Живот, мисъл, воля

11 година

27 лекция на 1 мл.ок.клас

22.IV.1932 година, петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Има известни положения, с които разумните същества трябва да бъдат запознати. Ще ви обясня с няколко думи: Всички същества знаят да се хранят. Колкото и да е дребен процесът на яденето, едно същество, видимо или невидимо, или тези микроскопическите същества и те знаят как да се хранят. И те имат едно малко съзнание за процеса на яденето и знаят как да ядат. Разбира се малките същества не ядат както човека. Процесът на яденето е важен процес, от който зависи много. Зависи от храната. Малките същества и те измират. Измират по единствената причина, че не вземат такава храна, каквато е потребна за тях. Те знаят как да ядат. Но по някой път правят погрешки и не знаят как да си избират храната, и тогава измират. Запример, кои са били причините, които са заставили месоядните животни да изменят своя режим на ядене. Първоначално те не са били месоядни. Няма да се спирам върху философската страна на въпроса. Може да има известни научни теории за обяснение на един факт. Наука е, да изясним нещата както са и да обясним онези причини, които са накарали да стане това или онова. Богословците пък искат да намерят дълбоките планове, то е още по-трудно. Ако едни ученик не може да намери онези основни причини, как ще намери богословът онези дълбоки причини. То е още по-трудно. Затова съвременните хора, които се занимават с Божествената наука, наричат деца на каручката. Като ги возят техните слугини те мислят, че това е в реда на нещата. Кой е поводът да возят тези деца с каручката? – За да се вози едно дете с каручка, това показва любовта на майката. Най-първо любовта на майката се изявява в това, че тя носи детето на ръце. Но като се уморят ръцете и търси каруца да го кара, за да икономисва енергия. В който дом влезете, вие можете да познаете дали майката обича детето или не. Не всички майки имат еднаква любов. Казват, че любовта на майката е еднаква. Не, това научно не е доказано. Центровете на любовта не са еднакво развити у майките. Някои майки страдат за децата. Боледуват. Ако детето се повреди някак, постоянно ще мисли заради него. А пък някои майки не мислят така.

Кои са причините за яденето? – Без яденето светът можеше ли да се създаде? – Можеше. Как ще имате един опит на Паганини. Казват му: Можеш ли да свириш на три струни. Той казва: – Мога. – Можеш ли да свириш на две струни? – Мога. На една струна можеш ли да свириш? – Мога. Без струни можеш ли? – Мога. Но без струни не се явил. Един мислен концерт дал. Някои казват: Без ядене не може ли? – То е все едно да кажеш на цигуларя без струни може ли да свири. Яденето – това е струната, която се изпъва. 1, 2, 3, 4 струни като изпънеш, с 4 струни като ядеш, това е последно ядене. С четири струни е при животните. С три струни е при хората. С две струни е при ангелите, а с една струна е при Бога. Но кажат ли без струни – вън от Бога си. Никъде не си тогаз. Да те търсят никъде не могат да те намерят. Не можеш да бъдеш цигулар. По какво се познава цигуларят. По неговата цигулка. Без нея къде ще го намериш? – Цигуларят де е? – Изявеният цигулар е цигулар. Без цигулка цигуларят не може да се прояви. У всинца ви трябва да има едно желание да си обясните едно желание правилно. Всякога правилното обяснение на нещата внася една нова светлина. Когато човек върви по онзи естествен път, по който животът се развива, ти всякога усещаш едно движение. Каквито движения срещаш в живота си, всичко се преодолява. В тебе има едно любопитство да прескочите тази долина, онази долина. Мислите, че във всяка долина ще намерите нещо интресно. Когато вървиш по един естествен път, ти почваш да мислиш, да отида ли напред или да се върна? – Питаш се: Ако отида, какво ще добия? – Ще се убеждаваш. Най-после след като разсъждаваш се изменя логически съображението. Решаваш или да идеш напред, или да се върнеш. Но в живота е друго. Тук на земята може да се върнеш назад, но в живота връщането е забранено. Веднъж си излязал от невидимия свят, от безграничното, ти назад не можеш да се върнеш по пътя, по който си дошъл, както гранатата, турена в едно пушкало, не може да се върне назад сама. Онзи войник като тегли гранатата и излиза, не се връща назад. В нея има желание да се върне назад, но като не може да върви напред. После тази линия започва да се свива, образува се наклон и пада на земята. Ако можеше тази граната да се движи вечно, то тя щеше да се върне назад, щеше да влезе пак в пушкалото. До това техниците не са дошли. Това препятствие е земята. Тя може да направи само половин дъга на окръжността. Всяка граната трябва да се спре. Да направим превод. Никое ваше желание, никоя ваша мисъл, нито ваша постъпка не може да се върне назад, отдето е дошла. Вашата мисъл няма да направи един кръг. Силите, които мисълта съдържа, ще ударят земята. Движението продължава, но мисълта ви като форма ще се спре някъде. Да обясня това. Представете си, че имате направена хубава баница. Представете си, че тази баница от любов тръгва от вкъщи да ви търси, щом тя се влюби, върви по всичките правила и онзи, когото обича, тя го намира и знае в каква посока да върви. Както пчелата намира цветя, така и влюбената баница намира онзи, когото обича. Пристига при него и се спира. Оттам насетне, тази баница нито крачка напред не може да направи. Като се спре тази баница, предава своята енергия и онези я сграбчват, и я турят навътре. Вие много пъти сте яли влюбени баници. Човек, който не е ял в живота си влюбена баница, не може да живее. Сега може би ще кажете дали това е алегория – не може да ядеш една храна, в която няма живот и няма съзнание. Невъзможно е. Невъзможно е да ядеш храна, която не те обича. Само това, което те обича и мисли за тебе, може да го изядеш.

