На големия юнак ти ще носиш само дрехата. Той ще се бори, ти ще се учиш при него. Ще видиш този майстор как ще се бори и как преодолява. Това е спасението. Друго яче няма спасение. Ако не му носиш дрехата, нищо не става от тебе. В цялата история на човечеството от кой пехливанин е останало някое величие, никой не е останал. Ние казваме, че трябва да бъдем в съгласие с природата, тя е разумна. Ние мислим, чувствуваме като нея, но не постъпваме като нея. Ако постъпваме като нея, ние ще бъдем в хармония с нея и ще кажем сбогом на сегашните мъчнотии и страдания. Те ще изчезнат. Това е новият начин на разбиране. Така могат да се развият дарбите на човека, каквито дарби има. Всеки може да стане гениален, трябва да се храни с гениална храна. Талантливите хора се хранят с талантлива храна, обикновените хора се хранят с обикновена храна, а гениалните – с гениална храна. Светиите със светийска храна. Светията се храни главно със светлина. Геният главно са храни с мисъл. Той употребява мисълта, обективната мисъл за храна. Когато човек мисли, той не отслабва никога, той се храни. Много пъти някои мислят, че някои ученици от много учене се разболяват. От много учене не се разболява, а човек от много безпокойства може да се разболее. Талантливият човек с какво се храни? – С известни чувства. А обикновеният човек се храни с трици. И в триците има храна. Но като се превърнат триците на хранителен елемент! – Има по-голяма хранителност в триците, но се изисква по-голяма мощ, по-голяма сила, за да се превърне тази храна. Една груба храна, огрубява човека. Пеперудите със сокове се хранят. Гъсениците са станали гъсеници, понеже се хранят с малко по-проста храна.
Трябва да се измени начинът на живеене. Ти трябва да обичаш светлината, тя е храна. Ти трябва да обичаш мисълта, трябва да обичаш и чувствата си, да обичаш и постъпките си. Човек трябва да се храни със своите мисли, чувства и постъпки. Да храниш постъпките си, това е да подкрепиш волята си. Да храниш чувствата си, това значи да храниш сърдцето си. Да храниш мисълта си, това значи да храниш ума си. Никой път не влизай в противоречие с ума си. Съзнавай противоречията, но не влизай в противоречие с ума си. Не влизай в стълкновение. Същият закон е и за чувствата. Не влизай в противоречие с чувствата си. Съзнавай противоречието на чувствата. Чувствуваш, че не те обичат, но не влизай в противоречие от това, че не те обичат. Кой не те обича? – Ако не те обичаха, ти на земята не щеше да живееш. Щом живееш на земята, тебе има някой да те обича. Не само един, но мнозина те обичат. Растенията те обичат, въздухаът те обича, светлината те обича, малките буболечици те обичат, някои от тях нямат разположение. Ако една въшка те чопли по главата, съзнателно ли прави това или не. Тя даже не подозира, че има някой гениален човек. И ти трябва да и докажеш с ред трактати, че тази глава е гениална. Ти седиш на една канара, чукаш на нея. Казваш, че тази канара не е разумна. Също така и въшката казва така. Този човек си турил гребен и я изважда. Той казва: Какво търсиш, как си влязла? – Също така и човек, който чука канарата, мисли, че не е разумна. Той се мами. Човек се подхлъзне и падне. Като седиш на канарата трябва да знаеш, че седиш на една разумна глава. Камъкът сам е неразумен. Но когато един човек ми хване ръката, не че ръката е недоволна, той стиска ръката ми както иска и аз най-после изтеглям ръката си, свивам я на юмрук и му казвам, че така не се стиска. Като се качиш на канарата, трябва да знаеш, че канарата е свързана с едно разумно съзнание. Тя е израз на една разумност. Не самите неща са разумни, но тези неща изявяват разумността. Ако ти не се отнесеш добре с канарата, ти ще попаднеш в известно противоречие.
Схващате ли горе-долу това. Това са основни положения на един окултен ученик. Да схващате вътрешната страна на нещата. С тези неща не трябва да се обременявате. Детинското съзнание на хората, но вие като изучавате природата трябва да имате интереси към това скрито богатство. Ще изучавате себе си, веждите си, челото си и пр.
