Размишление
Ще ви дам за размишление през цялата седмица 19-ти стих, първа глава от Евангелието на Лука. А отговори ангелът и рече му: „Аз съм Гавраил, който предстоя пред Бога; и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя това“. Благовествуването става по разни начини. Докато се занимават с външната страна на живота, хората имат частично разбиране за него. Например, мнозина се занимават с външната страна на яденето: как е сготвено, има ли достатъчно масло, има ли черен или червен пипер, магданоз и други приправки. Като опитат яденето, казват: „Вкусно, хубаво е това ядене“. Значи всичко е до вкуса на яденето. Ако ядете само за удоволствие, да опитате вкуса на яденето, вие не сте разбрали вътрешния смисъл на храненето. Обаче животът, във всички свои прояви, има динамична страна.
Днес хората се занимават главно с външната страна на живота. Като се говори, те спират вниманието си до изразната, външната страна на словото. Всеки иска да говори хубаво, да бъде красноречив. Това се отнася до външната страна на говора, т.е. до вкуса. Едно ядене може да няма много приправки, да няма много масло и пипер, но като ядеш от него, да се чувстваш по-здрав. Според мене това е динамичната страна на яденето. Значи всяко нещо има своя външна, осезаема страна и своя скрита, невидима, динамична страна. И музиката има външна и вътрешна, т.е. динамична страна. Например, всички пеете и свирите, но повече външно. Вие пеете и мислите какво ще кажат хората за вас. Това е външна страна на пеенето, вкусът на пеенето. Като пеете или свирите, вие трябва да произвеждате динамични сили. Добър музикант или певец е оня, който произвежда динамични сили в себе си или в окръжаващите. Всеки тон трябва да съдържа динамична сила.
Много хора се посветили на музиката като средство за прехрана. И това не е лошо, но желая всички хора да станат истински музиканти, да дойдат до вътрешната страна на живота, до динамиката на живота. Готвачът може да задоволи вкуса на своите клиенти, но ако чрез яденето не събуди в тях динамични сили, той не е истински готвач. Слушате един виртуоз, възхищавате се от техниката, от изпълнението му, но душата ви не се затрогва. Това е външната страна на музиката. Той не събужда динамичните сили в слушателя. Това не е динамична музика. Истински музикант е оня, който преобразява хората, прави ги добри. Музиката може да настройва външно хората, а може и да ги преобразява вътрешно, да проявят доброто в себе си. Следователно, като слушате някой музикант, не се спирайте само на външната страна на неговото свирене, но вижте какво събужда той във вас. От всеки пръст на музиканта трябва да излиза енергия, която да се предава на слушателите. Не предава ли енергия, колкото и да са меки или силни тоновете, които излизат от пръстите му, това свирене е външно, лишено от динамика. Същото се отнася и до говора. Има мек и силен, слаб и енергичен говор. В последния действат динамични сили.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на динамичната страна на живота. Всичко, което виждате отвън, това е външната страна на живота. Срещам един човек, добре облечен – с нови дрехи, нови обувки, добре пригладен, с хубава вратовръзка, със златен часовник. Поглеждам към тоя човек и се питам: Какво му придават новите дрехи? – Нищо особено. И с нови, и със стари дрехи, той си е все същият. Един ден дрехите ще овехтеят, обувките ще се скъсят и той си остава същият Иван или Драган. Същото може да се каже за богатството и за знанието. Днес си богат, но след време изгубваш богатството си. Какво си придобил от богатството? – Нищо особено. Днес си учен, но един ден изгубиш учеността си. Какво си придобил? – Нищо особено. Богатство и знание, които се придобиват и губят, са външни, не са истински, не са динамични. Ти се разговаряш с хората, разсъждаваш, имаш добра обхода и всички те хвалят, възхищават се от тебе. Това е дипломация, външна страна на живота; това не е динамика. Какво си придобил от тая дипломация? – Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава една и съща. Важно е шишето да бъде чисто, за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена. Да мислиш, че водата става сладка от захарта, това е външно разбиране. Казваме, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва. Външно само изглежда, че изгрява и залязва.