Някой може да направи опит. В храната е скрит животът. От тази храна излиза живот. Вие след като сте изгубили присъствието на духа и мислите, че не струва да се живее. Вие казвате: Не ми се иска да живея. Но като дойде баницата, вие казвате: Живее се. Преди това са ви държали проповед, че има Господ. Насърдчавали са ви. Но вас все не ви се живее. Което баница може да направи, никакъв проповедник, писател, поет, философ не може да направи. Баницата е по-силна от който и да е философ. Защото философът, поетът работят отвън, декламират. А пък баницата е готова да се жертвува и в тебе, и с тебе да направи, каквото трябва. А пък поетът казва: Каквото можеш да четеш от моето, това е. Аз вземам баницата като символ, онази баница, от която всичките баничари са се научили как да правят баница. Има в природата една баница, която е образец на всички баници, които сте яли. Това, което храната може да направи, друг не може да направи.

Сега да се върнем към предмета. Имате началото на живота – Ж. Животът, това е началото. Мисълта, това е средата – М, а пък Волята, това е краят – В. Що е животът? – Това е началото на нещата. Там, дето се пробужда съзнанието. Що е мисълта? – Това е средата, през която тези енергии се предават. Живот, мисъл и воля, това са все положителни енергии. Всичките тези енергии от гледището на физическия свят се отблъскват. Когато две същества се отблъскват, как ще го обясните? – Вие ще кажете, че няма хармония между тях. Положителните енергии в света това са... енергии. Те искат да дадат нещо от себе си. Силите на живота, мисълта и волята са положителни. Те искат нещо. – X. Сега трябва да изучавате законите на битието. Еволюцията на света започва с хиперболата, това е Божественият свят. Ако искате да разрешите една задача с кръгове, не ще разрешите въпроса. Нито с точки се разрешават. Може един човек да е затворен кръг. Егоизмът на човека е затворен кръг. Едно колело го въртиш. След като го обърнеш хиляди пъти това колело, какво ще научиш, ако го въртиш около неговата ос. Когато едно колело се върти около неговата ос, вие имате едно движение. Частиците на материята се движат около своя център, но и около себе си. Кръгът, това е едно движение около себе си. Но после този кръг на движение е около един център. Тогава имаме поляризирането на полюсите. В този кръг, който се движи около себе си, в него има движение и около един център. Най-после тези два центъра и те имат движение в друга посока. Така че имате затворени кръгове, които се движат един около друг. Най-първо се движат около себе си, после се движат около други кръгове. Всички те се движат около една посока, която учените хора не знаят. Можем да кажем, че се движат във вечността, някъде в пространството. Цялата наша вселена от сто милиона слънца целокупно се движи и след много време няма да бъде на това място, дето сме сега. А пък някоя друга вселена ще бъде на това място, дето сме сега. Това са сега отвлечени работи. То е само едно схващане. То е само едно предположение. Това пише във всички окултни науки. Учените хора предполагат това. Всеки един може да определи, ако той се занимава докъде неговата мисъл, чувство и постъпки могат да отидат. Не всеки може да определи, но само тези специалисти, които се занимават. Вземете тези, които изучават човешкото лице. Те ще разгадаят от това лице какво може да стане. Като види той някоя черта казва, че този човек ще стане виртуоз. Каквото е казал, става. Той казва, но неговото казване не прави хората музиканти. Той казва, че в този човек има такива способности и така ще се развие. Всеки един от вас трябва да бъде до известна степен гадател. Един ученик, ако беше учен, сутринта като хване палеца, ще може да знае като го дигне професорът, дали да си каже урока или професорът ще го скъса. После като отиде да държи изпит, ще може да знае дали ще го скъсат или ще може да издържи изпита си. Отива ученикът и казва: Тази сутрин ще имам 6. Той знае положително. Палецът е най-разумното в човека. В този палец се крие една велика наука на човека. Основното чуканче на палеца, то е животинската наука на птиците, животните и растенията. Средното чуканче е обикновената наука на човека. А пък горното чуканче на палеца е висшата наука на човека. Сега (ние) правим един извод. Ако горната става е къса, това показва, че този човек е малко извървял и затова не вижда нещата на Божествения свят. Божественият свят е по-далеч от него. Тук имаме известни математически пропорции и известни геометрични съотношения. Онзи, които изучава чертите на лицето без тези мерки, никога не може да има положителни резултати. Могат да имат резултати, но ще предполагат. Има известни математически съотношения, които те трябва да знаят.

