Прочетете 21-ва глава от Откровението и 129-ти Псалом и размишлявайте върху тях.
Ще прочета няколко стиха от 10-та глава от Евангелието на Марк, от 7-ми до 28-ми стих.
„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате: „Какво искал да каже тоя младеж на Христа?“ Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи да подражавате. – Какво му отговорил Христос? – „Едно ти не достига. Иди, продай все, що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.“ (– 21-ви стих.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате: „Друг е въпросът, ако бяхме живяли във времето на Христа“. – Ако бяхте живяли във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.
„Какво да сторя, за да придобия вечен живот?“ Тоя въпрос не е разрешен и след 2,000 години. Христос отговаря: „Раздай имането си и ме последвай“. Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен: „Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко“. Тя не определя какво именно е готова да пожертва за него. За да я изпита, момъкът казва: „Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара“. Тя отговаря: „Не мога да издържа на тоя изпит“. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: „Дано не ми се даде тоя изпит!“ Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.
Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията? Казвате: „Божията воля е такава“. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после, станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.
Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, наказва го“. Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: „Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата Любов“. – Това е неразбиране на Любовта. Наистина, когото Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне. Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и не благодарите за нея?
Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействат за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.
Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по 4–5 часа на ден. – „Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех.“ Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има неща, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.
Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например, по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите, като Божествени прояви, се предават по пътя на Любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика – ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеж желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените – по закона на Любовта. Не мислете, че Любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш Любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!“ Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. – Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? – Каквото и да кажат, не се стеснавяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.
Следователно само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползуват с доверието и уважението на хората. Обаче ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си и казваш: „Тоя човек не дъвче добре, не е културен“. – Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва само, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.
Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от 100,000 билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след 10,000 години – зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима 10 години наред лотарйни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате отде зная това. – То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напусна земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. – Защо трябваше Христос да бъде разпнат? – За да възкръсне в третия ден. – Защо трябваше да страда? – За да научи хората на търпение, да им покаже как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.
Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. – Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: Дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: „Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи“.
Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: „Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук“. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: „Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една“. „Един ден мъжът ме изпъди и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си.“ Казвам и: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. – „Мъжът ми не ме иска.“ – Иди си у дома и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: „Деца, има много баби, но само една майка“. Казах на тая жена да не плаче, не е голяма мъчнотията и, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.
Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита как да наследи вечния живот. Христос му отговори: „Едно ти не достига“. И тая жена е изпълнила всичко, но едно и не достига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче свекървата е хитра. Тя казва на сина си: „Жени има много, но една е майката“. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата и била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.
Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората – Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората – Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи Любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има Любов, Истина, Правда, Доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.
Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. – „Няма да се свърши злото.“ – Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.
„Едно ти не достига.“ – Кое е то? – Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кои нужди и желания във вас са съществени и кои – несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например желанието на човека да яде е съществено и той трябва да го задоволява. Казваш: „Днес няма да ям“. – Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. – „Може ли тялото да се произнася за своя господар?“ – Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.
Кога човек губи разположението си? – Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но всъщност не излязло така. Всички сте били ученици и знаете колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: „Нищо не разбирам“. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е верна. Някои хора пишат без „ъ“. Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.
Работете съзнателно върху себе си, да се подвигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. – Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: „Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново“.
Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.
Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат – от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: Животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: „Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре“.
Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите и не вървят добре. Казвам и: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по 3 пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.
Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. – „Нещастен съм.“ – Търси щастливи хора и се свързвай с тях. – „Болен съм.“ – Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.
Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живяли някога, но и сега живеят. Христос е живял преди 2,000 години, но и сега живее. Той казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Значи Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. – „Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага?“ – Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.
Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи 3 принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. – Защо? – Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието: „Отец ми“. На друго място казва: „Ако не станете като децата“. Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената – кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: „И тоя ще ме излъже“. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано: „Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие“. Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после – женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето – волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: „Дотегна ми да ме лъжат хората“. – За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче мога да го науча как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.
Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото и били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах и, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.
Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. – „Как да ги познаем? Де живеят те?“ – В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад, красив момък; като дете, като млада жена или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адаптите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и във Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия – навсякъде е Той.
Една стара жена от Сливен ми разправяше как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той и казал: „Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове“. Казал и даже какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма и. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.
И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва: „Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля“. Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите Любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах“ аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.
Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано: „Невъзможното за човека е възможно за Господа“. Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва: „Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно“. Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.
Размишлявайте върху 21-ва глава от Откровението.
Лекция от Учителя, държана на 27 април 1932 г., София, Изгрев.
|