Някой се обезсърчил, изгубил смисъла на живота. Защо се обезсърчаваш? – Защото нямаш динамика в себе си. Дойдеш ли до положение, да се спъваш от най-малките работи, ти си изгубил динамиката в своя живот. Ти се обличаш с нови, хубави дрехи и мислиш, че ще те посрещнат добре. Не са дрехите, които препоръчват човека. След време дрехите овехтяват. Какво ще кажеш тогава? Мислиш ли, че заради тях ще те изпъдят от небето? Нито за новите дрехи ще те посрещнат на небето, нито за старите ще те изпъдят. Цената на човека не е в дрехите. Който отива при Бога, отива без дрехи, гол, както е дошъл на земята. Когато и вие отивате при Господа, трябва да се явите с дрехата си, която Той ви е направил. Казвате, че ви е срам да се явите гол. Защо се срамувате? – Защото дрехата на вашата голота не е оная, която Бог ви е дал първоначално. Срамът, който днес имате, е дрехата на греха, с която сега сте облечени. Тая дреха е затворнически халат, затова хората се срамуват от нея. Ако трябва да излезеш с тоя халат, ти ще търсиш друга дреха, за да не те познаят хората.
Мнозина мислят, че са дошли до края на знанието, че са постигнали всичко. – Нищо не са постигнали. Те отсега нататък трябва да учат. Например, виждате какво внимание обръщат на оня, който изучава цигулка. Добрите учители-музиканти съзнават значението на музиката в живота и обръщат внимание на учениците си върху държането на лъка, върху държането на цигулката при позициите. Има специален начин за държането на лъка. Има музиканти-виртуози, които при всяка позиция произвеждат тонове със специфична сила: седем позиции – седем различни динамични сили. Една и съща песен, изсвирена в различни позиции, съдържа различни динамични сили. Простият човек, който не разбира и недовижда нещата, ще каже, че една и съща песен се свири; оня, който схваща тънкостите на нещата, ще каже, че песента е същата, но силите, които се крият в нея, при различните позиции са различни. От един бял цвят до друг има разлика, макар че цветът е бял. Същото се отнася и до знанието. Едно е знанието, но то се предава и възприема по различен начин. Това зависи от степента на човешкото съзнание. Тъй щото, когато се говори за наука, ние имаме предвид степента на човешкото съзнание.
Сега мога да ви напиша една динамична песен без думи, без ноти, която ще се изсвири само от оня, който е завършил с обикновената музика, т.е. с музиката на техниката. Динамичната песен представя сложна счупена линия. По нея може да се свири като по ноти. Който не разбира обикновената музика, динамичната съвсем няма да разбере. В обикновената музика са турени такива линии, които я опростяват; така тя става леснодостъпна за разбиране и изучаване.
Какъв трябва да бъде музикантът? Кое е отличителното му качество? – Музикалността. Срещна ли един истински музикант, без да говори той, ще позная, че е музикант. Музика изтича от него: от неговите мисли, чувства, действия; от неговия ум, сърце и воля. Той мълчи, а музиката изтича от него, както водата от крана. Същото се отнася до истинския художник и до добрия човек. Срещнеш един художник, нищо не ти говори за художество, но познаваш, че е художник. Той постоянно рисува в себе си. И от добрия човек постоянно изтичат енергии на доброто. Това наричам динамика на живота. От съзнанието на тия хора изтичат такива енергии, каквито и те сами не подозират. Като говоря за динамичния живот, подразбирам вътрешния живот в човека, който наричам Божествен живот. Той тече във всички хора и се стреми да изправи техния външен живот. Сегашните хора се чувстват нещастни, недоволни от живота. Това е външната, т.е. човешката страна на живота. Страхът, съмнението, подозрението, това е човешката страна на живота; болестите, скъперничеството, гордостта и тщеславието са също човешката страна на живота. Гневиш се, и това не е лошо, но гневи се музикално, както музикантът се гневи и удря с лъка си. Ще кажете, че удрянето с лъка има за цел да изрази динамичните знакове. Това е израз на музиката, но не и динамика. Някой говори пред слушатели, подчертава известни думи, туря по-силно ударение на сричките. Казват, че това е динамика на речта. Това е забиване на гвоздеи в умовете на хората, но не и динамика.