Сега вие като се движите, движете се едновременно в три посоки. Всяка една посока на движението е изразена. Тези трите станции показват движението на посоките. Какво сте извървели, какво сте свършили. Това е съзнателният живот. Третото чуканче на всичките други четири пръста показват Божествения свят. В дланната област се показва какво са извършили животните. А разстоянието от дланта до рамената показва какво са извършили растенията. Цялата ръка от рамото до дланта е направена от растенията. Дланта е направена от животните, пръстите са направени от човека. Най-външната част на пръстите е направена от Бога. Средната част е направена от ангелите, основната част на пръстите е направена от човека, от разумния, от космическия човек, той е работил, но работата още не е довършена. Някой казва да се развие човек умствено. Непременно неговата мисъл трябва да се въплоти в неговото тяло и животът трябва да се въплоти в неговото тяло и волята трябва да се въплоти в неговото тяло. Тялото трябва да бъде израз на тези три велики сили, които действуват във вас. Но това, което действува във вас, вие трябва да му станете господар. Смъртта не е нищо друго, освен събличането кожата на змията. Човек минава през змийското положение сега. И всяка змия, след като се съблече, става микроскопически по-добра. После иде второто събличане, трето събличане и т.н. 10 милиона кожи като хвърли змията, тя може да направи едно добро. Като хване една жаба, като мисли, мисли, ще каже: Хайде да я пусна. Вече има силата да направи едно добро на жабата. Когато на мене ми кажат, че еди-кой си човек е направил добро, аз казвам: Всеки един човек, след като съблякъл 10 милиона кожи, той може да направи едно добро. Затова считам, че хората не могат да бъдат добри, понеже не са съблекли всичките кожи. Имат много кожи да се събличат, затова не могат да бъдат добри. Да преведа, да дам малко пояснение. Предположете, че един човек има да дава грамадна сума дългове. Той е получил едно наследство от 500 000 лева, отивате при него и му казвате: Дайте ми пари назаем. Той казва: Знаете ли колко дългове имам да давам? Те му казват: Богат си. Той казва: Не съм богат, имам да плащам много. Само като изплатя дълговете си, каквото остане, ако ми остане малко и като се върна мога да дам, колкото остане. Ако останат 1, 2 лева или няколко стотинки мога да ги дам. Няма какво да се сърдите на човека. 500 хиляди лева има, но има и да дава. Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят и казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? – Даже и вегетарианец да е, пак може. Ще заприличате на онзи българин, който отишъл да се изповядва при един свещеник. Свещеникът му казал: Свинска мас няма да ядеш, дървено масло ще употребяваш. Онзи българин имал свредел, пробил дупка в дървото, прекарал свинската мас през дупката на дървото. И този българин казал на свещеника: От най-хубавото дървено масло ям. Това са приказки. Приказки, които са верни по отношение на нас, на нашия манталитет, на нашето умствено схващане. Ние си правим известни уговорки. Направим една свинска постъпка и прекараш някоя своя постъпка през дървото, и казваш, че е станала на дървено масло. Всички хора все дупки пробиват и правят дървено масло. Като премине свинската мас през дупката на дървото, става дървено масло. Дали става е въпрос, но той мисли, че става.