Ако бихте знаели само ноктите как да ги изучавате, можете да четете 6 месеца напред каква работа трябва да хванеш, как трябва да се учиш и пр., написано е това по ноктите. Човек си чисти ноктите и той иска да ги отреже. Тогава природата пише. По-дълбоко ти не може да се освободиш и почват да се проявяват някои признаци. По първия пръст, по третия, четвъртия върху ноктите. Ако ноктите стават широки, това показва, че човек става по-смел. Ако стават по-тесни, човек става по-страхлив. Ако са клинообразни, това показва един характер. Ноктите трябва да имат правилни линии. Тези правилни линии се образуват от човешката мисъл, чувство и воля. Ако човек е направил отклонение, това ще окаже влияние върху ноктите. Ноктите са един резултат. Човек трябва да знае как трябва да се прояви. Да кажем, че аз ви давам една дроб 2⁄10 или 1⁄10 или 3⁄5 в статическо състояние. Тези числа ги разбирате, обаче дробите в живата природа имат други отношения. При дробите 1⁄10, тук имате 10 господари. Един мъж или един слуга, които служат на 10 господари. Те са взискателни господари. Ти ще се намериш в голямо противоречие да им служиш. При дробта 2⁄10, то са две моми, които служат на 10 взискателни господари. Дробта 3⁄5, това са три деца, на които слугуват 5 учени, които възпитават три малки деца. В дробта 1⁄10 ти трябва да бъдеш много умен. 10-те господари са с различен характер. Ти трябва да познаваш характерите на 10 души и трябва да бъдеш съобразителен. Второто положение 2⁄10 е по-лесно. Две красиви моми, те не са стари баби. Бабите не могат да служат на 10 господари, но две моми могат. Един момък може да служи на 10 господари, а при 3⁄5 там са децата. Горните числа 1, 2, 3, означават как ще ги преведете под еднакъв знаменател. Кой ще бъде общият знаменател? Тук при бащата, кой слугува на 10-те господари? – 1⁄10. 2⁄10 – тук е майката, която слугува на 10 господари. 3⁄5, тук е детето, което слугува на своята майка. Имате това отношение: 1⁄10: 2⁄10: 3⁄5. При 1⁄10 имаме единица. Този човек разрешава въпроса, чрез своята мисъл ще разреши въпроса, ако е умен. Той трябва да е умен. При 2⁄10 човек ще разреши въпроса чрез закона на Любовта. Изисква се благородство от него. Чист трябва да бъде. При първия случай, той е гениален, работлив. При втория случай, той трябва да бъде крайно честен. При 3⁄5, за да угоди на майка си, детето трябва да бъде послушно, майката каквото каже, то трябва да слуша. 1 и 2 трябва да бъдат умни и добри. А пък числото 3 трябва да бъде крайно послушно, каквото му кажат, да изпълнява. При обикновеното смятане друг е законът, но в живата математика е друг. При 1⁄10 онзи, който служи на десетте господари, той трябва да покаже на своя господар, че е умен. Той трябва да ги озадачи, той трябва да покаже, че разбира много добре въпросите, отколкото господарите му. При дробта 1⁄10 кое е по-важно – знаменателят или числителят? – Ако вземете единицата и я турите над 10, единицата е по-важна. В дадения случай тази единица е по-важна. Това живото число е по-важно, отколкото неговият знаменател. Или друго яче да го изясня. Да допуснем, че в земята има някое подземие с вода, но онази вода, която извира навън, която влиза в общение с нас, тя за нас е по-важна отколкото всичката друга вода. Проявената вода е по-важна за нас, понеже от нея може да се ползуваме. Малкото проявено струва за нас повече, отколкото голямото, което не се е проявило. Философите искат да знаят какво нещо е Бог. Това е най-неразумният въпрос. По-глупав въпрос няма. Най-глупавият въпрос е какво нещо е Бог? Защото ние мислим тогава, че Бог съществува вън от нас. Искаме безграничното, в което живеем, и се движим да го обхванем, да го разберем. Турците казват в такъв случай и така да бъде не го вярвай.
Частта не може да мисли какво нещо е цялото. Ние можем да мислим за Бога 1⁄10, може да мислим какво отношение имаме към цялото, то е друг въпрос. Какви са нашите отношения към разумния живот, това можем да мислим. В дадения случай ти трябва да живееш. Как ще познаеш Бога? – Като ядеш, като дишаш, като мислиш правилно, ще познаеш Бога. Ако неправилно ядеш, дишаш и мислиш, не можеш да го познаеш. Това е толкоз разбрано. Това е по-разбрано, отколкото да кажеш, че Бог бил безграничен, че бил всесилен. Какво нещо е всесилен, че всичко е направил. Отде знаеш, че всичко е направил? – Най-първо ти не знаеш колко голямо е слънцето. Слънцето може да е толкоз голямо, колкото мислиш, а може да е два пъти по-голямо, отколкото мислят учените. Ние знаем сега до известна степен може да предполагаме. Всяко предположение, то е обосновано на някой закон геометрически.