Някой казва: „Ако съм талантлив, чудеса ще направя“. Той не знае още какво представя талантливият. Едва сега хората изучават какво представя обикновеният човек, талантливият, гениалният и светията. Като изучите това, животът ви ще придобие друг смисъл. Питате: „Какво можем да направим ние?“ – Много нещо може да направите. Бог, Който е създал света, се нуждае от хора, които могат да изнесат динамично това, което Той е направил. Вие искате да създадете нещо ново. Казано е в Писанието: „Няма нищо ново под Слънцето“. Това значи, че всичко, към което се стремите, е създадено вече, то съществува. От вас се иска да изнесете създаденото по нов, динамичен начин. Например, музиката е създадена вече, няма защо хората да я създават. Идете в невидимия свят, да видите какво нещо е музика. Истинският музикант ще разбере и приложи тая музика, но обикновеният ще слуша и ще се върне на земята такъв, какъвто е отишъл. – „Какво трябва да правим сега?“ – Да живеете без обезсърчаване, без подозрение и съмнение, да изразите динамиката на живота.
Казвам: Отрицателните неща спъват проявите на великия живот. Те спъват развитието на дарбите и способностите. – Как да се справим с греха и с отрицателните сили в себе си? – Като се повдигнете над тях. Щом се натъкнете на някакъв грях в себе си, кажете си: „Толкова време съм го търпял, още малко ще го търпя. Познавам го вече и лесно ще се справя с него“. – „Измъчи ме тоя грях.“ – Много естествено, живо същество е той. Може ли мъртвото да мъчи живото? Само живите неща могат да мъчат човека. – „Искам да ме обича някой.“ – И това е възможно, но знай, че има същества, които първо проявяват любовта си, а после започват да измъчват. Искате ли доказателство за това? Питайте мъжа и жената, те ще ви кажат какво е положението им като женени. Докато са били свободни, те се чувствали князе на света, от никого неограничавани. Един ден и двамата започват да мечтаят за близка душа, която да ги обича и с която да се разбират. Момата намира един момък, момъкът намира една мома, обикнат се и се оженят. Те са доволни от живота си, разбират се, помагат си взаимно. След време между тях дойде трето същество – малко детенце. Те го обичат, радват му се, но с идването му животът им се изменя. То започва да плаче, да им се налага. Майката не спи по цели нощи, става, ляга, мъчи се да му угоди. Детето не прави това от зла воля, то обича майка си, но мисли, че тя е божество, което не се уморява. Така то изпитва майка си, изпитва нейната любов. Какъв по-силен пример искате от тоя? Детето обича майка си, но я измъчва. То е числото 3 в семейството. Бащата е единицата, майката е двойката, а детето тройката и шесторката.
Сега и вие искате да имате една идея, но не знаете, че като дойде, тя ще ви изпита и измъчи. – „Не може ли да стане по друг начин?“ – Не може. Ако това беше лесно, всеки би раждал. Не са лоши децата, не е лошо да имаш една идея, но те идат и си отиват по силата на известен закон. Детето слиза от Божествения свят, носи динамични сили в себе си и мисли, че каквото каже, трябва да стане. То оглежда околната обстановка и казва: „Знаете ли отде ида? Знаете ли кой съм аз? Благодарете, че се съгласих да дойда между вас“. Майката и бащата го приемат с любов и започват да му служат. Като стане на 4–5 години, майката взима пръчицата и му казва: „Сега аз ще ти покажа Божествения закон, ще видя каква любов носиш“. Тя удря с пръчицата, а то пее. Смешно е това, но то е външната страна на живота. Коя сила кара детето да дойде на земята? Детето е числото 3 и числото 6. Като се роди то, домът се съгражда. Тогава бащата започва да носи това-онова, да храни семейството си. Всеки ден той носи хляб, захар, масло, месо, да задоволи нуждите на своя дом. Един ден детето израства, става момък и започва сам да се грижи за себе си. Момъкът напуща бащиният си дом, отива в Америка, там да си търси прехраната, обаче намира една млада мома – млада майка, и тръгва с нея. Родителите се чудят защо синът нищо не пише. Как ще пише? Той се занимава с младата майка, забравил е старата майка и стария баща.
Казвате: „Няма ли морал в тоя свят?“ – Има морал, но преходен. Има и динамичен морал, който никога не умира. Ако старата майка беше адепт, нямаше да остарява. Тя щеше да отиде в Америка при сина си и щеше да влезе в младата майка, да живее заедно с нея. Когато две майки се събират на едно място, те трябва да знаят как да постъпват. Не знаят ли как да се отнасят към сина, те започват да го делят. Младата майка казва: „Той е мой син“. И старата майка казва същото. Синът стои настрана и наблюдава. За да има мир, в повечето случаи отстъпва старата майка. Младата майка не отстъпва. Това е психологичната страна на живота.