Вие ще ми кажете: Не е ли хубаво човек да има малко парици? Но парите, това е много малък център. Временен център. Имат планети, имат спътници. Парите това са един от малките спътници. И без него може. На земята без месечина може. Тя упражнява известно влияние, но може без нея. Но без слънцето не може. Без пари може, с пари разбира се е по-хубаво, но някой път и без пари е хубаво. Вие ще кажете, ако имам пари, ще си хвана такси, файтон. Ето как аз разсъждавам за таксито, за файтоните. Наблюдавал съм навсякъде и в градините, в Америка. Тук слугините ще турят децата в количката, в едно файтонче и слугинята тика каруцата. Този аристократ се вози. Слугинята го тика. Когато конете ви возят с файтон, не сте ли едно голямо дете. Конете знаят от вас повече. Вие нямате опитността на конете. Тези деца от невидимия свят ги залъгват, за да не кряскат много.Дават им таксита, файтони. За малките деца има каручки. Но когато това дете стане възрастно, на 25 години момък, че да турят този момък в каручката и слугинята да го тика или в една количка да го вози, какво ще кажете вие на това? – За детето ви е приятно, че като го видите да се вози, прилича му тази количка. Но ако видите възрастния в това положение, какво ще кажете. Ако видите един светия да се вози на едно такси или файтон, какво ще кажете? – Или да го турим още по-ясно, да дойде един ангел и да се качи на едно такси, с крилата си. Смешно е ангелите да се возят на такси. Така смешно е и за разумните хора да се возят на файтон. Аз принципално застъпвам. Турям едно такси, един файтон, като изключение някога, но не го турете като потреба за тебе, понеже ще ти атрофират краката. Като станеш сутринта ти тури мисълта, че ще ходиш. Ако се возиш на колата, конете ще станат по-добри, но ти ще губиш. Ако бащата има пари, ако е богат, детето ще пътува с такси. А бедното дете, не.

Да преведа още по-ясно. Вие искате да прекарате един живот без мъчнотии. Само това е невъзможно. Мъчнотиите, това са препятствия, при които се развиват енергиите в света. Ако светлината нямаше препятствия на пътя си. Ако тъмнината не съществуваше, светлината не можеше да се прояви. Само като се тури едно препятствие на пътя на светлината, тя се проявява. Мисълта като срещне едно препятствие, чувствата като срещнат едно препятствие се проявяват и волята като срещне препятствие се проявява. Като знаеш откъде е препятствието, ти си умен човек. И тогава ще имаш задачи. Всичките мъчнотии в живота са неразрешени задачи. На кои трябва да се дават задачи. Трябва да имате съвсем друго схващане. Вашето днешно съзнание ни най-малко не влиза в страданието на животните, на растенията, даже на вашите близки. Всеки съзнава само своите страдания. Съберете страданията на всички. Ако има в света някой, който най-много да е страдал, това е Бог. Казваме тогава: Докога ще страдаме. Дотогава, докато станем като Бога. Докога човек ще страда? – Всеки, който не може да търпи – страда. А пък всеки, който не търпи, страда. Търпението е един трансформатор. Той превръща неразположението в една сила. Тези препятствия чрез закона на търпението са една площ, която спира тези вълни и ги превръща. Най-първо трябва да се справите с вашия живот. Всеки един трябва да се справи и да развие каквото и да е изкуство, което има в себе си. Той трябва да се учи от другите хора, но никога да не желае да има тия постижения, които имат другите хора в света. Никога двама души не могат да имат същите постижения.Всеки човек може да има едно свое постижение в света. Дървото, което расте, има желание да расте. Всичките дървета нямат еднакви постижения. Това важи и за хората. Хорското разнообразие е още по-голямо. Един ученик е нещастен, защото единият иска да има 6, като другия. То е едно разнообразие. Единият е получил 6 и другият може да е получил 6. Но разбирането на двамата студенти е различно. Външната бележка е еднаква, но разбирането на единия и другия се различава съвсем. Вътрешните им разбирания се различават. И двама професори, които преподават едни и същи лекции по един и същ предмет, и двамата преподават по един и същи начин, но разбиранията на двамата професори се съвсем различават по известни работи. Всеки един човек дотолкоз може да бъде доволен от себе си, когато не прилича на хората. Да не приличаш на хората, то е идеал. Не да приличаш на хората. Може да имаш същите стремежи, енергии, но всеки един трябва да има нещо специфично, което той да постигне. Вие искате да се нравите на вашия професор, да сте прилежни, то е второстепенно. Най-първо вие трябва да се интересувате от науката, която той преподава. Тази наука, той я взел от природата. От природата трябва да се интересувате. После трябва да се интересувате от това нещо, от което природата е взела това знание, после трябва да се интересувате от проповедниците, един професор, един проповедник. По отношение на нас природата е една област, която съдържа всичките възможности за човешкото развитие. Тези новите схващания са протребни, за да си създадете един нов мироглед. Със сегашния мироглед, който имате, често ще си строшавате каруците, понеже пътят е каменист. Мнозина хора виждам тръгнали с кола, с по четири колелета, но най-после останали с по две колелета. А после ги виждам, че са и без колела, само на коня се е качил, най-после виждам и конят не е останал, върви пеш. С каруцата по гладкия път, с коня по планинския стръмен път. А по стръмните върхове сам ще вървиш. В живота има високи върхове, които трябва да изкачите сами без коне и без раници. Ще хвърлиш някъде раницата и ще се възкачваш. А пък ако попиташ, защо Господ не е направил света така, че някоя слугиня да те вози с каручка. Сега вие страдате, понеже, слугините са започнали да обръщат каруцата. Превърната е каруцата и ти отскочиш, ти започнеш да кряскаш, пък тя само прави малко джумбуш. Ще запее после, пак ще го тури в каруцата и ще каже на майката: Стана малко нещастие. Една хата днес стана, утре хата и толкоз се наплашиш, че вече не искаш да влизаш в каруцата. Като дойде майката тя иска да го тури в каруцата. Той казва: Не. Сега вие сте дошли до това положение. Ако сами не се възпитаме, слугинята ще те възпита да не влизате в каруцата. Хората са дошли до положение, че като запалят свещта, децата искат да бутнат свещта. Но като бутнат свещта се опарват. Той казва: Нека да опитам, имам свобода. Като бутне 4, 5 пъти и се опари и после майка му като му каже, детето казва: Ще слушам вече. Сега ние вече сме дошли да разбираме Божествения език. Страданието казва: Не върви там, дето не трябва. Като бутнеш един, два, няколко пъти, най-после ще престанеш.