Това са посторонни въпроси. Вие ще турите някой малък въпрос под микроскопа, за да го направите достъпен. Ние трябва да турим големите лещи, за да увеличим, а природата е турила малките лещи, за да ги смали. Едно тяло, което е голямо, да го погледнем като микроскопическо нещо, за да бъде достъпно за нашите умове. Тя си играе с нас. Някой път ние виждаме, че известно състояние не е толкоз, колкото мислим. Но това е посторонен въпрос. Той не влиза в сметката. Аз поставям така въпроса: Да мислим така, както природата мисли. Да чувстваме така, както природата чувства и да постъпваме така, както природата постъпва. Това е философия. Мислим ли, както природата мисли, чувстваме ли, както природата чувства, постъпваме ли, както природата постъпва, тогава ще имаме правилен възглед върху всичко. Ние искаме да знаем какво нещо е Господ. Аз подразбирам, а какво отношение можете да имате към Него. Господ е едно същество, от което е излязъл нашият живот, нашият ум. Какво подразбирате под това? – Ние разбираме механическата страна. Там се казва, че Бог е вдъхнал диханието си в нас. То е само символ. Вдъхнал Бог в ноздрите на човека дихание и човек станал жива душа, казва Писанието. Който разбира закона, ще го разбере. Но който не разбира закона, ще разбере ли? – Той ще разбере толкоз, колкото и от следното отношение: X:Y:Z. Какво ще разберете от това? – Какво ще разберете от тези три неизвестни? Един прост човек какво ще разбере. Какво ще разбере човек от този път. Какво значи този път? – Тази линия е пълна само с живи, разумни същества. Ти не можеш да вървиш по един път, който не е разумен. Пътят винаги подразбира най-разумното. Ти не можеш да вървиш по път, който не е разумен. Някой казва, че може. Добре. Един ден, ако се вземе всичката материя от пространството. В пространството може ли да ходиш? – Не. Или може ли да ходиш в пространството, дето няма никаква материя и топлина? Не можеш. Казвам: Може някъде да има празно пространство. Аз обяснявам така: Дето материята не е разумна, пространството е празно. Дето материята става разумна, както при часовника, то пространството е пълно. Всякога, когато казваме, че пространството е пълно, разбираме проявата на Първата Причина, която проявява своята разумност, спрямо частите или спрямо съществата, с която тази разумност има отношения. Тя има всякога отношения към нас, всякога отделя известно време, за да се прояви спрямо тебе. Доколкото ти може да я разбираш, в твоята мисъл, чувства и постъпки, доколкото ти може да ги разбираш.
А пък за да се разбира Бог, непременно ние трябва да разбираме природата. Това е обективна страна. Бог е една реалност, която е недостъпна. А пък видимата природа е външната страна. Това е външната страна на разумния живот. Човек трябва да започне от себе си. Няма какво да се безпокоите какво е Бог. И колко е голям Господ. Това не е наша работа. Или от колко милиона години е създаден. Това не е наша работа. След време ще знаем. Някои казват: 500 милиона години, други казват 2,5 милиарда години. Но ако влезете в един по-висш свят, ще видите, че това число се увеличава. Сега ние влизаме в една област по-отвлечена. Да направя едно уподобление, което няма връзка с реалността. Виждаш една дама, която ходи облечена в копринени дрехи, твоите дрехи са окъсани. Ти искаш да знаеш може ли да имаш такава дреха. Правиш си сметката. Колко струват тези дрехи на тази дама и дали ще имаш толкоз пари да си купиш? Като ти кажат, че много струват, казваш, че е много скъпа работа.
Та всичките учени хора разкриват законите на природата, за да видят дали могат да си купят дрехи. Но като видят, че са много скъпи, казват, няма да я бъде.
Невъзможното за един е възможно за друг. Представете си, че тази дама се влюби в тебе, тя е една млада мома, тогава може да имаш един такъв костюм без пари. Но ако не се влюби тази дама в тебе, ти ще си ходиш със своите скъсани дрехи. Ако вие сте станали разумен, гениален човек, значи влюбила се е някоя млада мома в тебе. Коя е причината, че някой е станал гениален, влюбила се е някоя мома в него. Казват, че е станал такъв с усилие. За това, което си станал, трябват усилия. Но вложеното в тебе, не е чрез твоите усилия. Може ли да предаде на себе си човек интелигентност. Той може да развие в себе си интелигентността. Но той не може да внесе в себе си интелигентност. Той само може да развива дарбите, силите, които са вложени в него, но нови сили не може да внесе в себе си. Той може да развие само вложеното. Това показва отношението на природата спрямо нас. Това, което ние не съзнаваме, това е нейно. Когато разбираме нейните мисли, чувства и постъпки, тогава ще знаем как да постъпваме правилно. Колко работи сега трябва да се знаят? – Отсега нататък вие постъпвайте така.
Отче наш.
На 6.V.1932 по каталога на Елена Андреева няма лекция.
|