Старата майка е Божественото начало в човека, което всякога отстъпва. Ти имаш едно желание, но старата майка в тебе казва: „Откажи се от това желание, не ти трябва“. – „Искам да го постигна.“ Старата майка отстъпва. Ти постигаш желанието си, но после съжаляваш, че не си послушал съвета на старата майка. Въпреки това, стремиш се към други желания, за които старата майка пак не е съгласна. Изобщо, хората вървят по пътя на ония свои желания, които мислят само за себе си – егоистичните желания. Те нямат динамика в себе си и са преходни. Шишето, което очаква само да го напълниш, е лишено от динамика. То носи живота на минуса, т.е. обикновеният човешки живот, в който човек се ражда и умира. Какво допринася тоя живот? – Нищо особено – минус. В минуса къщата първо се пълни, после се изпразва; касата първо се пълни, после се изпразва. И това не е лошо, но човек трябва да се стреми към плюса на живота, към положителното, което при всички условия остава в него. То е втората линия, т.е. перпендикулярът. Като се тури тая линия на минуса, получава се плюс. Тя е лъчът на живота. Минусът е почвата, а плюсът е лъчът, който иде от Божествения свят. Плюсът е светлина, която прониква във всичко и се изявява като вътрешна сила. Тогава плюсът и минусът стават едно и също нещо. Всяко нещо, с което ставаш едно цяло, води към вечния живот. Всяко нещо, с което не можеш да станеш едно цяло, води към временния живот.
Едно се иска от вас: да живеете в съзнанието си, за да разберете вътрешната философия на живота. Често цитирате стиха от Евангелието: „Аз съм пътят, истината и животът“. Кой е разбрал вътрешния смисъл на тоя стих? Какво нещо е пътят? – Пътят е тялото, с което се облича човешката душа. Докато е в тялото си, човек криволичи на една и на друга страна, да извърви определения път. Мъчно се извървява тоя път. Той е минусът на живота. „Аз съм истината.“ – Истината е светлината в пътя. „Аз съм животът.“ – Животът е придобитото, резултат на пътя и на светлината. Буквата „Ж“, с която започва думата „живот“, представя една хипербола, между която е знакът плюс. Хиперболата означава движение, на което силата е голяма. Изобщо, движенията, които стават в хиперболата, се съединяват на небето, а не на земята. Значи ще вървиш по пътя на хиперболата, на отворения кръг, и така ще влезеш в небето. Божественият път е отворен кръг, а не затворен. Семето се движи по затворения кръг. Затвореният кръг е за земята, за физичния свят, а отвореният кръг – за небето. Буквата „эс“ в български език означава една хипербола. Тая буква представя ония неща, които сега трябва да се изучават. Понякога тия неща се кръстосват, както линиите в геометрията.
Какво става с две прави линии, които се движат едновременно? Те могат да се кръстосват, да вървят в успоредна посока или да се слеят. Следователно, ако не можеш да слееш две мъчнотии или две противоречия в едно и да ги поставиш в една и съща посока, ти нищо не си придобил. Това значи да превърнеш перпендикулярните прави на кръста в две успоредни или да ги слееш. Това знание е извън обикновеното. То събужда висшето съзнание в човека, което го отдалечава от земния живот. – „Защо ни е нужен земния живот?“ – Нужен е той. Ако не може да разберете малкия и ограничен живот на земята, никога няма да разберете великия Божествен живот. Закон е: Ако доброволно приемаш малкото зло, голямото зло няма да дойде. И обратно: Ако доброволно приемеш малкото добро, и голямото добро ще дойде.
Следователно, откажеш ли се от малкото страдание, голямото страдание непременно ще дойде. Никой не може да избегне страданието. Приеми малкото страдание като привилегия, която ще те избави от голямото страдание. Ако се натъкнеш на малка болест, приеми я с благодарност. – „Защо дойде тая болест?“ – За да те освободи от смъртта, която ще те задигне. Ако изгубиш богатството си, пак благодари. – „Защо го загубих?“ – За да не изгубиш ума си. Докато беше богат, нямаше време за нищо: нито за молитва, нито за четене и учене. Като изгуби богатството си, имаш време да помислиш и за Бога, и за себе си, да прочетеш нещо, да придобиеш някакво знание. Малкото зло дойде, за да те избави от голямото. Щом приемеш малкото зло с благодарност, голямото зло няма да дойде при тебе. При доброто е точно обратно: Дето е малкото добро, там е и голямото. Дето малкото добро не се приема, там и голямото не стъпва.