Всичките тези положителни сили – Ж М В, имат отношение с X. Човек е един X. Животът, човешката мисъл и човешката воля трябва да минат през човека и да оставят онези заложби, онези Божествени благословения, които те носят със себе си. Човек трябва да живее, да мисли и да действува. Тези трите сили са изваяли части от човешкото лице. Волята е създала челото, горната част на ръката. Мисълта е създала носа. Средната част на пръстите на ръката. Животът е създал долната част на лицето, затова човек трябва да яде. Въздухът влиза през носа, то е храна за мисълта. Светлината е храна за човешката воля. Затова човек, който не разбира светлината, той е слаб човек. Волята се усилва от светлината. Интелектът от въздуха. А животът се усилва от храната. Това е една философия. Трябва сега приложение. За да имате воля, вие трябва да разбирате и да възприемате светлината. Трябва да знаете как да дишате. Плавно ще приемаш въздуха. И плавно ще излиза въздухът навън, а не бързо. Въздухът, който влиза през лявата ноздра, трябва да излиза през дясната. И въздухът, който влиза през дясната ноздра, трябва да излиза през лявата. Трябва да се образува едно пресичане. И двете очи различно възприемат светлината. Някой път през едното око може да възприемете повече светлина. А пък през другото може да изпращате повече светлина. И следствие на това, ако хората не знаят закона, ще стават разногледи. С едното око гледате някой път предмета по-близо, а с другото по-далече. Телескопът приближава нещата при вас. А пък ако направите телескопа обратно, тогава предметите се отдалечават. Трябва да разбирате какво отношение съществува между една права мисъл и очите. Една права мисъл зависи как гледате на нещата. Ако човек възприема вярно светлината, той ще има верни мисли. Всичките невярности се дължат на неправилното възприемане на светлината. Това трябва да бъде един разумен процес. Както ние разумно трябва да се храним, както трябва да дъвчем храната си и трябва да се стремим да възприемем силите на живота, така също и светлината е кондензирана храна за човешкия дух. Ако тази храна вие не я дъвчете, тогава вашето умствено тяло ще бъде хилаво. Както храната на физическото поле, ако не я дъвчете, физическото тяло става хилаво. Това се отнася и за светлината. Въздухът е за ума. Светлината е за Божественото в човека. Така човек се храни с твърда храна, течна, с въздухообразна. А пък светлината е храна за Божественото в човека. Ще се храниш през устата, през носа, през очите.

Отче наш.