Как да се справим с това противоречие? – Като престанете да се колебаете в доброто. Дойде в ума ви една малка Божествена мисъл. Казвате: „Срам ме е да се занимавам с такива малки неща“. Вие се колебаете, да приемете, или да не приемете тая мисъл. Щом се колебаете в Божественото, съдбата ви, вместо да се подобри, ще се влоши. Ти си виден професор, занимаваш се с велики работи, но дойде ти една малка мисъл, да направиш едно малко добро. Казваш: „Не е време сега да се отклонявам, да правя малки добрини“. Щом се откажеш от тая малка мисъл, ти ще платиш скъпо. Няма да мине много време, и твоите студенти ще ти устроят някакъв капан. Докато излезеш от тоя капан, ще изгубиш много време. После ще съжаляваш, че не си направил малкото добро. Оплакваш се, че някой не постъпва с тебе добре. – Възможно е, но запита ли се как постъпваш ти с другите хора. Дръжте следната мярка в себе си: искаш ли хората да постъпват добре с тебе, и ти постъпвай добре с тях. Не прилагаш ли тая мярка, разбиранията ти ще бъдат криви. Искаш ли да знаеш дали някой човек говори истината, виж как живее. Ако живее добре, той говори истината; ако не живее добре, не говори истината. Ако не живееш добре, колкото и да говориш за светийство, не можеш да станеш светия. Като не съзнава положението си и не работи за развитието си, някой казва: „Иде време вече да се явя при Господа. Ще гледам да стана добър, за да ме приеме“. – На крив път си, приятелю. Ти си създаден добър, няма защо отсега нататък да ставаш добър. Прояви доброто в себе си, живей добре и повече не мисли. Използвай условията да развиваш доброто, което е вложено в тебе. Мислиш ли, че отсега нататък трябва да проявиш доброто, ти разсъждаваш по човешки. Казвате: „Да бъдем свети, да бъдем любещи“. Това значи: Да използваме светлината и любовта, които Бог ни е дал.
Мнозина се запитват, обича ли ги Бог, или не. Не се занимавайте с тоя въпрос, не се съмнявайте в разположението на Бога към вас. Може ли Бог да мени разположението си към вас, един ден да е добре разположен, а на другия да не е? Ще кажете, че Бог се сърди за греховете ви. – Това не е ваша работа. Вие не трябва да тълкувате отношенията на Бога към вас. Че някой ви обичал, а после престанал да ви обича, и това не е ваша работа. Тоя човек проявява любовта си към вас, понеже сте болен. Кракът ви боли. Той дойде, погали го, превърже го, и вие сте доволен от него, считате, че ви обича. Като оздравеете, той ви среща и строго ви запитва: „Оздравя ли?“ Щом разбере, че сте здрав, той продължава пътя си, без да ви обръща внимание. Вие мислите, че той не ви обича. По стар навик, вие искате хората да ви галят. Мислите, че галенето е любов. Не, то е обхода към болния, а не към здравия. Трябва да работите върху себе си, да се освободите от старите навици, от старите си разбирания. Ако Бог те е помилвал, дал ти е нещо. Вземи това нещо и работи върху него. Не очаквай всякога да те милват. – „Искам всеки ден Бог да ме милва.“ – Искаш ли всеки ден да страдаш от крак, или от друго нещо? Ти искаш да не страдаш и пак да се ползваш от Божията Любов. Това е невъзможно. Вие проверявате тоя закон всеки ден. Когато детето е здраво, не му обръщат голямо внимание. Щом се разболее, първо майката и бащата го милват; после братята, сестрите, роднините му идат да го видят, галят го, носят му играчки и то става по-мекичко, по-добро. Като оздравее, не го галят вече. То си казва: „Добре беше, като боледувах“.
Един наш познат казваше на жена си: „Дано ми прати Бог някаква болест, че да ми обърнеш внимание. Като съм здрав, само на работа ме караш. Ако легна болен, ще ти стана по-мил“. – Да те помилва някой, това значи да приемеш динамичната сила от неговата ръка. Не от всяка ръка тече динамична сила. Има ръце, които приличат на мъртви, никакъв живот не изтича от тях. Ръкували ли сте се с динамичен човек, да знаете какво представя динамичната сила? Да се ръкуваш с такъв човек, това значи да приемеш динамична енергия, която да те ползва цял живот. Затова ни са дадени ръцете, да предаваме чрез тях динамичната енергия, която Бог е вложил в нас.
Казвате: „Това е неясна, неразбрана работа“. Радвайте се на неясните неща, защото те се нуждаят от обяснение. Ясните неща малко се обясняват. За това, което най-добре разбираш, най-малко говориш. Дойдеш ли до неразбраните неща, за тях най-много говориш. Когато математикът дойде до една мъчна задача, не се отчайва. Той решава други задачи, развива способностите си, да се приготви за решаването на мъчната задача. При решаването на всяка задача той придобива нещо. Повечето математици са слаби, сухи хора. Ако някой от вас затлъстее много, ще го посъветвам да се занимава с висша математика. Коремът му ще спадне. – „Имам голямо смущение, не мога да се успокоя.“ – Започни да се занимаваш с геометрия. Така ще мине смущението, но и коремът ви ще спадне. Не е лесно да станеш математик. Ще влезеш в един свят, от който мъчно се излиза. Когато влезе в тоя свят, математикът започва да трепери от страх. Животът му виси на косъм. За да не се плаши, той трябва да обича математиката, да се откаже от всякакво користолюбие, което убива човека.
Някой иска да стане маг, да си служи с магическа пръчица. Каквото пожелае, да махне с пръчицата и да го придобие. И това може да стане, но ако се освободите от користолюбието, от съмнението, от подозрението и от тщеславието. Друг е въпросът, ако искате да проверите един Божествен закон само за себе си. В такъв случай, когато искам да направя нещо за себе си, така постъпвам, че никой да не ме види и разбере. Ако нямам хляб, седна спокойно пред масата, тропна лекичко с пръчицата и чакам. Веднага виждам на масата хляб и ядене. Усмихна се, благодаря на Бога и започвам да ям. Как става това, никой не вижда. То се отнася само до оня, който има любов в себе си. Докато съзнанието ви не мине в по-висока степен, т.е. до Божественото, и да имате магическата пръчица, нищо не може да направите. Докато живеете само на физичния свят, ще си служите с физични закони. И на тоя свят действа магическата пръчица, но според физичните закони. И тук има много хора, които работят с тая пръчица. Например, всеки фурнаджия е маг; всеки бакалин е маг; всеки банкер е маг. Дойдете ли до Божествения свят, там законите са други.
Казвам: За да се ползваш от законите на Божествения свят, трябва да имаш нова мисъл, нови разбирания. Вървиш по улиците, нямаш пет пари в джоба си. Веднага отправяш мисълта си към някой канкер, да ти помогне с нещо. Банкерът възприема мисълта ти, взема една златна монета от касата си и излиза вън. Щом те види, туря монетата в джоба ти и веднага се връща в кантората си. – „Колко е хубаво това! Защо не става всякога така?“ – Защото сте поставили преграда пред Божественото. Вие сте затворили вратата на Божествения свят и очаквате да дойде благото оттам. Това е невъзможно. Вие очаквате от Бога всичко, а забравяте задълженията си към Него. Учителят не може да даде знания на ученика си, ако последният сам не учи. И ученикът не може да придобие знания, ако няма кой да го учи. Светлината е професор, който учи хората. Може ли да ви предаде знанието си, ако не сте готови да я възприемете? – „Нищо не придобих от светлината.“ – Не си разбрал законите и, не си я възприел, както трябва. Същото се отнася и до топлината. Ако не разбереш законите и, казваш: „Стоплих се малко, но нищо не научих“. Да възприемеш правилно топлината, това значи да я превърнеш в друга енергия. – Кой може да направи това? – Магът в човека, т.е. неговото „аз“, или Божественото начало в човека – така го наричам аз. Други го наричат Божествения Дух. За него Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене“. Това е Божественото, което никога не се ограничава. Някога Божественото се отдалечава от човека, а някога се приближава. Дойде ли до Божественото, нужна е абсолютна вяра. То, както и светлината, не се контролира. То прониква навсякъде, както светлината. Ако я преследвате, тя се изгубва. Ако я оставите свободна, тя постоянно ще ви посещава. Щом имате светлина, и животът ще ви посети. Докато имате вяра и любов към Бога, и животът ще ви следва. Вярата ви трябва постоянно да се усилва. Каквото нещастие и да ви сполети, вярата не трябва да ви напуща. – Защо ми дойде това нещастие? – Не питай и не критикувай. Критичният ум нищо не допринася. Да критикуваш Божественото, това значи да остарееш преждевременно.
Ново разбиране, ново съзнание е нужно на човека. Под „ново съзнание“ разбираме това, в което се развиват динамични сили. Който не се домогне до новото разбиране, ще се разочарова и в Бога и ще каже: „Няма хармония в света“. За да има хармония, трябва да се спазват законите и правилата на живота. Такива закони и правила съществуват и в музиката, и между числата. Как ще събереш или извадиш две числа, ако не знаеш правилата за събиране и изваждане? Как ще живеете добре, ако не спазвате законите на добрия живот? Двама души могат да се разбират, ако единият дава, а другият взима, или и двамата дават, и двамата взимат. Ако отношенията между хората не са добри, ако те не се обичат, не може да се говори за правилна обхода. Искате някой да ви обича. Какво трябва да дадете срещу това? Майката обича детето си, но то вярва в нея. За да бъде вярата му абсолютна, майката трябва да има Божествена Любов към него. И обратно, ако детето няма абсолютна вяра към майка си, тя не може да прояви към него Божествена Любов.
Често вие искате да предадете на нещата особен израз, но очаквате Духът да ви посети, да ви помогне. Питате се защо Духът ви е забравил. Той иде всеки ден при вас, хлопа на вратата, но вие спите, не Го чувате. Вие се събуждате от сън и Го очаквате, но Той е отишъл на друго място. – „Кога ще дойде?“ – След като минеш през голямото страдание, като Йова. Ти ще изгубиш всичкото си богатство, ще изгубиш синовете и дъщерите си, ще заболееш и след като престанеш да роптаеш и се примириш, Духът отново ще те посети. Тогава ще изгрее слънцето на твоя живот, ще се яви зората на новия, светъл ден. Ти ще се разцъфтиш като цвят на Божествената светлина и ще кажеш: „Благодаря, че минах през големи страдания, за да разбера великата Истина на живота“. Питам: Докога ще помните всичко, което ви казах днес?
Сега, кой от вас може да изпее песента „Духът Божи“ динамично? Вие я пеете провлачено, по обикновен начин. Така не се пее, нито се мисли. И в мисълта има динамика. Казвате: „Да бъдем добри, да се обичаме, да сме богати, да имаме вяра, да сме облечени добре“. Не са лоши тия неща, но те ще ви задържат на земята. Те са пелените на живота. И пелените са на място, но само за детето. Щом порасне, то излиза от пелените и се облича в дрехи. Щом излезе от пелените, детето очаква своето велико бъдеще. Сегашните вярвания и разбирания на хората, сегашните им молитви и страдания са пелени, които водят към светло бъдеще. Без пелени животът остава неразбран. Ще дойде ден, когато великата майка на живота ще развие пояса на пелените и ще пусне детето на свобода. Всички сте били майки, знаете какво представят пелените, каква работа имате около тях. Каквото са пелените за детето на физичния свят, такова нещо са и в духовния свят. Каквато е радостта на майката, когато детето облече първата дреха след пелените, такава е радостта на душата, когато се освободи от пелените си и облече новата дреха на живота.
Като ви наблюдавам, виждам, че много от вас сте още в пелени, возят ви в колички. Дошло е време да съблечете старите си религиозни форми, да се освободите от своите пелени. Някои могат да си носят пелени още десетина години и да ги возят в колички, но за някои е дошъл вече часът на освобождението. Хвърлете повоите и пелените си! Хвърлете короните от главите си! Хвърлете всички стари превръзки, да останете чисти и свободни от всичко, което ви ограничава. Като се освободите от всичко старо, ще погледнете на ръката си и ще видите на нея нови линии, по които ще четете новото. Тогава ще видите, че от линията на сърцето тече река от жива вода, а от линията на ума излиза светлина. На лицето ще се изразява цялата вселена – израз на Божествения живот.
Сега, като говоря така, вие ме разбирате напълно. Ако има нещо, което не разбирате, то е желанието ви да придобиете всичко изведнъж. Това може да стане при две условия: при абсолютна вяра и абсолютна любов. Само при тия условия ще се създаде истинска вяра между душите. При обикновената вяра и обикновената любов имате обикновено разбиране за света. Има едно вътрешно разбиране на нещата, при което страхът абсолютно изчезва. Страхът в човека е остатък от далечното минало, когато хората са били в животинско състояние, в низша култура. Сегашните животни представят архива на миналия човешки живот. Тяхното богатство е вложено в животните и растенията. За вас това е отвлечена мисъл. За да разберете връзката, която съществува между хората, животните и растенията, трябва да имате голямо прозрение, сами да проникнете в тая истина. Как ще ви описвам небето? Като идете на небето, сами ще видите какво представя то. Докато сте на земята, четете какво са писали Данте и Милтон за небето, да имате някаква представа. Обаче това е описание на небето от човешко гледище. За да опише изгубения рай, Милтон трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можа да проникне в духовния свят. Някога и вие трябва да ослепеете и оглушеете, да станете чужди за своите лични желания.
Да се върнем към основната мисъл на лекцията – динамика на живота. Динамиката има отношение към динамото, което произвежда енергия. Кое е динамото в сегашния човешки живот? Ще кажете, че първото динамо е стомахът. Той е динамо, но не е първото. Като динамо, стомахът трябва да работи най-много 6 часа. Човек се храни 3 пъти на ден, по 2 часа. Преди и след ядене стомахът трябва да се пречиства. След чистенето той приема нова храна – горителен материал, и така започва да работи. Следователно стомахът е динамо за физичния живот; дробовете са динамо за духовния живот – това динамо работи повече от стомаха; третото динамо е мозъкът, който работи непрекъснато. Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на тия динамо в себе си, да знаете как да ги пазите. – „Как ще ги изучаваме?“ – Това, именно, е целта, смисълът на вашия живот. Ако не научите пътя, по който животът се проявява, нищо няма да постигнете. Ще отворите вратата на вашето динамо – стомахът, и ще турите най-хубавото гориво, което гори без дим, без остатък. Колкото по-правилно става горенето във вашето динамо, толкова по-добре е за вас. В никое динамо – нито в мозъка, нито в дробовете, нито в стомаха, не трябва да остават утайки. Горението в тях трябва да бъде пълно – без дим, без утайки.
И тъй, като се храните, помолете се на Бога да ви научи да се храните правилно. Като дишате, молете се да ви научи да дишате правилно. Като мислите, молете се да ви научи да мислите правилно. Едно се иска от човека: да се храни правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Като ви наблюдавам, виждам, че вие сте много богати, но искате още повече да забогатеете. И това може, но трябва да сте готови да давате. Правилна обмяна трябва да става. Днес повечето хора взимат много, дават малко и за даденото получават големи лихви. Някой казва: „Толкова много обичам тая мома, но тя нищо не ми дава“. – Много скоро искаш лихвите. Обичай, без да правиш въпрос за лихвите. Аз досега още не съм си задал въпроса, обичам ли някого, или обича ли ме някой. Ако не съм си задал тоя въпрос, още повече не мога да се запитвам колко ми дължи тоя или оня за любовта ми към него. Всъщност Бог люби. Ние живеем и се движим в Бога. Той е дал живот на всички същества – на малки и на големи. Всички викат към Него, всички отправят ума си към Него. Едни се раждат, други умират, но Той задоволява нуждите на всички. Той ги утешава.
Казвате: „Да се обичаме!“ Това са празни думи. Аз не обичам празните думи. Друга философия зная аз, която ще ви напиша още днес. Тя се състои от 3 думи. Който я разбере и приложи, ще се ползува от нея; който не разбере, ще остане без нея. Ето тая философия: „Аз, ти, той“. Това са 3 думи, 3 лица. Всеки трябва да се тури на мястото си. Ако и вие можете да намерите своето място, хлябът ще дойде навреме, и то оттам, отдето не го очаквате. Аз не искам да ви обезсърчавам, но тъй, както разбирате нещата, хлябът пак ще дойде от фурната, оризът ще дойде, но от бакалницата.
Мислете върху философията на трите думи „аз, ти, той“, за да проникнете в тяхното вътрешно съдържание. Само чрез размишление ще се домогнете до тяхното съдържание. Велико нещо е да разбере човек „азът“ в себе си. Той е лъчът, който иде от Бога. Човек отива при Бога със своя „аз“, наречен новия, малкия човек.
За следния път няколко братя и сестри да се опитат да изпеят една песен динамично. Тогава ще ви дам песен за скръбта, с приблизително следното съдържание: „Скръбта си ти дълбоко скрий, зарови. В тоя свят има скръб и страдание, повече не притуряй ти“.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 20 април 1932 г., София, Изгрев.
|
